Решение по дело №2180/2020 на Апелативен съд - София

Номер на акта: 1582
Дата: 4 януари 2021 г.
Съдия: Иван Иванов
Дело: 20201001002180
Тип на делото: Въззивно търговско дело
Дата на образуване: 17 юли 2020 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 1582
гр. София , 29.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ ТЪРГОВСКИ в публично заседание
на двадесет и девети декември, през две хиляди и двадесета година в следния
състав:
Председател:И. Иванов
Членове:Зорница Хайдукова

Валентин Бойкинов
като разгледа докладваното от Иван Иванов Въззивно търговско дело №
20201001002180 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 379 от 21.02.2020 г. по т.д. № 1403/ 2019 г. на Софийския
градски съд, търговско отделение, VІ - 5 състав е отхвърлен като
неоснователен частичния иск с правно основание чл. 266, ал.1, във връзка с
чл.79, ал.1 от ЗЗД, предявен от „Местрой“ ЕООД - гр. София против „Грийн
Плана“ ЕООД - гр. София за заплащане на сумата 26 000 лева, като част от
пълна претенция в размер на 50 909.22 лева„ за които е съставен протокол
обр. 19 от 12.04.2018 г. за сумата 50 909.22 лева, ведно със законната лихва
върху главницата от датата на исковата молба до окончателното погасяване
на задължението, представляваща цената на СМР по договор от 17.11.2017 г.

Срещу решението е подадена въззивна жалба от „Местрой“ ЕООД - гр.
София, в която се твърди, че е неправилно - постановено в нарушение на
съдопроизводствените правила и материалния закон.
Неправилно съдът приел, че протокол, обр. 19 от 12.04.2018 г. има
1
характер на „установителен договор“ между страните и е нищожен поради
липса на съгласие, тъй като представителят на ответното дружество е
чужденец, който не владее български език в степен, която да му позволява да
разбира текстове на този език. Самият ответник представил

доказателства, съставени само на български език и подписани от управителя
на ответното дружество, а и последният в нито един момент не твърдял пред
съда като факт невладеенето на български език и съответно, че не е разбрал
какъв документ подписва.
Ответникът не доказал твърдението си, че представения с исковата
молба протокол обр. 19 от 12.04.2018г. „е с невярно съдържание“, във връзка
с което показанията на свидетеля И. Б. не трябвало да бъдат кредитиран,
защото бил заинтересовано лице по смисъла на ГПК.
Молбата е решението да бъде отменено и бъде постановено друго
решение, с което исковата претенция да бъде уважена изцяло.

Ответникът по въззивната жалба „Грийн Плана“ ЕООД - гр. София в
писмения отговор я оспорва като неоснователна.
Правилно съдът приел, че протокола, образец 19, съставен на
12.04.2018 г. има характер на договор, а се установило безспорно, че по него
не е била издадена данъчна фактура, което означавало, че дори описаните в
протокола СМР да са били действително извършени, цената им нямало да
бъде изискуема, поради изричната уговорка в чл.2.3.1 от договора. С
действията си ищецът потвърдил, че представеният с исковата молба
протокол не е породил правно действие между страните, тъй като не
съответствал на тяхната воля и е бил отменен с последващ протокол от
същата дата.
Съдът правилно кредитирал показанията на свидетеля Б., който бил
очевидец на подписването на двата протокола и на кореспонденцията между
страните относно допуснатите грешки в количествата СМР, описани в
2
представения от ищеца протокол. Правилно показанията на доведения от
ищеца свидетел съдът определил като неясни и непоследователни, а в
отговорите си бил напътстван от процесуалния представител на ищеца,
поради което променил показанията си.
Молбата към съда е въззивната жалба да бъде оставена без уважение.

Софийският апелативен съд, търговско отделение, шести състав
съобрази следното.
Въззивната жалба е процесуално допустима - подадена е в
законоустановения срок от страна в производството, която има интерес и
право на обжалване на валиден и допустим съдебен акт, подлежащ на
въззивен контрол.

