РЕШЕНИЕ
№ 708
гр.Плевен, 04.12.2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд-гр.Плевен, V –ти състав, в открито
съдебно заседание на двадесет и осми
ноември две хиляди и деветнадесета
година в състав: Председател: Катя Арабаджиева
при
секретаря Цветанка Дачева, като разгледа докладваното от съдия Арабаджиева
административно дело №1136 по описа на
Административен съд-Плевен за 2019 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по жалба от Х.Г.Т. с ЕГН ********** ***, против Заповед
за прилагане на принудителна административна мярка №19-0938-001597/9.09.2019
год. на Началник сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Плевен, с която спрямо жалбоподателя е приложена принудителна
административна мярка по чл.171, т.1, б.“б“ от ЗДвП – временно отнемане на
свидетелството за управление на МПС на водача, до решаване на въпроса за
отговорността, но не повече от 18 месеца.
В
жалбата се навеждат доводи, че оспорената заповед е издадена от некомпетентен
орган, тъй като в нея е посочена заповед за упълномощаване, чийто издател не е
ясно кой е, компетентен ли е да прилага ПАМ и да оправомощава длъжностни лица
затова. Само от посочването на заповедта не може да бъде изведен извод, че на
административния орган са делегирани именно правомощия за прилагане на ПАМ, тъй
като не става ясно какъв е срокът на действие на заповедта, по силата на която
органът е упълномощен да прилага ПАМ. Счита, че при издаване на заповедта е
допуснато и съществено нарушение на
административнопроизводствените правила, изразяващо се в липса на мотиви
относно срока, за който ще действа приложената ПАМ. Твърди, че при определяне
продължителността на мярката органът действа в условията на оперативна
самостоятелност и следва да изложи мотиви относно срока, за който се прилага
ПАМ. Сочи, че като фактическо основание за прилагане на ПАМ е посочен съставен
АУАН №АА250574/8.09.2019 год., за управление на 9.09.2019 год. на МПС с
концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 промила, поради което е налице
разминаване в датата на извършване на
нарушението, посочена в АУАН и тази, записана в оспорената заповед. Излага подробни
съображения във връзка с разминаването в датата на извършване на нарушението. В
заключение моли съда да отмени оспорената заповед.
В съдебно заседание жалбоподателят не се явява и не се
представлява, депозирал е писмено становище, в което заявява, че поддържа
депозираната жалба, по същество моли за отмяна на заповедта.
Ответникът по жалбата- Началникът сектор ПП при ОД на
МВР-Плевен в съдебно заседание не се представлява,
в писмо вх.№4963/9.10.2019 год. моли
съда да потвърди оспорената заповед за прилагане на ПАМ.
Административният съд, пети състав, като обсъди
доказателствата по делото и доводите и възраженията на страните, и като извърши цялостна проверка
на оспорената заповед във връзка с правомощията си по чл.168 от АПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
Видно от акт за установяване на административно
нарушение серия АА, бл.№250574/9.09.2019 год. на л.30 от делото е, че Т., на
9.09.2019 год. около 10,00 часа на път I-3, км.95+803 с посока на движение към гр.Русе,
управлява колесен трактор „Ламборджини“ с рег.№ *****, като се движи по скоростен път (автомобилен път),
обозначен с пътен знак Д-7, без да има това право. Водачът управлява след
употреба на алкохол над 0,5 промила с показание 0,78 промила, установено с
техническо средство Дрегер 7510 с фабричен номер ARDM 0254.
Издаден талон за медицинско изследване №0036980 и седем броя стикери №А012818. Резултат ХИ-311/12.09.2019
год.-0,54 промила. Деянията са квалифицирани като нарушения на чл. 55, ал.1 и
чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП. С АУАН са
иззети СУМПС № ********* и к.т. № ***********. На л.31 от делото е приложен и Протокол за химическо
изследване за определяне на концентрацията на алкохол в кръвта, от заключението
в който се установява, че в получената за изследване кръв се доказва етилов
алкохол в концентрация 0,54 промила. Въз основа на акта за нарушение е издадено
Наказателно постановление №19-0938-003814/8.10.2019 год. от Началник сектор ПП
при ОД на МВР-Плевен, с което за нарушението
на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП за управление на МПС с концентрация на
алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда до 0,8 на хиляда, и на основание чл.174,
ал.1, т.1 от ЗДвП на Т. са наложени административни наказания „глоба“ в размер
на 500 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от шест месеца, като
на основание Наредба №Iз-2539 на МВР
са отнети на водача общо 10 точки.
На 9.09.2019 год. е издадена и оспорената в настоящото
производство Заповед за прилагане на принудителна административна мярка
№19-0938-001597/9.09.2019 год. на Началник сектор „Пътна полиция“ при ОД на
МВР-Плевен, с която спрямо жалбоподателя е приложена принудителна
административна мярка по чл.171, т.1, б.“б“ от ЗДвП – временно отнемане на
свидетелството за управление на МПС на водача, до решаване на въпроса за
отговорността, но не повече от 18 месеца затова, че на 9.09.2019 год. около 10,00 часа в община
Плевен, на път I-3, км.95+803 с посока на
движение към гр.Русе, управлява колесен трактор „Ламборджини“ с рег.№ **********, като се движи по скоростен път(автомобилен път),
обозначен с пътен знак Д-7, без да има това право. Водачът управлява след
употреба на алкохол над 0,5 промила с показание 0,78 промила, установено с
техническо средство Дрегер 7510 с фабричен номер ARDM 0254.
Издаден талон за медицинско изследване №0036980 и седем броя стикери №А012818. Принудителната административна
мярка се изразява във временно отнемане на свидетелството за управление на МПС
до решаване на въпроса за отговорността на водача, но не повече от 18 месеца.
При така установената фактическа обстановка, съдът
прави следните правни изводи:
Оспорената заповед е връчена лично срещу подпис на
жалбоподателя на 18.09.2019 год., видно от разписката за връчването й върху
самата заповед на л.7 от делото. Жалбата е подадена чрез административния орган
и е заведена в деловодството с вх.№316000-34147 от 1.10.2019 год., следователно
същата е допустима за разглеждане като подадена в срок, от надлежна страна, за
която оспореният акт е неблагоприятен, имаща
право и интерес от оспорване .
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
При проверка за законосъобразност на обжалвания
административен акт съгласно изискванията на чл.146 от АПК, настоящия състав на
съда намира, че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган съобразно с
изискванията на чл.172, ал.1 от Закона за движение по пътищата, съгласно който ПАМ по чл. 171, т. 1 се прилагат от
ръководителите на службите за контрол по този закон, съобразно тяхната
компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Жалбоподателят неправилно
счита, че посочената в оспорената заповед оправомощителна заповед е
315з-27/27.03.2018 год. Видно е, че в
оспорената заповед е посочено, че Началникът на сектор ПП към ОД на
МВР-Плевен е оправомощен със Заповед №315з-27/3.01.2018 год. Последната е
приложена на л.10-11 от настоящото дело, издадена е от Директора на ОД на
МВР-Плевен и с нея са възложени правомощия за издаване на заповеди за прилагане
на ПАМ, в т.ч. по чл.171, т.1 от ЗДвП на изрично посочени длъжностни лица, в т. ч. и на
Началниците на сектор ПП при ОД на МВР-Плевен-за цялата територия, обслужвана
от ОД на МВР-Плевен, какъвто е издателят на процесния административен акт. От
своя страна и видно от мотивите на оправомощителната заповед № 315з-27/3.01.2018
год., тя е издадена на основание Заповед № 8121з-1524/9.12.2016. на министъра
на вътрешните работи, приложена на гърба на л.44 от делото. С тази последно
цитирана заповед министърът на вътрешните работи е определил областните
дирекции на Министерството на вътрешните работи като служби за контрол по
смисъла на чл. 165, ал. 1 ЗДвП. Действително, както се
твърди в жалбата, в оправомощителната заповед № 315з-27/3.01.2018 год. на
Директора на ОД на МВР-Плевен не е посочен какъв е срокът на действие на
същата, но такова посочване не е необходимо, тъй като действието на заповедта се
прекратява при настъпване на факти и обстоятелства, в т.ч. нормативни,
обуславящи отмяна или изменение на заповедта за оправомощаване-например законодателна
промяна, предвиждаща различни от посочените в заповедта компетентни органи за
прилагане на съответните ПАМ, или промяна относно службите за контрол и т.н. По
делото няма данни и не се твърди да са настъпили такива факти и обстоятелства,
поради което издадената Заповед № 315з-27/3.01.2018 год. е била валиден акт,
годен да възложи описаните в нея правомощия на оправомощените длъжностни лица.
При постановяването на заповедта са спазени
изискванията за писмена форма и реквизити на административния акт. В заповедта
подробно са описани и изброени нарушените от жалбоподателя разпоредби като
водач на МПС, не само текстово, но и чрез своето цифрово изражение. Фактическата
обстановка е описана чрез възпроизвеждане на нарушените правила от акта за
нарушение. Установеното в мотивите на заповедта нарушение е описано точно и
съответства на правните разпоредби на
чл.5, ал.3, т.1 и чл. 174, ал. 1, т.1 от ЗДвП. От друга страна, фактическите констатации са изложени подробно и в
съставения АУАН, който е цитиран в
мотивите на оспорения административен акт. Изложените мотиви в заповедта сочат
на основание по чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП, така, както е отразено
в нея. Както заповедта, така и АУАН (на основание чл.43, ал.2 от ЗАНН) са
надлежно връчени на жалбоподателя.
Неоснователно е оплакването в жалбата, че в оспорената
заповед е описан съставен АУАН №АА 250574, от дата 8.09.2019 год., при
положение, че нарушението е извършено на 9.09.2019 год. Видно е от приложената
на л.7 от делото заповед за прилагане на ПАМ, че в нея е описано както че
нарушението е извършено на 9.09.2019 год., така и че АУАН е съставен на
9.09.2019 год. Недоброто разчитане на цифрите в оспорената заповед вероятно се
дължи на факта, че цифрите 8 и 9 си приличат графически, както и поради факта,
че оспорената заповед е отпечатана върху по-тънка хартия, съставляваща обичаен
консуматив за матричен принтер, вследствие което изписването на буквите и
цифрите не е категорично ясно и отчетливо, а на места размазано и изкривено, което е довело до заблуждение
относно описаната дата на съставяне на АУАН.
Неоснователно е и възражението относно липса на мотиви
досежно срока, за който ще действа приложената ПАМ. Срокът на действие на
временната мярка е дефиниран изрично в закона и се прилага пряко по силата на
правна норма, поради което непосочването му в заповедта не съставлява порок на
акта, тъй като не се отразява на законосъобразността на волеизявлението на
административния орган. Разпоредбата на чл. 171, т. 1, б. "б" ЗДвП
предвижда, че свидетелството за правоуправление се отнема до решаване на
въпроса за отговорността на водача, но за не повече от 18 месеца. Разпоредбата
не предвижда определяне на различен срок от административния орган в определени
граници. Следователно при посочването на срока, за който е приложена
принудителната административна мярка, административният орган не действа при
условията на оперативна самостоятелност, тъй като срокът е определен в закона и
в заповедта само се възпроизвежда предвидения в закона срок, а не се определя
такъв от органа. Прилагането на временна мярка с непосочване изрично на
установения в чл. 171, т. 1, б. "б" ЗДвП срок,
не препятства проверката за съответствие на акта с целта на закона.
Процесната заповед е издадена в съответствие с
материално правните разпоредби на закона. По смисъла на чл. 171, ал. 1 от ЗДвП
принудителните административни мерки се прилагат за осигуряване безопасността
на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения
по този закон, поради което те са от вида на преустановяващите ПАМ. В
хипотезата на чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП може да се приложи
принудителна административна мярка "временно отнемане на свидетелството за
управление на моторно превозно средство" до решаване на въпроса за
отговорността му, но за не повече от 18 месеца на водач, за който се установи, че
управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5
на хиляда, установена с медицинско и химическо лабораторно изследване или с
изследване с доказателствен анализатор, или с друго техническо средство,
определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания
въздух.
Волеизявлението
за налагане на принудителна административна мярка се обективира в заповед,
която има характер на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21,
ал. 1 от АПК и се издава по реда на Глава пета, Раздел втори от АПК. Фактическото
основание за издаването на заповед на основание чл. 171, т. 1, б. "б"
от ЗДвП в конкретния случай е установена по надлежния ред концентрация на
алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда.
На първо място следва да се посочи, че конкретните
факти, изпълващи тази хипотеза за прилагане на ПАМ, са установени с акт за административно
нарушение серия АА, бл.№ 250574/9.09.2019 год., съставен от компетентните
длъжностни лица. Съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП този акт се ползва с
доказателствена сила до доказване на противното, поради което доказателствената
тежест за установяване на фактическа обстановка, различна от тази по АУАН лежи
върху жалбоподателя. АУАН представлява и
официален документ по смисъла на чл. 179 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК и има
обвързваща доказателствена сила за извършените изявления и действия, поради
което на основание 193, ал. 1, изречение първо във вр. с чл. 154, ал. 1 от ГПК,
доказателствената тежест за установяване на фактическа обстановка, различна от
тази по АУАН, лежи върху жалбоподателя. АУАН съставлява част от
административната преписка. В хода на съдебното производство не е оспорена
истинността на събраните по административната преписка доказателства по реда на
чл. 193, ал. 1 ГПК, вр. чл. 144 АПК от страна на жалбоподателя, включително и
тази на АУАН. Събраните доказателства по административната преписка, съгласно
чл. 171, ал. 1, изр. 1 АПК, имат доказателствена сила в настоящия процес. Доказателствата
по административната преписка съдът цени, защото са безспорни и следващите от
тях фактически установявания са конкретни, логични, съответстват си и не са
опровергани. На основание чл. 17, ал. 2 от ГПК, във вр. с чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, съдът при преценката на валидността на АУАН във вр. с чл. 179 от ГПК,
намира, че същият е съставен от компетентен орган по чл. 189, ал. 1 от ЗДвП,
има необходимото съдържание по чл. 42 от ЗАНН - съдържа описание на
нарушението, дата, място и обстоятелствата, при които е извършено, съдържат се
необходимите индивидуализиращи данни, като са спазени и относимите разпоредби
на чл. 40 - 43 от ЗАНН за съставянето му. Не подлежи на преценка от съда по
настоящия спор съставомерността на посоченото като извършено в АУАН административно
нарушение, по арг. от чл. 179, ал. 1 от ГПК, а следва да се прецени само
валидността на този акт. На основание посоченото, следва и извод, че АУАН е
издаден от компетентен орган, в установените от закона форма и ред, поради
което е и валидно доказателство, обвързващо съда по смисъла на чл. 179, ал. 1
от ГПК във вр. с чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, по отношение на установеното от
фактическа страна в мотивите му. Описаните в акта за установяване на
административното нарушение фактически обстоятелства за извършено
административно нарушение по ЗДвП досежно управлението от водача на МПС с
концентрация на алкохол в кръвта 0,78 промила, установено с техническо
средство/0,54 промила, установени с химическа експертиза, но и в двата
случая-над 0,5 на хиляда, установени по надлежния ред съставляват едновременно и фактически
обстоятелства за издаване на оспорената заповед. В този смисъл АУАН е част от
административната преписка по издаване на заповедта за прилагане на ПАМ и
съдържа фактическите обстоятелства на административния акт по смисъла на чл.
59, т. 4, пр. 1 от АПК.
Следователно, от граматическото и логическо тълкуване
на разпоредбата на чл.171, т.1, б.”б” от ЗДвП, съдът намира, че материално
правните предпоставки за прилагане на ПАМ са следните: лицето да има качеството
водач на МПС и да управлява МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на
хиляда, установено с медицинско и химическо лабораторно изследване или с
изследване с доказателствен анализатор, или с друго техническо средство,
определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания
въздух. За целите на настоящото
производство, достатъчно е тези обстоятелства да са констатирани и отразени в
съставен акт за установяване на административно нарушение, без да е необходимо
съдът да изследва в конкретната хипотеза дали лицето има качеството водач на
МПС и управлявало ли е след употребата на алкохол с концентрация над 0,5
промила, установено по надлежния ред. Този въпрос следва да бъде решен в
рамките на административно наказателното производство, което се развива пред РС
по повод обжалване на НП, издадено въз основа на съставения АУАН, разбира се,
ако бъде оспорено НП. Този извод съдът прави с оглед посочения в разпоредбите
на чл.171 от ЗДвП израз-до решаване на въпроса за отговорността на извършителя
на нарушението. Следователно, въпросът за отговорността на водача с оглед на
това извършил ли е конкретно вмененото му деяние с АУАН , се решава в друго ,
не и в настоящото производство. При наличие на надлежно съставен акт за установяване
на административно нарушение, компетентният орган не може да подлага на
съмнение отразените в него факти. Той има право да приложи или да не наложи
ПАМ, като в конкретния случай Началникът на сектор ПП е преценил, че целта на закона ще бъде
изпълнена с прилагането на мярката и тази негова преценка не подлежи на съдебен
контрол.
Независимо от изложеното, настоящият състав на съда
приема, че жалбоподателят не е оборил по надлежния ред констатациите в АУАН,
поради което съдът намира, че са налице
предпоставките за издаване на заповедта по чл. 171, т. 1, б. "б" ЗДвП. В случая жалбоподателят Т. е имал качеството водач на МПС, при
управлението на което е употребил алкохол.
Ето защо Началникът
на сектор ПП при ОД на МВР-Плевен е
доказал по несъмнен начин наличието на условията, с възникването на които
относимата правна норма свързва настъпването на определени правни последици,
изразяващи се във временно отнемане на свидетелството за управление на МПС.
В този смисъл, мярката по чл. 171, ал. 1, б
"б" от Закона за движение по пътищата е принудителна административна
мярка, която няма санкционен характер. Тя се
прилага без оглед на вината; чрез нея
се реализира диспозицията на правната норма. ПАМ по своя характер е вид
административна принуда, за прилагането на която е предвиден специален
процесуален ред. Целта на приложената принудителна административна мярка има
превантивен характер - да осуети възможността на дееца да извърши други
противоправни деяния, като тази мярка не съставлява административно наказание
(арг. от чл. 12 и чл. 13 от ЗАНН). Именно затова тя се прилага под
прекратително условие - "до решаване на въпроса за отговорността на водача
на МПС”, но за не повече от предвидения в разпоредбата срок и следователно има
временен характер. Целта на прилагане на превантивната принудителната
административна мярка е да обезпечи безпрепятственото и законосъобразно
развитие на административнонаказателния процес, в който именно ще се реши
въпросът по същество извършил ли е жалбоподателят вмененото му административно
нарушение, при което му се наложи следващата се санкция.
Настоящият състав на съда намира, че е спазена и
процедурата във връзка с издаване на оспорената заповед. В административната преписка липсват доказателства за уведомяване
на Т. по реда на чл. 26, ал. 1 от АПК за отпочнатото производство по прилагане
на ПАМ. Със съставянето на АУАН, обаче, следва да се счита, че лицето е уведомено, че
спрямо него се започва административно производство по прилагане на ПАМ. Съдът
не констатира да са допуснати нарушения на административнопроцесуалните
правила, които да са повлияли или биха могли да повлияят върху крайния извод на
административния орган, съответно на съда. В случая безспорно е установено
нарушението на специалния закон, фактическите констатации на органа не са
оборени по надлежния ред от жалбоподателя, последният е реализирал правото си
на защита срещу приложената му ПАМ, поради което атакуваният индивидуален
административен акт се явява законосъобразен и правилен.
Оспореният административен акт съответства и на целта
на закона- осигуряване безопасността на
движението по пътищата и преустановяване
на административните нарушения по този закон, която се постига чрез реализиране
целта на конкретно приложената мярка-осуетяване на евентуално противоправно
поведение чрез осуетяване възможността на дееца да извърши други противоправни
деяния и обезпечаване положителните действия на субекта на нарушението. Ето
защо жалбата срещу оспорената заповед следва да бъде отхвърлена като
неоснователна.
Воден от изложените мотиви и на основание чл. 172 АПК,
съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Х.Г.Т. с ЕГН ********** ***,
против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка
№19-0938-001597/9.09.2019 год. на Началник сектор „Пътна полиция“ при ОД на
МВР-Плевен, с която спрямо жалбоподателя е приложена принудителна
административна мярка по чл.171, т.1, б.“б“ от ЗДвП – временно отнемане на
свидетелството за управление на МПС на водача, до решаване на въпроса за
отговорността, но не повече от 18 месеца.
Решението не подлежи на обжалване, по аргумент от
чл.172, ал.5, изречение второ от ЗДвП.
Преписи от решението да се изпратят на страните.
СЪДИЯ: /п/