Решение по дело №493/2023 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл.215 от ЗУТ, във вр. с чл.145 и сл. от АПК.

Образувано е по жалба, подадена от „Вромос.Ком“ ЕООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], представлявано от управителя Я. В. А., чрез процесуални представители адв. С. А. и адв. М. А., против Заповед №РД-01-138/23.02.2023г., издадена от кмета на О. Ц..

Със заповедта, на осн. чл.57а, ал.1, т.1, предл. първо и предл. второ, във вр. с чл.56, ал.2 от ЗУТ, е наредено на „Вромос.Ком“ ЕООД да премахне общо 50 бр. преместваеми обекти, представляващи: 46 бр. дървени навеси над пред каравани, 2 бр. санитарни възли, 1 бр. дървен навес – кът за отдих, 1 бр. мобилна дървена къща с надстройка, реализирани в ПИ с [идентификатор] по КК на [населено място], м. „Караагач“, община Царево.

Жалбоподателят иска обжалваната заповед да бъде прогласена за нищожна, алтернативно да бъде отменена като незаконосъобразна поради допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, противоречие с материалноправни разпоредби и несъответствие с целта на закона. Излага съображения за нищожност на заповедта като издадена от некомпетентен орган, доколкото с нея е разпоредено премахване на обекти, които не са преместваеми съоръжения по смисъла на чл.56, ал.1 от ЗУТ. Отделно от това се твърди, че в текста на заповедта е налице противоречие относно характеристиките на обектите, което води до неяснота във волята на административния орган за това кои обекти и в кои техни части следва да се премахнат. Според жалбоподателя процесните обекти нямат самостоятелно предназначение, а представляват архитектурни елементи за обслужване на отдиха и туризма по смисъла на чл.153, ал.1, т.5 от Закона за горите, с оглед на което за тях е неприложим разрешителният режим по ЗУТ и заповедта е издадена в нарушение на материалния закон.

В съдебно заседание, чрез процесуалните си представители адв. А. и адв. Д., поддържа жалбата и направеното с нея искане. Претендира присъждане на разноски съгласно представен списък (123), към който прилага договор за правна защита и съдействие (л.124), фактури и извлечения от банкова сметка (л.128). Представя писмено становище, в което аргументира позицията си за основателност на жалбата (л.140).

Ответникът – кмет на О. Ц., чрез процесуалния си представител адв. Н., оспорва жалбата като неоснователна и моли същата да бъде отхвърлена. Претендира присъждане на разноски по списък (л.129), към който прилага договор за правна защита и съдействие (л.75) и платежно нареждане, удостоверяващо платен адвокатски хонорар (л.130). Прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар, претендиран от жалбоподателя. Допълнителни съображения по съществото на спора излага в писмена защита (л.133).

Съдът намира жалбата за допустима.

Подадена е от лице с доказан правен интерес от оспорване - адресат на акта и в предвидения от закона срок.

І.ФАКТИТЕ:

Производството по издаване на оспорената заповед било инициирано по повод подаден до Министерски съвет, министъра на околната среда и водите и РИОСВ-Бургас сигнал от В. И. с данни за това, че въпреки забраната за строителство се извършвало строителство и поставяне на къщи и бунгала в горски имоти край къмпинг „Якото място“, землището на О. Ц. (л.52). В сигнала било изложено, че районът бил превърнат в септична яма, а в имотите няма изградена канализация.

С писмо вх.№32-01-303 от 15.07.2022 г. директорът на РИОСВ-Бургас изпратил постъпилия сигнал до кмета на Община Царево за извършване на проверка по компетентност (л.51).

По повод постъпилото писмо от РИОСВ-Бургас кметът на Община Царево издал заповед № РД-01-565/20.07.2022 г., с която наредил работна група служители от Общината да започнат проверка на 21.07.2022г. в района на къмпинг „Якото място“, местност „Караагач“, [населено място] (л.50).

В изпълнение на посочената заповед експертите от Община Царево извършили проверка, за което съставили констативен протокол от 21.07.2022г. (л.44-48). С цел установяване достоверността на изложеното в сигнала извършили служебно геодезическо заснемане на местоположението на поставените обекти в имотите, в които е реализирана дейността на къмпинг „Якото място“ в землището на [населено място].

В хода на разпоредената проверка установили, че в 9 поземлени имота /сред които [ПИ] по КК на [населено място]/ са разположени дървени навеси, под които са поставени дървени бунгала, каравани или жилищни контейнери, като на лицевата им фасада са оформени пред тях покрити навеси и веранди, заведение за хранене и магазин. В констативния протокол било посочено, че преместваемите обекти се използвали за туристическа цел, чрез отдаване под наем, като за тях имало публикувани реклами в социалните мрежи и ценови диапазон на предлаганите услуги.

Проверката била извършена в присъствието на Я. А., управител на „Вромос.Ком“ ЕООД, в качеството му на стопанисващ къмпинг „Якото място“, землището на [населено място].

С писмо с изх. №94-01-1497/17.10.2022 г., на основание чл.26, ал.1 от АПК кметът на О. Ц. уведомил управителя на „Вромос.Ком“ ЕООД за образувано административно производство по реда на чл.57а, ал.1, т.1 от ЗУТ за премахване на преместваеми обекти, представляващи търговски обекти – заведение за хранене и магазин, попадащи в поземлени имоти с идентификатори [ПИ], 44094.2.681, 44094.2.679, 44094.2.963, 44094.2.925, 44094.2.926 в землището на [населено място], м. „Караагач“, община Царево (л.42). На дружеството била указана възможността в 7-дневен срок от получаване на уведомлението да представи документи за собственост, договори за наем и др. документи, имащи значение за образуваното производство. Писмото било връчено на адресата на 19.10.2022г. (л.43).

В отговор на полученото уведомление, със заявление от 26.10.2022г. (л.33) управителят на „Вромос.Ком“ ЕООД представил в О. Ц. нотариален акт за покупко-продажба на недвижими имоти №8, том II, рег.1601 от 16.04.2019г. (л.35-36); договор от 25.05.2017г. за наем на ПИ с [идентификатор], сключен между „Пробан-Инвестмънт“ ООД и „Вромос.Ком“ ЕООД (л.37-39), допълнително споразумение към договора от 25.05.2017г. (л.40); разрешение №36/17.06.2022г. за поставяне на преместваеми обекти – „Заведение за хранене тип Фаст-фууд и магазин за пакетирани стоки“в [ПИ] по КК на [населено място], издадено от главния архитект на О. Ц. на осн. чл.56, ал.1, т.2 и ал.2 от ЗУТ (л.41).

С писмо изх.№94-01-1497-001-001-001 от 17.11.2022 г., на основание чл.26, ал.1 от АПК управителят на „Вромос.Ком“ ЕООД бил уведомен, че в О. Ц. е започнато производство по реда на чл.57а, ал.1, т.1 от ЗУТ за премахване на преместваеми обекти, представляващи дървени навеси над каравани, попадащи в [ПИ], 44094.2.679 и 44094.2.925 по КК на [населено място] (л.30). На дружеството била предоставена възможност да изрази становище по направените констатации и да представи доказателства от значение за започнатото административно производство. Посоченото писмо било получено от упълномощен представител на дружеството на 13.12.2022г. (л.32).

На 04.01.2023г. служители на О. Ц. извършили проверка на обект „50 бр. преместваеми обекти, представляващи: 46 бр. дървени навеси над пред каравани, 2 бр. санитарни възли, 1 бр. дървен навес – кът за отдих, 1 бр. мобилна дървена къща с надстройка“, находящи се в ПИ с [идентификатор] по КК на [населено място], м. „Караагач“, община Царево. За резултатите от проверката съставили констативен акт №1 (л.22-27).

Според този документ поземленият имот е собственост на „Пробан инвестмънт“ ООД, [ЕИК], но се ползвал под наем от „Вромос.Ком“ ЕООД съгласно договор от 25.05.2017г. и допълнително споразумение от м. април 2021г. за удължаване срока на наемния договор до 31.05.2024г. Строежът бил извършен от „Вромос.Ком“ ЕООД, което дружество било определено като възложител и изпълнител на строителството. За констатираните обекти липсвало издадено разрешение за поставяне и одобрена схема по чл.56, ал.2 от ЗУТ.

В хода на проверката било установено, че поземлен имот с [идентификатор] по КК на [населено място] е частна собственост, с предназначение „за туристическа база, хижа“. За разположените в имота преместваеми обекти било извършено служебно геодезическо заснемане (л.23), според което в поземления имот са поставени обекти с предназначение, както следва:

• Обекти №23 и 24 - санитарни възли-модулни;

• Обекти с №1, 2, 3, 4, 6, 7, 8, 9, 10, 11, 12, 13,14,15,16,17,18,19, 20, 21, 22, 25, 26, 27, 28, 29, 30, 31, 32, 33, 34, 36, 38, 39, 40, 41, 42, 43, 44, 45, 46,47, 48, 49, 50, 51 представляват дървени навеси с едноскатни и двускатни покриви, изградени над ремонтирани съществуващи бунгала от бившия къмпинг и над каравани и продължаващи пред бунгалата и караваните, като са оформени дървени навеси над дървени веранди. Дървените колони на навесите са забити в земята или поставени върху тротоарни плочки и бордюри. Пред бунгалата покривите са едноскатни, а при караваните – дървените покриви са двускатни. Проверяващите са констатирали, че на всички обекти, с изключение на търговските такива и на санитарните възли, били поставени номера (пр. А205, В10, В24, R130, R103), от което бил формиран извод, че съществува организация при изграждането и ползването им. Всички заснети обекти били обитаеми към момента на проверката и се използвали за летен отдих.

• Обект №35 представлява мобилна дървена къща с надстройка – втори етаж;

• Обект №37 – дървен навес с маси – кът за отдих.

В изготвеното геодезическо заснемане били отразени местоположението и размерите на обектите, попадащи в [ПИ] по КК на [населено място]. Установено било, че до всички описани обекти били положени по терена или частично вкопани в земята тръби за подземни комуникации – захранващи проводи, водопровод и канализация, за захранване с ел. енергия и вода и отвеждане на отпадни води. Обекти с №50, 51, 41 и 45 попадат частично в [ПИ] и частично в съседните имоти, като на геодезическото заснемане била отразена площта, попадаща във всеки от имотите.

В констативния акт било посочено, че преместваемите обекти се използвали за туристическа цел, като същите били обитаеми към момента на проверката и били част от реализирания къмпинг „Якото място“, за чиято дейност имало публикувани реклами в социалните мрежи.

Към геодезическата снимка били изготвени приложения №1 и 2 (л.24-27), в които установените в имота обекти са описани по площ и съответно е посочена и площта, попадаща в същия имот. Приложен е и координатен регистър на подробните точки.

При тези факти проверяващите преценили, че посочените преместваеми обекти са реализирани в нарушение разпоредбата на чл.56, ал.2 от ЗУТ, поради което приели, че констативният акт е основание за започване на административно производство по реда на чл.57а, ал.1, т.1 от ЗУТ за премахване на преместваеми обекти.

Констативният акт бил връчен на жалбоподателя на 23.01.2023 г., което се установява от приложеното известие за доставяне (л.29), като е определен и срок за подаване на възражение срещу изложените в акта констатации. По делото липсват данни представител на дружеството-жалбоподател да е подал възражение срещу констативния акт.

С писмо изх.№32-01-28 от 16.01.2023 г. (л.20) кметът на О. Ц. изискал от жалбоподателя информация относно собствеността на констатираните преместваеми обекти, както и да се посочи дали същите били поставени от „Вромос.Ком“ ЕООД. Писмото било получено от управителя на дружеството на 23.01.2023г. (л.21), но отговор не е последвал.

Въз основа на фактите, установени с констативния акт, на 23.02.2022г. кметът на О. Ц. издал оспорената заповед №РД-01-138, с която приел, че е налице незаконно поставяне на преместваеми обекти по смисъла на чл.57а, ал.1, т.1 от ЗУТ, тъй за тях няма издадено разрешение за поставяне, както и одобрена схема, с което е нарушена нормата на чл.56, ал.2 от ЗУТ (л.17).

Процесната заповед била съобщена с писмо № №53-01-16-001/24.02.2023г. (л.18) и получена от жалбоподателя на 02.03.2023г., видно от приложеното известие за доставяне (л.19).

В хода на съдебното производство е допусната и приета без възражения съдебно- техническа експертиза (л.90-100).

Според заключението на вещото лице инж. И. имот с [идентификатор], частна собственост, начин на трайно ползване „За туристическа база, хижа“, с площ 7 760 кв.м., попада в зона „Б“ на Черноморското крайбрежие съгласно чл.11 от ЗУЧК, тъй като разстоянието до плажа е приблизително 250м. Имотът не попада в територията на морски плаж, пясъчни дюни или категоризиран къмпинг, нито в територията на резерват, природна забележителност, поддържан резерват или защитена местност по смисъла на чл.5 от Закона за защитените територии. От направения оглед на място вещото лице е установил, че [ПИ] се използва за курортни нужди.

Съгласно действащата КК, одобрена със заповед №РД-18-54/24.08.2006г. на изпълнителния директор на АГКК и заповед за изменение на КККР №КД-14-02-2063/19.12.2006г. на началника на СГКК – Бургас, имотът е с НТП „За туристическа база, хижа“. Предвиждането на имота съгласно ОУП на О. Ц., спрян за прилагане със Заповед №РД-02-15-17/07.02.2014г. на министъра на регионалното развитие и благоустройството, е „рекреационна устройствена зона“.

Съществуващите в имота обекти, предмет на заповедта, са заснети от вещото лице и нанесени върху извадка от кадастралната карта (л.94). Установените на място обекти са посочени в Таблица 1 (л.95). Според заключението на експерта обектите с означение „основни (новопостроени)“ - символ А, „нови обекти зона ресторант“ – символ R, „съществуващи/стари бунгала на къмпинг Юг“ – символ В, са преместваеми постройки.

В заключението е посочено още, че според контролното измерване на място с ръчна рулетка размерите и площите на обектите съответстват на размерите и площите, измерени и нанесени в служебното геодезическо заснемане, изготвено в административното производство. Обектите съответстват по брой и описание на преместваемите обекти, предмет на заповедта и приложеното към него геодезическо заснемане.

Според инж. И. за процесните обекти не се откриват издадени разрешения за поставяне от главния архитект на О. Ц. въз основа на одобрени от него схема и проектна документация.

Процесните постройки след отделяне от повърхността и от мрежите на техническата инфраструктура, без да се разделят на своите конструктивни елементи, могат да се поставят на друго място и да се ползват за същото или подобно предназначение. Според вещото лице бетоновите пети/призми под колоните с размери 30х30х10 см. при премахването им не изменят трайно субстанцията и начина на ползване на земята, от която се отделят. Фундаментът на постройките не може да служи за основа за изграждане на строеж. Обектите са свързани към довеждащите и отвеждащите мрежи за електричество и вода. Налице е площадкова канализация, заустена в изгребна яма.

В съдебно заседание вещото лице пояснява, че не е извършвал геодезическо заснемане на обектите, а контролно измерване. Обектите са отразени от него върху изготвена извадка от кадастралната карта – блок схема, в която местоположението и приблизителните размери на обектите са измерени с ръчна рулетка, при което не са установени съществени различия спрямо данните от геодезическото заснемане. Инж. И. посочи, че старите бунгала (с означение „В“ съгласно таблицата, л.95) са бунгала от бившия къмпинг „Юг“ и са построени приблизително през 60-^те години, но понастоящем са реновирани. Новопостроените обекти с означение „А“ представляват навеси – дървена конструкция с разпределен навес, под който има каравани и веранда. Със символ „В“ вещото лице е означило заварените бунгала от бившия къмпинг „Юг“, които представляват две бунгала с веранда и навес над тях, като конструкцията е носеща дървена, а покривът е дървен с обшивка от OSB и покритие от ондулин. Навесите над обектите, които започват с „В“, не представляват навес над каравана, а над бунгало. Захранването с електричество и вода е към бунгалата и караваните, като има и осветление под навесното пространство върху верандата. Към навесите също има осветление, а на верандите - контакти. Вещото лице посочи, че към момента на извършения от него оглед в комплекса е имало туристи. По отношение на геодезическото заснемане, изготвено от административния орган, И. сочи, че не разполага с геодезическа тотална станция, но от направените замервания с ръчна рулетка не е установил неточности в отразяването на местоположението и площта на процесните обекти.

В тази връзка по делото е допусната и приета допълнителна съдебно-техническа експертиза (л.119-122), вещото лице по която извърши геодезическо заснемане на обектите в [ПИ] и направи съпоставка между изготвеното от него геодезическо заснемане и геодезическото заснемане, ползвано от административния орган. При изпълнението на задачата от вещото лице инж. М. е извършена контролна геодезична снимка (л.122) с тотална станция от геодезическа мрежа, на някои характерни чупки на обектите, а с ролетка са измерени произволно избрани разстояния. Установено е, че по-голяма част от измерените обекти (предимно паянтови дървени бараки и навеси) съвпадат по контури и размери с тези по заснемането, извършено от административния орган. Поради трудните условия е използван и комбиниран способ на измерване с дрон, GPS и TC. Нанесените обекти от геодезичната снимка на органа и контролната геодезична снимка към експертизата се различават предимно по положение, представляващо приплъзване на югоизток и завъртане, средно с около 30-40 см. Като причини за това разминаване се сочат използвания дрон и софтуера, с който са обработени резултатите от измерванията, високата дървесна растителност, близостта на обектите, наличието на много отразени сигнали от високите обекти, липсата на ясно изразени контури на обектите. Установените разлики обаче не следва да оказват съществено влияние при определяне на площите на обектите, които са паянтови постройки и не са обект на КК.

В съдебно заседание вещото лице инж. М. пояснява, че методът, използван при заснемането с дрон, е комбиниран и картирането е извършено по стрехите на дървените бараки, вследствие на което са получени въпросните отклонения, но сградите нямат голяма разлика като площи. Уточнява, че всички сгради се водят като временни обекти, същите са дървени постройки и като такива не подлежат на заснемане и нанасяне в кадастъра. Служителите на общината са направили замерване чрез комбинирани методи, което според вещото лице е значително трудно, тъй като обектите са разположени много на гъсто и се получава начупване на геодезическия полигон по време на мерене, което води до възможност за поява на грешки. Според вещото лице използваният от общината метод при геодезическото заснемане е по-добър, защото е снимано основно с дрон и е допълвано с измервания на място с тотална станция и GPS, така че отгоре се вижда цялата картина. Уточнява, че самите постройки са такива, че контурите им не са ясно изразени предвид наличието на дървени греди, навеси, веранди.

II. ПРАВОТО:

Оспорената заповед е валидна. Издадена е от лице, притежаващо изискуемата от закона материална компетентност.

Спорен по делото въпрос е дали процесните обекти представляват преместваеми такива по смисъла на чл.56, ал.1 от ЗУТ или имат характеристиките на архитектурни елементи по чл.153, ал.1, т.5 от Закона за горите.

Съгласно разпоредбата на §5, т.80 от ДР на ЗУТ „преместваем обект“ е обект, който няма характеристиките на строеж и може след отделянето му от повърхността и от мрежите на техническата инфраструктура да бъде преместван в пространството, без да губи своята индивидуализация и/или възможността да бъде ползван на друго място със същото или с подобно предназначение на това, за което е ползван на мястото, от което е отделен, като поставянето му и/или премахването му не изменя трайно субстанцията или начина на ползване на земята, както и на обекта, върху който се поставя или от който се отделя. Преместваемият обект може да се закрепва временно върху терена, като при необходимост се допуска отнемане на повърхностния слой, чрез сглобяем или монолитен конструктивен елемент, който е неразделна част от преместваемия обект и е предназначен да гарантира конструктивната и пространствена устойчивост на обекта и не може да служи за основа за изграждане на строеж.

Посочените характеристики в случая са налице.

Съгласно неоспореното заключение на вещото лице инж. И. процесните обекти, след отделянето им от повърхността и от мрежите на техническата инфраструктура, могат да се ползват за същото или подобно предназначение, без да се разделят на своите конструктивни елементи. От експертизата се установява, че премахване на бетоновите пети/призми под колоните не би изменило трайно субстанцията и начина на ползване на земята, а фундаментът на постройките не може да служи за основа за изграждане на строеж.

Съгласно разпоредбата на чл.56, ал.1 от ЗУТ, за да се квалифицира като преместваем даден обект, следва и да има предназначение за увеселителни, административни, търговски или други обслужващи дейности, както и за временно обитаване при бедствия.

В случая по своето предназначение, макар и изпълняващи функцията на навеси, обектите обслужват дървени бунгала, каравани или жилищни контейнери, използвани за туристическа цел чрез отдаването им под наем. Описанието на процесните обекти, води до извод, че последните се ползват като обслужващи елементи към основните обекти, чрез които дружеството осъществява своята дейност и съответно реализира приходи.

Търговският характер на обектите се установява и от заключението на вещото лице И., който посочи, че към момента на извършения от него оглед в комплекса е имало настанени туристи. Доказателство за този факт се извлича и от формулираното в жалбата особено искане за спиране на предварителното изпълнение на оспорената заповед, в което жалбоподателят сам твърди, че ще бъде лишен от възможността да използва имота във връзка с упражняваната от него търговска дейност.

При това положение съдът намира, че съгласно описаните от вещото лице конструктивни особености на обектите и тяхното търговско предназначение същите следва да се определят като „преместваеми обекти“ по смисъла на чл.56, ал.1 от ЗУТ.

Неоснователни са релевираните от жалбоподателя възражения за неприложимост на разрешителния режим по ЗУТ за процесните обекти, тъй като представляват архитектурни елементи по смисъла на чл.153, ал.1, т.5 от Закона за горите.

Съгласно разпоредбата на чл.10а, ал.1 и ал.2 от ЗУЧК в зона „А“ и в зона „Б“ извън територията на морските плажове, пясъчните дюни и категоризираните къмпинги в поземлени имоти или части от тях, собственост на държавата, на общините, на частни физически или юридически лица, попадащи в горски територии или в земеделски земи, както и в незастроени имоти, включени в границите на урбанизирани територии, без промяна на предназначението им могат да се обособяват места за временно разполагане на палатки, кемпери или каравани. В тези места се разрешава поставянето само на обекти по чл.153, ал.1, т.5 от Закона за горите – архитектурни елементи за обслужване на отдиха и туризма без търговско предназначение като: кътове за отдих, беседки, заслони, пейки, маси, информационни табла, чешми, дървени огради, скари и други, които не представляват строителство по смисъла на Закона за горите и на Закона за устройство на територията.

Според заключението на вещото лице имот с [идентификатор], в който са разположени процесните обекти, попада в зона „Б“ на Черноморското крайбрежие и не попада в територия на морски плаж, пясъчни дюни или категоризиран къмпинг. По делото обаче се установи, че обектите предмет на заповедта са такива с търговско предназначение, тъй като се използват за курортни нужди и се отдават под наем.

Затова следва да се приеме, че процесната заповед е от компетентността на кмета на Общината, доколкото [населено място] не е национален курорт, определен с решение на Министерския съвет за селищно образувание с национално значение, а и обектите не се намират на територията на морски плаж, което би предпоставило производството да се проведе от органите на Дирекцията за национален строителен контрол.

Аргумент за наличието на компетентност за кмета на общината да издаде оспорената заповед се извлича и от разпоредбата на чл.13, ал.6 от ЗУЧК, която предвижда, че преместваемите обекти и съоръжения на територията на морските плажове, както и тези, разположени в зона „А“ и зона „Б“, които не отговарят на условията по ал.3 и 4 и по чл.10, ал.3, т.3, се премахват по реда на чл. 57а от Закона за устройство на територията. Съгласно последната норма заповедите за премахване на обектите по чл.57, ал.1 от ЗУТ се издават от кмета на общината, както е сторено в настоящия случай.

Съдът не намери допуснати в хода на административното производство и при издаване на оспорения акт съществени нарушения на процесуалните правила.

Относимите към издаване на заповедта факти са установени с констативен акт така, както изисква разпоредбата на чл.57а, ал.2 от ЗУТ. Актът е съобщен на извършителя на строежа „Вромос.Ком“ ЕООД, който не се е възползвал от правото си да подаде възражение по изложените констатации.

Не представлява съществено нарушение на процесуалните правила фактът, че в оспорената заповед не е посочено изрично кой е собственикът на процесните преместваеми обекти.

Данните по делото сочат, че „Вромос.Ком“ ЕООД е ползвател на [ПИ] въз основа на сключен договор за наем от 25.05.2017г. със собственика на имота „Пробан-инвестмънт“ ООД (л.37), като съгласно чл.1, ал.4 от този договор ползването включва изграждането на паркинг за туристически каравани и всички разходи по повод получаване разрешение за тази дейност са за сметка на наемателя. Следователно „Вромос.Ком“ ЕООД е лицето, което осъществява търговската си дейност в имота чрез процесните обекти. Последното обстоятелство не се и оспорва от дружеството.

Представеният наемен договор сам по себе си не доказва друго освен авторство по отношение на процесните обекти, поради което правилно жалбоподателят е определен като адресат на задължението за премахването им.

Противно на изложеното в жалбата, фактите, установени със съставените в хода на административното производство актове са достатъчно ясни, че да позволят точна индивидуализация на обектите, предмет на оспорената заповед.

В случая е разпоредено премахване на обекти, представляващи дървени навеси, изградени над ремонтирани съществуващи бунгала и над каравани, които са включени в обема под навесите. В констативния акт, с който е започнало административното производство, обектите надлежно са описани по вид и размери, а в изготвеното геодезическо заснемане, което е неразделна част от акта и към което препраща и самата заповед, обектите са индивидуализирани и по местонахождение.

От заключението на първата СТЕ се установява, че броят, описанието, размерите и площите на обектите съответстват на тези, които са измерени и нанесени в геодезическото заснемане, изготвено в административното производство.

Поради липса на тотална станция от вещото лице по основната експертиза, по искане на жалбоподателя бе допусната и приета допълнителна СТЕ, вещото лице, по която извърши контролна геодезическа снимка на процесните обекти. В това заключение инж. М. посочва, че по-голяма част от измерените обекти съвпадат по контури и размери с тези по заснемането, извършено от административния орган. Дори и да са налице някои разминавания спрямо данните от служебното геодезическо заснемане, тези разлики не оказват съществено влияние при определяне площите и местонахождението на обектите. Освен това вещото лице поясни, че „използваният от общината метод при геодезическото заснемане е по-добър, защото е снимано основно с дрон и е допълвано с измервания на място с тотална станция и GPS, така че отгоре се вижда цялата картина“.

При това положение съдът намира, че обектите предмет на заповедта са индивидуализирани в достатъчна степен по отношение на тяхното местоположение, размери и обем, което опровергава твърденията на жалбоподателя за допусната неяснота във волята на административния орган.

Материалният закон е приложен правилно.

Обектите, чието премахване е разпоредено, представляват преместваеми по смисъла на §5, т.80 и чл.56, ал.1, т.2 от ЗУТ.

По аргумент от тези разпоредби основни характеристики на преместваемия обект са: да е предназначен за увеселителна, търговска или друга обслужваща дейност; да може след отделянето му от повърхността да бъде преместен в пространството, без да губи своята индивидуалност и възможност да бъде ползван на друго място със същото или подобно предназначение; поставянето му или премахването му не изменя трайно субстанцията или начина на ползване на земята.

Посочените елементи трябва да съществуват кумулативно, тъй като липсата на който и да е от тях е пречка обекта да се квалифицира като премествам.

В случая се установява наличието на първата предпоставка – процесните обекти са поставени и се ползват за нуждите на търговски обекти – места за подслон през летния сезон, като се отдават под наем с търговска цел.

Налице са и другите кумулативни предпоставки. Съгласно експертизата постройките могат да бъдат отделени от повърхността и преместени в пространството, без да изгубят своята индивидуалност. Премахването на бетоновите пети/призми под колоните не изменят субстанцията и начина на ползване на земята, от която се отделят.

Разпореждането за премахване на обектите е издадено въз основа на преценка за осъществен състав на нормата на чл.57а, ал.1, т.1 от ЗУТ и тази преценка е правилна.

Чл.57а, ал.1 от ЗУТ регламентира случаите, в които преместваемите обекти подлежат на премахване, като една от хипотезите е за обекти, поставени без одобрена схема, когато такава се изисква, и/или без разрешение, в противоречие със схемата и/или в противоречие с издаденото разрешение.

В случая са осъществени и двете предпоставки.

По делото няма доказателства за процесните обекти да е издадено разрешение за поставяне по одобрена схема. Този констатиран от административния орган отрицателен факт, може да бъде оборен само с представяне от страна на жалбоподателя на издадено разрешение за поставяне.

По делото е представено разрешение №36/17.06.2022г. за поставяне на преместваеми обекти – „Заведение за хранене тип Фаст-фууд и магазин за пакетирани стоки“ в [ПИ] по КК на [населено място], издадено от главния архитект на Община Царево на осн. чл.56, ал.1, т.2 и ал.2 от ЗУТ (л.41). Посочените в това разрешение обекти не са включени в предмета на оспорената заповед. Освен това представеният документ касае поставяне на обекти в друг поземлен имот, различен от процесния.

По отношение на констатираните общо 50 бр. преместваеми обекти, изпълнени в [ПИ] по КК на [населено място], не е представено надлежно разрешение за поставяне от съответните органи.

Отделно от това следва да се посочи, че с оглед местоположението на тези обекти и предвид нормата на чл.13, ал.3 от ЗУЧК разрешение за поставяне следва да бъде издадено от главния архитект на общината въз основа на схема, одобрена от министъра на туризма, каквато схема няма данни да е одобрявана.

С нормата на чл.57а, ал.6 от ЗУТ е предвидено задължение за административния орган да разпореди на дружествата, доставчици на вода и енергия, да прекратят доставките до определения за премахване обект.

От експертизата по делото се установи, че обектите са свързани към довеждащите и отвеждащите мрежи за електричество и вода. Налице е функциониращо осветление под навесите, а на верандите има и контакти. Следователно обектите са електрифицирани и водоснабдени, поради което в изпълнение на горепосочената разпоредба ответникът правилно е разпоредил дружествата-доставчици на ел. енергия и вода да прекратят доставките до определените за премахване обекти.

В тежест на жалбоподателя е да докаже, че установените обекти, извършени от него, са поставени при спазване на законовите изисквания. В случая такива доказателства не са ангажирани.

След като е доказано поставяне на преместваеми обекти без разрешение и без одобрена схема, то те подлежат на премахване.

Обратно на наведеното възражение, в случая не е налице несъответствие на оспорената заповед с целта на закона. В процедурата по издаване на заповеди по чл.57а от ЗУТ административният орган действа служебно, като при установяване на обекти, които не са поставени по законовия ред, за него не е налице друга законова възможност освен да разпореди премахването им. В този смисъл намесата на общинската администрация в случая е напълно пропорционална на предвидената в закона цел.

По изложените съображения съдът намира, че оспорената заповед е издадена при правилно приложение на процесуалния и материалния закон, поради което жалбата следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

С оглед изхода на спора следва да бъде уважено искането на ответника за присъждане на разноски, които са доказани в размер [рег. номер]. (300 лв. - за възнаграждение на вещо лице [рег. номер].- за адвокатско възнаграждение).

Мотивиран от изложеното и на основание чл.172 АПК, Административен съд – град Бургас, ІV състав,

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Вромос.Ком“ ЕООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], представлявано от управителя Я. В. А., чрез процесуални представители адв. С. А. и адв. М. А., против Заповед №РД-01-138/23.02.2023г., издадена от кмета на Община Царево.

ОСЪЖДА „Вромос.Ком“ ЕООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], представлявано от управителя Я. В. А., да заплати на О. Ц. сума в размер [рег. номер]., представляваща разноски по делото.

Решението, на осн. чл.215, ал.7, т.4 от ЗУТ, е окончателно.