№ 126
гр. Силистра, 23.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на двадесет и
пети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Пламен Н. Димитров
Членове:Добринка С. Стоева
Кремена Ив. Краева
при участието на секретаря Данаила Т. Георгиева
като разгледа докладваното от Добринка С. Стоева Въззивно гражданско
дело № 20223400500277 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 417/12.07.22г., постановено по гр.д. № 327/21г. по
описа на СРС, е признато за установено по отношение на А. А. А., че
Й. А. Р. и Р. К. Р. са собственици на: североизточната част на
жилищна сграда с идентификатор 66425.500.3630.1, представляваща
проходен коридор с баня и тоалетна със застроена площ от 11 кв.м.,
която е част от общата застроена площ на сградата от 74 кв.м,
построена в поземлен имот с идентификатор 66425.500. 3630 по КККР
на гр.Силистра, одобрени със Заповед № РД-18-66/02.06.2008 г. на
Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение със Заповед
№18-14233 от 21.11.2014 г. на Началник СГКК - Силистра, находяща
се в гр.Силистра, с вход на ул.“Ряхово“ №1, която площ е заснета
грешно в границите на сграда с идентификатор 66425.500.3630.4,
собственост на А. А. А., с площ от 33 кв.м., вместо в границите на
сграда с идентификатор 66425.500.3630.1. Осъден е А. А. А. да
предаде на Й. А. Р. и Р. К. Р. владението върху североизточната част
на жилищна сграда с идентификатор 66425.500.3630.1,
представляваща проходен коридор с баня и тоалетна със
1
застроена площ от 11 кв.м., която е част от общата застроена площ на
сградата от 74 кв.м, построена в поземлен имот с идентификатор
66425.500. 3630 по КККР на гр.Силистра, одобрени със Заповед №
РД-18-66/02.06.2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК,
последно изменение със Заповед №18-14233 от 21.11.2014 г. на
Началник СГКК Силистра, находяща се в гр.Силистра, с вход на
ул.“Ряхово“ №1 , която площ е заснета грешно в границите на сграда с
идентификатор 66425.500.3630.4, собственост на А. А. А., с площ от
33 кв.м., вместо в границите на сграда с идентификатор
66425.500.3630.1, като е постановено неразделна част от решението да
се счита комбинирана скица - приложение към експертизата. Осъден е
А. А. А. да заплати на Й. А. Р. и Р. К. Р. сумата от 1 720 лв.- разноски
по делото.
Недоволен от решението, е останал А. А. А., който чрез
процесуалния си представител го обжалва в законоустановения срок.
Счита, че същото е неправилно и незаконосъобразно и моли да бъде
отменено, като вместо това бъде постановено ново, с което да се
отхвърли изцяло исковата претенция. Претендира присъждане на
деловодни разноски.
Ответниците Й. А. Р. и Р. К. Р., чрез процесуалния си
представител, изразяват становище за неоснователност на жалбата.
Считат, че решението е правилно и законосъобразно, поради което
молят същото да бъде потвърдено. Претендират присъждане на
деловодни разноски.
СОС, като съобрази становищата на страните и данните по
делото, прие за установено следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК,
изхожда от легитимирана страна, като същата е процесуално
допустима. Разгледана по същество, е неоснователна.
Предмет на делото е иск с правно основание чл. 54, ал. 2 ЗКИР
във вр. с чл. 124, ал. 1 ГПК и иск по чл. 108 ЗС.
При иска по чл. 54, ал. 2 ЗКИР подлежи на изследване
пространственият обхват на правото на собственост на ищеца, с оглед
правилното му отразяване в актуалната кадастрална карта. В това
производство установяването както на спорното право на собственост,
така и на неточното отразяване на обема на това право, по принцип е
към момента на предявяване на иска, респективно - на приключване
на съдебното дирене в инстанцията по същество, като се вземат
предвид и тези настъпили след одобряване на кадастралната карта
2
юридически факти, които имат значение за придобиване, изменение
или погасяване на правото.
Ищците твърдят, че са налице непълноти и грешки между
данните, фигуриращи в кадастралната карта и кадастралните регистри
и реалното състояние по отношение на границите между сгради с
идентификатор 66425.500.3630.1 и 66425.500.3630.4, съответно
притежаваната от тях и собствената на ответника сграда, което ги е
мотивира да предявят претенциите си по съдебен ред.
Видно от НА за покупко - продажба № 59 , том I, рег. № 529,
н.д. № 29/2015г. /стр.11/, праводателите на страните по делото -
Желанка Иванова Недева и Ангел А. Недев, са придобили от Бисер
Георгиев Бонев сграда с идентификатор 66425.500.3630.1 със
застроена площ от 62 кв.м., брой етажи: един, с предназначение:
Жилищна сграда-еднофамилна, състояща се от две стаи, и антре и
Сграда с идентификатор 66425. 500.3630.4 със застроена площ от 47
кв.м., брой етажи: един, с предназначение: друг вид сграда за
обитаване, разположени в поземлен имот с идентификатор
66425.500.3630, ведно с 1/2 идеална част от правото на собственост
върху поземления имот, целият с площ от 230 кв.м. по КККР на град
Силистра. Впоследствие Желанка Иванова Недева и Ангел А. Недев
се разпореждат с този имот в полза на децата си Й. и А. посредством
договори за покупко – продажба, обективирани в НА № 161 , том I,
рег № 1297, н.д. № 113 / 2017 г., вписан с акт № 21, т. III, н.дело № 287
/ 2017 г. СП - Силистра /стр.13/ и НА № 23, том II, рег. № 1723, нот.д.
№ 129 / 2015 г., вписан с акт № 98, том IV, д. № 481 / 2015 г. СлВп-
Силистра /стр.13/.
От НА № 161 се установява, че ищците са собственици на
недвижим имот, представляващ 1/2 ид.част от поземлен имот с площ
от 230 кв.м., находящ се в гр.Силистра, ул.“Ряхово“ № 1, с
идентификатор 66425.500.3630, заедно е построената в имота
жилищна сграда с идентификатор 66425.500.3630.1, със застроена
площ от 62 кв.м., състояща се от две стаи и антре.
От НА № 23, том II, рег. № 1723, нот.д. № 129 / 2015 г., вписан с
акт № 98, том IV, д. № 481 / 2015 г. СлВп. - Силистра се установява, че
ответникът е придобил в собственост сграда с идентификатор
66425.500.3630.4 със застроена площ от 47 кв.м., брой етажи: един, с
предназначение: друг вид сграда за обитаване, с административен
адрес: гр. Силистра, ул. Ряхово № 2, разположена в северната част в
поземлен имот с идентификатор 66425.500.3630, с трайно
предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно
3
ползване: ниско застрояване /до 10м./, ведно с правото на строеж
върху поземления имот за 47 кв.м.
Не се спори по делото, че независимо от осъществените сделки
праводателите на страните са обитавали целия имот до 2018 г., когато
са били настанени в Дом за стари хора, както не е спорно и
твърдяното от ищците обстоятелство, че ответникът, веднага след това
е затворил входа към жилището на ищците и впоследствие е запечатал
вратата с метално пано. Всички тези обстоятелства са установени и по
приключилите между страните производства по гр.д. № 1990 / 2029 г.
по описа на СРС и № 549 / 2021 г. по описа на СРС.
В настоящото производство ответникът възразява, че ищците
следва да ползват вход от страна на площад „Славейков“, а не от
страна на ул. Ряхово.
От показанията на разпитаната по делото свидетелка Раличкова
обаче се установява, че единственият вход за жилището на ищците е
именно от улица „Ряхово“, като именно този вход е бил ползван и от
праводателите на страните. В същия смисъл са и показанията на
ангажирания от страна на ответника свидетел Николов, а и от огледа
на експерта по повод назначената съдебно-техническа експертиза се
установява същото. Предвид обстоятелството, че вещото лице е
констатирало липсата на достъп до жилището от друго място и
невъзможността за конкретно измерване, правилно СРС е приел за
доказани фактите, твърдени от ищците, предвид разпоредбата на чл.
161 от ГПК, за което ответникът е бил изрично предупреден.
ВЛ е категорично, че е налице кадастрална грешка в КК. Сочи,
че първо са сгрешени очертанията на сграда 1 и сграда 3 в имот 3630,
а и границата между сграда 1 и сграда 4, която е собственост на
ответника.
Що се касае до довода на ответника и настоящ жалбоподател, че
в скицата на имота му антрето е отразено като част от притежаваната
от него сграда, то това обстоятелство само по себе си не може да го
легитимира като собственик на тази част от имота, по отношение на
която той не притежава право на собственост. Правилно
първоинстанционният съд е отбелязал, че Закона за кадастъра и
имотния регистър /ЗКИР/ определя кадастъра като съвкупност от
основни данни за местоположението, границите и размерите на
недвижимите имоти, както и за правото на собственост и другите
вещни права върху недвижимите имоти и техните носители.
Документирането на данните се извършва чрез създаване на
кадастрални карти и кадастрални регистри, чийто обхват и
4
съдържание са подробно уредени в ЗКИР и в Наредба № 3 от
28.04.2005г. за съдържанието, създаването и поддържането на
кадастралната карта и кадастралните регистри. Следва да се
подчертае, че одобрените по реда на ЗКИР кадастрални карти и
кадастрални регистри имат декларативно действие, като от тях не
произтичат промени във вещноправния статут на имотите. За
отразените данни за имотите в кадастралната карта законодателят е
създал в чл. 2, ал. 5 ЗКИР оборима презумпция за вярност, но
неправилното отразяване на правото на собственост не води до
пораждане, изменение или погасяване на правото. Що се отнася до
данните за носителите на вещни права, записани в кадастралния
регистър, тази презумпция съществува доколкото следва да бъде
зачетен легитимиращият ефект на акта за собственост. Отсъствието
или наличието на запис или записи в кадастралния регистър не може
да има доказателствено значение или легитимиращ ефект, по-голям от
този на актовете за собственост.
Разпоредбата на §1, т.16 от ДР на ЗКИР определя непълнотите
или грешките в кадастралната карта като "несъответствия в данните за
недвижимите имоти в кадастралната карта и кадастралния регистър на
недвижимите имоти спрямо действителното им състояние към
момента на одобряване на кадастралната карта и кадастралните
регистри". Когато тези несъответствия не са свързани със спор за
право на собственост, поправянето им се извършва по
административен ред. Разпоредбата на чл. 54,ал.2 ЗКИР визира, че
когато непълнотите или грешките на основните данни в кадастралната
карта или кадастралния регистър са свързани със спор за материално
право, те се отстраняват след решаване на спора по съдебен ред.
Спорът за материално право най-често се изразява в това, че реална
част от един недвижим имот е заснета към съседен имот или цял имот
не е заснет като самостоятелен, а е инкорпориран в съседен имот.
Искът по чл.54,ал.2 ЗКИР цели да установи безспорно
пространствения обхват на правото на собственост с оглед правилното
му отразяване в кадастралната карта.
Както бе посочено и по-горе, провеждането на исковата защита
по реда на чл.54, ал.2 ЗКИР включва не само искане за установяване
на непълнота или грешка в кадастралната карта, но и искане за
установяване съществуването на претендираното имуществено право
в патримониума на ищеца към момента на приключване на устните
състезания, като съдът следва да установи съществуването на
спорното материално право към момента на одобряване на
5
кадастралната карта както и към момента на приключване на
съдебното дирене.
В случая заснемането на сградите към момента на изготвяне на
кадастралната карта не е било съобразено с утвърдените планове.
Вещото лице е категорично, че отразеното по кадастрална карта не
съответства на състоянието на имотите, като е сгрешена границата
между сградите 1 и 4. /в с.з. от 18.11.22г./. Освен това, експертът е
достигнал и до констатацията, че за имотът на ответника е издадено
разрешение за преустройство от навес в лятна кухня, което подлага на
съмнение самостоятелното му съществуване, а отделно от това е
налице непроведено мероприятие за изграждане на улица от страна на
Община Силистра.
Налага се извода, че е налице несъответствие в данните на
процесните недвижими имоти в кадастралната карта и кадастралния
регистър спрямо действителното им състояние към момента на
одобряването им - погрешно отразяване на част от имот в
кадастралната основа.
Съгласно чл.54,ал.2 от ЗКИР, когато непълнотата или грешката
е свързана със спор за материално право, тя се отразява в
комбинирана скица и се отстранява в кадастралната карта и
кадастралните регистри на недвижимите имоти въз основа на скица -
проект след решаване на спора по съдебен ред.
Предвид всичко гореизложено следва да се признае за
установено, че е налице грешка в кадастралната карта и кадастралния
регистър. При проследяване на статута на двете съседни сгради се
установява, че процесните 11 кв.метра са собственост на ищците, като
констатираното несъответствие следва да бъда отстранено чрез
допускане поправка на констатираната грешка в кадастралната карта и
кадастралния регистър - процесната част от имота е с контур, очертан
в син цвят, по комбинираната скица между извадка от КК на гр.
Силистра за ПИ 500.3630 с отразени заснети сгради „01“ и „04“ и
площи на двете сгради от заснемане - Приложение 4 към
заключението на вещото лице /стр.63 от делото/.
Като е достигнал до същия краен извод, СРС е постановил
правилно решение, което следва да потвърди, като правилно и
законосъобразно.
Несъстоятелни и голословни са доводите във въззивната жалба,
че съдът е бил подведен от ищците, тъй като сградата която е закупил
жалбоподателят е била действащо барче и тоалетната се ползвала от
6
клиентите, а банята - от персонала, както и че с решението му се
отнема нещо, което той е закупил, тъй като сестра му и зет му
притежават по-голямата част от имота на родителите им.
Едва в пледоарията по същество пред настоящата инстанция
процесуалният представител на жалбоподателя възразява против
работата на ВЛ по съдебно-техническата експертиза, но в жалбата си
не навежда подобни доводи и не прави доказателствени искания в тази
насока.
Съобразно изхода на процеса, на ответниците следва да се
присъдят направените от тях деловодни разноски пред СОС в размер
на 1 200 лв. – заплатен адвокатски хонорар съгласно договор за
правна защита и съдействие на стр. 21 от въззивното дело.
Водим от изложеното, СОС
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № решение № 417/12.07.22г.,
постановено по гр.д. № 327/21г. по описа на СРС.
ОСЪЖДА А. А. А. от гр. Силистра, с ЕГН **********, да
заплати на Й. А. Р., с ЕГН **********, и Р. К. Р., с ЕГН **********,
двамата от гр. Силистра, сумата от 1 200.00 / хиляда и двеста лева/
лв.- разноски по делото, направени от последните пред въззивния съд.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС, при условията на
чл. 280 ГПК, в едномесечен срок от връчването му на страните по
делото.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7