МОТИВИ
към Присъда №260011/16.09.2020г. по НОХД №1449/2020г.
по описа на РС- П.
Р.П.– П.
е повдигнала обвинение срещу Й.М.П. ЕГН: ********** – за това, че на 30.01.2020
г., в гр. ***, при условията на опасен рецидив, отнел чужди движими вещи –
парична сума в размер на 200 лева, от владението на Г.С.П. ***, без негово
съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои – престъпление по чл. 196
ал. 1 т. 1 вр. с чл. 194 ал. 1 вр. с чл. 29 ал.1 б. „а“ и б. „б“ НК.
В хода на съдебното производство
подсъдимият Й.М.П. отправи искане за разглеждане на делото по реда на Глава
ХХVІІ от НПК и по – конкретно – при условията на чл.371 т.2 НПК. Съобразявайки,
че направеното от подсъдимия самопризнание се подкрепя от събраните в хода на
досъдебното производство доказателства и доказателствени средства, Съдът на
основание чл.372 ал.4 НПК обяви, че при постановяване на присъдата ще ползва
самопризнанието, без да събира доказателства за фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт.
Представителят на РП - ***
поддържа повдигнатото обвинение. Счита същото за доказано по несъмнен начин.
Относно параметрите на наказателната отговорност счита, че на подсъдимия следва
да бъде определено наказание лишаване от свобода в размер около минимума,
предвиден в чл. 196 ал. 1 т. 1 НК, което да бъде редуцирано на основание чл.58а
ал.1 НК с 1/3 и да бъде изтърпяно при първоначален „строг“ режим.
Защитникът на подсъдимия счита, че
обвинението е доказано по безспорен начин. По отношение на параметрите на
наказателната отговорност, пледира за налагане на наказание лишаване от свобода
в минималния размер, предвиден в чл. 196 ал. 1 т. 1 НК, което да бъде
редуцирано на основание чл.58а ал.1 НК с 1/3 и да бъде изтърпяно при
първоначален „строг“ режим. В същия смисъл, пледира и подсъдимият П..
От направеното от страна на
подсъдимия самопризнание, както и от събраните в хода на досъдебното
производство доказателства и доказателствени средства, които го подкрепят,
Съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
Й.М.П. е роден на *** ***, настоящ
адрес:***, местн. „***, понастоящем в Затвора – ***, ***
гражданин, с основно образование, не работи, неженен, осъждан, ЕГН: **********.
Въпреки относително младата си
възраст, подсъдимият П. има богато съдебно минало, датиращо още от 2009г.,
когато е бил на 15 години. Не работи, няма законен източник на доходи и
многократно е търпял наказания лишаване от свобода.
С Определение по ЧНД №1047/2016г.
по описа на РС – ***, на основание чл.25 ал.1 вр.чл.23 ал.1 НК на Й.М.П. било
определено едно общо, най-тежко наказание измежду наложените по НОХД № 21/2016
година, НОХД № 2841/2015 година и НОХД № 428/2016 година - всичките по описа на
РАЙОНЕН СЪД - ***, а именно - ЧЕТИРИ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, при първоначален
„строг“ режим на изтърпяване. Определението влязло в сила на 15.06.2016г., а
наказанието било изтърпяно към 05.03.2019г.
С Определение по НОХД №1377/2019г.
по описа на РС – *** било одобрено Споразумение за решаване на наказателното
производство, с което Й.М.П. бил признат за виновен в извършването на
престъпление чл.196, ал.1 т.1 във вр. с чл.194, ал.1 във вр. с чл.29, ал.1 б.”а” и б.“б“ НК, като му било наложено
наказание ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, при първоначален „строг“ режим на
изтърпяване. Определението влязло в сила на 19.07.2019г., а наказанието било
изтърпяно към 20.01.2020г.
Последното наказание на подсъдимия
П. обаче, не му подействало в необходимата степен индивидуално-превантивно,
поправящо и превъзпитаващо. На 30.01.2020г., около обяд – само десет дни след
освобождаването си от ЗАТВОРА *** - подсъдимият се намирал в близост до склад, находящ се в гр.***, ЖК „***“, т.нар. „***“, стопанисван от
фирма „***“ ЕООД – ***, ***свидетелят Г.С.П.. В същия склад имало помещение за
отдих с гардероб, в който по това време св.П. държал *** чанта, с находяща се в нея парична сума от 200 лева, негова
собственост.
Подсъдимият П. решил да извърши
кражба на вещи от склада. Незабелязано влязъл, отишъл до стаята за отдих,
набързо претършувал гардероба и намерил паричната сума в размер на 200 лева.
Взел я, след което напуснал незабелязано складовото помещение, без обаче да
знае, че влизането му там било заснето от съответна охранителна система за
видеонаблюдение. По-късно на същия ден, св.П. установил липсата на споменатите
парични средства и прегледал записите от охранителна камера, забелязал
влизането на лично непознатия му Й.П. в склада и сигнализирал за случия
органите на 02 РУМВР – ***.
След извършена предварителна
проверка, с Постановление от 10.03.2020г. било образувано досъдебно
производство №Д-535/2020г. по описа на РП – ***, в хода на което Й.М.П. ЕГН: **********
бил привлечен към наказателна отговорност за престъпление по чл. 196 ал. 1 т. 1
вр. с чл. 194 ал. 1 вр. с чл. 29 ал.1 б. „а“ и б. „б“ НК.
Така приетата фактическа
обстановка се приема от Съда за безпротиворечива и в съответствие с направеното
от подсъдимия самопризнание по реда на чл.371 т.2 НПК. Доказва се от събраните
в хода на наказателното производство доказателства и доказателствени средства –
писмени и гласни такива, а именно:
- показания на свидетеля Г.С.П. /л.25
– 26 от делото/;
- Протокол за доброволно предаване
от 05.02.2020г. с предаващ – Г.С.П. /л.9 от ДП/;
- заключение по изготвена
видео-техническа експертиза, ведно с изследван компакт-диск /л.34 – 44 от ДП/,
от което се установява, че на изследвания компакт-диск се съдържат единадесет
видеофайла, заснети от две заснемащи устройства – статични камери, като
записаното изображение е цветно, с размер 960х576 пиксела и вкопирани в кадъра
данни за дата и час - т.нар. тайм-код;
съгласно същия, касае се за времеви интервал на заснемане 11:38:34 – 11:45:13 часа,
системно време, на 30.01.2020г.; не са налице прекъсвания в тайм-кода и не са налице
следи от манипулация на видеоматериалите; на видеозаписите са заснети общо
четири лица от видим въжки пол, чиито действия са илюстрирани със снимкови
извлечения; кадрите на видеозаписите не са годни за провеждане на сравнително
лицево-идентификационно изследване. Съдът преценява експертното заключение като
обективно и обосновано, поради което му отдава вяра;
- характеристични данни за
подсъдимия /л.47 - 63 от делото/;
- справка за съдимост /л.16 - 44 от
делото/.
При така установената фактическа
обстановка Съдът намира, че с действията си, от обективна страна, подсъдимият Й.М.П.
ЕГН: ********** е осъществил състав на престъпление по чл. 196 ал. 1 т. 1 вр. с
чл. 194 ал. 1 вр. с чл. 29 ал.1 б. „а“ и б. „б“ НК - на 30.01.2020 г., в гр. ***,
при условията на опасен рецидив, отнел чужди движими вещи – парична сума в
размер на 200 лева, от владението на Г.С.П. ***, без негово съгласие.
Налице е деяние, което се е
изразило в прекъсване от страна на подсъдимото лице на фактическата власт на съответния
владелец/собственик върху предмета на престъплението – посочената по-горе
парична сума, без съгласието на същия владелец/собственик; наред с прекъсването
на фактическата власт на съответния владелец/собственик, подсъдимият установил
собствена трайна фактическа власт върху отнетите парични средства и сполучливо
се оттеглил от местопрестъплението.
Изпълнителното деяние, неговия
механизъм и престъпния му резултат се доказват пряко посредством направеното от
подсъдимия самопризнание по реда на чл.371 т.2 НПК и показанията на свидетеля Г.С.П..
Косвено се доказват от заключението по изготвена видео-техническа експертиза,
ведно с изследван компакт-диск и находящите се на същия, видеозаписи от охранителна
система за наблюдение.
Авторството на престъплението се
установява пряко от направеното от подсъдимия самопризнание по реда на чл.371
т.2 НПК, а косвено – от показанията на свидетеля Г.С.П., заключението по
изготвена видео-техническа експертиза, ведно с изследван компакт-диск и
находящите се на същия, видеозаписи от охранителна система за наблюдение.
От субективна страна, деянието е
извършено при условията на пряк умисъл по смисъла на чл.11 ал.2 пр.1 НК – подсъдимият
е съзнавал е общественоопасния характер на деянието, както и неговите обективни
признаци, предвиждал е неговите общественоопасните последици (прекъсване на
чуждата фактическа власт върху предмета на престъплението и установяване на
собствена такава) - и е имал за цел тяхното настъпване. Налице е и характерното
за чл.194 ал.1 НК намерение за своене на отнетите вещи – след тяхното отнемане,
подсъдимият се е разпоредил със същите по неустановен за делото начин. Субективната
страна на деянието се установява по убедителен начин посредством
доказателствата и доказателствените средства, коментирани по – горе, от които
се доказва и неговата обективна страна.
На следващо място, деянието е
извършено при условията на опасен рецидив – чл. 29 ал.1 б. „а“ и б. „б“ НК,
което следва от осъжданията на подсъдимия П. по ЧНД №1047/2016г. по описа на РС
– *** и НОХД №1377/2019г. по описа на РС – ***, във връзка с които не е изтекъл
срока по чл.30 ал.1 НК.
Въз основа на тези доводи Съдът
прие, че са налице както обективните, така и субективните признаци на
престъпление по чл. 196 ал. 1 т. 1 вр. с чл. 194 ал. 1 вр. с чл. 29 ал.1 б. „а“
и б. „б“ НК и вината на подсъдимия Й.М.П. ЕГН: ********** в извършването на
това престъпление, се явява доказана по несъмнен начин.
При решаване на въпросите за
индивидуализацията на наказанието, Съдът взе предвид степента на обществената
опасност на деянието и личната обществена опасност на подсъдимия, смекчаващите
и отегчаващите отговорността обстоятелства.
Обществената опасност на деянието
по чл. 196 ал. 1 т. 1 НК, следваща от уредената в закона наказуемост, е висока:
предвидено е наказание лишаване от свобода от две до десет години, т.е
престъплението е „тежко” по смисъла на чл.93 т.7 НК, с относително висок
специален минимум, както и висок специален максимум; съобразно чл.196 ал.2 НК,
предвидена е възможност за налагане и на наказание конфискация – до ½ от
имуществото на дееца.
Личната обществена опасност на
подсъдимия Й.М.П. е изключително висока. Както беше отбелязано и по-горе,
същият е многократно осъждан и изтърпявал наказания лишаване от свобода. В
справката за съдимост са налице общо 23 /двадесет и три/ отбелязвания до
датата на престъплението по настоящото дело; съдимостта датира откакто лицето е
на 15 години, налице е и видима тенденция за извършване на престъпления срещу
собствеността – кражби по чл.194 и сл. от НК. Подсъдимият е извършил
престъплението, предмет на разглеждане по настоящото дело само 10 /десет/
дни след освобождаването си от ЗАТВОРА *** – обстоятелство, което е повече
от красноречиво доколко П. се е поправил, превъзпитал, а и доколко
наказателната репресия е имала /и има/ някакъв индивидуално-превантивен ефект
спрямо него. Характеристичните данни за подсъдимия са в същия смисъл – налице
са множество ЗМ в полицейските регистри, налице са и данни за контакти с лица
от активния криминален контингент.
Като смекчаващо отговорността
обстоятелство, Съдът взе предвид относително ниската стойност на предмета на
престъплението. Действително, паричната сума в размер на 200 лева, към
30.01.2020г. е три пъти по-ниска от размера на МРЗ в страната /610 лева - ПМС №
350/19.12.2019 г./. Налага се обаче да бъде отбелязано, че случаят не се явява „маловажен“
по смисъла на чл.93 т.9 НК, тъй като преценката за наличието на предпоставките на
тази легална дефиниция, съобразно трайната практика на ВС/ВКС, следва да отчете
не само обществената опасност на деянието, но и тази на дееца. Както беше
отбелязано обаче, личната обществена опасност на Й.М.П. е изключително висока,
т.е. случаят не е и не може да се квалифицира като „маловажен“. Също така,
направеното от подсъдимия самопризнание по чл.371 т.2 НПК не може да се цени
като допълнително смекчаващо отговорността обстоятелство, тъй като е призвано
да обслужи единствено процедурата на съкратеното съдебно следствие пред първата
инстанция – т.7 от Тълкувателно Решение № 1 от 06.04.2009 г. по н. д. № 1/2008
г. на Върховен касационен съд.
Като отегчаващи отговорността
обстоятелства, Съдът взе предвид изключително обремененото съдебно минало и
лошите характеристични данни, едновременно сочещи на трудности при поправянето,
превъзпитанието и не на последно място – изключително ниско правосъзнание и правни
задръжки.
При така приетите и обсъдени
обществена опасност на деянието и дееца, смекчаващи и отегчаващи отговорността
обстоятелства, Съдът намира следното: налице е превес на отегчаващите отговорността
обстоятелства, при изключително висока лична обществена опасност на дееца и висока
степен на обществена опасност на деянието. Не са налице юридически аргументи в
полза на определяне на наказанието при условията на чл.55 НК. Ето защо Съдът
прецени, че наказанието лишаване от свобода следва да бъде определено при
условията на чл.54 НК, като за да бъде справедливо /предвид относително ниския
размер на причинената имуществена вреда/, следва да клони към минимума,
предвиден в чл. 196 ал. 1 т. 1 НК. Няма как да бъде обаче в самия минимум,
поради изключително високата лична степен на обществена опасност на дееца и упоритостта
на престъпната му дейност – отново следва да бъде подчертано, че престъплението
по настоящото дело е извършено само 10 дни /!/ след освобождаването от ЗАТВОРА ***,
след изпълнение на наказание в размер на шест месеца лишаване от свобода.
В съответствие с тези съображения,
Съдът призна Й.М.П. ЕГН: ********** за виновен в това, че на 30.01.2020 г., в
гр. ***, при условията на опасен рецидив, отнел чужди движими вещи – парична
сума в размер на 200 лева, от владението на Г.С.П. ***, без негово съгласие, с
намерение противозаконно да ги присвои – престъпление по чл. 196 ал. 1 т. 1 вр.
с чл. 194 ал. 1 вр. с чл. 29 ал.1 б. „а“ и б. „б“ НК, поради което и на
основание чл. 196 ал. 1 т. 1 вр. с чл. 194 ал. 1 вр. с чл. 29 ал.1 б. „а“ и б.
„б“ НК във вр.чл.54 НК му определи наказание 30 /ТРИДЕСЕТ/ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА, което на основание чл. 373 ал.2 НПК вр. чл.58а ал.1 НК намали с 1/3 и
му наложи наказание в окончателен размер 20 /ДВАДЕСЕТ/ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА, което на основание чл.57 ал.1 т.2 б. „б“ ЗИНЗС да бъде изтърпяно при
първоначален „строг“ режим.
Така определеното и наложено
наказание Съдът приема за съответстващо на целите на индивидуалната и
генералната превенция, както и за достатъчно по своя вид и размер, щото да
способства за поправянето и превъзпитанието на дееца. Наред с това, изпълнени
се явяват и принципните изисквания на Закона наказанието да бъде справедливо,
както и да е съответно на извършеното престъпление.
В съответствие с изхода на
наказателното производство и на основание чл.189 ал.3 НПК Й.М.П. ЕГН: ********** беше осъден да
заплати направените по делото разноски, както следва: 98.57 /деветдесет и осем
лева и петдесет и седем стотинки/ - по сметка на ОДМВР – *** - във връзка с възнаграждението
за изготвено в хода на наказателното производство, експертно заключение.
По така изложените мотиви, Съдът постанови
присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ХІІ Н.С.: