РЕШЕНИЕ
№ 3440/20.7.2018г., гр.Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, ХХХІІІ-ти състав, в публично съдебно заседание, проведено на 22.06.2018г., в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: НЕЛА КРЪСТЕВА
при участието на секретаря АТАНАСКА ИВАНОВА , като разгледа докладваното от съдията гр.д.№ 1994 по описа на съда за 2018г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на К.Й.К., ЕГН **********, за постановяване на решение срещу ответника КОМПЛЕКС ЗА СОЦИАЛНИ УСЛУГИ ЗА ВЪЗРАСТНИ ХОРА"ГЕРГАНА"- ДСХ И ДПЛФУ, седалище град Варна, адрес на управление гр Варна, бул" *** " № 364, представлявано от Н***,БУЛСТАТ***, с която на основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т.2 и т.3 от КТ ДА СЕ ОТМЕНИ отмените уволнението като незаконно и заповед № 791/11.12.2017 г, с която то е извършено; ДА СЕ ВЪЗСТАНОВИ К.Й.К., ЕГН ********** на заеманата преди уволнението длъжност длъжността „огняр" в ответното предприятие; да се присъди в полза на ищеца обезщетение на основание член 225 ал I от КТ в размер на 2 760 /две хиляди седемстотин и шейсет/лв. , за времето от уволнението до заседанието по съществото на спора, но за не повече от шест месеца, ведно със законната лихва, считано от завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на главницата; да се присъдят в полза на ищеца разноските за първа инстанция 800 лв., платено адвокатско възнаграждение.
Обстоятелствата, на които се основова исковата претенция, се свеждат до следното: Ищецът сочи, че е работил в Дом за стари хора „Гергана", сега
КСУВХ"Гергана"-ДСХ и ДПЛХУ, през периода 02.12.2013год до 01.07.2014
год., като огняр, за която длъжност има необходимата правоспособност. На 31 май
2017 год. подал молба отново да бъде назначен на работа при ответния комплекс.
С трудов договор № 326 / 31.05.2017 год. е бил назначен за „охрана",
считано от 01.06.2017 г. при пълно работно време по график, основен платен
отпуск 20 дни и основно трудово възнаграждение 460 лв./мес.
В договора е било посочено,че се назначава с изпитателен срок шест месеца, но
не е посочено трудовият договор на какво основание е сключен - за определен
срок или безсрочно. Така, както е оформен се виждало, че работодателят счита
договорът с изпитателен срок за временен договор, какъвто той не е. По силата
на член 67, ал 2 от КТ се настоява от ищецът, че следва да се счита, че
договорът е сключен за неопределено време. Също така успоредно с този трудов
договор той поема и задължения по втори трудов договор, който не му е бил
връчен, за длъжността"огняр". Въпреки,че той вече е работил като
такъв в това предприятие , и за тази длъжност му казали,че е в изпитателен
срок.
От този
момент насетне ищецът често е бил викан да се подписва под различни поднесени
му документи. На 22.06.2017 г. му връчили срещу подпис заповед № 66668/
22.06.2017 г., за прекратяване на трудовия договор за
длъжността"огняр" на основание член 325 ал 1 от КТ и в същото време
му дали да се подпише под ДСТД № 357, с което преминавал от длъжността „охрана“
на длъжността „огняр", отново при условията на член 70 ал. I от КТ, т.е. с
изпитателен срок, макар че вече за трети път заемал тази длъжност. Тъй като
тази уговорка противоречи на закона, се настоява от ищецът, че тя е нищожна и
следва да се счита, че е бил сключен безсрочен трудов договор за
длъжността"огняр". На 27.11.2017 год. този трудов договор е бил прекратен на основание член 71 ал I от КТ,
т.е. в изпитателния срок, макар че, както се сочи от ищецът, изпитателен срок
за същата длъжност не може да се поставя като условие повече от един път. А щом
това е така и прекратяването на трудовия договор на посоченото основание, е
незаконно.
На същата
дата - 28.11.2017 год., на ищецът е бил поднесен за подпис нов трудов договор №
754 от 28.11.2017 г. за длъжността „огняр" , считано от 29.11.2017 год.
Като основание за сключването му е бил посочен член 68 ал I т 3 от КТ - за
заместване на отсъствуващ работник, но не е било
посочено кое е това лице, което работникът следва да замества. На 11.12.2017
год. е била издадена заповед № 791 / 11.12.2017 год. за прекратяване на
трудовия му договор, на основание член 325 точка 3-та от КТ. Според ищецът, не
е било посочено тази точка на коя алинея от чл. 325 КТ е. Причина за
прекратяването на трудовия договор в заповедта също липсвала. Т.е. не е било ясно защо е прекратен този трудов
договор. Ако работодателят е имал предвид точка 3 на първата алинея, е следвало
според ищеца да посочи кой срок е изтекъл , кога е изтекъл и кога и къде е
уговорен този срок. Така, без да знае кого е замествал и кога му е определен
срок на трудовия договор, ищецът е уволнен с цитираната заповед.
По причина
на уволнението ищецът е останал без работа, защото това е била средата на
активния сезон за огнярите и местата вече са били заети. Така е бил лишен от
месечното си възнаграждение в размер на 460 лв. Счита се поради изложеното, че
уволнението като незаконно следва да бъде отменено и ищеца възстановен на
работа, като му се присъди и обезщетение по член 225 ал 1 от КТ.
В срока по чл.131, ал.1 ГПК е постъпил отговор от ответника, чрез Главен юрисконсулт С***,
процесуален представител на Н*** П*** - ДИРЕКТОР НА КОМПЛЕКС ЗА СОЦИАЛНИ УСЛУГИ ЗА ВЪЗРАСТНИ ХОРА - „ГЕРГАНА" - Дом за стари хора и дом за
пълнолетни лиза с физически увреждания, Община Варна, Адрес: гр. Варна, бул. „***" № 364, с който се изразява становище, че
предявения иск е допустим от формална гледна точка, тъй като е предявен в законоустановения тригодишен срок по аргумент на чл. 358, ал. 1, т. 2 КТ. Същият е предявен и
срещу надлежен ответник. Това е така, тъй като видно от съдържанието на
приложеното към писмения отговор, в
заверен за вярност вид копие на предложение, per. № РД16025887ВН/02.12.2016г.
от Иван Портних - Кмет на Община Варна, относно разкриване на „Комплекс за социални услуги за възрастни хора „Гергана -
ДСХ и ДПЛФУ", адресирано чрез Председателя на ОбС
- Варна до ОбС - Варна, този комплекс за социални
услуги трябва да бъде с обща администрация, специалисти и друг персонал; трябва
да се ръководи от директор, който е работодател на персонала на социалните
услуги, включени в него, съгласно чл. 18а, ал. 1 и ал. 2 от Закона за социално
подпомагане.
Искът се
настоява, че е неоснователен по следните доводи и аргументи: Оспорва се изцяло
насочената срещу ответника КСУВХ „Гергана" -ДСХ и ДПЛФУ искова претенция
съдът с постановено по делото решение да отмени уволнението като незаконно и
заповед № 791/11.12.2017г., с която то е извършено, да бъде възстановен ищеца
на работа на длъжността „огняр" при условията на постоянен трудов договор
и да му бъде присъдено обезщетение на основание чл. 225, ал. 1 от КТ в размер
на 2760 лева, за времето от уволнението до заседанието по същество на спора, но
за не повече от шест месеца, ведно със законната лихва, считано от завеждане на
исковата молба до окончателното изплащане на гравницата,
както и да бъдат присъдени в полза на ищеца сторените разноски за първа
инстанция, включително платено адвокатско възнаграждение в размер на 800 лева.
Противно на
твърдяното от ищцовата страна, заповедта за
прекратяване на ТПО се сочи, че е
законосъобразна и мотивирана, подписана е от лице, имащо право да прекратява
трудови правоотношения.
Процесната
заповед № 791/11.12.2017г. за прекратяване на ТПО с ищеца е подписана в
условията на заместване. Видно от съдържанието на приложената Заповед №
03773/01.12.2017г., на основание чл. 52, ал. 2 от КТД от Кмета на Община Варна
е разрешено на Н*** П***, директор на КСУВХ
„Гергана" -ДСХ и ДПЛФУ да ползва 2 дни платен годишен отпуск, като по
време на отпуска същата да се замества от д-р Славов. Заповед №
03773/01.12.2017г. е подписана от Секретаря на Община Варна, съгласно Заповед №
4689/12.11.2015г. на Кмета на Община Варна, по силата на която на основание чл.
44, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от ЗМСМА и чл. 107а, ал. 6 от КТ секретаря Община Варна
е упълномощен да издава всички актове, касаещи трудови правоотношения на
служителите на администрацията на община Варна/т. II от заповедта/. Прилага се
като писмено доказателство въпросната заповед.
Не е спорно,
според посоченото, обстоятелството, че ищецът е работил в Дом за стари хора
„Гергана" през периода 02.12.2013г. - 01.07.2014г. Към писмения отговор се
прилагат заверени за вярност копия на: - ТД № 90/02.12.2013г., сключен на
основание чл. 68, ал. 1, т. 3 КТ, между ДСХ „Гергана", представлявано от
Филип Димитров Щерев, като РАБОТОДАТЕЛ и К.Й.К., като РАБОТНИК/СЛУЖИТЕЛ, като
съгласно клаузите му същия е назначен на длъжността „ОГНЯР"; - Заповед №
166/01.07.2014г., с която на основание чл. 325, т. 3 КТ е прекратено въпросното
ТПО.
Дом за стари
хора „Гергана" е преструктуриран в КОМПЛЕКС ЗА СОЦИАЛНИ УСЛУГИ ЗА
ВЪЗРАСТНИ ХОРА - „ГЕРГАНА" - Дом за стари хора и дом за пълнолетни лиза с
физически увреждания, Община Варна, който обединява Дома за стари хора
„Гергана" и Дома за възрастни хора с физически увреждания към Община
Варна, като настоящия КСУВХ „Гергана" - ДСХ и ДПЛФУ е различен работодател
по смисъла на § 1, т. 1 от КТ от предходния Дом за стари хора „Гергана",
независимо от факта че БУЛСТАТ Е ЕДИН И СЪЩ. В подкрепа на твърдяното
преструктуриране, се представя коментираното по-горе предложение, per. № РД16025887ВН/02.12.2016г. от Иван Портних - Кмет на Община Варна, ДИРЕКЦИЯ „ПРАВНО-НОРМАТИВНО
ОБСЛУЖВАНЕ" относно разкриване на „Комплекс за социални услуги за
възрастни хора „Гергана -ДСХ и ДПЛФУ", адресирано чрез Председателя на ОбС - Варна до ОбС - Варна.
Не е спорно,
според ответникът, обстоятелството, че ищецът въз основа на нарочно подадена
молба, отново е постъпил на работа в ответния комплекс, като по силата на ТД №
326/31.05.2017г., на основание чл. 70, ал. 1 от КТ същия е назначен на
длъжността „ОГНЯР", СЪС СРОК НА ИЗПИТВАНЕ 6 МЕСЕЦА.
Видно от
приложените щатни разписания, утвърдени от Кмета на ОБЩИНА Варна и съгласувани
от Секретар на Община Варна, работната позиция „ОХРАНА"/под № 21 от
щатното разписание/ Е СЪЗДАДЕНА ПРЕЗ М. МАЙ 2017г. - арг.
приложеното „ДЛЪЖНОСТНО РАЗПИСАНИЕ НА КСУВХ „Гергана" - ДСХ и ДПЛФУ на
основание ПМС № 372/22.12.2016г., чл. 28 от Общински КТД № 47/12.12.2016г. и решение на Общински съвет 599-4/30.01.2017г., в
сила от 01.05.2017г. Същата работна позиция фигурира и в последващото
щатно разписание, в сила от 01.06.2017г./под № 23 от щ.р./
Не е спорно
обстоятелството, че на същата дата - 31.05.2017г. е сключен с ищеца ТД №
327/31.05.2017г., с който на основание чл. 110 от КТ, във вр.
чл. 70, ал. 1 КТ същия е назначен от Работодателя Н*** - Директор на КСУВХ
„Гергана" - ДСХ и ДПЛФУ на длъжността „ОГНЯР" на четири часа работно
време/допусната е техническа грешка, изразяваща се в изписване в договора
„Работно време: Пълно-8 часа по график"/, с уговорено трудово
възнаграждение 230 лева, т.е наполовина от това за 8 часа работно време за същата
длъжност - или 460 лева, съгласно утвърдените от Директора на комплекса
„ПОИМЕННИ РАЗПИСАНИЯ НА ДЛЪЖНОСТИТЕ И РАБОТНИТЕ ЗАПЛАТИ В КОМПЛЕКС ЗА СОЦИАЛНИ
УСЛУГИ ЗА ВЪЗРАСТНИ ХОРА „ГЕРГАНА7Д0М ЗА СТАРИ ХОРА/ - ДЕЛЕГИРАНА ДЪРЖАВНА
ДЕЙНОСТ, които също се прилагат към писмения отговор.
Противно на релевираното от страна на ищцовата
страна, чрез пълномощника й, ТД № 327/31.05.2017г. Е ВРЪЧЕН НА РАБОТНИКА-ИЩЕЦ.
Този ТД, издаден при условията на чл. 110 КТ във вр.
чл. 70, ал. 1 КТ е подписан от ищеца К.Й.К.. Негов подпис е положен върху
уведомлението по чл. 62, ал. 5 КТ. Нещо повече, всеки един ТД се изготвя в два
еднородни екземпляра - един за приобщаването му към трудовото досие на
работника/служителя, съхранявано от работодателя, чрез оправомощеното
длъжностно лице, и втори - за работника/служителя.
Сочи се, че
настоящия работодател-ответник по делото е различен от Дом за стари
хора"Гергана". В този смисъл, възникналото на 31.05.2017г. по силата
на ТД № 327/31.05.2017г. ДОПЪЛНИТЕЛНО ТПО ПРИ УСЛОВИЯТА НА ЧЛ. 110 КТ, за
изпълняване на длъжността „огняр" при работно време - 4 часа и при
изпитателен срок 6 месеца е НОВОВЪЗНИКНАЛО ТАКОВА.
Тук от
съществено значение да бъде наблегнато на същността
на трудовия договор със срок за изпитване. Този ТД според отразеното в
отговора, не е срочен трудов договор, а самостоятелен вид такъв. Според чл. 70,
ал. 1 от КТ, когато работата изисква да се провери годността на работника или
служителя да я изпълнява, окончателното приемане на работа може да се
предшества от договор със срок на изпитване до 6 месеца. С включването на
клаузата за изпитване страните по ТПО имат възможност да преценяват в определен
срок доколко е уместно окончателното им обвързване от трудов договор.
Срокът на
изпитване може да се уговори при сключване както на договор за неопределено
време, така и при всички видове срочни трудови договори. Видът на трудовия
договор е без значение за валидността на клаузата за изпитване. По взаимно
съгласие страните могат да изменят определена клауза от ТД, в това число и досежно срока на изпитване.
Няма никакво
ограничение или законова забрана за приложение на чл. 70, ал. 1 от КТ, щом са
налице условията за това.
Видно от
съдържанието на приложеното към писмения отговор трудово досие на ищеца, ТД №
327/31.05.2017г. е прекратен след като от самия него е подадена нарочна молба,
в която е обективирано искане да бъде прекратено с
него ТПО за допълнителен труд, възникнало при условията на чл. 110 от КТ.
Според
посоченото, не е спорно обстоятелството, че по силата на Заповед
№66668/22.06.2017г., на основание чл. 325, т. 1 от КТ е прекратено горното ТПО,
относно изпълняваната от ищеца длъжност „ОГНЯР".
След това, с
нова молба К.Й. Вълчев, заемащ длъжността „ОХРАНА" по ТД №
326/31.05.2017г./което е основното му ТПО/ е отправил искане до работодателя си
да бъде преназначен от длъжността „охрана" на длъжността „огняр".
По силата на
ДС към ТД № 357/22.06.2017г., сключен на основание чл. 119 от КТ и чл. 67, ал.
1, т.1 във връзка с чл. 70, ал. 1 от КТ и щатно разписание на предприятието,
ищецът е преназначен от длъжност „ОХРАНА" на длъжност „ОГНЯР", с
пълно работно време - 8 часа. Това ДС е неразделна част от ТД №
326/31.05.2017г. Считано от 22.06.2017г. работната позиция „ОХРАНА" ПО
ОТНОШЕНИЕ НА ИЩЦОВАТА СТРАНА Е ПРЕСТАНАЛА ДА СЪЩЕСТВУВА, ТЪЙ КАТО С
ПРЕНАЗНАЧАВАНЕТО МУ НА ДЛЪЖНОСТ „ОГНЯР" ТОЙ ДЕФАКТО Е ВСТЪПИЛ В ТПО С
ПРЕДМЕТ НОВА РАБОТНА ПОЗИЦИЯ.
Според
отговора, няма пречка да се сключи договор със срок за изпитване с работник или
служител, който вече е работил при същия работодател по първоначален трудов
договор, ако договорът се сключва за нова трудова функция. Действително, ищецът
преди това е заемал длъжността „ОГНЯР", НО ПО ТПО ЗА ДОПЪЛНИТЕЛЕН ТРУД НА
4 ЧАСА РАБОТНО ВРЕМЕ И ТОВА НЕ Е БИЛО ПО ОСНОВНОТОМУ ТПО, РЕСПЕКТИВНО ПО ДВАТА
ДОГОВОРА Е ЗАЕМАЛ РАБОТНИ ПОЗИЦИИ, РАЗЛИЧНИ ПО СЪДЪРЖАН И Е/Х-КА/ И ФУНКЦИИ,
СЪОТВЕТНО ТРУДОВИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ И ОТГОВОРНОСТИ, СЪГЛАСНО ПРИЛОЖЕНИТЕ ДЛЪЖНОСТНИ
ХАРАКТЕРИСТИКИ.
На основание
чл. 71, ал. 1 от КТ този ТД е прекратен, респективно ТПО е прекратено с ищеца,
считано от 28.11.2017г., като това обстоятелство също не е спорно. Хипотезата
на чл. 71, ал. 1 от КТ е такава за прекратяване на ТПО по облекчен за
работодателя ред, по причини, които не са свързани с изпълняваната работа.
Неоснователни
са и релевилраните от ищовата
страна доводи, че работодателят е пренебрегнал забраната по чл. 70, ал. 5 от КТ, която правна норма изрично повелява, че „За една и съща работа с един и същ
работник или служител в едно и също предприятие трудов договор със срок за
изпитване може да се сключва само веднъж." Тук следва да се упомене, че
тази забрана е неприложима в хипотезата на изменение на трудов договор, с който
работникът или служителят изпълнява друга работа/трудова фенкция/.
Допълнителни
доводи, се сочи, че ще бъдат изложени с последваща
молба или в първото по делото открито с.з.
Не е спорно,
според ответникът и обстоятелството, че по силата на ТД№754/28.11.2017г., на
основание чл. 68, ал. 1, т. 3 от КТ, с изрично посочено в т. 6 от ТС
условие/"Трудовия договор се сключва за : До завръщане на титуляра"/.
В заверен за
вярност вид се прилагат всички болнични листи, издадени за замествания работник
Костадин Великов Великов, от съдържанието на които е
видно какъв е бил характера на заболяването му, продължителността на лечението
му, респективно това, че лицето заемащо длъжността „ОГНЯР" Е БИЛ В
ПРОДЪЛЖИТЕЛЕН ПЕРИОД НА ВРЕМЕННА НЕТРУДОСТОПОСОБНОСТ - ОБЩО ЗАБОЛЯВАНЕ, КАТО
НАБЛЯГАМ НА ПОСЛЕДНИЯ ТАКЪВ - ОТ 01.12.2017Г. ДО 13.12.2017Г., ЗА КОЙТО Е
ИЗДАДЕН БОЛНИЧЕН ЛИСТ № 87/04.12.2017Г. Преди това е издаден предходент болничен лист Е 20176082818, ЗА ВРЕМЕТО ОТ
15.11.2017Г. ДО 30.11.2017г.
ЛИЦЕТО
ТИТУЛЯР НА ДЛЪЖНОСТТА/Т.Е. ЗАМЕСТВАНИЯ Е БИЛ НА РАБОТА НА 14.12.2017г., I смяна,
съгласно приложената извадка от графика на смените за отработено време на
работниците, заемащи длъжността "ОГНЯР".
ИМЕННО В
ТОЗИ ВРЕМЕВИ ПЕРИОД - 15112017г. - 13..12.2017 НА ВРЕМЕННА НЕТРУДОСПОСОЧНОСТ -
ОБЩО ЗАБОЛЯВАНЕ, Е СКЛЮЧЕН ТД № 754/28.11.2017г. при условията на чл. 68, ал.
1, т. 3 от КТ.
