Решение по дело №814/2022 на Районен съд - Попово

Номер на акта: 67
Дата: 22 март 2023 г. (в сила от 22 март 2023 г.)
Съдия: Поля Павлинова Иванова
Дело: 20223520100814
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 1 декември 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 67
гр. П., 22.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., XIII СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет
и втори февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Поля П. Иванова
при участието на секретаря Д.Н.Б.
като разгледа докладваното от Поля П. Иванова Гражданско дело №
20223520100814 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по предявен от Х. И. Х. от гр. П., действащ
чрез пълномощник: адв. Б. К. от АК – Т., против А. С. Х. от с. Л. общ. Г., обл. С., иск за
развод по чл. 49, ал. 1 от СК, съединен с искане за произнасяне по въпросите, предвидени в
чл. 59, ал. 2 от СК.
В едномесечния срок по чл. 131 от ГПК не е подаден писмен отговор от ответницата,
не е изразено становище по предявения иск.
В първото по делото съдебно заседание, след представено от страните писмено
споразумение по чл. 51 от СК и изразено становище в посочения смисъл, производството е
трансформирано в такова по реда на чл. 330 от ГПК, с правна квалификация на молбата – по
чл. 50 от СК – РАЗВОД ПО ВЗАИМНО СЪГЛАСИЕ.
Съдът, след анализ и преценка на събраните по делото доказателства, прие за
установено следното от фактическа страна:
Страните са съпрузи по силата на акт за граждански брак № *** г., съставен в гр. П.,
обл. Т. (видно от приложеното на л. 6 заверено копие на удостоверение за сключен
граждански брак). Предбрачното фамилно име на съпругата е Ш., като при сключване на
брака тя е приела да носи фамилното име на съпруга си – Х..
През време на брака между страните са родени две деца: И. Х. И., ЕГН **********,
роден на 22.01.2016 г. и О. Х. И., ЕГН **********, роден на 29.06.2019 г., и двете
малолетни понастоящем.
В заключението на социалните работници, изложено в изискания и приложен по
делото социален доклад, изготвен от ДСП – Т., е посочено, че за децата И. и О. има
създадени добри условия в къщата, където живее майката, намират подкрепа от баба си и
дядо си по майчина линия. Семейната среда, която е проучвана, не крие рискове за
физическото и психическото развитие на децата.
В заключението на социалните работници, изложено в изискания и приложен по
делото социален доклад, изготвен от ДСП – П., е посочено, че физиологичните, здравните,
1
образователните, психоемоционалните и социалните потребности на децата И. и О., са
осигурени. Въпреки раздялата на родителите, не са установени данни за възпрепятстване
и/или ограничаване правото на децата да общуват с другия родител.
В съдебно заседание страните се явяват лично и с пълномощници, заявяват, че желаят
производството да бъде трансформирано в развод по взаимно съгласие и молят съда да
утвърди подписаното от тях споразумение, в което са уредени предвидените в закона лични
и имуществени отношения помежду им и по отношение на ненавършилите пълнолетие деца.
Съдът, като се запозна с подписаното от страните споразумение, като взе предвид, че
същото урежда предвидените в чл. 51 от СК въпроси и като изслуша становищата на
страните, прецени, че са налице основанията на чл. 321, ал. 5 от ГПК и трансформира
производството по делото от развод по исков ред, в развод по взаимно съгласие – по чл. 50
от СК.
По силата на споразумението:
Родителските права по отношение на малолетните деца И. Х. И., ЕГН **********,
роден на 22.01.2016 г. и О. Х. И., ЕГН **********, роден на 29.06.2019 г., се предоставят на
майката А. С. Х., при която се определя и местоживеенето на децата.
За бащата Х. И. Х. се определя режим на лични отношения с децата, както следва:
всяка първа, трета и четвърта събота и неделя от месеца, с преспиване в съботната вечер,
както и за един месец през лятото, който не съвпада с платения годишен отпуск на майката,
по допълнително споразумение на родителите за по два дни за всички официални празници.
Бащата Х. И. Х. се задължава да заплаща издръжка в размер на 250.00 лв. месечно за
всяко едно от децата, считано от постановяване на съдебното решение до възникване на
обстоятелства, обуславящи изменение или прекратяване на издръжките.Издръжката общо в
размер на 500.00 лв. за двете деца ще се превежда по банковата сметка на майката А.С. Х.,
***.
По време на брака си съпрузите не са придобивали движимо имущество, а
придобитият в режим СИО недвижим имот, находящ се в гр. В., ул. „*** след прекратяване
на брака остава в обикновена съсобственост.
Семейното жилище в гр. П., ул. „Б.Ш.“ № 12 е продадено.
Издръжка между съпрузите след прекратяване на брака не се претендира и няма да се
дължи.
След развода съпругата А. С. Х. ще носи предбрачното си фамилно име: Ш..
С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна
страна, че предвид постигнатото в хода на делото споразумение между съпрузите,
трансформацията на производството по реда на чл. 321, ал. 5 от ГПК, както и предвид
обстоятелството, че съгласието на съпрузите да се разведат, е сериозно и непоколебимо, са
налице основанията на закона за допускане на развод по взаимно съгласие, без съдът да
издирва мотивите на съпрузите за прекратяване на брака.
След преценка на представеното споразумение, съдът намира, че същото урежда
предвидените в закона въпроси относно личните и имуществените отношения между
съпрузите, както и по отношение на ненавършилите пълнолетие деца, не противоречи на
закона и добрите нрави, поради което и съдът го утвърждава изцяло така, както е
постигнато.
Съдът счита, че държавната такса за допускането на развода следва да бъде
определена в размер на 40.00 лв. (четиридесет лева 00 ст.), вносими поравно от страните, на
2
основание чл. 6, т. 3 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по
ГПК. Бащата Х. И. Х. следва да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка
на Районен съд – П. още и сумата 360.00 лв. – 2% държавна такса върху тригодишните
платежи на издръжките на ненавършилите пълнолетие деца, на основание чл. 7, т. 2 от
Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.
Водим от изложените съображения съдът
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА БРАКА между Х. И. Х., ЕГН **********, от гр. П., обл. Т., ул.
„Б.Ш.“ № 12 и А. С. Х., ЕГН **********, от с. Л. общ. Г., обл. С., ул. „***, СКЛЮЧЕН с
акт за граждански брак № *** г., съставен в гр. П., обл. Т., ЧРЕЗ РАЗВОД ПО ВЗАИМНО
СЪГЛАСИЕ, на основание чл. 50 от СК.
УТВЪРЖДАВА споразумението по чл. 51 СК, както следва:
УПРАЖНЯВАНЕТО на родителските права по отношение на децата И. Х. И., ЕГН
**********, роден на 22.01.2016 г. и О. Х. И., ЕГН **********, роден на 29.06.2019 г., се
предоставя НА МАЙКАТА А. С. Х., при която се определя и МЕСТОЖИВЕЕНЕТО на
децата.
ЗА БАЩАТА Х. И. Х., ЕГН **********, СЕ ОПРЕДЕЛЯ РЕЖИМ НА ЛИЧНИ
ОТНОШЕНИЯ С ДЕЦАТА И. Х. И., ЕГН ********** и О. Х. И., ЕГН **********, както
следва: всяка първа, трета и четвърта събота и неделя от месеца, с преспиване в съботната
нощ, както и за един месец през лятото, който не съвпада с платения годишен отпуск на
майката, по допълнително споразумение на родителите – за по два дни от всички официални
празници.
БАЩАТА Х. И. Х., ЕГН **********, СЕ ЗАДЪЛЖАВА ДА ЗАПЛАЩА ИЗДРЪЖКА
В РАЗМЕР НА ПО 250.00 лв. (двеста и петдесет лева) МЕСЕЧНО за всяко едно от децата И.
Х. И., ЕГН ********** и О. Х. И., ЕГН **********, считано от постановяване на съдебното
решение – 22.03.2023 г. до възникване на обстоятелства, обуславящи изменението или
прекратяването на издръжките. Издръжката за двете деца ще се превежда по следната
банкова сметка на майката А. С. Х.: ****
По време на брака си съпрузите не са придобивали движимо имущество, а
придобитият в режим СИО недвижим имот, находящ се в гр. В., ул. „*** след прекратяване
на брака остава в обикновена съсобственост на страните.
Семейното жилище в гр. П., ул. „Б.Ш.“ № 12 е продадено.
Издръжка между съпрузите след прекратяване на брака не се претендира и няма да се
дължи.
След развода А. С. Х. ще носи предбрачното си фамилно име: Ш..
ОСЪЖДА Х. И. Х., ЕГН **********, от гр. П., обл. Т., ул. „Б.Ш.“ № 12, ДА
ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд – П., сумата
20.00 лв. (двадесет лева 00 ст.) – държавна такса за допускане на развода, на основание чл. 6,
т. 3 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, както и сумата
360.00 лв. (триста и шестдесет лева 00 ст.) – 2% държавна такса върху тригодишните
платежи на издръжките на ненавършилите пълнолетие деца, на основание чл. 7, т. 2 от
Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.
ОСЪЖДА А. С. Х., ЕГН **********, от с. Л. общ. Г., обл. С., ул. „***, ДА ЗАПЛАТИ
3
в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд – П., сумата 20.00 лв.
(двадесет лева 00 ст.) – държавна такса за допускане на развода, на основание чл. 6, т. 3 от
Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.
Решението не подлежи на обжалване.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
4