РЕШЕНИЕ
№
гр. Русе, 13.04.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд - Русе, в
публично съдебно заседание на четвърти март през две хиляди и двадесета година,
в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
РОСИЦА БАСАРБОЛИЕВА |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
ДИМИТРИНКА КУПРИНДЖИЙСКА |
|
|
ИВАЙЛО ЙОСИФОВ |
при
секретаря ЦВЕТЕЛИНА ДИМИТРОВА и с участието на прокурора МИРОСЛАВ МАРИНОВ като разгледа докладваното от съдия КУПРИНДЖИЙСКА КАН дело №
50 по описа за 2020 год., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл. 63, ал. 1 от ЗАНН вр. чл. 208 и сл. от АПК.
Постъпила е касационна жалба от С.И. ***,
подадена чрез пълномощника адв. В.В., против Решение № 946/17.12.2019 г. на
Районен съд – Русе, постановено по АНД № 1815/2019 г., с което е потвърдено
Наказателно постановление № 18-1085-000776/16.04.2019 г., издадено от Началник
сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Русе за наложени на касатора административни
наказания „глоба“ в размер на 800 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за
срок от 3 месеца на основание чл. 182, ал. 1, т. 6 от Закона за движение по
пътищата (ЗДвП) за извършено нарушение по чл. 21, ал. 1 от същия закон.
Наведени са доводи за незаконосъобразност на оспореното съдебно решение поради
нарушение на материалния закон. Твърди се, че въззивният съд не е установил
правилно релевантните обстоятелства като безкритично е кредитирал
доказателствата по делото относно размера на ограничението на скоростта в
процесния участък. Според касатора в този участък е въведено с пътен знак ограничение
на скоростта от 70 км/ч и е неприложимо общото ограничение на скоростта в
границите на населено място. Това поражда както недоказаност на
административното нарушение, такова каквото е описано в АУАН и НП, така също и
неправилното му квалифициране и определяне на наложеното административно
наказание.
Иска се от съда да отмени решението
на районния съд и вместо него да бъде постановено друго, с което да бъде
отменено наказателното постановление.
Касационният ответникът – сектор „Пътна
полиция“ при ОДМВР - Русе в писмено възражение оспорва жалбата и счита
решението за правилно и законосъобразно.
Представителят на Окръжна прокуратура
– Русе дава становище за неоснователност на жалбата, поради което решението на
РРС следва да бъде оставено в сила.
Съдът, като съобрази изложените в
жалбата касационни основания, становищата на страните и събраните по делото
доказателства, като извърши касационна проверка на обжалваното решение по чл.
218, ал. 2 от АПК, прие за установено следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срок от
надлежна страна, атакува невлязъл в сила съдебен акт на районен съд, постановен
в производството по Глава трета Раздел V на ЗАНН и подлежи на разглеждане.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
За да постанови оспореното в настоящото
производство решение, Русенският районен съд е анализирал допустимостта на
жалбата на наказаното лице и като е приел, че същата е допустима я е разгледал
по същество. Приел е, че в хода на административно-наказателното производство
не са допуснати съществени процесуални нарушения като подробно е анализирал
действието на правните норми касаещи задължението на контролните органи на МВР
за обозначаване на мястото на контрол на скоростта. По съществото на спора
въззивният съд е счел, че административното нарушение е правилно установено и доказано, а
наложеното наказание е правилно индивидуализирано. Изложени са и изрични мотиви
за немаловажността на административното нарушение.
Настоящата инстанция счита, че решението на
въззивния съд е правилно и законосъобразно и не страда от сочените от касатора
пороци.
Административнонаказателната отговорност на
касационния жалбоподател е ангажирана за това, че на 05.11.2017 г. в гр. Русе
по бул. „България“ до № 115, на място с конкретно посочени в наказателното
постановление GPS
координати е управлявал моторно превозно средство със скорост надвишаваща
въведеното за този участък ограничение с 62 км/ч. За процесния участък
приложение намирало общото ограничение на скоростта за населено място от 50
км/ч, въведено със ЗДвП, а установената с автоматизирано техническо средство
скорост на касатора била 112 км/ч (след приспадане на допустимата грешка). При
тези данни административнонаказващият орган счел, че водачът е нарушил
разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП и по този начин осъществил състава на
административно нарушение по чл. 182, ал. 1, т. 6 от същия закон.
Същата фактическа обстановка е установил и
районният съд от събраните по въззивното дело доказателства, посочвайки, че
липсват противоречия в доказателствения материал и той еднозначно установява
описаните факти. Настоящата инстанция намира тези изводи на районния съд за
напълно обосновани, а възраженията на касационния жалбоподател в тази посока за
неоснователни. По делото е приложен протокол рег.№ 1085р-6913/23.11.2017 г. (л.
11 от АНД № 1815/2019 г. по описа на РРС), съставен на основание чл. 10, ал. 1
от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на
автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за
движение по пътищата, с който се удостоверява, че на 05.11.2017 г. с
автоматизирано техническо средство TFR1-M № 655 е извършван контрол на участък в гр. Русе по бул. „България“ до
№ 115 като посоката на контрол е за движещите се към гр.София превозни
средства. В протокола е посочено, че за процесния участък на контрол важи общо
ограничение на скоростта от 50 км/ч, за което няма поставен пътен знак. По
преписката е приложена и схема на разположението на мястото на контрол, както и
разпечатка на клип № 6168, направен в 12:32:09 часа на процесната дата, в който
изрично са посочени точните GPS координати, на които се намира техническото средство, отчитащо
скоростта на приближаващите превозни средства. По делото няма спор, че
контролирания за скорост участък се намира в рамките на населено място – гр.
Русе, а от описаните доказателства се установява, че в процесният участък се
прилага общото ограничение на скоростта за движение в населено място, въведена
с нормата на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП – 50 км/ч. При това положение правилно
въззивният съд е приел, че извършеното от касатора административно нарушение е
правилно установено от фактическа страна и също така правилно квалифицирано с
оглед на установеното надвишение на скоростта.
Не е налице противоречивост на събраните
доказателства с оглед на наведено от наказаното лице възражение, че в
процесният участък ограничението на скоростта е от 70 км/ч, което е въведено с
пътен знак на основание чл. 21, ал. 2 от ЗДвП. Приложеното по
административнонаказателната преписка, респективно и по въззивното дело,
обяснение, дадено от И. при връчване на съставения му АУАН, представлява
писмено доказателство, с което се установява единствено, че нарушителят е
възразил срещу акта. Обяснението не може да се приеме за доказателство относно
твърденията на наказаното лице, че в процесният участък е налице пътен знак В26
с обозначено ограничение 70 км/ч. За наличието на такъв знак не са събрани
никакви доказателства в хода на въззивното производство. Такова възражение не е
поддържано от жалбоподателя пред районния съд.
Касационният съд намира, че такива
доказателства не са представени и пред настоящата инстанция. Представените с
касационната жалба извадки от Google Maps, на една от които е виден пътен знак В26, не могат да бъдат категорично
свързани с процесния участък на контрол, където е установено конкретното
административно нарушение. Дори напротив, от представената схема е видно, че се
касае за място далеч преди проверявания участък. В този смисъл нито пред
въззивния съд, нито пред настоящия съд са налице данни, опровергаващи
установения от районния съд факт, че в контролирания участък ограничението на
скоростта е 50 км/ч. При това положение изводите на въззивния съд напълно
съответстват на установените фактически обстоятелства и на приложимите правни
норми.
При извършена, извън наведените в
касационната жалба оплаквания, служебна проверка на обжалваното решение,
съобразно изискванията на чл.218, ал. 2 от АПК, не се установяват пороци във
връзка с неговите валидност, допустимост и съответствие с материалния закон,
поради което същото следва да бъде оставено в сила.
С депозирано по делото писмено
възражение по касационната жалба касационният ответник е направил искане за
присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. В съответствие с измененията
на чл. 63 ал.3 – 5 ЗАНН (ДВ,
бр. 94 от 2019 г.) и предвид изхода на делото, искането на касационния ответник
следва да бъде уважено и да му бъдат
присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100.00лв.
Мотивиран така и на основание чл. 63, ал. 1
и ал. 5 от ЗАНН във вр. с чл. 221, ал. 2 от АПК, Административен съд - Русе
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение №
946/17.12.2019 г. на Районен съд – Русе, постановено по АНД № 1815/2019 г., с
което е потвърдено Наказателно постановление № 18-1085-000776/16.04.2019 г.,
издадено от Началник сектор „Пътна полиция“ при ОДМВ – Русе.
ОСЪЖДА С.И.И., ЕГН: **********,*** ДА
ЗАПЛАТИ на ОДМВР – Русе за разноски в производството сумата от 100.00(сто) лева, представляваща
юрисконсултско възнаграждение
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.