№ 23427
гр. София, 27.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 154 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ДАНИЕЛА Б. АЛЕКСАНДРОВА
при участието на секретаря СИМОНА СВ. ЦВЕТКОВА
като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА Б. АЛЕКСАНДРОВА Гражданско
дело № 20231110150222 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано, въз основа на искова молба, подадена от А.
В. З., с която са предявени обективно кумулативно съединени искове с правно основание
чл.26 от ЗЗД във вр. с чл. 22 ЗПК и иск по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД срещу /фирма/.
В исковата молба се твърди, че между страните е сключен договор за паричен заем №
*****/15.11.2021 г. за сумата от 1200,00 лева, при ГПР 10,4%, годишен лихвен процент
10,00%, със срок на кредита 14 вноски. Съгласно чл. 3 от условията по заема от договора е
посочена графа еднократна такса за експресно разглеждане на заявка за одобрение на
паричен заем в размер на 887,74 лева, с предвидена графа „Изготвяне на индивидуално
кредитно предложение“ в размер на 887, 88 лева, разпределени на 14 месечни вноски.
Твърди се, че ищецът е заплатил предсрочно сумата в размер на 889,48 лева. Навежда
твърдения за нищожност на клаузата по т. 3 от договора, сключена в противоречие с добрите
нрави и неспазване на нормите на ЗПК и ЗЗП. Моли съда да осъди ответника да заплати на
ищеца сумата от 193,10 лева, представляваща недължимо платена сума за предоставени
недействителни услуги, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба -
08.09.2023 г. до изплащане на сумата. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който не
оспорва допустимостта на предявените искове. Навежда твърдения за нередовност на
исковата молба. Оспорва обстоятелството за изискване на такси за експресно разглеждане и
индивидуално кредитно предложение, както и заплащането й от ищеца. Твърди, че
дружеството не е имало претенции към ищеца и не е дало повод за завеждане на делото. При
условията на евентуалност възразява срещу претендираните разноски в частта относно
договореното адвокатско възнаграждение.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите
на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено
следното от фактическа страна и правна страна:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 26,
ал. 1 ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните, че клаузата,
1
съдържаща се в т. 3 Условия по заема по Договор за паричен заем № *****/15.11.2021 г. в
размер на 887,74 лева наименувана „Еднократна такса за експресно разглеждане на заявка за
одобрение на паричен заем“ и клаузата наименувана „Изготвяне на индивидуално кредитно
предложение“ в размер на 887,88 лева са нищожни поради противоречие на добрите нрави и
поради това, че са сключени при неспазване на нормите на чл. 10а, чл. 11, чл. 19, ал. 4 от
ЗПК вр. чл. 22 ЗПК, както и по чл. 143, ал.1 и чл. 146 ЗЗП и осъдителен иск с правно
основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати сумата от 193,10 лева,
представляваща недължимо платена сума за недействителни услуги - еднократна такса за
експресно разглеждане на заявка за одобрение на паричен заем и изготвяне на индивидуално
кредитно предложение по Договор за паричен заем № *****/15.11.2021 г.
За да бъде уважен предявеният иск за проглА.ване нищожността на посочените
клаузи, в тежест на ищцата е да установи при условията на пълно и главно доказване на
сключването на договора за заем със соченото в исковата молба съдържание на оспорената
клауза. По предявения осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД, в тежест на
ищцата е да докаже извършено плащане на исковата сума в полза на ответника на основание
процесната договорна клауза.
В тежест на ответника е да докаже съществуването на основание да получи
плащането, а именно – че оспорената клауза е равноправна, тъй като не противоречи на чл.
143 ЗЗП и на добрите нрави.
За неравноправния характер на клаузите в потребителския договор съдът следи
служебно и следва да се произнесе независимо дали страните са навели такива възражения
или не (в този смисъл е решение № 23/07.07.2016 г. по т.д. № 3686/2014 г., I т.о. на ВКС).
Доколкото в случая се касае за приложение на императивни материалноправни норми, за
които съдът следи служебно по аргумент от т. 1 на ТР № 1 от 09.12.2013 г., постановено по
тълк. д. № 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК, нищожността на уговорките в процесния договор за
кредит може да бъде установена и приложена служебно от съда без от страните да е наведен
такъв довод.
С проекта за доклад, обективиран в определение от 28.02.2024 г. и обявен за
окончателен такъв с протоколно определение от 17.04.2024 г., съдът е обявил за безспорно и
ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че по силата на процесния Договор за паричен
заем № *****/15.11.2021 г. между страните е възникнало облигационно правоотношение.
От представения по делото Договор за паричен заем № ***** от 15.11.2021 г., се
установява, че заемодателят /фирма/ е предоставил на заемополучателя А. В. З. сумата от
1200 лева, която сума да бъде върната от кредитополучателя за срок от 14 броя месечни
погасителни вноски, с падеж на първата погасителна вноска – 14.12.2021 г. и падеж на
последната погасителна вноска – 14.01.2023 г. Уговореният ГПР бил в размер на 10,45 %, а
фиксирания годишен лихвен процент – 10 %. Отделно било уговорено заплащането на
допълнителна такса експресно разглеждане на стойност 887,74 лева и допълнителна такса
индивидуално кредитно предложение на стойност 887,88 лева. Общата сума, която
кредитополучателят следвало да върне възлизала в размер на 3052,00 лева, а месечната
погасителна вноска била в размер на 181,00 лева.
От заключението на приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза, което съдът
кредитира като обективно, безпристрастно и компетентно изготвено, се установява, че на
15.11.2021 г. между /фирма/ и А. В. З. е сключен Договор за паричен заем № *****, съгласно
който на ищцата е отпусната сума в размер на 1 200,00 лева. Съгласно приложеният към
погасителен план задълженията по процесния кредит са в размер на 3 052,00 лева, както
следва: главница - 1 200,00 лева; договорна лихва - 76,38 лева; такса експресно разглеждане -
887,74 лева и такса индивидуално кредитно предложение - 887,88 лева. Експертът е
посочил, че съгласно приходен касов ордер 231274/10.05.2022 г., А. В. З. е погасила
предсрочно процесния кредит. Вещото лице е посочило още, че съгласно приложените в
2
кориците на делото три разписки и един приходен касов ордер, внесената сума за погА.ване
на задължения на А. В. З. са в размер на 1 469,48 лева, но на разписки с №
0300014744240332/14.01.2022 и № 0300014978719746/15.02.2022 не е посочен номера на
кредита, по който се внА.т сумите. Предвид това, от извършената проверка в счетоводството
на ответника и предоставените документи експертът е заключил, че заплатената от А. В. З.
сума по Договор за кредит № ***** е в размер на 1 248,48 лева, с която сума са погасени
само задълженията за главница и договорна лихва, както следва: главница - 1200,00 лева и
договорна лихва – 48,48 лева.
По делото е постъпило писмо от Б.Н.Б., към което е приложена справка от
информационната система на ЦКР, за наличие на предоставени кредити от /фирма/ на А. В.
З. за периода 30.11.2021 г. – 31.05.2022 г., от което се установява, че за периода 30.11.2021 г. –
30.04.2022 г. между страните е налице единствено процесния договор за кредит № *****, а
едва към м.05.2022 г. освен процесния договор е налице и друг договор за кредит между
страните с № 94468 за сумата от 1500,00 лева.
По отношение на процесния договор за кредит приложение намират разпоредбите на
ЗПК, доколкото по своята същност облигационното правоотношение между страните
представлява договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 ЗПК. Според легалната
дефиниция, дадена в разпоредба на чл. 9 от ЗПК, въз основа на договора за потребителски
кредит кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под
формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане
срещу задължение на длъжника - потребител да върне предоставената парична сума.
Доколкото по настоящото дело не се твърди и не се доказва сумата по предоставения заем да
е използвана за свързани с професионалната и търговска дейност на кредитополучателя
цели, то следва да се приеме, че средствата, предоставени по процесния договор, са
използвани за цели, извън професионална и търговска дейност на потребителя, а
представеният по делото договор е по правната си същност договор за потребителски кредит
по смисъла на чл. 9 от ЗПК. Поради това процесният договор се подчинява на правилата на
Закона за потребителския кредит и на чл. 143 – 147б от Закона за защита на потребителите, в
това число и забраната за неравноправни клаузи, за наличието на които съдът следи
служебно. За да е налице валидно сключен договор за потребителски кредит, необходимо е
същият да отговоря кумулативно на всички предвидени в разпоредбите на чл. 10, ал. 1 ЗПК,
чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и т. 20 и ал. 2 ЗПК и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9 ЗПК изисквания. Неспазването
на което и да е от тях, съгласно императивната разпоредба на чл. 22 ЗПК, води до
недействителност на договора за потребителски кредит. Същата има характер на изначална
недействителност, защото последиците са изискуеми при самото сключване на договора и
когато той бъде обявен за недействителен, заемателят дължи връщане само на чистата
стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи по кредита.
Настоящият съдебен състав счита, че уговорените такси за експресно разглеждане и
допълнителна такса индивидуално кредитно предложение противоречат на чл. 10а, ал. 2 от
ЗПК. В случая се касае за т. нар. „бързи кредити“, при които потребителят разчита да получи
заявената сума в кратък срок, а таксата за експресно разглеждане на документи за отпускане
на кредита се явява задължително условие за кредитиране. Съгласно чл. 10а, ал. 1 от ЗПК
кредиторът може да събира от потребителя такси и комисиони за допълнителни услуги,
свързани с договора за потребителски кредит. Целта на таксите и комисионите по смисъла
на цитираната разпоредба е да се покрият административните разходи на кредитора при
предоставяне на допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит, но
различни от основната услуга по предоставяне на кредит. Кредиторът не може да изисква
плащане на такси за действия, свързани с управлението и усвояването на кредита, тъй като
те са част от дейността му по предоставяне на кредита – чл. 10а, ал. 2 от ЗПК, както и да
събира повече от веднъж такса за едно и също действие. Посочените клаузи съдът приема,
че противоречат на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК, който забранява заплащане на такси и комисиони за
3
действия, свързани с усвояване и управление на кредита, което означава, че в случая чл. 10а,
ал. 1 от ЗПК не намира приложение, тъй като посочените такси за експресно разглеждане и
за индивидуално кредитно предложение са свързани именно с усвояването на кредита. От
друга страна, липсва каквато и да е еквивалентност между задължението на
заемополучателя и престацията на кредитора, дори и кредитът да бъде предоставен
незабавно.
Същевременно, съдът счита, че е налице нарушение на императивното изискване на
чл. 19, ал. 4 от ЗПК, съгласно което ГПР не може да бъде по-висок от пет пъти размера на
законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с
постановление на МС. Уговорените такси за експресно разглеждане и допълнителна такса
индивидуално кредитно предложение представляват разход по договора за кредит, който
следва да бъде включен при изчисляването на годишния процент на разходите като
индикатор за общото оскъпяване на договора за кредит – арг. чл. 19, ал. 1 и ал. 2 ЗПК. Този
извод следва от дефинитивната разпоредба на § 1, т. 1 ДР ЗПК, според която „Общ разход по
кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони,
такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко
свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които
потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с
договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато
сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в
случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи
и условия. Съобразно императивната правна норма на чл. 19, ал. 4 ЗПК, годишният процент
на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по
просрочени задължения в левове или във валута, определена с постановление на МС на РБ,
което означава, че лихвите и разходите по кредита не могат да надхвърлят 50 % от взетата
сума. Клаузите в договор, надвишаващи определените по ал. 4 размери са нищожни – арг.
чл. 19, ал. 5 ЗПК. В настоящия случай сумата по договора за заем е в размер на 1200 лева, а
такса експресно разглеждане в размер на 887,74 лева и допълнителна такса индивидуално
кредитно предложение в размер на 887,88 лева, представляват над 50 % от сумата по заема,
без да се включват останалите суми, формиращи ГПР в размер от 10,45 %. Ето защо може да
се направи законосъобразен извод, че ГПР надхвърля 50 %. Така уговорените такси не са
включени в оскъпяването на ползваната сума, което води до нарушение на императивната
разпоредба на чл. 19, ал. 4 ЗПК, а това от своя страна обуславя нищожност на уговорките за
плащането им (арг. чл. 19, ал. 5 ЗПК) и липса на основание за дължимост на тези вземания.
По изложените съображения процесните клаузи съдържащи таксите за експресно
разглеждане и допълнителна такса индивидуално кредитно предложение нарушават
императивните разпоредби на закона /чл. 19, ал. 4 ЗПК и чл. 10а ЗПК/, поради което следва
да се проглА.т за нищожни на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД. С оглед на гореизложеното
предявеният иск от страна на А. В. З. се явява основателен и като такъв следва да бъде
уважен.
По обусловения иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД в доказателствена
тежест на ищеца е разпределено да докаже пълно и главно по делото, че между страните има
сключен договор за потребителски кредит, по който са изплатени задълженията в полза на
ответника, в който случай ответникът следва да докаже, че получената сума е на валидни
договорни клаузи.
В приетото по делото експертно заключение, вещото лице е установило, че
заплатената от А. В. З. сума по Договор за кредит № ***** е в размер на 1 248,48 лева, с
която са погасени дължимата по договора главница в размер на 1200,00 лева и договорна
лихва в размер на 48,48 лева. По делото са представените платежни нареждани, видно от
който по сметка на ответното дружество от ищцата е постъпила сума в общ размер 1469,48
4
лева. Действително, в две от представените по делото платежни нареждания /№
0300014744240332/14.01.2022 и № 0300014978719746/15.02.2022/ не е посочен номера на
кредита, по който се внА.т сумите. Видно обаче от постъпилата по делото справка от
информационната система на ЦКР, за наличие на предоставени кредити от /фирма/ на А. В.
З. за периода 30.11.2021 г. – 31.05.2022 г., се установява, че за периода 30.11.2021 г. –
30.04.2022 г., от когато са процесните плащания - № 0300014744240332/14.01.2022 и №
0300014978719746/15.02.2022 г., между страните е налице единствено правоотношение по
процесния договор за кредит № *****. Ответникът не е оспорил представените по делото
платежни нареждания, нито е ангажирал доказателства, че постъпилите плащания по негова
сметка са на друго основание.
Предвид това и от съвкупния анализ на събраните доказателства, настоящия съдебен
състав приема, че по сметка ответното дружество от ищцата е постъпила сума в общ размер
на 1469,48 лева, с които ищцата е погасила вземания за главницата в размер на 1200,00 лева
и за договорна лихва в размер на 76,38 лева. Разликата над тези суми в размер на 193,10
лева е отнесена за погА.ване на задължения по уговорените клаузи в договора за кредит за
експресно разглеждане и допълнителна такса индивидуално кредитно предложение. С оглед
основателността на иска за проглА.ване нищожността на клаузите предвиждащи такси за
експресно разглеждане и за индивидуално кредитно предложение, настоящия съдебен състав
счита, че предявения иск с правно чл. 55, ал. 1, пред. 1 ЗЗД за заплащане на недължимо
платена сума за недействителни услуги - еднократна такса за експресно разглеждане на
заявка за одобрение на паричен заем и изготвяне на индивидуално кредитно предложение
по Договор за паричен заем № *****/15.11.2021 г. се явява основателен и следва да бъде
уважен.
По отговорността на страните за разноски:
С оглед изхода от спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК право на разноски има само
ищцата. Ищцата е сторила разноски за държавна такса в размер на 151,10 лева и за депозит
за съдебно-счетоводна експертиза в размер на 400 лева, поради което на същата се следват
разноски в общ размер на 551,10 лева.
Ответникът дължи и заплащане на адвокатско възнаграждение при условията на чл.
38, ал. 1, т. 2 вр. ал. 2 от ЗАдв. Видно от представения по делото договор за правна защита и
съдействие от 21.07.2023 г. /л. 31/, сключен между ищцата и адвокат М. В. М., Адвокатска
колегия - Пловдив, за изпълнение на възложената работа адвокатът ще осъществява
безплатна правна помощ на клиента на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв. Съгласно чл. 38,
ал. 2 ЗАдв., когато адвокатът е оказал безплатна правна помощ, при постановяване на
благоприятно решение по спора за представлявания, съдът осъжда насрещната страна да
заплати на адвоката възнаграждение в размер, не по-нисък от предвидения в наредбата на
Висшия адвокатски съвет по чл. 36, ал. 2 ЗАдв. Предвид горното и на основание чл. 78, ал. 1
ГПК във вр. чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 от ЗАдв., вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от
09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в полза на адвоката,
предоставил на ищцата безплатна правна защита и съдействие в настоящото производство,
следва да се присъди възнаграждение в размер на 480,00 лева, като при определяне на
размера съдът взе предвид доказателствата за регистрация на адвокатското дружество по
ДДС - л. 32-33.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛА.ВА по предявения от А. В. З., ЕГН **********, с адрес: /адрес/ срещу
5
/фирма/, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: /адрес/ иск с правно
основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД за нищожността на клаузата, съдържаща се в т.3 Условия по
заема по Договор за паричен заем № *****/15.11.2021 г. в размер на 887,74 лева
наименувана „Еднократна такса за експресно разглеждане на заявка за одобрение на паричен
заем“ и клаузата наименувана „Изготвяне на индивидуално кредитно предложение“ в размер
на 887,88 лева поради противоречие на добрите нрави и поради това, че са сключени при
неспазване на нормите на чл. 10а, чл. 11, чл. 19, ал. 4 от ЗПК вр. чл. 22 ЗПК, както и по чл.
143, ал. 1 и чл. 146 ЗЗП.
ОСЪЖДА на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД /фирма/, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: /адрес/ да заплати на А. В. З., ЕГН **********, с адрес:
/адрес/, сумата 193,10 лева, представляваща недължимо платена сума за недействителни
услуги - еднократна такса за експресно разглеждане на заявка за одобрение на паричен заем
и изготвяне на индивидуално кредитно предложение по Договор за паричен заем №
*****/15.11.2021 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба -
08.09.2023 г. до изплащане на сумата.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 /фирма/, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: /адрес/ да заплати А. В. З., ЕГН **********, с адрес: /адрес/, сумата 551,10
лева, представляваща разноски в производството.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК вр. чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 ЗАдв.
/фирма/, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: /адрес/, да заплати на адвокат
М. В. М. – Адвокатска колегия - Пловдив, с адрес на упражняване на дейността: /адрес/,
сумата от 480,00 лева - адвокатско възнаграждение за безплатно процесуално
представителство на ищцата А. В. З..
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6