О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№………..….…./………………………… г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,
ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно
заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЮЛИЯ БАЖЛЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА МАКАРИЕВА
МЛ.С. ТАНЯ КУНЕВА
като разгледа докладваното от младши съдия Кунева
възз. гр. дело № 2726 по описа за 2018 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК и е образувано по въззивна жалба с вх. № 60122/14.09.2018 г. на Д.Д.И., Ц.Д.И., Д.Д.Д., А.В.К., Р.Ц.Й.,
Я.Ц.А., Т.Р.Й., Д.А.Ц., Ж.А.Ц., Д.Д.В., С.Я.Я., Г.Я.Я., Елена Александровна Славова и Тодор Иванов С. (конституирани на
основание чл. 227 ГПК като наследници И.Т.С.), всички чрез адв.
С.Б. и М.Т. и въззивна жалба с вх. №
59974/13.09.2018 г. на Ц.Д.Д. и П.Т.И., чрез адв. С.К., и двете жалби срещу Решение №4908/21.08.2018 г.,
поправено с решение № 4728/21.11.2018 г., постановено по гр.д. №4908/2017г. по
описа на ВРС, XXVI състав.
Въззивната жалба с вх. № 60122/14.09.2018 г. на ищците в първоинстанционното
производство е срещу решението на ВРС в
частта, в която са отхвърлени
предявените от Д.Д.И., Ц.Д.И., Д.Д.Д.,
А.В.К., Р.Ц.Й., Я.Ц.А., Т.Р.Й., Д.А.Ц., Ж.А.Ц., Д.Д.В.,
С.Я.Я., Г.Я.Я. и И.Т.С., срещу Ц.Д.Д. и П.Т.И. искове по чл.26, ал.1, предл.1
от ЗЗД за прогласяване за нищожен на сключения между ответниците
Ц.Д.Д. и П.Т.И. на 15.11.2012 г., обективиран в нотариален акт № 167, том I, рег. № 3456, дело № 151/2012 г. на
нотариус Петранка Д., рег. № 332 на НК, договор за дарение на недвижим имот, представляващ ½ ид.ч. от дворно място в гр. Варна, ул. „П. Берон” № 6, с
идентификатор 10135.1026.355 по КК и КР
на гр. Варна с площ от 280 кв.м., а по акт за собственост – 287 кв.м., при
граници: 10135.1026.351, 10135.1026.354, 10135.1026.364, 10135.1026.360 и
10135.1026.356, ведно с ½ ид.ч. от жилищната
сграда с площ от 54 кв.м. с идентификатор 10135.1026.355.1 по отношение на 18/48 ид.ч. от имота, поради противоречие със закона, както и
предявените в условията на евентуалност
искове по чл.26, ал.1, предл.3 от ЗЗД за обявяване на същия договор за дарение за нищожен по отношение на 18/48 ид.ч. от имота поради противоречие с добрите нрави. В
жалбата се излагат доводи за недопустимост, евентуално неправилност на
решението. Сочи, че съдът се е произнесъл по непредявен иск, тъй като първият
предявен от ищците иск е за установяване на нищожност на дарствената
сделка по отношение на 18/48 ид.ч. като дарение на
бъдеща вещ на основание чл. 226 от ЗЗД, а не както неправилно е квалифицирал
съдът по чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД, поради противоречието й със закона. В
тази връзка намира, че погрешната правна квалификация е довела до неправилно
разпределение на доказателствената тежест и
неправилни указания до страните за ангажиране на доказателства. По евентуалния
иск за нищожност на дарението, поради нарушаване на добрите нрави посочва, че
страната е навела съображения в тази насока, обосновавайки, че ответникът Ц.Д.
е действал недобросъвестно и в разрез с установения правов ред като съзнателно
е представил пред нотариуса при изповядване на сделката документ за
собственост, по който правата му са отречени със съдено решение. Намира, че
съдът не е обсъдил всички събрани по делото писмени и гласни доказателства,
както и релевираните от страните възражения. Моли се за обезсилване на
решението, евентуално отмяната му и присъждане на разноски за двете инстанции.
В срока
по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор от насрещната страна Ц.Д.Д. и П.Т.И., чрез адв. С.К., с който се оспорва въззивната жалба. Релевира доводи за
неоснователност на изложените в жалбата оплаквания. Посочва, че искът на ищците
е правилно квалифициран с оглед поддържаното в първата инстанция твърдение, че
ответникът Д. е дарил повече права от притежаваните. Настоява, че приетата от делбения съд недействителност на сделката ползва само
наследниците на увредената съпруга, но не и третите лица. Намира за преклудирано
искането за извършване на повторен доклад по делото с оглед предоставената от
първоинстанционния съд възможност за релевиране на
възражения в тази насока. Моли се за потвърждаване на решението в тази част и
присъждане на разноски.
Въззивната жалба с вх. № 59974/13.09.2018 г. на ответниците Ц.Д.Д. и П.Т.И. е срещу
решението на ВРС в частта, в която се признава за установено по отношение на Д.Д.И., Ц.Д.И., Д.Д.Д., А.В.К., Р.Ц.Й.,
Я.Ц.А., Т.Р.Й., Д.А.Ц., Ж.А.Ц., Д.Д.В., С.Я.Я., Г.Я.Я. и И.Т.С., че П.Т.И. не е собственик
на следния недвижим имот: 18/48 ид.ч. от дворно
място в гр. Варна, ул. „П. Берон” № 6, с
идентификатор 10135.1026.355 по КК и КР
на гр. Варна с площ от 280 кв.м., а по акт за собственост – 287 кв.м., при
граници: 10135.1026.351, 10135.1026.354, 10135.1026.364, 10135.1026.360 и
10135.1026.356, ведно с 18/48 ид.ч. от жилищната
сграда с площ от 54 кв.м. с идентификатор 10135.1026.355.1., на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК. В жалбата
се излага, че решението в обжалваната част е неправилно, поради нарушение на
материалния закон, допуснати процесуални нарушения и необоснованост, поради
което се моли за неговата отмяна. Счита се, че незаконсоъобразно
е извършено изменение на исковата претенция на ищците от положителен иск за
собственост в отрицателен такъв. Отделно твърди, че уточняваща искова молба не
е подписана от Р.Й., Я.А., Т.Й., Д.Ц., Ж.Ц., Д.Д.В., С.Я., Г.Я.Я. и И.Т.С. или техен представител, поради което следвало
делото спрямо тях да бъде прекратено. Подчертава, че извършената дарствена сделка няма вещно-прехвърлително
действие единствено спрямо уредената съпруга на Илия И. и нейните наследници, но
не и наследниците на разпоредилия се с ид.част от
имота съпруг И.. Настоява, че с извършените от наследодателя на ищците
фактически действия по разделяне на плодовете от имота с Ц.Д. е демонстрирана
волята на дарителя, че дарението е валидно и собственик на ½ част от
имота е Д.. Намира за доказано релевираното
възражение за придобиване на ½ ид.ч. от
процесния имот по давност, упражнявана от Ц.Д. за периода от 08.2000 г. до
11.2012 г., позовавайки се на събраните по делото гласни доказателства.
В срока
по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор от насрещната страна Д.Д.И., Ц.Д.И., Д.Д.Д., А.В.К., Р.Ц.Й.,
Я.Ц.А., Т.Р.Й., Д.А.Ц., Ж.А.Ц., Д.Д.В., С.Я.Я., Г.Я.Я., Е. А. С. и Т. И. С.
(конституирани на основание чл. 227 ГПК като наследници И.Т.С.), всички чрез адв. С.Б. и М.Т., с който се оспорва
въззивната жалба. Релевира доводи за неоснователност на изложените в жалбата
оплаквания. Намира депозираната от Ц.Д. въззивна жалба за недопустима и моли за прекратяване на
производството по нея. Противопоставя се на изложените в жалбата твърдения за
произнасяне на съда по непредявен спор. Подчертава, че с решение по гр.д.
№2973/1995 г. на ВРС, ХХ състав, на което се позовавали ищците, Ц.Д. е изключен
от делбата и в мотивите на същото е прието че дарствената
сделка е недействителна и не поражда вещнопрехвърлително
действие. Моли се за потвърждаване на
решението в тази част и присъждане на разноски.
Настоящият съдебен
състав на ВОС, в рамките на извършената проверка относно допустимостта на
производството и редовността на жалбите, констатира следното:
По въззивната жалба с вх. № 60122/14.09.2018 г. на Д.Д.И., Ц.Д.И., Д.Д.Д., А.В.К., Р.Ц.Й., Я.Ц.А., Т.Р.Й., Д.А.Ц., Ж.А.Ц., Д.Д.В., С.Я.Я., Г.Я.Я., Е.А. С. и Т. И. С. (конституирани на основание чл. 227 ГПК като наследници И.Т.С.), всички чрез адв. С.Б. и М.Т.:
Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от
легитимирани лица, чрез надлежно упълномощени процесуални представители, срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт, и е процесуално допустима.
Представени са доказателства за внасяне на дължимата
държавна такса по сметка на ВОС. Жалбата отговаря на останалите изисквания на
чл. 260, т. 1, 2, 4 и 7 и чл. 261 от ГПК.
Въззивниците са поискали даване на
указания относно релевантните факти и разпределение на доказателствената
тежест по тях, поради допуснати процесуални нарушения при докладване на делото.
Настоящият състав намира, че не следва да се извършва
нов доклад по делото, доколкото дадената от първоинстанционния съд правна
квалификация съответства на наведените от ищците факти с исковата молба, както
и не се констатираха допуснати процесуални нарушения при докладване на делото. Ето защо, съдът намира, че не са налице хипотезите на т. 1, 2 и 3 от ТР № 1/2013 г. на ОСГТК,
налагащи даване указания на страните по правната квалификация на иска,
разпределение на доказателствената тежест и
възможност за ангажиране на доказателства, респ. служебно събиране на такива.
Производството по тази жалба следва да се насрочи за
разглеждане в открито съдебно заседание с призоваване на страните.
По въззивната жалба с вх. № 59974/13.09.2018 г.:
Същата
депозирана от името на Ц.Д.Д. и П.Т.И. чрез адв. С.К. срещу решението на ВРС в частта, в която
отрицателния установителен иск за собственост на
ищците е уважен срещу П.И.. В жалбата са изложени съображения за неправилност
на извода на първоинстанционния съд за неоснователност на възражението за
придобиване на процесния имот по давност от Ц.Д., праводател
на ответника. Страни обаче по този иск (чл.124 от ГПК) са гореизброените ищци и
ответника П.И., тъй като същият е насочен само срещу него. Мотивите на съдебния
акт не се ползват със сила на пресъдено нещо, поради
което не подлежат на обжалване. Упражняването на чужди права пред съд е
допустимо само в изрично предвидените от закона случаи по аргумент от чл. 26,
ал. 2 от ГПК. В тази връзка, следва да се предостави възможност на
жалбоподателя Ц.Д.Д. да заяви изрично дали поддържа
подадената от негово име въззивна жалба срещу решението на ВРС и да уточни
правния си интерес от обжалването.
Отделно от това, във въззивната жалба са наведени съображения за
неправилност на първоинстанционния съдебен акт в частта за разноските. Редът за преразглеждане на определените в съдебния акт
разноски е установен в разпоредбата на чл. 248 от ГПК, поради което следва да
се предостави възможност на жалбоподателите изрично да уточнят дали обективираното във въззивната жалба оплакване срещу
разноските съставлява искане за изменение на решението на ВРС в частта за
разноските.
Водим от
горното, съставът на въззивния съд
О П Р Е Д
Е Л И:
НАСРОЧВА производството по въззивната жалба с вх. № 60122/14.09.2018
г. на Д.Д.И., Ц.Д.И., Д.Д.Д.,
А.В.К., Р.Ц.Й., Я.Ц.А., Т.Р.Й., Д.А.Ц., Ж.А.Ц., Д.Д.В.,
С.Я.Я., Г.Я.Я., Е..А.С. и Т.
И. С. (конституирани на основание чл. 227 ГПК като наследници И.Т.С.), всички
чрез адв. С.Б. и М.Т., по която е образувано в. гр. дело № 2726/2018 г. по описа на ВОС, за разглеждане в о.с.з. на 05.03.2019г. от 09,30 часа, за която дата и
час да се призоват страните.
ОСТАВЯ БЕЗ ДВИЖЕНИЕ производството по въззивната жалба с вх. № 59974/13.09.2018 г., депозирана от Ц.Д.Д. и П.Т.И.,
чрез адв. С.К..
УКАЗВА на жалбоподателите Ц.Д.Д. и П.Т.И. чрез адв. С.К., в едноседмичен срок от
съобщението да отстранят нередовностите по жалбата,
като:
1/ жалбоподателя Ц.Д.Д. да заяви изрично дали поддържа подадената от негово име
въззивна жалба с вх. № 59974/13.09.2018 г. срещу
решението на ВРС в частта, в която отрицателния установителен
иск за собственост на ищците е уважен срещу П.И. и да уточни правния си интерес
от обжалването;
2/ се уточни дали
инкорпорираното във въззивна жалба с вх. № 59974/13.09.2018. искане за ревизиране на решението в частта му за разноските съставлява
молба по чл. 248 от ГПК.
УКАЗВА на жалбоподателите, че при
неизпълнение на горните указания въззивната жалба на Ц.Д. ще бъде върната, а в
частта по оплакванията по разноските жалбата няма да бъде разгледана, на
основание чл. 101, ал. 3 ГПК.
УКАЗВА НА СТРАНИТЕ за възможността да уредят
спора по извъсъдебен ред, като съобразно разпоредбата
на чл. 78, ал. 9 от ГПК, при приключване на делото със спогодба, на ищеца се
връща половината от внесената държавна такса, както и за възможността да
разрешат спора, чрез медиация, като ползват Центъра
по медиация, разположен на 4 етаж в
сградата, в която се помещава Съдебно-изпълнителна служба при Pайонен съд Варна на адрес: гр. Варна, ул. „Ангел
Кънчев" № 12.
Определението
не подлежи на обжалване.
Препис от определението да се връчи на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.