Решение по дело №196/2019 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 623
Дата: 21 май 2019 г.
Съдия: Юлия Русева Бажлекова
Дело: 20193100500196
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 31 януари 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

гр.Варна,21.05.2019г.

 

ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито заседание на двадесет и първи май през две хиляди и деветнадесета година в състав :

    

ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЮЛИЯ БАЖЛЕКОВА

ЧЛЕНОВЕ:СВЕТЛАНА ЦАНКОВА

ТАНЯ КУНЕВА

 

                      

като разгледа докладваното от съдия Юл.Бажлекова в.гр.д. № 196 по описа за 2019г., за да се произнесе , взе предвид следното:

Производството е по молба на Професионална гимназия по туризъм „Проф. д-р Асен Златаров“ гр.Варна, чрез адв.П.М. с искане за тълкуване на постановеното по делото решение № 439/08.04.2019г. по в.гр.д.№196/2019г. на ВОС със следното изложение: да се внесе яснота в диспозитива на решението, като чрез тълкуване по смисъла на чл.251, ал.1 ГПК се посочи идентификатор на „сградата“, по отношение на която в диспозитива е разпоредено да се осигури „необезпокоявано преминаване през входната врата, коридор на първи етаж“; означава ли, че защитата по чл.109 от ЗС включва право на преминаване през съседен чужд имот и, че върху имота на молителя – ответник по делото са възникнали сервитутни права в полза на ищеца; следва ли същите да се отразят в имотния регистър; в задължението на ответника за осигуряване на достъп до имота на ищеца включва ли ангажимент за предоставяне на ключ или предполага единствено съдействие при желание за влизане в имота; определяне на времеви аспект на достъпа; следва ли достъпът да се осигурява единствено при случаи на ползване на вещта според предназначението й; на кого трябва да бъде предоставено необезпокояваното преминаване до имота; следвали посетителят на имота да се легитимира и да бъде придружаван от охрана или друго определено от директора лице и подобно действие влизали в противоречие с диспозитива на решението. Счита се, че има неяснота относно същността, характера и обхвата на правните последици на постановеното решение.

В срока по чл.251, ал.2 ГПК е постъпил отговор от ответната страна по молбата „Динипо“ ЕООД, чрез процесуалния представител адв. Н.Т., с който се оспорва искането. Излагат се съображения за неоснователност на молбата, с оглед ясно и категорично отразената воля на съда, както в мотивите, така и в диспозитива на решението.

За да се произнесе, ВОС съобрази следното:

По аргумент на чл.404, т.1 ГПК и това, че на принудително изпълнение подлежат освен влезлите в сила решения на съдилищата, още и осъдителните решения на въззивните съдилища, настоящият състав намира молбата за тълкуване на въззивното решение за допустима, предявена от легитимирана страна.

По същество, същата е неоснователна по следните съображения:

Производството по в.гр.д.№196/2019г. на ВОС е образувано по въззивна жалба на „Динипо“ ЕООД срещу решение № 4764/23.11.2018г. по гр.д. № 680/2018г. на ВРС, с което е отхвърлен иска с правно основание чл.109 ЗС, предявен от „Динипо“ ЕООД срещу Професионална гимназия по туризъм „Проф. д-р Асен Златаров“ гр.Варна за осъждане на ответника да се въздържа от действия, с които неоснователно пречи на ищеца да има свободен достъп до самостоятелен обект с идентификатор 10135.2560.420.2.2 по КККР на гр.Варна, находящ се в сграда с идентификатор 10135.2560.420.2 на етаж минус едно – в сутерена на сградата.

В мотивите на въззивното решение ВОС е приел, че ищецът е собственик на самостоятелен имот в обща на страните сграда, като единствения достъп до този може да се осъществи през сграда с отелен идентификатор, която е собственост на ответника. Прието е, че към момента на придобиване на собствеността от ищеца, достъпът до имота се е осъществявал през главния вход, коридор и стълбище на сградата, като не са извършвани преустройства и промени, а настъпилите промени в КККР и отделяне на двете тела на сградата и части от тях като отделни самостоятелни обекти с идентификационни номера не представляват основание за препятстване на упражняването на правото на собственост в пълния му обем. Вземайки предвид посоченото, съдът е приел, че ответникът следва да се въздържа от действия, с които пречи на ищеца да осъществява свободен достъп до имота си, като му осигури необезпокоявано преминаване през входната врата на сградата и стълбището към сутерена. Въззивния съд е приел иска с правно основание чл.109 ЗС за основателен, като с диспозитива на постановеното въззивно решение е отменил първоинстанционното решение и се е произнесъл по предявения иск, като е осъдил Професионална гимназия по туризъм „Проф. д-р Асен Златаров“ гр.Варна да се въздържа от действия, с които неоснователно пречи на „Динипо“ЕООД да има свободен достъп до до самостоятелен обект с идентификатор 10135.2560.420.2.2 по КККР на гр.Варна, находящ се в сграда с идентификатор 10135.2560.420.2, чрез предоставяне на необезпокоявано преминаване през входна врата, коридор на първи етаж на сградата и стълбище към сутерена на сграда с идентификатор 10135.2560.420.2.1

В производството по тълкуване на влязло в сила решение на съда на основание чл.251, ал.1 ГПК, респективно на подлежащото на принудително изпълнение осъдително решение на въззивната инстанция, съдебното решение се нуждае от тълкуване, когато е неясно. Решението е неясно, когато от него не може да се изведе действителната воля на съда, който го е постановил. Тълкуването следва да изхожда от мотивите на решението, а те в разглеждания случай са ясни и категорични. Поради това, в конкретната хипотеза, постановеното решение е ясно и не се налага да бъде тълкувано.

Поставените в молбата по чл.251 ГПК въпроси, по съществото си са въпроси, които са свързани с приложение и правните последици от съдебното решение, които е недопустимо да се разглеждат в производството по тълкуване на съдебно решение.  В случая молителят не поддържа същински доводи за неясно формирана воля на съда, а търси отговори на поставени в молбата фактически и правни въпроси, които не са предмет на разглеждане по делото и не е налице произнасяне или свързани с изпълнение на решението.

Водим от изложените съображения, съставът на ВОС

 

РЕШИ:

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ  молбата на Професионална гимназия по туризъм „Проф. д-р Асен Златаров“ гр.Варна за тълкуване на постановеното по в.гр.д. № 196/2019г. по описа на ВОС, решение № 439/08.04.2019г.

     Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването му.

 

     ПРЕДСЕДАТЕЛ:          ЧЛЕНОВЕ: