РЕШЕНИЕ
№30/30.05.2022 г.
гр. В.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВОС, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, в публично съдебно заседание на двадесет и девети април две хиляди двадесет и втора година в състав:
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: В.М.
при участието на
секретаря В.У.,
като разгледа
докладваното от съдията търговско дело № 175
по описа за 2021
г.,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предмет на
производството е осъдителен иск с правно основание чл. 432, ал.1 от КЗ (в сила
от 01.01.2016 г.), вр. чл. 45 и чл. 52 от ЗЗД, предявен от И.Е.А., ЕГН **********, като баща и законен
представител на малолетния М.И.Е., ЕГН **********,***, чрез пълномощника му
адвокат Й.Д. от САК, със съдебен адрес ***, Против: "ДЗИ
- ОЗ" ЕАД, вписано в Търговския Регистър с ЕИК *, със седалище и
адрес на управление гр. С., бул. „В." №*, Милениум Център, за осъждане на ответника да заплати сума в
размер на 35 000,00 лева, представляваща обезщетение за претърпени от
ищеца М.Е. неимуществени вреди, ведно със законната
лихва върху претендираната сума от датата на
изтичането на тримесечния срок на предявяване на претенцията до
окончателното изплащане на задължението.
Ищецът твърди, че нa На 17.09.2020 г., около
17:45 часа, в гр. В., в ж.к. „Г.М.", по улицата пред бл. *, ВГД управлявал
електрическа тротинетка, на която се возел и М.И.Е., с намерение да завие
надясно и да продължи по ул. „Д.Х.".
В същото време, по ул. „Д.Х."
Б.Н.Н. управлявал т.а. „Д.Л." с рег. № *, с посока на движение от ул. „Г.М."
към ул. „Н. П.".
На нерегулираното
Т-образно кръстовище, образувано между ул. „Д.Х." и улицата пред бл.*,
водачът на т.а. „Д.Л." не спазил правилата за движение по пътищата, като
отнел предимството на дясностоящия участник - водача на тротинетката В.Д.,
правомерно движещ се, извършващ маневра „завой надясно" и реализирал ПТП,
като ги блъснал с предната си дясна част.
Поради движението си с
несъобразена скорост, водачът Б.Н. реагирал на опасността и задействал
спирачната система, но не успял да спре, като при удара, левият крак на М.Е.
попаднал под предната дясна гума на автомобила и бил повлечен от него на
няколко метра.
Тъй като ПТП-то настъпило
в оживен час, множество очевидци уведомили органите на реда, както и родителите
на М., които незабавно дошли на място.
С
оглед състоянието на пострадалото дете, родителите веднага го качили в
собствения си автомобил и потърсили медицинска помощ в МБАЛ"С.П."
АД-В.
Междувременно, водачът на
автомобила В. Н. преценил като по-уместно да измести автомобила и да се прибере
вкъщи, като при пристигане на местопроизшествието екипът на ОД на МВР – В. не
заварил никой от участниците.
След извършени ОИМ
водачът на автомобила бил установен и извикан да се яви на мястото на произшествието.
Полицейските служители съставили Констативен протокол за ПТП с пострадали лица
№ 169/18.09.2020 г., а на основание чл. 212, ал.2 от НПК било образувано
досъдебно прозводство № 3M-230/2020 г. по описа на ОД на МВР –
В., пр.пр. № 2393/2020 г. по описа на РП- В.
Тъй като при разпита си
като пострадал на 25.09.2020 г. М. и родителите му се възползвали от
разпоредбата на чл. 343, ал. 2 от НК, с Постановление от 03.11.2020 г., РП – В.
е прекратила наказателното производство по искане на пострадалото лице.
Постановлението не е обжалвано и е влязло в законна сила.
Вследствие
на гореописаното ПТП е пострадал М.Е., който е получил следните травматични
увреждания:
Средна
телесна повреда, представляваща фрактура на костите на лявата подбедрица -
продължително разстройство на здравето, причинило физически болки, страдания и
ограничение на движенията на ляв долен крайник за период по-дълъг от 30 дни; Епифизиолиза(отлепване)
на епифизата на долната част на лявата тибия - продължително разстройство на
здравето, с потенциал да причини спиране на растежа на костите на левия долен
крайник; Разкъсно-контузна рана на лява
подбедрица - разстройство на здравето, причинило физически болки и страдания;
След настъпване на ПТП, М.Е.
е откаран в МБАЛ „С.П." ООД - гр. В. М. постъпил в лечебното заведение във
видимо отпаднало състояние, с оплаквания от непоносима болка в левия си долен
крайник, като имал и разкъсно-контузна рана на същия, а пръстите на левия му долен
крайник били видимо оточни с ограничени движения. С цел установяване на налични
травматични увреждания са му извършени редица прегледи и изследвания. Извършени
са рентгенографии на лява подбедрица и глезенна става. След извършване на
всичко необходимо, медиците установили наличната фрактура на дисталната част на
тибията. Извършена е безкръвна репозия и е поставена гипсова имобилизация,
приложено е и медикаментозно лечение.
Още същия ден, е изписан
от лечебното заведение, като са му дадени указания за последващи наблюдения от
специалист - контролен преглед и рентгенография, с цел проследяване
зарастването на фрактурираната кост, прегледът е извършен на 28.10.2020 г.
Дадени са препоръки за избягване на всякакви физически натоварвания, които биха
могли да забавят оздравителния процес.
Тъй
като към датата на ПТП по отношение на увреждащия т.а. „Д.Л.", с per.
№*,
е била налице валидна застраховка „ГО" на автомобилистите, полица № * със
срок на действие от 28.05.2020 г. до 27.05.2021 г., сключена при „ДЗИ - ОЗ"
ЕАД, то ответникът се явява пасивно легитимиран да отговаря по настоящата
претенция.
С
оглед разпоредбите на Кодекса за застраховането, И.А. е предявил доброволна
претенция пред застрахователното дружество за заплащане на застрахователно
обезщетение за неимуществените вреди, търпени от сина му М.Е., като при
застрахователя е образувана щета № 43072952100021.
С
писмо Изх. № 0-92-4167/25.03.2021 г. от „ДЗИ-ОЗ" АД отказват да заплатят
застрахователно обезщетение, поради което, е налице правен интерес от
предявяване на настоящата претенция.
Претендират
сума в размер на 35 000,00 лв., обезщетение
за неимуществени вреди, в
следствие на преживяното ПТП.
На основание
разпоредбата на чл. 496 от КЗ, във връзка с чл. 409 от КЗ във връзка с
чл. 84, ал. 3 от ЗЗД застрахователят по застраховка „Гражданска
отговорност" на автомобилистите
претендират и лихва за забава от
датата на постановения отказ/изтичането на 3-месечен срок от предявяване на
доброволната претенция, до датата на плащането на обезщетение.
Ответникът„ДЗИ
- Общо застраховане" ЕАД, Оспорва твърденията в исковата
молба, че Б.Н.Н. - водач на лек
автомобил „Д.Л.“ с per. № *е виновен за настъпилото ПТП,
тъй като не е осъществил противоправно
деяние, което да е в причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат. Тъй като
договорната отговорност на застрахователя по задължителна застраховка “ГО” на
автомобилистите е функционална на деликтната отговорност на застрахованото
лице, то не е налице и основание за ангажиране отговорността на “ДЗИ - Общо
застраховане” ЕАД, във връзка с предявените искове.
Считат, че при описания
механизъм на процесното ПТП от ищеца и с оглед представените по делото
доказателства, застрахованият при Дружеството водач няма вина за настъпване на
събитието и вредите от него.
Ищецът М.И. се возел на
електрическа тротинетка, управлявана от В.Г.Д.. Тротинетката с децата е излязла
с висока скорост от страничната улица, разположена в дясно от пътното платно.
На самата улица има разположени гаражи, които възпрепятстват видимостта на
водача на лек автомобил „Дачия Логан“ с per. №*. При появата на децата
водачът на лекия автомобил реагирал веднага, като свил на ляво, за да избегне
удара и натиснал спирачките. Двете деца се ударили в предната дясна част на
автомобила и паднали на земята пред автомобила. След удара водачът на лекия
автомобил помогнал на децата.
В случая причинените на
ищеца телесни увреждания и свързаните с тях болки и страдания не са резултат от
виновното и противоправно поведение на застрахования при Дружеството водач.
Твърдят, че вина за настъпване на
пътнотранспортното произшествие има изцяло ВГД, който при управление на
електрическата тротинетка внезапно навлиза в лентата на движение на лекия
автомобил, като водачът му Б.Н.Н. не е имал техническа възможност да
предотврати произшествието.
Считат, че предявеният от
И.Е.А. като баща и законен представител на малолетния М.И.Е. иск се явява
изцяло неоснователен и същият следва да бъде отхвърлен като такъв.
При условията на
евентуалност, оспорват иска като прекомерен по размер и правят възражение за
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия ищец на
основание чл. 51, ал. 2 от ЗЗД, тъй като М.И. М. се е возел на
електрическата тротинетка, управлявана от В.Г.Д., а на индивидуалното електрическо
превозно средство (електрическата тротинетка) е забранено да се превозват други
лица.
Оспорват предявения иск
за неимуществени вреди и по размер.
Считат, че претендираната
от ищеца сума за претърпените от него неимуществени вреди, в размер на 35 000
лева е завишена, с оглед обществените критерии за справедливост (чл. 52
от Закона за задълженията и договорите), съдебната практика и обстоятелствата,
при които е настъпило ПТП.
Оспорват и предявения иск
за лихва върху главницата.
Съдът, след съвкупна преценка на твърденията и
доводи на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
От приетите като доказателства по делото
материали по досъдебно
прозводство № 3M-230/2020
г.
по описа на ОД на МВР – В., пр.пр. № 2393/2020 г. по описа на РП- В. е видно, че образуваното срещу водача на лекия
автомобил досъдебно производство е приключило с мнение за прекратяване на осн. чл. 24,ал. 1, т. 9 от НПК,
поради изявление от страна на бащата и
законен представител на пострадалото дете М.Е., че желае образуваното
наказателно производство срещу водача на автомобила да се прекрати и, че няма
претенции към извършителя на деянието .
С оглед прекратяването на наказателното
производство разпоредбата на чл. 300 от ГПК в случая е неприложима, като на
доказване подлежат всички факти, обуславящи отговорност за непозволено
увреждане, в т.ч. извършването на деянието, неговата противоправност и
виновността на водача на увреждащия лек автомобил.
Между страните не се спори относно факта на
настъпило на 17.09.2020 г., около
17:45 часа, в гр.Видин
пътно-транспортно произшествие, причинено от Б.Н. при управление на л.а."Д.Л. с ДК№*, , при което ищецът М.Е. е пострадал и е претърпял неимуществени вреди
изразяващи се в телесни увреждания, болки и страдания. Оспорва се вината на водача на автомобила , а
същата се и презюмира на основание чл. 45, ал. 2 от ЗЗД.
Не е спорно наличието към момента на
посоченото ПТП на договор за застраховка „гражданска отговорност“ на водача на
МПС ДК№ * при
ДЗИ-Общо Застраховане“, съгласно полица № * със срок на действие
от 28.05.2020 г. до 27.05.2021 г., сключена при „ДЗИ - ОЗ" ЕАД и наличието на предявена претенция от бащата на пострадалото дете за изплащане на
застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на
описаното в исковата молба ПТП,
Между страните
е спорен по механизма на
настъпване на пътно-транспортното произшествие, така както е описан в
констативния протокол за ПТП с пострадали лица от 18.09.2020 г. по приложеното досъдебно прозводство № 3M-230/2020
г.
по описа на ОД на МВР – В., пр.пр. № 2393/2020 г. по описа на РП- В.
Спорни между страните са и въпросите за размера на справедливото
обезщетение дължимо за претърпените от ищеца неимуществени вреди, както и за
евентуално съпричиняване на вредите от пострадалия.
Относно
механизма на настъпване на пътно-транспортното произшествие, по делото е назначена
съдебно-автотехническа експертиза, от
която се установява следното : Произшествието е настъпило около 17:45 ч. в светлата
част на денонощието, при ясно, сухо и топло време с отлична видимост, на прав и
хоризонтален участък от пътя. Пътната настилка е била от едрозърнест асфалт,
суха, напукана и с кръпки.
Платното за движение на
ППС е със ширина 6,90 м. Хоризонтална пътна маркировка липсва, а вертикалната
попътно на движението на лекия автомобил „Д.Л." е per. № *по ул.“Д.Х.“ включва
пътните знаци А 19 „Деца“ и В 25 „Забранено движението със скорост по - висока
от 40 км/час“.
Пътят по който са се
движили децата с тротинетката е локален пред бл.13 на ж.к. „Г.М.“ и няма име.
Товарният автомобил ,Д.Л." с per. № * се е движил по ул. „Д.Х.“ на ж.к. „Г.М.“ в участък от улицата
от пресечката
с ул. „С.Т.“ към пресечката с ул. „Н.П.“ - в източна посока.
Електрическа тротинетка, марка „R. “, управлявана от В.Г.Д. и с пътник М.И.Е., и двамата на 11 -годишна възраст се движат по локален път пред бл.13
на ж.к. „Г. М.“, с намерение да се включат в движението по ул. „Д.Х.“ чрез ляв
завой (от дясно на ляво пред движещия се направо т. а.) на образуваното от
двете улици „Т-образно“ кръстовище.
Електрическите тротинетки
са сравнително нови и неизследвани превозни средства и за тях липсват таблични
данни и зависимости, по които по емпиричен път да е възможно да се определят
важните за едно ПТП данни, като скорост, опасна зона и др.
Вещото лице посочва, че
Скоростта на движение на тротинетката преди удара и в момента на удара била
около 14 км/ч в условията на произшествието.
Скоростта на движение на
товарния автомобил преди удара и в момента на удара била около 25 км/ч в
условията на произшествието.
При определяне скоростта
на движение на процесната тротинетка в.л използва данни от техническата й характеристика,
свидетелски показания и др. Анализирайки
данните от протокола за оглед, мащабната скицата, показанията на
свидетелите и направените изчисления вещото лице от техническа гледна точка посочва следния механизъм на настъпилото ПТП:
На 17.09.2020 г., около
17:45 часа по ул. „Д.Х.“ на ж.к. „Г.М.“ в гр. В., сигнализирана с пътни знаци А
19 „Деца“ и В 25 „Забранено движението със скорост по - висока от 40 км/час“ се
движи в източна посока товарен автомобил „Д. Л." с per.
№*,
управляван от Б.Н.Н. със скорост от около 25 км/час.Дължината на опасната зона
на спиране на товарния автомобил „Д.Л." с per. № * при движението му със
скорост от 25 км/ч, при конкретната пътно - транспортна обстановка е била около
13,40 метра.
Заключението на в.л е , че от техническа
гледна точка причина за произшествието е внезапното навлизане на децата с
тротинетката върху платното за движение по ул. „Д.Х."от дясно на ляво пред
товарния автомобил „Д.Л." с per. №*, с което поставили в
невъзможност водачът му да предотврати произшествието.
Електрическата тротинетка
с двете деца на нея е станала видима за водача на товарния автомобил в момента
когато се е показала от заслона на гаражната клетка, т.е. на 0,60 м. вдясно от
десния край на платното за движение по ул. „Д.Х.“.Разстоянието на което се е
намирал товарния автомобил от мястото на удара, в момента, когато е имал
техническа възможност да възприеме тротинетката с децата е била около 11 метра.
В.л посочва, че При анализ на приложения снимков материал се наблюдава отложена
черна боя от рамката на тротинетката върху дясна ъглова част на предна броя във
вид на две успоредни вертикални следи от протриване върху лаковото покритие и
боята Наличието на тези две следи, на разстояние на около 6 см. една от друга,
както и твърдението на водача, че при удара е бил в процес на спиране, са
доказателство, че към момента на удара, автомобила се е движил, макар и бавно,
в надлъжно направление. Т.е. двете ПТП са били
в процес на движение.
Мястото на
съприкосновение между двете ПТП е между вертикалната тръбна рамка на
тротинетката и дясна ъглова част на предна броня на лекия автомобил.
Пострадалото дете, което се е возило зад водача, е нямало съприкосновение с
автомобила, а травматичното увреждане е
получено при падането върху асфалта.
Съдът възприема заключенията на в.л. по АТЕ,
тъй като са в синхрон и със свидетелските показания.
По делото разпитан свидетеля Б.Н., който установява, „ В
областта, където са поставени гаражите, децата излязоха с тротинетка, аз завих
наляво, за да избегна директен удар... Движеха се от тяхната пресечка, нямаше
опит за завиване плътно в дясно, не правеха опит да завиват. Ударът беше, по
мои спомени, с предната част на бронята и гумата, предна дясна част на
колата... При удара бях в процес на спиране. Когато видях, че са срещу мен, с
ляв волан отидох почти на бордюра. “
Свидетеля И.Н. в съдебно
заседание от 15.10.2021 г. заявява :„В един
момент зад гараж, от който няма никаква видимост, излязоха две деца с
тротинетка. Движеха се с една тротинетка двамата. Водачът се опита да избегне
удара моментално, не успя, нямаше как да реагира. Имаше удар между колата и
децата, но колата ли удари децата или те се удариха в нея, не зная. “
„ Със сигурност мога да заявя най-отговорно, че водачът на „Д."-та
караше много леко. Движеше се в неговата си лента. Като излязоха децата той
отиде в крайно ляво, почти на тротоара се качи. “
„ Според мен, децата се движеха с висока скорост. Скорост, с която не
може да се излиза на главен път. Така, както аз видях, децата излязоха направо
между блока, без да завиват на някъде. “
С цел установяване вида и интензитета на претърпените
от пострадалото дете болки и страдания в резултат от претърпяното ПТП са
допуснати съдебно-медицинска експертиза и гласни доказателства.
По делото е
назначена СМЕ , като в.л лекар установява, че от ксерокопие на искане за
рентгеново изследване от 17,49часа на 17.09.2021 год. от Отделение по спешна
медицина при МБАЛ „С. П.“ АД е видно, че М.Е. е бил с травма на глезена и
стъпалото на ляв долен крайник.
От допълнителен лист за
преглед към същото спешно отделение /№ 10936/ е видно, че М. е прегледан от др.
В. - ортопед, който е поставил диагноза Счупване на костите на лява подбедрица;
остеоепифизиолиза на лява подбедрица в далечна трета.
От резултат от рентгеново
изследване № 3654 07.10. на името на М.Е. - счупване на костите на лява
подбедрица в далечна трета. От ксерокопие на амб. лист № * от 28.10.2021год.
подписан от д-р В. на името на М.Е.: анамнеза: на 17.09.2021год. при ПТП
получава счупване на костите на лява подбедрица и разкъсно - контузии рани в
долната част на същата, по спешност е извършено наместване и гипсова
имобилизация. Обективно: гипсова имобилизация на левия долен крайник, пръстите
умерено отточни с ограничени движения и нормална циркулация. Обективно: гипсова
имобилизация на левия долен крайник, пръстите умерено отточни с ограничени
движения и нормална циркулация. Движи се с две патерици без натоварване на
крайника.
В.л по СМЕ е установено, че е налице е пряка
— причинно следствена връзка между претърпения инцидент и получаване на
уврежданията. Посочва, че в практиката
такива увреждания в детска възраст оздравяват за срок от четири - пет месеца не
се наблюдават остатъчни явления.
Изготвена е и съдебно-медицинска експертиза по
писмени данни, с проследяване на рентгеновите изследвания, като в.л лекар
посочва, че М.Е. е получил счупване на
глезена-на голяма и малка пищялна кост по индиректен механизъм-чрез огъване, в
момента на падането от превозното средство-тротинетка, като в момента на
съприкосновението левия крак е послужил като опора, но поради падането костите
са се огънали и в резултат на това е настъпило счупването.
Във връзка с претърпените неимуществени
вреди са събрани гласни
доказателства-показанията на свидетелката Л. А.
, майката на детето, която
установява, че непосредствено след
катастрофата е била уведомена, че синът й е пострадал.. когато отишла до
мястото на ПТП детето
седяло на тротоара, кракът му бил изкривен. Обадили се на баща му натоварили го в колата, като баща му го носел на ръце и го
завел в „Бърза помощ. Направили рентгенова снимка, която установила счупване на глезенна става – голяма и тънка
кост. След това бил прегледан от дежурния ортопед д-р В., който казал, че детето е за операция и следва да
бъде оперирано в болница в гр. С. Уточнили се, че пътуването към С. ще стане след втора снимка, която е
направена след наместването на крака. Детето страда от вид епилепсия и не била препоръчителна упойка при това
положение.
Кракът бил наместен без упойка
от д-р В., като се наложило няколко човека да го държат, за да се извърши тази
манипулация. Сложили му гипсова шина, защото имал рани.42 дни синът й бил с гипсова шина. Не можел да се придвижва
първата седмица, не трябвало да стъпва на крака. Носили го на ръце до тоалетна.
Впоследствие започнал да се придвижва с проходилка. След седмия ден от
свалянето на шината започнало раздвижването, което правели вкъщи, поради
пандемията от корона вирус.
Д-р Велков показал как да го
раздвижват и изобщо, какво да правят. От 17-ти септември до 27-и ноември не е
посещавал училище.
Плачел, че го боли. Постоянно ги карал да го вдигат, да го изправят,
тъй като му изтръпвал крака. От болките не можел да спи. Обяснявал, че
инцидентът му е пред очите, изпитвал страх. И по настоящем изпитва страх да излиза на тази улица. Бил освободен от
физическо цяла година.
Преди инцидента ходел на
народни танци. Пропуснла концертите, които били планирани. До около месец
февруари-март накуцвал при ходене. Не си възстановил нормалната походка. И
понастоящем има болки при натоварване. Приемал „Н.“ като обезболяващи след
инцидента за болките, от които се оплаквал. Към танците се върнал март или
април месец.
Сега, като си натовари повече крака се оплаквал, че започва да го
боли.
След съвкупна преценка на приетите
по делото писмени доказателства, съдебно-медицинска,
съдебно-автотехническа експертиза и
свидетелски показания, съдът приема за доказани обстоятелствата, че ищецът като
пострадал от описаното в исковата молба пътно-транспортно произшествие е
понесъл физически и психически травми, болки и страдания, съответстващи по
сила, продължителност и интензитет на причиненото му увреждане, изразяващо се
във фрактура на глезена-счупване на голяма и малка пищялна кост.
Физическите болки са били най-интензивни
непосредствено след причиняване на увреждането. В резултат от проведеното по
спешност лечение в рамките на месеца
е последвало възстановяване от
физическите наранявания и пълно в рамките на 4-5 медеца. Към момента не са
налице данни за продължаващи болки в областта на счупването или каквито и да
било други физиологични последствия от нараняването. Това следва от
заключението на допуснатата съдебно-медицинска експертиза, неоспорена от
страните.
Причинените неимуществени
вреди не могат да бъдат поправени, а само могат да бъдат възмездени чрез
парично обезщетение за доставяне на други блага. Тази заместваща облага следва
да се определи от съда във всеки отделен случай в зависимост от характера и
степента на конкретното субективно увреждане. Преценката за размер на
обезщетението по чл. 52 ЗЗД се извършва по справедливост и вътрешно убеждение.
В случая от съществено значение са възрастта на пострадалия – 11г. към датата
на деликта, характера и продължителността на лечението и възстановяването му,
преживеният стрес в момента на самото ПТП и появилите се след това проблеми от
психично естество. Следва да се имат предвид и конкретните икономически условия
към датата на увреждането, ориентир за които се явяват минималните
застрахователни суми (лимитна отговорност) съгласно чл. 492, т. 1 от КЗ, който
предвижда лимит на обезщетението за неимуществени вреди вследствие на телесно
увреждане или смърт за всяко събитие в размер на 10 000 000 лева независимо от
броя на пострадалите лица.
Съобразявайки приетите за установени
обстоятелства, изброени по-горе и относими към приложение критерия за
справедливост, въведен с чл. 52 ЗЗД, настоящият състав намира, че за адекватен
паричен еквивалент на претърпените от ищеца неимуществени вреди, които се
намират в пряка причинно-следствена връзка с претърпяното ПТП, следва да бъде приет размер на
обезщетението от 21 000 (двадесет и една хиляди ) лева.
По отношение
своевременно релевираното от застрахователя защитно възражение за съпричиняване
на вредоносния резултат от пострадалия, въз основа на съвкупната преценка на
събраните по делото доказателства, съдът намира следното:
Възражението намира правното си основание в
разпоредбата на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД.
Съгласно практиката на ВКС на РБ, обективирана
в постановените по реда на чл. 290 от ГПК решения № 159 от 24.11.2010 г. по
т.д. № 1117/2009 г. на II т.о. и № 98 от 08.07.2010 г. по т.д. № 942/2009 г. на
II т.о., принос за настъпване на увреждането е налице, когато пострадалото лице
със своето поведение е създало предпоставки за настъпването на вредите или е
допринесло за механизма на увреждането, като тежестта за установяване на тези
обстоятелства е върху страната, която твърди, че е налице съпричиняване. За
съпричиняването е без значение дали пострадалият е действал виновно.
За доказване на възражението за съпричиняване
по искане на ответника е назначена съдебна авто-техническа експертиза с цел
установяване на конкретния механизъм на настъпване на ПТП. Разпитан е като
свидетел и водачът на лекия автомобил.
От приетото по делото заключение на
допуснатата САТЕ, което съдът кредитира,
се установява, че основната причина за настъпване на ПТП-то според вещото лице от техническа гледна точка е внезапното навлизане на децата с
тротинетката върху платното за движение по ул. „Д.Х."от дясно на ляво пред
товарния автомобил „Д.Л." с per. №*, с което поставили в
невъзможност водачът му да предотврати произшествието.
Електрическата тротинетка
с двете деца на нея е станала видима за водача на товарния автомобил в момента
когато се е показала от заслона на гаражната клетка, т.е. на 0,60 м. вдясно от
десния край на платното за движение по ул. „Д.Х.“.Разстоянието на което се е
намирал товарния автомобил от мястото на удара, в момента, когато е имал
техническа възможност да възприеме тротинетката с децата е била около 11 метра.
Товарният автомобил „Д.Л." с per.
№*,
управляван от Б.Н.Н. се е движил със
скорост от около 25 км/час, а тротинетката с около 14 км/ч.Дължината на
опасната зона на спиране на товарния автомобил „Д.Л." с per.
№
*при движението му със скорост от 25 км/ч, при конкретната пътно - транспортна
обстановка е била около 13,40 метра.При попадане в опасната зона на автомобила, водачът му
е имал възможност да избегне удара с тротинетката само чрез спасителна маневра в ляво .
Децата са нямали възможност да предотвратят
ПТП посредством спасителна маневра, но са имали възможност да спрат преди
точката на ПТП при аварийно спиране преди навлизане в зоната на видимост.
От показанията на свидетеля – водач на лекия
автомобил се потвърждава механизма на
настъпване на процесното ПТП, така както е описан в констативния протокол за
ПТП с пострадали лица , в протокола за оглед на местопроизшествието и в заключението на вещото лице по
допуснатата по делото САТЕ. Свидетелят твърди още, че не е имал възможност да
направи маневра .
По делото няма данни
децата да са носели каски при движение с тротинетката.
От съвкупната преценка на
доказателствата относно механизма на настъпване на ПТП може да се направи
категоричен извод за наличие на причинно-следствена връзка между поведението на
пострадалото дете – ищецът М.И. – и настъпилия вредоносен резултат.
На първо място се установява, че тротинетката,
на която се е возил пострадалия е
навлязла в платното за движение неправомерно без да зачете предимството на
лекия автомобил. Независимо, че ищецът е малолетен, поради което не е действал
виновно, поведението му е обективно противоправно и неочаквано от гледна точка
на движещия се по пътя с предимство водач на лек автомобил. Навлизането на
пътното платно е било внезапно и със скорост по-висока от тази на пешеходец.
Поведението на децата при конкретната пътна обстановка и условия закономерно с голяма вероятност
биха довели до пътно-транспортно произшествие и до наранявания от вида на
получените от ищеца.
От друга страна, водачът на лекия автомобил е
действал виновно, поради което неговата отговорност не може да бъде
изключена, а само да бъде намалена съобразно разпоредбата на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД. Същият е нарушил разпоредбата на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, съгласно която е
бил длъжен при избиране скоростта на движението да се съобрази с конкретните
условия на видимост, за да бъде в състояние да намали скоростта и в случай на
необходимост да спре, когато възникне опасност за движението. В случая, макар и
да се е движел по път с предимство, водачът, видно от собствените му показания,
е познавал пътя и при наближаване на ул. е можел да предвиди появата на
опасност за движението-съществуващите пътните знаци А 19 „Деца“ и В 25
„Забранено движението със скорост по - висока от 40 км/час“.
Такава опасност може
да създаде както пътно превозно средство така и пешеходец и тя е предвидима.
Ограничената от гаража видимост налага
в такива случаи да се избере по-ниска скорост на движение, така че дори и при
внезапно появила се опасност водачът своевременно да може да спре.
При преценката на
степента на съпричиняване следва да се вземе предвид конкретния принос на всяка
от страните – участници в произшествието (Решение № 117 от 8.07.2014 г. на ВКС
по т. д. № 3540/2013 г., I т. о., ТК). Това предполага съпоставяне на
поведението на увредения с това на делинквента и отчитане тежестта на
допуснатите от всеки нарушения, довели до настъпване на вредоносния резултат.
Отговорността на водача на моторно превозно
средство за осигуряване безопасност на движението е значително по-голяма, от
тази на пешеходците или велосипедистите, например, и това произтича
от качеството на моторното превозно средство като източник на
повишена опасност, който може да нанесе много по-тежки вреди, отколкото
споменатите участници в движението (така Решение № 97 от 6.07.2009 г. на ВКС по
т. д. № 745/2008 г., II т. о.).
В конкретният случай, с оглед на това, че
водачът на тротинетката на която се е возил
ищецът е отнел предимството на
лекия автомобил , навлязъл внезапно на
платното за движение, движил се е с висока скорост, неговият принос за
настъпването на конкретно установените по делото вреди е по-равен на приноса на водача Б.Н.., поради което определя
съдът определя съпричиняване от страна
на пострадалото лице в размер на 50 %
/петдесет на сто).
Предвид приетия размер на съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на пострадалия, предявеният иск за обезщетение
за неимуществени вреди ще се уважи в размер на 10 500 лева., като в останалата част до пълния предявен размер
искът следва да бъде отхвърлен.
На основание чл. 84, ал. 3 от ЗЗД при
задължение за обезщетяване на вреди от непозволено увреждане длъжникът се смята
в забава след изтичане на тримесечния
срок за отговор на претенцията до застрахователя , респ. процесното парично
вземане за сумата 10 500 лв., произтичащи от непозволено увреждане, е изискуемо
от датата на причиняване на неимуществените вреди, които обезщетява, поради
което ще се уважи и акцесорната претенция за законна лихва върху присадената
сумата, считано от датата на изтичане на
тримесечния срок -25.06.2021г., до окончателното изплащане на задължението.
Искания за присъждане
на съдебно-деловодни разноски са направени в хода на производството от
процесуалните представители на двете страни, с представяне на списъци по чл. 80 ГПК.
На основание чл. 78,
ал. 6 ГПК, поради това, че ищецът е освободен от заплащане на такси и разноски,
ответникът " ДЗИ-ОБЩО
ЗАСТРАХОВАНЕ" АД следва да бъде осъден да заплати по сметка на ВОС
съразмерно на уважената част от исковете дължимата държавна такса в общ размер
на 420/четиристотин и двадесет / .
" ДЗИ-ОЗ" АД следва да заплати на ищеца разноски за
възнаграждения на вещи лица в общ размер-221/ двеста двадесет и един /
лева .
На основание чл. 78,
ал. 1 ГПК вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв. ответното дружество дължи на
процесуалния представител на ищеца адвокатско възнаграждение съразмерно на
уважената част от исковете. Процесуалният представител
на ищецът посочва, че размерът на дължимото
адвокатско възнаграждение следва да бъде определен на основание чл. 38, ал.1
т.2 ЗАдв. С оглед размера на уважената искова претенция и на основание чл. 7,
ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 от 09.07.2004 год. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения,/ 830+3% за горницата над 10 000 лв./ съобразно уважената част от иска ,
дължимото възнаграждение е
в размер на 845 лв.
Основанията, при които
адвокатът може да оказва безплатно адвокатска помощ и съдействие, са предвидени
в чл. 38, ал. 1 ЗАдв.: 1/ лица, които имат право на
издръжка; 2/ материално затруднени лица; 3/ роднини, близки или на друг юрист.
В посочената разпоредба не е уредено изискване клиентът да доказва наличието на
някое от посочените основания при сключване на договора за правна помощ. Преценката
дали да окаже безплатна правна помощ и дали лицето е материално затруднено или
не се извършва от самия адвокат и е въпрос на договорна свобода между адвоката
и клиента. Предпоставките за присъждане на адвокатско възнаграждение на
адвокат, оказал безплатна правна помощ, са посочени в разпоредбата на чл. 38,
ал. 1 и ал. 2 ЗАдв.: адвокатът да е оказал безплатна правна помощ на някое от
основанията по чл. 38, ал. 1, т. 1 – 3 ЗАдв.; в съответното производство
насрещната страна да е осъдена за разноски, т. е. да е постановено позитивно
решение за страната, представлявана от съответния адвокат /чл. 38, ал. 2 ЗАдв. във връзка с чл. 78 ГПК/.
При осъществяване на
посочените предпоставки и заявено своевременно искане за присъждане на
адвокатско възнаграждение съдът е длъжен да определи адвокатското
възнаграждение на оказалия безплатната правна помощ адвокат в размер не
по-нисък от предвидения в Наредбата по чл. 36, ал. 2 ЗАдв.,Правото да определи размера
на възнаграждението (в размер на по-нисък от предвидения в наредбата по чл.36 ал.2 ЗАдв.) е предоставено на съда. В конкретния случай ВОС е
определи възнаграждението, съобразявайки се и с конкретните обстоятелства и с
осъществените от адв. Д. процесуални действия . При оказана безплатна
адвокатска помощ присъденото възнаграждение цели да възмезди положения труд от
адвоката, а не представлява присъждане на разноски (по своята правна същност
обезщетение) на спечелилата делото страна по чл.78 ГПК. В хипотезата по чл.38 ал.2 ЗАдв. липсва уговорен и реално
заплатен адвокатски хонорар от
представляваният като предпоставка за неговото заплащане съгл. т.1 от
Тълк.решение №6/6.11.2013г. по т.д.№6/2012г. на ВКС, ОСГТК. Меродавен за
определяне размера на възнаграждението по чл.38 ал.2 ЗАдв. при съобразяване с
нормативно предвидения минимален размер, е принципът за възмездност на
адвокатския труд (чл.36 ал.1 ЗАдв.), който принцип е взет предвид
отВдОкр. съд.
На адв. Й.Д. от САК, със съдебен адрес ***,
процесуален представител на ищецът, на
основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА, се следва присъждане на адвокатско
възнаграждение в размер на 845 / осемстотин четиридесет и пет лева/лв.,
съразмерно на уважената част от исковете.
На основание чл. 78,
ал. 3 ГПК ищецът следва да заплати на ответното дружество направени в
производството съдебно-деловодни разноски съразмерно на отхвърлената част от
исковете в общ размер на 1421 лв., от които 315 лева депозити за вещи лица
и 1106 лв. адв. възнаграждение по договор за правна помощ № 0091531 от 14.05.2021г.
Представеният от
ответното дружество списък с разноски , към молба от 29.04.2022г, по т.5 от
същия за заплатено адв. Възнаграждение в размер на 1800 лв., не се подкрепя от
данните по делото. Видно от договора за правна защита и съдействие, същия касае
друго дело, пред ОС-Враца и няма връзка с настоящето.
Воден от горното,
съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА " ДЗИ – ОЗ""
ЕАД, ЕИК, със седалище и
адрес: гр. С., гр. С., бул. „В." №*, Милениум Център да заплати на М.И.Е., ЕГН **********,***, представляван от неговия баща и законен представител И.Е.А., ЕГН : **********, сумата 10 500 /десет хиляди и
петстотин / лева, представляваща обезщетение за претърпените неимуществени
вреди – болки и страдания, в резултат от пътно-транспортно произшествие,
причинено виновно на 17.09.2020
г., около 17:45 часа, в гр. , от Б.Н.Н. като водач на т.а. „Д.Л." с рег. №*, чиято отговорност е покрита от ответника по
силата на договор за застраховка „ГО“ съгласно застрахователна полица № * със срок на действие от 28.05.2020 г. до
27.05.2021 г., сключена при „ДЗИ - ОЗ" ЕАД,, ведно със законната лихва върху
присъдената сума от 25.06.2021г.до
окончателното погасяване на задължението, на основание 432, ал.1 от КЗ (в сила
от 01.01.2016 г.), вр. чл. 45 и чл. 52 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД, като ОТХВЪРЛЯ иска
за присъждане на разликата над 10 500 лв. до предявения размер от
35 000 лв. като неоснователен.
ОСЪЖДА " ДЗИ – ОЗ"" ЕАД, ЕИК*, със седалище и адрес: гр. С., да заплати в полза на бюджета на съдебната
власт по сметка на ВОС сумата 420 /четиристотин и двадесет /лева, представляваща дължими държавна такса .
ОСЪЖДА" ДЗИ – ОЗ"
ЕАД, " ЕИК*, със седалище и адрес: гр. С., бул. „В." №*, Милениум Център да заплати на М.И.Е., ЕГН **********,***, представляван от неговия баща и законен представител И.Е.А., ЕГН **********, сумата 221 /двеста двадесет и един / лв., представляващи сторени съдебно-деловодни разноски, съразмерно с уважената част от исковете, на
основание чл. 78, ал. 6 от ГПК.
ОСЪЖДА " ДЗИ – ОЗ ЕАД, ЕИК, със седалище и адрес: гр. С., да
заплати на адвокат Й.Д. от САК – процесуален представител на
ищеца М.И.Е.,
ЕГН **********,***, представляван от
неговия баща и законен представител И.Е.А., ЕГН ********** сумата от
845 /осемстотин четиридесет
и пет лева на осн. чл. 38, ал. 2
от Закона за адвокатурата, вр. чл. 78, ал. 3 от ГПК, съразмерно на
уважената част от исковете.
ОСЪЖДА М.И.Е., ЕГН **********,***, представляван от неговия баща и законен представител И.Е.А., ЕГН ********** да заплати на " " ДЗИ – ОЗ""
ЕАД, -ЕИК*, със седалище и адрес: гр. С., бул. „В."
№*, Милениум Център С., сумата 1421/хиляда четиристотин двадесет и един/ лв.,
съдебно-деловодни разноски съразмерно на отхвърлената част от исковете, от
които 315/триста и петнадесет / лева депозити за вещи лица и 1106/хиляда сто и шест / лв. адв.
възнаграждение по договор за правна
помощ № 0091531 от 14.05.2021 , съразмерно с отхвърлената част от исковете, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред САС в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: