Р Е Ш
Е Н И Е № 135
гр. Сливен, 12.08.2019 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,
гражданско отделение, в публично заседание на седeмнадесети юли през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ БЛЕЦОВА
ЧЛЕНОВЕ:
СТЕФКА МИХАЙЛОВА
Мл.с.СИЛВИЯ
АЛЕКСИЕВА
при секретаря Мария
Тодорова, като разгледа докладваното от съдия Алексиева в.гр.д. № 321 по описа
за 2019 год., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството
е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна
жалба против Решение № 445/18.04.2019 г. по гр.д.№ 5996/2018 г. на Сливенски
районен съд, с което на основание чл. 410, ал.1 от КЗ, е осъдена Община Сливен,
с ЕИК *** ***, с адрес гр. Сливен, ул. „Цар Освободител“ № 1, да заплати на ЗАД
“БУЛСТРАД Виена иншурънс груп“
ЕИК *** ***, със седалище и адрес на управление гр. София, пл. „Позитано“, № 5, сумата от 172,70 лв., представляваща
изплатено застрахователно обезщетение по щета № 470417181815161, ведно със
законната лихва върху нея, считано от 01.11.2018 г. до окончателното ѝ
изплащане, както и разноски по делото в размер на 270 лв., като е отхвърлил
иска за разликата над уважения до пълния претендиран
размер като неоснователен и е осъдил ЗАД „Булстрад
Виена иншурънс груп“ сумата
от 100 лв. деловодни разноски.
Въззивната жалба е подадена от ищеца в
първоинстанционното производство ЗАД “БУЛСТРАД Виена иншурънс
груп“и с нея се обжалва посоченото първоинстанционно
решение в отхвърлителната част.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК не подаден отговор на тази въззивна жалба от другата страна, но от страна
на Община Сливен е подадена насрещна въззивна жалба, с която се обжалва решението
в неговата осъдителна част.
В жалбата си ЗАД “БУЛСТРАД
Виена иншурънс груп“,
релевира оплаквания, че първоинстанционното решение е неправилно и
незаконосъобразно в отхвърлителната част, тъй като
твърдението за поддържана от водача скорост, надхвърляща тази, при която е
можело да се избегне препятствието – дупка на пътя е изолирано, недоказано по
надлежен ред и необосновано. Претендира се уважаване на иска в пълния му размер
и разноски за двете инстанции.
В законоустановения срок от въззиваемата
страна е постъпила насрещна въззивната жалба, с която ответникът по първоинстанционното
производство - Община Сливен, чрез пълномощника си, обжалва решението в
неговата осъдителна част. Твърди се, че водачът е карал с превишена скорост и е
нарушил ЗДвП и Правилника за неговото приложение, както и че поведението му е
било в пряка причинна връзка с настъпилото ПТП. Посочва се противоречивост на
доказателствения материал. Моли се решението на първоинстанционния съд да бъде
отменено и искът да бъде отхвърлен изцяло. Претендират се разноски.
С въззивната жалба и с
насрещната въззивна жалба не са направени доказателствени искания.
В с.з., въззивникът ЗАД
“БУЛСТРАД Виена иншурънс груп“
ЕИК *** ***, със седалище и адрес на управление гр. София, пл. „Позитано“, № 5, не се представлява. В писмено становище
процесуалният представител на ЗАД Булстрад Виена Иншурънс Груп моли да се постанови решение, с което да се
отмени решението на СлРС като неправилно и
незаконосъобразно и да се осъди Община Сливен да заплати изцяло претендираните
суми. Прави искане за разноски.
Въззивникът по насрещната
въззивна жалба Община Сливен, с ЕИК *** ***, с адрес гр. Сливен, ул. „Цар
Освободител“ № 1, редовно
призован в съдебно заседание се представлява от юрк М.,
която моли да се отхвърлят изцяло претенциите на ЗАД като се отмени решението
като непревилно и незаконосъобразно. Прави възражение
за прекомерност на адвокатския хонорар. Претендира юрисконсулстско
възнаграждение.
Пред настоящата инстанция не
се събраха допълнителни доказателства.
Въззивният съд намери въззивната жалба и насрещната въззивна жалба за допустими,
отговарящи на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същите са подадени в законовия срок, от процесуално
легитимирани субекти, имащи интерес от обжалването, чрез постановилия
атакувания акт съд.
Съдът извърши служебна проверка
на обжалваното решение по реда на чл. 269 от ГПК и констатира, че обжалваното
съдебно решение е валидно, а с оглед обхвата на обжалването
– и допустимо.
При извършване на въззивния
контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение,
настоящата инстанция, след преценка на събраните пред районния съд
доказателства, намира, че обжалваното решение е законосъобразно и правилно.
Този състав на контролиращата инстанция счита, че
формираната от Районния съд фактическа обстановка, така, както е изложена в
мотивите на решението, е правилна и кореспондираща с доказателствения материал,
и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, препраща към нея.
Тъй като доказателствата са
правилно анализирани и оценени, то не следва да се преповтаря техния анализ. Съдът
следва да отбележи, че сочените от въззивника пореден номер 2 – Община Сливен
противоречия в доказателствата, не влекат разколебаване на изводите на съда и
поради това съдът ги определя като неотносими и незначителни. Основните правно
релевантни изводи са направени на база съдебно авто-техническа
експертиза, която е обоснована, изчерпателна и безпристрастна и съдът не намира
причина да не я кредитира.
Въз основа на установеното
от фактическа страна, настоящия състав на СлОС прави следните правни изводи:
Правилно първоинстанционният
съд е квалифицирал предявената претенция по чл. 410 КЗ вр. чл. 49 ЗЗД- суброгаторен иск от застраховател платил обезщетение по
сключен договор за застраховка, против причинителя на вредата. За да бъде
уважен регресният иск с правно основание чл. 410 КЗ
вр. чл. 49 ЗЗД, ищецът следва да докаже съществуването на валидно
застрахователно правоотношение между него и увреденото лице, заплащане на
застрахователно обезщетение на последното, както и факта, че претърпените по
време на застрахователното събитие имуществени вреди са вследствие на дейност
възложена със закон на ответника, чрез неговите органи да организира дейностите
по поддържане на пътищата в границите на населените места, като отговорността
на ответника е без виновна.
В случая не се спори, а и се
установява от представените по делото писмени доказателства наличието на
валидно сключен договор за имуществена застраховка "Каско"
между ищцовото дружество и собственика на увредения
автомобил, който е бил в сила към момента на настъпване на процесното ПТП. От
изготвената по делото автотехническа експертиза се
установява размера на причинените имуществени вреди на автомобила. От
свидетелските показания и заключението на вещото лице се установява и причината
за произшествието - неравност на пътното платно - дупка, след преминаване през
която са настъпили щети. Свидетелските показания на ищцовите
свидетели за времето и мястото на инцидента са логични и непротиворечиви, не са
опровергани и от другата страна. По тази причина неоснователно е възражението
на въззивнка пореден номер 2, че било допуснато
процесуално нарушение като бил възприет механизма на база показанията на един
свидетел. Изводите на съда са направени на база съобщеното от свидетеля,
съпоставено с изводите от САТЕ, която е категорична, че уврежданията могат да
настъпят по съобщения начин като всъщност именно експертизата подробно описва
механизма на настъпването им.
На въззивна инстанция не е
пренесен спорът относно стопанисването и отговорността на Община Сливен за поддържането
на пътя, поради което съдът не следва задълбочено да го обсъжда като само
следва да маркира, че приема за доказано, че Общината отговаря за поддържането
на процесния участък от пътя. Същото важи и по отношение на сключения договор
за застраховка, платеното обезщетение и размера на щетата.
Според нормата на чл. 3, ал.
1, ЗДвП, всеки субект, стопанисващ път, е длъжен да го поддържа изправен, с
необходимата маркировка за бързо и сигурно придвижване; разпоредбата на чл. 20
от ЗДвП, задължава водача да контролира управляваното пътно превозно средство,
като се съобразява с неизчерпателно изброените в ал. 2 фактори, вкл. и с
състоянието на пътя. Според становището на вещото лице, неоспорено от страните,
при наличие на описаното пътно препятствие, водачът е бил в състояние да спре
пред нея или да намали скоростта до такава, която не позволява увреждане на
автомобилната гума. Настоящият въззивен състав намира, че в разглеждания казус
е налице съпричиняване на вредоносния резултат - чл. 51, ал. 2, ЗЗД. За настъпването
на щетата са допринесли както съществуването на необозначена дупка на пътното
платно, така и поддържаната от водача скорост - над разрешената от закона 50
км/ч., и непредприемането на необходимите маневри – намаляване на скоростта и
спиране. Така посочените конкретни обстоятелства, свързани с поведението на
водача Стамов, изразяващи се в нарушение на правилата за движение, също са в
пряка причинно-следствена връзка с вредоносния резултат, поради което съдът правилно
е определил, че е налице съпричиняване в равна степен по чл. 51, ал. 2, ЗЗД.
Изложеното мотивира съда да приеме, че са налице условия за частично уважаване
на регресната претенция на ищеца-застраховател,
поради което главният иск следва да бъде уважен за половината от стойността на
щетата - за 345,40 лева, ведно с акцесорната
претенция за обезщетение за забава от подаване на исковата молба. За горницата
до претендираната главница искът е следвало да бъде
отхвърлен като неоснователен, ведно с акцесорния иск
за лихва върху тази горница.
Поради съвпадението на изводите
на въззивната и първата инстанция решението следва да се потвърди.
Не се споделя от настоящия
състав на съда възражението на въззивника
пореден номер 1, че скоростта на движение не била безспорно доказана.
Въпреки че има две противоречиви доказателства, а именно показанията на свид.
Стамов, който твърди че е карал със скорост между 40-50 км.ч. и автотехническата експертиза, съдът правилно е кредитирал по
сигурното от тях, а именно техническата експертиза. Същата се базира на
проверени и обусловени от константните физични закони формули и знания на
вещото лице, които с висока степен на сигурност установяват, че за да е
настъпило това увреждане на процесния автомобил, скоростта на превозното
средство следва да е била по-висока от 61 км/ч. Показанията на свид. Стамов не
могат да се определят като такива на заинтересовано лице, тъй като същият е
получил вече обезщетението си по застраховка Каско и
на практика няма интерес от изхода на делото, но същият е възможно умишлено или
не, да прикрива действителната скорост, с която е управлявал.
Не се споделя и становището
на въззвника по насрещната жалба, който счита че
изцяло водачът е виновен за причиняването на щетата, но експертизата е
категорична, че основната причинно-следствена връзка е между щетата и наличието
на необезопасена неравност на пътя. Не може да се приеме че нарушаването на
правилото за движение по пътя със съобразена скорост е единствена причина за
настъпването на вредоносния резултат, тъй като ако нямаше необезопасена дупка
на пътя, дори и с тази скорост ПТП с такава щета не би настъпило. Безспорно е и
неправомерното поведение на Община Сливен, а именно поддържането на изправен
път с необходимата маркировка. Възможността на водача да спре и да кара с
по-ниска скорост е била взета предвид при определяне на степента на
съпричиняване, но не е в състояние да освободи от отговорност въззвника.
Поради гореизложеното съдът, счита че въззвината и насрещната въззивна жалби следва да се оставят
без уважение и решението да се потвърди изцяло.
Тъй като двете страни са
направили разноски по своите въззивни жалби, и въззивната и насрещната въззивна
жалба са оставен без уважение и няма доказателства, страните да са направили
разноски по защитата от жалбата на другата страна, то разноски не следва да се
присъждат, а остават за въззивника и въззиваемия така, както са ги направили.
Ръководен от гореизложеното
съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 445/18.04.2019 г. по гр.д.№ 5996/2018 г. на
Сливенски районен съд, като ПРАВИЛНО и
ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.