ПРОТОКОЛ
№ 39
гр. Силистра, 16.03.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на петнадесети
март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Пламен Н. Димитров
Членове:Добринка С. Стоева
Кремена Ив. Краева
при участието на секретаря Ели Ст. Николова
Сложи за разглеждане докладваното от Добринка С. Стоева Въззивно
гражданско дело № 20223400500045 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 10:47 часа се явиха:
ЖАЛБОПОДАТЕЛ: Ф. ИЛ. Ф. – р.пр., не се явява, за него се явява
адв.Г.
ОТВЕТНИК: АНК. П. Д. – р.пр., явява се лично и с адв.П..
ОТВЕТНИК: ИЛ. Ф. Д. – р.пр., не се явява, за него се явява адв.П..
ПО ДАВАНЕ ХОД НА ДЕЛОТО
АДВ.ГРИГОРОВА – Моля да се даде ход на делото.
АДВ.П. – Моля да се даде ход на делото.
СЪДЪТ счита, че не са налице процесуални пречки за даване ход на
делото, поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА СЕ ХОД НА ДЕЛОТО
1
ДОКЛАДВА се делото:
Проектът за доклад е обективиран в Определение №92/24.02.2022г.,
постановено в закрито съдебно заседание.
АДВ.ГРИГОРОВА – Запознати сме с доклада. Нямаме възражения.
Поддържаме жалбата си.
АДВ.П. – Запознати сме с доклада. Нямаме възражения.
Поддържаме отговора си на въззивната жалба.
СЪДЪТ, като взе предвид становищата на страните
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА като доклад по делото направения такъв с Определение
№92/24.02.2022г. по настоящото дело.
АДВ.Г. – Нямаме доказателствени искания.
АДВ.П. – Нямаме доказателствени искания.
СЪДЪТ счете делото за изяснено от фактическа страна и дава ход на
делото
ПО СЪЩЕСТВО
АДВ.Г. – Моля да се произнесете с решение, с което да уважите
подадената от нас въззивна жалба и отмените обжалваното
първоинстанционно решение.
Считам, че съдът е постановил един съдебен акт, който е необоснован.
Неправилно са ценени събраните по делото доказателства.
В производството по безспорен начин се установи, че на процесната
дата е имало съприкосновение между доверителя ми и неговите родители,
които по всякакъв начин представляват актове на извършено домашно
насилие. По безспорен начин е установено, че майката на доверителя ми,
2
вследствие на дърпанията и ударите от нейна страна към него, му е скъсала
дрехите. Това е установено и от полицейските служители. Интересно ми е
какво би постановил съда, ако това действие беше извършено обратно? Дали
ако доверителят ми беше скъсал дрехите на майка си, съдът нямаше да
приеме, че това е акт на домашно насилие? Факт, е че на този физически
тормоз, който се е осъществил на тази дата, е нямало преки очевидци. Стана
ясно, че има един свидетел, който е бил пред входната врата на къщата и е чул
виковете, обидите и заплахите на майката към сина. Впоследствие, той е
видял и част от нараняванията, които са по доверителя ми. Не е вярно, че
полицейските служители не били установили, че има наранявания! Те
заявиха, че не са го огледали дали има такива, но са забелязали скъсаната му
тениска.
При липса на преки доказателства или на очевидци за извършени актове
на домашно насилие, законът е категоричен, че следва да се цени
Декларацията по чл.9. Такава декларация има.
Свидетелят, който беше разпитан по делото заяви, какви са заплахите и
обидите, които той е чул, когато се е намирал пред къщата, дори да не е
присъствал в точната стая на всички тези разправии.
Въз основа на това, считам, че по безспорен начин по делото е
установено, че майката на доверителя ми е осъществила физическо и
психическо насилие спрямо него.
Относно действията на баща му - полицаите го потвърдиха, а не се
отрече от ответната страна, че дори пред тях е отправил закани за убийство
срещу сина си.
Въпреки представените писмени доказателства от ответната страна за
здравословното състояние на бащата на доверителя ми искам да заявя, че той
не е в такова влошено състояние както го описват те, че бил напълно сляп и
не можел да изпълни заканите си. Това не е така. Събрани са по делото
доказателства, че същият ден той се е намирал пред гаража в къщата и е
продавал с кантара домати, което означава, че неговото здравословно
състояние не е в такава степен, че да не му позволява да извършва какъвто и
да е акт на домашно насилие.
Във връзка с подадения отговор на нашата въззивна жалба искам да
взема отношение по следното:
3
Целта на доверителят ми не е нито да наказва родителите си, нито да
изследва какво е психическото състояние на майка му и не е с намерение да
уреждат някакви имуществени отношения. Целта му е по някакъв начин
родителите му да бъдат ограничени да извършват такива актове спрямо него,
които нарушават както физическото, така и психическото му състояние.
Действително, в случая е необходим един период, за да обмислят родителите
на доверителя ми, че не следва да се предприемат такива действия спрямо
децата.
Моля да уважите жалбата и ако приемете, че следва да бъде издадена
заповед за защита от домашно насилие ние няма да възразим това да е в
минимален срок, с цел да повлияе на ответниците.
В тази връзка, моля да се произнесете.
АДВ.П. - Ние поддържаме написаното в отговора на въззивната жалба.
Самият период от около 6 месеца, който е изминал, е показателен. Той сам по
себе си достатъчно ясно е показал дали е била необходима такава заповед или
не. За това време никакви контакти не са осъществявани между моите
доверители и техния „благодарен син“ за това, че те са му предоставили
собствеността на блокчето, в което живеят.
От събраните доказателства така, както Районният съд правилно ги е
преценил, става ясно, че той е осъществил тормоз върху своите родители, а не
те върху него. Това е видно от доказателствата по делото.
Относно въпросния свидетел, той всъщност се е оказа, че е
лъжесвидетел, тъй като преди това е давал показания. Написал е саморъчно,
че е видял моята доверителка, че била говорила. В съдебно заседание явно
прецени, че няма как да поддържа тези лъжи, тъй като си заяви откровено –
„не съм я видял, не съм говорил с нея“
Показателно е какво насилие могат да осъществят те върху сина си,
след като този свидетел каза: “Филип влезе в гаража. Говори с баща си.
Поздравиха се“ Същото са установили и полицейските служители.
По време на трите съдебни заседания, всички разбрахме едно, че това
момче нямаше достойнството да се яви, нито неговата приятелка, с която
съжителстват, да застанат очи в очи с моята доверителка.
4
Установихме каква му е била целта. Предложил е на майка си, бащата
да бъде настанен в дом, но след отказа се задействала тази процедура. Не зная
какво са целели двамата със съжителката си. Най – вероятно, след като
бащата е в дома, майката и тя по някакъв начин да бъде отстранена. До този
извод стигнахме. Доказателствата сами по себе си са достатъчни показателни.
Относно одраскването и наличието на твърденията за такова
нараняване, то се вижда от самото медицинско удостоверение, че не е
описано и самите полицейски служители, които са посетили веднага мястото
не са установили наличието на такова.
Затова считаме, че решението на СсРС е правилно, законосъобразно и
молим да отхвърлите жалбата, като ни присъдите разноските.
В този смисъл, моля да се произнесете.
АДВ.Г.– Искам да отбележа, че част от нараняванията, които са
описани в съдебномедицинското удостоверение се намират под дрехите на
моят доверител, поради което няма как полицаите като го видят да ги
забележат.
На второто място, идеята за завеждане на това дело от доверителят ми
не е да изгони родителите си от тази къща. Той дори не иска да бъдат
отстранени, напротив той се е изнесъл. Мотивът за това дело не е този, който
твърди процесуалният представител на ответника.
СЪДЪТ счете делото за изяснено от фактическа и правна страна и
обяви, че ще се произнесе с решение в срок.
Заседанието приключи в 10.57 часа.
Протоколът е изготвен в съдебно заседание.
5
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
6