Решение по дело №1902/2020 на Районен съд - Шумен

Номер на акта: 260036
Дата: 19 януари 2021 г. (в сила от 24 февруари 2021 г.)
Съдия: Диана Кирилова Георгиева
Дело: 20203630201902
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 20 октомври 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

260036/19.1.2021г. 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Шуменският районен съд, ІІ състав, на единадесети януари през две хиляди двадесет и първа година, в публично заседание в следния състав:

 

   Председател: Диана Георгиева

 

При секретаря А. Пушевска, като разгледа докладваното от съдията АНД № 1902/2020г. по описа на ШРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.

Постъпила е жалба от „ПЕТРОЛ” АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Ловеч, ул. Търговска № 12, представлявано от Г.И.Т. и М.К.Д. – изпълнителни директори срещу Наказателно постановление № РД-05-38/24.09.2020г. на директор на РЗИ- гр. Шумен, с което на дружеството били наложени две административни наказания „имуществена санкция“ в размер на по 500 лева, на основание чл.209а, ал.2 във вр. с ал.1 и ал.4 във вр. с чл.63, ал.4 от Закона за здравето. В жалбата се твърди, че в нарушение на чл.24, ал.2 от ЗАНН в акта се посочват данни на „ПЕТРОЛ“ АД при описване на нарушение, което се твърди, че е извършено от посоченото друго лице – Д.Д.И..  Сочат се нарушения на чл.42, т.1 и т.4 от ЗАНН, както и нарушения при съставяне и връчване на АУАН, въз основа на който е издадено атакуваното НП. Моли съда да постанови решение, с което да отмени изцяло наказателното постановление като необосновано и издадено при допускане на съществени нарушения на процесуалните правила и на материалния закон.

В открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован ни изпраща процесуален представител. В деловодството на ШРС е постъпила от упълномощен представител, който изцяло поддържа жалбата. Въззиваемата страна редовно призована, изпраща представител, който моли съда да постанови решение, с което да потвърди като правилно и законосъобразно атакуваното НП.

Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на изискванията на чл.84 от ЗАНН, във вр. с чл.320 от НПК, поради което се явява процесуално допустима.

 Разгледана по същество, същата е основателна по следните съображения:

Въз основа всички събрани по делото доказателства, съдът установи от фактическа страна следното: Дружеството-жалбоподател стопанисвало обект с обществено предназначение – бензиностанция 2304, находящ се в гр. Шумен, „Пети километър“, местност „Мералък“. На 13.08.2020г. била извършена съвместна проверка на обекти с обществено предназначение в гр. Шумен. Около 11,00 часа свидетелите Ж.С.Р., А.Р.А. – инспектори в дирекция ОЗ - РЗИ Шумен и свидетеля Х.Ф.А. *** посетили бензиностанция 2304 на „Пети километър“. При проверката свидетелите констатирали две служителки – едната обслужвала клиент на колонките, а другата била вътре – в закрито помещение. Никоя от двете служителки нямала предпазно средство – нито предпазна маска, нито предпазен шлем. Малко след това и служителката, която обслужвала клиент също влязла в затвореното помещение. Отново била без предпазно средство. Свидетелите Р. и А. констатирали, че нямало поставена на входната врата, информационна табела, че е задължително влизането в обекта с маски, както и дистанцията, която трябва да се спазва Вътре в закритото помещение на бензиностанцията не били осигурени механични прегради от стъкло или друг прозрачен материал. Липсвал и поставен на входа дезинфектант. Свидетелката Р. поискала необходимите чек листи, които се правели за дезинфекция, каквито не й били представени. Поради констатираните неизпълнения на заповедта на министъра на здравеопазването  по повод противоепидемичните мерки свидетелите потърсили управителя на обекта. Явило се лицето Д.Д.И., която представила трудов договор с „ПЕТРОЛ“ АД. Във връзка с горните констатации, свидетелите Р. и А. изготвили Констативен протокол от 13.08.2020г. На същата дата – 13.08.2020г., свидетелката Ж.Р. в присъствие на свидетелите А.А. и Х.А. съставила АУАН № 0154 на „ПЕТРОЛ“ АД гр. Ловеч, ЕИК ********* за това, че на 13.08.2020г. при извършена проверка в закрито обществено място – обект с обществено предназначени – бензиностанция 2304, находяща се в гр. Шумен, ул. 5$ти км., местност Мералък, стопанисван от „ПЕТРОЛ“ АД, при което установили, че в условията на обявена извънредна епидемична обстановка с Решение на МС № 325 от 14.05.2020г. и Решение на МС № 525 от 30.07.2020г. за удължаване на епидемичната обстановка в обекта не се спазват въведените противоепидемични мерки: две лица от персонала обслужват гражданите без поставени защитни маски или други средства в помещението – закрита част обекта. Не са поставени информационни табели за спазване на дистанция и поставяне на предпазни маски. Актосъставителят посочил, че нарушителя е Д.Д.И..  Актът бил предявен и подписан от Д.Д.И. – управител на бензиностанция 2304 без възражения. Писмени възражения не били депозирани в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН. Въз основа на съставения акт било издадено и обжалваното наказателно постановление, с което на „ПЕТРОЛ” АД били наложени две „имуществена санкции“ в размер на по 500 лева на основание чл.209а, ал.2 и ал.4 във връзка с чл.63, ал.4 от ЗЗдр. за нарушения на т.2  във вр. с т.I от Заповед № РД-01-446/31.07.2020г. на МЗ и т.3, б.“г“ от Заповед № РД-01-446/31.07.2020г. на МЗ.

 Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото доказателства, а именно - от показанията на свидетелите Ж.С.Р., А.Р.А. и Х.Ф.А., както и от присъединените по реда на чл.283 от НПК, писмени такива.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното: Съгласно чл.63, ал.4 ЗЗдр. (изм. ДВ, бр. 44 от 2020 г., в сила от 14.05.2020 г.) - при обявена извънредна епидемична обстановка по ал.1 министърът на здравеопазването въвежда със заповед временни противоепидемични мерки по предложение на главния държавен здравен инспектор за територията на страната или за отделна област. В случая, с оглед извънредната епидемична обстановка в страната, обявена с Решение № 325 от 2020 г. на МС от 14.05.2020 г. (удължена в последствие до 31.01.2021 г.), министърът на здравеопазването е издал Заповед № РД-01-446/31.07.2020г., като в т.I. 2 изрично е посочено, че при непосредствено обслужване на клиенти, изискващо разстояние по-малко от 1,5 метра е задължително използването на защитна маска за лице или предпазен шлем. По изключение се допуска обслужване на клиенти без защитна маска за лице или предпазен шлем, когато са осигурени механични прегради от стъкло или друг прозрачен материал, позволяващ влажно почистване или дезинфекция. В т.I. 3, б."г" е посочено, че всички физически или юридически лица, които са собственици или управляват обекти с обществено предназначение, търговски или други обекти, които предоставят услуги на гражданите, освен останалите мерки, трябва да поставят на видно място информационни табели или информират по друг начин потребителите на услуги за задължението за спазване на физическа дистанция, хигиена на ръцете и носене на защитни маски на лицето при посещение в съответния обект. Заповедта на министъра подлежи на самостоятелен контрол за законосъобразност, който е извън предмета на производството по оспорване на НП, издадено поради нейното неизпълнение и инцидентното й обжалване при оспорване на НП е недопустимо, поради което съдът не се спира подробно на правната същност на тази заповед и на законосъобразността на въведените с нея изисквания. Щом заповедта е влязла в сила, то и всички правни субекти е следвало да съобразяват поведението си с нея.

Същевременно съгласно чл.209а, ал.1 и ал.2 ЗЗдр. - който наруши или не изпълни въведени от министъра на здравеопазването или от директор на регионална здравна инспекция противоепидемични мерки по чл.63, ал.4 или 7 и чл.63а, ал.1 или 2, освен ако деянието не съставлява престъпление, се наказва с глоба от 300 до 1000 лв., а когато нарушението е извършено от едноличен търговец или юридическо лице, се налага имуществена санкция в размер от 500 до 2000 лв.

При извършената служебна проверка съдът установи, че в хода на идминистративно наказателното производство са допуснати съществени процесуални нарушения на нормите на ЗАНН, водещи до неговата отмяна

В случая няма спор, че проверяваният обект – бензиностанция 2304 е обект с обществено предназначение, като няма спор и че той се стопанисва от юридическото лице "ПЕТРОЛ" АД, с ЕИК *********. В този обект в качеството на управител работи Д.Д.И.. Спорният момент е съсредоточен около това, кой "управлява обекта" по смисъла на цитираната Заповед, респективно кой носи отговорност при неизпълнение на Заповедта. По мнение на съда това е лицето, което стопанисва обекта, а не физическото лице, назначено в конкретния обект като управител. Това произтича както от логическото тълкуване на Заповедта, така и от обстоятелството, че реално лицето, което взима всички решения по управлението на обекта е "ПЕТРОЛ" АД, действащо чрез своите органи. Именно юридическото лице встъпва в правоотношения (именно юридическото лице е наемател на обекта) и именно то търпи ползите/загубите от търговската дейност на обекта. Вярно е, че управителя на обекта разполага с широк кръг права по отношение на организиране на дейността на конкретния обект, но е вярно също така, че в своята дейност той е пряко подчинен на управителя на дружеството, стопанисващо обекта – т. е. реално цялото управление (включително и и назначаване на управител) се осъществява именно от дружеството. Ако отговорността се понасяше винаги от конкретното физическо лице, което е посочено за управител, в смисъл на отговорник на обекта или пък управител на дружество, то на практика никога не би се наложила имуществена санкция, тъй като юридическите лица не могат да извършват действия самостоятелно, а винаги конкретно физическо лице извършва действие от името и за сметка на юридическото лице. Иначе казано, при такова тълкуване наказателноотговорно лице би било винаги и само физическо лице, на което може винаги да се наложи само наказание "глоба". Очевидно такова тълкуване противоречи на буквално разписаната разпоредба и на житейската логика. Именно поради това съдът счита, че в конкретния случай лицето, което следва да бъде санкционирано за констатираните две нарушения е дружеството, управляващо и стопанисващо обекта – „ПЕТРОЛ“ АД, с ЕИК *********.

В настоящият случай е налице противоречие между АУАН и издаденото въз основа на него, НП. В АУАН № 0154 от 13.08.2020г. като нарушител е вписано физическо лице Д.Д.И. – управителя на бензиностанция 2304. В атакуваното НП – издадено въз основа на същия този акт е санкционирано юридическото лице – „ПЕТРОЛ“ АД гр. Ловеч с две административни наказания „имуществена санкция“. Несъответствие е налице и в самото наказателно постановление. В НП № РД-05-38 от 24.09.2020г. като нарушител е вписано: „Управител бензиностанция 2304 „Петрол“ АД“, което безспорно е физическо лице, а в диспозива са  наложени две „имуществени санкции“ на „Петрол“ АД, което е юридическо лице.

Освен липсата на единство относно нарушителя и санкционираното лице е налице и нарушение на чл.40 от ЗАНН, тъй като акта не е съставен в присъствие на нарушителя или негов представител. АУАН № 0154 от 13.08.2020г. е съставен в присъствието на лицето Д.Д.И., което обаче не е нито управляващ, нито представляващ дружеството – нарущител. Липсват каквито и да било доказателства, че лицето, в чието присъствие е съставен АУАН е било представляващ или управляващ „ПЕТРОЛ“ АД, с ЕИК *********. Видно от изготвената служебно от съда справка от Търговския регистър, „ПЕТРОЛ“ АД се представлява от Г.И.Т. и М.К.Д..  

Предвид всичко горепосочено, съдът счита, че НП е незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено.

Съгласно разпоредбата на чл.63, ал.3 ЗАНН в производството по обжалване на НП въззивният съд може да присъжда разноски на страните. Уредбата препраща към чл.143 АПК, който пък от своя страна препраща към чл.77 и чл.81 ГПК, регламентиращи, че съдът дължи произнася по възлагане на разноските, само ако съответната страна е направила искане за присъждането им. В конкретния случай, с оглед изхода на правния спор принципно разноски се дължат в полза на жалбоподателя, който обаче не е поискал присъждането им, поради което и съдът няма как служебно да присъди такива.

Водим от горното  и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН съдът

 

 

                                            Р Е Ш И :

 

 

 

ОТМЕНЯВА  Наказателно постановление № РД-05-38/24.09.2020г. на директора на РЗИ - гр. Шумен, с което на „ПЕТРОЛ” АД, с ЕИК *********, гр. Ловеч, ул. Търговска № 12 на основание чл.209а, ал.2 и ал.4 във връзка с чл.63, ал.4 от ЗЗдр. за нарушения на т.2  във вр. с т.I от Заповед № РД-01-446/31.07.2020г. на МЗ и т.3, б.“г“ от Заповед № РД-01-446/31.07.2020г. на МЗ, като незаконосъобразно.

 

             Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Шуменски административен съд по реда на АПК.

 

 

 

                                                                   РАЙОНЕН СЪДИЯ: