Р
Е Ш Е Н И Е
№
гр.
Плевен, 16.11.2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД,
ІV граждански състав в
открито заседание, на деветнадесети
октомври през две хиляди и седемнадесета година в състав :
РАЙОНЕН
СЪДИЯ : М. ТОМОВА
При
секретаря : Стела Цветкова
като разгледа
докладваното от съдия Томова гражданско дело № 5805 по описа на съда за 2017г., за да се
произнесе взе предвид следното :
Производството е по обективно съединени искове с правно
основание чл.422, ал.1, във вр. с чл.415, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Постъпила е искова молба от ***, ***против Н.М.П. с ЕГН ********** и М.М.П. с ЕГН **********, с която са предявени обективно и субективно съединени искове с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.
Твърди се, че ответниците като съсобственици при равни права на топлоснабден имот, находящ се в ***, ***, са клиенти на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на чл.153, ал.1 от Закона за енергетиката и че за периода от 01.11.2014г. до 31.04.2017г. не са погасил своите задължения към ищцовото дружество за процесния топлоснабден имот – апартамент с ***, като начислената за този период сума за ползвана топлинна енергия възлизала в размер на 428,98лв. общо за имота или съответно на правата на собственост на ответниците – по 214,49лв. за всеки от тях. Сочи се, че сумите били изчислявани по изготвяни отчети от фирмата, извършваща дяловото разпределение на топлинна енергия в сградата, в която се намира имота – *** на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с разпоредбата на чл.61, ал.1 от Наредба №16-334 от 06.04.2007г. за топлоснабдяването. Навеждат се доводи, че съгласно предвиденото в раздел VII от приложимите Общи условия дължимите месечни суми за ТЕ следвало да се заплащат в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Поради неплащане на датите на падеж, ответниците дължали и лихва за забава, изчислявана в размер на по 30,18лв. всеки от тях за периода от 05.01.2015г. до 09.06.2017г.
Отправя се искане за постановяване на решение, с което да се признае за установено вземането на ищеца срещу ответниците, както следва: по отношение на ответника Н.М.П. за следните суми: 314,50лв. – главница за ползвана и незаплатена топлинна енергия за периода от 01.11.2014г. до 30.04.2017г. и лихва за забава върху главницата в размер на 30,18 лв. за периода от 05.01.2015г. до 09.06.2017г. и по отношение на ответницата М.М.П. за следните суми: 314,50лв. – главница за ползвана и незаплатена топлинна енергия за периода от 01.11.2014г. до 30.04.2017г. и лихва за забава върху главницата в размер на 30,18 лв. за периода от 05.01.2015г. до 09.06.2017г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по ч.гр.д. №5805/2017г. на *** до окончателното изплащане на сумата.
Ответниците Н.П. и М.П. са депозирали писмени отговори в
срока по чл.131 от ГПК, с който не оспорват исковите претенции. Навеждат
доводи, че при предявяване на установителния иск ответника бил обвързан със
сумите, за които била издадена заповедта за изпълнение.
Съдът, след като се съобрази със становищата на страните и събраните по делото доказателства, прие за установено от фактическа и правна страна следното :
Безспорно е между страните, че
ответниците Н.П. и М.П. са съсобственици при равни права на процесния имот,
представляващ ***. Безспорно е също така, че за имота има открита партида при ***.
Видно е от приложеното в заповедното производство извлечение от счетоводна
сметка, че през периода от 01.11.2014г. до 30.04.2017г. е била начислена сума в
общ размер на 428,98лв. за консумирана топлоенергия. При съобразяване разпоредбата на чл.31, ал.1 от Общите
условия, предвиждаща, че купувачите са длъжни да заплащат дължимите месечни
суми за топлинна енергия в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят и на основание нормата на чл.40 от ОУ, предвиждаща начисляване на
законната лихва за периода на забава, ***е начислила върху дължимите главници и
лихва за забавеното им плащане, възлизаща в общ размер на 60,36лв. за периода
от 05.01.2015г. до 09.06.2017г.
При така установената фактическа
обстановка, съдът намира от правна страна следното :
Предвид безспорния между страните
факт, че ответниците Н.п. и М.П. са собственици на процесния имот, за който има
открита партида при ищцовото дружество с ***, съдът приема, че ответниците имат качеството на клиент на топлинна енергия
по смисъла на чл.153 от ЗЕ. Правоотношението по продажба на топлинна енергия
между топлопреносното предприятие и потребителя възниква по силата на закона
(чл.150 от ЗЕ) при публично известни
общи условия, без да е необходимо изричното им приемане от потребителя. Съгласно
разпоредбата на чл. 153, ал.6 от ЗЕ, дори и в случаите, когато са демонтирани
отоплителните тела в жилището, собственика или носителя на вещно право на
ползване остава задължен за цената на топлинната енергия, отдадена от сградната
инсталация.
Поради горното, съдът счита, че
ответниците дължат на ищеца заплащане на цената на доставената топлинна енергия
до процесния имот през процесния период от 01.11.2014г. до 30.04.2017г.,
изчислявана в общ размер на 428,98лв. или по 214,49лв. всеки от тях.
Предвид на това, че главниците за
доставена топлинна енергия през процесния период не са били заплащани в
определения с разпоредбата на чл.31, ал.1 от ОУ - 30 дневен срок след изтичане
на периода, за който се отнасят, потребителите дължат и обезщетение за забава в
размер на законната лихва по правилото на чл.86, ал.1 от ЗЗД. Установява се от
приложеното счетоводно извлечение, а е и безспорно между страните, че тази
лихва се изчислява в общ размер на 60,36лв. за процесния период от 05.01.2015г.
до 09.06.2017г.
Поради изложеното съдът счита, че
следва да се признае за установено вземането на ищеца спрямо всеки от двамата
ответници за сума в размер на от 214,49лв., представляваща главница за
консумирана топлинна енергия за периода от 01.11.2014г. до 30.04.2017г. и 30,18лв.,
представляваща лихва за забава за периода от 05.01.2015г. до 09.06.2017г.
По въпроса за разноските. С
оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 ГПК съдът следва да се
произнесе по направените разноски в заповедното и исковото производство, при
съобразяване приетото в т.12 от Тълкувателно решение от 18.06.2014г. по
т.д.№4/2013г. на ОСГТК. В заповедното
производство са били сторени разноски за държавна такса в размер на 25лв., а
разноските за юрисконсултско възнаграждение се определят от съда на 50лв. по
правилото на чл.78, ал.8 от ГПК, изм. ДВ бр.8 от 2017г., във вр. с чл.37, ал.1
от Закона за правната помощ, във вр. с чл.26 от Наредбата за заплащане на
правната помощ или общо разноски в размер на 75лв. Съразмерно частта от вземанията,
съществуването на които се установи в исковото производство, ответниците дължат
част от тези разноски в размер общо на 41,25лв. Ищецът е направил в исковото производство разноски
за държавна такса в размер на 175лв. и
за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100лв., определено по правилото на
чл.78, ал.8 от ГПК, във вр. с чл.25, ал.1 от НПП или общо 275лв., които следва да се възложат
на ответниците.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422, ал.1 от ГПК, че Н.М.П.
с ЕГН **********,*** ДЪЛЖИ на ***, със седалище и адрес на управление
***, следните суми: сумата от 214,49лв.,
представляваща стойност на доставена топлинна енергия за периода от 01.11.2014г.
до 30.04.2017г. и сумата от 30,18лв.,
представляваща обезщетение за забава за периода от 05.01.2015г. до 09.06.2017г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 от ГПК – 16.06.2017г. до окончателното й изплащане,
представляващи част от вземанията, за които е издадена ***за изпълнение на
парично задължение от 03.07.2017г. по ч.гр.д.№4243/2017г. по описа на ***.
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422, ал.1 от ГПК, че М.М.П.
с ЕГН **********,*** ДЪЛЖИ на ***, със седалище и адрес на управление
***, следните суми: сумата от 214,49лв.,
представляваща стойност на доставена топлинна енергия за периода от 01.11.2014г.
до 30.04.2017г. и сумата от 30,18лв.,
представляваща обезщетение за забава за периода от 05.01.2015г. до 09.06.2017г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 от ГПК – 16.06.2017г. до окончателното й изплащане,
представляващи част от вземанията, за които е издадена ***за изпълнение на
парично задължение от 03.07.2017г. по ч.гр.д.№4243/2017г. по описа на ***.
ОСЪЖДА, на
основание чл.78, ал.1 от ГПК, Н.М.П.
с ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ на ***, със седалище и адрес на управление ***, сумата от 20,63лв., представляваща деловодни разноски в заповедното
производство и сумата от 137,50лв.,
представляваща разноски в исковото производство.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, М.М.П. с ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ на ***, със седалище и адрес на управление ***, сумата от 20,62лв., представляваща деловодни разноски в заповедното производство и сумата от 137,50лв., представляваща разноски в исковото производство.
решението
подлежи на обжалване пред *** в
двуседмичен срок от връчването му на страните, с въззивна жалба.
районен съдия: