№ 127
гр. С., 20.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С., ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на двадесет и седми април през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Мария Ян. Блецова Калцова
Членове:Стефка Т. Михайлова Маринова
Симеон Ил. Светославов
при участието на секретаря Пенка Сп. Иванова
като разгледа докладваното от Симеон Ил. Светославов Въззивно
гражданско дело № 20222200500119 по описа за 2022 година
Производството е въззивно и подлежи на разглеждане по реда на чл. 258, и сл. от ГПК.
Обжалвано е решение № 260008/24.01.2022 г. по гр. д. № 6356/2019 г. на РС-С., с което
„Дентален Център – 1 С. „ ЕООД, е осъдено на основание чл. 286 от ЗЗД да заплати на Ж.
В. Г., сумата в размер на 12 075,04 лв., представляваща дължимо възнаграждение за периода
от 21.07.2017 г. до 05.12.2017 г., произтичащо от договор за управление от 21.07.2014 г.,
ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба, до
окончателното изплащане, както и сумата в размер на 2370,60 лв., мораторна лихва върху
тази главница за периода от 06.12.2017 г. до 12.11.2019 г. С обжалваното решение на
основание чл. 33 от договора за управление и чл. 86 от ЗЗД, „Дентален Център – 1 С. „
ЕООД е осъдено да заплати на Ж. В. Г., обезщетение за неизползван платен годишен отпуск
в размер на 3791,09 лв. за общо 40 дни за периода от 21.07.2014 г. до 05.12.2017 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба, до
окончателното и изплащане, както и мораторна лихва върху тази главница в размер на
745,12 лв. за периода от 06.12.2017 г. до 12.11.2019 г.
С обжалваното решение е отхвърлен предявения иск от Ж. В. Г., срещу „Дентален
Център – 1 С. „ ЕООД, с правно основание чл. 30 от договора за управление за осъждане на
дружеството да заплати сумата от 2748,54 лв., представляваща обезщетение при
прекратяване на договора и сумата от 539, 79 лв., мораторна лихва върху главницата за
периода от 06.12.2017 г. до 12.11.2019 г.. Отхвърлен е и предявения насрещен иск от
1
„Дентален Център – 1 С. „ ЕООД, срещу Ж. В. Г., с правно основание чл. 55 от ЗЗД за
присъждане в полза на дружеството сумата от 12419 лв., представляваща изплатени
възнаграждение на Ж.Г. за периода от 02.2017 г. до 07.2018 г., с които последната се е
обогатила неоснователно. Отхвърлен е и предявения насрещен иск от „Дентален Център – 1
С. „ ЕООД, срещу Ж. В. Г., с правно основание чл. 31 от договора за управление за
присъждане в полза на дружеството сумата от 2319 лв., представляваща обезщетение за
предсрочно прекратяване на договора поради виновно неизпълнение.
С обжалваното решение „Дентален Център – 1 С. „ ЕООД, е осъдено да заплати на Ж.
В. Г., сумата от 3174,16 лв., представляваща разноски сторени пред първата инстанция
съразмерно уважената част от исковете. Ж. В. Г. е осъдена да заплати на „Дентален Център –
1 С. „ ЕООД, сумата от 354,37 лв., сторените пред първата инстанция разноски съразмерно
отхвърлената част от исковете.
Против така описаното по-горе решение са постъпили две въззивни жалби от двете
насрещни страните в производството. Постъпили са и отговори срещу жалбите.
С въззивна жалба с вх. № 260455/14.02.2022 г., от ответника по делото, „Дентален
Център – 1 С. „ ЕООД, представлявано от управителя Николай Георгиев Йосифов, чрез адв.
Д.О. от АК С., се обжалва първоинстанционното решение в частта, с която са отхвърлени
предявените насрещни искове, както и в частта с която са уважени, предявените от ищцата
искове с правно основание чл. 286 от ЗЗД за осъждане на дружеството да заплати сумата в
размер на 12 075,04 лв., както и да заплати по иск с правно основание чл. 33 от договора за
управление сумата в размер на 3791,09 лв.
Ответникът по делото счита обжалваното решение за неправилно, поради нарушение
на материалния и процесуалния закон, както и поради необоснованост. Посочва, че
обжалваното решение не отразява правилно действителната фактическа обстановка, не е
извършена комплексна оценка на събраните доказателства и са игнорирани, и недопуснати
решаващи за правния спор факти. Счита, че е налице нарушение на чл. 3 от ГПК, тъй като не
са били приложени процесуални норми към казуса. Крайните решаващи изводи
първоинстанционният съд основал само на доказателствата представени от ищцата. Твърди
се, че на ищцата не се дължи месечно възнаграждение и присъждането на такова
представлявало злоупотреба с процесуални права от страна на ищцата. Материалното и
процесуалното право били правомерно упражнение, но това не изключвало злоупотребата с
право съгласно чл. 57, ал. 2 от КРБ, като примерно посочва, че правомерно ищцата
упражнила правата си, след като била вече освободена от длъжност. Недобросъвестността
на ищцата се установявало от това, че тя препятствала и саботирала назначаването на нов
управител за да се постави в изгодно за нея положение да продължи да управлява
дружеството. Това нейно поведение намерило обективен израз в подадените от нея молби по
чл. 536, ал. 3 от ГПК и чл. 19, ал. 5 от ЗТР, по което били образувани т. д. № 36/2017 г. и т. д.
№ 80/2017 г. и т. д. № 104/2017 г., при липса на материално право за това. Неправилно съдът
не кредитирал показанията на свид. Савова, от които се установявало недобросъвестното
поведение на ищцата и воденето на симулирани процеси. Срокът, през който ищцата
2
управлявала дружеството се удължил в следствие на нейното недобросъвестно поведение,
изразяващо се в обжалване на вписването на новоназначения управител в дружеството.
Дори и да се приемело, че ищцата изпълнявала функцията на управител, то според
ответника е налице гестия и неправилно първоинстанционният съд квалифицирал
претенцията на ищцата по чл. 280 от ЗЗД, тъй като договорът за поръчка съществувал, но
бил прекратен и нямало възложени действия. Назначени били няколко експертизи в
противоречие на ГПК, но въпреки това ответникът счита втория вариант за правилен,
защото са взети предвид документите, които отговаряли на изискванията на Закона за
счетоводството. Предявените насрещни искове счита, че са отхвърлени без мотиви, не е
посочено защо се приема, че е налице изпълнение на договора за управление, след като
Общинския съвет в С. в прекратил мандата на ищцата.
Иска от съда да отмени обжалваното решение в частта, с която са уважени исковете на
ищцата и са отхвърлени насрещните искове, и да бъде постановено такова, с което исковете
на ищцата да бъдат отхвърлени, а насрещните искове уважени. Претендира разноски за
двете съдебни инстанции.
В срока по чл. 263 от ГПК е постъпил отговор по тази въззивната жалба от ищцата Ж.
В. Г., чрез адв. Б.. Счита въззивната жалба на ответницата за неоснователна, като посочва, че
обжалваното решение в тази част е мотивирано, като за изградената фактическа обстановка
са уважени и събрани всички доказателствени искания на страните. Установило се, че
общинският съвет е прекратил предсрочно договора за управление с ищцата поради виновно
нейно поведение, но не е пристъпил към изпълнение на това решение, а управителят
продължил да изпълнява функции си до вписване на новия управител. Именно въз основа на
тези факти счита за правилен извода на съда, че действието на договора е продължено по
общо съгласие на страните. Неоснователен бил доводът за недобросъвестност, тъй като се
установило, че действията за наличието на пречки за вписване на новия управител, се
потвърждават изцяло от постановения отказ за вписване на такъв. По отношение на
насрещните искове съдът правилно отхвърлил същите, като за тях имало кратки мотиви на
стр. 20 от решението, от които било видно, че искът по чл. 55 от ЗЗД е неоснователен,
поради продълженото действие на договора за управление, т.е. парите били дадени на
правно основание. В заключение счита, че обжалваното решение следва да бъде потвърдено
в тази част, а въззивната жалба на ответното дружество оставена без уважение. Претендира
разноски по делото.
С въззивна жалба с вх. № 260420/20.02.2022 г. от ищцата по делото, Ж.В. Г., ЕГН
**********, представлявана от адв. Ц.Б. Б. от АК С., се обжалва първоинстанционното
решение в частта, с която е отхвърлен предявения иск с правно основание чл. 30 от договора
за управление в размер на 2748,54 лв. Съдът приел, че до 05.12.2017 г., договорът не бил
прекратен, нито поради изтичане на срока, нито предсрочно в предвидените в чл. 27 от
договора хипотези. Ищцата счита, че именно до този момент управителят не е изгубил
качеството на упълномощено от търговеца лице и за това дружеството имало задължение да
плати всички възнаграждение и обезщетение, дължими до прекратяване на договора. С
3
решение на ОбС не било посочено основание за прекратяване, а само изразът поради
виновно неизпълнение. След като съдът приел, че се касае за продължаване на договора до
вписване на новия управител, то не можело да се приеме, че въобще било налице
прекратяване поради виновно неизпълнение. Следователно искът по чл. 30 от договора бил
основателен, тъй като се претендира обезщетение за прекратяване. Иска решението да бъде
отменено в тази част и да бъде постановено такова, с което искът с правно основание чл. 30
от договора за управление да бъде уважен. Претендира разноски за въззивната инстанция.
В срока по чл. 263 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба/ с вх. №
260420/20.02.2022 г./ от „Дентален Център – 1 С. „ ЕООД, чрез адв. О.. Счита въззивната
жалба за неоснователна, тъй като съдът правилно достигнал до извода, че договорът не е
прекратен. Ищцата била образувало няколко производство за спиране на вписванията на
новия управител и това установявало нейната недобросъвестност и умишлена злоупотреба с
права. Цитирано е решение на ВКС, с което е прието разбирането, че във вътрешните
отношения между съдружниците действието на решението за освобождаване на управител
настъпва веднага. Такова решение е взето от ОбС, с което е прието, че са оттеглени
пълномощията на Ж.Г., с взетото решение за нейното освобождаване. Ответното дружество
счита, че решението не подлежи на отмяна и искат същото да бъде оставено в сила, а
въззивната жалба да бъде оставена без уважение.
В с. з. въззивникът Ж.Г., чрез адв. Б., поддържа въззивната жалба и искането за отмяна
на първоинстанционното решение в частта, с която е отхвърлен предявения иск по чл. 30 от
договора за управление Макар първоинстанционният съд да е направил правилен извод за
момента на прекратяване на договора, не е уважил иска по чл. 30 от договора, въпреки
констатацията, че договорът не е прекратен поради виновно неизпълнение. Претендира
разноски и представя списък за разноски. Оспорва претенцията за разноски за процесуално
представителство на ответника в размер на 1600 лв, тъй като не било посочено в списъка за
какво се отнасят. С оглед наредбата за минималните адвокатски възнаграждение следвало да
се присъдят 800 лв., а не 1600 лв.
В с. з. въззивникът „Дентален Център 1 гр. С.“ ЕООД, поддържат въззивната жалба и
направените искания, оспорват въззивната жалба на ищцата. Претендира разноски за двете
инстанции и представя списък за разноски.
Подадените въззивни жалби са процесуално допустими с оглед на това, че са подадени
от процесуално легитимирани лица, имащи правен интерес от обжалването и в срока по чл.
259, ал. 1 от ГПК, и отговарят на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК.
При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата съдебна
инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо в
обжалваната част.
Съдът, с оглед събраните по делото доказателства, преценени по отделно и в тяхната
съвкупност, и въведените доводи, установи следното от фактическа страна:
С Решение № 1228 от 27.03.2014 г. на Общинския Съвет С. за управител на „Дентален
4
Център 1 С.“ ЕООД гр. С. е избрана д-р Ж. В. Г. и на кмета на Общината е възложено да
сключи договор за възлагане на управлението с избрания управител.
С Решение № 1348 от 26.06.2014 г. на Общинския Съвет С., е изменено Решение №
1228/27.03.2014 г. в т. 3, като е прието, че възнаграждението на управителя следва да се
определи в размер 320 на сто от отчетната средна месечна брутна заплата в заведението.
Не е спорно, а и от представения договор се установява, че на 21.07.2014 г. между Ж.
В. Г. и Община С. е сключен договор за управление на дружество по силата на който на
ищцата е възложено да управлява и представлява „Дентален център-1 С.” ЕООД с общинско
имущество, срещу задължението на ответното дружество да заплаща възнаграждение.
Срокът на действие на договора е три години.
В раздел VI чл. 13 от договора е уговорено, че размерът на дължимото възнаграждение
се определя в съответствие с чл. 50 от Наредбата за упражняване на правата на собственик
на общината в търговски дружества с общинско участие в капитала. Същото се изплаща на
управителя ежемесечно като авансова сума, по графика на изплащане на заплатите в
дружеството. Съгласно чл. 21 за времето на ползване на платен годишен отпуск на
управителя се заплаща възнаграждение, изчислено от изплатеното средно-дневно
възнаграждението по чл. 13 за последния календарен месец, предхождащ ползването на
отпуска.
В раздел VII чл. 26 от договора е уговорено, че същият се прекратява без виновност на
страните при: а) изтичане на срока; б) преобразуване, прекратяване и след приватизация на
дружеството; в) по взаимно съгласие на страните; д) при фактическа невъзможност на
управителя да упражнява функции си повече от 90 дни; е) по искане на управителя в
писмена форма с предизвестие от три месеца; ж) по искане на доверителя с едномесечно
предизвестие;
Съгласно чл. 27 от същия раздел на договора доверителят има право да прекрати без
предизвестие при: а) неизпълнение на критериите и показателите включени в
бизнеспрограмата на дружеството; б) настъпване на трайни негативни стопански последици
за дружеството в резултат на действия на управителя; в) действия на управителя извън
предоставените му правомощия и в случаите на нарушения на нормативните разпоредби; г)
действия на управителя, насочени срещу дадени от доверителя разпореждания; д) даване от
управителя на доверителя или на компетентните органи невярна информация за състоянието
на дружеството; е) при извършено от управителя престъпление с влязла в сила присъда; ж)
при действия или бездействие на управителя, с които неоснователно се ощетяват гражданите
на общината и з) налагане на две или повече наказания по чл. 40 от договора в рамите на
шест месеца.
С клаузата на чл. 28 от същия раздел е уговорено, че при прекратяване в хипотезите на
чл. 26 и чл. 27 от договора в едноседмичен срок доверителя уведомява Общинския съвет за
вземане на решение за възлагане на управление на дружеството. Съгласно чл. 29
управителят има право да прекрати договора без предизвестие, ако доверителят виновно го
5
нарушава. Съгласно чл. 30 при прекратяване в хипотезите на чл. 26 а); б); д); ж) и чл. 28 от
договора на управителя се изплаща обезщетение в размер на едно месечно възнаграждение.
С оглед чл. 31 от договора при прекратяване в хипотезите на чл. 27 от договора, управителят
възстановява едномесечно възнаграждение по чл. 13. Съгласно чл. 33 при прекратяване се
изплаща обезщетение на управителя, което съответства на неизползвания от него платен
годишен отпуск и възнаграждението му по чл. 13 от договора.
Клаузата в чл. 34 от договора предвижда, че обезщетението по чл. 29, чл. 31 и чл. 32 се
определя от начисленото на управителя възнаграждение по чл. 13 за последния пълен месец,
през който е изпълнявал задълженията си по договора.
С отговора на исковата молба е представена справка за формиране на възнаграждение
на управителя по месеци и тримесечия за 2017 г., като за периода от януари до септември
2017 г. общото начислено месечно възнаграждение възлиза в размер на 14738,65 лв. За
периода октомври, ноември и декември не е начислено месечно възнаграждение.
На 23.01.2017 г. в Общинския Съвет гр. С. е постъпило предложение от Стефан Радев
– Кмет на Община С. за освобождаване на управителя на „Дентален Център 1 С.“ ЕООД и
избиране на временно изпълняващ длъжността. От предложението се установява, че през
2016 г. в дружеството е извършен одитен ангажимент за даване на увереност за периода от
01.01.2015 г. до 31.12.2015 г., с който е констатирано следното: неефективен контрол при
текущото отчитане на приходите; изписани суми от касата без разходен касов ордер;
различие между счетоводни данни и фактически установени наличност; липсва
инвентаризация на задължения и вземания; несъответствие на вътрешни правила с
организация на работа в дружеството; липсва процедура за документиране и съхраняване на
информация при отдаване под наем; не е въведена система на двоен подпис и поемане на
задължение при сключване на договори. Одиторският екип дал общо 10 препоръки за
отстраняване на грешките и недостатъците. Установява се още, че с протокол от 20.07.2016
г. докладът е връчен на управителя на дружеството с указания да се изготви план за
изпълнение на дадените препоръки в срок до 29.07.2016 г. Управителят заявил несъгласието
си с част от препоръките и към момента на подаване на предложението, изготвянето на
плана не било изпълнено, което е счетено за нарушение на чл. 27 б. „г“ от договора.
Същевременно изискванията на Закона за счетоводството, НРПУРОИ и Закона за
финансовото управление и контрол в публичния сектор, не били спазени и това
съставлявало нарушение на чл. 27 в) от договора. Предложено е прекратяване на договора,
поради констатираните нарушения и неизпълнение на договорни задължения от страна на д-
р Ж.Г..
С Решение № 536 от 26.01.2017 г. на Общинския Съвет в гр. С. на основание чл. 21, ал.
2 от ЗМСМА, чл. 14, т. 11, чл. 50, ал. 2, т. 2 и във вр. с чл. 32, ал. 2 от Наредбата за
упражняване на правата на собственик на Община С. в търговските дружества с общинско
участие в капитала, е прекратен договора за възлагане на управление на „Дентален Център 1
С.“ ЕООД с д-р Ж. В. Г., без да бъде освободена от отговорност. Допуснато е предварително
изпълнение на решението на основание чл. 60, ал. 1 от АПК, назначен временен управител
6
д-р Р. за срок от шест месеца и е възложено на кмета да сключи договор със същия.
На 05.04.2017 г. на основание сключен между Община С. и „Дентален Център 1 С.“
ЕООД, представлявано от Ж. В. Г., договор за наем от 05.04.2017 г., е предаден общински
имот, находящ се гр. С., ОУ „Юрий Гагарин“. Представен е и договора за наем, от който е
видно, че е постигнато съгласие между страните.
С предложение от 11.04.2017 г., входирано под № 30-00-436 при Общински Съвет С.,
Ж. В. Г., в качеството на управител, е поискала да бъде взето Решение, с което дивидентите
от 2016 г. да бъдат предоставени за подмяна на водопроводната и канализационна мрежа в
сградата. Предложението е подкрепено чрез подписка на наемателите в сградата. С
протокол № 12 на ПК „ Комисия по оперативен контрол“ предложението не е прието, но е
приета представената количествена сметка за авариен ремонт на ВиК в сградата, тъй като
сумата е под 5 % от ДМА към 31.12.2016 г.
В качеството си на управител Ж. В. Г. отправила предложение за промяна в чл. 14 на
учредителния акт на дружеството, което е прието от ПК „ Комисия по оперативен контрол“
с протокол № 12 от 10.05.2017 г.
На 02.05.2017 г. в качеството си на управител Ж. В. Г. отправила предложение до
Общинския Съвет да вземе решение за подмяна на дограмата извършване на ремонт със
собствени средства на асансьора в размер на 15 000 лв., като с решение № 1950 от
27.08.2015 г.
На 02.08.2017 г. с молба с вх. № 30-00-805 при Общински Съвет С., Ж. В. Г. поискала
да бъде сключено споразумение към договора за управление до провеждане на конкурс, тъй
като дружеството имало редица сключени договори, които се изпълнявали ежедневно и
представлявали задължение като управител по сключения с Кмета договор за управление. С
протокол № 22 ПК „Комисия по оперативен контрол“ от 23.08.2017 г. не приела
предложението.
На 27.08.2017 г. е сключен договор за осигуряване на заетост по проект „ нова
възможност за младежка заетост“ между Агенция по заетостта, ЕИК *********, и „Дентален
Център 1 С.“ ЕООД, ЕИК ***********, представлявано от управителя Ж. В. Г..
С молба от 10.10.2017 г. отново обозначила се като управител Ж.Г. поискала от
Общинския Съвет да вземе решение за сключване на договор с МБАЛ „Д-р Иван
Селимински С.“ АД. Посочила, че и е известно, че предложението и за сключване на
споразумение до конкурс или избор на нов управител, не е прието, но иска да бъде
уведомена за това дали е взето решение за сключване на договор между МБАЛ „Д-р Иван
Селимински С.“ АД и управляваното от нея общинско лечебно заведение. Общинския Съвет
с протокол № 32 от 29.11.2017 г. е отказал да приеме предложението. На 24.10.2017 г. Ж.Г.
изпратила молба, съдържаща искане за писмено становище относно подписването на
необходимите документи и договори между управляваното от нея лечебно заведение и Бюро
по труда.
С уведомително писмо от 03.11.2017 г. Ж.Г., в качеството на управител, в отговор на
7
писмо на Общинския съвет, представила информация относно изразходваните средства по
сметка 602 за периода от 01.2014 г. до 07.2017 г., в размер на 325 701.08 лв., в които са
включени консултантски услуги, граждански договори и ремонти услуги. С протокол №
32/07.11.2017 г. ПК „Комисия по здравеопазване, социална и жилищна политика“
констатирала уведомителното писмо, но разпоредила изготвянето на детайлна справка от
управителя на „Дентален център 1 С.“ ЕООД за разходите за външни услуги за периода
2014-2017 г.
С предложение от 13.12.2017 г. Ж.Г. е поискала от Общинския съвет гр. С. да бъдат
предприети действия по осъществяване на процеса по сдаване и приемане на длъжността от
новия управител.
С жалба вх. № 30-00-36/11.01.2019 г. Ж.Г. е уведомила Общинския съвет гр. С. затова,
че в продължение на седемдесет дена не е получила отговор относно изплащане на
обезщетение за неизползван годишен отпуск в периода от 18.04.2008 г. до 06.12.2017 г.
С молба от 21.02.2019 г. Ж.Г. е поискала да и бъде заплатено и обезщетение в размер
на едно месечно възнаграждение съгласно чл. 30 от договора за управление.
В деловодството на „Дентален Център 1 С.“ ЕООД е постъпила молба от Ж.Г. за
изплащане на годишен отпуск за периода от 18.04.2008 г. до 06.12.2017 г. на основание
договор за управление. Управителят на дружеството д-р Йосифов отправил запитване до
Кмета на Община С., като със становище на ПК „Комисия по оперативен контрол“ е
посочено, че неизползваният платен годишен отпуск е в размер на 14 дни – 11 за 2016 г. и 3
за 2017 г., като на основание чл. 31 от договора управителят възстановява едномесечно
възнаграждение по чл. 13 от договора.
С определение № 98/24.03.2017 г. С.ският окръжен съд е спрял регистърното
производство по заявление относно вписване на нов управител по партида на „Дентален
Център 1 С.“ ЕООД. Видно от мотивите на съдебния акт е, че съдът е сезиран с молба от Д-р
Ж. В. Г., която съдържала искане на основание чл. 536, ал. 3 от ГПК вр. с чл. 19, ал. 5 от ТР
за спиране на вписването на нов управител д-р Н.Й. на „Дентален Център-1 С.“ ЕООД.
Вписването е възобновено с определение № 164/30.05.2017 г. на С.ския окръжен съд.
В хода на първоинстанционното производство са събрани и гласни доказателствени
средства чрез разпит на свидетелките Цонка Недева и Гергана Савова.
От показания на свид. Недева се установява, че работи в сградата на ответното
дружество от 1976 г., познава ищцата Ж.Г., която била назначена като управител през 2008
г. Свидетелката имала нает кабинет под наем в сградата и същевременно работила на
трудов договор към денталния център. В края на 2018 г. и е връчен договор за прекратяване
на отношенията. За управител бил назначен Р., като срещу назначаването му свидетелката и
нейния колеги подали жалби в РП, тъй като нямал право да е управител. Ищцата започнала
да изпълнява задълженията като управител до 07.12.2017 г., когато д-р Йосифов и
представители на Общината им казали да освободят кабинета, защото дошъл новият
управител. Други лица не са били управители и единствено при ползван от Ж.Г. отпуск,
8
свидетелката я замествала. Ищцата и споделила, че и връчена заповед за прекратяване на
трудов договор. През цялото времето докато била управител, ищцата е работила и като
лекар. Ищцата като управител подписвала и разрешавала молбите за отпуск през 2017 г.
РЗИ редовно проверявали Денталния център, но винаги бил изряден.
От показанията на свид. Савова, се установява, че работи в Община С., началник на
отдел „ Общинска икономика и защита на потребителите“ и познава ищцата. През 2016 е
направена ревизия от АДФИ, която установила редица нарушения в отчетността на
денталния център и в заключението били дадени препоръки и срок за отстраняване на
нарушенията. Нарушенията се изразявали в липса на финансови средства, не опазване на
имущество на дружеството, поради което се взело решение за предсрочно освобождаване на
управителя през 01.2017 г. по предложения на Общината. Вписването на новия управител
било осъществено на 06.12.2017 г., тъй като ищцата възпрепятствала вписването
посредством обжалване. До 06.12.2017 г. нямало управител в дружеството, но текущата
дейност се упражнявала от ищцата, въпреки противопоставянето на Общината и Общинския
съвет. Договорът с новия управител бил сключен по-рано, но поради клауза в същия не
пораждал действие до вписването. Ищцата представяла отчети, водели кореспонденции, но
никои не давал съгласие тя да продължи, след като договорът с нея е прекратен.
Общинският съвет бил длъжен да приеме тези отчети. Ищцата не била освободена от
отговорност, поради множеството грешки в отчетите и липсата на парични средства.
Управителят Р. се отказал поради противоречия със закона. По отношение искането на
ищцата да бъде направен ремонт на детското зъболечение е отговорено с решение, че това
ще бъде направено след като бъде вписан новия управител. Свидетелката виждала писма,
съдържащи обръщения към ищцата. Съставена била комисия, която проверила касата и
броили парите, които били извадени от шкаф от кутия за обувки. Липсвали 5 500 лв и
липсвал отчет за 2014 г.
По делото е прието заключения на назначената съдебноикономическа експертиза, от
която се установява, че възнаграждението за периода от 21.07.2017 – 05.12.2017 г.,
изчислено съобразно чл. 13 от договора, нормативни актове и решение на ОбС, е в общ
размер на 12 467,28 лв., а мораторната лихва за периода от 21.07.2017 г. до 05.12.2017 г. е в
размер на 2448,44 лв. Вещото лице не е посочил размера на обезщетението, дължимо по чл.
30 от договора, тъй като с договора не е направено уточнение на база на кой месец следва да
се определи размера на обезщетението. По същите съображения не е изчислил и
мораторната лихва. Установява се още, че неизползваният платен годишен отпуск е в размер
на 14 дни – 11 дни за 2016 г. и 3 дни за 2017 г., а размерът на обезщетението, изчислен на
основание чл. 177 от КТ е в размер на 849, 32 лв., а мораторната лихва в размер на 166.79
лв. В с. з. вещото лице поддържа заключението си, като допълва, че при съставянето му е
ползвала документите в счетоводството, но не е виждала първични документи, както и че не
може да определи последния работен месец. Последният фиш бил за месец юли 2017 г.,
който месец бил непълен.
От заключението на назначената допълнителна СИЕ се установява, че размерът на
9
обезщетението по чл. 30 от договора на база брутно трудово възнаграждение през м. април
2017 г., е в размер на 2 440,75 лв. Експертизата е посочила два възможни варианта за
изчисление на броя неизползвани дни платен годишен отпуск. Съгласно първият броя
неизползвани дни платен годишен отпуск е в общ размер на 14 дни – 11 за 2016 г. и 3 за 2017
г. По втория вариант експертизата не е достигнала до заключение колко са неизползваните
дни, поради разминаване в документацията. В с. з. вещото лице поддържа заключението,
като посочва, че за посочените в заключението периоди няма изготвени ведомости за
заплати, на базата на които се съставят фишове. Относно трите дни за 2017 г. вещото лице
посочва, че договорът е прекъснат м.01 и поради тази причина са толкова.
След приемането на заключението по първата СИЕ по делото са представени фишове
за заплати за периода от 10.2016 г. до 07.2017 г. включително, като от същите са установяват
начислени възнаграждения на Ж.Г., в качеството и на управител. Представен е и фиш от
11.2018 г., от който се установява, че на Ж.Г. е удържана сумата от 2123.39 лв. на основание
чл. 31 от договора, и в полза на ищцата е начислена сумата от 849.32 лв. обезщетение за 14
дни. Посочено е още, че сумата за получаване е в размер на 1359 лв.
Назначена е повторна съдебноикономическа експертиза от заключението на която се
установява, че дължимото възнаграждение за периода от 21.07.2017 г. до 05.12.2017 г. е в
размер на 12 075.04 лв., а мораторната лихва за периода 06.12.2017 г. до 12.11.2019 г. е в
размер на 2371,60 лв. Размерът на обезщетението по чл. 30 от договора е в размер на
2748,54 лв. изчислен на база последен пълен работен месец – декември 2016 г., при вариант,
че договорът е предсрочно прекратен на 27.01.2017 г., а мораторната лихва за периода
06.12.2017 г. до 12.11.2019 г. в размер на 539, 78 лв. При вариант на прекратяване през
05.12.2017 г. обезщетението е в размер на 2409,69 лв. изчислен въз основа на пълен работен
месец юни 2017 г., а мораторната лихва за периода 06.12.2017 г. до 12.11.2019 г. в размер на
473,27 лв. По поставен допълнителен въпрос експертизата е заключила, че последният пълен
работен месец е м. ноември, но доколкото не са начислявани възнаграждения за този период,
то и обезщетението не може да бъде изчислено въз основа на този месец.
От заключението се установява още, че неизползваният платен годишен отпуск е в общ
размер на 29 дни – 11 дни за 2016 г. и 18 за 2017 г. / до 07.2017 г./, а дължимото обезщетение
в размер на 2180,54 лв., а мораторната лихва за периода 06.12.2017 г. до 12.2019 г. в размер
на 428, 27 лв.
Вещото лице е констатирало, че през 2018 г. на Ж.Г. е начислено дължимо
обезщетение по чл. 31 от договора за управление в размер на едномесечно възнаграждение –
2123, 39 лв., и е начислено обезщетение за 14 дни неизползван годишен отпуск в размер на
849, 39 лв., като е удържан данък по ЗДДФЛ в размер на 84, 93 лв. В резултат на
извършените начисления ищцата не е получила обезщетение за неизползван годишен
отпуск, а дължи разликата в размер на 1 359,00 лв. На 11.01.2019 г. Ж.Г. е депозирала при
Община С. жалба за заплащане на обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, като
Община С. отговорила, че има 14 дни неизползван платен отпуск.
Не е установен друг вариант на изчисление на размера на обезщетението за
10
неизползван платен годишен отпуск, защото макар представените ведомости да не са
подписани, плащанията са извършени по банков път, което е основание да се приеме, че
ведомостите за работните заплати са документално обосновани. Поради тази причина не е
изготвен и друг вариант за изчисление.
Установява се още, че за периода от 01.01.2017 - 31.12.2017 г. ищцата е осъществявала
дейност различна от тази на управителя. За периода от 08.2017-12.2017 г. не са налице
ведомости за Ж.Г., тъй като не са начислявани възнаграждения по договор за управление, но
е получавала възнаграждения по извънтрудови правоотношения.
Общият размер на платените от ответното дружество възнаграждение за периода от
02.2017-07.2017 г. е в размер на 12 591.68 лв., което е с 172,68 лв. по-малко от сумата по
насрещния иск. Реализираните приходи за периода от 01.2017 до 12.11.2017 г. от ищцата са
в размер на 66 637, 37 лв. Не са издавани документи за трудов стаж УП 2 и УП 3.
Постъпило е и допълнително заключение на вещото лице, по повод искане на ищцата
за отстраняване на противоречие, като вещото лице е заключило, че такива не са налице и е
посочило подробно отговорите на въпросите, без обаче да променя крайният отговор по
всеки от тях. В с. з. вещото лице поддържа заключението си, но пояснява, че е допуснало
техническа грешка. Посочва, че по първия вариант обезщетението по чл. 30 от договора е в
размер на 2748,54 лв. и е определено на пълния работен месец през декември 2016 г. По
договора за управление на ищцата са определени 30 дни платен годишен отпуск, а
неизползваният за 2017 г. е 29 дни и сумарно за целия процесен период са 40 дни.
Обезщетението за 40 дни възлизало в размер на 3791, 09 лв., а лихвата 745, 12 лв.
По реда на 176 от ГПК са събрани обяснения на ищцата, като същата е отговорила, че е
подписвала ведомости, каквито са се изисквали по закона за счетоводството, като всички
финансови отчети са били приети от комисия оперативен контрол на Община С. и
следователно имала такава документация.
Горната фактическа обстановка безспорно се установи от събраните по делото
писмени и гласни доказателствени средства, и заключения на назначените по делото
съдебноикономически експертизи.
По отношение на представените писмени доказателствени средства въз основа на
които е изградена фактическата обстановка не е налице съмнение в тяхната достоверност,
поради което съдът им придава пълна вяра относно фактите и обстоятелствата, които
установяват.
Писмени доказателствени средства, които не са анализирани са, неотносими към
настоящия правен спор, тъй като се отнасят до различно правоотношение, по което е
работила ищцата, несвързано с договора за управление, поради което не са взети предвид от
съда при изграждане на фактическата обстановка.
Част от показанията на свид. Недева не са взети предвид, тъй като съдържат нейни
съждения или възприятия относно факти относими към нейното правоотношение с
денталния център, т.е. същите са неотносими.
11
Поради неотносимост към настоящия правен спор показанията на свид. Савова също
не са взети предвид в частта, с която се отнасят до факти, които не са и известни, или се
отнасят до процедурни въпроси във връзка с провеждането на събранията на Общинския
съвет
В останалата част съдът дава пълна вяра на показанията на свид. Недева и Савова, тъй
като същите са последователни, вътрешнологични и в съответствие със събрания по делото
доказателствен материал.
Доколкото с обясненията на ищцата се установява неизгоден за нея факт – подписване
на ведомости, същите следва да бъдат кредитирани в тази им част.
Относно размерът на дължимото възнаграждение и обезщетението по чл. 30 от
договора за претендирания исков период съдът кредитира заключението на новоназначената
СИЕ, поради обстоятелството, че е изградила своето заключение въз основа на представени
и приети писмени доказателствени средства, отнасящи се до възнагражденията, които са
платени на ищцата за периода от октомври 2016 г. до юли 2017 г. Със същите документи
първоначалната СИЕ не е разполага, а съдът намира, че са от решаващо значение за
изчисления на претендираното възнаграждение и обезщетение за исковия период.
В останалата част съдът дава пълна вяра на заключенията на двете експертизи, тъй
като същите са обективни, непротиворечиви по между си и са изградени въз основа на
установените по делото факти, и специални знания на вещите лица. Липсва противоречие
относно дължимото обезщетение за неизползван платен годишен отпуск по договора,
доколкото първата експертиза изчислява обезщетение за период до 27.01.2017 г., а втората
експертиза изчислява два варианта, единият от които се припокрива с този на първата
експертиза, а вторият изчислява по-дълъг период от време до 12.11.2017 г. Не е налице и
противоречие в изчисленията на повторната СИЕ, доколкото вещото лице е потвърдил, че
по така зададеният втори въпрос не може да бъде направено изчисления на база последен
работен месец – ноември 2017 г., тъй като не са начислявани ведомости за този месец.
При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни
изводи:
Предявени са допустими осъдителни искове в условията на обективно кумулативно
съединение с правна квалификация чл. 79 вр. с чл. 286 от ЗЗД вр. с чл. 147 от ТЗ, иск по чл.
30 за изплащане на обезщетение в размер на едно месечно възнаграждение и чл. 33 от
договора за управление за изплащане на обезщетение съответстващо на неизползвания
платен годишен отпуск.
Ответникът е предявил допустими насрещни осъдителни искове в условията на
обективно съединение с правна квалификация чл. 55 от ЗЗД и чл. 31 от договора за
управление за заплащане на обезщетение в размер на едномесечно възнаграждение при
прекратяване на договора по чл. 27. В отговора на исковата молба е въведено
правопогасяващо възражение, че всички претендирани вземания, произтичащи от
сключения договор за управление, са погасени по давност.
12
При така въведените твърдения в тежест на ищцата е да установи при условията на
пълно и главно доказване, че е сключен валиден договор за управление; изискуемост на
вземанията за възнаграждение, произтичащи от сключения договор за периода 27.07.2017 –
05.12.2017 г.; техният размер; поставянето в забава на ответника и размерът на
претендираните лихва за забава; предсрочно прекратяване на договора съгласно чл. 26 от
същия; изискуемост на вземанията по чл. 30 и 33 от договора и продължаване действието на
сключения договор.
В тежест на ответника е при условията на пълно и главно доказване е да установи
плащане на твърдените вземания за възнаграждение след прекратяването на договора;
прекратяване на сключения договор за управление на основание, пораждащо вземането за
обезщетение по чл. 31 от договора и изискуемост на същото.
По делото безспорно се установи, че страните са били обвързани от срочен валиден
договор за управление на търговско дружество, който има смесен характер и съдържа
елементи от договора за поръчка, и договора за изработка, защото включва в съдържанието
си задължения за извършване, както на материални, така и на правни действия. Така
възникналото правоотношение е мандатно и се урежда от от нормите на гражданското и
търговското право. Договорът за управление е уреден в ТЗ като формална сделка с писмена
форма за валидност, което изключва по принцип възможността за сключването и
продължаването на действието му (което съставлява изменение) чрез конклудентни
действия. Същият е изцяло подчинен на отношенията, възникнали от избора и съгласието на
управителя. Изборът на управител е срочен и влиза в сила от вписването на управителя в
търговския регистър, защото, макар отношенията между управителя и дружеството да са
вътрешни, от вписването се пораждат правомощията и представителната власт на
управителя по отношение на третите лица. Правилото, че продължаването на действието на
договора чрез конклудентни е изключено, не е абсолютно и търпи изключения. На
възможността отношенията, възникнали от първоначалния избор на управител да продължат
да се осъществяват и след изтичането на срока на избора трябва да съществува и
възможност сключеният във връзка със същия избор договор за управление да продължи да
урежда отношенията им, затова, ако избраният управител продължи да изпълнява
задълженията си след изтичането на срока - до избора на нов управител, отношенията между
него и дружеството продължават да се уреждат от договора за управление с изтекъл срок
докато трае фактическото изпълнение на задълженията. Същото важи и ако управителят
бъде преизбран за нов срок - до сключването на нов договор за управление, страните ще
бъдат обвързани от уговорките на договора за управление с изтекъл срок / в този смисъл
Решение № 150 от 29.05.2015 г., по гр. д. № 5272/2014 г., IV г. о., ГК на ВКС /.
Мандатното правоотношение между страните може да бъде прекратено, освен на
другите прекратителни основания, посочени в закона (обективното гражданско и търговско
право), и по искане на управителя или по решение на органа, който го е избрал - общото
събрание, включително и когато то избере нов управител на мястото на стария.
В конкретния случай договорът за управление на „Дентален Център 1 гр. С.“ ЕООД, не
13
е продъжил действието си, тъй като с Решение № 536 от 26.01.2017 г. на Общинския Съвет
в гр. С., същият е прекратен. Така взетото решение за прекратяване на мандата с ищцата има
незабавно действие между съдружниците и търговското дружество, и не е поставено в
зависимост от вписването по чл. 140, ал. 4 от ТЗ / последното има значение относно
действието спрямо трети за дружеството и самите съдружници лица/, като в този смисъл е
трайно установената съдебна практика, обективирана в Решение 690/03.12.2008 г. по т. д.
349/2008 г. на II т. о. на ВКС, Решение 86/01.09.2017 г. по т. д. 1068/2016 г. на II т. о. на
ВКС и Решение 100/04.06.2010 г. по т. д. 799/2009 г. на II т. о. на ВКС . Ищцата не е трето
лице и във вътрешните отношения с принципала договорът за управление се счита
прекратен от 26.01.2017 г., а не от вписването на новия управител.
Упражняването на субективното право на доверителя да прекрати договора на
основание чл. 27 от същия подлежи на доказване с всички допустими доказателствени
средства, а не само със самото решение на общинския съвет, с което е прието
предложението на доверителя. Настоящият съдебен състав намира, че е налице едностранно
прекратяване на договорното правоотношение без предизвестие от страна на доверителя.
Изрично с чл. 27 от договора са уговорени хипотезите при които доверителят прекратява
договора без предизвестие, които с оглед чл. 9 вр. с чл. 20а от ЗЗД са валидни и имат сила на
закон за страните. От представеното предложение на Кмета на Община С. и показанията на
свид. Савова безспорно се установява, че до прекратяване на договора за управление се е
стигнало, поради констатирани нарушения, за които на ищцата са дадени препоръки, но
същите не са отстранени. Именно тези безспорно установени факти обуславят извода, че е
налице едностранно прекратяване без предизвестие на основание чл. 27, б. „в“ от договора.
С оглед неуспешно проведените от ищцата оспорвания на вписване на нов управител, може
да бъде заключено, че същата е узнала за решението на Общинския Съвет гр. С..
Не се установи ищцата да е преизбрана за нов срок и дори след 26.01.2017 г. да е
продължила да изпълнява управленските си задължения, които произтичат от прекратения
договор, същият не е продъжил действието си. Ето защо, предявеният осъдителен иск с
правна квалификация чл. 79 вр. с чл. 286 от ЗЗД вр. с чл. 147 от ТЗ за заплащане на
възнаграждение по сключен договор за управление за периода 27.07.2017 – 05.12.2017 г. е
неоснователен, тъй като претендираните вземания за възнаграждение не са възникнали на
посоченото от ищцата договорно основание, а вероятно на друго извъндоговорно
основание, за което не са изложени фактически твърдения в исковата молба. Отхвърлянето
на главния иск обуславя и отхвърляне на предявения акцесорен иск по чл. 86 от ЗЗД за
сумата 2370,60 лв. за периода от 06.12.2017 г. до 12.11.2019 г.
Прекратяването на договора за управление едностранно от доверителя, без
предизвестие, поражда и уговорената в чл. 31 отговорност за възстановяване от управителя
на едномесечно възнаграждение по т. 13 от договора. В разглеждания случай ответника по
делото е извършил прихващане, както се установява с заключението на СИЕ и с
представения фиш от 2018 г., което според настоящия съдебен състав не е породило
търсения от прихващащия правен резултат, тъй като неговото вземане не е било ликвидно и
14
същевременно изявлението му за прихващане не е достигнало до ищцата. Систематичното
тълкуване на чл. 34 и чл. 31 от договора налага извода, че размерът на обезщетението се
определя въз основа на начисленото на управителя възнаграждение по чл. 13 за последния
работен месец. От заключението по новоназначената СИЕ се установи, че възнаграждението
по чл. 30 за последния пълен работен месец – декември 2016 г., при условието, че договорът
е прекратен 01.2017 г., е в размер на 2748,54 лв. Макар да касае обезщетение по чл. 30 от
договора, а не чл. 31 от договора, и двете клаузи се отнасят до обезщетение, което се
изчислява въз основа на възнаграждението на управителя по чл. 13 от договора. Предвид
изложеното, предявеният насрещен иск с правна квалификация чл. 31 от договора, е
основателен като доказан по основание и размер и следва да бъде уважен до размера на
претендираната от ответника сума – 2319 лв., представляваща обезщетение за предсрочно
прекратяване на договор за възлагане на управление на еднолично търговско дружество от
21.07.2014 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на насрещния иск до
окончателното изплащане.
С оглед горните изводи, предявеният от ищцата осъдителен иск с правно основание чл.
30 от договора е неоснователен, тъй като съществувалото във вътрешните отношения
мандатно правоотношение е прекратено на основание чл. 27, а не на основание чл. 26/28 от
договора, поради което отговорността на доверителя на търсеното договорно основание не е
възникнала. Ето защо, предявеният осъдителен иск за сумата от 2748,54 лв., представляваща
обезщетение за прекратяване на договора на основание чл. 30, следва да бъде отхвърлен
като неоснователен, тъй като не се доказва твърдяното субективно притезателно право да е
възникнало в полза на ищцата.
Предявеният от ищцата иск с правно основание чл. 33 от договора за присъждане на
обезщетение за неизползван годишен отпуск, е частично основателен, за 14 дни неползван
годишен отпуск в размер на 849,32 лв. Моментът на прекратяване на договора обуславя
извод за неоснователност на претенцията за периода след 27.01.2017 г., тъй като
основанието от което произтича претендираното обезщетение е договорно и ищцата няма
право на вземане за период следващ неговото прекратяване. Размерът на претенцията за 14
дни неизползван платен годишен отпуск се установява безспорно от заключенията на
вещите лица. Частично основателен е и предявеният иск с правно основание чл. 86 от ЗЗД
до сумата в размер на 166.79 лева, за периода от 06.12.2017 г. до 12.11.2019 г.
По отношение на предявения насрещен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1
от ЗЗД за осъждане на ищцата да заплати сумата в размер на 12419 лв. - факта на предаване
на сумата не е спорен между страните, доколкото ищцата не е оспорила получаването на
същата за периода от 02.2017 до 07.2017 г. Фактът следва и от представените фишове за
заплати, от които безспорно се установява начисляване на възнаграждение в качеството на
управител. Общият размер на предадените суми се установява от заключението на
новоназначената СИЕ, а именно, че платените от ответното дружеството възнаграждение за
периода от 02.2017-07.2017 г. е в размер на 12 591.68 лв. С оглед на извода, че договорът за
възлагане на управление на ЕООД е прекратен на 27.01.2017 г., съдът намира, че е налице
15
имуществено разместване, което е лишено от правно основание, поради което предявеният
иск по чл. 55 от ЗЗД е основателен като доказан по основание и размер, ведно със законната
лихва върху тази сума от датата на депозиране на исковата молба до окончателното
изплащане на задължението.
При така формираните решаващи крайни изводи по предявените искове, не е налице
съвпадение между изводите на настоящата съдебна инстанция и тези на първата инстанция.
Обжалваното решение следва да потвърдено в частта, с която предявеният от ищцата
иск с правно основание чл. 30 от договора е отхвърлен като неоснователен, a подадената от
ищцата въззивна жалба оставена без уважение, доколкото с нея обжалваното решение е
атакувано само в тази част.
Решението в частта, с която са уважени предявените от ищцата искове с правна
квалификация чл. 79 вр. 286 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД, следва да бъде отменено като
неправилно, а искът отхвърлен като неоснователен.
Решението в частта по осъдителния иск с правно основание чл. 33 от договора до
сумата в размер от 849,32 лв., e правилно и като такова следва да бъде потвърдено, а за
горницата отменено и предявеният иск отхвърлен като неоснователен. По отношение на
акцесорния иск по чл. 86 от ЗЗД до сумата от 166.79 лв., решението е правилно и следва да
бъде потвърдено, а за горницата до пълно претендирания размер следва да бъде отменено и
предявеният иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
На основание чл. 271 от ГПК на отмяна подлежи и решението в частта, с която са
отхвърлени предявените от ответника искове с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от
ЗЗД и чл. 31 от договора, тъй като същите са основателни и като такива следва да бъдат
уважени. Респективно въззивната жалба на ответника, с която атакува обжалваното решение
в гореописаните части е частично основателна.
При този изход на спора на ищцата-въззивник не се дължат разноски за настоящата
въззивна инстанция, тъй като предявената от нея въззивна жалба е неоснователна. Такива се
дължат обаче за осъществената процесуална защита срещу предявената от ответника
въззивна жалба, доколкото същата е частично основателна, като съразмерно отхвърлената
част дължимите разноски възлизат в размер на 18 лв. Претендираното от ищцата
възнаграждение за един адвокат в първоинстанционното производство е в размер на 1600
лв., но в представената писмена защита ответното дружество въвежда възражение за
прекомерност на адвокатския хонорар, което обаче настоящият съдебен състав намира за
неоснователно. За определянето на възнаграждението е относима не само разпоредбата на
чл. 7, т. 4 от Наредба 1/2004 г. за минималните адвокатски възнаграждения, но и правната и
фактическа сложност на делото, както и броя на проведените съдебни заседание, поради
което дължимото възнаграждение за един адвокат в размер на 1600 лв. е справедливо.
Съгласно чл. 78, ал. 1 от ГПК за първоинстанционното производство съразмерно уважената
част от исковете ищцата има право на разноски в размер на 170 лв. Решението в частта за
разноските присъдени в полза на ищцата следва да бъде отменено за горницата над тази
16
сума.
С оглед частичната основателност на предявената от ответника въззивна жалба
дължимите разноски за въззивната инстанция на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК възлизат в
размер на 1998,63 лв., от които 800 лв. за защита срещу подадената от ищцата въззивна
жалба и 1198,63 лв. за подадената от ответника въззивна жалба съразмерно уважената и
част.
Възражението на ищцата за дължимост само на едно адвокатско възнаграждение е
неоснователно. По делото са предявени в обективно съединение няколко иска( три от иска
от ищцата и два насрещни иска), всеки от които има самостоятелно значение , но са
обединени в общо производство за постигане на процесуална икономия. Именно за това и с
оглед документираното разделно внасяне на деловодните разноски и адвокатските хонорари,
разноските за всеки от исковете следва да се присъждат самостоятелно. По същите
съображения на ответника се дължат разноски за процесуална защита срещу въззивната
жалба на ищцата, както и за подадената от него въззивна жалба.
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК в полза на ответника следва да бъдат присъдени
сторените от него разноски, които за първоинстанционното производство възлизат в размер
на 1789,59 лв., за предявените насрещни искове и осъществено процесуално
представителство по тях. По отношение на останалите 1200 лв. претендирани за защита
срещу предявените от ищцата искове, следва да бъдат присъдени 1145,24 съразмерно
отхвърлената част от исковете. Общо дължимите разноски възлизат в размер на 2934,83 лв.
Следователно първоинстанционното решение в частта, с която ищцата е осъдена да заплати
сумата в размер на 354,17 лв. в полза на ответника следва да бъде потвърдено и с
настоящото решение ищцата следва да бъде осъдена да заплати разликата от 2580,66 лв.
Ръководен от гореизложеното и на основание чл. 271 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 260008/24.01.2022 г. по гр. д. № 6356/2019 г. на РС-С. в:
Частта, с която на основание чл. 286 ЗЗД във вр. с чл. 79 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД „Дентален
център-1 С.” ЕООД, ЕИК ***********, със седалище и адрес на управление: гр. С.,
бул. „С.К.” № 2, е осъден да заплати на Ж. В. Г., ЕГН **********, с адрес: гр. С., бул.
„ Цар Симеон“ № 31, вх. А, ап. 3, сума в размер на 12 075,04 лв., съставляваща
дължимо възнаграждение за периода от 21.07.2017 г. до 05.12.2017 г. дължимо по чл.
13 от договор за управление от 21.07.2014 г. ведно със законната лихва върху
главницата от датата на подаване на исковата молба-12.11.2019 г. до окончателното й
плащане, както и сумата от 2370,60 лв., съставляваща мораторна лихва върху тази
главница за периода от 06.12.2017 до 12.11.2019 г.
Частта, с която на основание чл. 33 от договора за управление и чл. 86 ЗЗД „Дентален
център-1 С.” ЕООД, ЕИК ***********, със седалище и адрес на управление: гр. С.,
бул. „С.К.” № 2, е осъден да заплати на Ж. В. Г., ЕГН **********, с адрес: гр. С., бул.
„ Цар Симеон“ № 31, вх. А, ап. 3, сумата над 849,32 лв., представляваща обезщетение
за неползван годишен отпуск за общо 40 дни неизползван платен годишен отпуск за
периода от 21.07.2014 г. до 05.12.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата
от датата на подаване на исковата молба-12.11.2019 г. до окончателното й плащане,
17
както и частта, с която „Дентален център-1 С.” ЕООД, ЕИК ***********, със
седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „С.К.” № 2, е осъден да заплати на Ж. В.
Г., ЕГН **********, с адрес: гр. С., бул. „ Цар Симеон“ № 31, вх. А, ап. 3, мораторната
лихва върху тази сума за периода от 06.12.2017 г. до 12.11.2019 г. за горницата над
166.79 лв. до сумата от 745,12 лв.
Частта, с която е отхвърлен предявеният от „Дентален център-1 С.” ЕООД, ЕИК
***********, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „С.К.” № 2 срещу Ж. В.
Г., ЕГН **********, с адрес: гр. С., бул. „ Цар Симеон“ № 31, вх. А, ап. 3, насрещен
иск с правно основание чл. 55 ЗЗД за присъждане в тяхна полза на сумата от 12419 лв.,
съставляваща изплатени възнаграждения на ответницата за периода от м.
февруари 2017 г. до м. юли 2017 г., с който ответницата се е обогатила неоснователно.
Частта, с която е отхвърлен предявеният от „Дентален център-1 С.” ЕООД, ЕИК
***********, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „С.К.” № 2 срещу Ж. В.
Г., ЕГН **********, с адрес: гр. С., бул. „ Цар Симеон“ № 31, вх. А, ап. 3, насрещен
иск с правно основание чл. 31 от договор за управление от 21.07.2014 г.за присъждане
в тяхна полза на сума от 2319 лв., съставляваща обезщетение при предсрочно
прекратяване на договора поради виновно неизпълнение.
Частта, с която на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК Дентален център-1 С.” ЕООД, ЕИК
***********, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „С.К.” № 2, е осъден да
заплати на Ж. В. Г., ЕГН **********, с адрес: гр. С., бул. „ Цар Симеон“ № 31, вх. А,
ап. 3, за горницата над 170 лв. до размера на сумата от 3174,16 лв., съставляваща
сторените по делото разноски съобразно частичното уважаване на исковете,
КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Ж. В. Г., ЕГН **********, с адрес: гр. С., бул. „ Цар
Симеон“ № 31, вх. А, ап. 3, иск с право основание чл. 286 ЗЗД във вр. с чл. 79 ЗЗД, за
осъждане на „Дентален център-1 С.” ЕООД, ЕИК ***********, със седалище и адрес на
управление: гр. С., бул. „С.К.” № 2, да заплати сума в размер на 12 075,04 лв., съставляваща
дължимо възнаграждение за периода от 21.07.2017 г. до 05.12.2017 г. дължимо по чл. 13 от
договор за управление от 21.07.2014 г. ведно със законната лихва върху главницата от датата
на подаване на исковата молба-12.11.2019 г. до окончателното й плащане, както и иск по чл.
86 от ЗЗД за сумата от 2370,60 лв., съставляваща мораторна лихва върху тази главница за
периода от 06.12.2017 г. до 12.11.2019 г.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Ж. В. Г., ЕГН **********, с адрес: гр. С., бул. „ Цар
Симеон“ № 31, вх. А, ап. 3, иск с право основание чл. 33 от договор за управление от
21.07.2014 г., срещу „Дентален център-1 С.” ЕООД, ЕИК ***********, със седалище и
адрес на управление: гр. С., бул. „С.К.” № 2, за горницата над 849,32, до пълно предявения
размер от 3791,09 лв., обезщетение за неизползван платен годишен отпуск в общ размер на
40 дни, за периода от 21.07.2014 г. до 05.12.2017 г., ведно със законната лихва върху
главницата от датата на подаване на исковата молба - 12.11.2019 г. до окончателното й
плащане, както и предявения от Ж. В. Г., ЕГН **********, с адрес: гр. С., бул. „ Цар
Симеон“ № 31, вх. А, ап. 3, иск по чл. 86 от ЗЗД, срещу „Дентален център-1 С.”
ЕООД, ЕИК ***********, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „С.К.” № 2, за
горницата 166.79 лв. до пълно предявения размер от 745,12 лв., представляваща мораторната
лихва върху тази сума за периода от 06.12.2017 г. до 12.11.2019 г.
ОСЪЖДА Ж. В. Г., ЕГН **********, с адрес: гр. С., бул. „ Цар Симеон“ № 31, вх. А,
ап. 3, да заплати на „Дентален център-1 С.” ЕООД, ЕИК ***********, със седалище и адрес
на управление: гр. С., бул. „С.К.” № 2, по предявения насрещен иск с правно основание чл.
55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, сумата в размер на 12419 лв., получена от ответницата без правно
основание за периода от м. февруари 2017 г. до м. юли 2017 г., ведно със законната лихва
върху тази сума от датата депозиране на насрещната искова молба – 10.01.2020 г. до
окончателното изплащане.
ОСЪЖДА Ж. В. Г., ЕГН **********, с адрес: гр. С., бул. „ Цар Симеон“ № 31, вх. А,
ап. 3, да заплати на „Дентален център-1 С.” ЕООД, ЕИК ***********, със седалище и адрес
18
на управление: гр. С., бул. „С.К.” № 2, по предявения насрещен иск с правно основание чл.
31 от договор за управление от 21.07.2014 г. сумата от 2319 лв., съставляваща обезщетение
при предсрочно прекратяване на договора поради виновно неизпълнение, ведно със
законната лихва върху тази сума от датата депозиране на насрещната искова молба –
10.01.2020 г. до окончателното изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260008/24.01.2022 г. по гр. д. № 6356/2019 г. на РС-С.,
в частта, с която е отхвърлен предявеният от Ж. В. Г., ЕГН **********, с адрес: гр. С., бул. „
Цар Симеон“ № 31, вх. А, ап. 3, иск с правно основание чл. 30 от договора за управление, за
осъждане на „Дентален център-1 С.” ЕООД, ЕИК ***********, със седалище и адрес на
управление: гр. С., бул. „С.К.” № 2, да заплати сумата от 2748,54 лв., съставляваща
обезщетение при прекратяване на договора и сумата от 539,78 лв., съставляваща мораторна
лихва върху тази главница за периода от 06.12.2017 г. до 12.11.2019 г., както и в частта, с Ж.
В. Г., ЕГН **********, с адрес: гр. С., бул. „ Цар Симеон“ № 31, вх. А, ап. 3, е осъдена да
заплати на „Дентален център-1 С.” ЕООД, ЕИК ***********, със седалище и адрес на
управление: гр. С., бул. „С.К.” № 2, сумата в размер на 354,17 лв. разноски за
първоинстанционното производство.
ОСЪЖДА Ж. В. Г., ЕГН **********, с адрес: гр. С., бул. „ Цар Симеон“ № 31, вх. А,
ап. 3, да заплати на „Дентален център-1 С.” ЕООД, ЕИК ***********, със седалище и адрес
на управление: гр. С., бул. „С.К.” № 2, сумата в размер на 2580,66 лв., представляваща
разноски сторени в първоинстанционното производство.
ОСЪЖДА Ж. В. Г., ЕГН **********, с адрес: гр. С., бул. „ Цар Симеон“ № 31, вх. А,
ап. 3, да заплати на „Дентален център-1 С.” ЕООД, ЕИК ***********, със седалище и адрес
на управление: гр. С., бул. „С.К.” № 2, сумата в размер на 1998,63 лв., представляваща
разноски за въззивната инстанция.
ОСЪЖДА Дентален център-1 С.” ЕООД, ЕИК ***********, със седалище и адрес на
управление: гр. С., бул. „С.К.” № 2, да заплати Ж. В. Г., ЕГН **********, с адрес: гр. С.,
бул. „ Цар Симеон“ № 31, вх. А, ап. 3, сумата в размер на 18 лв., представляваща разноски за
въззивната инстанция.
Решението подлежи на обжалване само в частта по предявения иск с правно
основание чл. 286 от ЗЗД във вр. с чл. 79 от ЗЗД и насрещен иск с правно основание чл. 55
от ЗЗД пред ВКС в едномесечен срок от съобщаването му при условията на чл. 280 от ГПК.
Препис от решението да се изпрати на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
19