Р Е Ш Е Н И Е
№76/02.07.2020г.
гр. П.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПАЗАРДЖИШКИЯ ОКРЪЖЕН СЪД, Търговско отделение, на двадесет и осми май две
хиляди и двадесетата година, в открито заседание, в следния състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: ЕЛЕОНОРА
СЕРАФИМОВА
Секретар: В.
Боева
като разгледа докладваното
от съдия СЕРАФИМОВА т.д.№ 351 по описа за 2018 година, за да се произнесе
взе предвид следното:
Настоящото производство е образувано по искова молба от „Б.“
АД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление гр.П., бул. „А. С."
№** чрез пълномощника адв. И.А. (САК) против „Ф.“ АД – в
несъстоятелност, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление гр.Б., ул.
„Т. м.“ №***, представлявано от изпълнителния директор Н. Г.П. и с участието на С.Н.П. в качеството й на
подпомагаща страна на ответника.
Претенцията на ищеца с правно основание чл. 694 ал.2 т.2 от ТЗ е да се установи със сила на присъдено нещо съществуването на вземане, което
е изключено от списъка на приетите вземания с определението по чл.692, ал.4 ТЗ
в производството по несъстоятелност на „Ф.“ АД по т.д.№ 201/2017г. на ОС-П., в
размер на 133 900,92 лв.,
представляващи вземания на „Б." АД срещу „Ф." АД по следните фактури:
№ **********/**.**.**** г.;
№ **********/**.**.**** г;
№ **********/**.**.**** г.;
№ **********/**.**.**** г.;
№ **********/**.**.**** г.;
№ **********/**.**.**** г.;
№ **********/**.**.**** г.;
№ **********/**.**.**** г.;
№ **********/**.**.**** г.;
№ **********/**.**.**** г.;
№ **********/**.**.**** г.;
№ **********/**.**.**** г.;
№ **********/**.**.**** г.;
№ **********/**.**.**** г.;
№ **********/**.**.****
г.;
№ **********/**.**.****
г.;
№ **********/**.**.****
г.;
№ **********/**.**.****
г.;
№ **********/**.**.****
г.;
№ **********/**.**.****
г.;
№ **********/**.**.****
г.
и вземане за законна
лихва в размер на 40 816,14 лв.
върху сумата за периода от 28.09.2015 г. до 28.09.2018 г., както и съдът да
разпореди включването им в одобрения списък на приетите вземания.
Претендират се направените по делото разноски.
В обстоятелствената част на исковата молба се твърдят
следните факти и обстоятелства:
Твърди се, че ищецът е кредитор на „Ф.“ АД с вземания,
включени в т.2 от Списъка на приетите от синдика вземания, обявен в TP на 22.10.2018 г., с вписване № ******.
Вземанията на „Б.“ АД били предявени в производството по
несъстоятелност на „Ф." АД (т.д.№201/2017г. ПзОС) с молба вх.№ ******г. по
реда на чл.688 ТЗ. С тази молба били предявени вземания по неформален договор
между страните за продажба на конци и конуси съгласно 29 броя фактури (
подробно посочени в таблица №1), като в табличен вид е изчислен размерът на лихвата до датата на
решението за откриване на производството по несъстоятелност.
Твърди се, че така описаните вземания на „Б.“ АД срещу „Ф.“
АД били приети и включени като такива в редове 2.1. и 2.2. в съставения от
синдика списък на приетите вземания, обявен в TP на 22.10.2018 г. с вписване № *****.
Срещу тях обаче постъпили възражения, които съдът приел за частично основателни
и с определение №881/11.12.2018 г. по т.д. № 201/2017 г. на Пз ОС, обявено на
11.12.2018 г. с вписване № 20181211162438, приетото вземане по ред 2.1. било
намалено от 190 170,40 лв. на 56 269,58 лв., с размер на намалението 133 900,92 лв., съответно по 21 броя
фактури с падеж преди 04.12.2012 г. Също така приетото вземане по ред 2.2. от
списъка на приетите вземания за лихви по процесиите 29 броя фактури било
намалено от 141 673,31лв. на 3 302,19 лв., с размер на намалението 138 371,12 лв.
Съгласно определението постановено по реда на чл.692, ал.4 ТЗ съдът по
несъстоятелността е приел, че вземанията за главница и лихва с падеж преди
04.12.2012 г. по общо 21 бр. фактури били погасени по давност, с изключение на
изрично отбелязаните в определението 7 бр. фактури, които съдът счел, че не са
погасени по давност поради прекъсваното й с предявяването на иск от 27.04.2017
г., по който било образувано т.д.№ 70/2017 г. на Пз ОС.
Изложени са съображения, че вземанията на ищеца по
въпросните 21 бр. фактури на обща стойност 133 900, 92 лв. не били погасени по давност, тъй като
давността за тях била прекъсвана с действията на длъжника в периода от 2009 г.
до 2015 г., а именно били включени от „Ф.“ АД в счетоводните
справки-декларации по ЗДДС, подавани до НАП за съответния месец, както и в ГФО и в
счетоводните баланси на „Ф.“ АД за 2009 г., 2010г., 2011г., 2012г., 2013г.,
2014г. и 2015 г., които били приети от ОС на акционерите на „Ф.“ АД за изброените
години и обявени по партидата на търговеца в ТР, което от съдебната
практика се приема за признание на вземането от длъжника пред държавен орган, прекъсващо
давността на основание чл. 116, б. „а“ от ЗЗД.
Като аргумент в подкрепа на тезата си, ищецът сочи още и че
изявлението на главния счетоводител на „Ф.“АД за признание на дълга, прекъсвало
давността на основание чл.116, б.„а“ ЗЗД и тъй като представляващият
дружеството не му се противопоставил веднага след узнаване за признанието
съобразно текста на чл.301 ТЗ. В конкретния случай обявените ГФО и счетоводни
баланси на ответника за годините от 2009г. до 2015г. вкл. били изрично
подписани от изпълнителния директор на дружеството и обективирали писмено
признание на дълга пред официален орган и пред всички трети лица за всяка една
година от периода.
Посочено е, че през 2016 г. бил направен опит процесиите
вземания да бъдат отписани. За финансовата 2016г. предложените ГФО и счетоводен
баланс на дружеството не били одобрени от ОСА, като по подаденото заявление за
обявяването им в ТР бил постановен „отказ“ от ДЛР, именно поради това, че ГФО
не е приет от ОСА. Твърди се, че през 2016 г. по партидата на дружеството на
ответника, със заявление Г2 с вх. № 20170629155148 бил подаден годишен доклад
за дейността за 2016г., с който бил направен опит за отписване процесните
задължения, без обаче това да възпроизведе валидно правно действие, поради
неодобряване на баланса и и неприемането годишния доклад от ОСА.
Относно втората претенцията се сочи, че върху сумите по
процесните фактури, считано от датата, следваща датата на падежа на всяка една
(съвпадащ с момента на издаването им), се дължи законна лихва за периода от три
години назад, считано от датата на предявяване им - 28.09.2015г. до
28.09.2018г., възлиза на 40 816,14 лв.
В срока по чл.367, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от
ответното дружество „Ф.“ АД, чрез изп.директор Н.П.. Същият оспорва предявеният
иск, като твърди, че същият е изцяло неоснователен.
В този смисъл твърди за неоснователни наведените от ищеца доводи във връзка с
прекъсването на давността по отношение на процесните 21 броя фактури.
Отделно е пояснено, че за претендираните от ищеца суми вече
било образувано т.д. № 70/2017 г. на ПзОС, с постановено решение, което все още не било влязло в сила.
Твърди се, че в производство по това дело ищецът „Б.“ АД се позовал на извършено прихващане, чрез представени от
него споразумения. Същите споразумения за прихващане обаче били оспорени от
ответника „Ф.“ АД, а приетата по делото съдебно-графологична експертиза
категорично установила тяхната неистинност. В тази връзка било образувано и ДП
№ 2638/2018г. на РП-П., където били представени всички фактури, изброени и в
разгледаната искова молба.
В срока по чл.367, ал.1 от ГПК не е постъпило становище от
синдика Б.Б., който съгласно разпоредбата на чл.694, ал.4 от ТЗ е длъжен да
участва в процеса.
В срока по чл.372 от ГПК е постъпила допълнителна искова
молба от ищеца, в които допълва изложеното в исковата молба и оспорва изцяло
всички възражения, направени с писмения отговор. Развива подробни съображения.
Освен това подържа, че неотносимо за спора по настоящото
дело било позоваването на т.д. № 70/2017 г. на ПзОС, имащо за предмет различни
от разглежданите в настоящото производство претенции.
Съдът след като съобрази наведените от страните
доводи, както и приетите по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, прие от фактическа и правна страна следното:
Предявените искове са с правно основание чл.694 ал.2 т.2 от ТЗ и са процесуално допустими като предявени в законоустановения срок от
надлежна страна в процеса. В този смисъл съдът съобрази, че на 22.10.2018г. в ТР по партидата на „Ф.“ АД
е обявен списък на приетите предявени
вземания, в който синдикът е включил процесните вземания. На 11.12.2018г. в
ТР е обявен съдебният акт на съда по несъстоятелността, с който в
производството по реда на чл.692 от ТЗ същият се е произнесъл по постъпило
възражение от „Ф.“ АД против обявеният списък на приетите предявени вземания,
като същото частично е уважено по отношение на две от предявените и приети
вземания, а именно тези по р.2.1 и 2.2 от списъка. Исковата молба, по която е
образувано настоящето производство е постъпила в съда на 27.12.2018 г. С оглед
на това съдът приема, че същата е подадена в законоустановения 14-дн. срок по
чл.694 ал.6 от ТЗ, от надлежна страна – длъжника в производството по несъстоятелност,
който е направил възражение по чл.690 ал.1 от ТЗ, което е било уважено, поради
което и предявените искове са процесуално допустими на това основание.
Част от предявените искове обаче са недопустими, но на
друго основание, а именно чл.299 от ГПК във връзка с чл.298 ал.4 от ГПК.
Така от приложеното към настоящето дело т.д.№184/2017
г. по описа на П.ския ОС се установява, че с влязло в сила решение на
22.07.2019г. е разрешено възражения за извънсъдебно и съдебно прихващане с
вземане по фактури № **********/**.**.**** г.; № **********/**.**.**** г.; № **********/**.**.****
г.; № **********/**.**.**** г.; № **********/**.**.**** г.; № **********/**.**.****
г.; № **********/**.**.**** г.; № **********/**.**.**** г.; № **********/**.**.****
г. между „Ф.“ АД и „Б.“ АД, като същите са отхвърлени като неоснователни поради
погасяване на вземанията по давност. Същите вземания между същите страни,
основаващи се именно на посочените фактури стоят на разглеждане и в настоящето
производство, от което следва извода, че е налице пълна идентичност, както
между предмета на спора, така и между страните по него. В този смисъл наведените
от ищеца доводи за липсата на предпоставките визирани в чл.299 от ГПК във
връзка с чл.298 ал.4 от ГПК настоящият решаващ състав приема за неоснователни,
тъй като силата на присъдено нещо се формира по предмета на решението. Същият
следва да съвпада с предмета на иска и да установява съществуването на
твърдяното от ищеца спорно материално право с белезите, които го
индивидуализират (правопораждащи юридически факти, съдържание, субекти и правно
естество). А съобразно изрично разпореденото от законодателя, със сила на
присъдено нещо се ползват още и разрешените възражения за прихващане. Следователно в тази част
производството по настоящето дело ще следва да бъде прекратено поради
недопустимост на предявените претенции основаващи се на посочените вземания и
спора относно които вече е решен със сила на присъдено нещо, основание визирано
в чл.299 от ГПК във връзка с чл.298 ал.4 от ГПК.
По отношение на второто от възраженията за
недопустимост на част от исковите претенции, решаващият състав след извършена служебна
проверка и при съобразяване представените от страните относими доказателства
установи, че предмет на производството по т.д.№ 70/2017г. по описа на Пз ОС са друга
част от процесните фактури, а именно: № **********/**.**.**** г.; № **********/**.**.****
г.; № **********/**.**.**** г.; № **********/**.**.**** г. Посоченото
производство обаче не е приключило с влязъл в сила съдебен акт, поради което и
претенциите на ищеца в тази им част се явяват допустими доколкото не е налице
установена сила на присъдено нещо по отношение на вземанията по тях.
По съществото на спора, съдът от фактическа страна
приема следното:
С молба вх.№ *******г. ищецът в настоящето
производство „Б.“ АД е предявил вземания по реда на чл.688 ТЗ, които са
възникнали на основание неформален договор между страните за продажба на конци
и конуси съгласно 29 броя фактури ( подробно посочени в таблица №1), като в
табличен вид е изчислен размерът на
лихвата до датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност.
Няма спор, че процесните вземания са били приети и
включени като такива в редове 2.1. и 2.2. в съставения от синдика списък на
приетите вземания, обявен в TP на 22.10.2018 г. с вписване № *****.
С определение
№881/11.12.2018 г. постановено от съда по несъстоятелността по т.д. №
201/2017г. на Пз ОС, обявено на 11.12.2018 г. с вписване № ******, приетото
вземане по ред 2.1. било намалено от 190 170,40 лв. на 56 269,58 лв., с размер на намалението 133 900,92 лв.,
съответно по 21 броя фактури с падеж преди 04.12.2012 г. Също така
приетото вземане по ред 2.2. от списъка на приетите вземания за лихви по
процесиите 29 броя фактури било намалено от 141 673,31лв. на 3 302,19 лв., с
размер на намалението 138 371,12 лв. Видно от цитирания съдебен акт постановен
по реда на чл.692 ал.4 от ТЗ съдът по несъстоятелността е приел, че вземанията
за главница и лихва с падеж преди 04.12.2012 г. по общо 21 бр. фактури били
погасени по давност, с изключение на изрично отбелязаните в определението 7 бр.
фактури, които съдът счел, че не са погасени по давност поради прекъсваното й с
предявяването на иск от 27.04.2017 г., по който било образувано т.д.№ 70/2017
г. на Пз ОС.
В настоящето производство образувано по реда на чл.694
ал.2 т.2 от ТЗ ищеца твърди, че по отношение на процесните фактури давността не
е изтекла поради включването им в ГФО на дружеството за периода от 2009г. –
2015г., което напрактика е основният довод за основателността на претенциите.
Във връзка с това съдът след анализ на приетите
писмени доказателства и СИЕ, заключението на която като компетентно изготвено и
неоспорено от страните кредитира изцяло, приема за безспорно установено, че между
страните в процеса са сключени договори за покупко-продажба на конци
обективирани в процесните фактури. Същите са надлежно осчетоводените в
счетоводствата на двете дружества, като ответника надлежно ги е отразил в
декларираните в НАП за съответния текущ период дневници за покупките по ЗДДС и
възникналите разчети по ДДС са включени в съответните справки – декларации по
ЗДДС. Възникналите задължения като неразплатени са формирали общо задължения към
доставчици на Ф. АД към 31 декември на съответната година. Така тези суми с
натрупване са били отчитани в ГФО през целият период от 2009г. до 2015г. Няма
спор, че за същият този период по партидата на ответното дружество в ТР са
обявявани ежегодно ГФО.
Пак от СИЕ се установява, че на същата не са й
представени протоколи за прихващане на насрещни задължения измежду които да са
и тези възникнали на основание процесните фактури. Липсва и счетоводно
отразяване на извършено прихващане на тези задължения.
Прието по делото е споразумение за прихващане в
оригинал, от датата 05.01.2016 г. постигнато между законните представители на Ф.
АД и Б. АД. Същото се установява, че не е подписано от представляващия Ф. АД, а
единственият подпис е за ищцовото дружество. Прието по делото е и копие на това
споразумение, което съдържа подписите и двете страни. Приети по делото са и още
две споразумения, съответно от дата 30.10.2015 г. и 30.11.2015 г., за които
третото – лице помагач в процеса С.П. по реда на чл.176 от ГПК отрича да ги е
подписвало, както и отрича да е подписвало споразумението от 05.01.2016 г.
Прието е и извлечение от разплащателната сметка на Ф.
АД в У.Б. от което е видно, че на 24.10.2013 г. ответното дружество е превело
на ищеца сумата от 16 975,31 лева, за което е посочено основание: ф *****
(л.264 от делото), като следва да се отбележи, че единствената процесна фактура
е тази под №***. В тази връзка третото – лице помагач в процеса С.П. пояснява,
че посоченото плащане по процесната фактура №*** е на цялата дължима сума по
нея.
Съдът съобразявайки установеното по делото от
фактическа страна, от правна страна приема предявените обективно съединени искове
по чл.694 ал.2 т.2 от ТЗ за неоснователни, тъй като вземането по процесните
фактури е погасено по давност, освен това по фактура №******г., като
съображенията му за това са следните:
Преди всичко съдът предвид приетото в настоящия
процес извлечение от разплащателната
сметка на Ф. АД в У.Б., което страните не оспориха, приема за установено по
безспорен начин, че вземането по първата от процесните фактури №****** г. е
платено на 24.10.2013 г. чрез банков превод. Следователно тази претенция на
ищеца е неоснователна поради изпълнение от страна на длъжника на посоченото
задължение.
По останалите претенции на ищеца между страните няма
спор относно основанието за възникване на вземанията и размера им, както и
настъпването на тяхната изискуемост. Спори се относно настъпването на ефекта на
погасителна давност. В този смисъл ищцовото дружество подържа, че признание за
съществуването на процесните задълженията се съдържа в приетите от Общото
събрание на акционерите на Ф. АД годишни финансови отчети за периода от
2009г.-2015 г. и изрично подписани от изпълнителния директор на дружеството.
Ето защо и с оглед на това, че ГФО са официално обявени в ТР, те обективирали
писмено признание на дълга пред официален орган и пред всички трети лица за
всяка една година от периода, респективно е прекъсната давността съгласно
чл.116 б.“а“ от ЗЗД. Този довод на ищеца настоящият решаващ състав на съда
приема за несъстоятелен именно съобразно цитираната от страните в настоящият
процес съдебна практика.
Така, в множество решения ВКС приема, че признаването
на вземането от длъжника с резултат прекъсване на давността се постига чрез
недвусмислено волеизявление, че задължението му към кредитора съществува към
момента, в който е направено волеизявлението, без значение дали с признанието
си длъжникът цели да прекъсне давността и кога и по какъв начин кредиторът е
узнал за направеното признание. Без значение е и по какъв повод е направено
признанието на дълга и пред кого, както и до кого е адресирано. Достатъчно е
волеизявлението на длъжника за това да е еднозначно - писмено или устно,
обективирано пред свидетели или пред държавен орган, който може да го е
удостоверил в официален документ или да е изразено чрез недвусмислени
конклудентни действия, достатъчни за да манифистират волята на длъжника да
потвърди конкретния дълг към кредитора ( решение № 131 от 23.06.2016 г. гр. д. № 5140/2015 г. IV г. о.
ВКС и решение № 49 от 4.04.2017 г. на ВКС по гр. д. № 50236/2016 г., IV г. о.,
ГК и др.) А в конкретният казус такова волеизявление или такива конклудентни
действия не са налице. Счетоводните записвания на размера на задължението към
конкретен кредитор във воденото от предприятието - длъжник текущо счетоводство,
респективно отразени и в ГФО на същото, не съставляват признание на
осчетоводеното вземане, водещо до прекъсване на течението на погасителната
давност по см. на чл.116 б.“а“ от ЗЗД в
отношенията между страните по търговска сделка, тъй като не е действие,
адресирано до кредитора, обективирано пред свидетели или пред държавен орган. Осчетоводяването
като действие съдържа в себе си единствено признанието за съществуването на
правопораждащия фактически състав на вземането, но не и за правните му
последици, които могат да са невалидно възникнали или пък материалноправното
задължение да е престанало да съществува поради междувременното настъпване на
юридически факти с правоизключващ, правоунищожаващ или правопогасяващ ефект
спрямо него (Решение № 98 от 26.07.2013 г.
на ВКС по т. д. № 851/2012 г., I т. о., ТК). Що
се касае до данъчното деклариране на задължението пред НАП съгласно
изискванията на ЗДДС и правилника за неговото приложение, то това действие е
еднократно и се извършва в месеца следващ датата на падежа. Следователно
единственото валидно признание на дълга от страна на длъжника пред държавен
орган съобразно приетата съдебна практика, е данъчното им деклариране, което е
прекъснало давността. Предвид обаче, че процесните вземания са възникнали през
2009 г. и 2010г. като падежа на последно е било на 29.10.2010г., респективно
през месец ноември 2010г. е последното данъчно деклариране на задължението по
фактура №349, то горният извод, че давността по чл.110 от ЗЗД е изтекла и
вземанията са били погасени към 28.09.2018г. ( датата на предявяване на
вземането в производството по несъстоятелност), или дори и по – рано към 4.12.2017г.
(датата, на която е постъпила в съда молбата по чл.625 от ТЗ срещу Ф. АД), не
се променя.
Съобразно изложеното съдът приема, че вземанията обективирани в
процесните фактури, освен това във фактура №*****г., които са предмет на
настоящето дело са погасени по давност, като последното от тях към месец
декември 2015г. Ето защо предявените искове чл.694 ал.2 т.2 от ТЗ като неоснователни ще следва да се отхвърлят.
По разноските:
Страните са претендирали разноски. С оглед изхода на
делото в полза на ищцовото дружество такива не следва да се присъждат.
Останалите страни в процеса не са представили доказателства относно размера на
сторените от тях разноски освен внесената от третото лице – помагач в процеса С.П.
сума от 100 лева, представляваща възнаграждение за вещо лице. Ето защо искането
й по чл.78 ал.3 от ГПК следва да се уважи в този му размер.
Съгласно разпоредбата на
чл.694 ал.7 от ТЗ и с оглед изхода на делото ищцовото дружество следва да
заплати държавна такса в размер на 1747,17 лева в полза на бюджета на съдебната
власт.
Воден от горното и на основание чл.694 ал.2
т.2 от ТЗ, Пазарджишкия окръжен съд
Р Е Ш И:
ПРЕКРАТЯВА производството
по т.д.№351 по описа за 2018 г. на Пазарджишкия окръжен съд, в частта относно предявените искове по чл.694 ал.2 т.2 от ТЗ за
установяване със сила на присъдено нещо съществуването на вземане в размер общо
на 55 049,12 лева, което е изключено от списъка на приетите вземания с
определението по чл.692, ал.4 ТЗ в производството по несъстоятелност на „Ф.“ АД
по т.д.№ 201/2017г. на ОС-П., възникнало на основание неизпълнение на
задължения по фактури № **********/**.**.****
г.; № **********/**.**.**** г.; № **********/**.**.**** г.; № **********/**.**.**** г.; № **********/**.**.**** г.; № **********/**.**.**** г.; № **********/**.**.**** г.; № **********/**.**.**** г.; № **********/**.**.**** г. и вземане в размер общо на 16 780,38 лева за
законна лихва върху главниците за периода от 28.09.2015 г. до 28.09.2018 г., поради процесуалната им недопустимост.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Б.“ АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление гр.П., бул. „А. С." №** чрез пълномощника адв. И.А.
(САК) против „Ф.“ АД – в несъстоятелност, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.Б., ул. „Т. м.“ №**,
представлявано от изпълнителния директор Н. Г.П. обективно съединени искове с правно основание чл. 694 ал.2 т.2 от ТЗ
за установяване със сила на присъдено нещо съществуването на вземане, което е
изключено от списъка на приетите вземания с определението по чл.692, ал.4 ТЗ в
производството по несъстоятелност на „Ф.“ АД по т.д.№ 201/2017г. на ОС-П., в
размер на 78 851,80 лв.,
представляващи вземания на „Б." АД срещу „Ф." АД по следните фактури:
№
**********/**.**.**** г.;
№
**********/**.**.**** г;
№
**********/**.**.**** г.;
№
**********/**.**.**** г.;
№
**********/**.**.**** г.;
№
**********/**.**.**** г.;
№
**********/**.**.**** г.;
№
**********/**.**.**** г.;
№
**********/**.**.**** г.;
№
**********/**.**.**** г.;
№
**********/**.**.**** г.;
№
**********/**.**.**** г.;
и
вземане в размер на 24 035,76 лева за законна лихва върху главниците за
периода от 28.09.2015 г. до 28.09.2018 г., като
НЕОСНОВАТЕЛНИ.
Решението е
постановено при участие в производството на трето лице – помагач на страна на
ответника „Ф.“ АД – в несъстоятелност, С.Н.П., ЕГН ********** ***.
ОСЪЖДА „Б.“
АД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление
гр.П., бул. „А. С." №*** ДА ЗАПЛАТИ по сметката на Пазарджишкия окръжен
съд, в полза на бюджета на съдебната
власт държавна такса в размер на 1747,17
лева.
ОСЪЖДА „Б.“ АД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление
гр.П., бул. „А. С." №** ДА ЗАПЛАТИ
на С.Н.П., ЕГН ********** *** разноски по делото в размер на 100 лева,
представляващи платено възнаграждение на вещо лице.
Решението подлежи на обжалване в
двуседмичен срок от връчването му на страните пред П.ския апелативен съд.
СЪДИЯ: