ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 442
гр. Велико Търново , 21.12.2020 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в закрито заседание на двадесет и
първи декември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател:Георги Драгoстинов
Членове:Ирена Колева
Владимир Страхилов
като разгледа докладваното от Ирена Колева Въззивно частно гражданско
дело № 20204100500896 по описа за 2020 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.274 ал.1 т.2 ГПК вр. чл.248 ал.3 ГПК.
Образувано е по частна жалба на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление град София, бул.“Околовръстен път“ № 260, чрез
пълномощник – АД „Чаталбашев, Петкова и Иванова“-гр.София, чрез адвокат Христина
Иванова, срещу Определение № 260297/01.09.2020г. по гр.дело № 3299/2019г. по описа на
Районен съд-Велико Търново, с което е оставена без уважение молбата на частния
жалбоподател, в качеството му на ищец по делото, за изменение на постановеното решение
по спора - № 550/19.06.2020г., в частта за разноските чрез уважаване на претенцията за
разноски на страната за заплатено адвокатско възнаграждение в пълния й размер. Изложени
са доводи за неправилност на атакуваното определение, като се посочва, че считано от
25.01.2017г. АД „Чаталбашев, Петкова и Иванова“ е регистрирано по ЗДДС и върху
договореното и реално заплатено адвокатско възнаграждение в минималния предвиден в
Наредба № 1/2004г. размер е начислен ДДС, поради което претенцията за присъждане на
разноски за адвокатско възнаграждение в пълния размер се явява основателна. Излага, че
НАП поддържа специален регистър за регистрираните по ЗДДС лица, който е общодостъпен
и информацията, която съдържа представлява общоизвестен факт по чл.155 ГПК. Представя
извлечение от същия, съдържащо данни за регистрацията на АД по ЗДДС. Прави искане за
отмяна на обжалваното определение и постановяване на друго, с което бъде изменено
постановеното по спора решение в частта за разноските и претендираните от него разноски
за адвокатско възнаграждение бъдат присъдени в пълен размер. Претендират се направените
в настоящото производство разноски.
В срока за отговор на частната жалба насрещната страна е подала такъв, в който заема
становище за правилност и законосъобразност на обжалваното определение, съответно за
неоснователност на подадената частна жалба и наведените с нея оплаквания. Моли
атакуваният съдебен акт да бъде потвърден.
1
След като разгледа подадената частна жалба и отговора на същата, както и доводите на
страните, изложени в тях и се запозна с материалите по делото, съдът установи:
Частната жалба е подадена в законоустановения срок, от активно легитимирано лице –
страна по делото с правен интерес да атакува неизгоден за нея акт, поради което същата се
явява допустима и подлежи на разглеждане. По същество се явява частично основателна,
като съображенията за това са следните:
С решение № 550/19.06.2020г. по гр.дело № 3299/2019г. на Районен съд-Велико
Търново ответникът Д. М. Д. е бил осъден да заплати на „Юробанк България“ АД, в
качеството й на универсален правоприемник на „Банка Пиреос България“ АД
претендираните суми, представляващи вземания по договор за издаване и обслужване на
международна кредитна карта от 01.02.2007г., ведно със законната лихва върху главницата
от датата на подаване на ИМ до окончателното изплащане. Със същото решение съдът е
приел, че са налице предпоставките за приложението на чл.78 ал.1 ГПК и е осъдил ответника
да заплати на ищеца сторените от последния разноски по делото в общ размер от 1068.88
лв., включващи направените такива в исковото производство за заплатени държавна такса и
адвокатско възнаграждение. При присъждане на последното съдът е съобразил направеното
от ответната страна възражение за прекомерност по смисъла на чл.78 ал.5 ГПК и искане за
намаляването му до предвидения в Наредба № 1/2004г. минимален размер, като е присъдил
такова в размер на 684.83 лв. вместо претендираното от 821.79 лв. В срока по чл.248 ал.1 от
ГПК ищецът е подал молба за изменение на постановеното решение в частта за разноските,
като е посочил, че разликата между претендираното от него и присъдено от съда адвокатско
възнаграждение представлява начислен ДДС, поради това, че процесуалният му
представител по пълномощие е регистриран по ЗДДС и е поискал присъждане на
възнаграждението в пълен размер.
С обжалваното определение районният съд е оставил молбата по чл.248 ГПК без
уважение по съображения, че ищецът, чиято е доказателствената тежест, не е представил
доказателства по делото за регистрация на процесуалния си представител по ЗДДС.
Молбата по чл.248 ГПК е била подадена от активно легитимирано лице в рамките на
указания в тази разпоредба срок. Молителят е представил списък на разноските по чл.80
ГПК. Предвид горното молбата за изменение на решението в частта за разноските е
процесуално допустима, поради което допустимо е и обжалваното определение.
Съобразно разпоредбата на §2а от ДР на Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, за нерегистрираните по ЗДДС адвокати размерът
на възнагражденията по наредбата е без включен в тях ДДС, а за регистрираните дължимият
ДДС се начислява върху начисленията по тази наредба и се счита за неразделна част от
дължимото адвокатско възнаграждение. Поради това, поради наличие на доказателства за
такава регистрация на процесуалния представител на ищеца и доколкото ДДС поначало се
дължи от клиента, то следва да се добави дължимия ДДС върху договореното и заплатено от
ищеца възнаграждение за адвокат в минималния по Наредбата размер.
С оглед на изложеното, обжалваното определение следва да бъде отменено и вместо
него постановено друго, с което бъде уважено искането на частния жалбоподател за
изменение на постановеното решение в частта за разноските, направени в исковото
производство, като бъдат присъдени претендираните от него разноски за адвокатско
възнаграждение в пълен размер.
В полза на частния жалбоподател следва да бъдат присъдени разноски за заплатена
държавна такса в размер на 15.00 лв., доколкото такава е дължима по чл.19 от Тарифата за
2
ДТ, които се събират от съдилищата по ГПК и е заплатена от него.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Определение № 260297/01.09.2020г. по гр.дело № 3299/2019г. по описа на
Районен съд-Велико Търново, с което е оставена без уважение молбата на „ЮРОБАНК
БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК *********, за изменение на решение № 550/19.06.2020г. по делото в
частта за разноските, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ИЗМЕНЯ Решение № 550/19.06.2020г. по гр.дело № 3299/2019г. по описа на Районен
съд-Велико Търново в частта за разноските, като
ОСЪЖДА Д. М. Д., ЕГН **********, с адрес град В Т, бул.“Б“ № , вх., ет., ап. ДА
ЗАПЛАТИ на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление град София, район Витоша, ул.“Околовръстен път“ № 260, сумата от 1 205.84
лв., представляваща направени по делото разноски за заплатена държавна такса в размер на
384.05 лв. и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 821.79 лв. с вкл. ДДС.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от
съобщаването му на страните пред ВКС при условията на чл.280 ал.1 и ал.2 ГПК.
Препис от определението да се връчи на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3