Р Е Ш
Е Н И Е
№………..
град Ловеч, 27.05.2022 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, втори касационен
състав, в открито съдебно заседание на десети май две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мирослав Вълков
ЧЛЕНОВЕ: Габриела Христова Любомира Кръстева
при секретаря Татяна Тотева и в присъствието на
прокурора Кирил Петров, като разгледа докладваното от съдия Кръстева к.а.н.д. №
53 по описа на Ловешки административен съд за 2022 година, за да се произнесе съобрази
следното:
Производството
е по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във
връзка с чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
С
Решение
№ 260001/25.02.2022 г., постановено по НАХД № 986/2020 г. по описа на РС – Ловеч
е потвърдено като законосъобразно
Наказателно постановление /НП/ №20-0906-000616/03.07.2020 г.
издадено от Началник сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Ловеч, с което на И.М.Х.
с ЕГН ********** ***, на основание чл.175а, ал.1, пр.3 от ЗДвП е наложено
административно наказание глоба в размер на 3000 /три хиляди/ лева и лишаване
от право да управлява МПС за срок от 12 месеца, за това, че на 23.06.2020
год., около 22,06
часа в гр. Ловеч, на ул.„Цачо Шишков“ и кръстовището с ул. „Д-р Съйко Съев“,
като водач на собствен лек автомобил БМВ 320 с рег. № ********, при потегляне от
светофарна уредба умишлено не използва пътя съгласно неговото предназначение
/за превоз на хора и товари/, а го използва като рязко и многократно повишава
оборотите на двигателя, с което превърта задвижващите задни колела,
отклонявайки посоката на движение на автомобила в посока ляво – дясно и обратно
по надлъжната му ос, с което е нарушил чл.104б, т.2 от ЗДвП.
Постановеното
решение е обжалвано в законовия срок с касационна жалба от И.Х. чрез адв. В.Н.
от ЛАК.
В
касационната жалба се твърди, че съдебното решение е неправилно и поставено при
нарушения на закона и съществени нарушения на процесуалните правила.
Сочат
се липса на мотиви в съдебното решение по отношение на обстоятелството, че и в
АУАН и НП не е посочено мястото на извършване на нарушението, с което е нарушен
чл. 42, ал.1 от ЗАНН и чл. 57, ал.1, т.5 от ЗАНН. Сочи се, че занасянето на
автомобила се дължи на пътните условия и състоянието на пътната настилка, а не
на умишлени действия на жалбоподателя. Счита, че неоснователно
първоинстанционният съд частично не кредитира показанията на двамата свидетели
– приятели на жалбоподателя.
Касаторът
иска да бъде отменено решението на ЛРС и да се постанови ново решение, с което
да се отмени НП, като се претендират разноски за двете съдебни инстанции.
Жалбата е подадена в срок от надлежна страна,
допустима е и следва да бъде разгледана.
В
съдебно заседание касаторът, редовно призован, не се явява, представлява се от
адв. Н..
Ответникът, редовно призован, се представлява от юрисконсулт
Радков. Оспорва касационната жалба.
Представителят
на Окръжна прокуратура – гр. Ловеч взема становище за неоснователност на касационната
жалба.
Пороците, които касаторът сочи в жалбата си, съдът
определя като нарушение на закона и допуснато съществено нарушение на процесуалните
правила - касационни отменителни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т.2 от НПК
във връзка с чл. 63в от ЗАНН.
Ловешки административен съд, втори касационен
състав, след като извърши преценка на събраните по делото доказателства, с
оглед посочените в жалбата касационни основания, намира, че жалбата е неоснователна.
Пред районния съд са представени
писмени доказателства и са разпитани свидетели. Съдът е събрал всички относими
доказателства за разкриване на обективната истина по делото.
От анализа на събраните доказателства по безспорен
начин се установява, че касаторът на посочената в АУАН дата е управлявал
процесния лек автомобил и не е ползвал пътното платно по предназначение, като е
повишавал рязко оборотите на двигателя, превъртал е задвижващите колела и е
отклонявал вляво и в дясно автомобила по надлъжната ос. Извършеното нарушение е
възприето непосредствено от проверяващите органи - очевидци на нарушението,
които са служители на ОДМВР – Ловеч.
Първоинстанционният съд е извършил всички необходими
процесуални действия за събиране на относимите доказателства за изясняване на
спора, като е уважил всички доказателствени искания на касатора.
При
постановяване на решението съдът е изпълнил служебното си задължение да проведе
съдебното следствие по начин, който е осигурил обективно, всестранно и пълно
изясняване на всички обстоятелства, включени в предмета на доказване по
конкретното дело. Възприетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка
изцяло кореспондира със събраните по делото писмени и гласни доказателства,
които са обсъдени от решаващия състав. Съобразени и преценени са в пълнота
представените по делото доказателства и са направени мотивирани изводи относно
приложението както на материалния, така и на процесуалния закон. Следователно
не се установяват допуснати от решаващия състав съществени нарушения на съдопроизводствените
правила.
Касационният състав напълно възприема изводите на
въззивната инстанция по съществото на спора и счита, че нарушението,
авторството на дееца и неговата вина са правилно установени в хода на
протеклото до момента административно-наказателно производство пред наказващия
орган, както и в съдебното такова, чрез допустими доказателства и
доказателствени средства. Въз основа на установената по делото фактическа
обстановка, въззивният съд е направил правилни и законосъобразни изводи относно
доказаността на извършеното от касатора нарушение. Касационната инстанция
приема, че със своите действия касаторът е осъществил от обективна и субективна
страна нарушение на чл.104б, т.2 от ЗДвП, за което правилно е била ангажирана
административно-наказателната му отговорност. С посочената разпоредба се
въвежда забрана за водачите на МПС да използват пътищата, отворени за
обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното
предназначение за превоз на хора и товари. От обстоятелствената част на
наказателното постановление е видно, че касаторът е санкциониран за това, че
използва пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, освен в
съответствие с тяхното предназначение. Следва да се отбележи, че
административно-наказващият орган точно и ясно е посочил извършените от водача
действия, с оглед на което правилен се явява изводът, че начинът на шофиране на
касатора не представлява използване на път за обществено ползване в
съответствие с основната цел на пътищата, а именно за превоз на хора и товари.
Аналогичният извод, до който е достигнал въззивният съд, се споделя и от
настоящата инстанция.
Съдът намира за неоснователни твърденията на касатора
за извършен неправилен анализ на доказателствата, водещи до незаконосъобразност
на постановеното решение. От обстоятелството, че след преценка на
доказателствата са направени едни, а не други изводи, без да са изопачени доказателствата
и без да се е стигнало до логично противоречие в обосновката, не води до извод,
че решението е незаконосъобразно и постановено при неизяснена фактическа
обстановка. В настоящия случай извършеното от касатора административно
нарушение на чл.104б, т.2 от ЗДвП е категорично доказано. Установените от
районния съд данни законосъобразно са го мотивирали да приеме, че касаторът е
извършил вмененото му нарушение от субективна и обективна страна, в резултат на
което законосъобразно административно-наказващия орган e ангажирал административно-наказателната
му отговорност.
Както в касационната жалба така и в съдебно заседание
касаторът, твърди, че в първоинстанционното съдебно решение липсват мотиви по
отношение на обстоятелството, че и в АУАН и НП не е посочено мястото на
извършване на нарушението, с което е нарушен чл. 42, ал.1 от ЗАНН и чл. 57,
ал.1, т.5 от ЗАНН.
Настоящият касационен състав счита, посоченото
възражение за неоснователно, като Ловешкият районен съд е представил подробни
мотиви и е установил по безспорен начин от събраните писмени и гласни
доказателства местоизвършването на нарушението. От съставения АУАН, издаденото
НП, от показанията, както на служителите на АНО, така и от показанията на свидетелите
посочени от жалбоподателя, се потвърждава фактът, че именно Х. е управлявал лек
автомобил „БМВ 320" с рег.№ ******** на 23.06.2020 г., около 22:06 часа в
гр.Ловеч, на кръстовището образувано от улиците ул."Димитър Пъшков",
„Д-р Съйко Съев" и „Цачо Шишков".
ЛРС е изложил подробни мотиви защо кредитира
показанията на едни свидетели, и защо не кредитира в цялост показанията на
друга група свидетели. Настоящата касационна инстанция споделя изложеното в
решението относно кредитирането на свидетелските показания. Решаващият съд се е
мотивирал кои свидетелски показания кредитира и кои не, като по релевантните
факти обосновано е дал превес на свидетелските показания на служителите на административно-наказващия орган, от
които категорично се установява мястото и датата на извършеното нарушение, като
същите са пълни, логични и последователни и не са оборени от събраните гласни и
писмени доказателства. За пълнота на изложението следва да се отбележи, че
полицейските служители са очевидци и имат непосредствена представа и възприятия
за нарушението. Районният съд обосновано е дал вяра на тези свидетели, за
посочените обстоятелства, приемайки ги за обективни като непротиворечиви,
логични, убедителни и съответстващи на събраните по делото доказателства.
Възприел е правилна фактическа обстановка, кредитирайки показанията за
посочените обстоятелства на актосъставителя и свидетелите при съставяне на
АУАН, дадени след предупреждение за отговорността по чл.290 от НК. По делото не
са налични каквито и да е данни за тяхната заинтересованост от изхода на делото
или пък необективност.
При тази фактическа установеност не може да бъде
споделена тезата на нарушителя, че става въпрос за случайно деяние, поради
мокра настилка и наклон на пътя. От показанията на служителите на АНО се
установява, че поднасянето на автомобила не е бил изолиран случай, а няколко на
брой поднасяния, едновременно придружени с няколкократно форсиране на
двигателя. По време на извършване на проверката на жалбоподателя през
кръстовището в същата посока са преминали и други автомобили, но никой от тях
не е поднесъл, от което следва, че усукването на автомобила управляван от Х. е
било целенасочено, а не неволно следствие на мократа пътна настилка. Но дори и
да се приеме, че водачът първоначално е загубил контрол върху управляваното от
него МПС, това обяснение е нелогично при описаното няколкократно повтарящо се форсиране
и завиване вляво и вдясно, и затова правилен е изводът, че става
въпрос за умишлено и съзнателно опасно шофиране, посредством занасяне на
автомобила в различни посоки с превъртане на задните колела. Този начин на
управление на МПС не представлява използване на път за обществено ползване в
съответствие с основната цел на пътищата – за превоз на хора и товари. Подобно
поведение по оживени улици в населените места застрашава живота и здравето на
останалите участници в движението, поради което се характеризира с висока
степен на обществена опасност.
Законосъобразно решаващият състав е приел, че
извършеното от Х. деяние не може да бъде квалифицирано като маловажно по
смисъла на чл.28 от ЗАНН. С подобни действия се създава висок риск от допускане
на пътно-транспортни произшествия, застрашаващи живота и здравето не само на
самия нарушител, но и на останалите участници в пътното движение, а водачът на
МПС при всички случаи дължи съответната грижа по отношение опазването живота и
здравето на околните.
АУАН и НП са съставени и издадени в
сроковете по чл. 34 от ЗАНН. НП съдържа всички необходими реквизити съгласно
изискванията на закона и при издаването му е спазен процесуалният ред. Наложените
административни наказания глоба и лишаване от право да управлява МПС са във
фиксирания размер, предвиден за процесното административно нарушение в
санкционната норма на чл.175а, ал.1, пр.3 от ЗДвП и са законосъобразно
определени, съответно отговарят на целите на закона, очертани в чл.12 от ЗАНН.
Въз основа на така установената фактическа обстановка,
ЛРС е достигнал до единствения възможен правен извод, че издаденото НП е
законосъобразно.
С оглед изложеното, касационният
състав намира, че касационната жалба е неоснователна.
По изложените
съображения и на основание чл. 221, ал.2 от АПК, във вр. с чл.63в от ЗАНН
Ловешки административен съд, втори касационен състав,
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение
№ 260001/25.02.2022 г., постановено по НАХД № 986/2020 г. по описа на РС –
Ловеч, като законосъобразно.
Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: