ОПРЕДЕЛЕНИЕ№ 260007
гр.Добрич, 11.01.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН
СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ в закрито заседание на единадесети януари през 2021г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ДЕСИСЛАВА НИКОЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖЕЧКА МАРГЕНОВА
ГЕОРГИ ПАШАЛИЕВ
при секретаря ………………………….. в
присъствието на прокурора………………………, като разгледа докладваното от съдия
Ж.МАРГЕНОВА в.ч.гр.дело №1036 по описа
за 2020г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на гл.ХХІ, чл. 274, вр. чл. 413, ал. 2 от ГПК. Образувано
е по частна жалба вх.№266185/23.11.2020г., подадена от "***" ЕООД, с
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Триадица, бул.
"Витоша" № 146 (сграда А), ет. 4, Бизнес Център "България",
против Разпореждане, инкорпорирано в заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК №
260300 от 30.10.2020 г., издадена по ч. гр. д.№2928/2020г. на Районен съд – Добрич,
с което е отхвърлено заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу длъжника И.Г.М.с ЕГН **********
***, за сумата от 67.42лева , представляваща административни разноски и за
сумата от 211.93лева представляваща възнаграждение по Договор за предоставяне
на поръчителство .
Иска отмяната на разпореждането и
уважаване на заявлението за двете суми, по съображения, че клаузата за
възнаграждение по договора за поръчителство не е нищожна поради противоречие
със закона и добрите нрави, представлява самостоятелно вземане и не увеличава размера на главницата по
кредите, не попада в обхвата на общия разход по кредита. Претендираните
административни разноски не противоречали на чл.10а, ал.2 от ЗПК,
представлявали реално извършени разходи за събиране на вземането в следствие
неизпълнението на задължението по договора за кредит , а не такса за действия,
свързани с усвояване на кредита.
Съдът, като обсъди събраните по делото
доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Обжалваният съдебен акт е съобщен
на молителя на 16.11.2020г., частната
жалба е изпратена по пощата на 20.11.2020г., т.е в срока по чл.275, ал.1 ГПК,
от лице с право и интерес да го обжалва, поради което е допустима.
Производството по ч.гр.д.№2928/2020г.
на РС-Добрич е образувано по реда на чл.410, ал.1 и сл.от ГПК, по заявление на на
"***" ЕООД за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу
длъжника И.Г.М.с ЕГН ********** от гр.Добрич,
за следните суми, дължими по договор за потребителски кредит №2018011 от
23.04.2019г., сключен между "Кредисимо" ЕАД и длъжника, обезпечен
чрез сключен на същата дата договор за поръчителство между "***" ЕООД
и длъжника: 1600лева главница по Договора за кредит, 67.42лева административни разноски; 211.93
лева възнаграждение по Договор за предоставяне на
поръчителство; 506.72лева договорна лихва по договора за кредит за периода
23.04.2019г.-20.08.2020г.; 98.38лева лихва за забава по договора за кредит за
периода 23.04.2019г.-09.10.2020г.; 70.68лева законна лихва за забава по
Договора за предоставяне на поръчителство за периода 23.04.2019г.-09.10.2020г.
Заявлението съдържа данни за
законния представител-управителя на дружеството заявител, данни за
пълномощника-юрисконсулт, подписал заявлението, за длъжника и вземането,
съответни на изискванията на чл.410, ал.2 във вр.с чл.127, ал.1 и 3, и чл.128, т.1 и 2 от ГПК, като към него са
приложени пълномощно, удостоверяващо представителната власт на юрисконсулта,
документ за платена държавна такса, ведно със списък на разноските. Приложени
са Договор за поръчителство от 03.11.2019г. между "Кредисимо" АД и
"***" ЕООД; Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за
потребителски кредити; Договор потребителски кредит №2018011/23.04.2019г. ведно
с Общи условия за предоставяне на кредити, Приложение № 1 към договора; Договор
за предоставяне на поръчителство от 23.04.2019г. между "***" ЕООД и И.Г.М.,
ведно с Приложение № 1 към него.
Районният
съд е преценил, че са налице предпоставките за издаване на заповед по чл. 410 ГПКза част от вземанията и, че липсват за две от тях - за вземания от 67.42лева
административни разноски и от 211.93 лева възнаграждение по Договор за
предоставяне на поръчителство, по съображения за противоречие на закона и
добрите нрави и неравноправност.
Съгласно Тълкувателно решение № 6
от 15.01.2019 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2017 г., ОСГТК на ВКС, при разглеждане
на частните жалби въззивният съд действа като съд по същество – той решава сам
поставения пред него въпрос, като е длъжен да се произнесе по всички факти,
обуславящи издаването на обжалвания акт, по които е следвало да се произнесе и
първоинстанционният съд. Съдът служебно проверява всички правно релевантни
факти и сам преценява доказателствата, въз основа на което разрешава въпросите,
включени в предмета на производството. Както е посочено в Определение № 974 от
7.12.2011 г. по ч. т. д. № 797/2010 г., II т. о. на ВКС, в хипотезата на
заявление по реда на чл. 410 ГПК съдът е длъжен да извърши преценка за
съответствие на заявлението със закона и добрите нрави, което задължение му е
изрично вменено с разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК. Целта е да се
постигне още на този най-ранен етап ефективна защита на законните права на
потребителя, като се съблюдават императивните норми, осигуряващи минималната закрила
на правата и интересите на потребителя.
В случая потребителят /кредитополучателя
И.Г.М./ е сключил на 23.04.2019г.договор за кредит с "Кредисимо" АД.
Избрал е да обезпечи задължението си като сключил договор за предоставяне на
поръчителство с "***" ЕООД на 23.04.2019г., съобразно общите условия
към договора за кредит. Въз основа на този договор за поръчителство "***"
ЕООД се е задължило да сключи договор за поръчителство с кредитодателя, а
длъжникът се е задължил да плати възнаграждение за поръчителството/чл.1, ал.1 и
2 от договора/. В изпълнение на задължението си по този договора за
предоставяне на поръчителство от 23.04.2019г. "***" ЕООД е сключило на
03.11.2019г. договор с "Кредисимо" АД, като се е задължило да отговаря
пред последното за задълженията на И.Г.М.. Като е изпълнило задължението си по
този договор и е погасило дълга на кредитополучателя И.Г.М.към кредитодателя"Кредисимо"
АД, в полза на "***" ЕООД се е породило регресно вземане по чл. 143,
ал. 1 от ЗЗД спрямо длъжника И.Г.М.. Това регресно вземане обаче, както и отговорността на поръчителя,
са обвързани от съществуването на главния дълг – този на длъжника по договора
за кредит. Този извод произтича от разпоредбата на чл. 138, ал. 2, изр. 1 от ЗЗД, където ясно е посочено, че поръчителство може да съществува само за
действително задължение- поръчителят не може да дължи, ако длъжникът не дължи, нито да дължи повече
от това, което дължи длъжникът. В случая длъжника не дължи сумата от 67.42лева
административни разноски и сумата от 211.93 лева възнаграждение по Договор за
предоставяне на поръчителство
Вземането за сумата от 67.42лева
административни разноски, е уговорено в противоречие с нормата на чл. 10а, ал.
2 от ЗПК, която забранява от потребителя да се изискват такси и комисионни за
действия, свързани с усвояване и управление на кредита, какъвто характер имат
действията по извънсъдебно събиране на задължението - уведомяването на длъжника
за допусната от него забава и предупреждение за последиците от нея, посредством
телефонни обаждания, изпращане на писма, електронни съобщения, поддържането на
нарочен служител, ангажиран с дейността по събиране на вземането, са типични
действия по управление на лош кредит и съставляват присъщ за основния предмет
на договора разход. Този вид дейност на кредитора се компенсира и се взема
предвид при определяне размера на възнаградителната лихва, чийто ценообразуващ
елемент е. Оттук следва, че уговарянето на бъдещите разходи във фиксиран
размер, събиран по силата на самия договор и въвеждането на отделна такса за
същата дейност несъмнено придава на клаузата неустоечен характер и предполага
неоснователно обогатяване на кредитора и заобикаляне на забраната на чл. 33 от ЗПК. Ето защо настоящият състав споделя изводите на първостепенния съд за
нищожност на коментираната клауза.
Нищожна е и клаузата за заплащане
на възнаграждение по договора за поръчителство. По силата на последния
поръчителят отговаря солидарно с длъжника за задължението му, но последният се
задължава да заплаща и възнаграждение за предоставената "услуга". Не
е ясно обаче, в какво се изразява тази "услуга", че да налага
заплащане на възнаграждение от потребителя. При липса на насрещна престация клаузата
за възнаграждение води до увеличава размера на главния дълг, а не служи за
постигане на присъщите цели на поръчителството като обезпечение. Вън от това
възнаграждението за поръчителство се явява и разход по кредита, който следва да
бъде включен при изчисляване на годишния процент на разходите. С предвиждането
му като цена за услуга, дължима по правоотношение извън кредитното, се цели
заобикаляне на правилата на чл. 19 от ЗПК. Ето защо, коментираната клауза се
явява нищожна поради противоречие с добрите нрави, на основание чл. 26 от ЗЗД.
В този смисъл въззивната
инстанция приема, че обжалваното разпореждане е правилно и следва да бъде
потвърдено.
Водим от изложените съображения
Добричкият окръжен съд
О П
Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА
Разпореждане, инкорпорирано в заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК № 260300
от 30.10.2020 г., издадена по ч. гр. д.№2928/2020г. на Районен съд – Добрич, с
което е отхвърлено заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу длъжника И.Г.М.с ЕГН ********** ***,
за сумата от 67.42лева , представляваща административни разноски и за сумата от
211.93лева представляваща възнаграждение по Договор за предоставяне на
поръчителство .
Определението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.