Решение по дело №5/2021 на Административен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

 

№1588

 

гр. Пловдив,15.09.2022 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХXІХ състав, в открито заседание на девети юни, през две хиляди двадесет и първа година в състав:

 

                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светлана Методиева,

 

при секретаря Ваня Петкова, като разгледа докладваното от съдията административно дело № 5 по описа на съда за 2021 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.145 от АПК, във връзка с §8 от ПЗР на АПК.

 Образувано е по жалба от Н.Г.М., с ЕГН **********,***, против изричен отказ, обективиран в писмо изх.№ 20П-10690/14.12.2020 г. на Заместник - кмет УТОС при Община Пловдив.

В жалбата, както и в съдебно заседание се сочи нищожност на обжалвания отказ, като издаден от некомпетентен орган, като се сочи, че такъв е единствено кметът на общината. Иска се отмяна на отказа като неправилен и се твърди, че неправилно се отказва издаването на план-извадка от процедиран ОУП на гр. Пловдив, поради това, че същият съставлявал изменение, но на несъществуващ план от 2007 г. Представени са последователно и две писмени защити.

Ответникът – Заместник – кмет „Устройство на територията и общинска собственост“ /УТОС/ при Община Пловдив, представляван от упълномощения юрисконсулт А., оспорва жалбата и сочи нейна недопустимост, както и неоснователност. Претендира се недопустимост на жалбата предвид липсата на формиран отказ, съставляващ индивидуален административен акт, подлежащ на оспорване. Прави се изрично изявление, че няма разгледан и приет предварителен проект на ОУП в контекста на чл.133 от ЗУТ, като в тази връзка и не може да се удовлетвори заявлението на жалбоподателя. Моли се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Окръжна прокуратура Пловдив, редовно уведомена, не е встъпила в производството.

Пловдивският административен съд, на първо място, намира, че жалбата е допустима като подадена от лице, което има интерес от оспорване, срещу акт, който е неблагоприятен за него, както и в предвидения за това  срок. В случая, видно е, че е било депозирано заявление от страна на жалбоподателя до Кмета на Община Пловдив за издаване на извадка от „приетия нов Общ устройствен план“ по отношение на посочени в заявлението имоти, като с оспореното писмо жалбоподателят е бил уведомен, че заявената от него услуга не може да му се предостави, поради това, че е налице проект за изменение на ОУП, който не е одобрен все още. В случая, очевидно е, че се касае до заявена административна услуга по смисъла на §1, т.2, б.“в“ от ДР на Закона за администрацията, съгласно която разпоредба административна услуга е и „извършване на други административни действия, които представляват законен интерес за физическо или юридическо лице“.   Безспорно е също така, че е налице уведомяване от страна на органа спрямо заявителя с въпросното оспорено писмо, но при положение, че със същото на практика се заявява, че не може да бъде извършена услугата, независимо от основанията за това, то е налице изричен отказ, който е годен за оспорване административен акт. Съгласно § 8 от ПРЗ на АПК, уредените в кодекса производства за издаване на индивидуални административни актове и тяхното обжалване по административен и съдебен ред, се прилагат и при извършване на административни услуги, както и при обжалване на отказите за извършването им. Тоест извършването на административна услуга е свързано с издаване на индивидуален административен акт, чието определение, дадено в чл.21 ал.3 от АПК, включва и волеизявлението за издаване на документ от значение за признаване, упражняване или погасяване на права или задължения, както и отказът да се издаде такъв документ. В настоящия случай е налице отказ, обективиран в оспореното писмо от 14.12.2020 г., с което се отказва на заявителя издаване на извадка от план, като се излагат мотиви за неизвършването на исканата от него административна услуга, поради което и този отказ подлежи на обжалване пред съда.

