№ 6372
гр. София, 24.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Силвана Гълъбова
Членове:Георги Ст. Чехларов
Дора З. Илиева
при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева
като разгледа докладваното от Дора З. Илиева Въззивно гражданско дело №
20251100503926 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от ответника в първоинстанционното
производство Агенция „Пътна инфраструктура“, чрез юрк. Г.Н. /с
пълномощно/, изцяло срещу Решение № 2382/13.02.2025 г., постановено по
гр. д. № 52464/2024 г. по описа на СРС, ГО, 72 състав, с което са уважени
изцяло предявените от ЗК „Лев Инс“ АД срещу Агенция „Пътна
инфраструктура“ искове с правно основание чл. 410, ал. 1 КЗ, вр. чл. 45 ЗЗД за
заплащане сумата от 451.67 лв. представляваща регресно вземане за
изплатено застрахователно обезщетение по застраховка Каско за щети на
МПС получени при ПТП на 13.07.2021 г. настъпило при преминаване през
неравност на пътното платно на път Е871, гр. София, бул. Цар Борис III №
411, ведно със законна лихва за период от 04.09.2024 г. до изплащане на
вземането.
В жалбата се сочат доводи за неправилност, поради противоречие с
материалния и процесуалния закон и необоснованост. Оспорва се, че
първоинстанционният съд се е произнесъл по претенция, която изобщо не е
формулирана в исковата молба. В жалбата се посочва, че не са представени
Общи условия за застраховане, действащи към датите на сключване на
полицата /13.05.2021 г./ и на ПТП-то /13.07.2021 г./, което оставя
незадоволително доказан застрахователен риск. Оспорен е като непълен,
неточен и противоречив, съставеният пртокол за ПТП: съставен е без
присъствие на орган на КАТ, без задължителни реквизити и подпис на
ответника, без фотофиксация и без ясна схема на пътната обстановка, поради
1
което не притежавал материална доказателствена сила по чл. 179 и чл. 183
ГПК. Критично се отчита също, че застрахователят не е извършил
задължителна проверка по чл. 403 от КЗ, не е посетил местопроизшествието и
не е изяснил наличието на изключения от покритие, а частните писмени
документи на ищеца нямат обвързваща сила, тъй като не съдържат неизгодни
за издателите факти и противоречат на показанията на свидетели. Оспорва се
неправилният извод за “предвидимо препятствие” по чл. 20, ал. 2 ЗДвП, при
липса на данни за обозначаване на препятствието, скорост на движение или
установена вина на ответника, както и формалното приемане на
застрахователна полица и Общи условия, които не са приложени или
коментирани по същество. Допълнително се изтъква приносът на водача по
чл. 51, ал. 2 ЗЗД, тъй като несъобразената скорост и невиждането на
препятствието са допринесли за настъпване и размер на вредите.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от ищеца ЗК „Лев Инс“
АД чрез юрк. Н.Г., с който се оспорва жалбата като неоснователна. Поддържа
се, че първоинстанционният съд правилно установил от представените по
делото доказателства, че именно ответникът носи отговорност за поддръжката
на спорния пътен участък и че виновното бездействие на негови служители е
причина за ПТП-то. Сочи, че Протоколът за произшествието, съставен на
място от органите на Пътна полиция и съответстващ на изискванията на
Наредба 13-41/2009 г., притежава пълна формална и материална
доказателствена сила съгласно трайно утвърдената практика на ВКС /решения
по реда на чл. 290 ГПК № 24/11, № 73/12, № 15/14 и № 152/05.11.2014 г./.
Счита, че утвърждавайки обективно и последователно всички събрани по
делото доказателства, първоинстанционният съд е постановил
законосъобразен, мотивиран и правилен акт, поради което моли същят да бъде
потвърден. Претендира разноски.
Съдът като съобрази доводите във въззивната жалба и отговорът на
въззивна жалба, след като се запозна с приобщените по делото
доказателства, достигна до следните изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата, с
изключение на случаите, когато следва да приложи императивна правна
норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните /в този
смис. т. 1, ТР № 1/09.12.2013 г. тълк. д. № 1/2013 на ОСГТК на ВКС/.
Неоснователен е доводът на въззивника за недопустимост на
ревизираното понастоящем съдебно решение, с оглед произнасянето по
непредявен иск, в контекста на посочената единствено в мотивите
квалификация по чл. 422 ГПК, вр. чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, вр. чл. 49 ЗЗД и чл. 86
ЗЗД. Процесуалната норма на чл. 422 ГПК визира диференциран
процесуален ред за разглеждане на исково производство, предхождано от
заповедно такова, тоест касае само процесуален ред за разглеждане на
гражданскоправен спор.
С тези доводи, настоящият състав намери, че обжалваният съдебен акт е
валиден, допустим и по същество правилен. В мотивите на своето решение
СРС е приел фактически положения и достигнал правни изводи, които
въззивният съд споделя, поради което и на основание чл. 272 ГПК препраща
към мотивите на СРС.
2
В отговор на възраженията, посочени в жалбата, следва да се добави:
Предмет на разглеждане в настоящото производство е предявеният
осъдителен иск с правно основание чл. 410 КЗ, вр. чл. 49 ЗЗД за осъждането на
Агенция „пътна инфраструктура“ да заплати на ищецът ЗК „Лев Инс“ АД
сумата от 451,67 лв., представляваща регресно вземане за изплатено
застрахователно обезщетение по застраховка Каско за щети на МПС,
получени при ПТП, реализирано на 13.07.2021г., настъпило при преминаване
през неравност на пътното платно на път Е 871, в гр. София, бул. „Цар Борис
III“ № 411, ведно със законната лихва за периода от 04.09.2024г. до изплащане
на вземането.
С плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва
в правата на застрахования срещу причинителя на вредата.
Правопораждащият фактически състав за възникване на спорното право по
иска с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, се обуславя от: 1. Наличието
на действително застрахователно правоотношение между увредения и ищеца;
застрахователят по имущественото застраховане да е изплатил
застрахователно обезщетение за настъпилото увреждане на застрахованата
вещ; за увредения да е възникнало право на вземане на извъндоговорно
основание срещу причинителя на вредата – в случая фактическият състав на
чл. 49 ЗЗД, т. е. противоправно деяние, което да е извършено виновно, от
лице, на което ответникът е възложил извършването на определена работа,
причинени при или по повод изпълнението на възложената работа вреди ,
наличието на причинно-следствена връзка между поведението на виновните
лица и причинените вреди.
От Застрахователната полица № 93002110031545 за застраховка „Каско на
МПС от 13.05.2021г. се установява, че между ищеца и собственика на л.а.
„Мерцедес МЛ 350“ с № на рама WDS1660241A117262 е съществувал договор
за имуществена застраховка „Каско –Клауза 1“, със съдържание, описано в
общите условия, приложени по делото. В клауза 1 – всички рискове, изрично е
посочено в т. 1.3., че се покриват щети, настъпили при пътно-транспортни
произшествия по време на движение и/или в паркирано положение.
Видно от съставения на мястото на настъпилото ПТП на 13.07.2021г.
протокол за ПТП № 1781722, подписан от В.Г. – младши автоконтрольор –
01гр. ПК ОПП към СДВР, както и от водача на увредения автомобил, на
13.07.2021г., преди 09:50 ч. в гр. София, на бул. „Цар Борис III“ № 411 е
настъпило ПТП, при което управляваният от водача, застрахован при ищеца
автомобил – л.а. „Мерцедес МЛ 350“ при движение по бул. „Цар Борис III“ с
посока от с. Владая, към бул. „Н. Петков“ и пред № 411 самокатастрофирал
в несигнализирана и необезопасена бетонна неравност, находяща се в дясна
лента за движение, при което на автомобила са нанесени щети: 2 бр. десни
гуми, джанти и други.
Противно на доводите на въззивника, настоящият състав не намери
причини да дискредитира приобщеният по делото протокол за ПТП. Нещо
повече, въззивникът е пропуснал да оспори документа по предвидения за това
процесуален ред, макар да твърди противното, а възраженията му за
противоречие на изводите на районният съд, спрямо удостоверените от
непосредствено въприелото ги длъжностно лице факти не отговарят на
обективната действително.
Така правилно и законосъобразно районният съд се е позовал на
обвързвашата съда материална доказателствена сила на Протокола и го е
3
поставил в основата на правните си изводи, в която насока
първоинстанционният съдебен акт не следва да бъде ревизиран.
От показанията на свидетеля Е.С., изложени непосредствено пред
първоинстанционния съдебен състав се установява, че последната е
управлявала уведеното МПС – собственост на нейния съпруг по време на
настъпване на пътно-транспортното произшествие и попаднала в дупка, която
не могла да избегне, защото в лентата вляво от нея се намирал автобус, а зад
нея – се движели коли. От свидетелските показания се установява, че на
мястото на процесното ПТП асфалтът бил все едно разрушен. Установява се
още, че водачът се е движел с не повече от 30-40 км/ч. Установя се още, че
свидетелката, непосредствено след инцидента е сигнализирала на
правоохранителните органи, които са пристигнали на местопроизшествието в
рамките на около 10 минути.
От приетото по делото заключение на САТЕ, в чиято достоверност
настоящият състав не намери основание да се усъмни , се установява, че
процесното ПТП отговаря да е получено по начин, така както е описано в
Протокола за оглед на ПТП, а именно: чрез преминаването през бетонна
неравност на пътното платно.
В тази връзка, неоснователни се явяват възраженията на въззивника, че
механизмът на пътнотранспортното произшествие е останал неизяснен.
Действително, разпитан по делото, водачът на л.а. „Мерцедес МЛ 350“
твърди, да е преминал през дупка, а вещото лице сочи, бетонна неравност на
пътя. Наличието на такава неравност е посочено и в протокола за ПТП.
Всякакво съмнение относно конкретния механизъм,при който е настъпило
увреждането на лекия автомобил е изяснено при изслушването на вещото
лице, където последното изрично посочва, че при извършения оглед на място
е констатирал наличието на бетонни неравности, причина за което сочи –
уронването на бетона, тъй като същият замръзва през зимата, което житейски
логично, лице, което не притежава специални познания в областта на
строителството и инженерството би нарекло „дупка“.
Налице са и останалите предпоставки за ангажиране на отговорността на
Агенция „Пътна инфраструктура“ по реда на чл. 49 ЗЗД. Съгласно чл.19 ал.1
т.1 и чл.30 ал.1 ЗП, в качеството си на задължено лице по управлението на
пътя, Агенция „Пътна инфраструктура” е задължена да осъществява
поддръжката му в състояние годно за обичайното и безопасно преминаване на
пътни-превозни средства. В случай на съществуваща опасност, каквато
безспорно е наличието на препятствие на пътното платно, съгласно чл.13 ал.1
ЗДвП е необходимо съответното място да бъде обозначено със знак или друго
средство за сигнализиране, което в случая не е сторено. Отговорността на
Агенция „Пътна инфраструктура” следва да се ангажира на плоскостта на
чл.49 ЗЗД вр. с чл.45 ЗЗД, тъй като, в качеството си на юридическо лице по
смисъла на ЗАдминистрацията, дейностите по поддръжка и ремонт на
поверените и пътища, се осъществява от нейни служители или други лица,
натоварени за изпълнението им, които в конкретната хипотеза са бездействали
и поведението им е в пряка причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП.
От приобщените по делото писмени доказателства е видно, че на
собственика на увредения автомобил, с основание на превода:
**********/5000-1261-21-252358 /номера на заведената при
застрахователя по имуществената застраховка щета/ е изплатена сумата от
451,61 лв.
4
Не се споделя доводът на въззивника за наличието на съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на водача на увредения лек автомобил. От
събраните в рамките на производството доказателства не се установяват
данни, които да сочат към каквото и да било нарушение на установените в
ЗДвП и ППЗДвП правила за движение по пътищата, въобще, а било то и
такова неправомерно поведение, което да се намира в пряка-причинно
следствена връзка с настъпилия вредоносен резултат. Напротив, от
показанията на разпитания свидетел се установява, че последният се е движил
със скорост от порядъка на 30-40 км/ч, в рамките на населено място. С оглед
на гореизложеното, при изрично възражение от страна на въззивника по чл.
51, ал. 3 ЗЗД, именно в негова тежест е да установи наличието на такова
поведение от страна на водача на МПС, каквото доказване не е проведено.
В останалата си част, възраженията на въззивника се основават на
твърдения за неизпълнение на права и задължения по сключения между ущеца
и увреденото лице застрахователен договор. Същевременно Агенция „Пътна
инфраструктура“ не е страна по него, поради което по аргумент на чл. 26, ал. 2
ГПК /забрана за предявяване на чужди права от свое име/, тези възражения са
недопустими и не следва да бъдат адресирани.
Поради съвпадение на изводите на въззивния съд, с тези на
първоинстанционния съд за основателност на предявеният иск, решението
следва да бъде потвърдено.
При този изход на делото и при изрично направено искане по чл. 78, ал. 8
ГПК, разноски за въззивното производство следва да се присъдят на
въззиваемия в размер на 100 лв. – за юрисконсултско възнаграждение.
Така мотивиран, Софийски градски съд, II-Д въззивен състав,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 2382 от 13.02.2025г. г., постановено по гр.
д. № 52464/2024 г. по описа на СРС, 72 състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК Агенция „Пътна
инфраструктура“, БУЛСТАТ *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, бул. „Македония“ № 3 да заплати на ЗК „Лев Инс“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление бул. „Симеоновско шосе“ №
67А сумата от 100 лв., представляваща разноски във въззивното
производство.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
5
2._______________________
6