МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА №260050
ОТ 20.05.2021г НА
ОКРЪЖЕН СЪД ПЛОВДИВ ПО ВНОХД 1850/2020г.
ВНОХД № 1850/2020г е образувано е по протест на Районна прокуратура Пловдив
срещу присъда от 08.07.2020г, постановена по НОХД1623/2018г по описа на Районен
съд Пловдив. С атакуваната присъда подсъдимия Р.П.К. е бил признат за виновен в
извършването на две престъпления:
- по чл. 325, ал.2 вр. ал.1 от НК, за което му било наложено наказание по
реда на чл.54 НК от 8 месеца лишаване от свобода
- по чл. 144, ал.3 вр. ал.1 от НК, за което му било наложено наказание по
реда на чл.54 НК от 7 месеца лишаване от свобода
На основание чл.23, ал.1 от НК на подс.К. било определено едно общо
наказание за съвкупността от 8 месеца лишаване от свобода. На основание чл. 57,
ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС съдът определи първоначален общ режим за изтърпяване на
така наложеното наказание. С атакуваният съдебен акт предявеният граждански иск
е бил уважен до размерът от 1000лв, а в останалата част - до пълния размер от
6000лв е бил оставен без уважение. В тежест на подсъдимия са присъдени
направените по делото разноски.
В депозираният протест и допълнението към него се твърди, че наложените наказания на подсъдимия са крайно
неправилни, тъй като са определени в нисък размер и общото най-тежко наказание
е явно несправедливо. Твърди се че неправилно първостепенинят съд е определил
наказанието при превес на смекчаващите вината обстоятелства, като не е била
констатирана трайната престъпна упоритост. Сочи се изключителна висока степен
на обществена опасност на подсъдимия, при която целите на наказанието не биха
били постигнати с така определените по размер. Иска се първоинстанционната
присъда да бъде изменена, като наказанието за престъпление по чл.325, ал.2, вр.
ал.1 от НК да бъде увеличено в размер на една година, а за престъплението по
чл.144, ал.3, вр. ал.1 в размер на две години. Иска се след приложението на
чл.23, ал.1 от НК определеното наказание да бъде увеличено с 1/3 по реда на
чл.24 НК.
Срещу присъдата на първостепенния съд е депозирана жалба от защитника на
подсъдимия- адв.Й.Д., с която се твърди, че присъдата е явно несправедлива и
постановена в нарушение на процесуалните правила. Иска се присъдата да бъде
отменена и подсъдимият да бъде признат за невинен. Алтернативно се иска да се
констатират допуснати съществени процесуални нарушения и делото да бъде върнато
за отстраняването им на съответната инстанция.
Постъпила е и жалба от гражданския ищец и частен обвинител И.Н., депозирана
чрез повереника адв.С.П., в която се сочи, че наказанието по чл.144, ал.3, вр.
ал.1 от НК е занижено. Иска се присъдата да бъде изменена и наказанието за това
престъпление да бъде увеличено на една година лишаване от свобода. Присъдата се
обжалва и в гражданско правната й част като се иска увеличаване на присъденият
размер на обезщетение за престъпление по чл.144, ал.3, вр. ал.1 от НК до
размера, който е бил предявен- 6000лв, ведно със законната лихва до
окончателното изплащане на сумата. В допълнението към жалбата се развиват
доводи, че употребата на алкохол от подсъдимия не оневинява поведението му.
Твърди се, че не са били отчетени лошите характеристични данни за подсъдимия и
множеството действия, надхвърлящи нужното за съставомерност на деянието.
В съдебно заседание страните поддържат депозираните протест и жалби.
В последната си дума подсъдимият моли жалбата му да бъде уважена.
Пловдивският окръжен съд след
като обсъди доказателствата по делото, становищата на страните и след като провери изцяло правилността на присъдата,
съгласно чл. 314 от НПК, намира за установено
следното:
Протестът и жалбите са ДОПУСТИМИ, подадена от правоимащи лица в
законоустановения срок.
По същество протестът и жалбата на частният обвинител и граждански ищец са
НЕОСНОВАТЕЛНИ, а жалбата на защитника на подсъдимия се явява частично
ОСНОВАТЕЛНА.
Първостепенният съд установил следната фактическа обстановка:
На 15.02.2018 г., следобед, в с. *,
обл. Пловдив, подс. К. отишъл в
заведението „*”, стопанисвано по това време от свид. Д.И.О.. Подс. бил видимо
пиян. По това време заведението се обслужвало единствено от свид. М.Д.А., на
която подсъдимият К. направил своите поръчки. Той си поръчал една бутилка уиски
и нещо за ядене. Малко след идването на
подсъдимия, се появила и свид. ***, с която подсъдимият съжителствал на
съпружески начала, но в конкретния момент били скарани. Тя седнала на друга
маса и също поръчала нещо за пиене. Тъй като св. А. се опасявала, че
напрежението между подсъдимия и свид. П. може да ескалира, свид. А. решила да
се обади на управителя на заведението - Д.О. да дойде. След позвъняването от
А., свид.О. пристигнал в заведението и седнал на масата при подс. К., за да го
усмирява ако реши да прави проблеми. Двамата започнали да пият уиски. Не след дълго
подс.К. и св. * се скарали и започнали
да се обиждат на висок тон. След известно време двамата излезли от заведението
и продължили спора си навън, като свид. П. си тръгнала, а подс. К. се върнал в
заведението и продължил да пие алкохол. След малко в заведението свид. П. се
завърнала и отново седнала на друга маса, тъй като била разстроена от
поведението на К. спрямо нея и плачела.