От фактическа страна се установява, че административното производство е започнало по заявление с вх.№ 20П-10690 от 19.11.2020 г. до Кмета на Община Пловдив, с което жалбоподателят Н.М. е поискал да му бъде предоставена извадка „от приетия нов Общ устройствен план“ на гр. Пловдив за конкретно посочени имоти, като към заявлението жалбоподателят приложил извадка от КК за въпросните имоти. По заявлението на жалбоподателя с писмо изх. № 20П-10690 от 14.12.2020 г. се произнесла арх.Балчева, в качеството ѝ на Заместник-кмет УТОС в Община Пловдив, като посочила, че заявената услуга не може да се предостави на жалбоподателя, поради това, че планът не е одобрен. Посочено било за информация на жалбоподателя, че проектът за изменение на ОУП на гр. Пловдив е поместен н сайта на Община Пловдив за разглеждане.  Писмото било връчено на жалбоподателя на 17.12.2020 г., съгласно приложено известие за доставяне.

Що се касае до становището на жалбоподателя за нищожност на оспорения отказ, съдът намира същото за неоснователно. Съгласно чл.5, ал.5 от ЗУТ кметът на общината организира поддържането на архив на одобрените устройствени планове и измененията им, архив на издадените строителни книжа и организира публикуването и поддържането в актуален вид на информацията в Единния публичен регистър по устройство на територията по чл.5а и следователно той е компетентен да извърши поисканата административна услуга. Според разпоредбата на §1, ал.3 от ДР на ЗУТ кметът на общината може да предостави свои функции по този закон на заместниците си, на главния архитект на общината и на други длъжностни лица от общинската (районната) администрация. В конкретния случай е налице представена по делото Заповед № 20 ОА-1197 от 01.09.2020 г., видно от която заместник-кмет УОТС, който е издател на оспореното писмо, е оправомощен да осъществява дейностите по устройство на територията на община Пловдив, включително и във връзка с чл.5, ал.1 и ал.5 от ЗУТ. Предвид посоченото и към момента на издаването на оспорения отказ, налице е било надлежно оправомощаване, предвидено в ЗУТ, на издателя на оспореното писмо и затова същият е разполагал с материалната компетентност да постанови обжалвания отказ, който и поради това не е нищожен акт.

По отношение наведеното с жалбата искане за отмяна на отказа, обективиран в писмо изх.№ 20П-10690/14.12.2020 г. на Заместник - кмет УТОС при Община Пловдив като неправилен и връщане на преписката с указания за произнасяне от административния орган, следва да бъде съобразено следното:

