Решение по дело №1072/2021 на Административен съд - Хасково

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 312

10.01.2022г., гр.Хасково

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд – Хасково, в открито заседание на петнадесети декември две хиляди двадесет и първа година, в състав:

                                                                              Председател: Василка Желева

                                                                                     Членове: Цветомира Димитрова

                                                                                                   Павлина Господинова

 

при секретаря Светла И. и в присъствието на прокурор Петър Мидов при Окръжна прокуратура - Хасково, като разгледа докладваното от съдия Димитрова АНД (К) № 1072 по описа на съда за 2021 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Касационното производство е по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл.63в от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба подадена от адв. С.Ш., действаща в качеството си на процесуален представител на Н.К.Б. ***, срещу Решение № 87/13.09.2021г., постановено по АНД № 20215620200493/2021г. по описа на Районен съд – Свиленград.

В касационната жалба се твърди, че решението е незаконосъобразно, неправилно и необосновано, а наказанията определени в потвърденото наказателно постановление прекомерни и несъразмерни на извършеното деяние. Счита се, че съдът не извършил адекватна оценка на допустимостта на доказателства, а оттам не забелязал и невалидността и незаконосъобразността на санкционния акт. Не бил отчетен фактът, че същият не отговарял на изискването за минимално изискуемо съдържание. В него липсвала прецизна и ясна фактическа и юридическа формулировка на твърдяното нарушение. Деянието не било прецизирано по време, място и начин на извършване, а наложеното наказание и отнемането в полза на държавата представлявали свръхрепресия, което било недопустимо за общностното право. Липсвало прецизно описание на фактическата обстановка, която да съвпадала със сочения за нарушен закон. Неправилно били присъдени и разноски по делото в полза на противната страна.  

Моли се за отмяна на атакувания съдебен акт.

Ответникът - Териториална дирекция „Митница Бургас“ Агенция „Митници“, чрез процесуалния си представител, изразяват становище за неоснователност на жалбата, респ. законосъобразност на потвърденото от районния съд наказателно постановление.  

Представителят на Окръжна прокуратура - Хасково изтъква доводи за неоснователност на касационната жалба.

Касационната инстанция, като се съобрази с нормата на чл.218, ал.1 от АПК, обсъди наведените касационни основания и извърши и служебна проверка относно допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон, намира за установено следното:

С обжалваното решение Районен съд – Свиленград е потвърдил Наказателно постановление №242/2021 от 01.06.2021г., издадено от и.д. Заместник-директор на Териториална дирекция „Южна морска“ към Агенция „Митници“ (понастоящем Териториална дирекция „Митница Бургас“ Агенция „Митници“), с което за нарушение на чл.233, ал.1 от Закона за митниците (ЗМ), на основание чл.233, ал.6, във връзка с ал.1 и от ЗМ от Н.К.Б. в полза на държавата са били отнети: парфюм „DIOR“ 100 мл. – 31 бр., тоалетна вода „ARMANI“ 100 мл. – 49 бр., парфюм „HUGO BOSS“ 45 мл. – 100 бр., тоалетна вода „JEAN PAUL GAULTIER“ 45 мл. – 50 бр., парфюм „LE PRESTIGE“ 45 мл. – 50 бр., парфюм „KILIAN“ 45 мл. – 184 бр., тоалетна вода „KAROLINA HERRERA“ 45 мл. – 100 бр.; парфюм „KAROLINA HERRERA“ 45мл. – 25 бр.; парфюм „JEAN PAUL GAULTIER“ 45 мл. – 75 бр. , парфюм „ARMANI“ 45 мл. – 25 бр., парфюм „MARC JACOBS“ 45 мл. -100 бр., парфюм „OPULENT CHAIK“ 45 мл. – 25 бр., парфюм „LANCOME“ 45 мл. – 74 бр., тоалетна вода „GICCI“ 45 мл. – 25бр., парфюм „DIOR“ 45 мл. – 25 бр., парфюм „GUCCI“ 45 мл. – 25 бр., тоалетна вода „PACO RABANNE“ 45 мл. - 100бр., тоалетна вода „JOOP“ 45 мл. – 25 бр., тоалетна вода „THIERRY MUGLER“ 45 мл. – 25 бр., тоалетна вода „BVLGARI“ 45 мл. – 25 бр., тоалетна вода „HERMES“ 45 мл. – 25 бр., парфюм „TOM FORD“ 45 мл. – 50 бр. и спортни обувки „NIKE“- 23 чифта, всичко с митническа стойност 4999.67 лева; на основание чл.233, ал.1, във връзка с ал.4 от ЗМ е било наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 9999.34 лева; и на основание чл.233, ал.8 от ЗМ в полза на Държавата е било отнето превозното средство, послужило за извършване на административното нарушение – лек автомобил „FIAT PUNTO“, с рег.№ *******, шаси №************, рег.талон №**** и един брой контактен ключ.

За да постанови решението си, районният съд приел, че съставеният акт за установяване на административно нарушение и издаденото въз основа на него наказателно постановление са законосъобразни от формална и процесуална страна. Същите били издадени от компетентни органи, при спазване на сроковете по чл.34, ал.1 и ал.3 от ЗАНН, в съответствие с изискванията на чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Не били допуснати съществени процесуални нарушения по образуването и приключването на административнонаказателната процедура. Стигнал до извода, че откритите при проверката на превозното средство, управлявано от жалбоподателя предмети били предназначени за търговски цели, поради което следвало да бъдат декларирани пред митническата администрация при пристигането на митническия пункт, но това не било сторено. Така, Н.К.Б. бил реализирал фактическия състав по чл.233, ал.1 от ЗМ, като извършването на нарушението се доказало по делото. Същото било и правилно правно квалифицирано от административнонаказващия орган. Налице бил също субективният елемент от състава на нарушението – вината на дееца. Поради това правилно била ангажирана административнонаказателната му отговорност. Правилно и законосъобразно бил определен размерът на наказанието и същият бил съобразен с размера на установената митническа стойност на превозваните стоки и факта на повторно извършване на нарушение от вида на процесното. Не били налице основания за определяне случая за маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Правилно и законосъобразно било НП и в частта на постановеното отнемане в полза на Държавата на стоките, предмет на нарушението, както и в частта на отнемане в полза на Държавата на превозното средство, послужило за превозване на стоките, което било собственост на санкционираното лице. Последният правилно бил отнет със санкционния акт, предвид факта, че стойността му не надвишавала стойността на стоките. С решението съдът присъдил на Агенция „Митници“ разноски по делото в размер на 80 лева.

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна страна, срещу неблагоприятен за нея акт, поради което е допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

При касационната проверка настоящата съдебна инстанция намира, че проверяваното решение е валидно и допустимо. Същото е постановено при напълно изяснена фактическа обстановка. Относимите факти са възприети от съда въз основа на допустими доказателствени средства, събрани по изискуемия процесуален ред. Съставомерността на извършеното деяние, липсата на допуснати нарушения в хода на административнонаказателното производство и вината на нарушителя са били правилно установени от съда.

В хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуални правила, които да обосноват отмяна на наказателното постановление. В АУАН и НП се съдържа ясно и точно описание на нарушението, не се констатира противоречие между словесното му описание и правната му квалификация. Нарушението е конкретизирано с посочено време, място и начин на извършване и е правилно правно квалифицирано. Описанието на извършеното от наказаното лице дава достатъчна яснота относно състава на нарушението, поради което по никакъв начин не е ограничено правото на лицето да разбере какво противоправно деяние му е вменено. Следователно, напълно ясна е фактическата и юридическата формулировка в санкционния акт.

  При правилно установената от районния съд фактическа обстановка, настоящата инстанция приема изводите на същия относно обстоятелството, че от събраните по делото доказателства от обективна страна се установява по несъмнен начин  извършването  на визираното в АУАН и НП нарушение.

Административнонаказателната отговорност на касатора е ангажирана на основание чл.233, ал.1 и ал.4 от ЗМ.

Съгласно чл.233, ал.1 от ЗМ, който пренесе или превози стоки през държавната граница или направи опит за това без знанието и разрешението на митническите органи, доколкото извършеното не представлява престъпление, се наказва за митническа контрабанда с глоба от 100 до 200 на сто върху митническата стойност на стоките. Според чл.233, ал.4 от ЗМ, при повторно нарушение по ал. 1 и 2 се налага глоба в максималния размер, предвиден за съответното нарушение.

За да е осъществен съставът на вмененото на касатора административно (митническо) нарушение, е необходимо да се пренася или превозва стока през държавната граница и да няма разрешение на митническите органи - т.е. да няма знание на митническите органи - стоката да не е представена, декларирана или обявена пред  същите. 

Безспорно е, че касационният жалбоподател на 18.03.2021г.е бил водач на  посочения в АУАН и НП лек автомобил, което м.п.с. е пристигнало на МП “Капитан Андреево“. От събраните гласни и писмени доказателства се установява също, че при извършената митническа проверка на автомобила и багажа на пътника, били установени укрити недекларирани описаните в АУАН и НП стоки – парфюми, тоалетни води и спортни обувки. От разпита на свидетелите М. и К. по делото се установява, че действително жалбоподателят не е декларирал тези стоки пред компетентните митнически служители.   

 Следователно, на установената дата и място наказаното лице е осъществило от обективна страна фактическия състав на нарушението, като е превозило през държавната граница описаните в АУАН и НП стоки - без да ги декларира пред митническите служители. От доказателствената съвкупност е видно, че касатора е имал ясно съзнание за вида на стоките, които е превозвал. Съответно, от момента на натоварването им в превозното средство е установил фактическа власт върху процесните стоки, знаел е че ги превозва през границата на страната, и че при навлизане в територията на Република България, трябва да ги декларира пред компетентните митнически органи, но не е сторил това. Единственият възможен извод, при тези обективно установени действия на наказаното лице е, че същото виновно и при условията на пряк умисъл е осъществило деянието за което му е наложено административно наказание.

Безспорно стоките са в търговско количество, поради което не попадат в изключенията на закона, касаещи пренос/превоз на стоки, представляващи личен багаж.

В случая размерът на наложеното наказание е правилно определен и индивидуализиран. Отчитайки извършването на предходно нарушение от същия вид, АНО правилно е приел, че приложение следва да намери разпоредбата на чл.233, ал.4 от ЗМ, съгласно която, при повторно нарушение по ал. 1 и 2 се налага глоба в максималния размер, предвиден за съответното нарушение. Така, наложената на касатора глоба е била определена в размер на 200 % върху митническата стойност на стоките, съобразена със Становище рег. № 32-109265/05.04.2021г. на назначена със заповед Комисия. Определената митническа стойност на стоките не е била оспорена от наказаното лице по надлежния ред, а и същата в случая е била формирана при правилно приложен от АНО метод.

Правилно е приложена и разпоредбата на чл.233, ал.6 от ЗМ с отнемане на процесните стоки в полза на Държавата, предвид осъщественото нарушение.

Правилно и съобразено с относимите разпоредби е и отнемането в полза на Държавата на собственото на касатора превозното средство, послужило за извършване на административното нарушение, с оглед разпоредбатана чл.233, ал.8 от ЗМ и предвид митническата стойност на същото, възлизаща на 1347.93 лева, т.е. по-ниска от митническата стойност на превозваните с това м.п.с. стоки.

С оглед неоснователността на жалбата срещу НП, правилно районният съд е присъдил на ответника по делото направените от него разноски в производството, в съответствие с разпоредбите на чл.63, ал.3 от ЗАНН, съобразно чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ.

Предвид гореизложеното, като е потвърдил наказателното постановление изцяло, районният съд правилно е приложил закона. Касационните оплаквания не намират опора в доказателствата по делото и са неоснователни, поради което обжалваното решение като валидно, допустимо и съответстващо на материалния закон и следва да бъде оставено в сила.

Водим от гореизложеното и на основание чл.221, ал.2, предл.първо от АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №87/13.09.2021г., постановено по АНД №20215620200493/2021г. по описа на Районен съд – Свиленград.

Решението не подлежи на обжалване.

 

 

 

Председател:                                         Членове: 1.

 

                

 

                                                                           2.