Решение по дело №2395/2019 на Районен съд - Бургас

 

 

 

 

РЕШЕНИЕ  

№ 1205, 07.10.2019г., гр.Бургас,

В ИМЕТО НА НАРОДА

   Бургаският районен съд, осми наказателен състав,

на двадесет и пети септември, две хиляди и деветнадесета година,

в публичното заседание в следния състав :

                                                                                  Председател:    Петя   Георгиева

Секретар: Златка Калоянова

Прокурор: ………………….

като разгледа докладваното от съдия  Георгиева наказателно административен характер дело номер 2395 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

       Производството по делото е образувано по повод жалбата на И.В.И. ЕГН ********** с адрес *** против наказателно постановление № К18_308-F381834/19.09.2018г., издадено от директора на Дирекция “Контрол” при ТД на НАП-гр.Бургас, с което за нарушение на чл.37, ал.2 от ДОПК, на основание чл.273 от ДОПК на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 300 лева. Иска се отмяна на обжалваното постановление, като с жалбата се сочат доводи за незаконосъобразност.

      Жалбата е депозирана в преклузивния срок за обжалване от надлежно легитимирана страна и е допустима.

      Съдът, като прецени доказателствата по делото и съобрази закона, в контекста на правомощията си по съдебния контрол, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

       В хода на проверка възложена с РИП № П-02000218024359/09.02.2018г., отразена в протокол № П-*********24359-073-01/23.04.2018г. на жалбоподателя И.В.И. в качеството му на упражняващ свободна професия на 08.03.2018г. е било връчено искане за представяне на документи и писмени обяснения от задължено лице /ИПДПОЗЛ/ № П- 02000218024359-040-001/21.02.2018г.. Срокът за предоставяне на документи, посочен изрично в искането е 14-дневен срок от датата на връчването. Крайният срок за предоставяне на документи в ТД на НАП-гр.Бургас, Дирекция „Контрол“ е 22.03.2018г.. От жалбоподателят е подадена молба с вх.№ 94-00-391/15.03.2018г., с която е представен отговор до ТД на НАП-гр.Бургас- офис Ямбол изх.№ 981 от 07.02.2017г. по негово възражение № К-1511/03.02.2017г. срещу протокол от извършена проверка № ПФ-02000216000725-073-001/24.01.2017г.. Представения документ не е посочен в ИПДПОЗЛ № П-02000218024359-040-001/21.02.2018г.. Към момента на съставяне на акта посочените в ИПДПОЗЛ № П-02000218024359-040-001/21.02.2018г.документи не са представени от жалбоподателя. Същият не е оказал съдействие на орган по приходите, във връзка с изясняване на факти и обстоятелства за проверка по спазване на осигурителното законодателство.

    До жалбоподателя е изпратена покана за съставяне на акт за установяване на административно нарушение изх.№ 94-00-432#1/21.03.2018г.. Съставен е акт за установяване на административно нарушение при условията на чл.40, ал.2 от ЗАНН  за нарушение на  чл.37, ал.2 от ДОПК, тъй като жалбоподателят И. не се е явил, нито упълномощено от него лице.  

    Жалбоподателят при връчване на акта е посочил, че ще организира защитата си пред съда. Възражения в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН не са депозирани.

    В срока за произнасяне административнонаказващият орган е приел фактическите обстоятелства за безспорно установени и е издал обжалваното постановление за  нарушение на чл.37, ал.2 от ДОПК, като на основание чл.273 от ДОПК е наложил на жалбоподателя глоба в размер на 300 лева.

   Съдът констатира, че актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление са издадени от компетентни органи, при спазване на сроковете по чл.34, ал.1 и ал.3 от ЗАНН. Налице е редовна процедура по съставянето и връчването им, и съдържат всички изискуеми съобразно разпоредбите на чл.42 ЗАНН и чл.57 от ЗАНН реквизити, в това число описание на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено, времето и мястото на извършването му и доказателствата, които го подкрепят. Всички релевантни за обективната му съставомерност признаци са описани по ясен и конкретен начин. Наред с времето и мястото на извършване на нарушението, по конкретен и ясен начин са описани и обстоятелствата по осъществяването му, като изрично посочване на конкретните непредставени документи не е наложително, доколкото е посочен изходящият номер на искането за представянето им, което ги индивидуализира достатъчно точно.

     Предвид изложените съображения съдът намира, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до нарушаване правото на защита на жалбоподателя, които биха довели до отмяна на обжалваното наказателно постановление.

   Фактическата обстановка е безспорно установена и кореспондира със събраните по делото доказателства. Жалбоподателят бидейки задължено лице, като упражняващ свободна професия, не е оказал съдействие на орган по приходите при извършване на възложената му проверка, като считано от 09.03.2018г. до 22.03.2018г. включително не е представил изисканите документи с ИПДПОЗЛ № П-02000218024359-040-001/21.02.2018г.. С бездействието си същият е извършил нарушение на разпоредбата на  чл.37, ал.2 от ДОПК, която вменява задължение за представяне на всички данни, сведения, документи, книжа, носители на информация и други доказателства, отнасящи се до правата и задълженията на лицата, нейни адресати, до фактите и обстоятелствата, подлежащи на установяване в съответното производство, и посочването на всички лица, държавни или общински органи, при които се намират такива. Нарушението е извършено в деня, следващ изтичането на срока, в който документите е следвало да бъдат представени в населено място, където е седалището на данъчния орган.

   Не е налице маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Законодателят е приел, че за маловажни случаи на административни нарушения наказващият орган може да не наложи наказание, като предупреди нарушителя, устно или писмено, че при повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено административно наказание. Маловажен случай е този, при който извършеното нарушение с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на други нарушения от съответния вид. В конкретния случай не са налице данни, че деянието е с по-ниска степен на обществена опасност от типичните нарушения от същия вид.

    Разпоредбата на чл.273 от ДОПК предвижда, че който не окаже съдействие на орган по приходите или публичен изпълнител или възпрепятства упражняването на правомощията им, се наказва с глоба от 250 до 500 лева за физическите лица, а за едноличните търговци и юридическите лица - с имуществена санкция в същия размер. Наказващият орган е определил в размера на глобата на 300 лева, който обаче е немотивирано завишен, предвид липсата на отегчаващи отговорността обстоятелства, отчитайки че нарушението е извършено за първи път. По мнение на съда санкция в размер към предвидения минимум би била достатъчна за постигане на целите на административните наказания. Поради това съдът прие, че са налице основания за изменение на атакуваното наказателно постановление в санкционната част с намаляването на санкцията до минимално предвидения размер от 250 лева.

    Предвид гореизложеното Бургаският районен съд на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН,

    Р  Е  Ш  И  :

    ИЗМЕНЯ наказателно постановление № К18_308-F381834/19.09.2018г., издадено от директора на Дирекция “Контрол” при ТД на НАП-гр.Бургас, с което за нарушение на чл.37, ал.2 от ДОПК, на основание чл.273 от ДОПК на И.В.И. ЕГН ********** с адрес *** е наложена глоба в размер на 300 /триста/ лева, като намалява размера на наложената санкция от 300 /триста/ лева на 250 /двеста и петдесет/ лева.

   Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд-Бургас в 14- дневен срок от съобщаването му на страните.

                                                                                       

                                                                                         Председател : /п/

 

Вярно с оригинала:З.К.