При обсъждането на основателността й приема за установено следното.
В исковата молба ищецът „Местрой“ ЕООД твърдял, че по възлагане от
ответника „Грийн плана“ ЕООД, по силата на договор от 17.11.2017 г.

- 3 -

извършил на обект „Кънтри клуб“ в с. Долни Пасарел, район „Панчарево“
строително-монтажни работи на обща стойност 52 424.35 лева, без включен
ДДС/ 62 909.22 лева, с включен ДДС. На 12.04.2018 г. страните подписали
акт, обр. 19, с който извършената от изпълнителя работа била приета без
забележки. Страните уговорили от общата сума да бъдат приспаднати 10 000
лева според протокол от 13.03.2018 г., с което дължимата сума станала
50 909.22 лева с включен ДДС. Въппреки проведените разговори тази сума не
била платена.
Молбата към съда била ответника да бъде осъден да му заплати на
3
основание чл. 266 от ЗЗД сумата 26 000 лева- част от цялата дължима сума 50
909.22 лева, представляваща общата стойност на извършените от ищеца СМР,
описани в акт, образец 19 от 12.04.2018 г., ведно със законната лихва върху
главницата от 26 000 лв. от датата на завеждане на исковата молба до
окончателното изплащане на задължението.

В писмения отговор ответникът „Грийн Плана“ ЕООД - гр. София
оспорил иска като неоснователен.
Твърдял, че в приложение № 4 страните се споразумели да бъдат
съставени четири протокола за отделните етапи, като окончателният, пети
протокол не бил съставен поради неизпълнение на ищеца. Към всеки един от
четирите протокола били издадени данъчни фактури, които ответникът
надлежно заплатил. Ответникът развалил договора с предизвестие от
4.06.2018 г., получено на 5.06.2018 г.
Представеният от ищеца протокол от 12.04.2018 г. за сумата 50909.22
лева, с включен ДДС действително бил съставен, но поради допуснати
технически грешки относно количествата действително извършените и
подлежащи на заплащане работи бил отменен със съставянето и подписването
на последващ протокол от същата дата за сумата 50 911.49 лева, в който
стойностите на някои работи били намалени, а на други - увеличени, за да
отговарят на действително извършените работи. Още на същия ден ищецът
издал данъчна фактура за сумата 50 911.49 лева, която била платена с две
платежни нареждания. Не било вярно, че ответникът бил канен многократно
да палати, за претенцията разбрал след като получил исковата молба.
Освен това с влязло в сила на 23.07.2019 г. Решение № 131073 от
3.06.2019 г. по гр.д. № 47938/2018 г. на Софийския районен съд, ІІ гражданско
отделение, 72 състав ищецът бил осъден да му заплати сумата 20 000 лева,
представляваща част от заемна сума в размер на 30 000 лева по договор за
паричен заем от 20.03.2018 г. В това производство


4
„Местрой“ ЕООД не релевирало възражение, че му се дължат суми по
договора за строителство.
Молбата към съда била да отхвърли иска като неоснователен.
В допълнителна искова молба ищецът посочил, че протокола по който
претендира плащане, е за извършени дейности от началото на
строителството, които не били включени в представените от ответника
протоколи. Съгласно договора плащанията се извършвали в срок от три дни
от представяне на фактура, а от представените от ответника доказателства
било видно, че второто и третото плащане били забавени с десет дни.
Издаването на фактура по въпросния протокол станало невъзможно, тъй като
ответникът изпратил предизвестие за прекратяването на договора. Оспорил
възражението, че представеният с молбата протокол е бил отменен с друг
протокол от същата дата, в който случай страните е следвало да подпишат
документ за отмяна на единия от двата протокола, а такъв не бил съставен.
В отговора на допълнителната искова молба ответникът оспорил
твърденията, че е имал финансови затруднения, тъй като всички плащания по
издадените от ищеца фактури били извършвани най-късно в едноседмичен
срок от издаването на фактурата. Изтъкнал, че не е имало пречка за ищеца да
издаде фактура след развалянето на договора, защото развалянето имало
действие за напред поради характеристиката на договора като договор с
продължително изпълнение.

От съвкупната преценка на доказателствата се установява следната
фактическа обстановка на спора.
С договор от 17.11.2017 г. изпълнителят „Местрой“ ЕООД приел да
извърши по възлагането на „Грийн Плана“ ЕООД строително монтажни
работи на обект „Кънтри клуб“, който ще се построи върху ПИ 22472.7415.29
в с. Долни Пасарел, съгласно предварително договорена оферта, изготвена на
база на представена количествена сметка и одобрени екзекутивни проекти и
да подготви пътя пред сградата за полагане на асфалт.
Общата стойност на възложената съгласно количествената сметка -
5
Приложение № 1 към договора, била 336 312.17 лева, без включен ДДС/
403 574.60 лева, с включен ДДС. Срокът за изпълнение бил 150 календарни
дни от подписването на договора.
В двустранно подписан протокол от 12.04.2018 г. (на л. 9) били описани
следните ремонтни работи : бетон за фундаменти, рандбалки, настилка, греди,
плочи, сутеренни стени, колони, шайби и стълбища ; кофражни работи за
сутеренни стени, колони, шайби, за греди, за плочи и за стълбища ;
армировка ; хидроизолация по стени; обратен насип в сутерен. Общата
стойност на работите била 52 424.35 лева, без включен

- 5 -

ДДС/ 62 909.22 лева, с включен ДДС. В протокола било отбелязано, че се
приспадат 10 000 лева според протокол от 13.03.2018 г. Така крайната сума
останала 50 909.22 лева.
Според протокол от 12.12.2017 г. били извършени ръчен изкоп на земна
маса, подложен бетон, кофражни работи, армировка, кофражни и бетонни
работи басейн, армировъчни работи басейн, хидроизолация под фундаментна
плоча, на обща стойност 48 002.41 лева, за която сума ищецът издал фактура
на 14.12.2017 г. , а ответникът я платил с две платежни нареждания от
18.12.2017 г.
Според протокол от 31.01.2018 г. били извършени бетонни работи,
рандбалки, настилка, греди, плочи, сутеренни стени, кофражни работи и
кофражни работи, бетонни работи и армировъчни работи по басейн на обща
стойност 81 995.18 лева, за която сума ищецът издал фактура на 1.02.2017 г. ,
а ответникът я платил с шест платежни нареждания в периода от 1.02.2018 г.
до 13.02.2018 г.
Според протокол от 31.03.2018 г. били извършени бетонни работи,
рандбалки, настилка, греди, плочи, сутеренни стени, кофражни работи и
армировка на обща стойност 42 632.54, за която сума ищецът издал фактура
6
на 9.03.2018 г., а ответникът я платил с две платежни нареждания от
13.03.2018 г.
В представения от ответника двустранно подписан протокол от
12.04.2018 г. (на л. 59) били описани следните ремонтни работи : бетон за
фундаменти, рандбалки, настилка, греди, плочи, сутеренни стени, колони,
шайби и стълбища ; кофражни работи за сутеренни стени, колони, шайби, за
греди, за плочи и за стълбища ; армировка ; хидроизолация по стени; обратен
насип в сутерен. Общата стойност на работите била 42 426.24 лева, без
включен ДДС/ 50 911.49 лева, с включен ДДС.
На 12.04.2018 г. ищецът издал фактура за сумата 50 911.49 лева, с
включен ДДС, която била платена от ответника с платежни нареждания от
12.04.2018 г. за 29 411.49 лева и от 16.04.2018 г. за 21 500 лева, с посочване,
че плащанията са по фактура № 54 от 12.04.2018 г. по договор за „Кънтри
клуб“.
С предизвестие за прекратяване на договор (на л.36), получено на
5.06.2018 г., ответникът заявил, че на основание чл.9.1.2 от договора
прекратява неговото действието му с изтичането на 10 дни от датата на
предизвестието, поради неизпълнението на задълженията на изпълнителя.
С решение № 131073 от 3.06.2019 г. по гр.д. № 47938/2018 г. на
Софийския районен съд, ІІ гражданско отделение, 72 състав, влязло в сила на
23.07.2019 г., „Местрой“ ЕООД е осъдено да заплати на „Грийн Плана“ ЕООД
на основание чл. 240 от ЗЗД сумата 20 000 лева, представляваща

част от заемна сума в размер на 30 000 лева по договор за паричен заем от
20.03.2018 г.
В съдебното заседание на 6.02.2020 г. е прието заключението на
счетоводна експертиза, изготвено от вещото лице В. П.. Според заключението
ищецът издал на основание договора от 17.11.2017 г. четири данъчни фактури
с получател ответника : № 39/ 14.12.2017 г. на стойност 48 002.41 лева, №
42/1.02.2018 г. на стойност 81 995.18 лева, № 51/ 9.03.2018 г. на стойност 42
632.54 лева и № 54/ 12.04.2018 г. на стойност 50 911.49 лева. Сумите по
7
фактурите били изцяло погасени с описаните по-горе платежни нареждания.
По двустранно подписания протокол от 12.04.2018 г. на стойност 50
909.22 лева, с включен ДДС нямало издадена фактура от ищеца.
В същото съдебно заседание са разпитани свидетелите И. В. Б. и П. М.
К..
Свидетелят Б. обяснил, че е ходил многократно на строежа, защото
превеждал на управителя на „Грийн Плана“ г-н К., който не можел да говори
и да чете на български език. В качеството на преводач свидетелят присъствал
на всички срещи на управителя. Срещите се осъществявали по следния начин:
сутринта им се представял документ, който да имат възможност да проверят
и по-късно през деня се подписвал. На 12.04.2018 г. имали един протокол за
една сума, за който при извършената проверка геодезиста на обекта видял, че
има разминаване - някои от работите били с по-високи стойности, други с по-
ниски и съответно направил корекции върху тях. Управителят на „Местрой“
ЕООД г-н Н. коригирал протокола, издал фактура и дошъл да ги подпише
всички заедно. Понеже г-н К. не четял на български с всички тези документи
наведнъж единият екземпляр го подписал в бързината, понеже бързал да
приключи, да завърши дейността, за да може да плати по фактурата.
Разликата била много малка, той не обърнал в началото внимание, когато взел
документа. Когато тръгнал да го подписва, Б. му казал, че е объркал - че е
старият протокол, а не новият, който трябвало да бъде подписан. Управителят
взел новия протокол, подписал едното копие, другото копие за тях, след което
подписали и фактурите. Пакетът с документите останал на масата при г-н Н.,
където останал и сгрешения протокол, за който Н. казал, че няма проблем и
ще го унищожат. Той имал техническо време да нанесе корекциите, чул се по
телефона с геодезиста и се прибрал в офиса. Сутринта Н. донесъл първия
протокол, някъде по обед донесъл втория протокол, когато вече били
уточнили разликата в количествата. Двата протокола обхващали СМР на фаза
етаж 2, преди да се излее последната плоча на сградата и малко преди да
прекратят договора. Всеки етаж си имал различен протокол. Не било
възможно технически да има

8
- 7 -

голямо разминаване в извършените СМР на предишния етаж и на този етаж,
защото сградата си имала проект. Свидетелят бил единственият човек в
офиса, който имал правото да извършва плащания. Той не бил служител на
„Грийн плаза“, работел в друга фирма на същия собственик. Заявило
категорично, че г-н К. не знае български език, опитвал се да говори, но не му
се получавало.
Свидетелят К., че на въпросния обект изпълнявал задълженията на
координатор по безопасност - назначаването на хора, инструктажи и го
посещавал в началото всеки ден, след това по-рядко -особено след м. март
2018 г. С техническия ръководител на обекта И. имали такива
взаимоотношения, че ако някой ден К. не се появял на обекта той му се
обаждал и имало ли проблеми веднага отивал. През месец април, преди
великденските празници И. му казал, че са правили два протокола за
извършени количества работа, които са по проектосметната документация.
Били пропуснали някакви пера в количествата, които са за плащане и след
това са направили още един протокол. Свидетелят не си спомнял дали са ги
писали в един ден или в различни дни. Работата по тези актове била
извършена.

При тези факти Софийският апелативен съд, търговско отделение,
шести състав, в обхвата на правомощията си по чл. 269 от ГПК, приема
следното.
Исковата претенция е с правно основание чл. 266 от ЗЗД и произтича от
твърдението за извършени от ищеца и незаплатени от ответника строителни
работи, описани по видове и количества в представения с исковата молба
двустранно подписан протокол, съставен на 12.04.2018 г.
Защитната теза на ответника е основана на възражението, че не дължи
плащане, тъй като е платил своевременно сумата по издадената от ищеца
фактура, в която била отразена стойността на същите видове строителни
9
работи, описани в друг двустранно подписан протокол, съставен на същата
дата.
Съобразно правилото на чл. 154, ал.1 от ГПК за конкретния случай в
тежест на ищеца е да докаже при условията на пълно и главно доказване
извършването в срок и с дължимото качество на описаните в споменатия
протокол строителни работи, приемането на работата от възложителя без
възражения и неплащането на стойността на изработеното.
Страните не спорят, че са били обвързани в правоотношение,
възникнало по силата на валидно сключен договор за изработка от 17.11.2017
г.


Спорът е пренесен пред настоящата инстанция по оплакванията на
въззивника срещу необоснования, според него, извод на първоинстанционния
съд, че представения от ищеца протокол от 12.04.2018 г. има характеристика
на „установителен договор“ между страните и е нищожен поради липса на
съгласие - чл. 26, ал.2, пр.2 от ЗЗД, тъй като управителят на дружеството -
възложител по договора, не владеел писмено и говоримо български език.

По отношение на правната характеристика на документа, който
страните са означили като протокол, образец 19, съдът съобрази следното.
Взаимоотношенията между участниците в строителството са
регламентирани в Закона за устройство на територията и издадените от
министъра на регионалното развитие и благоустройството на основание §
18, ал. 1 от заключителни разпоредби на закона наредби и инструкции,
строителни и технически правила и нормативи и образци на документи по
прилагането му.
Съставянето на документ с това наименование е предвидено в чл. 7, ал.
3 от Наредба № 7 от 22.05.2001 г. за съставяне на актове и протоколи по
време на строителството (отм. ДВ, бр. 72 от 15.08.2003 г.), която разпоредба
10
към периода на действие на предметния договор е отменена.
В този период е приложима разпоредбата на чл. 7, ал. 3 от Наредба № 3
от 31.07.2003 г. за съставяне на актове и протоколи по време на
строителството (обн. ДВ, бр. 72 от 15.08.2003 г.), в която е предвидено
съставянето на констативен акт за установяване годността за приемане на
строежа (част, етап от него), образец 15.
Според формулировката в цитираните нормативни актове, със
съставянето и подписването на този документ се извършва предаването на
строежа и строителната документация от строителя на инвеститора
(възложителя).
Съгласно последователната практика на касационната инстанция, от
гледна точка на правоотношението по договора за изработка в
строителството, съставянето на констативния акт, образец 15 (респ. протокол,
образец 19) е волеизявление, с което възложителят приема извършената
съгласно договора работа, по смисъла на чл. 264 от ЗЗД. Приемането на
извършената работа обхваща както едно фактическо действие - разместване
на фактическата власт върху изработеното, чрез реалното му получаване от
възложителя, така и едно правно действие - признание, че то напълно
съответства на възложеното, което всъщност е израз на одобряването му.
(Решение № 231 по т. д. № 1056/ 2009 г. на ВКС, II т. о.)



- 9 -

В случая страните не спорят, че на 12.04.2018 г. са били съставени два
документа, наречени протокол, образец 19, в които са били отразени едни и
същи видове строителни работи при една и съща единична цена, като
различни са само количествата. Според твърденията на ищеца в представения
от него документ са отразени „действително извършени работи, които не са
11
включени в трите протокола, представени от ответника с отговора на исковата
молба поради затруднения с плащанията от страна на инвеститора“.
Възражението на ответника е, че документа е с невярно съдържание, тъй като
отразените в него количества строителни работи не отговаряли на
количествата действително извършени и подлежащи на плащане работи,
което наложило той да бъде отменен със съставянето и подписването на
последващ протокол от същата дата - този, представен с отговора на исковата
молба.
Според графика за изпълнение на СМР - приложение № 4 към договора,
изпълнителят е следвало да извърши работите на пет етапа в определен срок
от подписването на договора : изкопни работи - в 40- дневен срок ; стени и
плоча над сутерен - в 80-дневен срок ; работи по колони, ст.б.шайби и плоча
над партер - в 110- дневен срок ; работи по колони, ст.б.шайби и плоча над І
етаж - в 130- дневен срок ; работи по колони, ст.б.шайби и плоча над ІІ етаж -
в 150- дневен срок.
Съгласно графика за плащане - приложение № 3 към договора, в
съответствие с изпълнението на СМР и извън авансовото плащане, са били
предвидени в тридневен срок от извършването на съответните работи,
следните плащания : на изкопни работи, подложен бетон, хидроизолация,
както и всички работи на нивото на сутерена ; след завършването на стени,
ст.б. шайби и плоча над сутерен, както и дъно на басейна ; колони, ст.б.шайби
и плоча над партер ; колони, ст.б.шайби и плоча над І етаж ; колони,
ст.б.шайби и плоча над ІІ етаж.
В нито един от представените по делото протоколи не е посочено за
работите по кой от отделните етапи на строителството се отнася, за да може
да бъде извършена преценка за спазването на установените в двете
приложения срокове за изпълнение и плащане. Не става ясно и дали е била
извършена в цялост работата по всеки един от тези етапи.
Очевидно е несъвпадението на дните, в които е изтичал определения в
графика срок за изпълнение на всеки един от етапите на строителството,
когато е трябвало да бъде приета работата и деня на съставянето на
протоколите. Така например първият етап е трябвало да бъде завършен на
27.12.2017 г., вторият - на 8.03.2018 г., третият - на 8.04.2018 г., четвъртият- -
12
на 28.04.2018 г. Първият протокол, в който са включени


изкопни, бетонови, кофражни, армировъчни работи и хидроизолация, е
съставен на 18.12.2017 г. Вторият протокол, който включва освен изброените
работи и изпълнението на рандбалки, настилка, греди, плочи, сутеренни
стени, е съставен на 31.01.2018 г. Третият протокол, в който са изброени
същите видове работи, е съставен на 31.03.2018 г.
Изводът, който се налага от тази съпоставка е, че протоколите не
установяват приключването на всеки един от предвидените в графика етапи
на строителството, а отразяват количествата отделни видове работи,
извършени в рамките на уговорения в договора общ обем, без да е посочено
за кой от конкретните етапи се отнасят.
В контекста на изложеното количествено - стойностната сметка -
приложение № 1, не способства за доказване на твърдението на ищеца, че в
коментирания протокол от 12.04.2018 г. са били отразени количества работи,
които не са били включени в предходните три протокола, тъй като в това
приложение е посочен общия обем на отделните видове строителни работи,
без да е конкретизирано количеството видове работи в рамките на всеки един
от етапите на строителството.
Несъстоятелността на твърдението, че причината тези работи да не
бъдат включени в трите протокола била затруднения с плащанията от страна
на инвеститора, се разкрива от писмените доказателства. Сумата по първата
фактура от 14.12.2017 г. - 48 002.41 лева, е била платена на 18.12.2017 г. , по
втората фактура от 1.02.2017 г. - 81 995.18 лева, до 13.02.2018 г. , по третата
фактура от 9.03.2018 г. - 42 632.54, на 13.03.2018г. Плащанията на
задълженията в такива кратки срокове сочат на несъмнено добро финансово
състояние на възложителя.
Неопровержимо свидетелство в подкрепа на този извод е изложеното в
мотивите към влязлото в сила осъдително решение, от които се установява, че
сумата 30 000 лева по договора за заем, сключен на 20.03.2018 г., е била
13
предоставена от ответника за подпомагане на ищеца при изпълнението на
задълженията му по настоящия договор, като заемната сума е трябвало да
бъде върната чрез приспадане на плащанията на заемодателя - възложител по
договора за изработка. В производството по иска с правно основание чл.240
от ЗЗД заемателят не противопоставил никакви възражения срещу
твърденията на заемодателя, нито ангажирал доказателства за недължимостта
или връщането на заемната сума.
Показанията на свидетеля П. К. - служител на „Местрой“ ЕООД, които
са представени в синтезиран вид по - горе, също не допринасят за доказването
на тезата на ищеца. Информацията, която може да се извлече от тях,
съставлява преразказ на споделеното с него от техническия ръководител на
обекта и не съдържа нищо конкретно относно съставянето на въпросния
протокол и неговото съдържание.


- 11 -

Причината в един и същи ден да бъдат съставени два протокола се
разкрива от показанията на свидетеля И. Б. - установеното след извършените
от геодезиста на ответното дружество измервания, несъответствие в
количествата строителни работи, отразени в съставения от управителя на
ищцовото дружество протокол, с действително извършените количества
работи на обекта. Обяснението за наличието и на двата документа в
обективната действителност според тях е неизпълненото обещание на
управителя на ищцовото дружество да унищожи съставения от него
протокол. Няма основания тези показания да не бъдат кредитирани- те са на
очевидец, който в качеството на преводач на управителя на ответното
дружество е възприел лично събитията, които са се случили пред него.
Преценени с оглед на всички други данни по делото, те не могат да бъдат
поставени под съмнение предвид възможната му заинтересованост по
смисъла на чл. 172 от ГПК.
14
Най - същественият факт, който опровергава всички твърдения на
ищеца и оборва категорично поддържаната от него теза, и обосновава
основателността на възражението, заявено от ответника, е издаването от
ищеца на фактура за сумата 50 911.49 лева, която е стойността на
извършените строителни работи, отразена в представения от ответника
протокол от 12.04.2018 г. В съвкупността на доказателствата по делото
съставянето на този документ и отразяването му в счетоводството на ищеца,
както е установено от заключението на експертизата, несъмнено следва да
бъде възприемано като признание от страна на ищеца, че действителната
стойност на строителните работи не е тази, която е посочена в представения
от него протокол.
От представените с отговора на исковата молба платежни нареждания
от 12.04.2018 г. и от 16.04.2018 г. се вижда, че задължението по данъчната
фактура е било погасено изцяло, поради което исковата претенция следва да
бъде отхвърлена.

Независимо от това, че настоящият състав на въззивната инстанция не
споделя съображенията и правните аргументи на първостепенния съд, поради
съвпадането на крайния извод за неоснователност на исковата претенция,
обжалваното решение следва да бъде потвърдено.

В отговора на въззивната жалба ответникът е поискал да му бъдат
присъдени разноските в настоящата инстанция, но по делото няма данни
такива да са били направени.



По изложените съображения Софийският апелативен съд, търговско
отделение, шести състав
15
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 379 от 21.02.2020 г. по т.д. № 1403/ 2019
г. на Софийския градски съд, търговско отделение, VІ - 5 състав.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд на
Републиката в едномесечен срок от връчването му на страните.



ПРЕДСЕДАТЕЛ :


ЧЛЕНОВЕ : 1.


2.





Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
16
17