От съдържанието на самата жалба, съпоставена с това на заявлението с искане за предоставяне на извадка от ОУП, а и това се установява при преглед на публикуваната и публично достъпна информация на сайта на Община Пловдив касателно процедурата по изменение на ОУП на Община Пловдив от 2007 г., става ясно, че към момента на депозиране на заявлението, въпросният „нов ОУП“ все още не е бил одобрен, доколкото е била в ход процедура по изменение на предходния такъв на фаза предварителен проект по смисъла на чл.17, ал.2 от Наредба № 8 от 14.06.2001 г. за обема и съдържанието на устройствените планове, което с оглед на публично обявената информация, следва да се счита, че е било известно на жалбоподателя. Установява се в тази насока заявеното от процесуалния представител на ответника, че към момента на депозираното искане за осъществяване на административна услуга е било проведено обществено обсъждане, но все още не е било проведено обсъждане на предварителния проект на ОУП в ЕСУТ. Съгласно чл.127 от ЗУТ краят на процедурата се поставя с одобрение на ОУП, а според чл.132 от ЗУТ решенията и заповедите за одобряване на устройствените планове по този закон влизат в сила от датата на одобряването, когато не подлежат на обжалване; след изтичането на срока за обжалване, ако не са били обжалвани; от датата на потвърждаването им от съда, а когато решението или заповедта за одобряване на устройствен план са обжалвани, те влизат в сила по отношение на частта от плана, която е извън предмета на жалбите. Цитираната от страна на ответника разпоредба на чл.133 от ЗУТ се отнася до възможността да се предостави план-извадка от изработвания проект, но на подробен устройствен план /ПУП/ и то в посочените конкретни хипотези при инвестиционно проектиране за нови строежи. Липсва изрична възможност, предвидена в ЗУТ, за предоставяне на план-извадка от самия проект за изменение на действащ ОУП, като за гражданите съществува възможността при необходимост да поискат извадка от съответния действащ към момента на заявяването на тази административна услуга ОУП. В случая е видно, че жалбоподателят не е направил такова искане, а напротив, изрично е заявил /същото потвърдил и в жалбата си/, че искането му е било да получи извадка от процедирания „нов“ ОУП. Доколкото изпълнението на така поискана административна услуга принципно следва да бъде осъществено чрез издаване извадка от план под формата на скица касателно конкретизираните от заявителя имоти, то след като този план е в процес на изменение, а това изменение не е било одобрено все още от компетентния орган, то не може да се издаде и така поисканата скица. И това е така защото се иска извлечение /скица/ въз основа на проекта за изменение, а не на действащ план, като компетентният да издаде същото орган не би могъл да удостовери верността на нанесеното в него, предвид обстоятелството, че скицата представлява винаги извадка - копие от действащ план. В случая не е поискано представянето на извадка от действащия план, а фактически на такава от проекта за изменение на плана. Поради това и доколкото все още не е било налице одобрение на този проект с влязло в сила решение по смисъла на чл.132 от ЗУТ, то правилен е бил отказът на административния орган да удовлетвори това изрично формулирано искане на жалбоподателя. В този смисъл е напр. Решение № 7215/2017 г. на ВАС по адм. д. № 8116/2016 г. Сиреч, оспореният отказ се явява законосъобразен на посоченото от издателя му основание, тъй като извадката от план съставлява официален свидетелстващ документ и следва да удостоверява именно фактическото положение на имота /имотите/, съгласно наличен действащ план.

 Отделно от това, макар това да не е посочено като основание за отказа, в случая жалбоподателят не е удостоверил изобщо правен интерес от получаване на въпросната административна услуга, като от приложеното към заявлението му копие от скица такъв не се установява. Доколкото, съгласно цитираната норма на §1, т.2, б.“в“ от ДР на ЗА административна услуга е извършване на административни действия, които представляват законен интерес за физическото или юридическото лице, то винаги от значение е преценката дали е налице законен интерес у жалбоподателя да получи исканата административна услуга, каквото обстоятелство същият не доказва в производството.

С оглед на изложените мотиви и жалбата ще следва да се отхвърли, а предвид направеното искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение от ответника на основание чл.143, ал.3 от АПК във връзка с чл.37 от Закона за правната помощ и чл.24 от Наредбата за заплащане на правната помощ, следва да се присъди такова от 100 лева.

Предвид изложеното и Съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Н.Г.М., с ЕГН **********, с адрес *** и съдебен адрес ***, против изричен отказ за извършване на административна услуга, обективиран в писмо изх.№ 20П-10690/14.12.2020 г. на Заместник - кмет УТОС при Община Пловдив.

 

ОСЪЖДА  Н.Г.М., с ЕГН **********, с адрес *** и съдебен адрес ***, да заплати на Община Пловдив сумата от 100 лв. /сто лева/ съставляваща размер на юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването на страните за неговото изготвяне.

 

                         АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ:

 

 

 

Съгласно §1, т.2, б.“в“ от ДР на Закона за администрацията, административна услуга е и „извършване на други административни действия, които представляват законен интерес за физическо или юридическо лице“. Извършването и обжалването на отказ за извършване на административна услуга е по реда, предвиден за административните актове, което произтича от нормата на чл.8 от ДР на АПК, според която уредените в кодекса производства за издаване на индивидуални административни актове и тяхното обжалване по административен и съдебен ред се прилагат и при извършването на административни услуги, както и при обжалването на отказите за извършването им, освен ако в специален закон е предвидено друго. В случая липсва изрична правна уредба в друг нормативен акт, уреждаща конкретното обществено отношение между административния орган и субекта, търсещ копия от находящите се при него документи по административни преписки.