Р Е Ш
Е Н И Е
София, 08.02.2018 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, I-ВО
ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 3-ТИ състав, в открито
заседание на осемнадесети декември през две хиляди и седемнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОГДАНА ЖЕЛЯВСКА
при секретаря Ели Гигова, като разгледа докладваното от съдия Желявска гр.д.№ 7744/2016 г., за да се произнесе взе
пред вид следното:
Предявени са искове с правно основание чл.288, ал.1 от КЗ(отм.)
и чл.86 от ЗЗД.
Ищцата Т.А.П., ЕГН **********, лично и като законен
предствител на А.И.П., ЕГН **********, Й.И. П., ЕГН ********** и И.И.П., ЕГН **********
твърди , че на 22.06.2013 г. около 12 ч., при движение в по бул. „Цариградско
шосе“ с посока от бул. „Г.М.Димитров“ към бул. „П. Яворов“ на таксиметров
автомобил „Дачия Логан“ с рег. № ********, водачът И.И.П. рязко отклонил
автомобила в дясно поради факта, че неустановен автомобил навлязъл рязко в бус
лентата, в която се движел и таксиметровия автомобил, при което последният се
блъснал в метален стълб и водачът починал.
За инцидента е образувано
е ДП № ЗМ-11311/2013 г. по описа на СДВР, пр.пр. № 6075/2013 г. по описа на СГП за престъпление по чл. 343, ал.
4 вр. ал. 3,б. „б“, вр. ал. 1, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК. С постановление от 27.01.2014 г. ДП е
прекратено. С Определение № 3244 от 23.10.2014 г. на СГС, НО, 16 с-в,
постановено по НЧД № 723/2014 г. са дадени задължителни указания за
продължаване на процесуално следствените действия. С Постановление от
08.02.2016 г. на СГП по дознание № ЗМ-11311/2013 г. по описа на СДВР, пр.пр. №
6075/2013 г. на основание чл. 199, ал. 1, чл. 111, ал. 2, чл. 242, ал. 1,
предл. второ, чл. 244, ал. 1, т. 2 и чл. 245, ал. 1 от НПК е спряно
наказателното производство, водено срещу неизвестен извършител.
На 17.03.2016 г. с вх. № 24-01-178 е подадено Уведомление
до Г.Ф.за неимуществени вреди. След изтичане на предвидения срок няма изричен
отговор от ответното дружество относно предявената претенция.
Ищцата Т.П. сочи, че са били много добро семейство заедно
с починалия, разбирали се, били млади и се грижили заедно за малките си деца. И.П.
изкарвал добри пари и спестявали, за да осигурят на децата си добро образование
и жизнен стандарт. В следствие на инцидента ищците твърдят, че са преживели
болки и страдания, изразяващи се в загуба на техен най-близък човек – съпруг и
баща, съпроводени с продължителен плач и депресивно разстройство.
В тази връзка молят съда да постанови съдебно решение, по
силата на което да осъди ответника да заплати обезщетение за причинените
вследствие на ПТП-то неимуществени вреди в размер на 90 000 лв. за ищцата Т.П.
– съпруга на И.П., и сумата в размер на по 110 000 лв. за всеки от
останалите ищци – деца на починалия, ведно със законната лихва върху всяка от
сумите, считано
от 17.03.2016 г. до окончателно изплащане на
сумите, както и разноски по делото.
Ответникът Г.Ф.оспорва така предявените
срещу него искове по основание и размер. Твърди, че не са налице доказателства
в подкрепа на твърдението за участие на неиндетифицирано МПС, като сочи, че за
процесния таксиметров автомобил е налице действаща застраховка по риска
„Гражданска отговорност“ с ЗК „Л.И.“ АД.
Излага
доводи за съпричиняване от страна на пострадалия,
изразяващо се в шофиране с превишена скорост.
Счита,
че така предявеният размер за обезщетение на неимуществени вреди е прекомерно
завишен, несъответстващ с характера и степента на увреждане и не кореспондира
с принципа за справедливост, залегнал в
чл.52 от ЗЗД, както и с трайната съдебна практика в подобни случаи.
Оспорва претенцията за лихва от 17.03.2016 г.
Претендира разноски.
Съдът, като
прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са искове с правно основание чл.288, ал.1 от КЗ
и чл.86 от ЗЗД за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в
размер на 90 000 лв. за ищцата Т.П. – съпруга на И.П., и сумата в размер
на по 110 000 лв. за всеки от останалите ищци – деца на починалия, ведно
със законната лихва върху всяка от сумите, считано от 17.03.2016 г. до окончателно изплащане на сумите.
От представеното по делото Постановление от 08.02.2016 г.
е видно, че ДП е образувано и водено срещу неизвестен извършител за извършено
престъпление по чл. 343, ал. 4, вр. с ал. 3, б. „б“, вр. ал. 1, вр. чл. 342,
ал. 1, пр. 3 от НК. Към момента на подаване на исковата молба разследването по
досъдебното производство е спряно.
По делото е приет Констативен проткол № К-594, в който е
отбелязано, че процесният автомобил „Дачия“ с рег. № ******** при неизяснени
обстоятелства и причини е напуснал пътното платно вдясно и е самокатострофирал
в метален стълб.
По делото е приета комплексна съдебно-автотехническа
експертиза, изготвена в хода на досъдебното производство от д-р инж. А. А.,
инж. И. Т. и д-р М. Г., от която е видно, че скоростта на движение на процесния
автомобил непосредствено преди ПТП-то е около 93 км/ч, а в момента на удара в
крайпътния стълб – около 80-85 км/ч. Вещите лица твърдят относно механизма на
ПТП, че при движение по бул. „Цариградско шосе“ на процесния л.а. „Дачия“, при
спирка № 1695 ж.к. Изток, в същото време неизвестен л.а., движещ се по средната
пътна лента, предприел навлизане в дясната за него лента, по която се движел
процесния автомобил „Дачия“. По този начин е създадена конфликтна точка с л.а.,
управляван от починалия, който е предприел маневра за отклоняване вдясно с цел
избегване на удара. Вещите лица сочат, че от техническа гледна точка причината
за настъпване на ПТП са субективните действия на водача на процесния автомобил
„Дачия“ с органите за управление на автомобила, който е изгубил упрвалението
върху МПС-то и е излязъл с него в дясно на платното за движение, където е
настъпил удара с крайпътния стълб. Смъртта на пострадалия се дължи на тежка
съчетана гръдно-коремна и черепно-мозъчна травма, довела до увреждания на
жизнено важни органи и масивна кръвозагуба.
По искане на страните са разпитани четирима свидетели при
режим на довеждане.
Свидетелят С.С.– познат на семейството на ищците, сочи,
че смъртта на И.П. се отразила тежко на съпругата му – била срината, децата
също посърнали. Починалият бил близък с жена си и децата си, ходели на
екскурзии и почивки.
Свидетелят Г.Г. – очевидец на ПТП-то, сочи, че видял как процесната
таксиметрова кола, управлявана от И.П., е засечена от друга, след което таксито
се завъртяло и се ударило в стълба. Твърди, че е звъннал на телефона 112, не е
спирал.
Свидетелката А. Зугровкса – сестра на починалия, твърди,
че И.П. и смейството му били в добри отношения, разбирали се. След инцидента
ищците били много зле. Сочи, че починалият много обичал децата си.
Свидетелят П.С. – свидетел на ПТП-то, сочи, че се е
движел зад автомобила, управляван от И.П., и е видял как последният извършва
зигзагообразно движение, след което се удря в стълба. Не е видял друг автомобил
да маневрира.
Съгласно разпоредбата на чл. 288, ал.1, т.1 от КЗ Г.Ф.изплаща
обезщетение по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите за имуществени и неимуществени вреди вследствие на смърт или
телесни увреждания, когато ПТП е настъпило на територията на РБ и е причинено
от неидентифицирано моторно превозно средство. По делото е безспорно
установено, че е настъпило ПТП, при което е починал И.П. – съпруг на ищцата Т.П. и баща на
останалите ищци. В хода на производството обаче не
бяха ангажирани достатъчно доказателства от ищцовата страна, чрез които да се
установи по безспорен начин участието на неустановено МПС в ПТП-то. Ето защо отговорността на ответника
Г. Ф. не следва да бъде ангажирана.
При така създадената и действаща законодателна уредба на режима на отговорността на (Г.Ф..
съдът приема, че същата е сходна с отговорността на застрахователя по
застраховка "Гражданска отговорност". Това е така, защото Г.Ф.е
специално създаден от законодателя за да обезщети трето увредено лице при
отсъствие на сключена към момента на непозволеното увреждане от
деликвента-собственик/водач на МПС, застраховка "Гражданска
отговорност". Двата режима са сходни както по реда за реализиране на
гражданската отговорност, така и по обема на тази отговорност с известни
специфики досежно максималния размер на обезщетението, изплащано от Ф.а. Отговорността
на Г.Ф. е безвиновна. Тази отговорност покрива вреди на лица пострадали от ПТП,
настъпило при условията на някоя от хипотезите на чл. 288
от КЗ. Една от тези хипотези е, когато пътнотранспортното произшествие е
настъпило на територията на Република България и е причинено от
неидентифицирано моторно превозно средство;
Съдът приема, че не е
налице фактическият състав на чл. 288, ал. 1, т.1 КЗ за ангажиране
отговорността на ГФ, поради това, че в хода на производството не бе доказано участието на
неидентифицароно МПС в процесното ПТП, в резултат на което е починал И.П. и са
причинени неимуществени вреди – болки и страдания, на ищците.
В тази връзка, съдът намира, че искът не е доказан по своето основание, поради което следва да бъде отхвърлен.
С
оглед изхода ищците следва да бъдат осъдени да заплати на ГФ на основание чл.
78, ал.8 от ГПК сумата 300 лв. юрисконсултско възнаграждение.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ изцяло предявените от Т.А.П., ЕГН **********, лично и като законен предствител на А.И.П., ЕГН **********,
Й.И. П., ЕГН ********** и И.И.П., ЕГН **********, с адрес *** против Г. Ф., ЕИК: *******, със седалище и адрес на управление:***, искове с правно основание чл. 288, ал.1 от КЗ (отм.) и чл 86 от ЗЗД за заплащане на
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА Т.А.П., ЕГН **********, лично и като законен предствител
на А.И.П., ЕГН **********, Й.И. П., ЕГН ********** и И.И.П., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на ответника Г. Ф., ЕИК:
*******, сумата в размер на 300 лв. – разноски по делото, на основание чл. 78 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в
четиринадесетдневен срок от съобщението за изготвянето му пред Софийски
апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: