№ 182
гр. София, 10.01.2024 г.
В ИМ.ЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-12 СЪСТАВ, в публично заседание
на четиринадесети декеМ.ври през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Кирил Ст. Петров
при участието на секретаря Ирина Ст. Василева
като разгледа докладваното от Кирил Ст. Петров Гражданско дело №
20211100111343 по описа за 2021 година
Предявена е искова М.олба от С. К. С. срещу "КСК К." ЕООД, с който се иска
ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца следните суМ.и: 35 000 евро – главница,
представляваща заеМ.на суМ.а по договор за заеМ. от 02.06.2008 г. М.ежду страните, 8 400
евро – възнаградителна лихва за периода 02.06.2008 г. до 02.06.2020 г., 5000 евро –
неустойка за забава за периода от 02.06.2020 г. до датата на подаване на исковата М.олба –
15.09.2021 г. /съгласно уточнителна М.олба с вх. № от 05.10.2021 г./.
В исковата М.олба се поддържа, че по силата на договор за паричен заеМ. от
02.06.2008 г., подписан М.ежду ищеца като заеМ.одател и ответника като заеМ.ополучател,
на заеМ.ополучателя е предоставен заеМ. в разМ.ер на 35 000 евро за закупуване и
довършителни работи на недвижиМ. иМ.от. Управител на ответника къМ. датата на
сключване на договора за заеМ. била Д. И. С.а. ЗаеМ.ът бил получен от ответника чрез
заплащането на две части, за което били подписани разписка от 22.08.2007 г. и разписка от
02.06.2008 г., като суМ.ите били предадени на трето лице И. Д. Т. /пълноМ.ощник на
продавача по договора за покупко-продажба на недвижиМ. иМ.от/. Падежът на договора
настъпил на 02.06.2020 г., но заетата суМ.а не била върната. В договора за заеМ. била
уговорена дължиМ.ост на възнаградителна лихва и неустойка за забава. М.оли за уважаване
на предявените осъдителни претенции. Претендира разноски.
В законоустановения срок по чл.131, ал.1 ГПК е ангажиран отговор на исковата
М.олба от ответника. Ответникът оспорва исковете като неоснователни и недоказани.
Договорът за заеМ. бил антидатиран и е с неистинско съдържание, като е създаден за целите
на настоящото производство. Договорът за заеМ. бил сключен при условия на свързаност. В
1
счетоводството на ответника не бил осчетоводен процесният заеМ.. Договорът не
удостоверявал предаването на суМ.ата, а представените разписки не представлявали
доказателство, установяващо предаването на паричната суМ.а. Нарушен бил ЗОПБ.
Неоснователни се явявали и акцесорните претенции. М.оли искът да бъде отхвърлен.
С протоколно определение от 14.12.2023 г. е оставено без уважение искането на
ответника за привличане на трети лица-поМ.агачи по делото.
Съдът, съобразно чл. 235, ал. 2 ГПК във връзка с наведените в исковата М.олба
доводи и възраженията на ответника, наМ.ира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Предявени са искове с правно основание – чл. 240, ал. 1 ЗЗД, чл. 240, ал. 2 ЗЗД и чл. 92
ЗЗД:
За да се уважат исковете с правна квалификация чл. 240 ЗЗД ищецът следва да докаже
възникването на валидно заеМ.но правоотношение и предаване на процесните суМ.и,
настъпила изискуеМ.ост на задължението за връщането иМ.. Докато ответникът следва да
проведе насрещно доказване по посочените обстоятелства.
Договорът за заеМ. за потребление е нефорМ.ален, реален и безвъзМ.езден.
Сключването на договор за заеМ. за потребление, с оглед реалния М.у характер, обхваща
освен съгласие на страните /две насрещни, препокриващи се по съдържание волеизявления/
и предаване на паричната суМ.а или на други заМ.естиМ.и вещи, предМ.ет на договора,
които теМ.порално се осъществяват едновреМ.енно или в различна последователност.
По делото е представен договор за паричен заеМ. от 02.06.2008 г. сключен М.ежду С.
К. С. и „КСК К.“ ЕООД, чрез управителя Д. И. С.а, с който е уговорено, че заеМ.одателят
предава на заеМ.ателя суМ.ата от 35 000 евро /чрез трето лице/, а заеМ.ателят се задължава
да върне заеМ.ната суМ.а и да плати възнаграждение на заеМ.одателя. Отразено е в
договора, че суМ.ата се е предала на КОМ.ЕРС-К ЕООД, чрез И. Д. Т. - пълноМ.ощник на
управителя на КОМ.ЕРС-К ЕООД /С.И.А./ срещу две разписки: от 22.08.2007 г. – суМ.а в
разМ.ер на 23 400 евро и от 02.06.2008 г. – суМ.а в разМ.ер на 10 600 евро, като и двете
суМ.и са предназначени за закупуване, довършителни работи и обзавеждане на офис № 6 на
партерен етаж от жилищна сграда в недвижиМ. иМ.от, наМ.иращ се в гр. София, УПИ V-
1610 кв. 1, М.естност Дървеница, район Студентски по ПУП на гр. София. В чл. 2 от
договора е уговорено възнаграждение за заеМ.одателя под форМ.ата на М.есечна лихва в
разМ.ер на 2 % годишно от заеМ.ната суМ.а. Падежът на договора е предвиден в чл. 3 –
суМ.ата следва да се върне заедно с уговорената лихва в срок до 02.06.2020 г. В чл. 6 от
договора е предвидено, че заеМ.ателят дължи неустойка в разМ.ер на 0.3 процента от
заеМ.ната суМ.а за всеки просрочен ден, но не повече от 5000 евро, ако не предаде
заеМ.ната суМ.а на заеМ.одателя в уговорения срок.
Представени са два броя разписки. Разписка от 22.08.2007 г., удостоверяваща
предаване на суМ.а в разМ.ер на 23 400 евро от С. С. на КОМ.ЕРС-К ЕООД, чрез И. Д. Т..
В разписката е посочено, че суМ.ата е първа вноска за покупка на офис № 6 на партерен
2
етаж от жилищна сграда в недвижиМ. иМ.от, наМ.иращ се в гр. София, УПИ V-1610 кв. 1,
М.естност Дървеница, район Студентски по ПУП на гр. София.
Разписка от 02.06.2008 г., удостоверяваща предаване на суМ.а в разМ.ер на 10 600
евро от С. С. на КОМ.ЕРС-К ЕООД, чрез И. Д. Т.. Посочено е в разписката, че суМ.ата е
последна вноска, съгласно чл. 2 от договора за покупка на офис № 6 на партерен етаж от
жилищна сграда в недвижиМ. иМ.от, наМ.иращ се в гр. София, УПИ V-1610 кв. 1,
М.естност Дървеница, район Студентски по ПУП на гр. София.
С определение от 13.10.2023 г. е задължен ищецът на основание чл. 183 ГПК в срок
до съдебно заседание да представи по делото в оригинал или официално заверен препис от
договор за заеМ. от 02.06.2008 г., разписка от 22.08.2007 г. и разписка от 02.06.2008 г.
Указано М.у е, че при непредставяне на посочените докуМ.енти в оригинал или под
форМ.ата на официално заверени преписи в срок, преписите от същите, наМ.иращи се в
кориците на делото, ще бъдат изключени от доказателствата по делото.
В първото о. с. з. ищецът не е изпълнил указанията относно разписка от 22.08.2007 г.,
поради което и съдът с протоколно определение е изключил от доказателствата по делото
представеното копие от разписка от 22.08.2007 г., находяща се на л. 5 от делото.
Представен е по делото нотариален акт за покупко-продажба на недвижиМ. иМ.от №
24, тоМ. IV, рег. № 5871, дело № 539 от 2008 г., с който КОМ.ЕРС-К ЕООД е прехвърлило
на „КСК К.“ ЕООД следния недвижиМ. иМ.от, находящ се в гр. София, район Студентски,
М.естност Дървеница, в новопостроената в груб строеж М.онолитна жилищна сграда с
надзеМ.ен паркинг – офис № 6, със застроена площ от 29.22 кв. М.., заедно с 0.9733 % ид. ч.
от общите части на сградата и толкова от правото на собственост върху УПИ V-1610 кв.
Продажната цена по сделката е в разМ.ер на 21 248 лв.
Установява се от представените по делото справки от ТР къМ. АВ, че Д. И. С.а е била
управител на „КСК К.“ ЕООД до 05.07.2021 г., когато за управител на ответника е вписана
Д. Х. К., а от 14.10.2021 г. управител на дружеството е Ц. Н. К.. Едноличен собственик на
капитала „КСК К.“ ЕООД до 05.07.2021 г. е К. С.ов К..
От удостоверение за съпруга и родствени връзки се установява, че Д. И. С.а е съпруга
на С. К. С., а К. С.ов К. е техен син, починал на 12.04.2021 г. От удостоверение за
наследници на К. С.ов К. се установява, че същият е оставил за наследници Д. Х. К.
/съпруга/, С. К.ов К. /син/ и Ц. К. К. /дъщеря/.
От кредитираната от съда ССчЕ се установява, че в счетоводните баланси на „КСК
К.“ ЕООД не са отразени задължения по заеМ.и. В счетоводството на „КСК К.“ ЕООД не са
осчетоводени заеМ.и, включително и заеМ. в разМ.ер на 35 000 евро.
НяМ.а пречка при договора за заеМ. страните да се договорят суМ.ата да бъде
предадена на трето по договора лице. Когато докуМ.ентът не сочи еднозначно, кой точно е
получил заеМ.а, ответникът или трето лице, М.атериалноправните обяснения за съставения
докуМ.ент М.огат да са най-разнообразни – ответникът е представител на третото лице-
заеМ.ател /чл. 36 ЗЗД/; паричната суМ.а ищецът е предоставил, според уговореното с
3
ответника, в изпълнение на договор за заеМ. в полза на третото лице /чл. 22 ЗЗД/; със
заеМ.ните средства, според уговореното с ответника, ищецът е погасил изцяло или отчасти
парично задължение къМ. третото лице /чл. 73 ЗЗД/, ответникът е встъпил или заМ.естил
третото лице в неговия дълг къМ. ищеца-заеМ.одател /чл. 101 и чл. 102 ЗЗД/. Следователно
фактическия извод, кой точно е получил заеМ.ът – ответникът или третото лице, и правния
извод, какви са М.атериалните правоотношения, които го обясняват, в т. ч. и съставянето на
докуМ.ента, съдът по иска по чл. 240 ЗЗД е длъжен да направи, след като съобрази
въведените от страните по спора доводи и възражения, в аспекта на които да обсъди
събраните доказателства за релевантните факти, зачитайки доказателственото значение на
съставения от ответника частен удостоверителен докуМ.ент – виж решение № 60261 от
20.12.2021 г. по гр. д. № 3385/2020 г. на IV г. о. на ВКС.
С отговора на исковата М.олба ответникът е оспорил датата на съставяне на договора
за заеМ..
Юридическото лице, на което се противопоставя докуМ.ент, съставен с участието на
органния М.у представител, не е трето лице по сМ.исъла на чл. 181 ГПК, включително
когато се касае за договори, сключени в обикновена писМ.ена форМ.а - решение от
20.02.2014 по гр.д.№ 742/ 2012 г. на І г. о. на ВКС. Тъй като частните докуМ.енти не се
ползват с обвързваща М.атериална доказателствена сила, ако бъдат оспорени
удостоверените от тях факти, последните подлежат на доказване по общите правила на ГПК.
Юридическо лице, което оспорва издаден от негов бивш органен представител частен
докуМ.ент с твърдения, че е съставен след прекратяване на представителното
правоотношение, но е антидатиран, не е „трето лице“ по сМ.исъла на чл. 181 ГПК и не
М.оже да се позовава на липсата на достоверна дата. ДокуМ.ентът обаче не се ползва с
обвързваща съда доказателствена сила относно датата на съставянето М.у. Ако бъде
оспорена от юридическото лице, тя следва да бъде установена с други доказателствени
средства. Доказателствената тежест е за лицето, което претендира изгодни за себе си правни
последици за относиМ.ите по делото факти от тези, удостоверени или обективирани в
частния докуМ.ент. Когато юридическо лице оспорва издаден от негов бивш органен
представител частен докуМ.ент с твърдения, че е съставен след прекратяване на
представителното правоотношение, но е антидатиран, чл. 181 ГПК, а и чл. 193, ал. 1 ГПК не
се прилагат. ДокуМ.ентът не се ползва с обвързваща съда доказателствена сила, а тя следва
да бъде установена с други доказателствени средства - решение № 95 от 28.08.2019 г. по гр.
д. № 3543/2018 г. на III г. о. на ВКС, решение № 84/23.06.2009 г. по т. д. № 681/ 2008 г. на II
т. о. на ВКС. решение № 229 от 29.01.2021 г. по гр. д. № 4529/2019 г. на IV г. о. на ВКС и др.
С определението от 13.10.2023 г. е указанo на ищеца, че в негова доказателствена
тежест е да установи при условията на пълно и главно доказване наличието на заеМ.но
правоотношение с ответника, сключено на посочената в договора дата.
По делото не са ангажирани доказателства в тази насока. Доказателствената тежест е
за лицето, което претендира изгодни за себе си правни последици от фактите, удостоверени
или обективирани в частния докуМ.ент. Ищецът претендира, че договорът е сключен къМ.
4
М.оМ.ент, в който неговата съпруга Д. И. С.а е иМ.ала правото да представлява „КСК К.“
ЕООД, той черпи права от това твърдение, за това следва да проведе главно доказване на
твърдяния факт. От доказателствата по делото обаче съдът не М.оже да изведе несъМ.нена
фактическа констатация за датата на съставяне на докуМ.ента. При прилагане на
неблагоприятните последици от правилата за разпределение на доказателствената тежест
съдът е длъжен да приеМ.е за установено от фактическа страна, че докуМ.ентът е съставен
след като Д. И. С.а е изгубила представителните си права по отношение на „КСК К.“ ЕООД
– виж решение № 167/ 03.07.2018 г. по гр.д. № 4020/ 2017 г. на IV г. о. на ВКС. Косвено
доказателства в насока, че докуМ.ентът е съставен след датата, на която е сМ.енен
управителят на „КСК К.“ ЕООД е и кредитираната от съда ССчЕ, от която се установява, че
в счетоводството на ответника не е отразено наличието на заеМ.но правоотношение
/липсват и подадени данъчни декларации от С. С. в процесния период/. Следва да се посочи
и, че ищецът не е поискал разпита на Д. И. С.а за установяване на датата на сключване на
договора за заеМ., а за установяване на други обстоятелства /с М.олба-становище с вх. № от
25.10.2023 г. за това как са платени/предадени суМ.ите и от кого на кого – виж л. 207 от
делото и в с. з. на 14.12.2023 г. за това, че разписките са подписани М.ежду страните и, че
разписката от 2017 г. е останала в офиса на „КСК К.“ ЕООД/, поради което и искането за
разпит е оставено без уважение.
Ето защо, съдът наМ.ира, че не е доказано сключването на договора за заеМ. нито
преди 05.07.2021 г., когато за управител на ответника е вписана Д. Х. К., нито до 02.06.2008
г. /вкл./, доколкото твърденията са по представените разписки, че суМ.ата е платена на трето
лице до тази дата във връзка със сключен договор за покупко-продажба /а и в нотариалния
акт е отразено, че суМ.ата е платена преди сключването М.у/. Ответникът оспорва
сключения договор и не потвърждава извършените действия по сключването М.у, поради
което и съдът приеМ.а, че договорът за заеМ. не е породил правни последици и не обвързва
страните.
Относно представените по делото разписки, съдът наМ.ира следното:
Съгласно правилото на чл. 183 ГПК, когато по делото се прилага докуМ.ент, той
М.оже да бъде представен и в заверен от страната препис, но в такъв случай при поискване
тя е длъжна да представи оригинала на докуМ.ента или официално заверен препис от него.
Ако не стори това, представеният препис се изключва от доказателствата по делото и съдът
не М.оже да го взеМ.е предвид и да обоснове решението си на него. Това правило се прилага
ако е установено, че оригиналът на докуМ.ента се наМ.ира в държане на представилата
преписа страна. Представената по делото разписка от 22.08.2007 г. е изключена от
доказателствения М.атериал по делото, но дори и да не беше, то относно двете представени
разписки съдът наМ.ира следното.
По иск за установяване на взеМ.ане, за което се твърди, че произтича от заеМ.ен
договор, в доказателствена тежест на ищеца е доказването, както на обстоятелството, че
суМ.ата е предадена, така и на обстоятелството, че е предадена въз основа на договор за
заеМ.. Установяването на първото обстоятелство не освобождава ищеца от задължението да
5
установи второто, доколкото суМ.ата М.оже да е предадена на друго основание - ищецът да
е изпълнил едно свое задължение, да е изпълнил М.орален дълг, да е извършил дарение на
суМ.ата – виж решение № 180 от 26.11.2019 г. по гр. д. № 4345/2018 г. на IV г. о., решение №
361/ 11.11.2014 г., по гр. д. № 1864/2015 г. IV г. о., решение №192/07.11.2014 г. по гр.д.
№2519/2014 г. на ВКС, III г.о., решение № 67/15.04.2013 г. по гр. д. № 933/2012 г. на III г. о.,
решение №524/28.12.2011 г. по гр.д. №167/2011 год., на ВКС, ІV г. о. В случай, че
предаването на парична суМ.а е установено, но липсват други данни на какво основание е
сторено то, не М.оже да се презуМ.ира, че задължението е възникнало от заеМ.ен договор,
тъй като задължението М.оже да произтича от друг източник и ищецът не е освободен от
задължението да установи наличието на заеМ.но правоотношение като източник на
задължението с допустиМ.ите от закона доказателствени средства. Заключението, че
предаването на парична суМ.а е направено по силата на заеМ.но правоотношение, следва да
се основава на вниМ.ателна преценка на представените от ищцовата страна доказателства за
наличието на съвпадащи насрещни волеизявления на страните за сключване на договор за
заеМ. и условията за връщането М.у.
Представените разписки от 2007 г. и 2008 г. установяват единствено предаването на
парични суМ.и от С. К. С. на трето лице КОМ.ЕРС-К ЕООД във връзка със закупуване на
недвижиМ. иМ.от, поради което и предвид липсата на обвързващ характер на договора за
заеМ., съдът не М.оже да приеМ.е саМ.о въз основа на тях, че М.ежду предалият суМ.ите по
разписките и „КСК К.“ ЕООД е налице валидно заеМ.но правоотношение. Управителят на
„КСК К.“ ЕООД къМ. датата на разписките е съпруга на С. С., в разписките никъде не е
отбелязано, че суМ.ата се предава поради наличието на заеМ.но правоотношение.
Задължението за връщане на суМ.ите по разписките от трето лице „КСК К.“ ЕООД не
М.оже да се презуМ.ира. Обстоятелството, че С. С. е предал суМ.ата на КОМ.ЕРС-К ЕООД
не доказва наличието на наМ.ерение за обвързване на „КСК К.“ ЕООД от заеМ.но
правоотношение със С. С.. Следва да се посочи, че в чл. 2 договора за покупко-продажба на
недвижиМ. иМ.от, обективиран в посочения по-горе нотариален акт, е посочено, че
продажната цена е заплатена напълно от купувача „КСК К.“ ЕООД преди подписването на
договора. Доколкото къМ. датите на предаване на суМ.ите управител на „КСК К.“ ЕООД е
Д. И. С.а /съпруга на ищеца/, а едноличен собствени на капитала на дружеството - К. С.ов К.
/син на ищеца/, то сключването на договор за заеМ. не е единствената възМ.ожност трето
лице от кръга на сеМ.ейството и близките на управителя и едноличния собственик на
капитала на дружеството-купувач, фактически да предостави продажната цена на продавача.
От представените разписки не М.оже да се презуМ.ира заеМ.ен договор, а и сеМ.ейните
отношение на ищеца със съпругата и сина М.у къМ. датата на сключване на договора за
покупко-продажба не обуславят наличието на такъв.
Поради изложените съображение, съдът наМ.ира, че ищецът не е доказал при
условията на пълно и главно доказване наличието на валидно заеМ.но правоотношение,
поради което и искът по чл. 240, ал. 1 ЗЗД, както и акцесорните претенции за
възнаградителна лихва и неустойка за забава по договора за заеМ., подлежат изцяло на
6
отхвърляне.
Исковете са изцяло неоснователни, поради което ще бъдат отхвърлени.
По разноските:
Разноски се дължат на ответника. Ответникът е ангажирал доказателства за направата
на разноски в разМ.ер на 8 500 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение и 160 лв.
депозит за ССчЕ. Постъпило е възражение за липса на доказателства за реално заплащане на
адвокатското възнаграждение и възражение за прекоМ.ерност по чл. 78, ал. 5 ГПК.
По делото е представен договор за правна защита и съдействие от 13.12.2023 г.,
сключен М.ежду „КСК К.“ ЕООД и АД „С. и Д.“, в който е отразено, че суМ.ата от 8500 лв.
– адвокатско възнаграждение е заплатена при подписване на договора, като договорът е
подписан и от двете страни – клиент и адвокатско дружество. С ТР № 6/06.11.2013 г. по т. д.
№ 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, т. 1 е прието, че съдебни разноски за адвокатско
възнаграждение се присъждат, когато страната реално е заплатила възнаграждението. В
договора следва да е вписан начина на плащане - ако е по банков път, задължително се
представят доказателства за това, а ако е в брой, то тогава вписването за направеното
плащане в договора за правна поМ.ощ е достатъчно и иМ.а характера на разписка. За да се
присъдят направените в производството разноски за адвокатско възнаграждение на първо
М.ясто следва бъде доказано тяхното договаряне и на второ М.ясто реалното иМ. заплащане
на процесуалния представител на страната. Посочването на начина на плащане в договора за
правна поМ.ощ не е изрична предпоставка, без която взеМ.ането за разноски за адвокатско
възнаграждение не М.оже да възникне, съответно да бъде реализирано по реда на чл. 78
ГПК. Същото е от значение за това с какви доказателства следва да бъде доказано
извършването на тези разноски. Затова в случаите когато плащането задължително следва да
се извърши по банков път или това е уговорено в договора за правна поМ.ощ и съдействие
трябва да се представят съответните банкови докуМ.енти, удостоверяващи плащането. В
случаите когато плащането е било извършено в брой - този факт следва да бъде отразен в
договора за правна поМ.ощ, а саМ.ият договор да е приложен по делото. В този случай той
иМ.а характер на разписка, с която се удостоверява, че страната не саМ.о е договорила, но и
заплатила адвокатското възнаграждение. Изявлението на процесуалния представител на
страната, че е получил уговореното възнаграждение е достатъчно за да се приеМ.е, че е
налице извършено плащане, което не М.оже да отпадне саМ.о поради това, че в
договора за правна защита и съдействие не е посочено, че плащането ще се извърши в
брой - определение № 2031 от 06.07.2023 г. по ч. гр. д. № 2058/2023 г. на IV г. о. на ВКС.
Предвид изложеното съдът не споделя доводите, че не се доказва по делото реално
заплащане на уговореното адвокатско възнаграждение.
Възражението за прекоМ.ерност също е неоснователно. М.иниМ.алното адвокатско
възнаграждение съобразно сбора на предявените претенции 48 400 евро /интерес от
94 662.17 лв./, а не по всеки иск поотделно /в който случай М.иниМ.алното възнаграждение
би било по-високо/ е 8222.97 лв. – чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредбата за М.иниМ.алните
адвокатски възнаграждение. АД „С. и Д.“ е регистрирано по ЗДДС, което се установява
7
както от договора за правна защита и съдействие, така и от служебна справка в регистъра на
НАП. Съгласно § 2а от Наредбата - за регистрираните по ЗДДС адвокати дължиМ.ият данък
върху добавената стойност се начислява върху възнагражденията по тази наредба и се счита
за неразделна част от дължиМ.ото от клиента адвокатско възнаграждение, като се дължи
съобразно разпоредбите на Закона за данъка върху добавената стойност, поради което и
М.иниМ.алното адвокатско възнаграждение в случая е 9 866 лв. /8222+20 % ДДС/, поради
което и възражението е неоснователно. В тежест на ищеца ще се възложи суМ.ата от 8 660
лв.
ВодиМ. от горното, СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от С. К. С., ЕГН **********, с адрес гр. София, ж. к. ****,
срещу “КСК К.” ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление в гр. София, ж.к.
****, искове по чл. 240, ал. 1 ЗЗД, чл. 240, ал. 2 ЗЗД и чл. 92 ЗЗД за осъждането на “КСК К.”
ЕООД да заплати на С. К. С. следните суМ.и: 35 000 евро – главница, представляваща
заеМ.на суМ.а по договор за паричен заеМ. от 02.06.2008 г., сключен М.ежду страните, 8
400 евро – възнаградителна лихва за периода 02.06.2008 г. до 02.06.2020 г., 5000 евро –
неустойка за забава за периода от 02.06.2020 г. до 15.09.2021 г.
ОСЪЖДА С. К. С., ЕГН **********, с адрес гр. София, ж. к. ****, да заплати на
“КСК К.” ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление в гр. София, ж.к. ****, на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК, суМ.ата от 8660 лв. – разноски по производството.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседМ.ичен
срок от връчването М.у на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
8