ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1536
гр. Пловдив, 08.12.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ, в закрито заседание на
осми декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Екатерина Вл. Мандалиева
Членове:Недялка Д. Свиркова Петкова
Величка З. Запрянова
като разгледа докладваното от Величка З. Запрянова Въззивно частно
гражданско дело № 20215300502904 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 274 – 278 от ГПК.
Постъпила е въззивна частна жалба вх. № 57093/05.10.2021 г. от „ЕОС
Матрикс“ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, кв.
Малинова долина, ул. „Райчо Петков Казанджията“№ 4-6, чрез адвокат Н.К., против
определение № 7130/15.09.2021 г., постановено по г. д. № 3470/2021 г. по описа на РС
Пловдив, с което е върната исковата му молба вх.№ 8637/23.02.2021 г. и е прекратено
производството по делото.
С жалбата са релевирани подробни съображения за неправилност и
незаконосъобразност на атакувания акт. Поддържа се допустимост на предявения
установителен иск по реда на чл. 422 от ГПК, доколкото има подадено възражение, с
което се оспорва размера на дълга, като законодателят изрично в чл. 414а, ал. 5 от ГПК
дава възможност на заявителя да защити правния си интерес при пропуск да изпълни
дадените му указания в тридневен срок. Отправено е искане обжалваното определение
да бъде отменено и делото върнато за продължаване на съдопроизводствените
действия.
Въззиваемата страна Г. ДР. Г. не е взел становище в дадения му срок.
Частната жалба е подадена в срок от легитимирана страна срещу подлежащ
на инстанционен контрол съдебен акт, поради което е процесуално допустима и следва
да бъде разгледана по същество.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира за
установено следното:
Производството по г. д. № 3470/2021 г. по описа на РС Пловдив е образувано
1
по искова молба от „ЕОС Матрикс“ЕООД, с която са предявени против Г. ДР. Г., ЕГН
**********, кумулативно обективно съединени установителни искове по чл. 422 от
ГПК във вр. с чл. 415, ал. 1, във вр. с чл. 240, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за
установяване на вземанията, за които е издадена Заповед № 262436/15.12.2020 г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, поправена по реда на чл. 247 от
ГПК с Разпореждане № 202984/10.06.2021 г. по ч.г.д.№ 16413/2020 г. по описа на РС
Пловдив, както следва: сумата от 2 233,18 лева – главница, дължима по Договор за
предоставяне на потребителски кредит от 23.09.2014 г., сключен с „Обединена
българска банка“ АД, вземанията по който са прехвърлени с договор за продажба и
прехвърляне на вземания /цесия/ от 31.01.2018 г. на „ЕОС Матрикс“ЕООД и сумата от
337,42 лева – мораторна лихва за периода от 20.08.2018 г. до 08.12.2020 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в
съда – 08.12.2020 г. до окончателното погасяване.
С обжалваното сега определение е върната искова молба вх.№
8637/23.02.2021 г., подадена от „ЕОС Матрикс“ЕООД срещу Г. ДР. Г., като
недопустима и е прекратено производството по г. д. № 3470/2021 г. по описа на РС
Пловдив. За да достигне до този извод, първостепенният съд е приел, че исковата
претенция е преждевременно предявена, доколкото заповедният съд не е дал указания
за предявяване на иск по реда на чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК. Вместо това, след
постъпване на възражение от длъжника по ч. г. д. № 16413/2020 г. на РС Пловдив, с
твърдение, че задължението по издадената заповед е погасено преди депозиране на
заявлението по чл. 410 от ГПК, въпреки липса на предпоставките по чл. 414а от ГПК,
до заявителя е изпратен препис от възражението на кредитора по реда на чл. 414а, ал. 3
от ГПК с указание, че може да депозира становище в 3-дневен срок. На свой ред
заявителят представил доказателства за предявяване на иск по реда на чл. 422 от ГПК.
Изводът на съда за недопустимост на предявения иск е неправилен.
Нормативната уредба предвижда две форми на защита, чрез възражение
против издадена заповед за изпълнение на парично задължение. Първата е в
хипотезата на чл. 414 от ГПК, при която длъжникът подава възражение, с което
оспорва вземането по заповедта по основание или размер, изцяло или частично, като
не е длъжен да обоснове възражението си. Втората е в хипотезата на чл.414а от ГПК.
Специфичното при нея е, че длъжникът възразява срещу заповедта с конкретно
твърдение - за частично или пълно плащане на вземането в срока за доброволно
изпълнение по чл. 412, т. 8 от ГПК, включително за недължимост на разноски, като
към възражението се прилагат доказателства за изпълнението на задължението с
препис за заявителя. В зависимост от това какво възражение длъжникът е подал,
заповедният съд дължи различни процесуални действия.
В общия случай по чл.414 от ГПК, на заявителя се дават указания, съгласно
2
чл.415 ал.1 т.1 от ГПК, че може да предяви иск за вземането си в едномесечен срок от
съобщението, като довнесе дължимата държавна такса, представи доказателства за
предявяването на иска в срок и го предупреди за неблагоприятните последици в
случай, че не стори това.
При възражение по чл.414а от ГПК заповедният съд указва на заявителя
възможността да подаде становище в тридневен срок и го предупреждава, че ако не
стори това, заповедта за изпълнение ще бъде обезсилена изцяло или частично. Ако
заявителят не подаде становище, съдът обезсилва изцяло или частично заповедта за
изпълнение, включително в частта за разноските, без да изследва доколко е налице
реално изпълнение, респ. поведение на длъжника, изключващо отговорността му за
разноски за производството. Според чл.414а, ал.4, изр.2 от ГПК, ако становището е
подадено в срок, съдът се произнася по възражението и постъпилото становище.
В случая съдът е уважил подаденото заявлението по чл. 410 от ГПК и е
издал в полза на заявителя заповед за изпълнение с № 262436/15.12.2020г., поправена
по реда на чл. 247 от ГПК с определение № 202984/10.06.2021 г., за всички, посочени в
него суми, както и за 51,41 лева – разноски за държавна такса.
Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника на 18.12.2020г.
На 30.12.2020 г. длъжникът Г. ДР. Г., е подал едновременно както
възражение по чл.414 от ГПК, така и такова по чл. 414а от ГПК. И в двете се съдържат
идентични доводи за недължимост на сумите по заявлението поради погасяване на
задължението, чрез плащането му преди подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК.
Към възражението по чл. 414а от ГПК е приложено преводно нареждане от 10.03.2015
г., според което К. И. Г.а нарежда плащане по посочената банкова сметка в полза на Г.
ДР. Г. за сума в размер на 8350,00 лева, с основание „за кредит погасяване“.
На 04.01.2021 г. съдът е разпоредил препис от възражението да се изпрати на
заявителя, с указание за становище в 3-дневен срок и предупреждение, че при
неподаване на такова заповедта ще бъде обезсилена. Препис от това разпореждане на
съда е връчено на заявителя на 20.01.2021 г., като последният вместо да вземе
становище, е депозирал искова молба, по която е образувано настоящото
производство. Заповедният съд не е предприел действия по обезсилване на издадената
заповед за изпълнение.
С оглед обективираните в двете възражения изявления се налага извод, че за
заповедния съд не е съществувало основание да предприеме процедурата по чл.414а от
ГПК. Както правилно исковият съд е заключил, това е така, доколкото се твърди, че
вземането е погасено, чрез плащане преди депозиране на заявлението по реда на чл.
410 от ГПК, в който случай възражението е за оспорване на вземането в общата
хипотеза на чл. 414 от ГПК, а до заявителя са дължими указания, че може да предяви
иск за вземането си в хипотезата на чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК. Не се дължи
3
произнасяне по чл. 414а, ал. 4 от ГПК.
Несъответните процесуални действия на заповедния съд обаче не могат да
обосноват извод за преждевременно предявяване на установителния иск по чл. 422 от
ГПК, поради липса на изрични указания в тази насока. Искът е предявен на 19.02.2021
г.- в едномесечен срок от получаване на съобщението по чл. 414а, ал. 3 от ГПК.
Следователно установеният преклузивен срок се явява спазен. С оглед на това е
безпредметно даването на ново изрично указание от заповедния съд за предявяването
на установителен иск, но този път в хипотезата на чл.415 ал.1 т.1 от ГПК.
Настоящият състав на Окръжен съд Пловдив споделя изцяло доводът на
първостепенния съд, че исковият съд, пред който делото е висящо е свободен в
преценката си дали са налице предпоставките на чл. 415 от ГПК и да извърши
собствена преценка относно допустимостта на предявения установителен иск по чл.
422 от ГПК. Доколкото обаче и този съд сам е достигнал до извод, че в срок е подадено
възражение по чл. 414 от ГПК и в едномесечен срок от уведомяването, заявителят е
предявил иск за установяване на вземането си по издадената заповед за изпълнение, то
без всякакво съмнение за кредитора е налице правен интерес да защити правата си по
законоустановения ред - чрез предявяване на искове по чл. 415 от ГПК, независимо от
ненадлежното администриране на подаденото срещу заповедта възражение.
Не до тези правни изводи е достигнал първостепенният съд, поради което
обжалваното определение следва да бъде отменено, а делото върнато за продължаване
на съдопроизводствените действия.
Мотивиран от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение № 7130/15.09.2021 г., постановено по г. д. № 3470/2021 г.
по описа на РС Пловдив.
ВРЪЩА делото на РС Пловдив за продължаване на съдопроизводствените
действия.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4