Решение по дело №2293/2019 на Районен съд - Бургас

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№ 2293                                                 05.07.2019 г.                                           гр. Бургас 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Бургаският районен съд,                                               XXXVIII – ми граждански състав

на двадесет и пети юни                                               две хиляди и деветнадесета година  в открито съдебно заседание в състав:

 

                                                                                      Районен съдия: Невена Ковачева

 

Секретар: Милена Манолова

Като разгледа докладваното от съдията Ковачева

гражданско дело № 2293 по описа за 2019 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по искова молба на Р.С.В., ЕГН **********, адрес: ***, срещу „Дженерали застраховане” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. Княз Ал. Дондуков № 68, представлявано от Данчо Данчев и Жанета Джамбазка, за осъждане на ответника да плати на ищеца сумата от 2695 лева, представляваща застрахователно обезщетение за вредите от щети от инцидент, възникнал на 29.12.2017 г., по МПС „***” с per. № ***, за което е сключен застрахователен договор, обективиран в застрахователна полица по застраховка „Автокаско” № ***/27.06.2017 г., сумата от 309,92 лева обезщетение за забава върху главницата за периода 29.01.2018 г. - 18.03.2019 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба - 19.03.2019 г. до окончателното плащане на главницата.

Изложено е, че ищецът е собственик на посоченото МПС, застраховано при ответника по застраховка „автокаско” със срок на застраховката 29.06.2017 г. - 28.06.2018 г. На 29.12.2017 г. след полунощ на паркинга пред бл. 1 В на ж. к. Славейков автомобилът е изгорял целият като „тотална щета“ вследствие на внасяне на външен източник на запалване. Ищецът веднага уведомил застрахователя и полицията. Ищецът попълнил и представил поисканите му документи, а в застрахователното дружество била образувана преписка по щета № ***/29.12.2017 г.

Застрахователното дружество изплатило на ищеца сума в размер на 5355 лева, а застрахователната сума била 8050 лева. Клаузата на т. 64 от Общите условия на застрахователя, предвиждащи изплащане на обезщетение в размер на 70 % от застрахователната сума при наличие на „тотална щета“ била нищожна, тъй като противоречи на чл. 386, ал. 2 КЗ, която предвижда, че следва да се плати обезщетение, равно на действителните вреди. Застрахователят дължи и лихва за забава след изтичане на 15-дневния срок за изплащане на обезщетение от деня на уведомлението.

Моли се съда да уважи иска и присъди на ищеца съдебно-деловодни разноски.

Ответното дружество е оспорило предявените искове. Изложило е доводи, че искът за главница е неоснователен, тъй като изплатената на ищеца сума е определена в пълно съответствие с условията на застрахователния договор и законовите разпоредби. Посочено е, че отговорността на застрахователя е лимитирана до 70 % от действителната стойност на МПС и тази уговорка между страните в Общите условия към договора е валидна предвид наличие на свобода на договаряне. В условията на евентуалност счита, че претенцията е завишена.

Моли съда да отхвърли предявения иск и присъди съдебно-деловодни разноски.

Правната квалификация на предявените искове е чл. 405, ал. 1 КЗ и чл. 86 ЗЗД.

С оглед събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, съдът намира следното:

Не се спори между страните по делото наличието на валидно облигационно отношение между тях по повод договор за застраховка „Автокаско” на процесния автомобил МПС „***” с рег. № ***, обективиран в застрахователна полица № *** със срок на действие 29.06.2017 г. – 28.06.2018 г. и уговорено рисково покритие „пълно каско“. Застрахователната сума е била 8050 лева. Застрахователната премия е заплатена на една вноска.

На 29.12.2017 г. след полунощ В. е установил настъпване на застрахователно събитие – палеж, вследствие на който автомобилът е изгорял целия и е налице „тотална щета“. Образувано е ДП ***/2017 г. по описа на БРП, по което е установено, че пожарът е възникнал вследствие на внасяне на външен източник на запалване, като огнището е било в предната част на автомобила.

С отбелязване върху големия талон на автомобила от 29.01.2018 г. е прекратена регистрацията му в КАТ вследствие тотална щета.

Застрахователят е изплатил обезщетение по претенцията в размер на 5355,57 лева на 02.01.2019 г., представляваща 70 % от действителната стойност на автомобила към датата на застрахователното събитие на основание чл. 64 от Общите условия към договора.

В опис заключение от 29.12.2017 г., изготвено от служител на ответното дружество, е посочено, че запазените части са броня задна, капак заден, калник заден ляв и заден десет, врата задна лява и задна дясна (с втора степен увреждане), стопове 2 бр., джанти с гуми задни 2 бр.

Приета по делото е съдебно-техническа експертиза, вещото лице по която е посочило, че към 29.12.2017 г. стойността на автомобила е 7950 лева. Вещото лице е определило стойността на запазените части, посочени в описа по щетата, общо в размер на 1718 лева. Посочило е обаче, че в стойността е включило цена на задна дясна врата от 210 лева, но според него същата е толкова деформирана, че трудно би се продала.

От събраните в производството доказателства съдът намира  за установено по безспорен начин, че процесният лек автомобил е имал  застраховка „каско ”  при  ответника, че е настъпило застрахователно събитие – пожар, вследствие на който автомобилът е унищожен напълно и че договорът е действал към датата на събитието. Настъпилото увреждане съставлява покрит от застрахователя риск и следва да се изплати обезщетение, като спорен по делото е въпросът за размера на застрахователното обезщетение.

Съобразно константната практика на ВКС – напр. решение № 37 от 23.04.2009 г. по т. д. №№ 667/2008 г. на ВКС, ТК, І т.о., решение № 22 от 26.02.2015 г. по т. д. № 463/2014 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 209 от 30.01.2012 г. по т. д. № 1069/2010 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 235 от 27.12.2013 г. по т. д. № 1586/2013 г. на ВКС, ТК, II т.о., решение № 141 от 08.10.2015 г. по т. д. № 2140/2014 г. на ВКС, ТК, I т.о. се приема, че застрахователното обезщетение при вреди на имущество е в размер на действително претърпените и доказани по размер вреди до уговорената в застрахователната полица застрахователна сума. Обезщетението не може да надвишава действителната (при пълна увреда) стойност на застрахованото имущество, т.е. стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго със същото качество. За обезщетяването е релевантна пазарната стойност на имуществото към момента на погиването му. Тъй като по делото е безспорно установено, а и не се спори между страните, че е налице тотална загуба на застрахованото имущество, обезщетението се равнява на действителната стойност на вещта към момента на застрахователното събитие. В чл. 64 от Общите условия обаче е изрично уговорено, че при тотална щета в резултат на пожар на застрахования се изплаща 70 % от действителната стойност на МПС към датата на сключване на застраховката, като увреденото МПС или остатъците от него остават собственост на застрахования. В тази връзка ищецът е направил възражение за нищожност на клаузата на т. 64 от Общите условия към договора за застраховка поради противоречие със закона – противоречала на чл. 386, ал. 2 КЗ, която предвижда, че следва да се плати обезщетение, равно на действителните вреди. Съдът намира, че възражението е неоснователно. Определянето на по-нисък лимит на отговорността на застрахователя при тотална щета не е в противоречие със закона, доколкото тази хипотеза не е уредена с императивна правна норма – разпоредбата на чл. 386, ал. 2 КЗ не е императивна, тъй като предвижда изключения и включва волята на страните. Застрахованият по своя преценка е приел да сключи договора при предложените от застрахователя параметри и ограничения на застрахователното покритие, поради което настоящият състав счита, че липсва основание да се прецени оспорената клауза като нищожна или неравноправна.

Както бе посочено, меродавна за определяне на обезщетението е действителната стойност на вещта към момента на застрахователното събитие, от която се приспада стойността на запазените части, с цел да не се допусне неоснователно обогатяване на увредения. В чл. 64 от Общите условия обаче е посочено, че размерът на обезщетението е 70% от действителната стойност на МПС към деня на събитието. Съдът намира, че коментираната клауза следва да намери приложение в случая, като дължимото застрахователно обезщетение се определи съобразно договореното в размер на 70% от действителната стойност на МПС към деня на събитието, възлизаща на 7950 лева съгласно приетото заключение, или същото е в размер на 5565 лева. От тази сума следва да се приспадне заплатеното вече от застрахователя обезщетение в размер на 5355,57 лева, при което дължима остава сумата от 209,43 лева. Доколкото по делото няма спор, че някои от частите на автомобила са запазени – това се установява и от назначената съдебно-техническа експертиза, съдът счита, че тяхната стойност подлежи на съответно приспадане. В случая обаче, страните вече са предвидили възможността останките от опожареното при тотална щета имущество да бъдат използвани от застрахования, поради което са се съгласили да се заплаща обезщетение в размер на 70 % от действителната стойност, без да се оценяват незасегнатите части, ако има такива. Съобразно тази договорка, съдът приема, че дължимото застрахователно обезщетение следва да се определи в размер на 5565. Следователно застрахователят следва да заплати на ищеца сумата от още 209,43 лева, до който размер искът е основателен, а за разликата до 2695 лева следва да се отхвърли.

Ищецът претендира да му бъде заплатена и лихва за забава върху дължимото обезщетение, считано от 29.01.2018 г. – датата, на която е прекратена регистрацията на процесното МПС. В чл. 405, ал. 1 КЗ е посочено, че „при настъпване на застрахователното събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение в уговорения срок. Срокът не може да е по-дълъг от срока по чл. 108, ал. 1 – 3 или 5“. В чл. 64.2 от Общите условия към договора за застраховка е уговорено, че преди изплащане на застрахователно обезщетение, определено като тотална щета, застрахованият трябва да представи доказателство за прекратяването на регистрацията на МПС от компетентните органи.  По делото е представен препис от молба на В. до застрахователя с приложено към нея удостоверение за прекратяване на регистрация на 29.01.2018 г., депозирана в застрахователното дружество на 20.12.2018 г. Тъй като процесната щета е тотална по смисъла на чл. 390, ал. 2 КЗ, на основание чл. 390, ал. 1 КЗ и чл. 64.2 от общите условия (която повтаря законовата разпоредба) ищецът е следвало да представи доказателства за дерегистрация на автомобила, за бъде поставен ответникът в забава. Представянето на удостоверение за дерегистрация на увредения автомобил, при който е налице тотална щета, е условие за поставяне в забава на застрахователя (в този смисъл е Решение № 44 от 02.06.2015 г. по т. д. № 775/2014 г. на ВКС, I ТО). Поради това и обезщетение за забава се дължи от датата, на която В. е представил пред застрахователя удостоверението за дерегистрацията на автомобила – 20.12.2018 г., до датата на изплащане на сумата 5355,57 лева – 02.01.2019 г. върху цялата дължима сума от 5565 лева, както и за периода 02.01.2019 г. до 18.03.2019 г. само върху разликата от 209,43 лева. Поради това предявеният иск за обезщетение за забава се явява основателен за сумата 26,06 лева.

С оглед изхода на правния спор и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 77 лева разноски по делото съразмерно на уважената част от иска.

Ищецът следва да заплати на ответника разноски съразмерно на отхвърлената част от иска в размер на 367 лева.

По изложените съображения Бургаският районен съд

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ОСЪЖДА „Дженерали застраховане” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. Княз Ал. Дондуков № 68, представлявано от Данчо Данчев и Жанета Джамбазка, да заплати на Р.С.В., ЕГН **********, адрес: ***, сумата от 209,43 лева (двеста и девет лева и четиридесет и три стотинки), представляваща остатък от застрахователно обезщетение за вредите от щети от инцидент, възникнал на 29.12.2017 г., по МПС „***” с per. № ***, за което е сключен застрахователен договор, обективиран в застрахователна полица по застраховка „Автокаско” № ***/27.06.2017 г., сумата от 26,06 лева (двадесет и шест лева и шест стотинки) обезщетение за забава за периода 20.12.2018 г. – 18.03.2019 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 19.03.2019 г. до окончателното плащане на главницата, като ОТХВЪРЛЯ иска за главница за разликата над присъдения размер до пълния претендиран размер от 2695 лева, както и иска за обезщетение за забава за разликата над присъдения размер до пълния претендиран размер от 309,92 лева.

ОСЪЖДА „Дженерали застраховане” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. Княз Ал. Дондуков № 68, представлявано от Данчо Данчев и Жанета Джамбазка, да заплати на Р.С.В., ЕГН **********, адрес: ***, сумата от 77 лева (седемдесет и седем лева) разноски по делото.

ОСЪЖДА Р.С.В., ЕГН **********, адрес: ***, да заплати на „Дженерали застраховане” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. Княз Ал. Дондуков № 68, представлявано от Данчо Данчев и Жанета Джамбазка, сумата от 367 лева (триста шестдесет и седем лева) разноски по делото.

 

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                                                  

 

                                           РАЙОНЕН СЪДИЯ: (П)

                     Вярно с оригинала!

                     ММ