№ 382
гр. Пазарджик, 27.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на девети септември през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Красимир Лесенски
при участието на секретаря ДАНИЕЛА Г. МУРДЖЕВА
като разгледа докладваното от Красимир Лесенски Административно
наказателно дело № 20255220200006 по описа за 2025 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
С наказателно постановление № ... от ... г. на Началник сектор в РУ
Пазарджик към ОД на МВР Пазарджик е наложена глоба в размер на 500 лв.
на основание чл.53 от ЗАНН, вр. чл.257, ал.1 от ЗМВР на Д. З. А. с ЕГН
**********, адрес с. К., обл. Пазарджик, ул. „...“ № 27 за нарушение на чл.64,
ал.4, вр. с ал.1 от ЗМВР.
Срещу НП е подадена в срок жалба от Д. З. А., в която се навеждат
доводи за незаконосъобразност на постановлението, издаването му в
нарушение на процесуалните правила и се моли да отменено. Претендират се
разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят чрез процесуалния си
представител подържа жалбата. Излагат се допълнителни доводи за
незаконосъобразност на атакуваното постановление.
Ответникът по жалбата, редовно призован, не изпраща представител.
По делото е постъпило писмено становище от надлежно упълномощен
процесуален представител, с което се иска потвърждаване на
1
постановлението. Претендират се разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото
писмени и гласни доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за
установено следното:
През 2024 г. на свидетеля М. К. – полицейски инпсектор при РУ на МВР
Пазарджик била възложена преписка от Началника на РУ на МВР Пазарджик,
във връзка с лицето Д. З. А., спрямо когото е било налице влязло в сила НП №
... г., съгласно което е бил лишен от право да управлява МПС за срок от 12
месеца. НП било издадено, обжалвано на две съдебни инстанции и влязло в
сила, тъй като било потвърдено от съда. На Д. З. А. са съставени два
протокола за предупреждение да предаде своето СУМПС, което
жалбоподателя не сторил, като твърдял, че го е предал на работодател в Г..
След като получил преписката, К. призовал жалбоподателя А. и пред него
последният също заявил, че СУМПС му се намира в Г.. Посочил също така, че
през месец август на 2024 г. ще пътува до Г., ще си го вземе обратно и ще го
предаде в началото на месец септември 2024 г. Поради тази причина на
29.07.2024 г. К. издал писмено полицейско разпореждане с рег. № ... г., което
връчил лично на жалбоподателя, с което му разпоредил в срок до ... г. да
предаде издаденото му от ОД на МВР Пазарджик СУМПС с рег. № ... на
органа, който го е издал. След изтичане на дадения срок, на ... г. К. извършил
справка в системата на МВР, като установил, че жалбоподателят още не е
предал на съответния орган СУМПС, поради което пристъпил към съставяне
на АУАН в отсъствие на лицето. Актът е изпратен на служители при РУ на
МВР Септември за връчване на лицето по местоживеене. АУАН е връчен
лично на А. на ... г., който го подписал и получил без възражения. Такива не са
постъпвали и в законоустановения срок. Въз основа на съставения АУАН е
издадено и атакуваното НП.
По делото е разпитан като свидетел актосъставителя М. К., който в
показанията си потвърждава гореописаната фактическа обстановка. Съдът
кредитира показанията му като ясни, категорични и безпротиворечиви по
отношение на съставомерните признаци, както и съответстващи на останалите
доказателства по делото. Те са дадени и от лице, незаинтересовано пряко от
2
изхода на делото.
При тези данни от правна страна съдът намира, че жалбоподателят Д. З.
А. е осъществил от обективна и субективна стана състава на
административното нарушение по чл.64, ал.4, вр. с ал.1 от ЗМВР. Съгласно
чл.64, ал.4 ЗМВР: „Разпорежданията на полицейския орган са задължителни
за изпълнение, освен ако налагат извършването на очевидно за лицето
престъпление или нарушение или застрашават живота или здравето му“, като
ал.1 на същия член дава законовата възможност полицейските органи да могат
да издават разпореждания до държавни органи, организации, юридически
лица и граждани, когато това е необходимо за изпълнение на възложените им
функции. Изпълнителното деяние на административното нарушение в
конкретния случай се осъществява посредством неизпълнение на дадени
писмени полицейски разпореждания от полицейския служител М. К., връчени
лично на А., а именно в срок до ... г. да предаде издаденото му от ОД на МВР
Пазарджик СУМПС с рег. № ... на органа, който го е издал. В случая това
полицейско разпореждание подлежи на незабавно изпълнение, съгласно
разпоредбата на чл.64, ал.4 ЗМВР („Разпорежданията на полицейския орган са
задължителни за изпълнение…“) и е абсолютно ирелевантно дали това
разпореждане впоследствие е било обжалвано пред съд и кога е влязло в сила,
още повече, че липсват данни въобще да е било обжалвано. Логиката на
уредбата на обществени отношения на законодателя в тази насока е
незабавното изпълнение на тези полицейски разпореждания, а ако
впоследствие се окаже в съдебно производство по тяхното обжалване, че са
били незаконосъобразни, то лицето, спрямо което са били издадени, може да
претендира евентуално обезщетение по ЗОДОВ. Законодателят даже ясно е
посочил, че пред съд се обжалват само писмените разпореждания, а устните и
тези, дадени с конклудентни действия, дори не подлежат въобще на
обжалване. Жалбоподателят е следвало да изпълни писмените полицейски
разпореждания в дадения му разумен срок, при това съобразен с неговите
твърдения, че до началото на месец септември ще върне СУМПС, а не може
да се приеме, че има основания да счита, че понеже писмените полицейски
разпореждания подлежат на обжалване в определен срок, то връченото му не е
влязло в сила и той може да не го изпълнява. Ето защо съдът намира
административното нарушение по чл.64, ал.4, вр. ал.1 от ЗМВР за безспорно
3
установено.
Видно от постановлението същото е издадено в съответствие с
материалния и процесуалния закон. При извършената цялостна служебна
проверка на НП и АУАН в обхвата и пределите, посочени в нормата на чл. 314,
ал.1 от НПК, съдът констатира, че същите са съставени при спазване на
процесуалните правила, както и от компетентни лица в кръга на
предоставените им властнически правомощия. При съставяне на АУАН и
издаване на наказателното постановление са спазени всички срокове и
процедури, изискуеми от разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Подробно
и ясно са описани и обстоятелствата, при които е извършено нарушението,
поради което съдът счита, че е спазена разпоредбата на чл.57, ал.1, т.5 от
ЗАНН. Административното нарушение е конкретизирано, позволява на
субекта на нарушението да разбере за какво е обвинен. Конкретно е посочена
и нарушената материалноправна норма, датата и мястото на установяване на
нарушението. Тъй като се касае за бездействие, свързано с неизпълнение на
разпореждане, което изисква от жалбоподателя да извърши определени
действия, то не е налице процесуално нарушение в тази насока. Изложените
правни съображения налагат еднозначен извод, че при издаване на НП
наказващият орган не е допуснал съществени нарушения на материалния
закон и такива от процесуално естество, които да водят до ограничаване
правото на защита на санкционирания субект.
От описаното в НП е видно по категоричен начин, че жалбоподателят
безспорно е наказан за неизпълнение на писмено полицейско разпореждане - в
срок до ... г. да предаде издаденото му от ОД на МВР Пазарджик СУМПС с
рег. № ... на органа, който го е издал. Посочено е също така, че към ... г.
жалбоподателят още не е предал на съответния орган СУМПС, за което му е
бил съставен и АУАН.
При определяне на вида и размера на административното наказание
административнонаказващият орган обаче не се е съобразил с разпоредбата на
чл.27, ал.2 от ЗАНН и е определил на жалбоподателя наказание глоба в размер
на 500 лв. на основание чл.53 от ЗАНН, , вр. чл.257, ал.1 от ЗМВР. Така
определеното наказание съответства на максимума, предвиден в посочената
норма, при предвиден минимум от 100 лв. Административнонаказващият
орган не е изложил никакви мотиви защо налага наказание именно в този
4
максимален размер. Съдът счита, че размерът на това наказание следва да
бъде намален, тъй като така определеното наказание не се явява съответно на
нарушението, като не са взети предвид смекчаващите вината обстоятелства.
От една страна не се установи жалбоподателят да има други подобни
нарушения на ЗМВР, а доказателствената тежест за тези обстоятелства лежи
върху наказващият орган, поради което съдът приема, че това е първо подобно
нарушение на наказаното лице. От друга страна, обаче, е видно, че лицето не е
предало СУМПС след издадени спрямо него два протокола за
предупреждение да го предаде, преди въобще да му бъде издадено писменото
полицейско разпореждане, като наказание в минималния предвиден размер
практически не би било съобразено с тази проявена упоритост от страна на
наказаното лице да предадено отнетото му по законния ред СУМПС. Ето защо
съдът счита, че следва да определи наказание глоба под определения от закона
максимум с оглед смекчаващите вината обстоятелства, но не и минимално
такова в размер на 100 лева с оглед установената фактическа обстановка.
Съдът счита, че най-адекватно в случая се явява наказание глоба в размер на
300 лв. Така наложеното наказание ще изпълни целите на личната и
генералната превенция, ще има превъзпитаващ ефект върху жалбоподателя и в
бъдеще същият ще съобразява поведението си със законоустановените
порядки.
С оглед характера на засегнатите обществени отношения, свързани с
гарантиране изпълнението от страна на лицата на дадените по надлежния
законов ред разпореждания от органите на реда в хода на осъществяване на
възложените им законови функции, посочени в чл.2, ал.1 ЗВМР, насочени към
защита на правата и свободите на гражданите, противодействие на
престъпността, защита на националната сигурност, опазване на обществения
ред и пожарна безопасност и защита на населението, съдът счита, че случаят
категорично не може да се определи като маловажен по смисъла на чл.28 от
ЗАНН.
По изложените съображения въззивният съд счита, че обжалваното
наказателно постановление следва да бъде изменено по отношение на
наложеното наказание, като се намали размерът на глобата от 500 лв. на 300
лв.
При този изход на спора и двете страни имат право на разноски съгласно
5
отменената и потвърдена част от атакуваното НП.
По делото е направено искане за присъждане на разноски от страна на
процесуалния представител на жалбоподателя, като е приложен договор за
правна защита и съдействие и списък с разноски, от които се установява, че
жалбоподателят е заплатил адвокатско възнаграждение в размер на 500 лева.
Ето защо следва да се присъди сумата от 200 лв. в полза на жалбоподателя с
оглед уважената част от жалбата.
На основание чл. 63д, ал. 4, вр. ал.1 от ЗАНН, в полза на ответната
страна следва да бъдат присъдени разноски за настоящата инстанция, които
представляват юрисконсултско възнаграждение за осъществено процесуално
представителство. На основание чл. 63д, ал. 5 от ЗАНН, вр. чл. 37 от Закона за
правната помощ, вр. чл.27е от Наредбата за заплащане на правна помощ,
съдът намира, че следва да се присъди възнаграждение в размер на 90 лева с
оглед потвърдената част на НП, съотнесено към размера на максимално
предвиденото в посочената норма предвид правната и фактическа сложност на
делото, проведените открити съдебни заседания без участието на
процесуалния представител на ответника и изготвянето само на писмена
защита.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1, ал.2, т.4, вр. ал.7, т.1 от
ЗАНН, Районен съд Пазарджик, XX състав
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ наказателно постановление № ... от ... г. на Началник сектор в
РУ Пазарджик към ОД на МВР Пазарджик, с което е наложена глоба в размер
на 500 лв. на основание чл.53 от ЗАНН, вр. чл.257, ал.1 от ЗМВР на Д. З. А. с
ЕГН **********, адрес с. К., обл. Пазарджик, ул. „...“ № 27 за нарушение на
чл.64, ал.4, вр. с ал.1 от ЗМВР в частта на наложената глоба, като
НАМАЛЯВА размера на глобата от 500 (петстотин) лв. на 300 (триста)
лв.
ОСЪЖДА ОД на МВР Пазарджик да заплати на Д. З. А. с ЕГН
**********, адрес с. К., обл. Пазарджик, ул. „...“ № 27, сторените по делото
разноски за възнаграждение за един адвокат пред въззивната инстанция в
размер на 200 (двеста) лева.
6
ОСЪЖДА Д. З. А. с ЕГН **********, адрес с. К., обл. Пазарджик, ул.
„...“ № 27 да заплати на ОД на МВР Пазарджик, сумата от 90 (деветдесет) лева
разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване чрез Районен съд Пазарджик пред
Административен съд Пазарджик в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
7