О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
град С., 07.01.2019 година
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, наказателно отделение, трети състав, в закрито съдебно заседание, проведено на седми януари две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: П. П.В
ЧЛЕНОВЕ: 1. ЯНИКА БОЗАДЖИЕВА
2. ДИМИТЪР ЦОНЧЕВ
разгледа докладваното от мл. съдия Димитър
Цончев ВЧНД № 723 по описа за 2018
година по описа на Софийския окръжен съд и за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 243, ал. 8 от НПК.
С Определение № 966 от 29.10.2018 г. РС - Б., НК, 3-ти състав, по ЧНД № 287/2018 г. е потвърдил постановлението за прекратяване на наказателното производство от 23.05.2018 г. по досъдебно производство № 186/2017 г. по описа на РУ – Б., пр. пр. № 660/2017 г. по описа на РП – Б., образувано срещу неизвестен извършител за престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б“ вр. чл. 342, ал. 1 от НК.
Срещу определението на РС-Б. в законоустановения срок е постъпила жалба от Н. А. Н. – лице, което има качеството на пострадал по смисъла на чл. 74 НПК. В нея са наведени оплаквания за допуснато съществено процесуално нарушение, което е довело до неправилно приложение на материалния закон. Твърди се, че първоинстанционният съд не е обсъдил възражението относно приложимостта на разпоредбата на чл. 4, ал. 1 от Закона за пътищата. Поддържа се, че предвид цитираната норма чл. 48 от ЗДвП се явява неприложим, тъй като път I-1 и ул. “О.“ в с. С. не са равнозначни пътища. Иска се отмяна на обжалваното определение и връщане на делото за продължаване на процесуално-следствените действия.
Настоящият съдебен състав, след като прецени по реда на чл. 243, ал. 8 НПК законосъобразността на обжалваното определение на съда намери следното:
Жалбата е основателна, но не по изложените съображения.
Районният съд и прокуратурата незаконосъобразно са преценили, че наказателното производство за престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б“ вр. чл. 342, ал. 1 от НК трябва да бъде прекратено поради липса на субект на наказателна отговорност. Този извод почива на неправилно приложение на материалния закон, като настоящият състав служебно констатира и допуснати съществени нарушения на процесуалните правила по чл. 13, чл. 14 и чл. 107, ал. 1, 2 и 3 от НПК.
Прокурорът и първоинстанционният съд въз основа на анализ на събраните доказателства са стигнали до обоснован и правилен извод, че Т-образното кръстовище, формирано между първокласен път I-1 и ул. „О.“ в с. С., не е било регулирано. Поради това при премиване е важало правилото по чл. 48 от ЗДвП за предимство на дясностоящото превозно средство. Неоснователно е наведеното с въззивната жалба възражение, което не е получило надлежен отговор от първата инстанция, за приложимост на чл. 4, ал. 1 от Закона за пътищата. Правилата за движение по пътищата и изискванията към участниците в движението се уреждат от ЗДвП (чл. 1, ал. 1) и ППЗДвП. Предметният обхват на Закона за пътищата е различен. Съгласно чл. 1, ал. 1 с този закон се уреждат обществените отношения, свързани със собствеността, ползването, управлението, стопанисването, изграждането, ремонта, поддържането и финансирането на пътищата, както и с управлението на безопасността на пътната инфраструктура в Република България. При прегледа на разпоредбата се установява, че ЗП не урежда правила за движение по пътищата, отворени за обществено ползване. Разпоредбата на чл. 4, ал. 1 ЗП, на която се позовава жалбоподателя, поражда административно задължение за съответните длъжностни лица да поставят сигнализация, от която е видно, че водачите на превозни средства, движещи се по републикански път, са с предимство. В случая от доказателствата по делото (справка от Областно пътно управление – гр. С. и протокола за оглед на местопроизшествието) се установява, че това не е направено. След като липсва съответната сигнализация, кръстовището е неурегулирано и съгласно чл. 48 от ЗДвП предимство има дясностоящият (вж. в този смисъл Решение № 425/11.11.2011 г. по н.д. № 2241/2011 г. на ВКС, II НО и Присъда № 43/24.11.2014 г. по в.н.о.х.д. № 692/2014 г. по описа на САС).
Неправилен е обаче следващият извод на прокуратурата и първоинстанционния съд, че за св. П. И., водач на дясностоящото МПС на неурегулуираното кръстовище, не е съществувало задължение да пропусне лявостоящият лек автомобил Фолксваген „Бора“, движещ се по републиканския път. В съдебната практика е изяснено, че правото на предимство по чл. 48 ЗДвП не е абсолютно. В Решение № 13/11.V.1977 г. по н.д. № 13/1977 г. на ОСНК на ВС е указано, че участникът в движението, който има предимство, следва да вземе предписаните в правилата за движение мерки за избягване на произшествието в два случая: а) когато участникът в движението по пътя без предимство премине стоплинията, без очевидно намерение да зачете предимството, и
б) когато, макар и още да не е преминал стоплинията, но от скоростта, с която се движи, е очевидно, че и да желае не би могъл от техническа гледна точка да спре преди навлизане в кръстовището.
Тоест когато е отнето предимството, участникът в движението, който има предимство, е длъжен да спре, ако има възможност за това, и да предотврати произшествието (вж. в този смисъл и Решение № 248/12.V.1977 г. по н.д. № 227/1977 г. на ВС, I н.о., Решение № 522/6.Х.1983 г. по н.д. № 441/1983 г., ВС, III н.о., Решение № 267/27.07.2015 г. по н.д. № 579/2015 г., 2-ро н.о. на ВКС). Следователно за водача на МПС, движещо се по път с предимство, важи общото правило по чл. 20, ал. 2, изр. 2 от ЗДвП.
В такива случаи е налице съпричиняване, от водача на МПС, движещо се по път без предимство, към престъпния резултат, но то не прекъсва причинната връзка и не премахва отговорността на водача по път с предимство, допуснал нарушение на правилата, визирани по ЗДП и ППЗДП при положение, че от фактическа страна е обосновано от доказателствата, че ако не беше допуснато нарушението от последния, не би настъпил и съставомерният резултат. Допуснатото нарушение от друг участник в движението не е в състояние да прекъсне причинната връзка и да отмени отговорността на дееца, осъществил самостоятелно нарушение, без допускането на което, вредоносният резултат нямаше да настъпи. Признато и доказано съпричиняване в тези случаи би могло да повлияе на отговорността /наказателна и гражданска/, да я намали, но не и да я изключи.
От изложеното е видно, че в принципен план е възможно водачът на дясностоящия автомобил – св. П. И., да бъде носител на наказателна отговорност и изводите на прокуратурата по приложението на материалния закон, безкритично възприети от първоинстанционния съд, са неправилни. Дали в конкретния случай трябва да бъде привлечен към такава не може да бъде отговорено поради непълнотата на разследването и липса на изследване и установяване на фундаментални за обвинението факти. Те са кога е моментът на възникване на опасността за водача на л.а. Фолскваген „Голф” и технически предотвратим ли е бил ударът от момента, в който водачът на л.а. Фолскваген „Голф” е имал обективна възможност да възприеме л.а. Фолксваген „Бора“.
С т. 6 от Тълкувателно решение № 28 от 28.XI.1984 г. по н. д. № 10/84 г., ОСНК е изяснено, че началният момент, от който възниква задължението на водача да предприеме мерки за безопасност, е този, в който той обективно е имал възможност да възприеме опасността за движение. Това е т.нар. „момент на възникване на опасността“. Същият е с динамично съдържание, като може и стабилно да съществува или да възникне при известни обстоятелства, които водачът е длъжен да предвиди. Кога е моментът на възникване на опасността е правен извод, който се прави от прокурора, респективно съда въз основа на събраните доказателства. Недопустимо е вещите лица да го определят, както това е направено в първата авто-техническата експертиза и в тройната съдебна автотехническа експертиза. За избягване на подобен резултат към тях следва да бъдат поставяни конкретни и ясни въпроси, което в досъдебното производство не е направено.
Навлизането в Т-образно кръстовище и извършването на маневра ляв завой за включване в републикански път, който по силата на чл. 4, ал. 1 от ЗП е с предимство, безусловно съдържа индиции за предвидима опасност и налага движение с особена предпазливост. Това е така, защото поначало в този участък от пътя се очаква движение на водачи по републиканския път, които поради непредпазливост е възможно да считат, че са с предимство. Допълнителни фактори, завишаващи изискванията за концентрация са, че пътният участък предполага движение с неразрешена скорост от водачите по републиканския път, доколкото отсечката е права и първокласен път I-1 не преминава през вътрешността на с. С., а я заобикаля. На следващо място, св. П. И. живее в съседното село Н., до което се стига след по малко от 5 километра по същия първокласен път, поради което е мислим извод, че той познава пътната обстановка и би следвало да е особено предпазлив при навлизане в кръстовището.
При тези данни следва извод, че моментът, в който е възникнала опасността за движението по отношение на св. П. И., е бил този, в който той обективно е могъл да възприеме движението на лекия автомобил Фолксваген „Бора“ по първокласен път I-1. Именно този момент трябва да бъде установен от органите на досъдебното производство. Това следва да бъде направено посредством повторна тройна САТЕ, която да бъде изготвена от вещите лица: С., М. и П., произнесе по въпросите:
1. В кой момент св. П. И., обективно е могъл да възприеме движението на лекия автомобил Фолксваген „Бора“ по първокласен път I-1?
2. Каква е била видимостта и какво е разстоянието, от което водачът на МПС Фолксваген „Голф” е имал техническа възможност да възприеме за първи път движещия л.а. Фолскваген „Бора“, къде се е намирал в този момент водачът на л.а. Фолскваген „Голф“ на мислената стоп-линия на ул. „О.“ или е навлязъл по първокласен път I-1?
3. Имал ли е техническа възможност св. П. И., от момента, в който обективно е могъл да възприеме движението на лекия автомобил Фолксваген „Бора“, да предотврати удара като спре управлявания от него лек автомобил Фолксваген „Голф“?
4. Спирал ли е автомобилът Фолскваген „Голф“ преди да навлезе в кръстовището, предприемайки маневра завой наляво, с оглед разстоянието от началото на кръстовището до мястото на сблъсъка?
Едва след извършване на разследването в указаните по-горе насоки и попълване на делото с доказателства, би могла да бъде приета фактическа обстановка за случилото се и РП-Б. би могла да се произнесе по обективната и субективна съставомерност на деянието по чл. 343, ал. 1, б. „б“ вр. чл. 342, ал. 1 от НК, като приложи тази разпоредба, спрямо установената фактическа обстановка, изградена при съблюдаване на процесуалните правила за преценка на доказателства и за изграждане на вътрешно убеждение.
За пълнота следва да се отбележи, че при положителен отговор на третия въпрос е мислимо св. П. И. да бъде привлечен в качеството на обвиняем, като бланкетната норма на чл. чл. 343, ал. 1, б. „б“ от НК за нарушение на разпоредбата на чл. 20, ал. 2, изр. 2 от ЗДвП.
В случай, че се установи, че опасността за движението е възникнала, след като св. И. е навлязъл в републиканския път I-1 и ударът е бил непредотвратим, следва да бъде обмислено допуснато ли нарушение на чл. 20, ал. 2, изр. 1 от ЗДвП. Като отправна точка за преценка на предвидимостта на препядствието може да бъде използвана трайната съдебна практика (вж. например Решение № 374/03.10.2013 г. по н.д. № 1140/2013 г. на ВКС, 3-то н.о.). При настоящите доказателства, доколкото водачът на другия автомобил Фолксваген „Бора“ се е движел по път без предимство с превишена скорост, по-скоро следва извод, че опасността е била непредвидима и е налице чл. 15 от НК.
Настоящият състав се солидаризира с изводите на прокурора за липса на предпоставки за повдигане на обвинение на св. П. В., предвид нежеланието за подаване на тъжба от страна на съпругата му – пострадалата Г.В.. Следва да се отбележи обаче, че експертизите, в частите относно опасната зона на спиране и предотвратимостта на удара по отношение на управлявания от него лек автомобил Фолксваген „Бора“, страдат от същия порок. В тях опасността за движението е определена по усмотрение на вещите лица, което е довело до неверни величини за опасната зона за спиране. Доколкото липсва тъжба е безпредметно констатираният порок да бъде обсъждан по-подробно.
Посочените причини налагат делото да се върне на РП-Б. за събиране на допълнителни доказателства и правилна квалификация на деянието съобразно указанията на СОС.
С оглед развитието на делото би следвало да се определи друг наблюдаващ прокурор, тъй като за прокурора, изготвил Постановлението за прекратяване на делото, са налице основания за отвод по чл. 47, ал. 2 вр. 1 вр. чл. 29, ал. 1, т. 1, б. ”в” от НПК.
Водим от горното и на основание чл. 243, ал. 8 вр. ал. 6, т. 3 от НПК, Софийският окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯВА Определение № 966 от 29.10.2018 г., постановено по ч.н.д. № 287/2018 г. по описа на РС – Б., н.о., трети състав.
ОТМЕНЯВА Постановлението на СРП от 23.05.2018 г. за прекратяване на наказателното производство по досъдебно производство № 186/2017 г. по описа на РУ – Б., пр. пр. № 660/2017 г.
ВРЪЩА делото на РП-Б. за продължаване на процесуално-следствените действия.
Определението не подлежи на обжалване или протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.