№ 1944
гр. София, 01.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-21 СЪСТАВ, в публично заседание
на шести март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Свилен Станчев
при участието на секретаря Ирена М. Апостолова
като разгледа докладваното от Свилен Станчев Гражданско дело №
20241100103955 по описа за 2024 година
прецени:
Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 432 ал. 1 КЗ.
Пълномощникът на ищцата Д. В. А. излага, че на 08.11.2023 г. около
17:30 ч. в гр. София бул. "Филип Кутев" настъпило ПТП, като водачът В. В. Ч.
при управление на л.а. "Шкода Ситигоу" с рег. № *******, движещ се в посока
от ул. "Борис Русенов към бул. "Черни връх", в района на № 10 не пропуснала
ищцата, която пресичала пътното платно по пешеходна пътека. Твърди се, че
ПТП настъпило изцяло поради виновното и противоправно поведение на
водача на автомобила. Вследствие ПТП ищцата получила следните
травматични увреждания: линеарна фрактура на черепа темпорално; фрактура
на пубиса; повърхностна травма на окосмената част на главата; контузия на
гръдния кош. Ищцата твърди, че травмата на главата и фрактурата на черепа и
причинили силно и непрестанно главоболие, контузията на гръдния кош
затруднявала дишането, а фрактурата на пубиса довела до ограничаване на
движенията й, което причинило силна болезненост и дискомфорт и се
отразило негативно върху обичайния ритъм на живот и ежедневие. Това
наложило помощ от близките на ищцата за ежедневните й нужди. Ищцата
страдала от загуба на сън, неспокойство, потиснатост, тревожност, страхови
усещания. За лечението си ищцата направила разходи в общ размер 554,48
лева.
Ответникът бил сезиран с писмена претенция по чл.380 КЗ на 22.12.2023
г., а с писмо от 22.03.2024 г. ответникът отказал изплащане на застрахователно
обезщетение.
На основание изложените обстоятелства, пълномощникът на ищцата
прави искане до съда да осъди ответника „ЗАД ОЗК Застраховане“АД гр.
1
София да заплати на ищцата Д. В. А. 40000 лева обезщетение за
неимуществени вреди и 554,48 лева обезщетение за имуществени вреди,
ведно със законната лихва от датата на застрахователната претенция
22.12.2023 г. до окончателното изплащане.
Ответникът „ЗАД ОЗК Застраховане“АД гр. София в отговора оспорва
иска със следните възражения:
- оспорване на твърдението за виновно противоправно поведение на
застрахования водач В. Ч.;
- възражение за недоказаност на претенцията за имуществени вреди;
- възражение за недоказаност на твърдението за контузия на гръдния
кош;
- възражение за недоказаност на периода на болките и страданията и
ползването на чужда помощ;
- оспорване на претенцията за законна лихва;
- възражение за прекомерност на претенцията за неимуществени вреди;
- възражение за съпричиняване.
Съдът като взе предвид становищата на страните и събраните по
делото доказателства, прие за установено следното:
С доклада по делото е прието за безспорно и ненуждаещо се от
доказване, че за л.а. "Шкода Ситигоу" с рег. № *******, управляван от В. В. Ч.,
е бил сключен договор за задължителна застраховка "гражданска
отговорност"с ответника „ЗАД ОЗК Застраховане“АД. Прието е за безспорно
установено и настъпилото ПТП на 08.11.2023 г. в гр. София с участието на
л.а. "Шкода Ситигоу" с рег. № *******, управляван от В. В. Ч. и ищцата като
пешеходец.
Механизмът на ПТП се установява от материалите по досъдеблното
производство, приобщени към делото, и от изготвената съдебно-
автотехническа експертиза. Установено е, че на 08.11.2023 г. около 17:35 ч. в
гр. София по ул. "Филип Кутев" се движел л.а. "Шкода Ситигоу" с рег. №
******* със скорост 73,08 км/ч, управляван от В. В. Ч.. Движението било в
лява пътна лента при намалена видимост - в тъмната част от денонощието и
валеж на дъжд. Когато автомобилът се намирал на 73,66 м от мястото на
удара, ищцата Д. В. А. като пешеходец предприела пресичане на пешеходна
пътека на ул. "Филип Кутев". Водачката на автомобила предприела
намаляване на скоростта и спиране, но при установената скорост на
автомобила не могла да предотврати ПТП. Произлязъл удар на предната част
на автомобила в лявата страна на пешеходката, при който удар автомобилът
бил със скорост 43,57 км/ч. Вследствие удара тялото на пешеходката се качило
върху предния капак на автомобила, след което изпаднало отдясно на МПС.
Водачката спряла автомобила на 14,65 метра от мястото на удара. Установено
е, че ПТП настъпило в района на действието на пътен знак В26 "Забранено
движението със скорост, по-висока от 30 км/ч". Според заключението на
вещото лице по автотехническата експертиза, при движение на автомобила
със скорост в рамките на ограничената, водачът би спрял преди мястото на
2
удара и ПТП не би настъпило.
Травматичните увреждания, претърпени от ищцата, се установяват от
приложената към делото медицинска документация и съдебно-медицинската
експертиза. Вследствие ПТП ищцата получила повърхностна травма в
окосмената част на главата, повърхностно охлузване в лява хълбочна област,
супване на горното рамо на срамната кост вдясно и непълно счупване на
долното рамо на срамната кост вдясно. Не се установява с категоричност
счупване на слепоочната кост. Ищцата била приета във ВМА, където и били
проведени рентгенографии на главата и таза и ехография на коремни органи.
Ищцата отказала да продължи болнично лечение. Според вещото лице,
счупванията на срамни кости подлежат на консервативно лечение, в покой и с
обезболяващи. Възстановителният период е определен в експертизата на 2-3
месеца при обичаен ход на възстановяване, от който период първите 2-3
седмици ищцата е била в покой, а след това е била раздвижвана , което е било
придружено със силни болки и страдания. Според отговора на задача 9 от
експертизата, направените разходи, обективирани в представените по делото
фактури, били необходими за лечение и възстановяване на ищцата.
По делото е разпитана като свидетел Т. Т.а А. - дъщеря на ищцата.
Според показанията на свидетелката, непосредствено след ПТП и при
транспортирането към дома и ищцата изпитвала силни болки, довели до
загуба на съзнание. Травматичното увреждане наложило постелен режим в
продължение на около 3 месеца, през който период ищцата получавала грижи
от децата си.
От представения по делото протокол от съдебно заседание по НОХД №
11463/2024 г. на СРС се установява, че с определение от 04.11.2024 г. за
одобряване на споразумение по реда на глава ХХIХ от НПК, водачката В. В.
Ч. е била призната за виновна за престъпление по чл. 343 ал. 3 б. "а" пр. 2 НК,
като и било наложено наказание шест месеца лишаване от свобода, отложено
при условията на ч. 66 НК с изпитателен срок от три години, и лишаване от
право да управлява МПС за срок от шест месеца.
Така изложените обстоятелства обуславят следните правни изводи на
съда:
С действията си при управление на МПС водачът на л.а. "Шкода
Ситигоу" с рег. № ******* В. В. Ч., е нарушила разпоредбите на чл. 119 ал. 1
ЗДвП, чл. 64 т. 3 и чл. 47 ал. 3 ППЗДвП, като не осигурил предимство на
пресичащ на пешеходна пътека пешеходец Д. В. А. и управлявала автомобила
с превишена скорост от 73,08 км/ч, вследствие на което причинила средна
телесна повреда на ищцата Д. В. А.. Вината на водача на автомобила се
установява от протоколно определение от 04.11.2024 г. за одобряване на
споразумение по реда на глава ХХIХ от НПК по НОХД № 11463/2024 г. на
СРС, имащо характер на влязла в сила присъда и задължително в тази част за
гражданския съд на основание чл. 300 ГПК.
Виновно извършеното от водача на МПС нарушение на правилата за
движение и настъпилите вследствие на това увреждания имат характер на
застрахователно събитие по смисъла на чл. 394 вр. § 1 т. 4 от ДР на КЗ.
3
Неговото настъпване поражда задължението на застрахователя да заплати
обезщетение за претърпените от ищеца вреди. Претенцията е за имуществени
и неимуществени вреди. При определяне на справедливия размер на
обезщетението за неимуществени вреди съдът следва да вземе предвид
характера и степента на травматичното увреждане, времетраенето на
възстановителния период и физическите усещания на ищцата вследствие
увреждането и по време на възстановяването.
Вследствие ПТП ищцата Д. В. А. претърпяла счупвания на срамната
кост, което довело до трайно затруднение движението на тялото и долните
крайници за около 2 месеца. Както след увреждането, така и по време на
възстановителния период ищцата изпитвала силни физически болки и
продължителни страдания. Състоянието и наложило ползване на помощни
средства и чужда помощ от близките. Въпреки проведените лечебни и
рехабилитационни процедури, ищцата продължила да усеща болка при
промяна на времето и претоварване на крайниците. Това обуславя извода на
съда, че справедливият размер на обезщетението за неимуществени вреди е
30000 (тридесет хиляди) лева. Искът с правно основание чл. 432 ал. 1 КЗ за
обезщетение за неимуществени вреди е основателен до този размер.
Представителят на ответника е направил възражение за съпричиняване.
Съдът намира възражението за неоснователно. Пешеходката е пресичала по
пешеходна пътека и при предприемане на пресичане разстоянието, на което се
е намирал автомобилът от пешеходната пътека е било 73,66 метра, което е
било достатъчно за своевременно възприемане от водача и намаляване на
скоростта до спиране, в случай на управление на автомобила със съобразена и
разрешена скорост. Безспорно е установеното превишаване на скоростта от
виновния водач - 73,08 км/ч, при разрешена на този участък скорост на
движение 30 км/ч и намалена видимост. Горното изключва възприемането на
съпричиняване.
Върху така определения размер на обезщетението ответникът дължи
законна лихва от 22.12.2023 г. - датата на предявяването на застрахователната
претенция, имащо характер на уведомяване по смисъла на чл. 429 ал. 3 КЗ.
Искът за обезщетение за неимуществени вреди е неоснователен в
частта му над 30000 лева до предявения размер от 40000 лева. Не се доказаха
травматични увреждания с тежест и интензивност, по-високи от установените
от съдебно-медицинската експертиза. Не се доказаха твърденията в исковата
молба за нервно-психични увреждания на ищцата и емоционално-психически
дискомфорт, в който смисъл са били указанията на съда с доклада по делото.
Искът с правно основание чл. 432 ал. 1 КЗ за обезщетение за
имуществени вреди е процесуално недопустим. За имуществените вреди не е
била предявена застрахователна претенция по реда на чл. 380 КЗ, видно от
съдържанието на претенцията, приложена към делото.
Ответникът следва да заплати на ищцата разноски в размер на 1664,32
лева, а на адвокат Я. Д. възнаграждение по чл. 38 ал. 2 ЗА в размер на 2880,66
лева, според уважената част от иска.
Ищцата следва да заплати на ответника разноски в размер на 1400 лева,
4
според отхвърлената част от иска и прекратяването на делото в частта по иска
за обезщетение за имуществени вреди.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
Осъжда „Застрахователно акционерно дружество ОЗК Застраховане“ АД гр.
София, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. София ул.
„Света София“ № 7 ет. 5 да заплати на Д. В. А. ЕГН **********, адрес: гр.
Вършец ул. "А. Стамболийски" № 8 сумата от 30000 (тридесет хиляди) лева
обезщетение за неимуществени вреди вследствие ПТП на 08.11.2023 г. около
17:35 ч. в гр. София бул. "Филип Кутев", виновно причинено от В. В. Ч. при
управление на л.а. "Шкода Ситигоу" с рег. № *******, ведно със законната
лихва от 22.12.2023 г. - датата на предявяването на застрахователната
претенция, до окончателното изплащане, като отхвърля иска с правно
основание чл. 432 ал. 1 КЗ над тази сума до предявения размер от 40000 лева.
Оставя без разглеждане предявения иск с правно основание чл. 432 ал.
1 КЗ за обезщетение за имуществени вреди в размер на 554,48 лева като
предявен при липса на застрахователна претенция по чл. 380 КЗ, и прекратява
производството по делото в тази част.
Осъжда „ЗАД ОЗК Застраховане“ АД да заплати на Д. В. А. разноски в
размер на 1664,32 лева, а на адвокат Я. Д. възнаграждение по чл. 38 ал. 2 ЗА в
размер на 2880,66 лева.
Осъжда Д. В. А. да заплати на „ЗАД ОЗК Застраховане“ АД разноски в
размер на 1400 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните, а в прекратителната му част -
в едноседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
5