Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 2633
24.06.2019 година, град Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, XIV
граждански състав, в публично заседание на двадесет и първи май две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ТОСКО АНГЕЛОВ
при участието на секретаря Росица Марджева, като разгледа
докладваното от съдията гражданско дело № 6097 по описа на съда за 2018 г., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Правната квалификация на предявените искове е чл. 422 ГПК
във вр. с чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът
твърди, че ответникът е потребител на ВиК услуги за обект, находящ се в ******,
като собственик и ползвател на недвижимия имот. Твърди, че ответникът за
периода от 09.12.2014г. до 13.10.2015г. има задължения за ползвани от ищеца
услуги по доставка на питейна вода и отвеждане на канална вода в общ размер на
217.95 лева и обезщетение за забава в размер на 35.55 лева за периода от
28.02.2015 г. до 31.10.2017 г., които не били заплатени. За
посочените суми ищецът се снабдил със заповед за изпълнение на парично
задължение по ч.гр.д. на ПРС, която била връчена по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК. Иска да бъдат установени задълженията на ответника за
главница, обезщетение за забава и законна лихва. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил
писмен отговор от ответника, чрез назначения особен представител, с който се
оспорват претенциите. Твърде се, че имотът не е бил обитаван, не е бил
предоставян достъп до водомера и не са били полагани подписи на карнетите.
Намира, че записаните в тях стойности са произволни и не отразяват реалното
потребление, защото такова нямало, поради неизползване на имота. Счита, че
ответната страна не дължи цена за услуги след 05.10.2015г. поради смяната на
собствеността върху имота. Иска се отхвърляне на исковете.
Съдът,
като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно и с оглед
наведените от страните доводи, намира за установено следното:
Относно допустимостта на исковете:
Производството е инициирано с подадено заявление за издаване
на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от ищеца срещу ответницата, по което е образувано ч. гр. дело № 18531/2017 г. на ПРС.
В полза на заявителя е била издадена заповед за изпълнение на парично
задължение за процесните вземания и за разноските.
Заповедта е връчена по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК и съдът е
указал на кредитора да предяви иск за установяване на вземането си в месечен
срок от връчване на съобщението. Исковете са предявен в преклузивния срок,
поради което са допустим и подлежат на разглеждане по същество.
По
същество на спора:
Безспорно
е, че ищцовото дружество е „ВиК оператор” по смисъла на чл.198 „о”, ал.1 от
Закона за водите и
предоставя ВиК услуги на потребителите срещу заплащане за територията на гр. П..
Съгласно чл.11, ал.7 от Закона за регулиране на водоснабдителните и
канализационните услуги /ЗРВКУ/, В и К операторите публикуват одобрените от
ДКЕВР общи условия на договорите за предоставяне на ВиК услуги най-малко в един
централен и един местен ежедневник. Те влизат в сила в едномесечен срок от
публикуването им.
Съгласно
чл. 8 от действащата Наредба № 4/ 14.09.2004 г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационни системи, получаването на В и К услугите се осъществява при
публично известни общи условия, предложени от оператора и одобрени от
собственика на В и К системите, като в конкретния случай отношенията между
страните по предоставяне на В и К услуги са уредени от одобрени от ДКЕВР общи
условия. Предвид посочената нормативна уредба, сключването на индивидуален
писмен договор между субектите не се изисква.
Съгласно
чл. 3 от посочената Наредба № 4/ 14.09.2004 г., потребители на В и К услуги са
собствениците и ползвателите на водоснабдени имоти, която постановка е
залегнала и в чл. 2, ал. 1 точки 1 и 2 от общите условия на оператора. За да
възникне задължението за заплащане на ВиК услуги, за който и да е субект, той
на първо място трябва да има качеството на “потребител” на тези услуги, по
смисъла на чл. 2, ал. 1 ОУ за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от
ВиК оператор - П. От представената справка от АВ и постановлението за възлагане
се установява, че ответницата е била собственик на имота от началото на
процесния период до 20.08.2015г., когато актът на ЧСИ е породил прехвърлителния
си ефект. За периода след 20.08.2015г. до края на процесния период правото на
собственост е принадлежало на Е.Б.. Въпреки това съгласно събраните по делото
гласни доказателствени средства, ответницата и нейната **** са продължили да
ползват имота до началото на 2016г. Ето защо, ответницата е имала качеството
„потребител”, поради което за нея е съществувало задължение за плащане на
потребената и отведена вода, която услуга е ползвала в имота.
Съгласно
чл. 32 на Наредба
№4 за условията
и реда за присъединяване на
потребителите и за
ползване на
водоснабдителните и канализационните системи,
ВиК услугите се заплащат
въз основа на
измереното количество изразходвана вода, отчетено чрез монтираните водомери,
а отчетните данни
се установяват чрез
отбелязване в карнета, заедно
с датата на отчитане
и подписа на
потребителя или негов представител. Чл. 5, т. 7 и чл. 21,
ал. 4 от
Общите условия на “Водоснабдяване и канализация” ЕООД- гр. Пловдив също
изискват отчитането на индивидуалните
водомери да става в присъствието на потребителя или негов представител. По делото са представени копия от карнети, от които е видно, че за
процесния период са вписвани реални показания
от монтираното СТИ. В действителност липсват подписи на потребителя или негов
представител, но това не води до неоснователност на претенцията. Ищецът не
разполага с механизъм, чрез който да задължи потребителя или неговия
представител да се подпише и реалната доставка е възможно да бъде установена и с
други доказателствени средства.
Относно
начина на отчет и вписаните данни са ангажирани и гласни доказателствени средства
чрез разпит на свид. С. – служител във „ВиК” ЕООД. Твърди да е била инкасатор
за имота в процесния период, като е намирала обитател (ответницата или нейната *****),
редовно е била допускана и отчитала показанията на водомерите. След констатирането на старо измервателно устройство,
връчила уведомление за неговата подмяна през месец май 2015г., но тя не била
извършена до нанасянето на новите собственици. Съдът кредитира показанията като
ясни, последователни, житейски обясними и непротиворечиви, вкл. като съобрази
чл. 172 ГПК. Няма данни, които да ги опровергават и съответстват на останалите
събрани писмени и гласни доказателствени средства.
Въз основа
на описаните доказателства, анализирани поотделно, в тяхната съвкупност и
взаимовръзка, съдът приема, че искът е доказан по основание. По несъмнен начин
се установява, че ответницата е потребител на ВиК услуги и е ползвала имота за
процесния период, както и предоставената вода. Възраженията на особения
представител не се възприемат. В производството са ангажирани достатъчно ясни и
категорични доказателства, че ищецът е предоставял услугите, чието плащане
търси.
Относно
констатирания неизправен водомер операторът е процедирал по реда на чл. 20, ал.
1 и ал. 3 и чл. 26, ал. 2 ОУ, като е определил срок за отстраняване на
повредата, в рамките на който е определял месечното количество изразходвана
вода по средномесечен разход за съответния период от предходната година, и едва
след изтичането на срока, за последните 2 месеца от периода е начислил общо 9
куб.м. изразходвана вода, като съгласно чл. 25, ал. 8 ОУ – за нетоплофицирано
жилище се начислява по 5 куб.м. за всеки обитател.
Относно
размера е ангажирано заключение на ССЕ, което съдът цени като компетентно
изготвено. Според експерта - отчетеното количество /в куб.м./ по карнети е
изчислено съобразно действащите цени за битови клиенти за процесния период. Вещото
лице е категорично, че за процесните периоди, главните и акцесорни вземания
съвпадат изцяло с претендираните в настоящото производство суми от ищеца. Това
заключение не е оспорено и следва да се кредитира като обективно.
В чл. 33, ал. 2
от ОУ е предвидено, че потребителите са длъжни да заплащат ползваните услуги в
30- дневен срок от датата на фактурирането им, при неизпълнение на което
задължение според чл. 40 от наредбата се дължи обезщетение в размер на
законната лихва, съгласно чл. 86, ал. 1 ЗЗД, считано от първия ден след
настъпване на падежа до деня на постъпване на дължимата сума по сметка на В и К
оператора. Плащане не се доказва, поради което е дължимо и претендираното
обезщетение за забава за исковия период.
Поради
изложеното, исковете за главни и акцесорни вземания са доказани по основание и
размер и следва да бъдат уважени. Основателно е и искането за установяване на
дължимост на законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда до окончателното
погасяване.
По отговорността за разноски:
Предвид изхода на делото, следва да се присъдят и разноските
в заповедното производство, като съобразно т. 12 на ТР № 4/2013 на ОСГТК на ВКС, съдът в
исковото производство се произнася с осъдителен диспозитив по тях, включително
и когато не изменя размера им, съобразно издадената заповед за изпълнение.
Разноските, на които има право ищецът в заповедното производство, са в размер
на 25 лева за
държавна така и 50 лева за юрисконсултско възнаграждение.
Отделно, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, в полза на ищеца следва да се присъдят и направените разноски в настоящото
исково производство в размер на 75 лева за държавна такса, 120 лева за ССЕ, 300
лева възн. за особен представител и 100 лева за юрисконсултско възнаграждение.
Така
мотивиран, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Р.З.Т.,
ЕГН **********, дължи на „Водоснабдяване
и канализация” ЕООД, ЕИК *********, следните суми: 217.95 лева- главница, представляваща
цена за доставена питейна вода и отвеждане на канална вода, за обект находящ се
в ******, за периода от 09.12.2014г. до 13.10.2015г. и 35.55 лева- лихва за
забава за периода от 28.02.2015г. до 31.10.2017г., ведно със законната лихва върху главницата от подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение на 22.11.2017г. до окончателното
й погасяване, за които суми е издадена Заповед
№ ******. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, по ч.гр.д. №
18531/2017г. по описа на ПРС.
ОСЪЖДА
Р.З.Т., ЕГН **********, да заплати на
Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК *********, сумата от 670.00 лева- разноски по настоящото дело и ч.гр.д. №
18531/2017г. по описа на ПРС по съразмерност.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ : /п/
/Тоско
Ангелов/
Вярно
с оригинала.
Р.М.