След известен период от време в заведението влезли и служители на РУ * при
ОД МВР- Пловдив, а именно: свидетелите ***, *** и частният обвинител и
граждански ищец И.Н.Н.. Полицейските служители по повод изпълнение на
служебните си задължения на територията на РУ-* познавали свид.О. и подс.К..
Свид. О. ги поканил на масата, на която стоял с подсъдимия. Те седнали при тях
и си поръчали на свид. А. чай и кафе На масата започнал общ разговор, като
първоначално свед. * попитал свид. О. защо плачела жената на бара - свид. *, а
последният му отговорил, че това била жената на подсъдимия и между двамата
имало конфликт. Разговорът между полицаите и свид. О. продължил сравнително
нормално на общи теми. Въпреки това обаче подсъдимият не искал и да скрие
отрицателното си отношение към полицаите и да демонстрира, че присъствието им в
заведението, както и това, че седят на
една маса с него, не му харесва. Според първостепенният съд подс.К., без да
бъде провокиран от когото и да е от полицаите,
започнал да обижда и псува свид. Н.. Въпреки, че свид. О. и свид. Н. се
опитали да успокоят К., последният продължил да се държи грубо и арогантно.
Според първостепенния съд, в думите си К. дори стигнал дотам, че започнал да се
заканва на свид. Н. с убийство с думите: казвайки му : „П******, теб ще те изнасиля, майка ти
да е****, ако те набарам някъде сам с теб е свършено“. Въпреки че бил пиян,
тонът на подсъдимия бил сериозен, същият
гледал гневно и заплашително към св. Н.. Поведението на подсъдимия
според първостепенният съд притеснило много свид. Н., който възприел сериозно думите на подсъдимия
относно заплахата за живота му. Страхът,
който възникнал у св. Н. от заканите на К. бил подсилен и от това, че подсъдимият К. бил лице с
внушителна физика, с криминално досие и с финансови възможности. За да избегне
по-нататъшен конфликт с подсъдимия, свид. Н. предложил на колегите си да тръгват.
Тримата полицейски служители тръгнали да излизат от заведението, но зад гърба
си чували псувните и нецензурните изрази на К..
С патрулния автомобил направили обход на селото, но свид. Н. решил, че
поведение като това на К. не трябвало да се оставя без последствия и ще му
потърси отговорност за обидите и псувните, които е изговорил по негов адрес.
Тримата полицейски служители се върнали се в заведението, като в преддверието
му влязъл свид. *. Свидетелите * и Н. останали навън, до полицейския автомобил пред
заведението. Свид. О. видял свид. * в преддверието, излязъл от вътрешността на
заведението и се спрял да говори с него пред външната врата на заведението.
Полицейските служители искали да се видят със свид. А., за да запишат имена и телефон за връзка,
но разбрали от св. О., че вече я нямало, тъй като последният я освободил да се
прибира в дома си. В същото време подсъдимият К. видял, че на вратата свид. О.
говори с полицейските служители, станал от масата и се насочил натам. Св. * се
опитала да го спре, но не успяла. Междувременно свид. О. и свид. * отишли навън
към патрулния автомобил. Излизайки от заведението, К. отново отправил
нецензурни реплики към св. Н., наричайки него „п*****“, „боклук“, а майка му
„к****“, псувайки го. Първостепенният съд е посочил още в приетата за
установена от негова страна фактическа обстановка, че подс.К. отправил към
свид.Н. и закани : „Теб ще те убия , боклук, майка ти д*******, заклевам се.
Двете ми деца да умрат, ако ти не умреш“. Той търсел сметка от полицаите защо отново
са се върнали в заведението. Подс. К.
отишъл дори до патрулния автомобил пред заведението, където били Н. и *.
Св. О. направил забележка на К. да спре с псувните и глупостите, които говори,
но К. отправил и по негов адрес нецензурни думи, след което придружен от *
тръгнал в посока към близкия магазин, без да спира с арогантното си поведение и
реплики и отново започнал да говори нецензурни думи както персонално към свид.
Н., така и към другите двама полицейски служители. Свидетели на поведението на
К. отвън на улицата станали и случайно преминаващи минувачи, жители на селото,
след които бил и свид.И.Д.П..
При проверка на доказателствата по делото настоящият въззивен съдебен
състав не намери същите да подкрепят в пълнота приетата за установена фактическа
обстановка от първостепенния съд. В същата се твърди, че докато седели на една
маса в заведението подс. К. освен всичко друго, което изричал, се заканил на
свид. Н. с убийство с думите: казвайки
му „… ако те набарам някъде сам с теб е свършено“. Според приетите за
установени от първият съд факти, тонът на подсъдимия бил сериозен, той гледал
гневно и заплашително към свид. Н. и последният възприел сериозно думите на
подсъдимия относно заплахата за живота му. Настоящият съдебен състав
констатира, че не са налице доказателства, които да обосновават подобни
фактически изводи. Свидетелите Н., * и * не сочат подобни закани да са били
отравяни към в заведението по време когато всички са седели заедно на масата.
Те разказват за закани отправени от подс.К., но при друга обстановка, малко по
–късно същия ден, след като тримата се връщат в заведението. Подобна деятелност
на подсъдимия обаче не е описана сред
фактите в обвинителният акт. Тук възивният съд констатира, че първостепенният
съд е приел за установени фактически обстоятелства, които не са били предявени
на подсъдимия с депозираният пред съда
обвинителен акт. Това са твърденията в мотивите на съда за това, че след
връщането на полицейските служители пред заведението същия ден, подс.К. също
пред заведението отправил закани към свид.Н.: „Теб ще те убия , боклук, майка
ти д*****, заклевам се. Двете ми деца да умрат, ако ти не умреш“. Подобни
обстоятелства не са описани в обвинителният акт, предявен на подсъдимия и
послужил за образуване на съдебното производство, но са били приети за
установени от първостепенният съд, като по отношение на същите подсъдимият е
бил признат за виновен и осъден. Касае се за факти, имащи изцяло съставомерно
значение и макар първостепенният съд да разполага с правомощие да установява нови
фактически обстоятелства, те не могат да
са такива, че да водят до съществено изменение на обстоятелствената част на
обвинението /Решение №502/2009г, по н.д.№518/2009г, II н.о., Решение №413/2016г, по
н.д.№1343/2015г, II н.о./. В случая в
обвинителният акт не се твърди пред заведението, при втората среща между
подсъдимия и полицейските служители , от страна на първия да са били отправени
закани с убийство. Посочено е единствено, че подс.К. бил насочил словесната си
атака към Н. обиждайки го и „отпрявайки закани и търсейки му сметка защо отново
са се върнали в заведението“. Не се сочи в обвинителният акт тези закани да са
били с убийство. От своя страна подсъдимият не се е защитавал пред
първоинстанционния съд срещу подобни твърдения на обвинението. По тези
съображения по отношение на престъплението по чл.144, ал.3, вр. ал.1 от НК присъдата на първостепенният съд се явява
неправилна и незаконосъобразна.
Описаните изводи за доказателствена необезпеченост на част от фактите,
съдът направи при следният анализ на доказателствата:
При оценката на доказателствените източници съдът намери, че гласните
такива могат да бъдат отделени в три групи. Едната група свидетелски показания
представляват тези, депозирани от полицейските служители, сред които единият от
тях се явява и пострадало лице от престъплението по чл.144, ал.3, вр. ал.1 от НК. Това са показанията на свидетелите И.Н., *, **. Втората група гласни
доказателствени средства представляват обясненията на подс.К. и показанията на
жената, с която той живее на съпружески начала- свид.*. Гласните
доказателствени източници от тези две групи следва да се оценят с особено
внимание предвид обстоятелството, че инкриминираните събития са се развили в
резултат на противопоставянето помежду им.
Също така между ЧО и ГИ И.Н. и подс.К. са съществували отношения от
по-рано, резултат на реализираните служебните правомощия на Н. срещу подс.К. по
други поводи. Тези по-стари събития се споменават враждебно при срещата между
подс.К. и ЧО и ГИ Н. от страна и на двамата. Поради това съдът счита, че
отправна точка при анализа на посочените показания и обясненията на подсъдимия
следва да бъдат показанията на третата група свидетели- тези, които не са
участвали в инкриминираните събития, а са били очевидци на случилото се или на
части от него и се явяват напълно незаинтересовани от изхода на делото лица.
Такива очевидци са свидетелите Д.О., И.П. и М.А.. Свид.Д.О. е бил очевидец на
цялата поредица от събития. Свид.М.А. е била свидетел на част от поведението на
подс.К., реализирано в самото заведение, а свид.И.П. е бил свидетел на
последвалото негово поведение реализирано малко по-късно същия ден пред
заведението.
Преди да пристъпи към детайлна оценката на възпроизведените от свидетелите
показания, съдът прецени тяхната процесуална допустимост, като установи
следното:
Свид.Д.О. не е бил разпитан при условията на устност и непосредственост от
страна на първостепенният съд, тъй като след поредното му призоваване е
установено, че той е напуснал страната. На основание чл.281, ал.1, т.4 от НПК
показанията му, дадени на досъдебното производство пред съдия, са били
приобщени чрез прочитане. Приобщените по този процесуален ред показания са
допустим и годен източник на доказателства. Не бе възможно провеждането на
допълнителен разпит на свид.О. от страна на въззивния съд, тъй като свидетелят
е починал.
В хода на проведеното въззивно съдебно следствие въззивният съд намери
основание да допусне до допълнителен разпит свидетелите И.П. и М.А., поради
констатирана непълнота на показанията им, дадени пред първоинстанционния съд.
По отношение на свид.А., поради липса на спомен и констатиране на
противоречия, въззивният съд приобщи чрез прочитане показанията й от
досъдебното производство дадени пред следовател на основание чл.281, ал.4,
вр.ал.1, т.1 и т.2 от НПК.
По отношение на показанията на свид.И.П. от 16.02.2018г., които са били
приобщени в една част от първоинстанционния съд чрез прочитането им, настоящият
съдебен състав намира, че са налице процесуални пречки същите да представляват
годен източник на доказателства по делото. Първостепенният съд не е обърнал
внимание на факта, че разпитът на свид.И.П. от 16.02.2018г е бил проведен от
полицейски инспектор при РУ Хисар, в района на което е реализирана деятелността
на подсъдимия, но и към което полицейско районно управление са работили към
същия момент пострадалият Н. и колегите му * и *. Още от първочаналния сигнал
за извършеното престъпление /том 1, стр.2/ е видно, че се съобщават данни,
сочещи полицейския служител И.Н. за пострадал от престъпление. Наказателното производство е започнало на
основание чл.212, ал.2 от НПК, същият ден когато престъпленията, за които
впоследствие се води, се твърди да са били реализирани. След като полицейският
служител Н. е възприел отправени закани за убийство към неговата личност той
вече се явява пострадало лице от престъпление като всеки друг гражданин. За да
се гарантира обективно, всестранно и пълно разследване на случая е било
необходимо то да започне и да се проведе от институция, различна от тази, към
която пострадалият се числи и в която ежедневно работи. Това обективно обстоятелство за служебна
обвързаност на сочения за пострадал полицейски служител с органа на разследване
всява съмнение в непредубедеността на последния. След като са били налице основания
за отвод на разследващия орган от РУ * на основание чл.53, ал.1, вр.чл.47,
ал.1, вр. чл.29, ал.2 от НПК, са налице процесуални пречки събраните от него
доказателства да бъдат ползвани по делото. Същите следва да бъдат изключени от
доказателствената съвкупност. На същото основание това се отнася и за
показанията на свид.И.Н. от 15.02.2018г, приобщени чрез прочитане от ДП от
първостепенния съд. По тези съображения съдът изключва от доказателствената
съвкупност по делото приобщените чрез прочитане показания на тези свидетели от
досъдебното производство.
В хода на досъдебното производство свид.П. е бил повторно разпитан от
следовател на 09.01.2019г., но казаното от него при този разпит съответства по
съдържание на показанията, дадени непосредствено пред първостепенния и пред
настоящия въззивен съд, поради което не бяха установени процесуални
предпоставки за прочитане на тези показания.
При оценката на гласните доказателствени средства, съдът намира, че следва
да се кредитират в пълнота показанията на свид. Д.О., тъй като те се подкрепят
почти изцяло както от показанията на останалите свидетели по делото, така и от
обясненията на подс.К.. Съдът кредитира изцяло показанията на свид.А., както
депозираните пред първоинстанционният съд, така и тези дадени пред въззивният
съд, като констатира че непълнотите и противоречията, в тези показания се
дължат предимно на липса на спомен, поради изминалото време от събитията, а не
на недобросъвестност на свидетеля. Това се установи и от допълненията, които
направи свидетеля при прочитане на показанията му. Чрез прочетените
показания бяха допълнени и изяснени
дадените непосредствено от свидетеля показания пред първия и въззивния съд.
Няма процесуална пречка прочетените показания да не бъдат приети с доверие.
Единствено не следва да се кредитира твърдението на свид.А. за това, че
полицейските служители са седнали на отделна маса от свид.О. и подс.К.. Касае
се за неправилни възприятия у свид.А. за този факт, за който всички останали
свидетели, присъствали там и самият подсъдим са единодушни. Същото важи и за
твърдението й пред съда, че първоначално подс.К. и свид.* също седели на една
маса, като в показанията си на ДП свид. А. е казала друго. Видно е, че
показанията на свид.А. не отразяват нейно лично отношение към събитията, които
е наблюдавала. Тя не изразява пристрасност и не дава оценки на случилото. По
тези съображения съдът счита, че
показанията й като цяло следва да бъдат приети с доверие.
Съдът приема с доверие показанията на свид.И.П., дадени пред въззивния съд,
както и тези депозирани пред първоинстанционния съд. Свид.П. е станал случаен
свидетел на поведението на подс.К. и свид.* пред заведението. Той сочи, че
поради разстоянието помежду им не е възприел конкретни реплики, както и че
отвън е имало още около десетина души, случайни свидетели, не установени по
делото.
Съдът кредитира показанията на свидетелите Н., *, * и *, както и
обясненията на подс.К. в тази им част, в която всички те непротиворечат на
показанията на свидетелите О., П. и А., с известни обсъдени по-долу изключения.
От показанията на И.Н., ** и **, депозирани пред първостепенния съд, се
установява конкретното поведение на подсъдимия на местопроизшествието, а именно
високия му тон, с който той се е разправял с тях, изречените от него цинични
думи, квалификации и псувни, насочени специално към И.Н. вътре в заведението, а
пред него и към останалите полицейски служители.
От показанията на свид.Д.О. и от обясненията на подс.К. се установява, че
пострадалият, подсъдимият и останалите свидетели са се познавали от по-рано и
то във връзка с изпълнение на служебните задължения на пострадалия свидетел,
обект на които е бил именно подс.К.. Нещо повече- от обясненията на подс.К. се
установява, че той е бил проверяван по-рано от пострадалия относно подозрения в
противоправни действия с дървен материал. Според подсъдимия тези подозрения са
били неоснователни, тъй като притежаваният от него тогава дървен материал е бил
придобит законно. Поради тези обстоятелства обаче, подс.К. не бил съгласен да
седи на една маса с полицейските служители и поискал те да се махнат. Тогава,
според подсъдимия, пострадалият Н. му казал „Едно клонче няма да ти дам да
отрежеш и ще те вкарам в Затвора“. Това се потвърждава в пълнота от показанията
на свид.Д.О., който също сочи, че думи с това съдържание от пострадалия Н. са
били изречени към подсъдимия. От показанията на свид. О. се установява, че в
резултат на репликите демонстративното непристойно поведение на подс.К., който
псувал полицейския служител Н. ескалирало, като се установява, че непристойното
поведение на подсъдимият, реализирано в заведението е било насочено именно към
него. За това е спомогнало и заявеното от свид.Н., че записва разговора и
размахването на устройството, неустановено по вид, с което правил това, в
подкрепа на думите си.
Казаното от подс.К., потвърдено с
показанията на прекия свидетел О., установява, че ЧО и ГИ Н. е имал известна
роля в развитието на конфликта. Установява се, че подс.К. е бил заподозрян от
полицейския служител Н. в извършване на противоправна деятелност с дървен
материал. Самият ЧО и ГИ Н. също споделя в показанията си за друг случай, при
който е реализирал полицейските си правомощия спрямо подс.К.. Наличието на
случаи, при които помежду им по- рано е имало изострени отношения от служебно
за свид.Н. естество, предпоставя възможността за настъпване на конфликт, поради
което поведението на полицейските служители е следвало да бъде детайлно
съобразено със ситуацията и присъствалите лица. Въпреки това те сами пожелали
да седнат на една маса с подсъдимия, при все, че нравът му след употреба на
алкохол е бил известен, включително и на тях. Макар полицейските служители да
твърдят, че са посетили заведението по служебен въпрос, това не се потвърждава
от показанията на свид.О., който казва, че на масата помежду им е започнал и се
е водил общ разговор. Свид.О. потвърждава казаното от полицейските служители,
че те са били поканени на масата от негова страна. От показанията на този
свидетел обаче става ясно още, че именно пострадалият свидетел Н. е инициирал разговор
с подс.К., при все че помежду им не са съществували дружелюбни отношения.
Свид.О. не сочи съдържанието на отправените реплики от Н. към К. и няма
основания същите да се считат за провокативни. От показанията му се разбира
обаче, че след тях, подс.К. се е ядосал и започнал да псува полицейския
служител Н., което сочи, че полицейския служител не е проявил нужната
съобразителност и косвено е дал повод за ситуация, която е било напълно
възможно да бъде избегната. По тези съображения съдът счита, че действията на
свид. Н., да се настани на една маса с подсъдимия и да започне с него разговор,
включително и изразяването на подозренията му за противоправна деятелност с
думите „Едно клонче няма да ти дам да отрежеш и ще те вкарам в Затвора“, не са
сами по себе си укорими, но са били неуместни. Описаните действия от страна на
ЧО и ГИ Н. илюстрират известна негова роля в развитието на словесния конфликт с
подсъдимия.
Казаното до тук по отношение поведението на ЧО и ГИ по никакъв начин не
оправдава, нито омаловажава, значението на стореното от подс.К., за което съдът
счита, че представлява хулиганско поведение по смисъла на чл.325, ал.1 от НК.
От показанията на свидетелите О. и А. и свидетелите Н., * и * се установява, че
в заведението, на инкриминраната дата подс.К. е изрекъл към полицейския
служител Н. груби, цинични думи, на висок тон, с което е скандализирал
присъстващите. Сред тях са думите „много си мой човек, теб ще те цункам“, „ако
те хвана някъде ще те изнасиля“, „майка ти е к****“, „ти си боклук“, „п****“, „майка
ти е проститутка“, „ще те изнасиля“. Подсъдимият изрекъл и множество псувни към
Н., нецитирани дословно от свидетелите, но възприети пряко и непосредствено от
О., Н., * и *. Свид.А. от своя страна не възприела самите думи на подсъдимия,
но от кухнята на заведението чувала, че той вика и псува. Тя възприела опитите
на полицейските служители да усмирят подсъдимия, за когото сочи, че е нямал
никакъв страх от тях. Важно обстоятелство е още това, че именно свид.А.
извикала собственика на заведението свид.О., при пристигането на подс.К. в
заведението, тъй като се опасявала да не възникне някакъв проблем. Това свид.А.
сторила поради лошото пиянство на подсъдимия, с което той бил известен, както и
поради това, че К. и жена му свид.* се разправяли помежду си по-рано в
заведението на висок тон. От присъединените чрез прочитане показания на свид.А.
от въззивния съд може да се направи извод, че тя е възприела за възмутително
поведението на подс.К.. В тази насока е казаното от нея, за липса на какъвто и
да е страх у подсъдимия от който и да е от присъстващите, за съмненията й дали
при нужда някой може да се оправи с него и опасенията й ако трябва да се оправя
тя и свид.О., както казаното че подс.К. е изглеждал като човек, от който не
знаеш какво можеш да очакваш и недоумението й как си е позволявал подобно
поведение спрямо полицаите.
ЧО и ГИ И.Н., както и останалите присъствали свидетели не съобщават при
срещата им с подс.К., вътре в заведението да са били отправяни заплахи с
убийство от негова страна към Н.. След като
подобни факти не се установяват от доказателствата по делото, то твърденията в
обвинителният акт за тяхната установеност се явяват неоснователни и напълно
недоказани. Недоказани остават и приетите за установени факти от
първостепенният съд в същата насока. След като никой от свидетелите не твърди
подобни думи да са били отправени от страна на подсъдимия, няма как да се
формира извод в обратната насока, както това е сторил първостепенният съд.
Противоречие между показанията на свид.О. и тези на свидетелите Н., * и *
се установяват по въпроса дали са били отправяни закани за убийство срещу Н. от
подсъдимия пред заведението. Макар настоящият съд вече да изрази позицията си,
че се касае за факти извън описаните в обвинителният акт, намира за необходимо
с оглед пълнота и яснота на изложението да обсъди и доказателствата в тази
насока, до колкото в същата насока се е произнесъл и първостепенният съд в
ревизираният съдебен акт.
Видно от показанията на свид.О., той разказва последователно и без да
изразява каквито и да е пристрастия, какво се е случило и какво е било казано
както в заведението, така и пред него. Свид.О. заявява, че не е чул да са били
отправени закани към някого пред заведението. Подс. К. от своя страна,
признава, че е псувал пострадалият Н. и е говорил неприлично по отношение на
майка му, но категорично заявява, че закани
не е отправял. Същото твърди и свид.*. Показанията на свид.П. не могат
да послужат за изясняване на този факт, тъй като той заявява, че изобщо не е
чул разменените реплики на подсъдимия с полицаите. От своя страна свидетелите
Н., * и *твърдят, че именно пред заведението са били отправени закани за
убийство към ЧО и ГИ Н., като сочат и конкретното им съдържание- „Теб ще те
убия, боклук“.
Констатираното противоречие между свидетелските показания и обясненията на
подсъдимия касае съществен съставомерен факт. При оценката на доказателствата
настоящият съдебен състав намира, че твърденията на свидетелите Н., * и * за
отправени закани за убийство от подсъдимия не се потвърждават с нужната
убедителност от събраните по делото доказателства. Нито един източник на
доказателства, извън показанията на полицейските служители, не подкрепя същите.
Съдът вече посочи в мотивите си, че се
констатират предходни служебни отношения между пострадалия Н. и
подсъдимият, създали известно напрежение помежду им/ видно от обясненията на К.
и показанията на */. Налице е и положение на старшинството на пострадалия
полицейски служител, спрямо останалите двама полицейски служители * и *, сочещо
известна служебна зависимост помежду им, посочена от последните. Също така
следва да се отбележи, че свидетелите единодушно сочат, че пред заведението
подс.К. е крещял вече не само към полицейския служител Н., а към всички.
Свид.О. заявява, че пред заведението е нямало персонални нападки към свид.Н. от
страна на подсъдимия, което сериозно разколебава твърденията на останалите в
тази насока. По тези съображения, съдът счита, че макар да са налице три
доказателствени източника, сочещи наличието на закана с убийство към Н., поради
възможната им заинтересованост от изхода на делото, липсата на доказателства,
които ги подкрепят и наличие на доказателства в обратна насока, тези
доказателствени източници не могат да бъдат ценени като доказващи сочения факт
по несъмнен начин.
От показанията на свидетелите О., *, *, Н. и *, подкрепени частично и с
обясненията на К. се установява по непротиворечив начин, че подсъдимият е
реализирал хулигански действия и пред заведението при втората среща между него
и полицейските служители същия ден. Става ясно, че той е крещял, псувал,
налитал е към физическа саморазправа. Това е било наблюдавано от множество
граждани, неустановени по делото, но за присъствието им става ясно от
показанията на посочените свидетели, както и от тези на свид.И.П..
Предвид изложеното съдът счита, че доказателствата по делото убедително
подкрепят извода на първостепенният съд за реализирано от подс.К. хулиганско
поведение, но не и извода за извършено престъпление по чл.144, ал.3, вр. ал.1
от НК.
Както бе посочено
по-горе, по отношение на престъплението закана с убийство, неправилно
първостепенният съд е разширил параметрите на обвинението, като приел за
налични и доказани непредявени на
подсъдимия факти, срещу които той не се е защитавал.
Съответни на предявените с обвинителния акт са фактите посочени в мотивите
на районния съд, описващи скандализиращо поведение на подсъдимия, в заведението
и впоследствие извън него, при което са изричани на висок тон псувни, цинични
изрази и закани, насочени както срещу полицейските служители, така и срещу
други лица. Тези фактически констатации на съда, съответстващи на фактите от
обвинителният акт, се установяват по безспорен начин от събраните по делото
доказателства.
Реализираното поведението на подс.К. представлява явно изразена
демонстрация против обществения ред, тъй като освен проявеното явно неуважение към личността на присъствалите лица е демонстрирано
и грубо незачитане на установения
в правопорядък, до
колкото
свидетелите Н., * и * са полицейски служители, натоварени
със задължението да опазват реда и общественото спокойствие. Те са посетили
заведението по време на службата си и във връзка с обхода на обслужваната от
тях територия. Качеството им на полицейски служители е било известно на
подс.К., още повече, че свидетелите * и * са носели и полицейска униформа.
Последното по никакъв начин не е подействало възпиращо на подс.К., а напротив –
подс.К. е целял да покаже своето грубо неуважение към полицейските служители,
като пред множество граждани е крещял ругатни към тях и изрази от обидно
естество. Така в един по продължителен период на инкриминираната дата, вътре и
вън пред заведението, подс.К. нападнал словесно първо свид.Н., а после и
тримата полицейски служители, като отправил към тях груби, непристойни, цинични
изрази, ругатни и обиди, възприети от околните. Тези изрази били изречени на
обществено място, многократно, на много висок тон, по начин, с който
подсъдимият показал, че не зачита нито общественият ред, нито личността на
присъстващите, още по-малко служебното им качество. Проявена е била една висока
степен на неуважение към личността на присъстващите, в разрез с общоприетите
правила за нормално общуване. Това, че по принцип подс.К. имал избухлив нрав по
време на пиянство, не омаловажава значението на стореното от него, тъй като е
следвало да не се поставя със своите действия в това състояние, както в случая
е сторил.
Наблюдава се една упоритост от страна на подс.К. при
извършване на това престъпление, поради което действията му се отличават и надхвърлят несъставомерните неприлични прояви, както и непристойните
прояви, представляващи дребно хулиганство по смисъла на
Указ
№ 904 от 28.12.1963 г за борба с дребното хулиганство.
Подсъдимият е годен субект на
престъплението по чл.325, ал.1 от НК, тъй като е пълнолетен и вменяем. Той е
действал при пряк умисъл, като е съзнавал всички признаци от състава на
престъплението и е целял с действията си да наруши грубо общественият ред, като
демонстрира лично превъзходство и несъобразяване с порядките, засягайки
личността на полицейските служители и незачитайки служебното им качество.
Не се установяват реализирани
от подс.К. действия, изпълващи признаците на квалифицирания състав на това престъпление
по ал.2 на чл.325 НК. Деянието, осъществено от него, не се отличава с
изключителен цинизъм или дързост. Настоящият съдебен състав не споделя извода
на първостепенния съд в обратната насока. Както вече бе отбелязано решението на полицейските служители да седнат на масата на
подс.К. е спомогнало за реализиране на престъплението, до колкото между подс.К.
и ЧО и ГИ Н. е съществувало противопоставяне в служебно отношение от по-рано.
Също така отново полицейските служители са тези, които решават да се върнат в
заведението, след което подсъдимият продължил деятелността си. Обстоятелството,
че подс.К. е насърчавал намесата на свид.* не води до извод за особена дързост,
нито за изключителен цинизъм на стореното. Връзка между поведението на подс.К.
и конкретни действия на свид.* не е описана в обвинителният акт и няма как
подобна връзка, ако изобщо съществува, да изпълва признаците на квалифицирания
състав на престъплението. Множеството и различни по характер неприлични епитети
и нецензурни реплики, според настоящият съдебен състав, се субсумират именно по
основния състав на престъплението по чл.325 от НК, като отличават в тази насока
случая от несъставомерните неприлични прояви.
С оглед изложеното съдът намира, че присъдата на първостепенния съд следва
да бъде отменена на основание
чл.334, т.2, вр. чл.336, ал.1, т.3 от НПК в частта, в която подсъдимият
Р.П.К. е признат за виновен и осъден за
престъпление по чл.144, ал.3, вр. ал.1 от НК, като същият бъде признат за
невинен да е извършил това престъпление и бъде оправдан по така повдигнатото му
обвинение. При това положение няма основания за приложението на разпоредбата на
чл.23, ал.1 от поради което същото следва да бъде
отменено.
Отговорност за непозволено
увреждане по чл.45 от ЗЗД възниква когато е налице причинна връзка между
противоправното и виновно поведение на дееца и настъпилите вреди, независимо
дали същите са съставомерни или не /ТР№1/2013г по т.д.№1/2013г на ОСНК/.
Основанието на гражданския иск е деянието, предмет на обвинението. В
конкретният случай не се доказа извършено от подсъдимия престъпление по чл.144,
ал.3, вр. ал.1 от НК, като се констатира, че не са налице доказателства самото
деяние изобщо да е извършено. Този извод води до преценка за недоказаност и
неоснователност на предявената гражданска претенция за обезщетение на
неимуществени вреди. Присъдата
в гражданско-осъдителната й част следва да бъде отменена, предявеният
грлаждански иск от гражданския ищец И.Н.
срещу подс. К. за причинени неимуществени вреди от деянието по чл.144, ал.3,
вр. ал.1 НК, следва да бъде отхвърлен изцяло.
На основание чл.189, ал.4 от НПК, след като
подсъдимият е намерен от настоящия съд за невинен в извършване на престъпление
по чл.144, ал.3, вр. ал.1 НК, разноските направени от гражданският ищец и
частен обвинител за адвокатско възнаграждение в размер на 500лв, следва да останат в негова тежест. Няма основание за
присъждане на държавна такса за разгледаният граждански иск, поради липса на уважена
част от него. По тези съображения присъдата на първостепенният съд в тези й
част също подлежи на отмяна.
С оглед становището на настоящия съд за недоказаност на квалифициращия
признак на престъпление по чл.325 от НК, на основание чл.334, т.3, вр. чл.337, ал.1, т.2 от НПК, следва да бъде изменена първоинстанционната присъда в частта, в която
подс. К. е признат за виновен и осъден
за това да е извършил деянието по чл.325, ал.1 от НК с изключителен цинизъм и
дързост. Подс.К. следва да бъде признат за невинен и оправдан по правната
квалификация на деянието по чл.325, ал.2 от НК.
Отпадането на по-тежката правна
квалификация налага нова преценка на вида и тежестта на наказанието. Настоящият
съдебен състав намира, че същото следва да бъде определено по реда на чл.54 от НК, тъй като не се констатират многобройни или изключителни смекчаващи вината
на подсъдимия обстоятелства.
Като смекчаващо вината му
обстоятелство не следва да се приема пияното състояние на подсъдимия. Това е
така, тъй като подсъдимият сам, в резултат на собствено решение, се е привел в
това състояние, без да съблюдава възможните последици, поради което деянието му
дори и да е било улеснено от приетия алкохол, е не по-малко укоримо. По тези
съображения съдът не приема становището на първостепенният съд, според което
пияното състояние на подсъдимия следва да се отчете като смекчаващо вината му.
Също така фактът за липса на последващи прояви от подсъдимият от подобно
естество не може да се отчита като характеристика на личността му, тъй като за
същата са от значение тези обстоятелства, които са съществували преди и към
момента на инкриминираната деятелност, предмет на доказване по делото.
Смекчаващо вината на подсъдимия
обстоятелство се явява отчетената от съда роля на свидетеля Н. в развитието на
словесният конфликт. Това са настаняването свидетеля на масата на подсъдимия, с
когото вече са имали обтегнати отношения от по-рано, инициирането на разговор с
него, когато пияното му състояние е било видно и характеровите му особености в
това състояние са били известни, връщането на свидетеля за втори път на
местопроизшествието. Тези действия на свид.Н. не могат да бъдат приети за
неправомерни, но е факт, че те обективно са допринесли за развитието на
ситуацията. По тези съображения настоящият съд счита тези обстоятелства за
смекчаващи вината на подсъдимия такива. Също така следва да се отчете и
съдействието на подсъдимия на досъдебното производство за разкриване на
обективната истина по случая.
Налице е едно отегчаващо вината
на подсъдимия обстоятелство, прието и от първостепенният съд, а именно
съдебното му минало. Видно от същото обаче личността на подсъдимия не се
отличава със завишена степен на обществена опасност. Единствено последното по
ред осъждане на подсъдимият би имало значение за оценката на личността му
поради прекомерната отдалеченост във времето на предходните. Последното му по ред осъждане се отнася за
престъпление по чл.343б, ал.1 от НК, извършено на 17.05.2014г., като
престъплението по настоящото дело се явява извършено в изпитателният срок,
определен за наложеното му наказание „Лишаване от свобода“.
Съобразно характера на деянието,
степента на засягане на охранените от закона обществените отношения, както и
предвид отчетения превес на смекчаващите вината на подсъдимия обстоятелства и
неговата не висока обществена опасност, съдът намира, че спрямо същият
най-подходящо по вид се явява наказанието „Пробация“. Целите по чл.36 от НК
биха били постигнати с това по вид наказание, предвидено в санкцията на
правната норма, а наказанието лишаване от свобода би се явило прекомерно тежко.
Именно наказанието „Пробация“ при конкретният случай има потенциала да укаже
съществено превъзпитателно въздействие спрямо подсъдимия, поради което
настоящият съдебен състав наложи това по вид наказание на подсъдимия К.. То е
определено да включва пробационните
мерки:
„Задължителна регистрация по настоящ адрес“ на
основание чл. 42а, ал. 2, т.1 вр. с чл.42б, ал.1 от НК с явяване и подписване
пред пробационен служител в периодичност два пъти седмично за срок от ОСЕМ
МЕСЕЦА и
„Задължителни периодични срещи с пробационен
служител“ на основание чл.42а, ал.2, т.2 вр. чл. 42б, ал. 2 от НК за срок от
ОСЕМ МЕСЕЦА.
При определяне на размера на наказанието съдът взе
предвид отчетените смекчаващи и отегчаващи вината на подсъдимия обстоятелства,
поради което прие, че времетраенето на наказанието Пробация следва да бъде по
–близко до минимума. Съдът счита, че с този размер на наказанието е възможно да
се въздейства успешно спрямо извършителя. Така определеното по вид и размер
наказание би изпълнило своите функции не само за индивидуална, но и за
генерална превенция, поради което наказание в по-висок размер би се явило
несправедливо.
Предварителното задържане на подс.К. за срок от 24ч по
ЗМВР на 15.02.2018г и от 16.02.2018г до 19.02.2018г по НПК с постановление на
прокурора за явяване пред съд в производство по чл.64 от НПК. следва на
основание чл.59, ал.2, вр. ал.1, т.1 от НК, да се приспадне от определеното
наказание „Пробация“.
В останалата част присъдата на първостепенният съд следва да бъде
потвърдена.
Воден от горното, Пловдивският окръжен съд постанови обявената на страните присъда.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.