РЕШЕНИЕ
№ 5338/29.11.2019 г.
гр. В.В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН
СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХХ състав, в открито
съдебно заседание, проведено на двадесети и осми октомври две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ОРЛИН ЧАРАКЧИЕВ
при участието
на секретаря Ани Динкова,
като разгледа
докладваното от съдията
гражданско дело
№ 8926 по
описа на съда за 2019 г.,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството по делото е образувано
по искова молба от Л.З.У., ЕГН **********,
с адрес: ***, чрез пълномощника му адв. Й. Ал. – АК В. срещу З. „Л.и.“ АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление:***, с която е предявен иск с правно основание
чл.86, ал.1 от ЗЗД за осъждане ответното дружество да заплати
на ищеца сумата от 250,00
лв. (след допуснато изменение по чл. 214
от ГПК) представляваща частичен
иск от целия
в размер на 310,42 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законна лихва,
изчислено върху главница от 9757,72 лв. за периода
от 22.12.2016 г. до 23.03.2017
г. и върху главница от 8450,97 лв. за периода от 24.03.2017
г. до 17.04.2017
г., дължимо за изпадане в забава
на ответника да заплати застрахователно
обезщетение за настъпило 22.12.2016 г. ПТП в гр.В.,
дължимостта на което обезщетение е установено по гр.д.
№ * г. по описа на Районен съд
гр.Варна.
В исковата
молба се твърди, че на
22.12.2016 г. около 21:05 часа
в гр. В.настъпило ПТП, при което за
ищеца възникнали имуществени вреди – щети по собствения
му лек автомобил
марка „Волво“, модел „*“, с ДК № *. Към момента на произшествието
лекият автомобил на виновния водач
бил застрахован по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ със застрахователна полица № * от ответното дружество.
На 27.12.2016 г. ищецът входирал уведомление до застрахователното дружество за настъпилото
ПТП и причинените му вреди, като поискал
изплащане на застрахователно обезщетение за претърпените от инцидента имуществени
вреди. На 23.03.2017 г. на ищеца било
изплатено застрахователно обезщетение в размер на 1306,75 лв. Ищецът считал, че дължимото му
застрахователно обезщетение
е в по-висок размер и на 18.04.2017 г. завел иск срещу ответното
дружество. С Решение № * г.
по гр.д.№ * г. по описа на
ВРС, ответното дружество било осъдено да
заплати на ищеца сумата от
8450,97 лв., представляваща
неплатен остатък от застрахователното обезщетение, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от депозиране
на исковата молба -18.04.2017 г. до окончателно изплащане на задължението. Поддържа, че ответното
дружество е изпаднало в забава в периода от настъпване на
застрахователното събитие –
22.12.2016 г., за което му дължи обезщетение
върху неизплатеното застрахователно обезщетение за периода до
датата на предявяване на иска, по който
е образувано гр.д.№
5210/2017 г. по описа на ВРС. За периода
от 22.12.2016 г. до
23.03.2017 г. обезщетението за
забава се дължало върху пълния
размер на дължимото застрахователно обезщетение от 9757,72 лв. и възлизало на 249,38 лв., а за периода от
23.03.2017г. до 17.04.2017г. – ден
преди депозиране на исковата молба,
по която е образувано гр.д.№ * г. обезщетението за забава в размер на законната лихва
от 61,04 лв. се дължало върху
неизплатения остатък от застрахователното обезщетение в размер на 8450,97 лв. Общият размер на
дължимото в полза на ищеца обезщетение
за забава бил 310,42 лв., от които предмет
на настоящото производство е претенция в размер на 150,00 лв. По изложените
съображения моли за уважаване на
иска. Претендират се и разноски.
В срока
по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът
З.
„Л.и.“ АД е депозирал отговор на исковата молба, чрез адв. Ст. Р. от САК, с който искът се оспорва
изцяло като неоснователен. Счита за неоснователен искът за законна
лихва за периода 22.12.2016 г. – 23.03.2017 г., тъй
като съгласно чл. 409 от КЗ, застрахователят дължи законна лихва за
забава върху дължимото застрахователно обезщетение след изтичане срока по чл.405, освен в случаите на чл.380, ал.3. Поддържа и липса на покана за
доброволно плащане на лихвата. Поддържа,
че с влязло в сила като необжалвано
Решение № * г. по гр. дело № * г. на ВРС, постановено по идентична искова
молба, е уважена частична претенция от 50,00 лв. от
обща в размер на 311,65 лв., за обезщетение за забава в размер
на законната лихва, изчислено върху главницата от 9805,72 лв. за периода 22.12.2016 г. до 23.03.2017 г. и изчислено върху главницата от 8450,95 лв. за периода 23.03.2017 г. до 17.04.2017 г., дължимо за изпадане в забава
на ответника да заплати застрахователно
обезщетение за настъпило на 22.12.2016 г. ПТП в гр. Варна. Моли
за задължаване на ищеца да
предостави банкова сметка ***. По изложените съображения моли предявения иск да бъде отхвърлен.
Претендират се и разноски.
В о.с.з. ищецът чрез адв. Алексиев
поддържа изразената позиция по спора.
Ответникът не се явява, не се
представлява.
Съдът, след
като взе предвид становищата на страните, събраните по делото доказателства и
съобрази приложимия закон, прие за установено от фактическа и правна страна
следното:
Доколкото главното задължение на
ответника по делото произлиза от застрахователно обезщетение по „Гражданска отговорност“, то и
дължимото обезщетение за забава върху него следва да се прецени на плоскостта
на специалната уредба в чл. 497, ал.1 от КЗ, регламентираща с изрични правни
норми забавата на застрахователя по задължителната застраховка за
автомобилистите. Следователно макар искът формално да е докладван като такъв с
правна квалификация чл. 86, ал.1 от ЗЗД, съдът намира, че правилната
квалификация в случая е чл. 497, ал.1 от КЗ. Последното обстоятелство не води
до изменение в основанието на иска, тъй като за да възникне акцесорното
вземане за обезщетение в размер на законната лихва както в хипотезата на
предявен иск по чл. 86, ал.1 от ЗЗД, така и в тази по чл. 497, ал.1 от КЗ ищецът следва да докаже , че 1) ответникът е изпаднал в забава за плащане на друго свое главно задължение. Следователно
налице е идентитет между подлежащите на доказване правопораждащи факти и при двата иска. В тежест на ищеца е
също да установи 2) размера на претендираната
част от вземането и периода
на обезщетението
за забава.
В случая наличието на главно задължение за заплащане на
застрахователно обезщетение се установява от безспорните между страните и
съобщени като неподлежащи на доказване служебно известни
на съда факти, 1) че с влязло в
сила Решение № * г. по гр.д.№ * г. по описа на ВРС, ответното дружество е
осъдено да заплати на ищеца
сумата от 8450,97 лв., представляваща неплатен остатък от застрахователно
обезщетение за настъпило на 22.12.2016 г. ПТП в гр. Варна, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от депозиране на
исковата молба -18.04.2017 г.
до окончателно изплащане на задължението, 2) че с влязло
в сила като необжалвано Решение № * г. по гр. дело
№ * г. на ВРС, постановено по идентична искова молба, е уважена частична претенция от 50,00 лв. от обща
в размер на 311,65 лв., за обезщетение
за забава в размер на законната
лихва, изчислено върху главницата от 9805,72 лв. за периода 22.12.2016 г. до 23.03.2017 г. и изчислено върху главницата от 8450,95 лв. за периода 23.03.2017 г. до 17.04.2017 г., дължимо за изпадане в забава
на ответника да заплати застрахователно
обезщетение за настъпило на 22.12.2016 г. ПТП в гр. Варна.
С доклада по делото на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 от ГПК съдът е приел за безспорни и фактите, че ищецът е заявил писмено извънсъдебна претенция за застрахователно
обезщетение пред ответника, във връзка, с което на дата 23.03.2017 г. последният е заплатил на ищеца сумата от 1306,75 лв.
От излжоеното
следва, че по делото са безспорно установени обстоятелствата по т.1 от условно
обособената по-горе доказателствена тежест, т.е.
наличието на главно задължение на ответника към ищеца за застрахователно
обезщетение по чл. 432 от ГПК и изпадането му в забава да го заплати.
Респективно искът по чл. 497 от КЗ за заплащане на законната лихва върху
обезщетението се явява доказан по основание.
Спорен по делото е най-вече размерът
на дължимата законна лихва, в частност въпросът за момента на изпадане в забава
на застрахователя, от който следва да се определи и периода, за който последният
я дължи на увреденото лице – ищеца.
В тази връзка мотивите на публично обявеното, влязло в сила Решение
№ * г. по
гр. дело № * г. на ВРС по предходната частична претенция на ищеца
за законна лихва върху застрахователното обезщетение за ПТП от 22.12.2016 г. сочат,
че забавата е настъпила на дата 24.01.2017 г. – т.е. след изтичане на 15
дневния срок по чл. 497, ал.1, т.1 от КЗ започнал да тече от датата на
извършване на втори оглед на увреденото МПС от застрахователя (30.12.2016 г.). Същевременно
според задължителните указания дадени в т.2 на ТР № 3/2016 г. от 22.04.2019 г.,
по т.д. № 3/2016 г. на ОСГТК на ВКС в последващо
исково производство (както в конкретния казус) за остатъка от сумата по
частичния иск вторият съд следва да зачете обективните предели на решението по
предходно предявения частичен иск досежно правопораждащите спорното право факти. Следователно решението
по гр. дело № * г. на ВРС, в частта с която е
фиксиран правопораждащият факт за началната дата на
забавата се ползва със сила на пресъдено нещо в
настоящото производство и на основание чл. 298, ал.1 от ГПК съдът е обвързан да
приеме в решението си, че неизпълнението на задължението за заплащане на
законна лихва по чл. 497 от КЗ е настъпило на дата 24.01.2017 г.
Считано от тогава е започнала да тече лихва за забава върху
обезщетението за ПТП от 22.12.2016 г., като за периода от 24.01.2017 г. до
23.03.2017 г. ответникът дължи обезщетение за забава върху пълния размер на
дължимото застрахователно обезщетение от 9757,72 лв. За периода от деня следващ
доброволното изплащане на застрахователно обезщетение в размер на 1306,75 лв.
до 17.04.2019 г. - деня предхождащ датата на предявяване на иска за осъждане
ответника да заплати на ищеца неизплатения остатък, обезщетение за забава се
дължи върху размера на неизплатения остатък от застрахователното обезщетение –
8450,97 лв. При тези данни и с помощта на софтуерен продукт за изчисляване на
законна лихви поддържан от НАП на публичен адрес www.nra.bg съдът
приема, че дължимият размер на законната лихва за периода 24.01.2017 г. –
23.03.2017 г. възлиза на 159,93 лв., а
за 24.03.2017 г. – 17.04.2019 г. на 58,69 лв. Или общото вземане на ищеца към
застрахователя за законна лихва възлиза на 218,62 лв. От тази сума следва да се
приспаднат 50,00 лв. присъдени на ищеца с влязлото в сила решение по гр. дело №
49/2019 г. на ВРС, поради което в настоящото производство се констатира
неизплатен остатък от 168,62 лв., до който размер искът по чл. 497, ал.1 от КЗ
се явява основателен. За разликата от 81,38 лв. до пълния размер от 250,00 лв. на
частично предявената претенция от 310,42 лв., искът се явява неоснователен и
следва да се отхвърли.
С оглед изхода на спора всяка от страните има право да репарира част от доказано
сторените разноски в процеса съобразно уважената, респективно отхвърлената част
от иска. Доколкото обаче ответникът не е представил доказателства за направени
разноски такива не следва да му се присъждат. Така с решението единствено на
ищеца следва да се присъди сумата от 276,50
лв. от общо сторените и доказани
разноски по делото в размер на 410,00 лв. за държавна такса и заплатено
адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК. Възражението
направено с отговора на исковата молба за прекомерност на заплатеното от ищеца
адвокатско възнаграждение от 360,00 лв. с ДДС е неоснователно предвид
обстоятелството, че същото е договорено в минимален размер определен по реда на
чл. 7, ал.2, т. 1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. и при съобразяване на § 2а от ДР
на Наредбата.
Мотивиран
от изложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА З.
„Л.и.“ АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление:***
да заплати на Л.З.У., ЕГН **********,
с адрес: ***,
сумата от 168,62 лв. по предявения частичен иск от 250,00 лв. от целия в размер на 310,42 лв., представляваща обезщетение за забава в размер
на законна лихва, изчислено върху главница от 9757,72 лв. за периода от
22.01.2017
г. до 23.03.2017
г. и върху главница от 8450,97 лв. за периода от 24.03.2017
г. до 17.04.2017
г., дължимо за изпадане в забава
на ответника да заплати застрахователно
обезщетение за настъпило 22.12.2016 г. ПТП в гр. Варна, дължимостта
на което обезщетение е установено по гр.д. № * г. по описа на
Районен съд гр.Варна, на основание
чл. 497, ал.1 от КЗ, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над присъдената
сума до пълния
претендиран частичен размер от 250,00 лв., като неоснователен.
ОСЪЖДА З. „Л.и.“ АД, ЕИК *,
със седалище и адрес на управление:*** да
заплати на Л.З.У., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 276,50 лв.,
представляваща сторени в производството разноски, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
Решението подлежи
на обжалване в двуседмичен
срок от съобщаването му на страните, пред Варненски окръжен съд.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: