Р Е Ш Е Н И Е
№ 260211
гр. Пловдив, 15.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД - ПЛОВДИВ, Гражданско отделение, IX въззивен състав, в открито съдебно
заседание на двадесет и първи януари две хиляди двадесет и първа година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИОЛЕТА
ШИПОКЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ФАНЯ РАБЧЕВА
КОСТАДИН ИВАНОВ
при участието на секретаря Пенка
Георгиева, като разгледа докладваното от младши съдия Иванов в. гр. дело № 2577
по описа на съда за 2020 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл. 258 и сл. от ГПК.
Депозирана
е въззивна жалба от „Европейски пътища“ АД, с ЕИК *********, чрез юрк. К.З., в
качеството му на трето лице – помагач на страната на ответника Агенция „Пътна
инфраструктура“ – София – Областно пътно управление Пловдив, против Решение №
2346 от 10.07.2020 г., постановено по гр. дело № 19622/2018 г. по описа на РС –
Пловдив, XV гр. с-в, в частта, с която ответника Агенция „Пътна инфраструктура”
- София, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Македония“ №3 –
чрез специализирано звено Областно пътно управление – гр. Пловдив, с адрес за
призоваване гр. Пловдив, ул. „Христо Г. Данов“ № 22, е осъден да заплати на
ищеца „ДЗИ Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, бул. „Витоша“ № 89 Б, сумата от 1 288,61 лв., заплатено
застрахователното обезщетение по регресното правоотношение по образувана при
„ДЗИ Общо застраховане” ЕАД застрахователна преписка по щета № 44011511805919 във
връзка със заплатено обезщетение за вреди, настъпили вследствие на
пътно-транспортно произшествие (ПТП), осъществено на 06.08.2018 г. на път II -
86, км. 5+200, посока - север-юг, по отношение на лек автомобил „**********,
собственост на Б. П. Д. и управляван от И. А. Д., ведно със законната лихва от
датата на депозиране на исковата молба в съда – 07.12.2018 г., до окончателното
изплащане на вземането, както и сумата в размер от 23,27 лв., представляваща
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за периода
от 03.10.2018 г. до 06.12.2018 г., както и сумата от 735,71 лв. – разноски в
исковото производство. В останалата му част решението не е обжалвано. Същото е
постановено при участието на третото лице – помагач на страната на ответника, а
именно жалбоподателя „Европейски пътища“ АД.
В
жалбата се навеждат твърдения, че атакуваното решение е неправилно и
постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Излагат се съображения,
че посочената от съда правна квалификация била непрецизна, тъй като се
претендирали вреди, произлезли от вещ – пътя. Твърди се, че по делото липсвали
доказателства за наличие на причинно следствена връзка между настъпилото ПТП и
описаните повреди по автомобила, съгласно представената по делото фактура за
ремонт, както и че ищецът не бил успял да проведе пълно доказване на твърдените
от него обстоятелства, поради което съдът неправилно бил приел за осъществен и
доказан фактическият състав на деликта, респ. регресната претенция за
обоснована. Жалбоподателят счита и че липсват годни доказателства, установяващи
механизма на процесното ПТП. В т.н. сочи, че протоколът за ПТП от 06.08.2018 г.
не бил издаден съгласно установената за това форма – липсвало подпис на
актосъставителя, което го лишавало от качеството на официален документ.
Следователно се твърди, че този документ бил изгубил материалната си
доказателствена сила, а поради липсата на подпис не притежавал и формална
такава. Счита за неправилно приетото от съда, че протоколът се
ползвал с материална доказателствена сила относно възприетите от
актосъставителя обстоятелства, вкл. механизма на ПТП. Излагат се подробни
съображения, че процесния протокол за ПТП е нищожен административен акт на
основание чл. 146, т. 2 вр. чл. 59, ал. 2, т. 8 АПК предвид липсата на подпис
на актосъставителя, и като такъв не следва да се взема предвид при
постановяването на решението. В т.н. счита, че съдът на основание чл. 17, ал. 2 ГПК е следвало да осъществи косвен съдебен контрол за валидността на протокола
и след като установи нищожност му, да не се позова на него. Твърди се още, че
механизмът на процесното ПТП не се установявал и от приетото по делото
заключение по съдебно-автотехническа експертиза (САТЕ), тъй като същото се
основавало на протокола от 06.08.2018 г. и разпита на свидетел, чиито показания
следвало да се кредитират съобразно критериите по чл. 172 ГПК и които
противоречали на представените писмени доказателства за извършени ремонтни
дейности по пътното платно. Жалбоподателят твърди и че експертното заключение
не било категорично, а базирано на предположения, както и че същото не било
достатъчно обосновано, за да се изведе от него причинната връзка между
неравностите по пътя, ПТП и причинените щети. В този смисъл сочи друга причина
за настъпването на инцидента и вредите, а именно предходна увреда на
автомобила. Излагат се също така подробни съображения относно това, че съдът не
бил разгледал възражението на третото лице – помагач за пълно и точно
изпълнение на обществената поръчка, доколкото обвързващата сила на мотивите
важала за третото лице и ответника и би обосновала регресен иск срещу
жалбоподателя. В тази насока иска произнасяне на въззивния съд. Предвид
гореизложеното се иска от окръжния съд да отмени атакуваното решение и да
отхвърли кумулативно съединените искове.
В срока
по чл. 263 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от „ДЗИ Общо
застраховане“ ЕАД, ЕИК *********, чрез адв. С.М., с който се излагат
съображения в подкрепа на обжалваното решение, както и такива относно
неоснователността на твърденията в жалбата. В частност, като неоснователни се
сочат възраженията за липса на достатъчно доказателства в подкрепа на исковата
претенция, за годността на процесния протокол от ПТП като официален документ и
доказателствената стойност на същия, както и за приложението на чл. 17, ал. 2 ГПК в случая. Оспорва се твърдението за необоснованост на експертното
заключение, за което изрично се сочи, че не било оспорвано от страните. Счита
фактическият състав, от който произтича регресното право за доказан, а
първоинстанционното решение за правилно, поради което моли същото да бъде
потвърдено, а въззивната жалба да се остави без уважение. Претендира разноски.
Ответникът
по делото Агенция „Пътна инфраструктура“ – София – Областно пътно управление
гр. Пловдив не взема становище по жалбата.
Въззивната
жалба е подадена против обжалваем съдебен акт в законен срок от процесуално легитимирано
лице, което има интерес от обжалването, поради което същата се явява допустима
и подлежи на разглеждане по същество.
Съгласно
чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от релевираните основания в жалбата.
Първоинстанционното
решение е валидно и допустимо - постановено е в рамките на правораздавателната компетентност
на съдилищата по граждански дела и в съответствие с основанието и петитума на
искането за съдебна защита.
Съгласно
чл. 269 изр. 2 от ГПК по правилността на решението съдът е ограничен от
посоченото в жалбата, доколкото не се засяга приложението на императивна
материалноправна разпоредба, чието съобразяване съдът е длъжен да прецени.
Съдът,
като съобрази доводите на страните, съгласно правилата на чл. 235 ал. 2 ГПК вр.
чл. 269 ГПК, предвид релевираните в жалбата въззивни основания намира следното
от фактическа и правна страна:
Районният
съд е бил сезиран с иск с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ вр. чл. 49 и
чл. 45, ал. 1 ЗЗД и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Неоснователни са твърденията на
жалбоподателя, че правната квалификация на исковата претенция следвало да бъде
по чл. 410, ал. 1, т. 3 КЗ вр. чл. 50 ЗЗД, доколкото вредите били произлезли от
вещ – пътя. В случая се твърди, че вредите са в резултат на ПТП, което е
настъпило поради лошото състояние на пътното платно, т.е. в резултат на
неизпълнение от страна на задълженото по закон лице правилно да стопанисва и
поддържа конкретния пътен участък. В тази насока първоинстанционният съд е
цитирал и задължителна съдебна практика и е изложил подробни мотиви, които се
споделят, за да квалифицира правилно исковата претенция. Предявеният иск е
уважен почти в пълен размер, като съображенията на съда за това са били, че е налице
действително застрахователно правоотношение между увредения и ищеца, че в
резултат на възникнало ПТП, поради наличие на дупка на пътно платно,
стопанисвано от ответника, са причинени щети на застрахования лек автомобил,
т.е. че е възникнало право на вземане на извъндоговорно основание по чл. 49 вр.
чл. 45, ал. 1 ЗЗД, както и че застрахователят е изплатил застрахователно
обезщетение за настъпилото увреждане на застрахованата вещ.
По
делото не се спори относно наличието на валидна към датата на настъпване на
твърдяното ПТП застраховка за увредения лек автомобил „********“, относно
заведената при ищцовото дружество щета № 44011511805919 и констатираните при
нея вреди по автомобила, както и относно извършените в тази връзка ремонтни
дейности и изплащането на сумата от 1 293,16 лв. от страна на ищцовото
дружество в изпълнение на задължението му по застрахователното правоотношение.
Безспорно е и обстоятелството, че с регресна покана с изх. № 92-2934/12.09.2018
г., изпратена до Областно пътно управление – Пловдив, получена от същото на 17.09.2018
г., ищецът е поканил ответника, чрез съответното областно звено, да заплати
сумата по щета в размер от 1 293,16 лв. и сумата от 15 лв. – ликвидационни
разноски, като е предоставен петнадесет дневен срок за изпълнение на
задължението. Тези факти и обстоятелства се установяват от приложените към
исковата молба и неоспорени писмени доказателства и от заключението на в.л. Б.
В. по приетата съдебно-счетоводната експертиза, като районният съд в своите
мотиви, към който настоящата инстанция препраща в тази им част, е разгледал
подробно както горните факти, така и установяващите ги доказателства.
За
безспорно е прието и че пътното платно, на което се твърди да е настъпило процесното ПТП, а именно път II –
86, км. 5 + 200, представлява част от републиканската пътна мрежа, като за поддържането
и стопанисването му отговаря Агенция „Пътна инфраструктура”, по силата на чл.
167, ал. 3 във вр. с ал. 1 ЗДвП.
Оспорва
се доказателствената стойност на протокола за процесното ПТП с № 1707036 от
06.08.2018 г., на показанията на св. И. А. Д. и на заключението на в.л. В.С. по
приетата САТЕ. В тази насока се оспорват и изводите на районния съд относно настъпването
и механизма на твърдяното ПТП и причинната връзка между същото и вредите по
автомобила, констатирани от ищцовото дружество и за ремонта на които е заплатило
то.
Действително,
както се сочи във въззивната жалба, в долната част на протокол за ПТП с №
1707036 от 06.08.2018 г., срещу „съставил“ не е положен подпис (параф) на съставилото
протокола длъжностно лице. Последното обаче е написало името и длъжността си в
титулната част на протокола – младши автоконтрольор А. В. С. Последният е
разпитан пред първата инстанция и потвърждава, че именно той е съставил
въпросния протокол. За отбелязване е, че липсват основания показанията му да не
бъдат кредитирани, независимо, че същия не си спомня с конкретика случая, което
е обяснимо предвид множеството аналогични ситуации, които се предполага
свидетелят да е отразявал в хода на ежедневната му работа. Протоколът е
съставен на основание чл. 125 и чл. 125а ЗДвП и чл. 4 от НАРЕДБА № Iз-41 от
12.01.2009 г. за документите и реда за съставянето им при пътнотранспортни
произшествия и реда за информиране между Министерството на вътрешните работи,
Комисията за финансов надзор и Гаранционния фонд, по реда и във формата,
предвидени в същата наредба. Следователно се установява, че процесния протокол
за ПТП с № 1707036 от 06.08.2018 г. е съставен от длъжностно лице - младши
автоконтрольор към органите на МВР – Отдел „Пътна полиция“, в кръга на неговата
компетентност по силата на цитираната наредба, по реда, предвиден в същата, и
във формат, съгласно Приложение № 2 към чл. 4 от Наредбата. Липсата на положен
параф не е достатъчно, за да опорочи до такава степен протокола, че той да се
изключи от доказателствената маса по делото, доколкото безспорно се установява
авторството на протокола и качеството на лицето, което го е съставило. В тази
насока неоснователно се твърди в жалбата, че процесния протокол бил невалиден
административен акт на основание чл. 146, т. 2 вр. чл. 59, ал. 2, т. 8 АПК, тъй
като липсвало подпис на актосъставителя, и съдът е следвало да упражни
правомощието по чл. 17, ал. 2 ГПК за косвен контрол за валидността на административните
актове. Протоколът за ПТП не е индивидуален административен акт по смисъл на чл.
21 и сл. от АПК, тъй като не съдържа в себе си волеизявление на орган на власт,
което да е обвързващо за неговите адресати, и не подлежи на самостоятелно обжалване.
Той не рефлектира пряко върху правоотношението между страните, като създава или
отрича права, а спомага за установяването на правнорелевантните факти.
Следователно протоколът за ПТП не подлежи на инцидентен контрол по чл. 17, ал.
2 ГПК, а следва да се обсъжда наред с другите доказателства по делото, като
страната, за която той установява неизгодни факти, разполага с възможността да
го оспорва по реда на чл. 193 ГПК и да опровергае отразените в него факти. В
този смисъл цитираната с жалбата съдебна практика е неотносима към настоящият
казус, тъй като касае производство по контрол именно върху индивидуални
административни актове.
С оглед
на горното и предвид съвкупния анализ на съдържанието на протокола за ПТП с №
1707036 от 06.08.2018 г. и показанията на св. А. В. С., се намират за правилни
изводите на районния съд относно наличието на негативна неравност на пътя –
дупка с размери 1 м. дължина, 10 см. ширина и 3 см. дълбочина, местоположението
на тази негативна неравност – път II – 86, км. 5 + 200, посока север-юг, участниците
в твърдяното ПТП – лек автомобил „**********, собственост на Б. Д., и наличието
на материални щети по лекия автомобил, изразяващи се в спукана задна дясна гума
с джанта. Тези обстоятелства са лично и непосредствено възприети от младши
автоконтрольор А. В. С. и са отразени от него в протокола за ПТП с № 1707036 от
06.08.2018 г., поради което с оглед на трайната съдебна практика, взета предвид
и от първоинстанционния съд, следва да се отчетат от решаващия състав при
постановяването на крайния му акт.
Неоснователно
се твърди в жалбата, че показанията на св. И. Д. не следвало да се кредитират
от съда, тъй като същият бил заинтересован по критериите на чл. 172 ГПК. Следва
да се отбележи, че наличието на данни за евентуална заинтересованост от изхода
на делото, а в случая голословно се твърди такава да е налице, не води
автоматично до изключване на показанията на свидетеля от доказателствената
маса. Съгласно изричния регламент на посочената норма, показанията се
преценяват от съда с оглед на всички други данни по делото, като се има предвид
възможната заинтересованост на свидетеля. В тази насока съдът не счита, че са
налице обективни данни за заинтересованост на свидетеля, доколкото същият вече
е обезщетен за претърпените щети. Отделно от това показанията на свидетеля не
противоречат на останалите доказателства по делото. Същите се подкрепят както
от неоспорените от ответната страна писмени доказателства във връзка със
заведената при застрахователя щета № 44011511805919, така и от констатациите на
длъжностното лице в протокола за ПТП с № 1707036 от 06.08.2018 г., а така също
и от заключението на в.л. В. С. по приетата САТЕ. Показанията не противоречат и
на представените с отговора на ответника и третото лице – помагач писмени
доказателства, доколкото същите се отнасят до извършване от страна на
задълженото лице на ремонтни действия на пътния участък през месец април 2018
г., а процесното ПТП е настъпило през месец август 2018 г., поради което не
може да се изключи наличието на негативни неравности по пътя четири месеца след
ремонта. В този ред на мисли показанията на св. Д. правилно са били кредитирани
от районния съд, като тяхното съдържание, касателно механизма на процесното
ПТП, са подробно изложени в мотивите на атакуваното решение, към която част на
основание чл. 272 ГПК въззивната инстанция препраща.
Касателно
заключението по приетата САТЕ, настоящият състав намира същото за пълно и
компетентно изготвено, като вещото лице подробно е отговорил на поставените му
въпроси. В този смисъл въззивният съд се солидаризира с позицията на районния
относно доказателствената стойност на експертното заключение и препраща към
фактическите констатации на първостепенния съд, направени въз основа на експертизата,
за да не се преповтарят същите. Конкретно на посочените в жалбата оплаквания
следва да се отговори така. Не се намира да липсва категоричност в заключението
на експерта, извън очакваните предели, с оглед на това, че вещото лице не е
било очевидец на случилото. В. л. С. е изследвал техническата възможност
описаното от св. Д. действително да се е осъществило, като е дал положителен
отговор. Следователно заключението по САТЕ и свидетелските показания взаимно се
подкрепят в разглеждания смисъл. В тази насока, макар и вещото лице с известни
резерви да сочи, че е технически възможно щетите да се в резултат на предходна
увреда на автомобилната гума, то се констатира липсата на обективни данни по
делото, които да подкрепят подобен извод, още повече, че безспорно се установи,
че автомобилът е сравнително нов и запазен – с експлоатационен период до една
година.
Наличието
на негативна неравност на пътното платно пък се извежда от констатациите в протокола
за ПТП, които са подкрепени от заключението на вещото лице. Последното е
извършило оглед на място, като е установило наличие на множество пукнати,
вълнообразни неравности и следи от ремонтна дейност, т.е. пътният участък
действително е в лошо състояние. Конкретното наличие на дупка към дата
06.08.2018 г. се извежда от показанията на св. Д. и протокола за ПТП. В тази
насока следва да се посочи, че точният час на съставянето на протокола се явява
ирелевантно за предмета на делото обстоятелство, доколкото датата на
съставянето му е безспорно установена, респ. констатира се с него какво е било състоянието
на пътя именно към този момент – 06.08.2018 г.
Предвид
гореизложеното, както и районният съд е приел, механизмът на процесното ПТП се доказва
от комплексния и съвкупен анализ на протокола за ПТП, изслушаните свидетелски
показания и заключението на вещото лице по САТЕ. От анализа на показанията на
св. И. Д. и заключението по САТЕ пък се доказва още и причинната връзка между ПТП
и щетите по лекия автомобил. В своите показания, подкрепени от експертното
становище, св. Д. е категоричен, че при пропадане на автомобилното колело в
негативна неравност – дупка, на пътното платно на път II – 86, км. 5 + 200,
посока север/юг, са причинени увреди по автомобила, описани от застрахователя
по щета № 44011511805919. За наличието на посочената причинна връзка пък вещото
лице е категорично, че има такава от техническа гледна точка, като увредата именно
на задното колело е лесно обяснимо с различното налягане при автомобилните
гуми.
Не се
оспорват изводите на районния съд относно материалноправната легитимация на
ответната страна по делото. Същите се намират и за правилни и добре обосновани,
поради което въззивната инстанция препраща към тях.
Следователно
исковата претенция се намира за основателна. Размерът на иска пък е уважен
съобразно приетото по делото и неоспорено в тази му част заключение по САТЕ
относно стойността на щетите и ремонтните дейности по тяхното отстраняван, и предвид
константната съдебна практика в тази насока.
При
уважаването на главната претенция, правилно е уважен и акцесорния иск по чл.
86, ал. 1 ЗЗД относно обезщетението за забава, като липсват конкретни
оплаквания в обратния смисъл. Решението в тази му част е съобразено и с данните
относно отправената покана за плащане от страна на ищеца.
Законосъобразно
районният съд не е разгледал възраженията на третото лице – помагач „Европейски пътища“ АД за точно изпълнение на
Договора за възлагане на обществена поръчка, доколкото същите не се обхващат от
предмета на настоящото дело, а касаят правоотношения между третото лице –
помагач и ответника, които биха могли да бъдат предмет на друго
производство.
Въз основа на
гореизложеното настоящият съдебен състав приема, че въззивната жалба е неоснователна,
а решението на Районен съд – Пловдив като правилно ще се потвърди.
Относно разноските:
Предвид
изхода на спора в полза на жалбоподателя „Европейски пътища“ АД не следва да се
присъждат разноски. На основание чл. 78, ал. 10 ГПК жалбоподателят, в
качеството му на трето лице помагач, следва да заплати на въззиваемата страна „ДЗИ
Общо застраховане“ ЕАД сторените от последния разноски в хода на въззивното
производство, тай като „Европейски пътища“ АД е станало причина за тяхното
извършване, поради депозирането на въззивната жалба, въз основа на която е
образувано настоящото производство. Претенцията за разноски на въззиваемата
страна пък следва да се уважи за пълния претендиран размер от 386,60 лв.,
съобразно представения списък по чл. 80 ГПК, договор за правна защита и
съдействие и фактура от дата 31.12.2020 г., явяващи се доказателство за
заплащането на адвокатското възнаграждение. Последното е и в минималния размер
по чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
На
основание чл. 280, ал. 3 ГПК настоящото решение на Окръжен съд – Пловдив е
окончателно и не подлежи на обжалване.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 2346 от 10.07.2020 г., постановено по гр. дело №
19622/2018 г. по описа на Районен съд – Пловдив, XV гр. състав, в ЧАСТТА, с която на основание чл. 410,
ал. 1, т. 2 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД Агенция „Пътна инфраструктура” - София, със
седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Македония" № 3, с адрес за
призоваване гр. Пловдив, ул. „Христо Г. Данов“ № 22 – чрез специализирано звено
Областно пътно управление – гр. Пловдив, е ОСЪДЕНА
да заплати на „ДЗИ Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. София, бул. „Витоша“ № 89 Б, сумата от 1288,61 лв., представляваща заплатено застрахователното обезщетение
по регресното правоотношение по образувана при „ДЗИ Общо застраховане” ЕАД
застрахователна преписка по щета № 44011511805919 във връзка със заплатено
обезщетение за вреди, настъпили вследствие на пътно-транспортно произшествие,
осъществено на 06.08.2018 г. на път II - 86, км. 5+200, посока - север-юг, по
отношение на лек автомобил „*********, собственост на Б. П. Д. и управляван от
И.А. Д., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в
съда – 07.12.2018 г., до окончателното изплащане на вземането, както и сумата в размер от 23,27 лв., представляваща обезщетение
за забава в размер на законната лихва върху главницата за периода от 03.10.2018
г. до 06.12.2018 г., както и сумата
от 735,71 лв. – разноски в исковото
производство по гр.д. № 19622/2018 г. на Районен съд - Пловдив, XV гр. състав.
В останалата му част
решението не е обжалвано и е влязло в сила.
ОСЪЖДА „Европейски пътища“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Пловдив, бул. „Дунав“ № 76, да ЗАПЛАТИ на „ДЗИ Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Витоша“ № 89 Б сумата от 386,60 лв. с ДДС, представляваща разноски за един адвокат за въззивното
производство.
Решението е постановено
при участието на „Европейски пътища“ АД, с ЕИК *********, като трето лице –
помагач на страната на ответника Агенция „Пътна инфраструктура“ – София.
Въззивното решение е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1./
2./