Р Е Ш Е
Н И Е № 132
град Шумен, 28.10.2015 г.
Шуменският
окръжен съд, в публично съдебно заседание на двадесет и девети септември две
хиляди и петнадесета година в състав:
Окръжен съдия: Йордан Д.
при секретаря Т. К. като разгледа докладваното от окръжния съдия т. д. №538 по описа за 2014 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Настоящото дело е образувано по искова молба подадена от М.Е.Д., ЕГН-**********,***, със съдебен адрес ***, оф.2 – адв. Т. Ст. Я. от ШАК като иск с правно основание чл.226 от Кодекса на застраховането против ЗАД „Армеец”, ЕИК-... гр. София, р-н „Средец”, ул. „...” №2. В исковата молба (ИМ) се сочи, че ищеца претърпял на 18.09.2009 г. ПТП. По това време същият бил съдружник в „Йомо стар” ООД, гр. Шумен, което имало складова база в гр. Шумен на ул. „...” в близост до ВиК борса „Рувик”. На посочената дата – 18.09.2009 г., докато бил пред офиса на фирмата, в която е съдружник ищецът бил блъснат от оставеният без надзор, на скорост л. а., джип, марка Хонда, модел „Си ар – ви” с ДК №.... В ИМ е описано, как в последният момент ищеца възприел движещият се към него автомобил, който бил с отворена врата и без водач. Ищецът се опитал да влезе в колата през оставената отворена врата и евентуално да спре МПС. Не успял и джипът преминал през него. Водач на посоченото МПС била Й.Ж.Г.. Намира, че последната не предприела изискуемото съобразно действащата нормативна уредба – чл.96 от ЗДвП, за да не се приведе автомобилът в движение и не е затворила вратата на водача. Сочи, че вследствие на ПТП получил множество увреждания. На първо място сочи, че загубил съзнание непосредствено след инцидента. Имал разкъсно-контузна рана на долната устна и лице, избити зъби (първи и втори горе вдясно), фрактура на долни леви ребрени дъги аксиларно – V, VІ и VІІ; пулмо- фрактура на ІV, V, VІ, VІІ и VІІІ леви ребра аксиларно; плеврален излив, разгънат белодробен паренхим; травматичен хемоторакс; множество счупвания на лява подбедрица (многофрагментарна фрактура на двете кости дистално) с открита рана на крака. Тези травми имали за последствие скъсяване на пострадалият крак с 3 см., костни калуси и деформация на костите, патологично деформирана лява пета, забавена и болезнена походка на левия крак, увреждане на двигателния нерв на левия крак, частична табиална и перонеална пареза в ляво, увреждане на междупрешленните дискове в поясния отдел на гръбначния стълб с радикулопатия, гонартрози, долните четири предни зъби останали без чувствителност, затруднена способност за хранене поради липсата на двата предни зъба. В ИМ на четири страници са описани всички претърпени медицински интервенции и процедури предприети по отношение на пострадалият. Непосредствено след инцидента на 18.09.2009 г. бил приет в МБАЛ Шумен в ЦСМП, където престоял пет дни след това на 23.09.2009 г. бил преместен във второ хирургично отделение, като на 07.10.2009 г. бил изписан. След това бил изписан за домашно лечение с болничен за 45 дни. На 10.12.2009 г. бил приет в клиника по УНГ, отделение орална и лицево челюстна хирургия на МБАЛ „Св. Марина”, гр. Варна, като бил изписан на 14.12.2009 г. Към 23.12.2009 г. било установено, че не са зараснали счупените кости на левия крак. Отново му било предписано домашно лечение, считано от 01.01.2010 г. до 31.10.2010 г. през този период бил хоспитализиран още веднъж от 29.04.2010 г. до 06.05.2010 г. в Многопрофилна болница за долекуване и продължително лечение и рехабилитация – ВИТА ООД, гр. Велинград. Сочи, че за посоченият период от увредата до края на 2010 г. изживял значителни страдания, от една страна поради болките от травмите, а от друга поради невъзможността да се грижи сам за себе си, но също и поради обстоятелството, че зависел от издръжката и добрата воля на други хора, бил без постоянни доходи, придвижвал се затруднено и с помощта на патерици. Твърди, че за периода му били направени 5 бр. оперативни интервенции, първата от които с местна упойка, следващите три с обща упойка, а последната със спинална упойка. Твърди, че нямал доходи, не бил освидетелстван от ТЕЛК, за да може да получава пенсия, зависел от издръжката на родителите си, а заченато и признато от него дете останало без издръжка. Само за една година от периода му била определена неработоспособност от 50% (в останалите случаи по-ниско) и за това само една година получавал средства за инвалидност – за периода от април 2011 г. до 2012 г. твърди, че получените многобройни травми все още му причинявали болки. Сочи, че и към момента на предявяване на ИМ продължава да извършва процедури с цел подобряване на състоянието му, долечение и рехабилитация. Твърди, че за посоченото ПТП изцяло е виновна делинквентката Й.Ж.Г.. Сочи, че за ПТП са съставени Протокол а ПТП, АУАН, на РПУ Шумен. събрани са достатъчно данни, за да се задвижи наказателно производство срещу извършителката. Образувано било ДП №1685/2009 г. на РУ на МВР Шумен срещу Й.Ж.Г., но по негово изрично искане производството било прекратено. Основна подбуда на пострадалия били близките му отношения с лицето. Твърди, че последата имала качеството на застраховано лице по смисъла ан чл.257, ал.2 от КЗ, тъй като посоченото МПС тя ползвала на законно основание. Същото било ползвано на основата на договор за лизинг и било собственост към момента на ПТП на „Интерлийз ауто” ЕАД, гр. София, ЕИК-.... твърди се, че лекият автомобил имал застраховка гражданска отговорност по застрахователна полица №********** с валидност от 12.08.2009 г. до 11.08.2010 г. с оглед на изложеното моли да бъде осъдено ответното дружество да заплати на основание чл.226 от КЗ следните суми – 50 000 лв. дължими като обезщетение за претърпени от пострадалия неимуществени вреди за период от 18.09.2009 г. до 17.04.2014 г. в резултат от ПТП от 18.09.2009 г., ведно със законната лихва за забава, считано от датата на ПТП; 3 048.53 лв., представляващи имуществени вреди от направени разходи за периода от 18.09.2009 г. до 17.09.2014 г. за и във връзка с лечението на получените травматични увреждания, вследствие на ПТП, ведно със законната лихва за забава от датата на предявяване на иска. моли да бъдат присъдени и всички сторени в настоящото производство съдебни и деловодни разноски.
От страна на ответника ЗАД „Армеец” е депозиран писмен отговор, в който се сочи, че ИМ е неоснователна. Сочи се, че както претенцията за главница така и таза за лихви са погасени по давност Оспорва се наличието на валидно застрахователно отношение във връзка с процесният автомобил. Твърди, че процесната застрахователна полица не е била влязла в сила, поради неплащане на застрахователна вноска. Сочи, че вината за настпъването на ПТП е у ищеца, който неправилно се е опитал да влезе в автомобила по време на неговото движение. Евентуално прави възражение за причиняване, като евентуално го определя в съотношение 80% към 20% в полза на приноса на ищеца за настъпване на вредите. Оспорва наличието на причинно-следствена връзка на ПТП с всяка от настъпилите щети. Намира, че претенция за обезщетяване на неимуществени вреди е завишена в размер на 50 000 лв. намира, че доказателствата за обезщетение за имуществени щети не са доказани по размер, както и са представени документи за закупени стоки, които се поемат от Здравната каса. Намира за ирелевантни по отношение на спора обстоятелствата, че дружеството на ищеца е в несъстоятелност, както и че същия следва да заплаща издръжка на малолетно дете. Моли да бъде отхвърлена претенцията на ищеца като неоснователна, поради липса на застраховка „гражданска отговорност”, а евентуално да се намали претендираната сума съобразно съпричиняването по вина на ищеца. Моли да му бъдат присъдени сторените в производството разноски.
От страна на ищеца е депозирана и допълнителна ИМ (ДИМ). В нея се гвърди, че претенциите на ищеца са подадени в 5 годишния давностен срок и не са погасени по давност. Сочи, че не и е известно на чие име е сключена застраховката гражданска отговорност по отношение на процесният лек автомобил. Сочи, че автомобилът е бил собственост на „Интерлийз ауто” ЕАД, гр. София, а лизингополучател е бил „ЙОМО СТАР” ООД, ЕИК-.... Сочи, че не са известни условията по тези договори и споразуменията към тях относно това чие задължение е било да сключи договора за задължителна застраховка и дали това е сторено. Сочи, че не му е известно и на коя дата е сключен процесният застрахователен договор, на кое място и дали е сключен пряко със застрахователят или чрез негов брокер.
От страна на ответника не е депозиран писмен отговор към ДИМ.
В срока за подаване на допълнителната ИМ ищецът депозира и обратен иск в условията на евентуалност против прекият причинител на вредата – Й.Ж.Г., ЕГН-**********,***. Твърди, че посоченото лице е прекият причинител на вредата, която обосновава отговорността на застрахователят ответник по първоначалният иск. Искът срещу ответницата по обратният иск е в условията на евентуалност с главният иск. Намира, че последната е виновна, както и че по отношение на нея давността не е била погасена доколкото към датата на подаване на иска – 05.01.2015 г. не са изтекли пет години, предвид обстоятелството, че давността се прекъсва, когато се води наказателно производство, като твърди, че досъдебното производство срещу ответницата по обратния иск е било висящо за периода от 18.09.2009 г. до 22.01.2010 г. Изложената в ИМ по обратният иск фактическа обстановка напълно се припокрива с посоченото по първоначалната ИМ.
Със свое определение №47/30.01.2015 г. постановено в закрито съдебно заседание съдът е конституирал в производството качеството и на трето лице помагач Й.Ж.Г., ЕГН-**********,***, като е допуснал завеждането на обратен иск при условията на евентуалност от страна на ищеца към третото лице помагач, който обратен иск е заведен от М.Е.Д., ЕГН-**********,***, със съдебен адрес ***, оф.2 – адв. Т.Я. *** с искане да бъде осъдена Й.Ж.Г., ЕГН-**********,*** на основание чл.45 от ЗЗД във вр. с чл.52 от ЗЗД да заплати сумата от 50 000 лв. като обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди за периода от 18.09.2009 г. до 05.01.2015 г. в резултат от ПТП, настъпило в гр. Шумен на 18.09.2009 г., ведно със законната лихва за забава от датата на настъпване на ПТП – 18.09.2009 г., както и сумата от 3048.53 лв., представляваща имуществени вреди от направени разходи във връзка с лечението на ищеца в следствие на настъпилото ПТП, както и разходи за копирни услуги при подготовката на документите за завеждане на настоящото т. д. №538/2014 г. по описа на ШОС за периода от 18.09.2009 г. до 05.01.2015 г., ведно със законната лихва за забава считано от датата на предявяване на иска.
По ИМ подадена по обратният иск от страна на ответницата по обратният иск, предявен в условията на евентуалност - Й.Ж.Г., ЕГН-********** е депозиран отговор. В него се сочи, че претенцията на ищеца против ответницата Г. е погасена по давност съобразно с общите норми за това предвидени в ЗЗД. Сочи, че липсата на конкретизация на претенцията за мораторни лихви за периода от датата на увредата следва да бъде оставена без движение предвид необходимостта да се прецизира петитума. Намира също така, че полицата за застраховка гражданска отговорност е била валидна и по отзи начин следва да се ангажира единствено отговорността на ответника по главният иск. Намира, че липсва вина у ответницата по обратният иск за настъпване на щетите. Сочи, че поведението на пострадалият е довело до съпричиняване поради неговото несъответно поведение в изключително висока степен. Оспорва съставените по повод ПТП протокол за ПТП и АУАН. Намира, че настъпилите по пострадалият вреди не обосновават такъв висок размер на претендираното обезщетение за неимуществени вреди. Твърди, че част от нараняванията на ищеца не се следствие на ПТП. В тази насока сочи, че увреждането „нервус фибулус” е старо заболяване на ищеца, което е съществувало преди ПТП. Оспорва твърдението, че ищеца страда от диабет, като намира, че това е недоказано от представените доказателства. Намира за недоказано твърдението на ищеца за претърпени имуществени вреди, доколкото не е установена връзката на представените като доказателства за разходи и ПТП. Моли да бъдат отхвърлени предявените от ищеца при условия не евентуалност искове. Моли да му бъдат присъдени и направените в производството съдебни и деловодни разноски.
В последното съдебно заседание ищецът се явява лично и с адв. Т.Я. ***. Последната моли съдът да приеме, че по отношение на лекият автомобил причинил ПТП е била налице застраховка гражданска отговорност, доколкото в Протокола за ПТП е констатирана подобна застраховка, както и предвид това, че е бил налице стикер залепен на предното стъкло на автомобила. Намира, че ответника – застрахователно дружество не е оспорил обстоятелството, че налице застраховка гражданска отговорност, не е оспорена и представителната власт на брокера, който е сключил договорът. Намира, че е установено, че ПТП е възникнало вследствие на нарушение на правилата за движение установени в чл.96 от ЗДвП. Моли в случай, че бъде отхвърлен искът против застрахователното дружество, съдът да приеме, че е основателен предявеният в условията на евентуалност иск против прекият причинител на щетата – ответницата Й.Ж.Г.. Сочи, че независимо от направеното възражение за изтекла погасителна давност по отношение на вземането срещу посочената ответница намира, че следва да се счете, че направените искания са за претърпениимуществени и неимуществени щети за период от датата на събитието до датата на предявяване на исковата молба при условията на ексцес, като ако има погасяване за определен период за следващи такива настъпили увреждания, погасителната давност не се отнася. За ответното дружество - ЗАД „Армеец”, ЕИК-... гр. София се явяват адв. К.П. и адв. Н.К. и двамата от АК – София. Последните поддържат становището, че процесният лек автомобил, предизвикал настъпилите щети не е имало налична застраховка „гражданска отговорност” сключена с дружеството. Това е така, тъй като не е била заплатена застрахователната премия по полицата, съгласно разпоредбите на Кодекса за застраховането. Поддържат и изразеното си становище за съпричиняване от страна на пострадалия и ищец М.Е.Д.. Ответницата по предявеният евентуално съединен иск - Й.Ж.Г. не се явява. От нейно име се явява процесуалният и представител – адв. Б.Г. ***. Последният сочи, че се придържа към това, което е посочено в отговора към предявеният евентуален иск. Твърди, че не са налице твърдените от ответника по първоначалният иск обстоятелства за освобождаването му от отговорност. Освен това сочи, че се позовава на изтекла погасителна давност по отношение на претенциите насочени към доверителката му. Евентуално, ако съдът прецени, че е налице ексцес по отношение на част от уврежданията да уважи иска само по отношение на наличните данни за ексцеса. Моли да му бъдат присъдени и сторените в производството разноски
Молбата е процесуално допустима.
Разгледана по същество същата е неоснователна.
От фактическа и правна страна по делото се установява следното: Съдът първоначално е бил сезиран с два главни обективно съединени иска за заплащане на суми като обезщетение за неимуществени вреди и претърпени имуществени вреди от страна на пострадалия вследствие на ПТП ищец, искове по реда на чл.226, ал.1 от КЗ, предявими от пострадалия против застраховател по застраховка „гражданска отговорност”. Доказателствената тежест в производството е била общата. Всяка от страните е следвало да установи благоприятните за нея факти и обстоятелства. Ищецът е носел тежестта да установи наличието на вреда, причинна връзка между настъпилите щети и поведението на причинителят на щетата, както и обстоятелството, че причинителят е имал сключена застраховка „гражданска отговорност” при ответника-застраховател. По делото безспорно са установени обстоятелствата касаещи възникването на ПТП, размера на щетите, лицето, за което тези щети са настъпили, вината (независимо дали би се приело съпричиняване или не), както и противоправността на поведението на причинителя – шофьора и ответница по евентуалният иск Й.Ж.Г., но не се установи наличието на валидно сключена застраховка гражданска отговорност по отношение на процесният автомобил, с който е предизвикано ПТП. Всъщност в настоящият процес по отношение на предявените срещу застрахователното дружество претенции в основен спорен въпрос по делото се въвежда обстоятелството дали е налице застрахователно правоотношение на застрахователят – ответник и собственика на процесното МПС, причинило ПТП. Още в отговора на ИМ ответника сочи, че макар да има полица за подобна застраховка – сключена от брокер, а не пряко от представител на застрахователното дружество, то по посочената полица няма плащане, което следва в светлината на чл.187 от Кодекса на застраховането, да се разглежда като липса на подобен застрахователен договор. В рамките на производството се установява, че на 28.07.2009 г. от страна на „ОББ застрахователен брокер” АД, в качеството им на представител на ЗАД „Армеец” с „Емди – Ес” ЕООД, ЕИК-... гр. Шумен, ул. „...” №9, вх.3, ет.5, ап.63, последното пък в качеството си на представител на застрахованото лице – „Интерлийз ауто” ЕАД, ЕИК-..., гр. София, бул. „...” №135, са били сключени два застрахователни договора по отношение на процесното МПС, марка „Хонда”, модел „CR-V”, рег. №.... Първият от тях касае комбинирана застраховка „Каско и Злополука”, отразен е в полица №100106 и не е предмет на разглеждане в производството. Другият договор е по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” и е отразен в полица №100107. Установява се, че дружеството сключило договорите „Емди – Ес” ЕООД, ЕИК-... гр. Шумен е било лизингополучател по договор за финансов лизинг на автомобил, който касае именно процесното МПС, а застрахованото дружество - Интерлийз ауто” ЕАД, ЕИК-..., гр. София било лизингодателят. Констатира се, че при сключване на договора за застраховка, дружеството представител - „Емди – Ес” ЕООД, ЕИК-... гр. Шумен е представлявано от ищеца по делото М.Е.Д., ЕГН-**********, който към онзи момент е бил негов управител. От договора за застраховка (л.889, том ІІІ от делото) се установява, че застрахователната премия е в размер на 285 лв. и се дължи на една вноска. Като падеж на вноската е определена датата на сключване на договора. Началният момент на покритието е 12.08.2009 г. и срока е до 11.08.2010 г. Въпреки, че в договора е определена падежната дата, която съвпада с датата на съставяне на договора, в самата полица не е записано, че дължимата сума е заплатена. Впоследствие с Добавък №1 от 30.07.2009 г., към посочената полица №100107 е посочено, че за лизингополучател по полицата следва да се счита „Йомо стар” ООД, гр. Шумен, ул. „...” №9, вх.3, ет.5, ап.63. Няма друго доказателство, което да установява плащането. По искане на ищеца е назначена ССЕ, която е извършила проверки в дружеството застраховател, „Йомо стар” ООД, „Интерлийз ауто” ЕАД и „ОББ застрахователен брокер” АД, която експертиза констатира, че от страна на „Йомо стар” ООД към „Интерлийз ауто” ЕАД няма постъпило плащане по посочената полица и за периода от 01.09.2009 г. до 18.09.2009 г. не са заплатени суми за застраховки. Подобно плащане не е постъпвало директно и към „ОББ застрахователен брокер” АД. Към тях е постъпило частично плащане единствено по другата застрахователна полица „Каско и Злополука”, полица №100106, но не и по полицата за „гражданска отговорност”. В съдебно заседание при изрични въпроси вещото лице сочи, че няма плащане към нито едно от трите дружества - „Интерлийз ауто” ЕАД, „ОББ застрахователен брокер” АД или ЗАД „Армеец”. В тази светлина съдът приема, че не е установено плащане на застрахователна премия по договора за застраховка.
Предвид гореизложеното съдът намира за недоказано, че процесното МПС, предизвикало ПТП - „Хонда”, модел „CR-V”, рег. №..., е имало валидно сключена застраховка гражданска отговорност, тъй като според нормата на чл.187 от КЗ „Застрахователният договор влиза в сила след плащането на цялата дължима премия или на първата вноска от нея при разсрочено плащане на премията ... „. С оглед на това не е реализиран изискуемият фактически състав, който да ангажира отговорността на застрахователното дружество ответник по реда на чл.226, ал.1 от КЗ. Ето защо следва да бъдат отхвърлени така предявените претенции на М.Е.Д. против ЗАД „Армеец”.
Отхвърлянето на първоначално предявеният иск обвързва съдът със задължението да разгледа в настоящото производство обратният иск, предявен в условията на евентуалност и насочен към прекият причинител на вредата - Й.Ж.Г., ЕГН-**********, за която е установено, че е била водач на процесното ПТП. Предявените срещу нея претенции следва да се квалифицират като искове за обезщетяване на вреди от непозволено увреждане – имуществени щети по чл.49, ал.1 от ЗЗД, както и за неимуществени щети с правно основание чл.52 от ЗЗД, както и свързана с вторият иск претенция за мораторни лихви. По отношение на тези обратни искове предявени в условията на евентуалност важат общите правила за разпределение на доказателствената тежест – всяка страна следва да установи онези факти и обстоятелства, които са благоприятни за нея.
По делото категорично се установява, че на 18.09.2009 г. ищецът М.Е.Д. бил прегазен от л. а., марка Хонда, модел „Си ар – ви” с ДК №..., който бил оставен без надзор и не бил изведен напълно от движение. Конкретната фактическа обстановка относно това как се е случило произшествието е предмет на интерпретации от страните в производството, с оглед опита на ответниците да установят съпричиняване от страна на пострадалото лице, като и опитът на ищеца да установи, че не е имало съпричиняване. Доказано е, че на посочената дата - 18.09.2009 г. ответницата Й.Ж.Г. е шофирала процесният автомобил като пристигнала в складовата база на „Йомо стар” ООД в гр. Шумен на ул. „...” в близост до ВиК борса „Рувик”. Последната паркирала автомобила успоредно на стената на цех, пред който бил поставен фургон, в който бил офиса на фирмата, собственост на ищеца. Тя влязла във фургона, а автомобилът останал отвън с отворена врата от страната на шофьора и паркиран с тази си страна към фургона. Автомобилът, независимо, че не е сигурно установено дали е бил с изгасен двигател или не, не бил изведен от движение – т.е. не е бил на скорост или със задействана ръчна спирачка. Това станало причина, поради наклона на мястото постепенно да потегли на заден ход. Докато МПС се движело назад, от сградата (не от фургона) излязъл ищеца М.Е.Д.. Последният виждайки движещият се автомобил се опитал да го спре, като първо се качи в него на мястото на шофьора. Този му опит останал неуспешен, тъй като движещият се назад автомобил избутвал с вратата си ищеца, докато той се опитвал да се качи. Това го затруднявало да се качи и след кратко време долната част на тялото на ищеца попаднала под предната лява гума на автомобила. Това довело до множество травматични увреждания: разкъсно-контузна рана на долната устна и лице, избити зъби (първи и втори горе вдясно), фрактура на долни леви ребрени дъги аксиларно – V, VІ и VІІ; пулмо- фрактура на ІV, V, VІ, VІІ и VІІІ леви ребра аксиларно; плеврален излив, разгънат белодробен паренхим; травматичен хемоторакс; множество счупвания на лява подбедрица (многофрагментарна фрактура на двете кости дистално) с открита рана на крака.
Така настъпилото произшествие било причинено от ответницата Й.Ж.Г.. На място били съставени протокол за ПТП №1207577 от 18.09.2009 г., както и АУАН №7953Р от същата дата, който констатирал нарушение на чл.96 от ЗДвП и бил подписан от оответницата без възражения. За посоченото деяние срещу ответницата било възбудено наказателно производство за деяние субсумирано в хипотезата на чл.343, ал.1, б. „б” от НК във вр. с чл.342, ал.1 от НК, за непредпазливо причинена телесна повреда, вследствие неспазване на правилата за движение по пътищата. Посоченото производство било прекратено с Постановление на прокурор при ШРП на 07.12.2009 г. поради изрично декларирано от пострадалият желание предвид нормата на чл.343, ал.2 от НК деецът да не бъде наказван. След като не била реализирана отговорност за извършеното нарушение по наказателно правен ред на 04.03.2010 г. за посоченото деяние на ответницата било съставено наказателно постановление №7953/09, по силата на което и била наложена глоба в размер на 20 лв. (л.804 от делото).
По делото е приета и САТЕ, която установява, че причина за ПТП е оставянето на МПС в положение на скоросният лост „N”, който позволявал движение на заден ход. Експертизата сочи, че и при незапален двигател може да има свободно движение на автомобила, ако скоростният лост не е поставен в позиция „P”. Сочи също и че ако ключа на е в позиция „0” то и при незапален двигател волана не е заключен. Т.е. следва да се приеме, че не може да бъде установено по експертен път щом автомобила се е движел дали двигателят е бил запален или не. Все пак съдът намира за нужно да коментира, че това е без значение, доколкото и без това е налице нарушаване на правилата за движение по пътищата. Експертът по САТЕ не е бил компетентен да отговори на 7-ят поставен въпрос, доколкото това не е поставено в зависимост от конкретни данни, които да се в полето на експертната компетентност на вещото лице, но е посочил, че не може да отговори точно дали ищецът е бил способен да възприеме опасността от движещият се автомобил и да я излегне, тъй като това е предмет на субективно отношение и част от индивидуалните решения на всеки човек.
По делото е приета и СМЕ, която е съставена въз основа на многобройната медицинска документация по делото, след проверки в МБАЛ Шумен и освидетелстване на пострадалото лице. Тя напълно потвърждава описаните в ИМ увреждания - разкъсно-контузна рана на долната устна и лице, избити зъби (първи и втори горе вдясно), фрактура на долни леви ребрени дъги аксиларно – V, VІ и VІІ; пулмо- фрактура на ІV, V, VІ, VІІ и VІІІ леви ребра аксиларно; плеврален излив, разгънат белодробен паренхим; травматичен хемоторакс; множество счупвания на лява подбедрица (многофрагментарна фрактура на двете кости дистално) с открита рана на крака. Описани са подробно всички процедури по лечение на лицето започнало от момента след неговото увреждане и постъпването му в МБАЛ Шумен и продължили до 2012 г. Налице са и данни за последващи изследвания (и към момента на водене на делото), но те не установяват лечения, а само извършени прегледи и техните констатации. Описани са в експертизата следните предприети процедури: 30.09.2009 г. – открито наместване на ляв подколенник с вътрешна метална фиксация; на същата дата – травматичен хемопневмоторакс, плеврален дренаж и почистване на плеврална кухина; на 26.11.2009 г. – отстраняване на горните винтове на металната синтеза с цел динамизиране на фрактурата; на 11.10.2012 г. – отстраняване на метала от левият подколенник; на 11.12.2009 г. са извършени – изсичане на посттравматични ръбци и изваждане на парче от зъб; лечение с цел рехабилитация във „Вита” ЕООД Велинград от 24.01.2013 г., в специализирана болница за рехабилитация – Кюстендил от 17.12.2012 г., в МБАЛ Шумен през2013 г. – нервопротективна терапия. През 09.2014 г. отново е имало лечение в болниците в гр. Велинград и гр. Кюстендил с цел рехабилитация и лечение на посттравматична пареза на нервус фибуларис. Налице са данни за пет хирургически интервенции на пострадалият М.Д. – на 30.09.2009 г. – поставяне на плеврален дрен, почистване на гръдната кухина и открито наместване на левия подколенник, на 01.10.2009 г. – корекция на дисталните заключващи винтове под спиналната анестезия, на 11.12.2009 г. – вадене на парче зъб от челюстта под обща анестезия, 28.11.2010 г. – вадене на горните винтове с цел динамизиране на металната синтеза и на 14.10.2012 г. – отстраняване на метала от левия подколенник под спиналната анестезия. Сочи се, че Лечението на ищеца М.Д. е протекло нормално като поведение и терапия, но е продължило в по-дълъг период от време, съобразно с тежестта и травмите, които са били животозастрашаващи. Експерта намира, че са налице данни за висока глюкоза в кръвта на пациента, но не се ангажира с твърдение, че това е вследствие на претърпеният инцидент, тъй като няма данни за състоянието на ищеца преди произшествието, въпреки, че сочи, че е възможно диабет да възникне вследствие на преживяна стресова ситуация. Въпреки това в т.7 от заключението сочи, че вследствие на ПТП лицето е заболяло от стрес диабет тип ІІ. В крайна сметка при изслушването си пред съда експертът сочи, че макар подобно заболяване да може да се причини от стрес, то поради липсата на анамнестични данни за състоянието на ищеца преди инцидента, не се наема с подобно твърдение. Намира, че предвид характера на травмите и необходимите интервенции за възстановяване на здравето на ищеца, последният е търпял постоянна болка и страдания и преди и след оперативните интервенции и по време на рехабилитационните мероприятия. Сочи, че всички представени разходооправдателни документи, касаещи закупуване на лекарства и консумативи, извършени прегледи и манипулации са в пряка връзка с уврежданията на ищеца от ПТП.
Представената по делото ССЕ установява, че направените разходи за лечение съобразно представените разходооправдателни документи са в размер общо на 3053.03 лв.
Като цяло фактическата обстановка свързана с травматичните увреждания, вината за ПТП, както и в общи линии неговият механизъм не са спорни между страните. Спорен е основно моментът за причините за възникване на вредоносният резултата от ПТП. Ответницата по евентуалният иск се домогва да докаже, че ищецът има принос за настъпване на резултата, доколкото има данни, че същият е направил опит да се качи в МПС, което е предизвикало травмите и да го овладее, но не е успял. Ищецът – напротив, домогва се да установи, че причина за настъпването на вредоносният резултат е и ситуацията – движещият се автомобил, отворената му врата, която го е притиснала и т.н. в тази насока са и най-разнообразните твърдения на свидетелите по делото, за които не може да се подмине, че ако са свидетели ангажирани от ищеца установяват благоприятни за него факти, а ако са свидетели на ответната страна – установяват факти, установяващи съпричиняване. Ето защо като цяло свидетелските показания в частите им относно механизма на настъпване на ПТП се явяват несигурни и взаимнопротиворечащи си, като съдът трудно може да даде превес или предпочитание на някое от тях. Свидетелката Г.Р.Т. дава сведения, че ответницата Й.Ж.Г. е извела МПС от движение, влязла е в офиса, където е била свидетелката, като преди това се е чул силен удар от затварянето на вратата на автомобила посочената свидетелка се явява като свидетел именно на ответницата по евентуалният иск. От друга страна в пълно противоречие са показанията на свидетелите М.М.М. и свидетелят С.Н.С.. Последните сочат, че са преки свидетели на ПТП като сочат, че са свидетели как автомобилът е бил оставен с отворена врата и тъй като не е бил изведен от движение се е движел на заден ход и тогава ищеца се е опитал да се качи и да поеме управлението и това е довело до ПТП. Съдът поставя под сериозно съмнение свидетелските показания на свидетелят С.Н.С.. Макар и подредени и последователни, те не отговарят на обикновената житейска логика. Свидетелят твърди, че е станал свидетел на ПТП в момент, когато е отивал да види ищеца на работното му място, който определя като свой приятел и съученик. Сочи, че бил на 15 метра от мястото на произшествието, когато то се случило, но като видял какво става и си тръгнал, тъй като „ ... аз и кокошка не мога да заколя.” Не само, че свидетелят не е реагирал типично за подобна ситуация – т.е. не се е притекъл на помощ на пострадалия, но той не е бил забелязан от никой от останалите свидетели на произшествието, нито пък до настоящият момент при следствено-издирвателните работи по прекратеното наказателно производство не се е разкрил като свидетел. По данни от самият свидетел се установява, че всъщност с ищеца имат две години разлика и не са били от един випуск или клас, също и за много дълго време и двамата не са поддържали връзка, тъй като за дълги години и двамата са живеели в различни населени места в страната извън гр. Шумен. Същевременно независимо от близкото разстояние – 15 м, в район, където има видимост от мястото на произшествието – другите двама свидетели присъствали на произшествието не сочат данни да е имало на мястото друго лице, което да е било пряк свидетел. Съвкупността на тези обстоятелства кара съдът да не приема, че свидетелят С.Н.С. е бил пряк очевидец.
Доколкото Й.Ж.Г., която е разпитана като свидетел е и ответница по евентуалният иск, който съдът е длъжен да разгледа с оглед отхвърлянето на главният, съдът намира, че изложеното от нея не следва да се цени като доказателствен материал и не следва заключенията на съда да почиват на тези данни.
Свидетелите Б.Х.В. и М.Х.И. не са преки очевидци и дават показания единствено относно периода на възстановяване на ищеца. Т.е. показанията на които съдът може да се опре при изследване на обстоятелствата за произшествието са коментираните по-горе показания на свидетелите М.М.М. и Г.Р.Т., за които бе коментирано, че са противоречиви по отношение на обстоятелствата, които евентуално биха наклонили преценката към наличие или липса на съпричиняване при ПТП. Дори всеки от тях представя по различен начин своето и на другия свидетел участие и възприемане на инцидента. Според свидетялат м. той е бил пряк и непосредствен свидетел на случилото се в почти непосредствена близост, като по време на инцидента се е появила и свидетелката Т., обратно според свидетелката Т. тя е била пряк свидетел на инцидента, а едва след като станало ПТП излязъл и свидетелят М.. Въпреки констатираните противоречия налице са данни, че при това ПТП ищеца е прегазен след като известно време се е опитвал да се качи в автомобила, да го овладее с насочване на волана и поради неуспех да направи това е попаднал под гумите на автомобила. Спорен фактически и недоказан остава въпроса дали това ищецът е направил по собствена инициатива или е бил принуден да го направи поради движението на автомобила, който с отворената си врата го е притиснал при движението си назад и принудил да търси инициатива да овладее колата. С оглед съображения от логически характер съдът намира, че ищеца по собствени подбуди и недооценявайки ситуацията е взел решение да се опита да спре МПС, като се качи в него, овладее го и го насочи, контролирайки волана. Това е станало вследствие на недооценяване на обстановката и поради други причини, които съдът най-общо концентрира в следното: безспорно е, че ищеца е бил собственик на дружеството, което е собственик на процесното МПС – стремежа да опази собствено имущество е едно логично обяснение за самонадеяното му решение да направи опит да спре колата. Същевременно МПС се е движело на заден ход с бавна скорост – не повече от 10 км/ч, което би улеснило подобно решение. Съвсем друга би била преценката на съда, ако нямаше данни за опит за качване в МПС, а ищеца е бил ударен от вратата. Той не е понесъл удар до момента, в който при неправилната си преценка за това, че може да се качи в МПС, при движението му на заден ход, е попаднал под лявата предна гума на колата. Този механизъм е установен и вероятно твърдян от всички още при съставяне на протокола за ПТП, АУАН и последвалото наказателно производство и всъщност доказателства в обратна насока, започват да се ангажират при вече направеното възражение за съпричиняване от страна на ответника. И в исковата молба също от ищеца се сочи, че се е опитвал да спре колата, като са качи в нея, въпреки, че там е налице вече защитна версия, че ищеца не е можел да реагира по друг начин, тъй като се защитавал, но е посочено, че автомобилът е бил забелязан как се движи на няколко метра от ищеца. Няколко метра съдът оценява като поне три метра. При движение на автомобила с десет километра в час (посочено от САТЕ) това би означавало, че той изминава 10 000 метра за 3600 секунди или три метра за малко повече от една секунда. Макар и незначително според съда това време от поне една секунда е достатъчно за реакция и опазване от движещ се автомобил на 38-годишен мъж с нормална физика. В случая за тези една секунда явно изборът на ищеца е бил не да отстъпи, а да овладее автомобила.
С оглед изложеното съдът приема, че е налице съпричиняване при настъпване на ПТП. Това обаче не може да освободи прекият причинител от отговорност. Последната явно е нарушила основни правила за движението по пътищата и съпричиняването не може да я освободи от отговорност.
Доказани са твърденията за значителни болки и страдания на ищеца претърпени вследствие на ПТП за един значителен период от време. Това се установява от всеки от свидетелите, които дават показания в тази насока, както и от приетата СМЕ. Същевременно за това говори и характера на травмите – премазан нерв, строшени ребра, избити зъби, натрошена подбедрица, проникване в гръдната кухина, открита рана на крака, както и многобройните и извършвани за дълъг период от време след произшествието хирургически интервенции, насочени към подобряване на състоянието на лицето. Съдът намира, че това са ясни данни, че вследствие на произшествието ответника е претърпял значителни неимуществени вреди изразени в болки и страдания, както и значителен дискомфорт във връзка с обстоятелството, че е инвалидизиран – кракът му е скъсен, а нервът там е премазан и не може да бъде възстановен. Тези щети са действително претърпени и исковете на ищеца съдът намира за безспорно доказани в своето основание.
Същевременно съдът следва да вземе предвид направеното от ответницата възражение за изтекла погасителна давност относно вземането на ищеца по отношение на предявените по евентуалният иск претенции. Видно е, че към момента на предявяване на обратният иск – 05.01.2015 г. от момента на произшествието - 18.09.2009 г. са били изминали повече от пет години, който е и общият срок за погасяване на задължения по давност – чл.110 от ЗЗД. Както се сочи от чл.114, ал.3 от ЗЗД – „За вземания от непозволено увреждане давността почва да тече от откриването на дееца.”, а в настоящият казус е безспорно, че причинителят на ПТП е известие от момента на неговото извършване, обстоятелство, което не е спорно между страните и се установява напълно, например от съставеният още на датата на произшествието АУАН.
Неоснователни са възраженията на ищеца, направени като фактически твърдения към момента на фазата по същество на делото, че е налице ексцес по част от заболяванията. Приемането на подобно положение за установено по делото би означавало, че нововъзникналите щети следва да се ползват с нова погасителна давност. Както може да стане ясно от т.10 на Постановление на Пленума на ВС №4/30.10.1975 г. „От принципа за пълно обезщетяване за понесените при непозволено увреждане вреди (чл. 51, ал. 1 ЗЗД) следва, че ако здравословното състояние на пострадалия бъде влошено в сравнение със състоянието, при което е присъдено обезщетението, нему се дължи ново обезщетение за самото влошаване, но само ако то се намира в причинна връзка с увреждането, а не се дължи на други фактори и причини.” В настоящият случай обаче няма данни за настъпил ексцес, тъй като макар и многобройни като мероприятия, предприети за подобряване на здравето на ищеца, включително оперативни намеси и рехабилитации, предприетите след това процедури не са обусловени от влошаване на здравето на ищеца. Както е отбелязано от експерта в СМЕ, приета по делото – „Да, лечението на М.Е.Д. е протекло нормално като поведение и терапия, но е продължило в по-дълъг период от време, съобразно тежестта на травмите ...”
Предвид изложеното претенцията на ищеца към ответницата по евентуалният иск следва да бъде отхвърлена не като неоснователна и недоказана, а като погасена по давност предвид направеното възражение за изтекла погасителна давност.
С оглед резултата по делото и наличните от двамата ответници претенции за направени в производството разноски съдът намира, че същите следва да бъдат уважени. Съдът е освободил ищецът от заплащане на такси и разноски по реда на чл.83, ал.2 от ГПК, но това са само дължимите от ищеца такива. Последният на общо основание дължи заплащане на страните на направените от последните такси и разноски. Предвид изложеното ищецът следва да бъде осъден да заплати на ЗАД „Армеец” направените от последното разноски в размер на общо 2 251 лв., както и на ответницата Й.Ж.Г. разноски в размер на 3600 лв.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявеният от М.Е.Д., ЕГН-**********,*** против ЗАД „Армеец”, ЕИК-... гр. София, р-н „Средец”, ул. „...” №2 иск с правно основание чл.226 от Кодекса на застраховането за обезщетяване на вредите причинени от Пътно транспортно произшествие настъпило на 18.09.2009 г., при което ищецът бил прегазен от лек автомобил марка „Хонда”, модел „CR-V”, рег. №..., който не бил изведен от движение и оставен без надзор от водача Й.Ж.Г., ЕГН-**********, по отношение на който автомобил се претендира да е имало сключена със застрахователното дружество договор за застраховка „гражданска отговорност” по полица №100107 с валидност от 12.08.2009 г. до 11.08.2010 г., които щети представляват разкъсно-контузна рана на долната устна и лице, избити зъби (първи и втори горе вдясно), фрактура на долни леви ребрени дъги аксиларно – V, VІ и VІІ; пулмо- фрактура на ІV, V, VІ, VІІ и VІІІ леви ребра аксиларно; плеврален излив, разгънат белодробен паренхим; травматичен хемоторакс; множество счупвания на лява подбедрица (многофрагментарна фрактура на двете кости дистално) с открита рана на крака за сумата от 50 000 лева неимуществени вреди и 3 048.53 лв. – имуществени вреди, като неоснователен и недоказан, ведно с претендираните мораторни лихви, както следва: върху неимуществените вреди за периода от 18.09.2009 г. до 17.04.2014 г. и върху имуществените вреди за периода от 18.09.2009 г. до 17.09.2014 г., като неоснователен и недоказан.
ОТХВЪРЛЯ предявените в условията на евентуалност от М.Е.Д., ЕГН-********** против Й.Ж.Г., ЕГН-**********,*** искове с правно основание чл.52 от ЗЗД за неимуществени вреди в размер на 50 000 лева и на основание чл.49, ал.1 от ЗЗД в размер на 3 048.53 лв., както и дължимите върху тези суми мораторни лихви, както следва: върху неимуществените вреди за периода от 18.09.2009 г. до 17.04.2014 г. и върху имуществените вреди за периода от 18.09.2009 г. до 17.09.2014 г., щети произлезли от ПТП настъпило на 18.09.2009 г., при което ищецът бил прегазен от лек автомобил марка „Хонда”, модел „CR-V”, рег. №..., който не бил изведен от движение и оставен без надзор от водача Й.Ж.Г., ЕГН-**********, които щети представляват разкъсно-контузна рана на долната устна и лице, избити зъби (първи и втори горе вдясно), фрактура на долни леви ребрени дъги аксиларно – V, VІ и VІІ; пулмо- фрактура на ІV, V, VІ, VІІ и VІІІ леви ребра аксиларно; плеврален излив, разгънат белодробен паренхим; травматичен хемоторакс; множество счупвания на лява подбедрица (многофрагментарна фрактура на двете кости дистално) с открита рана на крака, като погасени поради изтекла погасителна давност, предвид направено от ответника възражение за това.
ОСЪЖДА М.Е.Д., ЕГН-********** да заплати на ЗАД „Армеец”, ЕИК-... гр. София сторените от последното разноски за водене на настоящото производство, в размер на 2251 (две хиляди двеста петдесет и един) лева.
ОСЪЖДА М.Е.Д., ЕГН-********** да заплати на Й.Ж.Г., ЕГН-**********сторените от последната разноски за водене на настоящото производство, в размер на 3600 (три хиляди и шестстотин) лева.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на страните чрез Шуменски ОС пред Апелативен съд гр. Варна.
Окръжен съдия: