Р Е Ш Е Н И Е
№ 190
гр. Пловдив, 07 февруари 2022 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД-ПЛОВДИВ, ХХI касационен
състав, в публично съдебно заседание на
деветнадесети януари две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНКО АНГЕЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИЧКА ГЕОРГИЕВА
ЙОРДАН РУСЕВ
при секретаря ТАНЯ КОСТАДИНОВА и
участието на прокурора ПЕТЪР ПЕТРОВ, като разгледа КАНД № 3196 по описа
на съда за 2021г.,докладвано от съдия Й.
Русев, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава дванадесета от АПК.
С Решение № 1877 от 02.11.2021г., постановено по АНД №
5984/2021г. по описа на Районен съд – Пловдив, XXV нак.състав е потвърдено Наказателно постановление № 21-1030-006544/12.07.2021г.
, издадено от Началник група към ОД на МВР-Пловдив, сектор „Пътна полиция“, с
което на с. Г.С., ЕГН ********** на основание чл. 182, ал. 1, т. 6 от Закона за
движение по пътищата (ЗДвП) за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП е наложено
административно наказание "глоба" в размер на 700 лв. и лишаване от
право да управлява МПС за срок от 3 месеца, както и са отнети общо 12 контролни
точки на основание Наредба Iз-2539 от 17 декември 2012г.
Решението се
обжалва от наказаното лице, чрез адв. Т.Т.-пълномощник. В жалбата основно се
твърди, че районният съд не е отчел, че наказанието е наложено при допуснато
процесуално нарушение при водене на производството, понеже е извън сроковете по
чл. 34 ЗАНН. На второ място се навеждат касационни основания за постановяването
на атакуваното решение при неправилно приложение на материалния закон и при
недоказаност на административното обвинение. Иска се отмяна на решението и
постановяването на друго, с което да се отмени издаденото наказателно постановление.
Претендира разноски.
Ответникът по касация- ОД на МВР-Пловдив, сектор „Пътна полиция“, редовно
призован, не взема становище по жалбата.
Представителят
на Окръжна прокуратура – Пловдив предлага да се остави в сила обжалваното
решение.
Настоящият
съдебен състав приема, че разглежданата касационна жалба се явява подадена в
срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, следователно е допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна.
При постановяване на обжалвания акт районният
съд не е допуснал съществени нарушения на процесуалния закон, довели до
ограничаване правото на защита на наказаното лице. Съдът е проявил процесуална
активност, като е събрал всички относими към спора доказателства. Събраните
доказателства ПРС е обсъдил поотделно и в тяхната съвкупност и се е мотивирал
защо е достигнал до крайния си извод за законосъобразност на оспореното пред
него наказателно постановление. Обсъдени са всички възражения, посочени в
жалбата, като са изложени подробни съображения за несъстоятелност на същите,
които настоящият касационен състав възприема като свои на основание чл. 221,
ал. 2 изр. 2 от АПК, поради което не намира за необходимо да преповтаря.
За да потвърди обжалваното постановление,
районният съд е приел нарушението за безспорно доказано. Приел, че шофирането с
превишена скорост е установено с техническо средство, което е било изправно и
обозначено, а оплакванията на жалбоподателя за допуснати процесуални нарушения
в административнонаказателното производство са неоснователни.
Наложените административни наказания глоба и
лишаване от право да управлява МПС са във фиксирания размер, предвиден за
процесното административно нарушение и са законосъобразно определени в този
размер както и законосъобразно е определен броят на отнетите на основание
Наредба № Iз-2539 на МВР контролни точки за нарушението, а именно 12 контролни
точки.
В случая не са налице основания за приложение
разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, като в тази връзка без всякакво съмнение следва
да се зачете приетото от въззивния съд обстоятелство, че превишението на
скоростта е с 52 км/ч над разрешената скорост и разкрива висока степен на
опасност, като такава разкрива и самият нарушител, с оглед данните за издадени
ел. фишове също за нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП, в периода
2018г./2020г., като повечето от тях са
влезли в сила.
Приетата по делото разпечатка от паметта на
техническото средство (клип от радар Cordon-M 2 сер.#MD1196) за посочената дата доказва шофирането с
превишена скорост по категоричен начин. Доколкото в него изрично е отразена не
само датата, а и часът на установеното нарушение, то е безспорно установено.
Съдът намира, че нарушението е констатирано по начин, предвиден в закона.
Наказващият орган е ангажирал отговорността на нарушителя и в случая
съставянето на АУАН от автоконтрольор при наказващия орган след преглед на
видеоклипа е поставило законосъобразно начало на административнонаказателното
производство.
Съдът не възприема доводите на касатора за
изтекли срокове по чл. 34 от ЗАНН. Производството по установяване на
административни нарушения и издаване на наказателни постановления е строго
формален процес, който се провежда в стриктно регламентирани срокове, част, от
които са регламентирани в разпоредбата на чл. 34 от ЗАНН. Сроковете по чл. 34,
ал. 1 от ЗАНН са давностни и като институт на материалното право за давността
съдът трябва да следи служебно. При неспазване на една от двете алтернативно
предвидени предпоставки по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН, а именно да се състави АУАН в
срок от три месеца от откриване на нарушителя или една година от извършване на
нарушението (две години за определени нарушения), не следва да се образува
административнонаказателно производство, а образуваното се прекратява. Началото
на тримесечната давност е обусловено от откриването на нарушителя (чл. 34, ал.
1 от ЗАНН, Тълкувателно решение № 48 от 28.12.1981 г. по н. д. № 48/1981 г.,
ВС, ОСНК). Моментът, от който започва да тече срокът за съставяне на АУАН по
чл. 34, ал. 1 от ЗАНН, е този на откриването на нарушителя. Нарушението се
счита за открито, когато са налице достатъчно данни за неговото извършване и за
самоличността на нарушителя, респективно, когато са констатирани факти и
обстоятелства за наличие на поведение, било то действие или бездействие на конкретно
лице, което поведение от обективна страна сочи на допуснато административно
нарушение. В конкретния случай деянието е извършено на 15.11.2020 г. и
едногодишният срок за съставяне на АУАН (до 15.11.2021 г.) очевидно е спазен.
Спазен е и по-краткият срок от три месеца от откриване на нарушителя, тъй като
началната дата, от която е започнал да тече този срок е датата на попълване на
декларация /сведението/ от жалбоподателя - 23.04.2021г. Именно от този момент
контролните органи са били наясно със самоличността на водача, респективно от
тази дата следва да се приеме, че нарушителят е бил открит по смисъла на ЗАНН.
Попълването на декларация /сведение/ е способът, чрез който контролните органи
установяват заснетите нарушители. По този начин се осигурява защита на правните
субекти и по-конкретно - на собствениците, доколкото им дава възможност да
заявят кой е управлявал тяхното МПС, а не се пристъпва към директното им
санкциониране само на основание притежаваното от тях право на собственост.
В обобщение, нарушението е извършено на
15.11.2020 г., самоличността на нарушителя е установена на 23.04.2021 г., с
попълването на декларация /сведение/, а АУАН е съставен на 17.06.2021 г., т. е.
в рамките на една година от извършване на нарушението и в рамките на три месеца
от установяване на нарушителя, което мотивира настоящия състав да приеме, че
законовите срокове за съставяне на АУАН по чл. 34 от ЗАНН в конкретния случай
са спазени.
Административнонаказателната отговорност на
нарушителя по чл. 189, ал. 4 ЗДвП с издаване на електронен фиш е неприложим в
случая, тъй като същият може да се издаде само за нарушения, за които не е
предвидено наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно
средство или отнемане на контролни точки.
За разлика от процедурата по издаване на
електронен фиш, в която производството е съкратено и няма състезателен
характер, в хода на административнонаказателното производство, което се е
развило по общия ред, на наказаното лице са били осигурени дори повече
възможности за защита, доколкото са събрани доказателства за нарушението
(приобщени са записи от мобилната камера), както и декларация по чл. 188 ЗДвП
за това кое лице е управлявало автомобила. Мястото на нарушението е в
достатъчна степен индивидуализирано, тъй като в НП се говори за точно място на
констатацията за превишена скорост на автомобила. Съдът е разпитал
актосъставителя и правилно е приел неговите действия за съответни на закона. Не
се откриват вътрешни противоречия в показанията му и те не противоречат на
писмените доказателства по делото, поради което същите правилно са били
кредитирани от първата съдебна инстанция.
Безспорна е установена и техническата годност
на мобилната камера да установява превишение на допустимата скорост към момента
на нарушението. Събрани са доказателства за верния номер на Протокола от
проверката на мобилна система за видеоконтрол, досежно вписването в Протокол за
използване на Автоматизирано техническо средство или система. Мястото на
установяване на нарушението безспорно попада в пределите на населено място и
поради това важи общото правило за ограничение на скоростта в населени места.
Нарушението е правилно квалифицирано от
наказващия орган и правната квалификация на същото съответства на установените
по делото факти. Санкционната разпоредба на чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП
предвижда административно наказание глоба от 700 лева и три месеца лишаване от
право да управлява моторно превозно средство за водач, който превиши
разрешената максимална скорост в населено място и превишението е над 50 км.
/ч., като за всеки следващи 5км/ч. превишаване на 50км/ч. глобата се увеличава
с 50 лева. В случая превишението е 52км/ч., след приспадане на 3% от
установеното, и наказващият орган правилно е приложил материалния закон и е
наложил предвиденото наказание- глоба в определения размер от 700 лева.
В заключение следва да се има предвид, че
водачът е длъжен винаги да спазва ограниченията на скоростта, независимо дали
ще е поставен под угрозата да бъде видеозаснет или не. С наложената глоба се
постига целта на административното наказание – да насочи нарушителя към
спазване на установения от закона ред при управление на МПС в населени места.
Като е потвърдил обжалваното пред него наказателно
постановление, районен съд-Пловдив е
постановил правилен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила.
Ето защо и на основание
чл.221 ал.2, предл. първо от АПК Съдът,
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА
Решение № 1877 от 02.11.2021г., постановено по АНД № 5984/2021г. по описа на
Районен съд – Пловдив, XXV нак.състав.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: