Присъда по дело №1509/2022 на Районен съд - Плевен

М О Т И В И:

Производството е образувано по внесен от прокурор при Районна
прокуратура - Плевен обвинителен акт против подсъдимия *** за това, че на
21.03.2022 г. като непълнолетен, но могъл да разбира свойството и
значението на извършеното и могъл да ръководи постъпките и действията си
направил опит да отнеме чужда движима вещ - суичър на стойност 26.05лв.
от владението на ***, без съгласие на негов представителен орган с
намерение противозаконно да ги присвои – престъпление по чл. 194, ал. 1 вр.с
чл. 63, ал. 1, т.3, във вр. с чл. 18, ал. 1 от НК.
Районна прокуратура – Плевен, редовно призована, се представлява от
прокурор ***.
Подсъдимият ***, редовно призован, се явява лично. За него се явява
адв. *** от АК - Плевен, назначен за служебен защитник от досъдебното
производство.
Ощетеното юридическо лице „***“ редовно призован, се явява
представителя ***.
Преди започване на разпоредителното заседание, *** – представител на
„***“ заявява, че не желае да участва в настоящото производство и няма
претенции към подсъдимия.
Съдът даде ход на делото за провеждане на Разпоредително заседание и
обсъждане на въпросите по чл. 248 от НПК.
Пристъпи към снемане самоличността на подсъдимия.
На основание чл. 272, ал. 4 от НПК, Председателят на състава извърши
проверка относно връчването на преписите и съобщенията по чл. 247б от
НПК на страните по делото и изпълни процесуалните изисквания съобразно
чл. 274, ал. 1 от НПК и чл. 274, ал. 2 от НПК.
Председателят на състава прикани страните да вземат становище по
въпросите по чл. 248 от НПК.
Прокурорът изрази становище по чл. 248, ал. 1 от т.1 до т. 8 от НПК,
като не направи искания.
Защитника на подсъдимия *** – адв. *** от АК – Плевен изрази
становище напълно аналогично на прокурора, като единствено по т. 4 заяви,
че желае делото да се разгледа по реда на съкратеното съдебно следствие по
реда на Глава XXVII от НПК - чл. 371, т. 2 от НПК.
На основание чл. 252 от НПК, моли съда, да се пристъпи към
разглеждане на делото по реда на Глава ХХVІІ от НПК, веднага след
приключване на настоящото разпоредително заседание.

1

Подсъдимият ***, изразяват съгласие с казаното от защитника си по
въпросите по чл. 248 от НПК.
Мотивиран от горното и на основание чл. 248, ал. 5, т. 4, вр. с ал. 6 от
НПК, Съдът с определение обяви на страните, че по въпросите по чл. 248, ал.
1 от НПК, съставът на Съдът приема следното:
1. Делото е подсъдно на Съда.
2. Няма основание за прекратяване или спиране на наказателното
производство.
3. Не са допуснати на досъдебното производство отстраними
съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване на
процесуалните права на обвиняемия и пострадалия.
4.С оглед изявленията на страните, че желаят съкратено съдебно
следствие по реда на Глава ХХVІІ от НПК - чл. 371, т. 2 от НПК, допуска
разглеждане на делото по реда на глава ХХVІІ от НПК - чл. 371, т. 2 от НПК.
5.Не се налага разглеждане на делото при закрити врати, привличане на
резервен съдия и съдебен заседател, назначаване на защитник, вещо лице,
преводач, или тълковник, нито извършването на процесуални действия по
делегация.
6. Взетата мярка за процесуална принуда е адекватна и не следва да
бъде изменяна по отношение на подсъдимия.
7.Не се налага събирането на нови доказателства.
8.С оглед обстоятелството, че незабавно след приключване на
настоящото разпоредително заседание ще се пристъпи към разглеждане на
делото по реда на Глава ХХVІІ от НПК - чл. 371, т. 2 от НПК, не следва да се
насрочва дата за призоваване, нито да се призовават свидетели и вещото
лице.
Съдът посочи, че Определението подлежи на обжалване в частта му по
т. 3, относно липсата на допуснати процесуални нарушения и по т.6, относно
мярката за неотклонение, пред Окръжен съд – Плевен в седемдневен срок,
считано от днес.
Съдът, като взе предвид становището на защитника на подсъдимия
намери за установено следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 370 от НПК - съкратено съдебно
следствие в производството пред първата инстанция и решение за
предварително изслушване на страните се взема при наличието на две
хипотези:
Първата - служебно от съда.
Втората - по искане на подсъдимия.

2

В случая съдът следваше да прецени дали са налице предпоставките и
условията за разглеждане на делото по реда на Глава ХХVІІ от НПК, с
провеждане на съкратено съдебно следствие по чл. 371, т. 2 от НПК, а именно
- когато е налице признаване на всички факти и обстоятелства изложени в
обвинителния акт и изрично е изразено съгласие да не се събират
доказателства за тези факти.
Съдът счете, че искането на подсъдимия чрез неговия защитник е
направено своевременно, преди започване на съдебното следствие, при което
следва да се констатира наличие на условията за провеждане на съдебно
следствие по чл. 371, т. 2 от НПК, като за целта съдът следваше да разпореди
предварително изслушване на подсъдимия.
На основание чл. 370, ал. 4 от НПК, съдът с определение разпореди
предварително изслушване на страните в частност на подсъдимия.
Подсъдимият *** признава изцяло фактите, описани в обвинителния
акт, като заяви съгласието си да не се събират доказателства за тези факти.
Изрази и желание делото да се гледа по реда на съкратеното съдебно
следствие.
На основание чл. 372, ал. 1 от НПК, съдът разясни на подсъдимия ***
правата му по чл. 371 от НПК и го уведоми, че съответните доказателства от
досъдебното производство и направените от него самопризнания по чл. 371,
т. 2 от НПК, ще се ползват при постановяване на присъдата.
Съдът, с оглед отново да констатира наличие на информирано съгласие,
запита подсъдимия ***, дали признава изцяло фактите и обстоятелствата
изложени в обвинителния акт и дали е съгласен да не се събират
доказателства за тези факти.
Отговорът на подсъдимия ***:
„Признавам се за виновен. Съжалявам за извършеното. Признавам
изцяло фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и
съм съгласен да не се събират нови доказателства за тези факти. “
При това положение, след като съдът установи съобразно изискванията
на чл. 372, ал. 4, във вр. с чл. 371, т. 2 от НПК, че самопризнанието, което
подсъдимия *** направи в съдебно заседание, относно фактите и
обстоятелствата, изложени в обвинителния акт изцяло се подкрепят от
събраните на досъдебното производство доказателства, с определение обяви,
че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанията на
подсъдимия, без да събира доказателства за фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт.

3

Съдът, след като се убеди, че са налице условията за провеждане на
съкратено съдебно следствие по чл. 371, т. 2 от НПК, разпореди да продължи
разглеждането на делото с провеждане на съкратено съдебно следствие по чл.
371, т. 2 от НПК.
След даване ход на съдебното следствие и докладване на
заключителната част на обвинителния акт, съдът запита подсъдимия дали
поддържа изразеното по време на предварителното изслушване становище и
желае ли да даде обяснения по обвинението.
Отговорът на подсъдимия *** бе следния:
„Разбирам обвинението за какво е. Признавам изцяло изложената в
обвинителния акт фактическа обстановка. Съгласен съм да бъдат ползвани
събраните доказателства от досъдебното производство при постановяване на
вашата присъда и са ми известни правата по чл. 371, т. 2 от НК.”
Съдът на основание чл. 283 от НПК, прочете и приобщи към
доказателствата по делото всички писмени материали намиращи се в
досъдебно производство пр. преписка № 2033/2022г. по описа на РП –
Плевен/ЗМ № 186/2022 г. по описа на 02-РУ на МВР – гр. Плевен/, които имат
характер и значение на доказателства, т.е. да съдържат фактически данни
свързани с обстоятелствата по делото, допринасящи за тяхното изясняване и
са установени при условията и по реда на НПК.
След като не се направиха искания за нови съдебно следствени
действия, с оглед всестранното, обективно и пълно изясняване на
обстоятелствата по делото, съдът намери, че делото е изяснено от фактическа
и правна страна, поради което обяви съдебното следствие за приключено и
даде ход на съдебните прения.
Участващият по делото прокурор, в хода на съдебните прения поддържа
обвинението, така както е предявено с обвинителния акт.
При направените от подсъдимия, цялостно признание на фактическите
обстоятелства предмет на обвинителния акт, в съкратеното съдебно
следствие, счита за безспорно доказано от обективна и субективна страна
извършването на престъпното деяние, при възведената правна квалификация
по отношение на подсъдимия.
Прокурорът поддържа повдигнатото спрямо подсъдимия обвинение,
като намира същото за доказано от обективна и субективна страна, доколкото
подсъдимият е признал изцяло фактите и обстоятелствата по обвинителния
акт, намира, че не следва да се спира по отделно на фактическата обстановка.
Излага съображения, че в случая на подсъдимия следва да се наложи
наказание ,,Обществено порицание“, като навежда доводи, че същият е в
сравнително млада възраст, неосъждан и съжалява за извършеното.

Защитникът на подсъдимия *** – адв. ***, при проведеното съкратено
4

съдебно следствие и направено признание на всички факти по обвинението,
излага доводи основно във връзка с индивидуализацията на следващото се
наказание. Счита, че на подзащитния му следва да бъде наложено наказание
„Обществено порицание“, като по този начин смята, че ще се постигнал
целите на наказанието посочени в чл. 36 от НК.
Съдът, обвързан от процесуалната норма на чл. 373, ал. 3 от НПК,
обсъждайки направеното от подсъдимия самопризнание в хипотезата на
чл. 372, ал. 4 от НПК - пълно признание на всички факти от
обстоятелствената част на обвинителния акт, приема за установено от
фактическа страна, така както и се твърди в същия, а именно:
Подсъдимият ***, въпреки, че бил осъждан и освобождаван от
наказателна отговорност, за извършени престъпления - срещу собствеността,
решил да извърши кражба на вещи, тъй като нямал парични средства, да си
подсигури такива.
За целта на 21.03.2022г., подсъдимият *** решил да извърши кражба на
дрехи от магазин „***“ ООД, намиращ се в ***, с управител ***. Влязъл със
своя приятел ***, като двамата взели дрехи и се отправили към пробните.
Това поведение било възприето от продавача в магазина ***, която имала
опит с такива купувачи, които взимат дрехи и в пробните махат устройствата
против кражби и излизат с облечените дрехи и сигналната инсталация не
сработва и тя решила да обърне внимание на лицата. *** излязъл от пробната
и на въпроса, къде е тениската която е взел за проба не отговорил, а избягал.
Свидетелката *** се насочила към пробните и намерила свален етикет с
аларма на суичър на стойност 30.50 лв. облечен от подсъдимия ***.
Пред свидетелката ***, подсъдимият *** заявил, че е счупил алармата
на етикета, защото искал да открадне суичъра.
Подсъдимият *** съблякъл суичъра и го предал доброволно. Бил
извикан СОД, а след това и полиция.
В хода на досъдебното производство била назначена и изготвена
съдебно-оценителна експертиза, от която е видно, че стойността на
откраднатия суичър 26.05 лв.
Събирането и проверката на доказателствените средства се извърши по
реда и при условията на чл. 371, т. 2, във вр. чл. 373, ал. 3 от НПК.

Изведената въз основа на тях фактическа обстановка, която съдът
изложи е безспорно и несъмнено установена, за което се цениха направените
в съдебно заседание самопризнания от подсъдимия ***, подкрепени от
приложените към досъдебното производство и приобщени по надлежния ред -
5

чл. 283, във вр. чл. 373 НПК писмени доказателствени средства. Гласните
доказателства, са пряко и косвено относими към фактите, релеванти за
обвинението и изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.
Доказателствата, приобщени по делото, включително и гласните, са
събрани по съответния ред, условия и в съответната форма. Същите са
безпротиворечиви, логични, взаимно кореспондиращи и допълващи се,
поради което съдът ги кредитира изцяло. Липсват противоречия, които да
налагат, обсъждането им от съда, извън вече изложения аргумент за
безпротиворечивостта им. Поради изложеното и съдът прие, че направеното
от страна подсъдимия *** признание относно всички релевантни факти по
обвинението, кореспондира и се подкрепя от събраните безпротиворечиви
доказателства, като на основание императивната разпоредба на чл. 373, ал. 2 и
ал. 3 от НПК, ползва тези самопризнания за изграждането на фактически и
правни изводи при постановяване на присъдата.
Горната фактическа обстановка, Съдът приема за безспорно и
категорично установена от обясненията на подсъдимия ***, дадени в хода на
досъдебното и съдебното производство, които се кредитират от настоящия
съдебен състав, доколкото същите кореспондират изцяло с останалия
доказателствен материал. В тази насока са и показанията на разпитаните в
хода на съдебното производство свидетели.
Тези гласни доказателствени средства в своята съвкупност създават
пълна, точна и ясна картина на събитията от процесната дата. Същите са
логични, последователни, вътрешно безпротиворечиви и кореспондиращи с
останалия доказателствен материал, в това число и с обясненията на
подсъдимия. Всички те приобщават относими факти и обстоятелства във
връзка с гореизложената фактическа обстановка, в зависимост от това на
каква част от протеклите събития съответните лица са станали преки
очевидци, като по този начин пряко установяват обстоятелствата, както във
връзка със съставомерните признаци на процесното престъпление – дата,
място, механизъм, така и с авторството на деянието.
Съдът кредитира и събраните по делото писмени доказателствени
средства, тъй като същите са относими, допустими и допринасят за
установяването на фактическата обстановка и разкриване на обективната
истина - справка съдимост, характеристична справка, докладни записки,
протоколи за доброволно предаване.

Съдът кредитира и заключението на изготвената в хода на досъдебното
производство оценителна експертиза, като компетентно изготвено, с
необходимите професионални познания и опит в съответната област,
неоспорено от страните и съответстващо на събрания по делото
доказателствен материал, видно от което общата стойност на отнетите вещи е
6

в размер на 20,05 лева.
При съвкупният доказателствен материал е в пълно съответствие с
направените самопризнания от подсъдимия. В този смисъл следва да се
посочи, че при анализа на събраните по делото гласни доказателствени
средства (свидетелски показания и обяснения на обвиняем), Съдът
констатира, че същите се намират в отношение на пълно съответствие и
препокриване, поради което и доколкото фактическата обстановка по делото
не се оспорва по същество, тъй като производството по делото протече по
реда на чл. 371, т. 2 НПК и доколкото доказателствата са еднопосочни и
безпротиворечиви, не се налага самостоятелният им анализ.
Съдът приема от правна страна, че с деянието си подсъдимият *** е
осъществил състава на престъплението по чл. 194, ал. 1, във вр. с чл. 63, ал. 1,
т. 3 от НК, за това, че на 21.03.2022 г. като непълнолетен, но могъл да разбира
свойството и значението на извършеното и могъл да ръководи постъпките и
действията си направил опит да отнеме чужда движима вещ - суичър на
стойност 26.05лв. от владението на ***, без съгласие на негов представителен
орган с намерение противозаконно да ги присвои.
Отнемането на вещта е довършено, доколкото са настъпили
предвидените в закона и искани от дееца общественоопасни последици на
това престъпление - произведена е промяна на фактическата власт върху
предмета на посегателство с намерение същият да бъде своен.
От събраните по делото доказателства се установява, че движимата вещ
суичър, деянието е останало в стадия на опита, доколкото подсъдимият не е
осъществил фактическа власт върху него.
Към момента на извършване на деянието, подсъдимият е бил
непълнолетен, но същият е могъл да възприема и възпроизвежда фактите и
обстоятелствата от значение за делото и да дава достоверни обяснения за тях,
може да участва пълноценно в наказателното производство в качеството на
подсъдим. Може да разбира и да ръководи постъпките си, тоест може да носи
наказателна отговорност.
От субективна страна – престъплението е било извършено с пряк
умисъл, с целени и настъпили общественоопасни последици. Престъпният
умисъл е формиран в съзнанието на извършителя, който е осъзнавал, че
отнема вещ, която не е била негова.
Подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на деянието -
неговата противоправност, запретеност и наказуемост. Съзнавал е и
общественоопасните последици, които деянието му причинява в обективната
действителност и е желаел и целял тяхното настъпване. Същият е знаел, че
отнемането на чуждите вещи е противозаконно, но независимо от това е
направил всичко възможно за постигане на негативния резултат, искайки и
насочвайки всичките си усилия за неговото настъпване.
По въпроса за вида и размера на наказанието:
7

При индивидуализация на наказанието и доколкото съдебното
производство протече по диференцираната процедура по чл. 371, т. 2 НПК,
съгласно разпоредбата на чл. 373, ал. 2 НПК, съдът следва да определи
наказанието по повдигнатото обвинение при условията на чл. 58а, ал. 4 НК.
Разпоредбата на чл. 194, ал. 1 от НК предвижда наказание ,,лишаване
от свобода“ до три години.
Към момента на извършване на деянието подсъдимият е бил
непълнолетен, поради което на основание чл. 63, ал.1, т. 3 от НК, за това
деяние, на същия би могло да се наложи наказание ,,Обществено порицание’’.
Съгласно Решение № 8 от 17.III.1969 г. по н. д. № 6/69 г., ОСНК, „...при
определяне наказанието на непълнолетните подсъдими, съдът първо заменя
по реда на чл. 63 от НК санкциите, предвидени за отделните престъпления в
особената част на НК. Едва след това в така определените рамки
индивидуализира наказанието, като преценява смекчаващите и отегчаващите
обстоятелства - чл. 54 и чл. 55 от НК. Заменят се по силата на закона
предвидените в особената част на НК наказания за отделен вид престъпления,
а не определеното от съда наказание за конкретно извършеното престъпно
деяние.
Когато престъплението е извършено от непълнолетни, тези рамки не са
санкциите, посочени в специалната част от НК, а заменените по силата на
закона. И това е така, защото за непълнолетните няма други санкции освен
санкциите на особената част, редуцирани по реда на чл. 63 от НК.
Както изрично сочи чл. 63, ал. 1 от НК , заменяват се по силата на
закона предвидените в особената част на НК наказания за този вид
престъпления, а не определеното от съда наказание за конкретно
извършеното престъпно деяние. Следователно индивидуализацията на
наказанието винаги предполага определените в закона рамки, които за
непълнолетните са само заменените такива.”
При това положение и с оглед посоченото решение на ОСНК по
действащия и сега НК съдът съобрази следното:
С оглед индивидуализиране наказателната отговорност на подсъдимия,
съдът съобрази сравнително високата степен на обществена опасност на
извършеното от подсъдимия деяние и ниската степен на обществена опасност
на дееца, неговата личност, причините за извършването му, смекчаващите
отговорността обстоятелства, свързани с неговата възраст, все още не
навършил пълнолетие, осъзнаването на вината, разкаянието и липсата на
отегчаващи отговорността такива.
В случая съдът намира, че са налице предпоставките за приложение на
нормата на чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „б” от НК, тъй като същият не само, че е в
младежка възраст, но проявяват критичност към извършеното от него
престъпление.
Съобразявайки всички изисквания на закона, съдът определи и наложи
8

на подсъдимия *** наказание при условията на чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „б” от НК,
а именно - “Обществено порицание”, което да се изпълни чрез прочитане по
местния радиовъзел в гр. Плевен.
Така определеното наказание по отношение на подсъдимия ***, съдът
намира, че ще постигне целите на наказанието визирано в чл. 36 от НК, като
го превъзпита занапред да спазва законите в страната и установеният правен
ред, така и по отношение на останалите членове на обществото, като им
въздейства възпитателно и предупредително.
С оглед така направените фактически и правни констатации, с
оглед вътрешното убеждение и с оглед разпоредбите на закона, съдът
постанови своята осъдителна присъда в този размер.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

9

Номер на акта:	119
Дата:	15 септември 2022 г.
Съдия:	Красимир Маринов Димитров

Дело:	20224430201509
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	9 август 2022 г.

Присъда по дело №1509/2022 на Районен съд - Плевен

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите