№ 3390
гр. София, 24.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-1 СЪСТАВ, в публично заседание
на дванадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Екатерина Стоева
при участието на секретаря Весела Хр. Станчева
като разгледа докладваното от Екатерина Стоева Гражданско дело №
20211100110273 по описа за 2021 година
Предмет на производството са предявени от Е. С. Н. против ЗД „Б.И.“ АД
гр.София осъдителни искове с правно основание чл.432, ал.1 КЗ за сумата 50 000лв.-
обезщетение за неимуществени вреди и сумата 2260.90лв.-обезщетение за
имуществени вреди, ведно със законната лихва от 07.10.2020г. до изплащането.
Твърденията са за настъпило на 31.12.2019г. в гр.София ПТП, причинено от
виновното поведение на Д. Д. Л., като водач на л.а. Форд Фокус с ДК № ****, който в
нарушение на правилата за движение блъснал ищцата-пешеходец. От произшествието
получила травматични увреждания-множество леки телесни повреди и фрактура на
лявото рамо, във връзка с които претърпяла болки и страдания, съставляващи
неимуществени вреди. Твърди също във връзка с лечението да е направила разходи,
които съставляват имуществени вреди в причинна връзка с произшествието.
Претендира обезщетяването на вредите от ответника, като застраховател по
застраховка „Гражданска отговорност“ на виновния водач.
Ответникът оспорва застрахованият водач да е осъществил фактическия състав
на чл.45 ЗЗД, както и ищцата да е претърпяла вреди. Релевира възражение за
съпричиняване с твърдението да се е движила зад лекия автомобил, без да съобрази
скоростта му на движение и да предприеме мерки за собствената си безопасност.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и прецени доказателствата по
делото, намира следното:
1
Разпоредбата на чл.432, ал.1 КЗ регламентира прякото право на увредения,
спрямо когото застрахованият е отговорен, да иска обезщетение от застрахователя по
застраховка "Гражданска отговорност" за причинените вреди.
Уважаването на исковете предпоставя установяване на противоправно деяние от
застрахования, настъпване на вреди и причинна връзка между деянието и вредите,
подлежащи на доказване от ищеца. На основание чл.45, ал.2 ЗЗД вината на прекия
причинител се предполага, поради което оборването на законовата презумпция е в
доказателствена тежест на ответника.
Не е предмет на спор сключена и действаща към деня на събитието застраховка
„Гражданска отговорност“ за л.а.Форд фокус с ДК № ****, покриваща отговорността
на водача Д. Д. Л. за причинени на трети лица вреди, страна по която е ответникът.
От фактическа страна не се спори и настъпването на 31.12.2019г. в гр.София на
ул.**** в района на паркинга на магазин Лидл пътно-транспортно произшествие, при
което управляваният от Д. Л. автомобил при движение назад блъснал намиращата се
зад автомобила пешеходка Е. Н..
С решение № 20067580/15.03.2021г. постановено по НОХД № 13963/2020г. по
описа на СРС, НО, 115 състав, Д. Л. е признат за виновен в извършването на
престъпление по чл.343, ал.1, б.“б“, пр.2 вр. чл.342, ал.1, пр.3 НК за това, че на
посочените дата и място, при управление на л.а.Форд Фокус с ДК № ****, нарушил
правилата за движение по чл.40, ал.1 и ал.2 ЗДв.П, като при извършване на маневра
„движение на заден ход“ не пропуснал преминаващата пешеходка Е. Н. и по
непредпазливост й причинил средна телесна повреда. С решението на основание чл.78а
НК е освободен от наказателна отговорност с наложено административно наказание
глоба.
На основание чл.300 ГПК постановеното в наказателното производство решение
по чл.78а НК, аналогично на присъдата, е задължително за съда разглеждащ
гражданските последици от деянието и го обвързва по разрешените въпроси относно
извършването на деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. При
зачитане решението на наказателния съд следва да се приеме, че застрахованият при
ответника водач е осъществил фактическия състав на чл.45 ЗЗД, предпоставящо
възникване отговорността за застрахователя по заплащане на обезщетение.
По делото не е спорно, че ищцата се е придвижвала пеша на паркинга на
магазина и в момента на удара е била зад автомобила. В показанията си св.Д. Л., водач
на автомобила, сочи, че при навлизане в паркинга забелязъл ищцата до входа на самия
магазин. След като намерил място започнал маневра за паркиране между спрели
автомобили. Тъй като кола до него започнала да излиза, изчакал я и след това
предприел движение на заден ход. В момента на започване движението ищцата дошла
от страна на колата, която излязла от паркинга, видял я със задното огледало и веднага
2
предприел спиране, но не успял да направи това своевременно и я бутнал.
При тези данни съдът намира за неоснователно възражението на ответника за
съпричиняване по чл.51, ал.2 ЗЗД. Произшествието е настъпило на обществен паркинг,
на който обичайно се движат и спират превозни средства, както и преминават
пешеходци. Преди удара ищцата се е намирала в близост до автомобила, опасността за
нея е възникнала внезапно, поради което не е била в състояние да възприеме
движещият се назад автомобил, още по-малко скоростта му на движение и обективно
не е била в състояние да реагира своевременно, имайки предвид и възрастта й /71г./.
От събраните по делото писмени доказателства, показанията на св.Н.Н. и св.М.
Н. и заключението на вещо лице по СМЕ се установява, че в резултат на
произшествието ищцата получила многофрагментна фрактура и дефект на главата на
лявата раменна кост при падането на земята след удара от автомобила. По своя
медико-биологичен характер увреждането е причинило трайно затруднение
движенията на левия горен крайник за срок по-дълъг от 30 дни, в случая 3-4 месеца.
Непосредствено след катастрофата ищцата постъпила в болнично заведение,
където на същата дата претърпяла операция по открито наместване на счупената
раменна кост, извършена костна пластика на установения дефект на главата, а
костните фрагменти стабилизирани с метална плака и винтове. На 03.01.2020г. е
изписана и лечението продължило в домашни условия с назначени контролни прегледи
и предписан режим.
Според заключението на вещото лице счупената лява раменна кост е зараснала
окончателно за срок от 2 месеца, след което провела раздвижване на раменната става.
Рехабилитацията е продължила около 30 дни, т.е. общия оздравителен период е
приключил за срок от 3 месеца, в който е търпяла болки и страдания с голяма
интензивност в първите 30 дни след злополуката и операцията и в първите 3-4 седмици
от рехабилитацията. В останалото време е търпяла спорадични болки при рязка
промяна на времето, които отзвучават с прием на аналгетици. Поради травматичното
увреждане на лявата ръка не е можела да си служи с нея и е изпитвала затруднения при
обслужването и ежедневието. Към момента фрактурата е зараснала окончателно с
малка остатъчна деформация. Движенията на лявата раменна става са в добър обем при
движенията флексия и екстензия /напред и назад/, но движението абдукция
/отвеждане встрани/ е останало в трайно намален обем с 20 градуса, което затруднява
движенията. Налице е обща хипотрофия на лявата мишница, както и остатъчен
постоперативен белег, който е траен и пожизнен. В съдебно заседание вещото лице
сочи, че при удара от колата и падането е получила само това увреждане. Не са
констатирани охлузвания или наранявания на други части от тялото.
Свидетелите Н.Н. и М. Н., съответно брат и племенница на ищцата, сочат в
показанията си, че ищцата изпитвала болки, не можела да си служи с лявата ръка и
3
това налагало да бъде подпомагана в обслужването и ежедневието. И към момента
ръката й не е възстановила пълния си обем в движенията и продължава да изпитва
болки. Не излизала навън около 2 месеца, след което имало нужда да бъде
придружавана, защото се страхувала от друг подобен инцидент. Случилото се й се
отразило на психиката-отказвала да излиза, ограничила социалните си контакти,
чувствала се зле от положението, в което изпаднала.
Въз основа тези обстоятелства и като съобрази възрастта на ищцата към деня на
произшествието-71г., начина на получаване на травматичното увреждане; естеството и
тежестта му; продължителността и интензивността на претърпените болки и страдания,
каквито изпитва периодично и към момента; продължителността на лечебния и
възстановителен период-около 3 месеца, в който обичайният й начин на живот и
ежедневие са били променени, съпроводено със затруднения в обслужването;
негативното отражение върху емоционалното състояние и психика, при отчитане
възстановяването, но с остатъчни негативни последици-траен непълен обем в
движенията на ръката, което ще се отрази за в бъдеще на нормалния й начин на живот,
съдът намира съответно на неимуществените вреди и справедливо по чл.52 ЗЗД
обезщетение от 15 000лв., до който размер искът по чл.432, ал.1 КЗ се явява доказан и
следва да се уважи.
От приетите по делото писмени доказателства-фактури и фискални бонове
/стр.32-38/ се установява, че в периода 03.01.2020г.-07.01.2020г. ищцата е направила
разходи за закупуване на лекарства, заплатила потребителска такса, за медицински
манипулации след операцията, за закупуване на метална плака, винтове и други
медицински изделия на обща стойност 2260.90лв. Разходите са направени по време и
са във връзка с полученото от катастрофата увреждане и лечение, поради което
съставляват имуществена вреда и подлежат на възстановяване от ответника.
В приложение на чл.429, ал.3 КЗ върху обезщетенията за неимуществени и
имуществени вреди следва да се присъди законната лихва от 07.10.2020г. до
изплащането.
По разноските:
На основание чл.83, ал.1, т.4 ГПК ищцата е освободена от заплащането на
държавна такса за исковете и от разноски в производството.
Представлявана е от адвокат безплатно при условията на чл.38, ал.1 ЗА въз
основа сключен договор за правна защита и съдействие, поради което и на основание
чл.38, ал.2 ЗА ответникът следва да заплати на процесуалния представител адв.Д. Ш.-
САК възнаграждение от 997.26лв., определено в съответствие с чл.7, ал.2 от Наредба
№ 1/09.07.2004г. на ВАдв.С /в редакцията преди изменение с ДВ бр.88/04.11.2022г./
съобразно броя на исковете и уважената част.
4
Ответникът е направил разноски 2500лв. за вещо лице и свидетел и заплатил
адвокатско възнаграждение от 2600лв. с ДДС. Възражението на ищцата за
прекомерност на адвокатското възнаграждение по чл.78, ал.5 ГПК е неоснователно,
тъй като уговореният и платен размер е съответен на минимално установения в
Наредба № 1/09.07.2004г. на ВАдв.С и не е налице основание за неговото намаляване.
В приложение на чл.78, ал.3 ГПК ищцата следва да заплати на ответника разноски от
1908.69лв. пропорционално на отхвърлената част.
На основание чл.78, ал.6 ГПК ответникът следва да заплати по сметка на СГС
държавна такса за уважените искове от 690.44лв., както и 66.06лв. платено от
бюджетните средства на съда възнаграждение за вещо лице, или общо сумата 756.50лв.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗД „Б.И.“ АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление
гр.София, бул.****, да заплати на Е. С. Н., ЕГН **********, с адрес гр.София,
ж.к.**** и съдебен адрес гр.София, ул.****, сумата от 15 000лв. на основание чл.432,
ал.1 КЗ, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ПТП
настъпило на 31.12.2019г. и причинено от застрахован по застраховка „Гражданска
отговорност“ водач на л.а.Форд Фокус с ДК № ****, и сумата 2260.90лв. на основание
чл.432, ал.1 КЗ, представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в
разходи за лечението, ведно със законната лихва от 07.10.2020г. до изплащането, като
ОТХВЪРЛЯ иска за неимуществени вреди за разликата до пълния предявен
размер 50 000лв.
ОСЪЖДА ЗД „Б.И.“ АД, ЕИК ****, гр.София да заплати на адв.Д. Ш.-САК, с
адрес гр.София, ул.****, адвокатско възнаграждение на основание чл.38, ал.2 ЗА от
997.26лв.
ОСЪЖДА Е. С. Н., ЕГН **********, от гр.София, да заплати на ЗД „Б.И.“ АД,
ЕИК ****, гр.София, разноски по делото на основание чл.78, ал.3 ГПК от 1908.69лв.
ОСЪЖДА ЗД „Б.И.“ АД, ЕИК ****, гр.София, да заплати по сметка на
Софийски градски съд на основание чл.78, ал.6 ГПК сумата от 756.50лв.
Решенето може да се обжалва в двуседмичен срок пред Софийски апелативен
съд от връчване препис на страните.
5
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
6