Р
А З П
О Р Е
Ж Д А
Н Е № 272
гр.Стара Загора, 29.06.2019г
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Старозагорският административен съд, III състав, в публично съдебно
заседание на двадесет и пети юни през две хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ИРЕНА ЯНКОВА
при секретар
Минка Петкова
и с участието
на прокурора
като разгледа докладваното от съдия ИРЕНА ЯНКОВА административно дело № 365
по описа за 2020г., за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по реда на чл.276 и сл. от Закон за изпълнение на наказанията и задържането под
стража (ЗИНЗС).
Образувано е
по две искания на Н.П.А. с ЕГН**********
за прекратяване на извършваните
незаконосъобразни действия от администрацията на Затвора Стара Загора. Първото
от тях е за отмяна на забраната по време на престоя на открито да се ползва
топка . Иска се и отмяна на действието на заповедта на началника на затвора гр.
Стара Загора , с която лишените от свобода са задължени да носят дълги
панталони и анцузи по време на престоя на открито. Твърди, че на 12.06.2020 година постовият надзирател му бил забранил да ползва
топка в спортните игри по време на престоя
на открито, като служителят го уведомил, че това било във връзка с устно
разпореждане на началника на затвора гр. Стара Загора. На 13,14, и 15.06 2020
година също не ползвали топка. Това действие на затворническата администрация
било извършено в нарушение на чл. 2, ал.2 от ЗИНЗС, която я задължавала да
осигури условия за поддържане на физическото и психическото здраве на лишените от свобода. Съгласно разпоредбата
на чл. 164 от ЗИНЗС по възможност на
л.св. следвало да се осигурят условия за участие в спортни игри и упражнения по
един час на ден извън времето, определено за престой на открито. Администрацията
на затвора гр. Стара Загора била длъжна
на осигури на лишените от свобода подходящи условия – съоръжение, екипировка и
организирани дейности / чл. 71, ал.3 от ППЗИНЗС/. Съгласно чл. 71, ал.4 от
ППЗИНЗС на лишените от свобода по време на престоя на открито се разрешавало да
обединяват участието си в спортни игри. Лишаването от правото да ползва топка
по време на престоя на открито и изискването да
не може да се придвижва в подходящо спортно облекло до мястото за
престой на открито пораждали у него чувство за малоценност и незащитеност. Горните
обстоятелства обуславяли едно унизително отношение в резултат на
незаконосъобразните действия на администрацията на затвора - гр. Стара Загора.
В нарушение на чл. 3, ал.2 от ЗИНЗС не му била осигурена възможност за
двигателна активност, с което била нарушена забраната но чл.3, ал.1 от ЗИНЗС,
според която осъдените и задържаните под стража не могат да бъдат
подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение. Законът
изисквал да му бъдат осигурени конкретни условия за поддържане на физическото и психическото му здраве, чрез които се
постигали целите на наказанието. Моли съда да постанови прекратяване на
действията на затворническата администрация.
В
съдебно заседание лишеният от свобода се явява лично и поддържа искането си.
Ответникът
– Началник на Затвора Стара Загора, чрез процесуалния си представител
юрисконсулт С. оспорва искането. Твърди, че непредоставянето на топка е било за
кратък период от време и сега то е преустановено, поради което релевира доводи, че то е недопустимо. Ако се
приеме, че е допустимо, същото се явява неоснователно. Във връзка с издавената заповед на началник на
затвора № Г-81от 01.03.2016 г. относно облеклото на затворниците твърди, че
същата представлява властническо волеизявление на орган, а не фактическо
действие и в тази си част искането е недопустимо.
Въз
основа на съвкупната преценка на представените по делото доказателства съдът
приема за установено следното по административно-правния спор от фактическа страна:
Н.П.А.
изтърпява наказание лишаване от свобода от 16.08.2015 година в затвора гр.
Стара Загора.
Видно
от заповед № Г-81/01.03.2016 година,
издадена от на основание чл. 15,ал.1, т.4 от ЗИНЗС и с цел запазване на добрите
нрави и благоприличието в държавната институция началникът на затвора гр. Стара
Загора е разпоредил 1. При излизане от коридора на групата по какъвто и да е
повод лишените от свобода да бъдат
облечени в прилично облекло: обувки или маратонки, дълъг панталон или цяло
горници от анцуг и подходящо горно облекло/ без потници през летния сезон/. 2.
На основание чл. 71, ал. 3 и ал.4 от ППЗИНСЗ е разрешено единствено по време на
място на престой на открито да се ползват дрехи, различни от точка по т.1. Предвижването
до и от мястото на престой на открито да се извършва в облекло, отговарящо на
изискванията на т.1. Изпълнението на заповедта е възложено на служителите на
надзорно-охранителния състав/ НОС/ и инспекторите „СДВР”. В заповедта е
указано, че инспекторите „СДВР” трябва за запознаят устно със съдържанието на заповедта всички
лишени от свобода в поверените им групи.
Видно от докладна записка от 30.04.2020 година
в затвора гр. Стара Загора през месец май се организират турнир по
канадска борба, турнир по футбол, турнир по волейбол и турнир по тенис на маса.
Не се оспорва и това се установява от графика за провеждане на турнир и от
събраните по делото гласни доказателства, че през месец юни 2020 година се е
организирал турнир по футбол между лишените от свобода. От графика за разпределение на времето по групи,
утвърден от началник на заговора гр.Стара Загора е видно, че на лишените от свобода
е предоставено право на престой на открито в това число на ІХ група, в която изтърпява наказанието си лишаване от свобода Н.П.А..
От
събраните по делото гласни доказателства, чрез разпит на свидетелите П.Р. и М.П.
се установи, че от 12.06.2020 година до 19.06.2020 година им било разпоредено от
началник на затвора гр. Сара Загора да не предоставят на лишените от свобода
топки по време на престоя на открито. Тази заповед била издадена във връзка със
сбиване по време на престоя на открито между
ІІ и VІІІ група /така свидетелските показания на Т.. Конфликти и инциденти по време
на престоя на открито, провеждан с ІХ група не е имало. Според свидетелските показания на А.М. и К.Н.,
които изтърпяват наказание лишаване от свобода в затвора в гр. Стара Загора по време на престоя на открито лишените от
свобода могат да ползват оборудвана фитнес зала. От
администрацията им е предоставена възможност да играят на тенис на маса,
федербал, баскетбол. Има оборудвани лостове. Лишените от свобода могат да
внасят по време на престоя на открито и лични топки и спортни вещи, но по принцип същите са им
осигурявани от администрацията на Затвора. Те играят и футбол на групи от по
10-12 човека Не е спорно, че по време на престоя на открито лишените от свобода
могат да ползват спортни екипи, да ходят по джапанки и носят потници. Според
св. показания на С.Т. през всеки месец в
затвора гр. Стара Загора се организират футболни турнири. Н.А. е
отговорник по спорта, той се справя
добре със спортните си задължения и за
добрата работа, която върши получава работни дни. Свидетелите са категорични,
че във връзка с издадена заповед на началника на затвора гр. Стара Загора по
време на хранене в столовата и при превеждането от спалните помещения до престоя на открито лишените от
свобода са задължени да носят дълги панталони. По време на престоя на отрито им
се разрешава да носят всякакво облекло. Според свидетелските показания на Т.,
заповед № Г-81 от 01.03.2016 г. на началника на затвора е била изнесена на информационното
табло, но е била свалена. Но той лично е запознал лишените от свобода с нейното
съдържание. Тя се съхранява от служителите на НОС. Според показанията на М. и Н.
заповедта не е била поставяна на таблото, но те признават, че служителите на
НОС са следели за нейното спазване и те били задължени те да излизат за престоя
облечени в дълги панталони от спалните помещения до мястото на престой на
открито. Според Н. в затвора Ловеч затворниците могат да ходят навсякъде с къси
панталони, стига те да са до коляното. В затвора Пловдив и Пазарджик лишените
от свобода се обличат по свой избор и не са ограничавани за носене на дълги
панталони.
По
делото са представени и приети като писмени доказателства Доклада на национален
превантивен механизъм за извършена проверка в Затвори на територията на
Република България,.
Така установената фактическа обстановка
мотивира следните правни изводи:
В чл. 3, ал. 1 ЗИНЗС е установена забрана осъдените и
задържаните под стража да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко
или унизително отношение. Според ал. 2 на чл.3 от ЗИНЗС за нарушение на ал. 1 се смята и поставянето в
неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или
задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ,
храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване,
условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за
общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни
действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство
или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност.
Разпоредбата на чл. 276, ал. 1 ЗИНЗС предвижда, че
всеки лишен от свобода или задържан под стража може да иска: 1. прекратяването
на действия и бездействия на орган по изпълнение на наказанията или на
длъжностно лице, представляващи нарушение на забраната по чл. 3; 2.
извършването на действия с цел прекратяване или предотвратяване на нарушение на
забраната по чл. 3. В чл. 277 – чл. 283 ЗИНЗС е регламентиран редът за
разглеждане на искането по чл. 276, ал. 1 ЗИНЗС като последната разпоредба /чл.
283/ предвижда, че за неуредените в тази част въпроси се прилагат съответно
разпоредбите на глава петнадесета, раздел I от Административнопроцесуалния
кодекс – "Защита срещу неоснователни действия". Следователно под
действията, визирани в част шеста ЗИНЗС законодателят има предвид фактически
действия по см. на АПК. Според чл. 250, ал. 1 от кодекса това са действия,
извършвани от административен орган или длъжностно лице, които не се основават
на административен акт или на закона, т. е. действия, които не са
административни актове и не се извършват в изпълнение на административни актове
или на закона. Това е така, защото защитата срещу административни актове се
осъществява по реда за оспорване на административните актове, регламентиран в
чл. 145 и сл. АПК, а защитата срещу действия, представляващи изпълнение на
административни актове се осъществява по реда на Дял пети. АПК –
"Изпълнение на административните актове и съдебните решения".
Следователно, за да е допустимо едно искане по чл.
276, ал. 1 ЗИНЗС то трябва да е насочено срещу фактическо действие по см. на
чл. 250, ал. 1 АПК вр. чл. 3 ЗИНЗС, а не срещу действие, обективиращо
властническо изявление и оттам представляващо индивидуален административен акт
по см. на чл. 21, ал. 1 АПК, респ. действие по изпълнение на административен
акт или на закона. В случая е налице заповед № Г-81/01.03.2016
година на началника на затвора гр. Стара Загора, тя представлява властническо
волеизявление и действията на служителите на НОС се извършват именно в изпълнение
на тази заповед, поради което съдът намира, че искането за прекратяване
действието на заповед № Г-81/01.03.2016
година на началника на затвора гр. Стара Загора
е процесуално недопустимо и следва да бъде оставено без разглеждане.
Искането на отмяна
на забраната да се полза топка по време на престоя на открито е допустимо.
Разгледано по същество, искането е неоснователно.
По делото не е спорно, а и
се установява от събраните писмени и
гласни доказателства, че за кратък период
от време - една седмица е съществувала забрана лишените от свобода да ползват
топки. Същото в момента е прекратено.Поради което защитата , която се търси с
искането за прекратяване е безпредметна. От друга страна тази забрана е издадена
в рамките на правомощията на началника
на затвора да гарантира реда. Съгласно чл. чл.15,ал.1 от ЗИНС той следва да анализира и оценява
резултатите от отделните направления на дейност в затвора и предприема мерки за
подобряване и усъвършенстване на работата. Той следи
и за спазването на вътрешния ред в затвора гр. Стара Загора. Вярно е, че затворническата администрация следва да
осигурява условия за физическа активност на лишените от свобода да им предоставя
екипировка и спортни уреди. Тя е изпълнила това свое задължение чрез оборудване
на фитнес зала, възможност на лишените от свобода да участват в различни
спортове и турнири. В този смисъл не се доказаха твърденията на Н.А., че той е
бил поставен в унизително положение. Защото „унизително отношение“ е
това, което предизвиква у жертвата чувство на страх, безпокойство и
малоценност, способно да я оскърби, унижи или да сломи нейната физическа или
морална съпротива. Приема се, че „унизително“ е всяко отношение, приложено в
продължение на часове и причинило ако не истински увреждания, то най-малкото
остри физически и морални страдания. За да може да бъде окачествено отношението
като „унизително“, причиненото страдание или унижение трябва във всеки случай
да надхвърля неизбежното страдание или унижение.
При този изход на спора на основание
чл.143, ал.4 от АПК, субсидиарно приложим по силата на чл.283 от ЗИНЗС, на
ответника следва да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение в
минималния размер от 100 лв. при прилагане на чл.78, ал.8 от ГПК във връзка с
чл.144 от АПК и на чл.37 от Закона за правната помощ във връзка с чл.25 от
Наредбата за заплащането на правната помощ.
Водим от изложените мотиви и на
основание чл.280, ал.2, т.1 от ЗИНЗС, Старозагорският административен съд
Р
Е
Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ искането
на Н.П.А. ЕГН**********
изтърпяващ наказание „лишаване от свобода“ в Затвора Стара Загора за
прекратяване на действието на заповед № Г-81/01.03.2016
година на началника на затвора гр. Стара Загора , като процесуално недопустимо.
ОТХВЪРЛЯ искането Н.П.А. за прекратяване на незаконосъобразните
действия на служители на затвора гр. Стара Загора, изразяващи се в забрана да
ползват топка по време на престоя на открито.
ОСЪЖДА Н.П.А. ,
изтърпяващ наказание „лишаване от свобода“ в Затвора Стара Загора ДА ЗАПЛАТИ на
Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ гр.София сумата 100 /сто/ лв.,
представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Разпореждането
може да се обжалва пред тричленен състав на Административен съд Стара Загора в
срок от 3 дни от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: