ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 478
гр. Пловдив, 24.02.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Надежда Н. Дзивкова Рашкова
Членове:Виделина Ст. Куршумова
Стойчева
Дафина Н. Арабаджиева
като разгледа докладваното от Надежда Н. Дзивкова Рашкова Въззивно
частно гражданско дело № 20225300500381 по описа за 2022 година
Производство по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.
Образувано е по частна жалба на адв. К.К. против Определение №
10885/16.12.2021г., пост. по гр.д. № 10258/2020г., ПРС, с което е оставена без уважение
молбата й за изменение на Решение№1935/31.10.2021, пост. по същото дело в частта за
присъденото на адв. С. Г. адвокатско възнаграждение в размер на 477,02лв., като
същото бъде увеличено с още 322лв.
Жалбоподателят адв. К. поддържа, че обжалваното определение е неправилно и
незаконосъобразно, като развива доводи, че адвокатско възнаграждение се дължи за
всеки от обективно съединените искове и не следва да се определя на база общата цена
на исковете. Моли за отмяна на обжалваното определение и уважаване на молбата за
изменение на решението в частта за разноските.
Ответната страна „Вива кредит“ ООД оспопрва жалбата, като развива
съображения, че нормата на чл.2, ал.5 от наредба №1/2004 МРАВ следва да се тълкува
корективно. Намира, че приложение следва да намери единствено нормата на чл.7 от
същата наредба, в който възнаграждението се определя съобразно материалния
интерес. Поддържа и че не е налице фактическа и правна сложност. Моли за
потвърждаване на обжалваното определение.
Третото лице помагач „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД оспорва жалбата
като поддържа, че правилно съдът е присъдил адвокатското възнаграждение на база на
материалния интерес , образуван от сбора на всички обективно предявени искове, а не
1
поотделно като минимален размер за всеки един предявен иск. Счита, че по делото се
касае до една искова претенция, т.к. вземанията произтичат от едно правоотношение и
имат едно правно основани. Моли съда да остави без уважение подадената жалба.
Претендира разноски.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира, че
частната жалба е постъпила в законоустановения срок, от процесуално легитимирано
лице, срещу подлежащ на обжалване акт, поради което се явява процесуално
допустима. Разгледана по същество същата е основателна, по следните съображения:
В производството по гр.д.№ 10258/2020г., ПдРС, са разгледани два предявени
иска от Н. К. Л., представлявана от адв. Ст. Г., както следва: осъдителен иск за
заплащането на сумата от 100лв., представляваща недължимо платена възнаградителна
лихва и осъдителен иск за заплащането на сумата от 331,21 лв.- недължимо платена
неустойка, по договор за паричен заем № 5213283/21.09.2015г.. С постановеното по
делото решение, с което исковете са частично уважени – за 80,18лв. и 331,21лв., като
ответникът „Вива кредит“ ООД
е осъден да заплати на адв. Г. сумата от 477,02лв., представляваща адвокатско
възнаграждение на осн.чл.38, ал.2 от ЗА.
С обжалваното определение първостепенният съд е отхвърлил молбата на
пълномощника на ищеца по реда на чл.248 от ГПК за изменение на решението в частта
на разноските, след като е приел, че дължимото възнаграждение съгл. чл.2, ал.5 от
Наредбата се определя според общия размер на предявените искове.
Съгласно чл. 2, ал. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. на ВАС за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, в случаите по чл. 38, ал. 2 от Закона за
адвокатурата полагащото се адвокатско възнаграждение се определя от съда съгласно
наредбата. В чл.2, ал.5 от Н№ 1/2004г. е посочено, че възнагражденията за
процесуално представителство по граждански дела се определят за всеки един иск
поотделно, съответно дължи се отделно възнаграждение за всеки разгледан иск. В тази
насока е и практиката на ВКС, обективирана в Определение №262/01.08.2018г. по гр.д.
№3381/2017г. на ІІІ г.о., Определение № 60262/ 20.10.2021г., гр. д. № 943/2021 г., IV г.
о., Определение № 60309/02.08.2021г.,ч. т. д. № 2005/2020 г., II т. о. И др.
В настоящия случай се касае за два обективно кумулативно съединени иска,
поради което поотделно за всеки от тях се дължи адвокатско възнаграждение. Не може
да се приеме, че с оглед идентичността на правното основание, се касае за един иск.
Твърдението, че се касае за едно правоотношение също не е вярно, т.к. платените суми
са били недължимо изисквани по различни клаузи на договора, за всяка от която
поотделно е изследван въпросът за действителността й.
Предвид тези съображения дължимото възнаграждение за оказаната адвокатска
защита съгл. чл.7, ал.2, т.1 от Н1/2004МРАВ е по 300лв. за всеки от исковете или общо
2
600лв. Правилно първоинстанционният съд е определил и допълнително
възнаграждение от по 100лв. за две заседания. Така общия размер на дължимото
възнаграждение при уважаване на исковете се равнява на 800лв. Доколкото единият
иск е частично уважен, то дължимото възнаграждение следва да се определи
пропорционално на уважената част или дължимият размер се равнява на 763,28лв..
Присъденото възнаграждение от 477,02лв. е по-малко, поради което и следва да се
присъдят още 286,26лв.
Постановеното определение, с което се отказва исканото изменение на
решението в частта за разноските е неправилно и следва да бъде отменено.
По отношение на претенцията на третото лице- помогач „Агенция за събиране
на вземания“ ЕАД за разноски, съдът намира, че разноски не се дължат не само поради
основателността на жалбата, а и поради факта, че на първо място, разноски на третото
лице помагач в производствата не се дължат, а на следващо – в производство по повод
разноските в исковото производство не се дължат допълнително такива.
Мотивиран от горното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Определение № 10885/16.12.2021г., пост. по гр.д. № 10258/2020г.,
ПдРС, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ИЗМЕНЯ Решение№1935/31.10.2021, пост. по гр.д. № 10258/2020г., ПдРС в
частта му за разноските, дължими на адв. С. А. Г., със сл. адр. гр. П., ул. Б. П. №1,
както следва :
ОСЪЖДА „Вива кредит“ ООД, ЕИК *********, да заплати на на адв. С. А. Г.,
със сл. адр. гр. П., ул. Б. Пу. №1, още 286,26лв. или общо 763,28лв., за адвокатско
възнаграждение на осн. чл.38 от ЗАдв. за осъществено процесуално представителство
на Н. К. Л., ЕГН **********.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3