Разпоредбата
на чл. 68 от КТ е императивна. Този договор е срочен, за заместване на
отсъстващ работник в хипотезата на чл. 68, ал. 1, т. 3 от КТ, като при този вид
срочен трудов договор срокът е определяем, т.е определя се от продължителността
на отсъствието на замествания работник или служител. - титуляр на длъжността и
със зъвръщането му на заместващия го ТПО се
прекратява на основание чл. 325, т. 5 от КТ.
По силата на
процесната Заповед № 791/11.12.2017г. ТПО с ищеца е
прекратено, поради завръщането на титуляра.
Независимо
от факта, че в тази заповед като правно основание е изписана разпоредбата на
чл. 325, т.З от КТ, вместо тази на т. 5 от същата правна норма, това не следва
според ответника да се зачете за порок на прекратяване на ТПО, ТЪЙ КАТО КАТО ОСНОВАНИЕ В НЕГО Е ИЗРИЧНО ПОСОЧЕНО „ВРЪЩАНЕ НА
ТИТУЛЯР". ТУК СЛЕДВА В ПЪЛНА СТЕПЕН ДА СЕ ЗАЧЕТЕ СЛОВЕСНОТО ОСНОВАНИЕ.
ТОВА Е ВИДНО И ОТ ПРИЛОЖЕНИТЕ КЪМ НАСТОЯЩИЯ ПИСМЕН ОТГОВОР ПИСМЕНИ
ДОКАЗАТЕЛСТВА. ШВРЕМЕТРАЕНЕТО НА СРОЧНИЯ ТРУДОВ ДОГОВОР ПО ЧЛ. 68, АЛ. 1, Т. 3
ОТ КТ Е ДО ЗАВРЪЩАНЕТО НА ЗАМЕСТВАНИЯ, ПОРАДИ КОЕТО ТПО Е ПРЕКРАТЕНО СЪС
ЗАМЕСТВАЩИЯ ГО - НАСТОЯЩИЯ ИЩЕЦ КАКТО НА ОСНОВАНИЕ Т. 5, ТАКА И НА ОСНОВАНИЕ Т.
3 ОТ ЧЛ. 325 ОТ КТ - СРОКЪТ НА ТОЗИ ТД Е ИЗТЕКЪЛ.
При
изложеното се настоява уважаемия съд да постанови решение, с което да отхвърли
изцяло исковата претенция като неоснователна и недоказана, респективно да
потвърди атакуваната Заповед № 791/11.12.2017г., с която на основание чл. 325,
т. З/във връзка с т. 5/ от КТ е прекратено трудовото правоотношение с ищеца К.Й.К.
и на основание чл.78, ал.8 от ГПК да се присъдят В ПОЛЗА НА ОБЩИНА ВАРНА като
юридическо лице юрисконсултско възнаграждение,
съобразно правилата, визирани в Закона за правната помощ - чл. 37, ал. 1, във вр. с Наредба за заплащането на правната помощ, приета с
ПМС № 4 от 06.01.200бг., поел. изм. и доп. ДВ, бр. 98 от 15.12.2015г., в сила
от 15.12.2015г., за което допълнително ще представя списък на разноските по чл.
80 от ГПК.
Излага се,
че съгласно повеленото в TP № 3 на ВС, ОСГК, лихва върху обезщетението по чл.
225, ал. 1 КТ се дължи от деня на поканата по чл. 84, ал. 2 от ЗЗД, а ако
такава покана не е отправена от работника или служителя, лихва се дължи от
деня, в който искът е предявен.
В с.з., ищецът чрез процесуален представител поддържа предявените искове и настоява за уважаването им.
В с.з. ответникът, чрез процесуален представител поддържа изложените в отговора си аргументи срещу основателността на предявените искове и настоява за отхвърлянето им, съответно за присъждане на сторените разноски по делото.
Съдът, като
прецени по реда на чл.12 от ГПК събраните по делото и относими
към разрешаване на спора доказателства във връзка с доводите и съображенията на
страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
СЪДЪТ
ПРИЕМА, че предявените искове намира правното си основание в
чл.344, ал.1, т. 1, т.2, т.3 от КТ.
ЗА БЕЗСПОРНО И НЕНУЖДАЕЩО СЕ ОТ ДОКАЗВАНЕ е прието на осн.чл.146, ал.1, т.3 ГПК, съществувалото между страните по делото трудово правоотношение в ответното предприятие и прекратяването му със заповед №791/11.12.2017г., на посочено основание чл.325, т.3 от Кодекса на труда.
НА
ОСНОВАНИЕ ЧЛ.146 ОТ ГПК указвано на ищеца е, че носи доказателствената
тежест да докаже, че с ответника са
се намирали във валидни трудови правоотношения, че трудовия договор е прекратен на
посоченото основание, а на ответникът да установи, предвид
доказателствената тежест спазването на предвидените от
закона изисквания за извършеното
прекратяване на трудовото
правоотношение, с оглед на посоченото
основание, т.е. законосъобразността на предприетите от
него действия по уволнение на ищеца.
За да бъде уважен главният иск с правно основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ, следва да се констатира незаконосъобразност на уволнението, съобразно критериите за посоченото прекратително основание.
Съдът намира за ирелевантни обстоятелствата и наведените доводи за
законосъобразността на прекратяване на предходно трудово правоотношение,
възникнало на основание сключен с ищецът ТД № 327/31.05.2017г., доколкото със сезиращата съда искова молба
предмет на оспорване е законосъобразността на заповед № 791 / 11.12.2017 год.,
с която е прекратено ТПО по трудов договор № 754 от 28.11.2017 г,. за
длъжността „огняр" , с дата на постъпване на работа 29.11.2017г., сключен
на основание чл.68, ал.1, т.3 от КТ, с посочено основание „до завръщане на титуляра“.
Видно от представено заверено копие от ТД № 327/31.05.2017г., ищецът е
сключил този договор с ответника КСУФХ 4ГЕРГАНА“ – ДСХ и ДПЛФУ, СЪС СЕДАЛИЩЕ
ГР.Варна, бул.“Княз Борис І“ № 364 КК „Св.СВ.Константин и Елена“, като е приел
да изпълнява длъжността „огняр“ с основно месечно възнаграждение 460.00лв.,
ДВТСПО 3% от ОТВ, в размер на 13.80лв., с посочено текстово основание за
сключването му „до завръщане на титуляра“.
Видно от представена в заверен вид Заповед № 791 от 11.12.2017г., със същата е
прекратено ТПО на К.Й.К., ЕГН **********, на
основание чл.325, т.3 КТ,считано от 12.12.2017г. на
длъжност „огняр“, като като причини за прекратяването
са посочени „завръщането на титуляр“.
Видно от ТД№754/28.11.2017г. се установява по
безспорен начин, че съобразно
разпоредбата на чл.68, ал. 1, т. 3 от КТ, ищецът е сключил посочения трудов
договор с ответното предприятие, на изрично посочено в т. 6 от
ТС основание - "Трудовия договор се сключва за: „До завръщане на титуляра".
По
своята правна природа този договор е срочен и поражда действие за срока на
отсъствие на титуляра от работа.
Съгласно
член 325, ал. 1, т. 5 КТ трудовия договор по заместване се прекратява със
завръщане на замествания на работа. Това основание е налице, не само когато
замествания се завърне на работа, но и когато трудовият договор със замествания
се прекрати. Трудовия договор за заместване може да съществува само дотогава,
докато има заместван работник, като прекратяването на трудовото правоотношение
с титуляра не създава права за заместника, тъй като
нито трансформира трудовото правоотношение в безсрочно /чл. 69, ал. 2 от КТ/,
нито създава задължение за работодателя да сключи безсрочен договор със
заместващия. След като срочното трудовото правоотношение с ищецът е прекратено,
трудово правоотношение би могло да възникне въз основата на нов трудов договор.
Или уволнението на ищецът е законно, тъй като фактическото основание „завръщане
на титуляра на работа“ обхваща и хипотезата на
прекратяване на трудовото му правоотношение.
В заверен за вярност вид се прилагат всички болнични листи, издадени за
замествания работник Костадин Великов Великов, от съдържанието
на които е видно какъв е бил характера на заболяването му, продължителността на
лечението му, респективно това, че лицето заемащо длъжността „огняр" е бил
в продължителен период на временна нетрудостопособност
- общо заболяване, като наблягам на последния такъв - от 01.12.2017г. до
13.12.2017г., за който е издаден болничен лист № 87/04.12.2017г. Преди това е
издаден предходен болничен лист Е 20176082818, за времето от 15.11.2017г. до
30.11.2017г.
Лицето
титуляр на длъжността, т.е. замествания е бил на работа на 14.12.2017г., I-ва смяна, съгласно приложената извадка от графика на
смените за отработено време на работниците, заемащи длъжността
"ОГНЯР". Именно в този времеви период - 15112017г. - 13..12.2017 на
временна нетрудоспосочност - общо заболяване, е
сключен ТД № 754/28.11.2017г. при условията на чл. 68, ал. 1, т. 3 от КТ.
Разпоредбата
на чл. 68 от КТ е императивна. Този договор е срочен, за заместване на
отсъстващ работник в хипотезата на чл. 68, ал. 1, т. 3 от КТ, като при този вид
срочен трудов договор срокът е определяем, т.е определя се от продължителността
на отсъствието на замествания работник или служител. - титуляр на длъжността и
със зъвръщането му на заместващия го ТПО се
прекратява на основание чл. 325, т. 5 от КТ.
По силата на
процесната Заповед № 791/11.12.2017г. ТПО с ищеца е
прекратено, поради завръщането на титуляра.
Факта, че в
тази заповед като правно основание е изписана разпоредбата на чл.325, т.3 от КТ, вместо тази на т. 5 от същата правна норма, съдът приема за допусната техническа
грешка, която не следва да се зачете за
порок на прекратяване на ТПО, тъй като като текстово
основание в него е изрично посочено „връщане на титуляр", поради което тук
следва в пълна степен да се зачете словесното основание. Това е видно и от приложените
към писмения отговор доказателства. Времетраенето на срочния трудов договор по
чл. 68, ал. 1, т. 3 от КТ е до завръщането на замествания, поради което ТПО е
прекратено със заместващия го - настоящия ищец, както на основание т. 5, така и
на основание т. 3 от чл. 325 от КТ - срокът на този ТД е изтекъл.
По изложените съображения
исковете, като неоснователни, следва да бъдат отхвърлени.
При
посочения изход на делото, ищецът няма право на разноски, на основание чл. 78, ал.1 ГПК.
Такива
следва да бъдат присъдени на ответникът, на основание чл. 78, ал.8,
вр. ал.3 ГПК,
вр. с чл.26 от НЗПП в размер на
50.00лв.,
представляващи разноски за ю.к.възнаграждение.
Мотивиран
от гореизложеното, Варненският районен съд
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
предявените искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от КТ, от К.Й.К. ЕГН **********, за
постановяване на решение срещу ответника КОМПЛЕКС
ЗА СОЦИАЛНИ УСЛУГИ ЗА ВЪЗРАСТНИ ХОРА"ГЕРГАНА"- ДСХ
И ДПЛФУ, седалище град Варна, адрес на управление
гр Варна, бул"***" № 364, представлявано от Н***,
БУЛСТАТ ***, ДА СЕ ОТМЕНИ отмените уволнението като незаконно и
заповед № 791/11.12.2017г.,
с която то е извършено; ДА СЕ ВЪЗСТАНОВИ К.Й.К., ЕГН ********** на заеманата преди
уволнението длъжност длъжността
„огняр" в ответното предприятие; ДА СЕ ПРИСЪДИ в полза на ищеца
обезщетение на основание член
225 ал I от КТ в размер на 2 760.00/две хиляди седемстотин и шейсет/лв. , за времето от
уволнението до заседанието по съществото на спора, но за не повече от шест месеца,
ведно със законната лихва, считано от завеждане
на исковата молба – 09.02.2018г. до окончателното
изплащане на главницата; да се присъдят в полза на ищеца разноските за първа
инстанция 800 лв.,
платено адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.3 ГПК К.Й.К., ЕГН **********, с адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ НА КОМПЛЕКС ЗА СОЦИАЛНИ УСЛУГИ ЗА ВЪЗРАСТНИ ХОРА"ГЕРГАНА"- ДСХ И ДПЛФУ, седалище град Варна, адрес на управление гр Варна, бул"***" № 364, представлявано от Н***, БУЛСТАТ ***, сумата 50,00лв./петдесет лева/, представляваща разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред Окръжен съд гр.Варна, в двуседмичен
срок, считано от 20.07.2018г. – датата на която е обявено, че ще бъде изготвено
и от която ще подлежи на обжалване, на
основание чл. 315, ал.2 ГПК.
РЕШЕНИЕТО да се обяви
в регистъра на съдебните решения по чл.235, ал.5 от ГПК.
Препис от настоящето решение да се връчи на страните, заедно със съобщението за постановяването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: