Р Е Ш
Е Н И Е
№.............../...............2020г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХХІ състав в публично заседание на дванадесети
октомври 2020г., в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: СТОЯН
КОЛЕВ
С участието на секретаря Анна Димитрова, като разгледа
докладваното от съдията адм.дело № 2063/2020г.
по описа на съда, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 186 ал. 4 ЗДДС вр. чл. 145 и сл. АПК.
Образувано е по жалба на ДЗЗД "НЕЛИНА", ЕИК *********, със седалище и адрес управление: гр. В. с представляващ А.П.А., против
Заповед за налагане на ПАМ № 265-ФК/08.09.2020г. издадена от началника на отдел
„Оперативни дейности“
-
Варна в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, с която на
основание чл. 186, ал. 1 и чл. 187, ал. 1 ЗДДС на дружеството е наложена
Принудителна административна мярка /ПАМ/ „запечатване на търговски обект -
търговска маса № 0122, находящ се в гр. Варна, Централен кооперативен пазар,
стопанисван от „НЕЛИНА „ ДЗЗД с ЕИК по БУЛСТАТ *********, и забрана за достъп
до него за срок от 14/четиринадесет/ дни“.
Жалбоподателят твърди, че оспорената заповед е незаконосъобразна поради
допуснати съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на
материалния закон. Излага оплаквания за нарушение на
административнопроизводствените правила при издаване на оспорваната заповед,
навеждайки твърдения за неизяснена фактическа обстановка, липса на пълно
описание на нарушението, както и необоснованост. Конкретно сочи липса на мотиви за налагане на
принудителната административна мярка, както в частта за запечатване на
търговския обект, така и относно срока, за който същата е наложена. Излага, че
липсата на мотиви лишава страната и съда от възможността да установя дали акта
е постановен съответствие с целта на закона, предвид минималният оборот на
магазина и ниската стойност на покупката, за която е посочено, че не е издаден
касов бон. Счита, че административния орган не е отчел конкретиката на случая,
а само декларативно е посочил наличието на особено важни интереси, които следва
да се защитят с налагането на ПАМ. Конкретно сочи липса на влязло в сила НП,
което според жалбоподателя основание за прилагане на ПАМ. На изложените
основания моли за отмяна на акта. Претендира присъждане на съдебно-деловодни
разноски. В съдебно заседание, чрез депозирана молба съдружникът А.А. поддържа
жалбата.
Ответникът – Началник отдел „Оперативни дейности“ Варна в
ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, не изразява становище по жалбата.
Съдът, след преценка на събраните по делото
доказателства, становищата на страните и нормативните актове регламентиращи
процесните отношения, приема за установено следното:
По допустимостта:
Жалбата е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 149 АПК и при наличието на правен интерес, поради което се явява допустима за разглеждане.
По основателността:
На 03.09.2020г. органи по приходите при отдел ЦУ на НАП –
София, сектор „ОД“ - Варна извършили проверка на търговски обект – по смисъла
на § 1, т. 41 от ДР на ЗДДС – търговска маса №0122, находящ се в гр. Варна, Централен
кооперативен пазар, стопанисван от ДЗЗД „НЕЛИНА“ с ЕИК: *********. Резултатът е
обективиран в Протокол серия АА № 0360439/03.09.2020г., съгласно който на 03.09.2020г.
в 15.30 – 17.00ч. в обекта е извършена контролна покупка чрез плащане в брой на
2 бр. кофичка с малини с единична цена 1 лв. На обща стойност 2 лв., за която е
заплатено в брой с монети от 1 лв. на приелият плащането и извършил продажбата
съдружник - Ангелина Борисова и за същото не е издаден фискален бон от
въведеното в експлоатация и работещо в обекта ФУ. Изведен е дневен отчет и КЛЕН
от паметта на ФУ, видно от които, че към момента на покупката не е маркирана
продажба на стойност 2 лв. Установено е че във ФУ има служебно въведени 30 лв.
при касова наличност 71,75 лв. При направената разпечатка на КЛЕН е
констатирано, че не е отразено издаване на касова бележка за извършената
продажба на стойност 2 лв. за посочения ден и час.
В хода на проверката са събрани: Междинен отчет за 03.09.2020г.;Х
- Отчет и опис на паричните средства.
Процесната заповед е издадена въз основа резултатите от
проверката и събраните в хода на същата доказателства, като е прието, че
нарушението изпълнява състава на чл. 186 ал. 1 т. 1 б. “а“ ЗДДС.
В заповедта са изложени мотиви, че срока на
запечатване се определя съобразно тежестта на нарушението и последиците от
същото, вида и местоположението на търговския обект; характера на дейността.
Посочено е, че срокът е съобразен с целената превенция за преустановяване на
незаконосъобразни практики в обекта. Както и че с изпълнението на ПАМ ще се
защитят важни обществени интереси, като се
предотврати възможността за извършване на нови нарушения, а също и ще се
даде възможност на нарушителя да реорганизира дейността си в съответствие с
нормативните изисквания.
С преписката е представен и АУАН № F69222 от 10.09.2020г.,
за констатираното с Протокола за извършена проверка № АА№ 0360439/03.09.2020г. нарушение за неиздаден
касов бон, квалифицирано в същия като такова по чл. 25, ал. 1, т. 1 и по чл. 33,
ал. 1 от Наредба № Н-18/2006г. на МФ вр. чл. 118, ал. 1 .
При така установената фактическа обстановка, съдът
достигна до следните правни изводи:
Заповедта е издадена от компетентен орган
съгласно чл. 186 ал. 3 ЗДДС, предвид и представената Заповед №
ЗЦУ-1148/25.08.2020 г. на Изпълнителен директор на НАП изменена със Заповед №
ЗЦУ-1157/27.08.2020 г. на изпълнителния директор на НАП, като е постановена и в
изискуемата от закона писмена форма, поради което съдът приема, че същата не
страда от пороци водещи до нейната нищожност.
Съдът намира за неоснователни възраженията на
жалбоподателя за допуснати при издаване на оспорената заповед съществени
процесуални нарушения, изразяващи се в неизяснена фактическа обстановка, липса
на пълно описание на нарушението. Видно е
от съдържанието на оспорения административен акт, че в същия подробно е
описана фактическата обстановка свързана с мястото и датата на извършването му,
контролната покупка извършена от проверяващия Радостин Радиев, неиздаването на
касов бон за същата.
Заповедта безспорно съдържа и мотиви, които
са ясни и конкретни, отразяващи особеностите на процесния случай. Те отговарят
на изискването на чл. 186, ал. 3 ЗДДС за мотивиране на акта и са достатъчни, за
да може да се извърши проверката за законосъобразност на оспорената заповед на
всички основания по чл. 146 АПК, включително за съответствието на заповедта с
целта на закона. В тази връзка, като неоснователно се преценява и възражението
за жалбоподателя за липса на яснота на обвинението. Както от самата заповед,
така и от доказателствата към преписката, категорично се установява, че се
касае за неиздаден касов бон за покупка на стоки на стойност 2 лв. Допълнително следва да се посочи, че
доколкото органът изрично се е позовал и на Протокола за проверка от 03.09.2020г.,
респ. на констатациите и установяванията в същия, последните следва да се
приемат за част от мотивите на оспорения акт, съдържащи в подробност и
конкретната фактическа обстановка – контролната покупка, лицето приело
плащането и неиздало касов бон и др.
Издадената ЗПАМ е подробно мотивирана и по
отношение на срока. Посочено е, че с мярката се цели да се защитят особено
важни държавни интереси – а именно интересът на държавния бюджет за законосъобразното
регистриране и отчитане на продажбите чрез фискално устройство в проверения
търговски обект, като безспорно в тази връзка са съобразени времето и мястото
на извършване на нарушението, големината и местоположението на обекта. В този
смисъл срокът на ПАМ е определен към средния такъв с оглед тежестта на
нарушението и целите на закона, които са защита на обществените интереси и
мотивиране на нарушителя за спазване на установения правов ред. Съобразено е и
обстоятелството за липса на повторност, поради което и ПАМ е наложена за срок
от 14 дни, а не за максималния такъв.
При извършената служебна проверка, съдът не
констатира допуснати в хода на административното производство съществени
процесуални нарушения, които да обуславят незаконосъобразност на заповедта на
това основание.
Неоснователно се твърди и нарушение на
материалния закон. Съгласно разпоредбата на чл. 3 ал. 1 от Наредба Н-18/2006г.
всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на
стоки или услуги в или от търговски обект чрез издаване на фискална касова
бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен при изрично предвидените в
закона изключения. В случая административното производството е образувано за
нарушение на ЗДДС свързано именно с регистриране и отчитане на продажбите и за
този вид нарушения, разпоредбата на чл. 185, ал. 1 ЗДДС предвижда налагането на
глоба или имуществена санкция. Отделно от това, независимо от предвидените глоби и имуществени санкции, нормата на
чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“ ЗДДС регламентира налагането на ПАМ запечатване на
обект за срок до един месец, спрямо
лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен документ за
продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба. Съгласно чл. 118,
ал.3 ЗДДС фискалната касова бележка е хартиен документ, регистриращ
продажба/доставка на стока или услуга в търговски обект, по която се плаща в
брой, с чек, с ваучер, с банкова кредитна или дебитна карта, издаден от
въведено в експлоатация фискално устройство, от одобрен тип, в случая –
фискално устройство с конкретизиран в атакуваната заповед модел и ИН.
Издаването на такава фискална бележка е задължение на всяко лице, извършващо
продажби на стоки или услуги в търговски обект по аргумент от чл. 25, ал. 1, т.
1, вр. чл. 3 от Наредба № Н-18/2006г.
Описаната по-горе фактическа обстановка относно
неотчетена в обекта продажба чрез издаване на ФКБ, се установява по безспорен
начин от обсъдените във фактическата част на настоящото решение писмени
доказателства. Видно от същите продажба е извършена, цената е заплатена и не е
издадена фискална касова бележка, което обстоятелство надлежно е отразено в
протокола от проверката подписан без възражения от съдружника А. Б..
Предвид горното, съдът намира, че в случая безспорно е
осъществен състава на чл. 186, ал.1, т. 1, б. “а“ ЗДДС, основанието на което е
наложена процесната ПАМ. В този случай
административният орган действа при условията на обвързана компетентност и няма
право на преценка по същество дали да наложи ПАМ или не, без значение каква е
стойността на покупката, за която не е издаден касов бон.
Другите основни възражения се свеждат до
несъответствие на мярката с целта на закона и до нарушаване принципа на
съразмерност. Същите съдът намира за неоснователни: принудителните мерки имат
преустановителни, възстановителни или превантивни функции. В случая процесната
ПАМ има за цел да пресече и преустанови извършването на следващи нарушения.
Същата се налага с оглед обективното извършване на посоченото нарушение
свързано с нарушаване финансовата дисциплина на Държавата, респ. с нанасяне
вреди на фиска и има за цел именно неговото преустановяване и превенцията срещу
последващи неправомерни деяния, както изрично е посочено и в самата заповед.
Наложената в случая ПАМ изцяло съответства на
чл. 22 от ЗАНН и на принципа за съразмерност по чл. 6 от АПК. Както беше
посочено, целта на мярката е да се преустанови и предотврати извършването на
административни нарушения, и в случая правилно административният орган е приел,
че запечатване на търговския обект за срок от 14 дни би постигнало тези цели.
Твърденията на оспорващото дружество за несъобразяване
на мярката с тежестта на нарушението и че същото е извършено за първи път са
неотносими в настоящото производство. Този институт на правото е приложим в
производствата по Закона за административните нарушения и наказания, каквото
настоящото производство не е, още повече, че липсата на повторност е взета
предвид при определяне продължителността на мярката, а размерът на
нерегистрираната във ФУ продажба е без значение за същия.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че обжалваната заповед, като издадена
от компетентен административен орган, съобразена с процесуалните правила и с
материалния закон, е законосъобразна. Жалбата против нея се явява неоснователна
и като такава следва да бъде отхвърлена.
С оглед изхода на спора на основание чл. 143 ал. 4 АПК, вр. чл. 78, ал. 8 ГПК, в полза на НАП
следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение. Предвид фактическата и
правна сложност на спора, и предприетите от представителя на ответника
процесуални действия, размерът на възнаграждението следва да бъде определено в
минималния такъв, установен в чл. 24 от Наредбата за заплащането на
правната помощ,
а именно - 100 лв.
По изложените съображения жалбата се явява
неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.
Воден от гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на ДЗЗД "НЕЛИНА", ЕИК *********, със седалище и адрес
управление: гр. В. с представляващ А.П.А., против Заповед за налагане на ПАМ №
265-ФК/08.09.2020г. издадена от началника на отдел „Оперативни дейности“-Варна
в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, с която на основание чл. 186, ал. 1 и
чл. 187, ал. 1 ЗДДС на дружеството е наложена Принудителна административна
мярка /ПАМ/ „запечатване на търговски обект - търговска маса № 0122, находящ се
в гр. Варна, централен кооперативен пазар, стопанисван от „НЕЛИНА „ ДЗЗД с ЕИК
по БУЛСТАТ: *********, и забрана за достъп до него за срок от 14/четиринадесет/
дни“.
ОСЪЖДА ДЗЗД "НЕЛИНА", ЕИК *********, със седалище и адрес управление:
гр. В. с представляващ А.П.А., да
заплати в полза на НАП сумата от 100 /сто/ лева, представляваща
юрисконсултско възнаграждение.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред
Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: