№ 3031
гр. София, 27.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 176 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:БОРЯНА В. ПЕТРОВА
при участието на секретаря ТЕОДОРА ГР. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от БОРЯНА В. ПЕТРОВА Гражданско дело №
20221110124624 по описа за 2022 година
А. А. К. е предявил срещу „ФИРМА“ ЕАД, отрицателен установителен иск с правно
основание чл. 124, ал.1 от ГПК, за установяване недължимостта на сумата от 4575 лева
поради липса на облигационно отношение между страните, респективно липса на основание
за начисляването й. В условията на евентуалност твърди изтекла погасителна давност на
вземането.
Ищецът твърди, че от справка в ... на .... е открил, че „ФИРМА“ ЕАД има претенция за
вземане към него в размер на 4 575 лева. От справката в ... било видно, че ФИРМА ЕАД
подава към регистъра процесното задължение, което ищецът оспорва да дължи, т.к. не е
теглил подобен кредит. При евентуалност – навежда възражение за изтекла за вземането
погасителна давност.
Ответникът е депозирал отговор на исковата молба в срок, с който излага съображения
за недопустимост на предявения отрицателен установителен иск поради липса на правен
интерес. Прави възражение, че вземането е валидно и не е изтекло по давност.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на
страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено следното:
По така предявения иск, ищецът следва да установи наличието на правен интерес от
предявения иск, а ответникът следва да докаже правопораждащите вземането си факти,
включително и наличието на обстоятелства, водещи до спиране или пръсване на твърдяната
от ищеца погасителна давност за вземането.
На основание чл. 124, ал. 1 ГПК, всеки може да предяви иск, за да установи
съществуването или в случая несъществуването на едно правоотношение или на едно право,
когато има интерес от това. Съдът намира, че в процесният случай са налице всички
1
абсолютни положителни процесуални предпоставки за съществуване на правото на иск у
ищеца, за наличието на които съдът следи служебно. Изложените в ИМ твърдения за
отправени извънсъдебни претенции от ответника, в качеството му на цесионер, чрез
телефонни обаждания и чрез декларирането от ответника на процесното вземане по
просрочен кредит с начална дата в ... на ...., безспорно обосновават както пасивната
процесуална легитимация на ответника, като претендиращ отричано от ищеца право, да
отговаря по предявения иск, така и наличието безспорно на правен интерес у ищеца от
предявяване на настоящият отрицателен установителен иск. За признаването на правен
интерес у ищеца от предявяване на настоящия отрицателен установителен иск е достатъчно
извънсъдебното претендиране от ответника на отричано от ищеца право. Предявеният
отрицателен установителен иск е допустим и доколкото ищецът няма друг правен способ за
защита на отричаното с иска право.
Неоснователни са и доводите на ответника за недопустимост на исковете поради липса
на индивидуализация на отричаното вземане. От приложената по делото справка за
кредитна задлъжнялост се установява, че правопораждащият юридически факт за
възникване на твърдяното задължение е договор за кредит № ...., сключен на 11.10.2010 г.
между ищеца, в качеството му на кредитополучател и трето лице – кредитор /търговска
банка или небанкова финансова институция/, задълженията по който са цедирани на
ответника „ФИРМА“ ЕАД.
Предвид наличието на правен интерес от предявяване на иска за недължимост на
посоченото вземане в размер на 4 575 лв., в тежест на ответника е да докаже наличието на
правопораждащия му факт - валидно възникнало облигационно правоотношение по договор
за кредит. По делото не са налице нито твърдения, нито доказателства в тази връзка, поради
което съдът намира, че отрицателния установителен иск следва да бъде уважен в цялост.
По отговорността на страните за разноски:
При този изход на спора, ищецът има право на направените разноски. По делото e
представенo пълномощно, в което е отразена насрещната воля на доверител и довереник за
представителство по делото, с което е изпълнено изискването на нормата на чл.38 от ЗАдв,
поради което на адв. Н. О. следва да се присъди възнаграждение в размер на 757,50 лв.
съобразно чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредбата за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
Ответникът следва да бъде осъден на основание чл. 78, ал. 6 вр. ал. 1 ГПК да заплати в
полза на съда 183 лв. разноски за държавна такса.
Воден от горното, Софийски районен съд, 176 – ти състав
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, че
А. А. К., с ЕГН: ********** не дължи на „ФИРМА” ЕАД с ЕИК: .... сумата от 4 575 лева,
2
представляваща вземания по договор за кредит № .... от 11.10.2010 г.
ОСЪЖДА „ФИРМА” ЕАД с ЕИК: ...., да заплати на основание чл. 38, ал.2, т.3 от ЗАдв
на адв. Н. О. - САК сумата от 757,50 лева – адвокатско възнаграждение за оказана безплатна
адвокатска помощ на ищеца.
ОСЪЖДА „ФИРМА” ЕАД с ЕИК: ...., да заплати на основание чл. 78, ал. 6 вр. ал. 1
ГПК на по сметка на СРС държавна такса в размер на 183 лева.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок, от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3