Р Е Ш Е Н И Е №68
гр.Силистра, 26.11.2021 година
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Административният
съд гр.Силистра,в публично заседание на двадесет и седми октомври през две
хиляди и двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:Маргарита Славова
ЧЛЕНОВЕ:Валери Раданов
Елена Чернева
при секретаря Анета Тодорова, с участието на Окръжния
прокурор при ОП-Силистра Т.Ж., като разгледа
докладваното от съдия М.Славова КАНД
№81 по описа на съда за 2021 година,
за да се произнесе, взе предвид следното :
С Решение №135/08.07.2021г.,постановено по
АНД №299/21г.,Силистренският районен съд е потвърдил Наказателно постановление
№175/18.03.2021г.,издадено от Началника на РУ МВР Силистра,с което на Д.И.Н. ***,на
основание чл.80 т.5 от Закона за българските лични документи (ЗБЛД),е наложено административно
наказание,по вид „глоба“ в размер на 200 лв.,за нарушение на чл.6 ЗБЛД.
Производството
е образувано по касационна жалба на Д.И.Н. ***,подадена от упълномощен
представител адв. Е.П. ***, с обективирано искане за
отмяна на обжалваното решение на СРС и, след произнасяне по същество от
касационната инстанция,за отмяна и на първоначално оспореното наказателно
постановление. Оплакванията в жалбата могат да бъдат квалифицирани като доводи
за неправилно приложение на закона,тъй като се счита, че правната квалификация на
фактическото обвинение не се намирала в приложения чл.80 т.5 ЗБЛД, а в чл.81 т.7 ЗБЛД. Отделно от това, на същата плоскост - за нарушение на материалния закон, се
поддържа,че изводът на районния съд за липса на предпоставките за преценка на случая
като маловажен,бил неправилен.Изложени са по-подробно фактически доводи,които
не съвпадат с фактическите установявания на въззивния съд и сочат на възражение
за необоснованост на оспорения съдебен акт,която няма как да бъде преценявана
от касационната инстанция, по аргумент от чл.348 ал.1 НПК, във връзка с чл.63
ал.1 изр.2 ЗАНН.С оглед на горните оплаквания се моли за отмяна на оспорения
съдебен акт и съответно на наказателното постановление, както и за разноски, в
хипотезата на чл.38 ал.2 от Закона за адвокатурата.
Ответникът по касация - Районно управление на МВР гр.Силистра,чрез
представител по пълномощие
гл.юрисконсулт В.А., депозира писмено становище,с което моли касационната жалба
да бъде оставена без уважение и излага аргументи в подкрепа на решаващите
изводи на районния съд.Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Окръжна прокуратура счита,че решението на съда е законосъобразно, а
касационната жалба - неоснователна. Дава заключение за оставяне в сила на
обжалвания съдебен акт.
Производството е по реда на Глава ХІІ /чл.208
и сл./ АПК,вр.с чл.63 ал.1 ЗАНН.
Силистренският административен съд, след обсъждане на
жалбата, доказателствата по делото и становищата на страните,прие следното:Касационното основание,което е заявено и
поддържано пред настоящата инстанция, е за допуснато нарушение на материалния закон /чл.63 ал.1 ЗАНН,вр.
с чл.348 ал.1 т.1 НПК/,за чието правилно приложение касационният съд следи и
служебно, по аргумент от чл.218 ал.2 АПК. Не се релевират нарушения на съдопроизводствените правила, но се настоява, че фактическите
изводи на съда били неверни,защото самоличността на касатора
била отначало известна на полицейските служители и без основание му била искана
лична карта или друг документ за удостоверяване на същата. Като не съобразил горните обстоятелства, съдът вместо на квалифицира правилно деянието (арг.чл.337 ал.1 т.2 НПК), в противоречие със закона, потвърдил процесното пред него НП.Поддържа се още, включително
лично от касатора, че изобщо не му била искана лична
карта от полицейските служители и в създалата се суматоха по повод незаконното
присъединяване към електропреносната мрежа (прикачен
кабел към ел.стълб разположен точно
срещу имота му) със служители на Енерго-Про,„Електроразпределителното
предприятие Север“АД (ЕРП),му били съставили въпросния
АУАН,който нито му бил връчван,нито му бил предявяван.Разбрал за релевираното в
процеса нарушение на ЗБЛД едва с получаване на наказателното постановление,
което в съвкупност сочи на оплакване за необоснованост на съдебното решение щом
горните факти не били установени от СРС. Същата обаче, не може да бъде
касационно основание с оглед забраната от чл.220 АПК за нови фактически
установявания от настоящата инстанция,а и защото е извън кръга на изрично
нормираните с чл.348 НПК отменителни основания. Поради гореизложеното,
настоящият контрол ще бъде извършен в параметрите от чл.218 ал.2 АПК.
Относно фактите съдът е приел,че на
11.03.2021г.екип от служители на ЕРП-Север извършили проверка на трафопост,намиращ се в
гр.Силистра на ул.“Н.Й.Вапцаров“ № 155 поради установена загуба на
електроенергия в този район.На електрически стълб, разположен точно пред дома
на Н., установили неправомерно закачване на кабели към електропреносната
мрежа.Получили съдействие от полицейски служители,за което се обадили в РУ МВР
гр.Силистра,а с пристигането на последните,веднага ги запознали със
ситуацията,респ. установеното прикачване към мрежата. Касаторът се намирал в
двора на имота си и разговарял с полицейските служители през оградата, като от
една страна ги предупредил, че не могат да му влизат в имота без разрешение на
прокурор, а от друга - не е напускал същия, въпреки отправените му покани (за
съставяне на АУАН; за връчването му и др.) Свидетелят Е. - старши полицай в
група „Опазване на обществения ред“ при РУ МВР Силистра,който е и актосъставител, поискал от касатора
да представи личната си карта,което е потвърдено от свидетелските показания и
на св.А. (полицай); св.П. (ел.монтьор в ЕРП-Север) и св.Ш. (ел.монтьор в
ЕРП-Север).Касаторът отказал да предостави личната си карта на компетентните
длъжностни лица, съгласно чл.6 ЗБЛД, като изрично казал и на жена си К. да се
прибира в къщата и да не дава никакви документи. Надлежно бил уведомен за последиците
от това му поведение от полицейските служители,въпреки което касаторът не им
предоставил документ за самоличност.Нещо повече, проявил арогантност и грубост
към тях, посредством надлежно установени от СРС изрази и
действия,свидетелстващи и за обзело го чувство за безнаказаност.Предвид така
установения отказ за предоставяне на лична карта на полицейските служители от
страна на касатора, последните извършили служебна
справка чрез дежурния служител при ОД МВР Силистра, с цел съпоставяне на
предоставените им лични данни от документите, намиращи се в служителите на
ЕРП-Север и наличните такива в информационните масиви на МВР.Съставеният Акт за
установяване на административно нарушение (на чл.6 ЗБЛД), е бил предявен в
условията на „отказ“ от страна на привлеченото към административно-наказателна
отговорност лице, който отказ е законосъобразно оформен,съгласно
регламентацията от чл.43 ал.2 ЗАНН. На тази база е издадено и процесното пред
СРС наказателно постановление, за което същият приел,че е съответно на фактите
по делото и закона като го потвърдил изцяло,вкл. в частта за индивидуализиране
на наказанието, което е различно от законовия минимум, но е изложил нарочни
мотиви,защо същото е справедливо в ракурса на чл.348 ал.5 НПК.
Съдът е обсъдил очевидното противоречие в твърденията
на двете групи свидетели: първата, посочените по-горе полицейски служители и
такива на ЕРП-Север и другата - водени от жалбоподателя пред районния съд св.Б.М.
и св.Е. А..Показанията на последните е приел за негодни да установят някакви
факти с правно значение за делото,поради тяхната обърканост,непоследователност
и вътрешни противоречия.Изложил е мотиви на какво се дължи тази му преценка,с
което е изпълнил процесуалните си задължения от чл.305 ал.3 НПК и базовите
принципи от чл.13 и чл.14 НПК.
Съгласно
чл.6 ЗБЛД,при поискване от компетентните длъжностни лица, да удостоверят своята
самоличност, гражданите са длъжни да го сторят,което в случая не просто не е
направено,а е демонстриран пълен отказ да бъде изпълнено полицейското
разпореждане, както правилно е установил въззивният
съд. Разпоредбата на чл.70 ал.1 ЗБЛД регламентра, че
данните от информационните фондове за българските лични документи са
предоставят на държавни органи съобразно законоустановените
им правомощия, които за полицейските служители от „Охранителна полиция“ в РУ
МВР Силистра, пряко произтичат от чл.57 ал.1 ЗМВР.Съгласно чл.70 ал.1 ЗМВР същите
могат да извършват проверки за установяване на самоличността на лице,за което
са налице обстоятелствата от лимитативно изброените 5 предпоставки в същата
разпоредба,вкл. за което има данни, че е извършило престъпление (кражба на
ел.енергия); както и когато е необходимо за разкриване или разследване на
престъпления и при образувано административно-наказателно производство. Установяването
на самоличността се извършва чрез представяне на документ за
самоличност,какъвто именно е бил поискан от касатора
и последният е отказал да предостави. Вярно е, че установяването на
самоличността на лицето може да бъде извършена и по други начини, предвид регулацията
от чл.70 ал.2 и чл.71 ЗМВР, но това обстоятелство, изпълващо изцяло
съдържанието на защитната теза на касатора, не може
да ирелевира категорично установения отказ на същия да изпълни разпореждането
на полицейските служители за предоставяне на личната си карта.В ракурса на
обсъдените разпоредби от ЗМВР (чл.57;чл.70-чл.71),регламентиращи един сегмент
от правомощията на полицейските служители,правилно районният съд е формирал
извод,че същите са „компетентните длъжностни лица“ по разума на приложените
норми от чл.6 и чл.80 ЗБЛД.При несъмнената установеност на обсъдените по-горе
факти,съдът е заключил,че на посочените в НП дата и място,санкционираното лице
при поискване от компетентен полицейски орган да предостави личната си карта за
удостоверяване на самоличността си, не го е направил,а напротив изрично е
отказал да изпълни разпореждането, което изпълва състава от обективна и
субективна страна на нарушение на правилото за поведение от чл.6 ЗБЛД.А щом
това е така,то следва, че са осъществени предпоставките за приложение на
санкционната разпоредба от чл.80 т.5 ЗБЛД,защото изпълнителното деяние „не
представи български личен документ при поискване от компетентните длъжностни
лица“ е безспорно осъществено,както правилно е приел и СРС. Субсумирането
на установените от същия факти под посочената разпоредба е правилно и не се
установяват обстоятелства, които да сочат за по-адекватната им правната
квалификация с подвеждането им под чл.81 ал.2 т.7 ЗБЛД, както счита касаторът.
Тази разпоредба релевира изпълнително деяние от вида:“попречи на упълномощените
органи да извършат проверка за установяване на самоличността“, каквото в случая
обективно не е осъществено, защото полицейските служители са извършили всички
необходими проверки със или без „преченето“ на касатора
и освен това,същият обективно не е изпълнил разпореждане на полицейски
служители да им предостави личната си карта и по този факт не може да
съществува съмнение,обратно на становището на касатора.Районният
съд е изложил убедителни мотиви за безспорната установеност на нарушението на
чл.6 ЗБЛД и за липсата на предпоставки за преценката му в контекста на чл.28 ЗАНН. Нещо повече,обосновал е по-високия от нормативния минимум размер на
наложеното наказание, обсъждайки, че извършеното е не просто типично за този
вид противоправни деяния, но е било съпроводено и с явно
противодействие и арогантност към полицейските органи, базира- ни на
демонстрираното заможно състояние на извършителя. Ето защо, законосъобразни са
и изводите му, свързани с индивидуализацията на наказанието, които се споделят
от настоящата инстанция.Определяйки наказанието малко над неговия среден размер
(нормативните граници са: 50-300 лева; среден размер -175 лева ) от чл.80 т.5 ЗБЛД,
съдът е приложил правилно материалния закон.
В този контекст преценено,основателно
е искането на ответното по касация учреждение за
съдебни разноски,каквито съгласно чл.63 ал.3 ЗАНН,в действащата редакция към
ДВ,бр.94/19г., се присъждат по реда на АПК,което в ракурса на чл.143 ал.1,във вр. с §1 т.6 ДРАПК означава,че същите следва да бъдат
присъдени в полза на бюджета на органа,който е разпоредител с бюджет и в чиято
структура е АНО, издал процесния пред СРС юрисдикционен
акт.Такъв, по аргумент от чл.37 ал.2 ЗМВР, е Областната дирекция на МВР
гр.Силистра. Според чл.143 ал.3 АПК, юрисконсултското
възнаграждение се определя съгласно чл.37 от Закона за правната помощ, регламентиращ
размера му с Наредбата за заплащането на правната помощ (Обн.ДВ,бр.5/06г.,посл.изм.ДВ,бр.69/20г.), чиито чл.27е е определил
относителни граници на възнаграждението от 80 до 120 лева. В случая, предвид
фактическата и правна сложност на касационното производство,съ-
щото следва да бъде определено в размер на 80 лева.
Обобщавайки
изложеното, настоящият състав намира,че обжалваното решение на СРС е валидно и
допустимо.Същото е постановено в съответствие с установените факти по делото и
със закона.Ето защо, следва да бъде оставено в сила, воден от което и на
основание чл.221 ал.2 пр.1 АПК, вр. с чл.63 ал.1 ЗАНН,
Административният съд Силистра
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение
№135/08.07.2021г., постановено по АНД №299 по описа
за 2021 година на Районен съд
гр.Силистра.
ОСЪЖДА Д.И.Н., с ЕГН: **********,***, да заплати на Областна дирекция на МВР гр.Силистра, с
административен адрес: гр.Силистра, бул.“Македония“ №144, сумата от 80.00 (Осемдесет) лева -
съдебни разноски.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1. 2.