Решение по дело №1063/2024 на Административен съд - Хасково

 

Съдебноадминистративното производство е по реда на чл.84, ал.2 във вр. с чл.76б, ал. 1, т.2 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ).

 

Образувано е по жалба на К. Х. М. с [ЛНЧ], гражданин на [държава], със съдебен адрес: [населено място], [адрес], против Решение № 9Х от 15.10.2024г. на Интервюиращ орган на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет, с което не е допусната последваща молба на жалбоподателя до производство по предоставяне на международна закрила.

Жалбоподателят твърди, че при подаването на молба с рег. № УП-27555 от 27.09.2024г. никой не го напътил, нито му указал по какъвто и да е начин, че има задължение да представя писмени доказателства, както и че следва да укаже нови обстоятелства, подкрепени с такива писмени доказателства. По този начин административният орган нарушил чл.58, ал.5 от ЗУБ. Решението било постановено и в нарушение на чл.12 от АПК. Липсата на информация относно необходимостта от посочване на нови обстоятелства и представянето на нови писмени доказателства в тяхна подкрепа, водила до въвеждане в заблуждение на търсещите закрила лица, които предвид факта, че се намирали на чужда територия, не познавали езика и правния ред, съответно представлявали уязвима категория лица. В този смисъл липсата на указания от страна на административния орган представлявала съществено нарушение, граничещо с административен произвол. На следващо място, твърденията на ДАБ за сегашната обстановка в Сирия не отговаряли на реалната ситуация в страната. Анализът на изложената в решението ситуация в тази страна бил формален и не кореспондирал с личната бежанска история на жалбоподателя. Данните относно състоянието на провинцията, от която произхождал били разгледани общо. Не било изследвано обстоятелството относно последното му местоживеене в Сирия и региона на страната, в който евентуално щял да бъде върнат. Не било отчетено и законово заложеното условие за прилагане на алтернативата за вътрешно разселване, а именно териториално обособената вътрешна закрила да била наистина практически достъпна за кандидата. При прилагането на чл.8, ал.8 и чл.9, ал.5 ЗУБ на органа било вменено да установи, че кандидатът може сигурно и законно да пътува и да получи достъп до съответната обособена част на държавата. След това следвало да извърши обоснована преценка относно действителната възможност лицето да се установи в посочената обособена област. В случая изследване на посочените обстоятелства не било извършено от органа на ДАБ. Следователно процесното решение било издадено в нарушение на изискванията на чл.8, ал.2 от Директива 2011/95/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 13 декември 2011 година, които постановявали, че към момента на произнасяне по заявлението за убежище приемащата държава следвало да вземе под внимание какви са общите условия в обособената част от държавата на произход и какви са личните обстоятелства на кандидата. Също така, в решението било направено превратно тълкуване и не били съобразени предвижданията на Решение на Съда на ЕС от 17 февруари 2009 година по дело С-465/07, тъй като ДАБ не правил обоснована връзка между твърдените от молителя факти и обстоятелства, характеризиращи конкретното му местоживеене в Сирия, в района на Ракка, в който щял да бъде върнат. Неразгледани по същество останали причините, довели до напускане на местоживеенето на лицето поради основателен страх от преследване именно там. Съображенията в оспорения акт били незаконосъобразни, тъй като административният орган необосновано и с противоречиви мотиви, относими единствено към една област в Сирия, направил заключение за състоянието на безогледното насилие в цялата страна, като същевременно не кредитирал факта, че причините лицето да напусне държавата били свързани с твърдени от него актове на несигурност и насилие в населеното място, в което живеел. Жалбоподателят твърди, че изпитва страх за живота и здравето си и се опасява, че ще бъде подложен на преследване в случай на връщане в Сирия. В тази държава и в конкретното населеното място, в което оспорващият живеел, продължавало да е опасно за населението, а обстоятелството, че ситуацията в Сирия била неспокойна, че непрекъснато се променяла и че била такава към настоящия момент, били общоизвестни. Предвид всичко изложено се обосновава твърдение за неспазване на административнопроизводствените правила от страна на административния орган. Той не обсъдил всички гореизложени факти и обстоятелства и не съобразил връзката между конкретното местоживеене на молителя с общата обстановка в Сирия и с възможностите му за достигане и установяване в друга област на страната, съответно се произнесъл и при липса на мотиви.

По изложените съображения се претендира отмяна на оспорения акт и връщане на преписката за ново произнасяне.

В съдебно заседание жалбата се поддържа от процесуален представител на оспорващия и се моли при произнасянето на съда да се има предвид принципът за забрана за връщане.

Ответникът – Интервюиращ орган при ДАБ (В. И.), чрез пълномощник в писмен отговор, излага съображения за неоснователност на оспорването.

Съдът, като обсъди доводите на страните в производството и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

С Молба вх. №1981/31.05.2023г. на РПЦ – Харманли, регистрирана в ДАБ с рег.№27555/31.03.2023г. жалбоподателят К. Х. М., гражданин на [държава], е поискал закрила в Република България.

Чужденецът е бил регистриран чрез попълване на Регистрационен лист рег. № УП-27555/31.05.2023г., в който е вписан с имената К. Х. М., роден на [дата]. в Сирия, [населено място], със същия постоянен адрес, гражданин на [държава], етническа принадлежност – ***, религия – ***, ***, семейно положение – ***. В приложение към регистрационния лист са обективирани данни относно родителите, братята и сестрите на чужденеца, всички с местонахождение към 30.05.2023г. в Сирия, с изключение на един от братята му, за когото е посочено, че се намира в Малта.

Самоличността на търсещия закрила е била установена чрез декларация с рег. № УП-27555/31.05.2023г. по чл.30, ал.1, т.3 от ЗУБ (л.110), видно от която същия е индивидуализиран, както следва: К. Х. М., гражданин на [държава], роден на [дата]. в Сирия, [населено място], ***.

С Писмо рег. № УП-27555/08.06.2023г. (л.109) Началник отдел „ПМЗД“ при РПЦ – Харманли е изискал от Специализирана дирекция „Миграция“ – Държавна агенция „Национална сигурност“ писмено становище по постъпилата молба за закрила.

С писмо с рег. № М-13725/01.08.2023г. (рег. № УП-27555/01.08.2023г. в ДАБ при МС, л.104) на Директор на Специализирана дирекция „Миграция“ към ДАНС, Председателят на ДАБ при МС е уведомен, че ДАНС разполага с информация, отразена в справка рег. №[рег. номер]-001-03/Т-6-3853/26.07.2023г., според която лицето К. Х. М. представлява заплаха за националната сигурност и Агенцията възразява да му бъде предоставена закрила в България.

На 28.06.2023г. е било проведено интервю с К. Х. М., като част от административната процедура по предоставяне на международна закрила, видно от Протокол от проведено интервю рег. № УП-27555/28.06.2023г. (л.105), с което му е било предоставено правото да изложи своята бежанска история. В хода на интервюто търсещият закрила посочил, че живял в [населено място], обл.Хомс. Напуснал нелегално Сирия на 07.05.2023г. за Турция и останал около там 20 дни в [населено място]. На 28.05.2023г. влязъл нелегално в България от Турция, с още четирима души, с които пресекли зелената граница с помощта на трафикант. Дошли в [населено място] с автомобил и се предали на полицията. Посочил, че през 2015г. се преместил в [населено място] и от там напуснал Сирия. Не отбил военната си служба и не получавал призовка. Споделил, че напуснал заради войната. Вследствие на нея в Сирия имало редовно атентати и бомбардировки, които застрашавали живота му. През 2015г. имало сражения между свободната армия и официалната власт и се наложило цялото му семейство да се премести на квартира в [жк], защото домът им бил разрушен. Нямало нормални условия за живот и сигурност, а и се страхувал да не бъде мобилизиран, защото не отбил военната си служба. Именно това го накарало да напусне родината си и да тръгне да търси място за реализация. Искал да получи закрила тук, в България, за да си намери работа, с която да помага финансово на близките си. Споделил и че нито той, нито семейството му били заплашвани, не му било оказвано насилие. Не бил арестуван, нито осъждан в държавата си по произход или в друга държава, не е имал проблеми заради етническата си принадлежност и религията си, не членувал в политическа партия или организация или в религиозни организации, общност, секта. Посочил, че не би се завърнал в държавата си по произход преди за свърши войната. Подал молба за закрила в Република България, защото била мирна страна, в която можел да живее нормално.

С Решение № 12679/23.08.2023г. Председателят на ДАБ при МС отказал да предостави статут на бежанец и хуманитарен статут на К. Х. М., на основание чл.75, ал.1, т.2 и т.4 от ЗУБ.

Решението е оспорено по съдебен ред пред Административен съд – Хасково, който с Решение №789 от 27.10.2023г. по адм. д. №1047/2023г. отхвърлил жалбата.

На 25.09.2024г. К. Х. М. подал последваща молба за закрила в Република България (л.30) с рег.№УП-27555/27.09.2024г. В същата описал причините за напускане на Сирия, като изложил обстоятелства, идентични с изложените при проведеното с него интервю пред ДАБ през 2023г. С молбата представил копие на Семейна книжка и копие на индивидуална гражданска регистрация, издадени от Сирийска арабска република.

С процесното Решение №9Х/15.10.2024г., на основание чл.76б, ал.1, т.2 от ЗУБ, не е допусната последващата молба на К. Х. М. до производство по предоставяне на международна закрила. В решението е посочено, че изложените от молителя обстоятелства не били нови и такива, водещи до допускане на молбата до производство по общия ред, тъй като в предходното административно производство те вече били обсъждани. Наведените нови обстоятелства следвало и да са новонастъпили, а в конкретния случай не било така, тъй като доводите на молителя отразявали обстоятелства, случили се назад във времето. Твърдените факти и обстоятелства по своята същност били известни и по време на предходното административно производство, следователно те не можело да се приемат като новонастъпили към датата на разглеждане на последващата молба за международна закрила. В решението е обсъдена актуалната обстановка в Сирия и е прието, че от справка на ДАБ с вх.№ЦУ-1841/23.08.2024г. било видно, че политическата и икономическата ситуация в страната били съществено променени. Отчетено е влиянието на международни организации, които предлагали услуги за закрила и подкрепа в полза на търсещи убежище лица, бежанци, завърнали се лица и приемащи общности. От справка с вх.№ЦУ-1850/27.08.2024г. ставало ясно, че в провинцията, в която живеел К. Х. М. все още имало ситуации на несигурност и атентати. Независимо от това ситуацията със сигурността в провинция Ракка била стабилна и не можело да се говори за безогледно насилие. Актуалната ситуация в Сирия не следвало да се приема за ново обстоятелство, обосноваващо предоставяне на международна закрила. В подадената от К. Х. М. молба не се откривали нови факти и обстоятелства, от значение за предоставяне на статут по ЗУБ, касаещи държавата му по произход, данни за живота или на свободата му на основание раса, религия, политическо мнение или принадлежност към определена група, или изтезание или други форми на жестоко, нечовешко или наказание. Нямало нови обстоятелства, обуславящи допускането на последващата молба за закрила до производство по общия ред по ЗУБ.

На 23.10.2024г., срещу подпис, решението е било връчено на жалбоподателя, като последният е била запознат с неговото съдържание на език, който разбира, и това е удостоверено с подписа на преводач.

Въз основа на установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното:

Жалбата срещу решението е подадена чрез административния орган на 25.10.2024г. Същата е процесуално допустима, като подадена срещу годен за оспорване административен акт, от надлежна страна, за която е налице правен интерес от търсената защита и при спазване на 7-дневния срок за съдебно обжалване, предвиден в чл.84, ал.2 от ЗУБ.

Административен съд – Хасково, като прецени доказателствения материал по делото, както и валидността и законосъобразността на обжалвания административен акт с оглед основанията, визирани в разпоредбата на чл.146 от АПК, счита жалбата за неоснователна, по следните съображения:

Решението е обективирано в писмена форма и е издадено от административен орган, разполагащ с материална и териториална компетентност. Съгласно чл.48, ал.1, т.10 от ЗУБ, председателят на ДАБ определя длъжностни лица от Държавната агенция за бежанците за интервюиращи органи, които да извършват действията, предвидени в този закон, а по делото е представена Заповед №РД 05-282/13.04.2022г. (л.12) на Председателя на ДАБ при МС, с която В. Ж. И., младши експерт в Регистрационно-приемателен център – Харманли, е определен за интервюиращ орган.

Съдът установи, че процедурата по проверка допустимостта на последващата молба на жалбоподателя е надлежно проведена. Ето защо приема, че не са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила, които да представляват основание за отмяна на обжалваното решение на основание чл.146, т.3 от АПК, а наведените в тази насока възражения в жалбата са неоснователни.

Следва да се има предвид, че незнанието на относимата към производството по предоставяне на закрила нормативната уредба, не обосновава твърдението на оспорващия за допуснато съществени процесуални нарушения от страна на ответника. В този смисъл е необходимо да се отбележи, че законът не предвижда задължение за органите на ДАБ при подаване на последваща молба от търсещо закрила лице да им указват, че трябва да представят нови писмени доказателства и да изложат нови обстоятелства. Ето защо настоящият съдебен състав намира, че в случая административният орган не е нарушил чл.58, ал.5 от ЗУБ, а това следва от характера на административното производство. В тази насока неоснователно се твърди и че решението е постановено в нарушение на чл.12 от АПК. Липсата на информация относно необходимостта от посочване на нови обстоятелства и представянето на нови писмени доказателства в тяхна подкрепа, не може да се определи като въвеждане в заблуждение, доколкото търсещото закрила лице е посочило в молбата си обективни, според него, данни за причините за напускане на Сирия, съответно и за подаването на последваща молба за закрила.

При извършената проверка относно материалната му законосъобразност, съдът намира атакувания акт за издаден в съответствие с материалния закон.

Съгласно чл.76а от ЗУБ, преди да се пристъпи към разглеждането по същество на последваща молба за международна закрила, се преценява нейната допустимост съгласно чл.13, ал.2. Последната разпоредба гласи, че подадена последваща молба за международна закрила, в която чужденецът не се позовава на никакви нови обстоятелства от съществено значение за личното му положение или относно държавата му по произход, се преценява по реда на глава шеста, раздел III. В случая, жалбоподателят е подал последваща молба за предоставяне на международна закрила, като към нея не е предоставил нови доказателства от значение за производството по разглеждане на молбата за закрила отново по общия ред по ЗУБ. Не е посочил и никакви нови обстоятелства от съществено значение за неговото лично положение относно държавата му по произход или пребиваване. Поради това, правилен е крайният извод на интервюиращия орган за недопускане на молбата на чужденеца за разглеждане в производство по предоставяне на международна закрила.

В последващата си молба за предоставяне на закрила К. Х. М. е посочил, че в района, в който живеел в Сирия редовно имало атентати и сражения, които застрашавали живота му, домът им бил разрушен. Поради това се преместили в [населено място], но и там имало сражения и атентати, нямало условия за живот. Районът между А. С. и Ракка бил пустиня. Там гледали животни, за които купували храна, но в един момент храна вече нямало и животните започнали да умират от глад. Не им останало друг освен да избягат (вероятно се има предвид заедно със семейството). Освен това, към 2019г. вече бил на възраст за казарма и се опасявал да не го изпратят на фронта да се сражава. Всичко това го накарало да напусне Сирия и да търси място, където имало сигурност.

Изложените причини за напускане на Сирия вече са били изложени в предходно административно производство и за били обсъждани от ДАБ. Съответно съдът намира, че в случая сочените от жалбоподателя проблеми, обосноваващи последващата му молба за зарила, не са нови. Не са представени пред решаващия орган данни, писмени доказателства или твърдения, които да се приемат за относими, евентуално основателни, за да се пристъпи към последващо разглеждане на молбата за закрила. В тази връзка, правилно в решението си интервюиращият орган е посочил, че заявените в молбата мотиви и опасения са неоснователни, като е изтъкнал, че твърдените факти са били известни и по време на предходното административно производство. От събраните по делото доказателства не се установява позоваване на чужденеца на нови обстоятелства от съществено значение за личното му положение. Няма нито данни, нито доказателства спрямо търсещия закрила да е било осъществено визираното в чл.8, ал.1 от ЗУБ преследване, релевантно за предоставянето на бежански статут. От оспорващия не са заявени нови конкретни обстоятелства, въз основа на които да се направи извод и за опасение от преследване основано на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежността му към определена социална група. Той не е заявил спрямо него да е било осъществено преследване от държава, партии или организации и недържавни субекти в страната му на произход Сирия. Не е бил заплашван и върху него не е било оказвано насилие, както и самия той заявява в интервюто и не сочи данни в обратна насока след това. Същият не е осъждан или преследван по етнически или религиозни причини. Не са налични и данни за опасенията от преследване, основаващи се на събития, настъпили, след като чужденеца е напуснал държавата си по произход, или на дейност, извършена след отпътуването му. Не е бил налице и риск от изтезание и нечовешко и унизително отнасяне.

На следващо място, към момента не е налице и съществена промяна на обстановката в Сирия в сравнение с положението, изследвано при предходното административно производство по ЗУБ, образувано по повод първоначално подадена молба за закрила. Изложените данни в представените по делото справки не сочат да е налице крайно тежка обстановка в Сирия и то до такава степен, че да се приеме наличие на безогледно насилие на територията на тази държава. Съдът споделя изложените от административния орган съображения и ги намира за обосновани, тъй като са изцяло съобразени с изложената в предходното административно производство бежанска история и с изложените в последващата молба обстоятелства. Същите са правилно възприети и съпоставени с реалната обстановка в Сирия към момента на произнасяне с обжалваното решение.

Същественото в случая е, че липсват нови писмени доказателства, обстоятелства и позовавания в молбата и в жалбата за влошаване личното положение на молителя. Наред с това данните за обстановката в Сирия сочат, че няма правни основания за разглеждане на подадена от жалбоподателя последваща молба за предоставяне на закрила предвид неспазването на изискванията за нейната допустимост. Събраните в административното и настоящото производство доказателства не водят на извод за наличието на настъпили нови обстоятелства от значение за индивидуалното положение на жалбоподателя, като в тази връзка следва да се има предвид, че като нови обстоятелства относно личното положение на търсещия закрила, законодателят визира такива, които са в обхвата на приложното поле на ЗУБ. Изтъкнатите от жалбоподателя основания за предоставяне на закрила не представляват нови обстоятелства.

Към настоящия момент, с оглед обстановката в Сирия, не са налице основания за преразглеждане на молбата за закрила на жалбоподателя, съответно за допускане на последващата му молба до провеждане на производство по предоставяне на закрила. В тази връзка, административният орган, след като е изследвал твърденията и опасенията на молителя и актуалната обстановка в посочената държава, взел е предвид липсата на писмени доказателства, е стигнал до правилния извод за неоснователност на последващата молба за закрила, който извод е законосъобразен.

От информацията в приложената Справка с вх.№ЦУ-1841/23.08.2024г. на Дирекция „Международна дейност“ на ДАБ към МС се установява, че на територията на Сирия е налице вътрешен въоръжен конфликт считано от 2011г., но от 2020г. насам конфликтът се намира в състояние на застой. Фронтовите линии остават относително стабилни и никоя от враждуващите страни не започва нова продължителна офанзива за превземане на територия. Конкретно се сочи, че фронтовите линии към момента са повече или по-малко стабилизирани и фактически съществуват четири зони под контрола на различни участници в конфликта – зони под контрола на официалното сирийско правителство, зони под контрола на кюрдското самоуправление, зона под контрол на т.нар. „Правителство на сирийското спасение“ и зони под контрола на Турция и съюзническите й милиции. Отразено е, че макар да съществува риск за сигурността, свързаното с конфликта насилие е спорадично, а и от 2012г. е налице мълчаливо споразумение между сирийското правителство и кюрдската партия „Демократичен съюз“, което предоставя на последната известна степен на автономия в районите с кюрдско мнозинство, в североизточната част на страната, в замяна на което кюрдската партия не участва в конфликта. От справката се установява също, че последният останал анклав от първоначалната опозиция на правителството е в северозападната част на провинция Идлиб на границата с Турция, където били разположени десетки предимно ислямистки групи.

От справка с вх.№ЦУ-1850/27.08.2024г. става ясно, че в провинция Ракка действително съществуват проблеми, свързани със сигурността, но не се установява насилието там да е до такава степен изразено, че да се приеме, че на всички лица от тази провинция следва да се предостави закрила, респ., че последващите молби на лицата от там, трябва да се считат за допустими. Съществено и обстоятелството, че в тази провинция пребивават близо 160 хиляди разселени лица, което е индикация за възможността да се води сравнително спокоен живот там, въпреки заплахата от сражения.

От информациите в справките става ясно, че дори и да се приеме, че е налице въоръжен конфликт в Сирия, то същият явно не е повсеместен. Съответно не може да се счита, че със самото си присъствие в родния си град, в които е живял до заминаването си, или в друго населено място, жалбоподателят ще бъде изложен на тежки заплахи срещу живота или личността му поради безогледно насилие породено от въоръжения конфликт.

Във връзка с горното следва да бъде отбелязано, че съществуването на въоръжен конфликт в страната на произход на търсещото закрила лице не е предпоставка във всички случаи да се предоставя хуманитарен статут на основание чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ. Преди прилагането на визирания законов текст се изисква оценка на конкретния случай. Изводът от тази оценка в разглежданата фактическа хипотеза показва, че визираната разпоредба от ЗУБ не намира приложение спрямо К. Х. М..

От данните по преписката не може да се направи и извод, че личното и общественото положение на жалбоподателя го поставят в такава рискова група, чиято дейност да го изложи на неблагоприятни последствия на фона на съществуващия конфликт в страната по произход и спорадичните проблеми със сигурността там.

Предвид гореизложеното, съдът намира оспорения акт за издаден в съответствие с материалноправните разпоредби и процесуалните правила, относими към неговото постановяване. Същият съответства с целта на закона, не е засегнат от порок, налагащ неговата отмяна, поради което подадената против него жалба следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

Водим от гореизложеното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на К. Х. М. с [ЛНЧ], гражданин на [държава], против Решение №9Х от 15.10.2024г. на Интервюиращ орган на ДАБ при МС, с което не е допусната последваща молба на лицето до производство по предоставяне на международна закрила.

На основание чл.85, ал.3 от ЗУБ, решението не подлежи на касационно обжалване.