Р Е Ш Е Н И Е
В ИМЕТО НА НАРОДА
Номер 04.09.2020г., град
Дупница
IV, г.о.
Районен съд – Дупница състав
18.08. 2020
на Година
Миглена Кавалова
В открито заседание в
следния състав:
Председател
Членове
Съдебни заседатели:
1.
Сашка Вукадинова
2.
Секретар:
Председателя на състава
Прокурор:
Сложи за разглеждане докладваното от
гражданско 2299 2019
дело № по описа за г., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба, предявена от Н.И. КОЙЧЕВА - ВЛАДИМИРОВА с ЕГН – **********; Б.П.В. с ЕГН ********** лично и чрез адв. Е.П. със съдебен адрес ***; А.А.К. - С. с ЕГН - ********** и А.С. лично и чрез адв. П. X. П., със съдебен адрес *** срещу С.И.Г., ЕГН: ********** и С.А.Г., ЕГН: **********, с адрес: ***.
Ищците твърдят, че са съсобственици при равни квоти – 1/2 ид.ч. за Н.И. КОЙЧЕВА - ВЛАДИМИРОВА и Б.П.В. при условията на съпружеска имуществена общност и 1/2 ид.ч. за А.А.К. - С. и А.С. при условията на съпружеска имуществена общност от описания по — долу имот, а именно: самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68789.17.85.1.3 по кадастралната карта и кадастрални регистри, одобрени със Заповед 300-5-56/ 30.07.2004 г. на ИД на АГКК (няма издадена заповед за изменение в КККР), с адрес на имота гр. Дупница, общ. Дупница, обл. Кюстендил, ул. „Бисеров” № 4, на трети (мансарден) етаж, който обект се намира в сграда с идентификатор 68789.17.85.1, разположена в поземлен имот с идентификатор 68789.17.85 с предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, брой нива на обекта-едно, с посочена в доказателствения документ за собственост площ от 33 кв.м., а съгласно заключение на вещото лице по гр.д. 12205/09г. по описа на СРС, 79 с-в с площ от 63 кв.м., състоящо се от дневна, стая, кухня, входно антре, баня - тоалетна, складово помещение, последното с площ от около 18 кв.м., при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж - няма, под обекта: имот с идентификатор 68789.17.85.1.2, над обекта - няма, заедно със съответните идеални части от общите части на сградата и правото на строеж върху
мястото. Правото си на собственост обосновават както следва:
1. С Протоколно Определение от 20.11.2017г., постановено по гр.д. № 12205/09г., вписано в АВп. гр. Дупница - акт № 79, т. 1, стр. 352, вх. per. № 600 от 22.02.2018г., СРС, 79 състав е одобрил постигната между наследниците на Христо Николов Станоев спогодба, с която наследниците на Николинка Станоева са получили в дял процесния имот (т. II.2 от споразумението) и тъй като за уравняване на дяловете е извършено уравняване на дяловете в пари, съпрузите на А.А.К. — С. и Н.И. КОЙЧЕВА - ВЛАДИМИРОВА също са придобили при условията на съпружеска имуществена общност идеалните части от описания имот;
2. Христо Николов Станоев и Николинка Николова Станоева са придобили посоченото жилище както следва: Христо и Николина (Нина) Станоеви са били собственици на жилището на втория етаж в сградата, находища се в гр. Ст. Димитров /сега Дупница/, ул. „Бисеров” № 4, заедно с мазе в северната част, по 1/2 ид.ч. от антрето в мазето и входа на мазето заедно с целия таван на сградата, заедно с правото на строеж върху 65 кв.м. върху част от парцел V - 2091, кв. 137 на стойност 390 лв., закупено с договор от 28.11.1968г. за продажба на държавен жилищен имот съгласно НПЖДЖФ, предоставени на народните съвети и ведомствата. Със строително разрешение №136/01.06.1977г. на Христо Николов Станоев и Нина Николаева Станоева е разрешено преустройство на съществуващия таван, в който да построят таванска стая и сервизни помещения със застроена площ от 33 кв.м. в сградата, находяща се в кв. 137, парцел V - 2091 по РП от 1968г. при съседи: хотел и МВР, като проектът разрешава и надстройка. Строителството е реализирано през 1978г. , като е усвоено пространство с площ от 63 кв.м., 18 кв.м. от които съставляват складово помещение - част от преустроения в жилище таван. Над така изграденото жилище ( бивш таван) е бил надстроен и възстановен и тавана на сградата. С декларация вх. № 0263-219/12.08.1998г. Христо Станоев е декларирал в данъчна служба Дупница процесния имот като таванска над 2 ет. мансарда с година на построяване 1977г. От построяването на мансардното жилище до смъртта на наследодателя Христо Станоев - 18.12.2006г. съпрузите са го ползвали необезпокоявано. След смъртта на Христо Станоев, наследницата Ю. Пологова е предявила иск за делба на оставеното имущество, в което е включен и процесният имот. В хода на образуваното гр.д. № 12205/09г. по описа на СРС, 79 е починала и съпругата на Христо Станоев - Николинка Станоева. На нейно място са конституирани наследниците й - ВАЛЕНТИНА НИКОЛОВА К. и Н.И. КОЙЧЕВА - ВЛАДИМИРОВА. ВАЛЕНТИНА НИКОЛОВА К. също е починала и на нейно място е конституирана наследницата й А.А.К. - С.. С решение от 09.12.2011 г., постановено по гр.д. №12205/09г., по описа на СРС, 79 с-в е намалено на основание чл. 30 от ЗН, завещателното разпореждане на наследодателя Христо Станоев в полза на съпругата му Николинка Станоева в размер на 1/3 ид.ч. и е допусната делба на съсобствените между наследниците на Христо Станоев имоти, между които и процесният имот при квоти: 1/6 ид.ч за Ю. Пологова и 5/6 ид.ч. за Николинка Станоева, респ. за нейните наследници и ищци в настоящото производство.
Твърди, че след смъртта на съпруга си през 2006г., Николинка Станоева останала преимуществено в дома си, находящ се в гр. София, където разчитала на грижите на племенничките си Н.И. КОЙЧЕВА - ВЛАДИМИРОВА и А.А.К. - С.. Те посещавали и процесния имот, макар и рядко, а използвайки това обстоятелство ответниците са се снабдили с констативен нотариален акт № 11, том 1, per. 289, д. № 10 от 16.01.2009г. на нотариус Луиза Стоева, per. № 527 на НК, вписан АВп. акт № 36, т. 1, д. 34/09г., вх. per. № 53 от 16.01.2009г., парт. кн. том 30867 за собственост на процесния имот, като и до настоящия момент претендират, че са собственици на процесния имот въз основа на този нотариален акт - за да обосноват правото си на собственост, те твърдят, че когато с нотариален акт № 183/31.05.2005г. на нотариус Ася Радкова, Христо Станоев и Николинка Станоева, чрез пълномощника си С.А.Г. ( единият ответник) продават на С.И.Г. ( другия ответник) жилището на втория етаж от сградата, находяща в гр. Дупница, ул. „Бисеров” № 4, заедно с мазе в северната част, и 1/2 ид.ч. от антрето в мазето и входа на мазето, заедно с целия таван на сградата, те са закупили не тавана на сградата като принадлежаща част, а мансардния етаж, който много преди тази продажба е бил преустроен в жилище, ползвано от Христо и Николинка Станоеви. Като основание за издаването на констативния нотариален акт № 11/16.01.09г. на нотариус Луиза Стоева per. № 527 от НК за собственост върху процесния имот е посочен чл. 587 ал.1 от ГПК, а С.И.Г. и С.А.Г. са признати за собственици на основание покупко - пордажба на самостоятелен обект с идентификационен номер 68789.17.85.1.3. - процесния имот, като твърдят, че този нотариален акт не е извършен в предвидената от закона форма, поради което не може да породи целените с него правни последици.
Твърдят, че до 27.11.2011г. купувачката С.И.Г. не е предявявала претенции и не е владяла процесния имот. Едва на посочената дата, с нотариална покана рег. № 274 на нотариус Румен Димитров с район на действие СРС, връчена на Николинка Станоева по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК на 28.10.2011г., С.Г. е поканила Николинка Станоева да й предаде владението върху целия таван на сградата, който според нея съставлява таванския етаж. След отправената покана, наследниците на Христо Станоев – Николинка Станоева и Ю. Пологова предявили иск по чл. 124, ал.1 от ГПК за да установят правото си на собственост върху процесния имот – образувано е гр. д. № 1761/2012г. по описа на РС - Дупница. В хода на съдебното производство С. и С. Георгиеви поставили врата на стълбището към втория етаж на сградата, като по този начин възпрепятствали достъпа на съсобствениците на третия мансарден етаж – Ю. Пологова и Николинка Станоева, поради което в съдебно заседание на 24.09.2009г. е поискано и допуснато изменение на иска по чл. 124, ал.1 от ГПК, като същият да се счита такъв по чл. 108 от ЗС. В съдебно заседание, проведено на 05.11.2013г. е допуснато и изменение на иска, изразяващо се в увеличение на площта и конкретизация на обекта - така, както е описан в исковата молба – предмет на настоящото производство. Сочат, че за да осуетят успешното провеждане на иска по чл. 108 от ЗС, С. и С. Георгиеви прехвърлили на сина си Александър Серафимов А. с нот. акт № 93/13.06.12г. на нотариус Деница Гърнева процесния имот, поради което Николинка Станоева и Ю. Пологова са поискали и в съдебно заседание на 19.02.2013г. е допуснато на основание чл. 288 от ГПК прекратяване на производството по отношение на С. и С. Георгиеви и вместо тях е конституиран ответник - техният син Александър Серафимов А.. С Решение № 21/08.01.2014г., постановено по гр.д. № 1761/12г. по описа на РС - Дупница, потвърдено от ОС - Кюстендил с Решение от 04.08.2014г. по гр.д. № 201/ 2014г. по описа на ОС - Кюстендил, искът по чл. 108 от ЗС е уважен и Александър А. е осъден да предаде владението на процесния имот. След постановяване на решението на ОС - Кюстендил, с Протокол от 18.11.2014г., Александър Серафимов А. чрез пълномощника си С.И.Г. е предал на П.П.- пълномощника на наследниците на Николинка Станоева към този момент — Валентина Николова К. и Н.И. Койчева- Владимирова и на Ю. Пологова три комплекта ключове от недвижимия имот, а именно - Апартамент (мансарда), състоящ се от две стаи, кухня, баня и тоалетна със застроена площ 63 кв.м., над втория етаж на жилищна сграда, находяща се в гр. Дупница, ул. „Бисеров” № 4. Твърдят, че Н.И. Койчева - Владимирова и А.А.К. – С., посетили гр. Дупница на 05.06.2015г. във връзка с образуване на изпълнително дело № 274/15г. при ЧСИ М. Джоргова срещу Александър Серафимов Александров за събиране на присъдените им по иска по чл. 108 ЗС разноски и процесния имот и не успели да влязат, тъй като ключалката била сменена, от Марияна Златанчева - дъщерята на съседката разбрали, че С. и С. Георгиеви са сменили патрона, при което ищците започнали да търсят контакт с Георгиеви, но семейството отсъствало от България, а когато се завръщали се укривали и не успяли да установят връзка с тях, сигнализирали за извършените противоправни действия РП - Дупница, но и до момента преписката е висяща, а С. и С. Георгиеви твърдят, че са собственици на процесното жилище. Сочат, че Николинка Станоева и нейните наследници и Ю. Пологова са упражнявали фактическа власт върху имота до момента, в който ищците в настоящото производство през 2015г. установили, че С. и С. Георгиеви са се настанили в жилището им и тъй като са лишени от владението на имота от 05.06.2015г., не могат да го ползват и от това търпят вреди, молят съда да постанови решение, с което да признае за установено, че ищците са собственици на процесния имот, да осъди ответниците да им предадат владението на същия; на основание чл. 604 от ГПК да отмени нот. акт № 11, том 1, per. 289, д. № 10 от 16.01.2009г. на нотариус Луиза Стоева, per. № 527 на НК, вписан АВп. акт № 36, т. 1, д. 34/09г., вх. per. № 53 от 16.01.2009г., парт. кн. том 30867; да осъди ответниците да заплатят на ищците обезщетение на основание чл. 73 ЗС в размер на 75, 00 лв. месечно за Н.И. КОЙЧЕВА - ВЛАДИМИРОВА и Б.П.В. и 75, 00 лв. месечно за А.А.К. - С.А.С. или общо за всички 150, 00 лв. месечно, считано от 05.06.2015г. до 30.10. 2019г. или общо за процесния период 3 675 лв. на Н.И. КОЙЧЕВА - ВЛАДИМИРОВА и Б.П.В. и 3 675 лв. на А.А.К. - С. и А.С. или на всички 7 350 лв., ведно със законната лихва върху сумата считано от 05.06.2015г. до 30.10. 2019г. в размер на 2500 лв. Претендират разноски.
В срока за отговор на исковата молба по реда на чл. 131 ГПК е депозиран такъв от ответниците чрез адв. Ю.С. ***, в който отговор се изразява становище за допустимост, но неоснователност на предявените искове като твърдят, че видно от нотариален акт за покупко-продажба № 183, том I, рег. № 1618, дело 0174/2005г. на нотариус Ася Радкова, ответниците са закупили от наследодателите на ищците жилище, находящо се на втория етаж от жилищна сграда, построена с отстъпено право на строеж върху държавна земя в част от парцел V-2091, в кв. 13 по плана на гр. Дупница, заедно с целия таван на сградата, a като документ, установяващ собствеността на продавачите Христо и Николинка Станоеви е посочен Договор за продажба на държавен жилищен имот, съгласно Наредба за продажба на жилища от ДЖФ с дата от 28.11.1968г., в който договор е описано какво представлява жилището и че то се продава заедно с мазе, 1/2 ид.ч. от антрето и входа на мазето, както и целият таван на жилищната сграда и отстъпеното право на строеж за този етаж, а към момента на продажбата от ГОНС Ст. Димитров жилищната сграда е била двуетажна, а в последствие на 01.06.1997г. на Христо и Нина Станоеви е издадено строително разрешение за построяване на една таванска стая от 33 кв.м., като твърдят, че за тази таванска стая не е одобряван архитектурен проект, а към исковата молба е представен работен проект, изготвен от Районна проектантска организация-Кюстендил, а освен това твърди, че реално на място се касае за надстрояване на втория етаж, като е усвоена част от тавана без да е учредено законно право на надстрояване от собственика на земята, в случая държавата към онзи момент, поради което моли съда да приеме, че Христо и Николинка Станоеви са извършили незаконен строеж на тавана над тогава собствения им втори жилищен етаж, като дори за застроили и в повече от посоченото в строителното разрешение, а именно около 63 кв.м. Отделно от горното твърдят, че този строеж не представлява самостоятелен обект, тъй като не отговаря на изискванията на ЗКИР, поради което при сделката с тях не е бил включен в общата пазарна цена, която в действителност била платена, но не е описано в нотаралният акт по причина, че Христо и Николина Станоеви не са имали документи за собственост на таванската стая, предвид което още твърдят, че не е налице първата от предпоставките на чл. 108 ЗС. Намират, че Протокол по гр.д. № 12205/2009г. на 79 с-в при СРС, по който е сключена съдебна спогодба, касаеща процесната таванска стая не ги обвързва, тъй като не са участвали в делбеното производство, а и таванската стая не представлява самостоятелен обект, който да може да бъде предмет на разпоредителни сделки, на делба, нито да се придобие по давност. Относно решенията на ДнРС и на КнОС по водено по-рано дело от същите ищци срещу Александър Серафимов А. също намират, че не ги обвързват. Предвид горното молят съда да постанови решение, с което да отхвърли предявените срещу тях искове, като сочат, че владеят процесния имот на годно правно основание.
Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, ведно с доводите и твърденията на страните, намира за установено следното от фактическа страна:
С договор от 28.11.1968г. за продажба на държавен жилищен имот съгласно НПЖДЖФ, предоставени на народните съвети и ведомствата Христо Николов Станоев и Николинка Николова Станоева са придобили жилище на втория етаж в сградата, находища се в гр. Ст. Димитров (сега Дупница), ул. „Бисеров” № 4, заедно с мазе в северната част по 1/2 ид.ч. от антрето в мазето и входа на мазето заедно с целия таван на сградата, заедно с правото на строеж върху 65 кв.м. върху част от парцел V - 2091, кв. 137 на стойност 390 лв.
Със строително разрешение № 136/01.06.1977г. на Христо Николов Станоев и Нина Ник. Станоева е разрешено преустройство на съществуващия таван, в който да построят таванска стая и сервизни помещения със застроена площ от 33 кв.м. в сградата, находяща се в кв. 137, парцел V - 2091 по РП от 1968г. при съседи: хотел и МВР, като проектът разрешава и надстройка.
С нотариален акт за
покупко-продажба от 31.05.2005г. № 183, том I, рег.№ 1618, дело 0174/2005г. на
нотариус Ася Радкова, ответницата в настоящото С.Г. е закупила от
наследодателите на ищците жилище, находящо се на втория етаж от жилищна сграда,
построена с отстъпено право на строеж върху държавна земя в част от парцел V-2091, в кв. 137 по действащия
към 28.11.1968г. план на гр. Дупница, състоящо се от две стаи, хол, кухня,
антре, тоалетна, вход /северна страна на сградата/, мазе в
северната част и ½ идеална част от антрето в мазето ведно с целия
таван на сградата.
С констативен нотариален акт за собственост на недвижим имот № 11, том 1, per. 289, д. № 10 от 16.01.2009г. на нотариус Луиза Стоева, per. № 527 на НК, вписан АВп. акт № 36, т. 1, д. 34/09г., вх. per. № 53 от 16.01.2009г., парт. кн. том 30867 за собственици на процесния имот на основание покупко - продажба са признати ответниците в настоящото производство, като с влязло в сила решение № 21/08.01.2014г., постановено по гр.д. № 1761/2012г. по описа на РС - Дупница, искът по чл. 108 от ЗС с предмет процесния имот, предявен от наследодателката на ищците Николинка Станоева и Ю. Пологова (наследници на Христо Станоев) е уважен и Александър Серафимов А. (син на ответниците, легитимиращ се като собственик на процесния имот на основание нот. акт за покупко – продажба от 13.06.2012г., № 93/13.06.12г. на нотариус Деница Гърнева, обективиращ договор за покупко – продажна на процесния имот от ответниците в настоящото производство на сина им Александър Серафимов А.) е осъден да предаде владението на процесния имот, а констативен нотариален акт за собственост на недвижим имот, констативен № 11, том 1, per. 289, д. № 10 от 16.01.2009г. на нотариус Луиза Стоева, per. № 527 на НК, вписан АВп. акт № 36, т. 1, д. 34/09г., вх. per. № 53 от 16.01.2009г., парт. кн. том 30867 е отменен.
С нотариална покана рег. № 274 на нотариус Румен Димитров с район на действие СРС, връчена на Николинка Станоева по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК на 28.10.2011г., С.Г. е поканила Николинка Станоева да й предаде владението върху целия таван на сградата, който според нея съставлява таванския етаж.
С Протокол от 18.11.2014г., Александър Серафимов А. чрез пълномощника си С.И.Г. е предал на П.П.- пълномощника на наследниците на Николинка Станоева към този момент — Валентина Николова К. и Н.И. Койчева - Владимирова и на Ю. Пологова три комплекта ключове от недвижимия имот, а именно - Апартамент (мансарда), състоящ се от две стаи, кухня, баня и тоалетна със застроена площ 63 кв.м., над втория етаж на жилищна сграда, находяща се в гр. Дупница, ул. „Бисеров” № 4.
От приетото по делото удостоверение за наследници на Христо Николов Станоев, починал на 18.12.2006г. (л. 17 от делото) се установява, че негови наследници са Николинка Николова Станоева – съпруга и Ю. Христова Пологова - дъщеря.
От
приетото по делото удостоверение за наследници на Николинка Николова Станоева,
починала на 24.02.2014г. (л. 18 от делото) се установява, че нейни наследници
са били Валентина Николова К. ( сестра), починала на 30.01.2015г. и оставила
единствен наследник по закон ищцата А.А.К. - С. и Мария Николова Христова
(сестра) починала на 20.12.2000г. и оставила единствен наследник по закон
ищцата Н.И. КОЙЧЕВА - ВЛАДИМИРОВА
От приетото по делото заключение на назначената съдебно – техническа експертиза, изготвена от вещото лице арх. К.Г. се установява, че процесният имот се намира на ниво трети етаж в жилищна сграда на 2 етажа с идентификатор 68789.17.85.1. Сградата е масивна, със стоманобетоново стълбище и плочи и тухлени стени, на ул. „Бисеров“ №4, гр. Дупница, застроената площ на обекта по направено от вещото лице заснемане на място е около 67 м2, а застроената площ по издадени през 1977г. строителни книжа е 33 м2. Имотът граничи на югозапад със стълбищна клетка на сградата /обща част/ и калкан към съседен УПИ, на югоизток и северозапад - няма съседи /фасади/, на североизток - с таван, собственост на С.И.Г., на основание нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №183, том I, рег.№1618, дело№174/2005г. Както по одобрен през 1977г. проект, така и фактически на място, достъп до процесния имот е осигурен от стълбищна площадка на стълбището на сградата на ниво трети етаж. Стълбата до това ниво е изпълнена заедно със и в същия вид, както е и до жилищните етажи - стоманобетонова, с настилка мозайка и метален парапет. Над имот с идентификатор 68789.17.85.1.3. по КККР на гр. Дупница има подпокривно пространство със застроена площ от около 45 м2 в използваемата си част, а в североизточния му край е свързано с по-ниско пространство чрез отвор в стената с размери около 80/180см., до него се стига посредством дървена стълба от 15 стъпала, тръгваща от последната стълбищна площадка /на нивото на процесния имот/, която е оградена с дървени конструкции и стени от шперплат и на 4-тото стъпало с дървена врата, която се заключва. По този начин подпокривното пространство е напълно отделено функционално от другите обекти в сградата и от стълбищната клетка. На стълбищното рамо, тръгващо нагоре от стълбищна площадка на първи етаж, на шестото стъпало, е монтирана чрез заварки ажурна метална преграда с врата през цялата ширина на стъпалото. Тя се държи заключена и била отключена за извършване на огледа от представители на ответниците. Процесният представлява съвкупност от свързани помежду си помещения с жилищно предназначение - стаи, кухня, коридор и баня с тоалетна и като цяло може да бъде определен като самостоятелен обект по 3КИР, притежава всички необходими за едно жилище помещения, има необходимата светла височина и може да бъде дефиниран като жилище, стаите имат естествено осветление и възможност за вентилация, обектът е електрифициран и включен към канал и водопровод, има самостоятелен вход и достъп от стълбището на сградата, отговаря на дефиницията за жилище по ЗУТ. Процесният имот е изграден в резултат на преустройство на част от таван на двуетажна жилищна сграда в таванска стая, за което има издадена виза за проектиране, одобрен архитектурен проект и Разрешение за строеж № 136/01.06.1977г. на името на Христо Николов Станоев и Николинка /Нина/ Станоева. Преустройството е обхващало площ от 33 m2 съгласно издадените строителни книжа. В процеса на изпълнение на това преустройство или малко след това са извършени СМР в отклонение от одобрения проект и разрешението за строеж, като е преустроена допълнителна част от тавана и общата застроена площ на обекта е станала около 67м2, за отклоненията в проекта няма издадени строителни книжа - одобрен проект и разрешение за строеж и в този смисъл те могат да бъдат окачествени като незаконни по смисъла на ППЗТСУ /отм./ и ЗУТ. Отклоненията са изпълнени от Христо Николов Станоев и Николинка /Нина/ Станоева. С извършените промени - отклонения от одобрен проект и разрешение за строеж за процесния обект не е надвишена височината на сградата, не е нарушено предвиждането на подробния устройствен план по отношение височина на застрояване, начин на застрояване и показатели на застрояване, не се нарушават нормативни изисквания на действалата по това време нормативна уредба и ЗУТ, следователно, бидейки изграден преди 1987г., процесният обект отговаря на изискванията на § 16, ал. 1 от Преходните разпоредби на ЗУТ и може да бъде обявен за търпим строеж. В проведеното по делото открито съдебно заседание на 16.07.2020г. вещото лице арх. Г. *** има заповед № 503/01.06.1977г., с която е одобрен архитектурен проект – има голяма разлика между това как са се правили процедурите по ЗТСУ и ППЗТСУ преди приемане на ЗУТ и това, което е направено в конкретния случай по отношение сочената заповед като процедура се случвало доста често по онова време – 1977г. - може да се приеме като одобряване на проекта, тъй като са изпълнени тогава действащите разпоредби и такава е била практиката.
Прието е заключение на назначената по делото съдебно – оценителна експертиза, изготвена от вещото лице Елина Т., съгласно което заключение пазарният месечен наем на процесния имот е 120, 00 лв. - за времето от 05.06.2015 г. до 30.10.2019 г. – 6 340 лв., размера на законната лихва за периода от 05.06.2015 г. до 30.10.2019г. – 2 834, 67 лв. Пазарния месечен наем на поземлен имот с площ по документ 33 кв. м. е 50, 00 лв. - за времето от 05.06. 2015 г. до 30.10.2019 г. – 2 641, 50 лв., размера на законната лихва при приходна площ 33 кв. м. за периода от 05.06.2015 г. до 30.10.2019 г. е 1 181, 06 лв.
В проведеното
по делото открито съдебно заседание на 16.07.2020г., съдът е допуснал на
основание чл. 214 ГПК изменение на предявения иск с правно основание чл. 86 ЗЗД
в посока увеличаване на същия, а именно да се счита предявен за сумата общо от
2 834, 67 лв. вместо за сумата 2 500 лв.
Събрани са по делото гласни доказателства чрез разпита на свидетелите Донка И. Дамянова, Румяна Драганова Данчева, Любомир Илиев Смилянов - братовчед на ответницата С.Г. и Софийка Евгениева Дамянова.
От показанията на свидетеля Донка Дамянова се установява, че през лятото на 1985г. Нина и Христо Станоеви ги поканили на третия етаж на гости, те двама (Нина и Христо Станоеви) живеели на втория, на третия си канили гостите, през 1987г. десет дни свидетелят Дамянова пребивавала на този трети етаж, в който имало баня от ляво с една вградена малка вана, от дясната страна срещу банята - спалнята, холно пространство и срещу хола - от коридора – кухня, в дъното на коридора имало врата ( на килер), до 2006 година сравнително често свидетелят Дамянова посещава имота, през 2011г. изнасяли багаж с Н. - предимно съдове, печка, поради това, че ищците имали проблеми с хората, на които е продаден вторият етаж, водели се дела, след 2011г. Нина Станоева нямала достъп до третия етаж, след пенсионирането си Нина и Христо Станоеви лятото си живеели в Дупница, след като починал Христо Станоев, Нина идвала редовно в имота си в Дупница - края на април или началото на май - до октомври.
От показанията на свидетеля Румяна Данчева се установява, че през 2011г. се изнасял багаж от третия етаж, в който трети етаж има баня, кухня, спалня и хол, едно скосено затворено пространство (може би килер), дървена стълба, която води към подпокривното пространство, когато е ходила в имота, е посрещана на третия етаж.
От показанията на свидетеля Любомир Смилянов се установява, че преди покупка на имот от страна на ответниците от Христо Станоев, ответникът С.Г. и свидетелят Смилянов огледали имота – на втори етаж, на третия също имало жилище, показано от свидетеля на ответника, който за втория етаж ангажирал фирма да направи ремонт, след което започнал да живее там.
От показанията на свидетеля Софийка Дамянова се установява, че ответниците живеели на втория етаж, но като идвали децата им със семействата ползвали отгоре, където е ремонтирана спалнята, другото е в лош вид, след 2005г. не е виждала Николина и Христо да идват в имота, само ответниците С. и С. и техните деца.
При така установеното от фактическа
страна, съдът прави следните правни изводи:
Предявени са искове с правна
квалификация чл. 108 от ЗС и чл. 73 ЗС.
Съгласно разпределението на
доказателствената тежест по правилата
чл. 154, ал. 1 ГПК, ищците по иска с правно основание чл. 108 ЗС, следва да
докажат фактите, от които извеждат своите твърдения, а именно, че са
собственици на процесния имот на соченото в исковата молба придобивно
основание, както и че процесната вещ се владее от ответниците, а по иска с
правно основание чл. 73 ЗС: че са собственици на процесния имот, размера на
обезщетението за ползите, от които са ги лишили ответниците.
Ответниците следва да докажат по иска с правно основание чл. 108 ЗС - че владеят процесния имот на валидно правно основание, по иска с правно основание – 73 ЗС: че са добросъвестни владелци на процесния имот, както и възраженията си, направени в отговора на исковата молба – правоизключващи, правопрекратяващи, правоотлагащи, правопогасяващи, правоунищожаващи.
От значение за определяне статута на спорния имот като самостоятелен обект на правото на собственост или като обща част по смисъла на чл. 38 ЗС е предназначението, което то е имало към момента на възникване на етажната собственост. От събраните по делото доказателства е установено, че още с построяването му е бил изграден от притежаващия право на строеж и разрешение за строеж собственика в отклонение на одобрените строителни книжа – вместо таванска стая е построено жилище и съществува като такова и към момента на изготвяне на заключението на вещото лице по назначената съдебно – техническа експертиза, което заключение прието в хода на съдебното дирене пред настоящата инстанция. Ето защо процесния имот не е обща част на сградата, а самостоятелен обект на правото на собственост, поради което съдът счита, че неоснователно се явява твърдението на ответниците, че с обективирания в нотариален акт за покупко-продажба от 31.05.2005г. № 183, том I, рег.№ 1618, дело 0174/2005г. на нотариус Ася Радкова са закупили от наследодателите на ищците и процесния имот, предвид изложеното по – горе от съда касателно вида на процесния имот и предмета на сделката, обективирана в нотариален акт за покупко-продажба от 31.05.2005г. № 183, том I, рег.№ 1618, дело 0174/2005г. на нотариус Ася Радкова - жилище, находящо се на втория етаж от жилищна сграда, построена с отстъпено право на строеж върху държавна земя в част от парцел V-2091, в кв. 137 по действащия към 28.11.1968г. план на гр. Дупница, състоящо се от две стаи, хол, кухня, антре, тоалетна, вход /северна страна на сградата/, мазе в северната част и ½ идеална част от антрето в мазето ведно с целия таван на сградата. Така посочения в този нотариален акт „цял таван на сградата” не може да се приеме, че съвпада с процесния имот по изложените по – горе съображения относно обстоятелството, че процесния имот не е обща част на сградата, а самостоятелен обект на правото на собственост. Следва да се посочи, че възраженията на ответниците и ангажираните за това писмени доказателства за липса на строителни книжа за останалите 34 кв.м. от процесния имот и въобще законността на строежа – това дали той е законен или търпим по смисъла на § 16 от ПЗР на ЗУТ не е от значение за възникналото право на собственост на ищците на соченото в исковата молба основание - наследяване, което право на собственост съдът намира, че ищците притежават по отношение процесния имот съобразно изложеното по - горе и съобразно събраните по делото писмени доказателства, удостоверяващи наследствените им правоотношения и придобитото право на собственост по отношение на процесния имот от страна на наследодателите им – Христо и Николинка Станоеви, поради което съдът счита за ненужно да обсъжда изложените в отговора на исковата молба и в хода по същество на делото съображения на ответниците за незаконно строителство в процесния имот. Изложеното води до извод на съда, че е налице първата предпоставка за уважаване на иска по чл. 108 ЗС – ищците са собственици на процесния имот на соченото в исковата молба придобивно основание. Втората предпоставка за уважаване на иска по чл. 108 ЗС, настоящия състав на съда също намира за доказана от страна на ищците предвид събраните по делото гласни доказателства, вкл. и тези, събрани по искане на ответниците. От своя страна ответниците не доказват да владеят процесния имот на годно правно основание.
С оглед изложеното, искът с правно основание чл. 108 следва да бъде уважен, доколкото се явява основателен, а при този правен извод на съда за основателността му, следва да се уважи и предявения иск по чл. 73 ЗС от ищците в размера съгласно заключението на вещото лице Е.Т. – 6 340 лева, а за сумата от 1 010 лева до пълния предявен размер от 7 350 лева, следва да се отхвърли. Съобразно допуснатото изменение по чл. 214 ГПК на размера на иска по чл. 86 ЗЗД в проведеното по делото в открито съдебно заседание на 16.07.2020г, искът по чл. 86 ЗЗД следва да се уважи за сумата от 2 834, 67 лева.
Направеното искане от ищците съдът да отмени нот. акт № 11, том 1, per. 289, д. № 10 от 16.01.2009г. на нотариус Луиза Стоева, per. № 527 на НК, вписан АВп. акт № 36, т. 1, д. 34/09г., вх. per. № 53 от 16.01.2009г., парт. кн. том 30867, съдът намира за недопустимо, доколкото същият нотариален акт е отменен с влязло в сила решение № 21/08.01.2014г., постановено по гр.д. № 1761/2012г. по описа на РС – Дупница, т.е. този нотариален акт не съществува в правния мир понастоящем - това искане е безпредметно и следва да се остави без разглеждане.
По
разноските:
С оглед изхода от спора, на ищците се следват направените разноски по представените списъци на такива от процесуалните им представители адв. П. и адв. П.. По правило разноските в производството по граждански дела са такива, които подлежат на присъждане и такива, които не подлежат на присъждане. Неподлежащи на присъждане са разноски за получаване на преписи от документи; фактически действия по събиране на доказателствата, които да представят по делото; командировки; пътни разноски; автобусни билети или транспортни разходи по повод пътуване на страната и нейния пълномощник до седалището на компетентния съд за участие в съдебно заседание. Подлежащи на присъждане са разноски, които включват всички суми, които страната е платила в процеса във връзка с извършване на правни действия или за оказана правна защита, като: депозит за вещо лице; извършване на оглед и др.; такса за издадени съдебни удостоверения; такса за издадени скици; такса за вписване на искова молба; депозит за призоваване на свидетели; депозит за особен представител по чл. 47, ал. 6 ГПК; адвокатски хонорар /в този смисъл Р. № 7087/18.05.2012 г., АД № 48/2011 г., VII а. о. на ВАС/, поради което на ищците се следват посочените в представените списъци на разноски по чл. 80 ГПК и ангажирани доказателства за извършването им с изключение на направените и описани в т. 6, 7 и 8 от списъка, представен от адв. П. в общ размер на 71, 60 лева разноски, респ. в т. 8, 9 и 10 от списъка, представен от адв. П. в общ размер на 61, 62 лева разноски и съобразно отхвърлителната част на иска по чл. 73 ЗС, както следва: на ищците Н. и Б. Владимирови – 1 577, 78 лева ( от общо подлежащи на присъждане разноски в размер на 1694, 18 лева : 2 = 847, 09 лева за всеки от исковете по чл. 108 ЗС и чл. 73 ЗС, от които за иска по чл. 73 СК – 730, 69 лева съобразно уважената част от иска); на ищците А. и А.С. - 1 577, 78 лева ( от общо подлежащи на присъждане разноски в 1694, 18 лева : 2 = 847, 09 лева за всеки от исковете по чл. 108 ЗС и чл. 73 ЗС, от които за иска по чл. 73 СК – 730, 69 лева съобразно уважената част от иска). На ответниците се следват разноски съобразно представения списък по чл. 80 ГПК от процесуалния им представител съобразно отхвърлителната част на иска по чл. 73 ЗС в размер на 69, 05 лева ( 1005 лева : 2 = 502, 50 за всеки от исковете по чл. 108 ЗС и чл. 73 ЗС, от които за иска по чл. 73 СЗ – 69, 05 лева съобразно отхвърлената част от иска). Възраженията и на двете страни за прекомерност на адвокатските хонорари на процесуалните им представители, съдът намира за неоснователни предвид фактическата сложност на делото, поради което не следва да се уважават.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на С.И.Г., ЕГН: ********** и С.А.Г., ЕГН: **********, с адрес: ***, че Н.И. КОЙЧЕВА – ВЛАДИМИРОВА, ЕГН ********** и Б.П.В., ЕГН ********** при условията на съпружеска имуществена общност от една страна и А.А.К. – С., ЕГН ********** и А.С. при условията на съпружеска имуществена общност от друга страна са собственици на самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68789.17.85.1.3 по кадастралната карта и кадастрални регистри, одобрени със Заповед 300-5-56/ 30.07.2004 г. на ИД на АГКК (няма издадена заповед за изменение в КККР), с адрес на имота гр. Дупница, общ. Дупница, обл. Кюстендил, ул. „Бисеров” № 4, на трети (мансарден) етаж, който обект се намира в сграда с идентификатор 68789.17.85.1, разположена в поземлен имот с идентификатор 68789.17.85 с предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, брой нива на обекта-едно, с посочена в доказателствения документ за собственост площ от 33 кв.м., а съгласно заключение на вещото лице по гр.д. 12205/09г. по описа на СРС, 79 с-в с площ от 63 кв.м., състоящо се от дневна, стая, кухня, входно антре, баня - тоалетна, складово помещение, последното с площ от около 18 кв.м., при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж - няма, под обекта: имот с идентификатор 68789.17.85.1.2, над обекта - няма, заедно със съответните идеални части от общите части на сградата и правото на строеж върху мястото – ½ идеална част за Н.И. КОЙЧЕВА - ВЛАДИМИРОВА и Б.П.В. при условията на съпружеска имуществена общност и ½ идеална част А.А.К. - С. и А.С..
ОСЪЖДА С.И.Г., ЕГН: ********** и С.А.Г., ЕГН: **********, с адрес: *** да предадат владението на самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68789.17.85.1.3 по кадастралната карта и кадастрални регистри, одобрени със Заповед 300-5-56/ 30.07.2004 г. на ИД на АГКК (няма издадена заповед за изменение в КККР), с адрес на имота гр. Дупница, общ. Дупница, обл. Кюстендил, ул. „Бисеров” № 4, на трети (мансарден) етаж, който обект се намира в сграда с идентификатор 68789.17.85.1, разположена в поземлен имот с идентификатор 68789.17.85 с предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, брой нива на обекта-едно, с посочена в доказателствения документ за собственост площ от 33 кв.м., а съгласно заключение на вещото лице по гр.д. 12205/09г. по описа на СРС, 79 с-в с площ от 63 кв.м., състоящо се от дневна, стая, кухня, входно антре, баня - тоалетна, складово помещение, последното с площ от около 18 кв.м., при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж - няма, под обекта: имот с идентификатор 68789.17.85.1.2, над обекта - няма, заедно със съответните идеални части от общите части на сградата и правото на строеж върху мястото на Н.И. КОЙЧЕВА – ВЛАДИМИРОВА, ЕГН ********** и Б.П.В., ЕГН ********** на ½ идеална част при условията на съпружеска имуществена общност от една страна и А.А.К. – С., ЕГН ********** и А.С. на 1/2 идеална част при условията на съпружеска имуществена общност от друга страна.
ОСЪЖДА
С.И.Г., ЕГН: ********** и С.А.Г., ЕГН: **********, с адрес: *** на основание чл. 73 ЗС да заплатят на Н.И. КОЙЧЕВА –
ВЛАДИМИРОВА, ЕГН ********** и Б.П.В.,
ЕГН ********** при условията на съпружеска имуществена общност от една
страна и А.А.К. – С., ЕГН ********** и А.С. при условията на съпружеска
имуществена общност от друга страна общо сумата в размер на 6 340 лв., представляваща обезщетение
за лишаване от ползване по чл. 73 ЗС за периода
05.06.2015г. – 30.10. 2019г., ведно със законната лихва върху сумата
считано от 05.06.2015г. до 30.10.2019г. в размер на 2 834, 67 лв., като до
пълния претендиран размер от 7 350 лв. или за сумата от 1010, 00 лева, представляваща обезщетение по чл. 73 ЗС за периода от
05.06.2015г. до 30.10.2019г., ОТХВЪРЛЯ
иска, като неоснователен.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ
искането за отмяна на нот. акт № 11, том 1, per. 289, д. № 10 от
16.01.2009г. на нотариус Луиза Стоева, per. № 527 на НК, вписан АВп. акт № 36,
т. 1, д. 34/09г., вх. per. № 53 от 16.01.2009г., парт. кн. том 30867, като недопустимо.
ОСЪЖДА С.И.Г., ЕГН: ********** и С.А.Г., ЕГН: **********, с адрес: *** да заплатят на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на Н.И. КОЙЧЕВА – ВЛАДИМИРОВА, ЕГН ********** и Б.П.В., ЕГН ********** сумата в размер на 1 577, 78 лева, представляваща разноски в производството по делото съобразно уважената част от исковете.
ОСЪЖДА С.И.Г., ЕГН: ********** и С.А.Г., ЕГН: **********, с адрес: *** да заплатят на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на А.А.К. – С., ЕГН ********** и А.С. сумата в размер на 1 577, 78 лева, представляваща разноски в производството по делото съобразно уважената част от исковете.
ОСЪЖДА Н.И. КОЙЧЕВА – ВЛАДИМИРОВА, ЕГН ********** и Б.П.В., ЕГН ********** и А.А.К. – С., ЕГН ********** и А.С. на основание чл. 78, ал. 3 ГПК да заплатят на С.И.Г., ЕГН: ********** и С.А.Г., ЕГН: **********, с адрес: *** сумата в размер на 69, 05 лева, представляваща разноски в производството съобразно отхвърлената част от исковете.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на страните с въззивна жалба пред Окръжен съд - Кюстендил.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: