РЕШЕНИЕ
№ 657
гр. Добрич, 22.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, I СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Станимир Т. Ангелов
при участието на секретаря Детелина Вл. Михова
като разгледа докладваното от Станимир Т. Ангелов Гражданско дело №
20213230101329 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано е по искова молба на ЗАД „Б.
В.И. .”, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. С., площад „****
представлявано от изпълнителните директори И. И. Г. и П. А. Ш., чрез
упълномощения адвокат Д.Д., с която срещу Община – гр. Д. ЕИК ***, с
административен адрес: гр. Д., ул. „***” № *, представлявана от кмета Й. Т.
Й., е предявен иск за заплащане на сумата от 169,70 лв. /сто шестдесет и
девет лева и седемдесет стотинки/, представляваща изплатено
застрахователно обезщетение по щета №**** за МПС марка „***** модел
„***“ с peг. №****, собственост на Г. П. Г., настъпила на 06.12.2020 г., в гр.
Д., на кръстовището на ул. „****“, когато водачът на посоченото МПС
преминава през несигнализирана и необезопасена неравност на пътното
платно /дупка/, при което е увредена предна лява гума на автомобила, които
вреди били възстановени, по силата на сключен договор за застраховка „***”
на МПС, полица № ***, със срок на действие от 08.11.2020 г. - 07.11.2021 г.,
от ищеца в полза на собственика на автомобила, ведно със законната лихва
върху главницата, начиная от 23.04.2021 г. до окончателното й изплащане.
1
Претендират се и сторените по делото разноски.
Според изложените в исковата молба твърдения, поддържани в съдебно
заседание чрез упълномощения адвокат, във връзка с подаденото от водача на
увредения автомобил заявление за изплащане на обезщетение по застраховка
„Каско“ е образувано производство по щета № ***. След оглед на щетите от
експертите на застрахователното дружество с Опис на претенция от
08.01.2021 г. са установени последиците от произшествието, а именно,
увредена предна лява гума „***“, с размери 225/45/17, с 80% остатъчна
стойност. Същата е посочено, че следва да е подменена. С опис-заключението
застрахователя е определил, че стойността на ремонта и възстановяването на
1 бр. автомобилна гума индивидуализирана по-горе възлиза в размер на
169,70 лева.
С доклад от 12.01.2021 г. по производство по щета, застрахователят е
определил да се изплати на собственика застрахователно обезщетение по
застраховка ***“ в размер на 169,70 лв. Същата е изплатена с преводно
нареждане на 14.01.2021 г.
Ищцовото дружество излага, че процесното ПТП е настъпило на път
общинска собственост, поради което ангажимент на ответната община е да
поддържа същия в вид годен за нормално и безопасна експлоатация. След
като общината не е изпълнила това свое задължение, ищецът счита, че
ответната община следва да бъде ангажирана да заплати сумата от 169,70
лева, която ищецът е заплатил на третото увредено лице, като
застрахователно обезщетение във връзка с образуваното производство по
щета на МПС индивидуализирано по-горе. Претендира се присъждане на
законната лихва считано от завеждане на исковата молба до окончателно
изплащане на сумата.
В срока по чл. 131 от ГПК, ответникът е представил отговор на исковата
молба, с който се оспорва исковата претенция. На първо място се заявява, че
тя е е недопустима, по съображения, че Община гр. Д. не е пасивно
легитимирана да отговаря по предявения иск. Сочи се, че трето неучастващо
по делото лице – ЕТ „**** гр. Д., с оглед на извършените от него
инвестиционни действия за строително-ремонтни дейности е извършил
разкопаване на терен – общинска собственост улични и тротоарни настилки,
вътрешно квартални пространства, площади, зелени площи и други за обект с
2
дължина на трасето 1,5 кв.м. Сочи се от ответника, че процесното ПТП е
настъпило в резултат на виновното и противоправно поведение, именно, на
това трето лице. В тази връзка, ответникът заявява, че мястото на
прокопаване от ЕТ „****.“, гр. Д. съвпада с описаното в исковата молба място
на ПТП.
В условията на евентуалност, ако предявеният иск се приеме, че следва
да бъде насочен срещу ответната община, същият се оспорва по основание и
размер. Ответникът оспорва съществуването на несигнализиран и
необезопасен участък от пътя в ремонт с дупки на пътното платно,
попадането, в който е причинило описания в исковата молба механизъм на
настъпване на ПТП. В този смисъл, настоява, че не са налице всички
елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане по чл. 49 от
ЗЗД. Ответникът счита, че вредите са причинени единствено в резултат
виновното поведение на водача и неспазване от негова страна на
изискванията на Закона за движение по пътищата.
На следващо място се оспорва истинността на подадената декларация за
настъпване на застрахователно събитие по полица „****“, както и
истинността и на приложеното Опис-заключение от 08.01.2021 г. с източник
– Калкулация експертна оценка. Съобразно изложеното Община гр. Д.
настоява предявеният иск да бъде отхвърлен като недопустим, недоказан и
неоснователен.
Ищецът основава претенцията си на разпоредбата на чл. 410, ал. 1, т. 2
от КЗ, във връзка с чл. 49 от ЗЗД, като след изплащане на застрахователно
обезщетение ЗАД „*****” встъпва в правата на застрахования, с оглед
репариране на изплатената щета.
Основанието на ищеца да претендира отговорността на ответника е, че
пътят, на който е настъпило процесното ПТП, е общински. Според чл. 31 от
Закона за пътищата, изграждането, ремонтът и поддържането на общинските
пътища се осъществява от общините. Организирането на дейностите по
поддържане на общинските пътища са задължение на съответната община, с
оглед разпоредбата на чл. 48 от Правилника за прилагане на закона за
пътищата (ППЗП), като поддържането включва: полагането на системни
грижи за осигуряване на целогодишна нормална експлоатация на пътя и
осъществяване на мерките за защита на неговите съоръжения и
3
принадлежности.
Неизпълнението от длъжностните лица при общината на визираните
горепосочени законови задълженията по поддържане на пътното платно в
изправност или навременна сигнализация на съответна неизправност е
причинило вредата и съответно ангажира отговорността на Община Добрич
по чл. 49 ЗЗД. С регресна покана изх. № **г., получена от Община Д. с
известие за доставяне № ИД *****на 22.11.2018г., ЗАД „***” е поканило
ответника да възстанови изплатеното обезщетение, но плащане до този
момент не е постъпило, което поражда правния интерес от настоящия иск.
С оглед оспорване механизма на извършване на процесното ПТП,
респективно причинно-следствената връзка между същото и настъпилото
увреждане на застрахования автомобил, по искане на ищеца, по делото е
допусната и назначена съдебно-автотехническа експертиза. Вещото лице –
инж. Е.Ж. дава заключение, което като обективно и компетентно е
кредитирано от съда, според което механизмът на настъпване на процесното
ПТП е следния:
На 06.12.2020 г. в гр. Д., по ул. „****“ в посока Т-образното кръстовище
с ул. ***“ се е движел процесният лек автомобил марка ***“, модел „****Н,
управляван от собственика Г. П. Г.. Сочи се, че асфалтовата пътна настилка
била суха и запазена, като в района на произшествието, напречно на платното
за движение бил прокопан канал за ВиК строителни дейности. Каналът бил
запълнен с земна маса и покрит с инертни материали, които били слегнати и
била образувана неравност, изразяваща се в пропадане, през който участък
преминал описания по-горе автомобил. В резултат на това преминаване била
повредена предната лява гума на автомобила до степен на негодност за
експлоатация по предназначение, поради разкъсване по външния борд.
В своето заключение в.л. е категоричен, че при така описания
механизъм на настъпване на ПТП е технически възможно да настъпят
установените повреди по предна лява гума на лекия автомобил марка „**** с
peг. №****. За отстраняването на тези повреди инж. Ж. приема, че са
необходими средства в размер на 173,20 лв. Посочената сума е формирана от
сбора на 164,80 лв., представляваща стойността на повредената предна лява
гума „***“, с размери 225/45/17 с 80% остатъчна стойност, и 8,40 лв.,
представляваща цената на вложения труд по демонтаж и монтаж на
4
увредената гума и замяната с нова гума. В заключението си, поддържано пред
съда в съдебно заседание, вещото лице е заявило категорично, че повредите
по автомобила напълно съответстват на установения механизъм на
настъпване на пътно-транспортното произшествие.
Добричкият районен съд, като прецени доказателствата по делото и
доводите на страните на основание чл. 235 от ГПК, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
На 06.12.2020 г. в гр. Д. по ул. ****“ в посока Т-образното кръстовище с
ул. ***процесният лек автомобил марка „*** модел „*****, управляван от
собственика Г. П. Г., преминал през намиращ се напречно на платното за
движение прокопан канал за ВиК строителни дейности. Каналът бил запълнен
с земна маса и покрит с инертни материали, които били слегнати и била
образувана неравност, изразяваща се в пропадане, през който участък
преминал описания по-горе автомобил. Установено е, че в резултат на това
преминаване се повредила предната лява гума на автомобила до степен на
негодност за експлоатация по предназначение, поради разкъсване по външния
борд.
От представената по делото застрахователна полица № ****, със срок
на действие от 08.11.2020 г. - 07.11.2021 г., се установява възникване на
застрахователно правоотношение за посочения периода между ЗАД „****”, и
Г. П. Г.по отношение на проесния лек автомобил марка „***, модел ********
Установено е, че при ищеца е образувано производство по ликвидиране
на щета № ***. Според заключението на вещото лице по назначената в
ликвидационното производство експертиза по щетата, е определена
стойността на повредените части по автомобила. Вида на повредите
съответства напълно с констатираните такива в протокола за ПТП, а размерът
на щетите е определен на сумата от 169,70 лв., включаваща:
Подмяна на детайли и материали на стойност 164,80 лв. и
Монтаж и демонтаж на стойност 4,90 лв.
Въз основа на това заключение с преводно нареждане за кредитен
превод от 14.01.2021 г. ищецът е заплатил в полза на Г. П. Г. застрахователно
обезщетение в размер на 169,70 лв.
По искане на ищеца по делото са събрани и гласни доказателства, чрез
разпита на свидетелите Г. П. Г. и С. А. А.
Г. описва процесния инцидент, при който е бил увреден собствения му
5
лек автомобил марка „***“, модел „***“ с peг. № ****. Малко преди
кръстовището на пътното платно между ул. „А. С.“ и ул. „***“ е имало
неравност – дупка, като пътното платно „близо година и половина“ е стояло
„отрязано“. Свидетелят е категоричен, че на място не е имало сигнализация,
указваща неравността на пътното платно. В резултат на дъждовните валежи
пълнежът от инертни материали улегнал, като дълбочината на неравността
нараснала. Въпреки, че нямал възможност да прецени дълбочината на
неравността свидетеля преминал през нея внимателно с ниска скорост, около
30-40 км/ч., но въпреки това настъпило увреждането на гумата на автомобила,
в резултат на което същата станала негодна за използване по предназначение.
Г. П. Г. заявява, че ЗАД „***** му изплатили „абсолютно всичко по
застраховката“.
С. А.А., в качеството си на служител на ответната Община, заемащ
длъжността „Г. и. – о. на о. “, е извършила проверка в района на ул. „***** на
кръстовището с ул. „***“ в периода месец ноември 2020г., като е установила
прокопавания на „ВиК“, в близост до улица ул. **“. Свидетелката е
констатирала неразрешена асфалтова настилка на улицата върху, която имало
положен чакъл с площ обща някъде около квадрат и половина.
При така установената фактическа обстановка се налагат следните
правни изводи:
Възникналите облигационни отношения между страните, черпят своето
правно основание от разпоредбите на чл. 410, ал. 1 от КЗ във вр. с чл. 49 от
ЗЗД Тежестта за доказване на наличието на елементите от фактическия състав
на непозволено увреждане по чл. 49 от ЗЗД е изцяло на ищеца. В тежест на
последния е да установи, че Община - гр. Д., в качеството на собственик на
улицата е задължена по закон да осъществява надзор над нея, да я поддържа и
ремонтира, да я обозначава с необходимите пътни знаци, включително да
обозначи възникналото препятствие на пътя, за настъпилото ПТП, механизма
на ПТП, наличието на причинно-следствената връзка между виновно
противоправно действие/бездействие на длъжностни лица при ответната
Община и причинените на ищеца щети, вида на щетите и размера на
претендираното за тях обезщетение.
Съгласно разпоредбата на чл. 410, ал. 1 от КЗ с плащането на
застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на
6
застрахования срещу причинителя на вредата - до размера на платеното
обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне.
Посочената норма урежда регресното и суброгационното право на
застрахователя. Тъй като в конкретния случай, застрахователят е възстановил
вредите на увредения до размера на застрахователното обезщетение в
границите на застрахователната сума има право да иска от причинителят им,
това което е платил. Регресното право на застрахователя срещу деликвента е
различно от регресните права, уредени в ЗЗД при изпълнение на чуждо
задължение. Застрахователят не изпълнява чуждо, а свое задължение,
произтичащо от застрахователния договор. За да възникне регресното право
на ищеца срещу ответника – деликвент, следва да са налице следните
предпоставки: да е сключен договор за имуществена застраховка; да е
настъпило застрахователното събитие, причинено от трето лице, което
отговаря пред застрахования въз основа на правилата на деликтната или
договорна отговорност; застрахователят да е изплатил на застрахования
дължимото застрахователно обезщетение по силата на сключения договор за
имуществена застраховка; причинителят на вредата да не е съпруг, възходящ
или низходящ или техен съпруг, както и да не принадлежи към семейството
на застрахования, освен ако е действал умишлено. Изложените по-горе
предпоставки за ангажиране отговорността на ответника в процесния казус са
налице, доколкото суброгацията на застрахователя включва и възможността
той да предявява искове за реализиране на отговорността по чл. 47-49 от ЗЗД,
когато са налице основанията за това /така т. 15 от Постановление № 7 от
04.10.1978 год. на Пленума на ВС/.
Ангажирането на отговорността по чл. 410, ал. 1 от КЗ във вр. с чл. 49
във вр. с чл. 45, ал. 1 от ЗЗД е свързано с установяването на следните
кумулативни предпоставки: 1. наличието на валиден договор за имуществено
застраховане между увреденото лице и застрахователното дружество; 2.
заплащане на застрахователното обезщетение от страна на дружеството-
ищец; 3. предпоставките по чл. 49 от ЗЗД - вреди; тези вреди да са причинени
от лице, на което отговорният по чл. 49 от ЗЗД е възложил работа; вредите да
са причинени вследствие противоправно деяние при или по повод на
възложената работа; причинителят да е действал виновно, като вината се
предполага до доказване на противното.
Съгласно разпоредбата на чл. 49 от ЗЗД възложителят на някаква
7
работа, отговаря за вредите, причинени от изпълнителя при или по повод
изпълнението на тази работа. От съдържанието на тази норма следва извода,
че тя се намира в отклонение от общия принцип на деликтната отговорност,
прогласен с разпоредбата на чл. 45 от ЗЗД, за задължението да се поправят
виновно причинените вреди, т.е. отговорността по чл. 49 от ЗДД е акцесорна
и има т. нар. обезпечително-гаранционна функция, тъй като тя е отговорност
за чужди противоправни и виновни действия и бездействия, като тя е
различна от договорната и деликтната, тъй като настъпва в резултат на
виновно причинени вреди от страна на натовареното лице при или по повод
изпълнението на възложената му работа. Кумулативните предпоставки, за да
се породи тази отговорност са следните: вреди, причинени на пострадалия от
лице, на което отговорният по чл. 49 от ЗЗД, е възложил някаква работа,
които вреди да са причинени при или по повод на изпълнението й и по вина
на изпълнителя, при наличието на причинна връзка между тях. Спецификата
на отговорността по чл. 49 от ЗЗД във вр. с чл. 45 от ЗЗД от тази по чл. 50 от
с.з. е тази, че по първия текст отговорността настъпва от виновните действия
или бездействия на този, който борави с вещта, докато увреждането по чл. 50
от ЗЗД настъпва от специфичната вредоносна проява на вещта, без да е
въздействано върху тази вещ върху й по начин да се използват нейните
особености, водещи до увреждането. В тази насока са дадени и
задължителните указания по приложението на закона – Постановление № 4 от
30.10.1975 г. на Пленума на ВС. Според т. 3 от това ППВС, когато при
ползване на дадена вещ са допуснати нарушения на предписани или
общоприети правила, отговорността за поправяне на вредите е по чл. 45 или
49 от ЗЗД, а когато такива нарушения не са допуснати и са произлезли вреди
от вещта, отговорността й е по чл. 50 от ЗЗД, т.е. основната отклика между
отговорността по двата текста е в това вещта, от която са произлезли вредите,
дали е могла да бъде обезопасена – при невъзможност за обезопасяване
отговорността е по чл. 50 от ЗЗД, а при такава възможност – по чл. 45 от ЗЗД,
съответно чл. 49 от ЗЗД.
По делото се установява, че на пътното платно е имало необезопасена
пътна неравност – събраните по делото доказателства /писмени и гласни/,
както и изслушаното и прието заключение на вещото лице по съдебно-авто-
техническа експертиза, обосноват извод в подкрепа твърденията на ищеца.
Причинно-следствената връзка между твърдяното бездействие за
8
отстраняване на повреди по пътното платно /неравност и хлътване на
плътното платно/ и настъпилите вреди по процесния лек автомобил е
установено от заключението по изслушаната авто-техническа експертиза.
Според заключението на в.л. става ясен, както механизма на произшествието,
така и причино-следствената връзка между ПТП и настъпилата увреда на лек
автомобил марка „****“ с peг. №*******, собственост на Г. П. Г., настъпила
на 06.12.2020 г., в гр. Д., на кръстовището на ул. „*************“, в резултат
на ПТП, когато водачът на автомобила преминал през несигнализирана и
необезопасена неравност на пътното платно /дупка/, при което е увредена
предна лява гума на автомобила.
Според разпоредбата на §7, ал.1, т.4 от Преходните и заключителните
разпоредби на Закона за местното самоуправление и местната администрация,
съгласно която с влизането в сила през 1995г. на закона преминават в
собственост на общините следните държавни имоти - местните пътища,
улиците, булевардите, площадите, обществените паркинги, в селищата и
зелените площи за обществено ползване.
Безспорно е установено, че пътят, на който се е намирала неравността, е
публична собственост на Община – гр. Добрич, съгласно чл. 8, ал. 3 от ЗП
/Закона за пътищата/. Нормата на чл. 50 ЗЗД регламентира, че за вреди,
произлезли от каквито и да е вещи, отговарят солидарно собственикът и
лицето, под чийто надзор те се намират. Собственикът на вещта носи
обективна и безвиновна отговорност, т.е. отговаря само защото е собственик
пътя, който намира под негов надзор. В тази насока е и изричното правило на
чл. 31 от ЗП, според което изграждането, ремонтът и поддържането на
общинските пътища, се осъществява от общините. По силата на Закона за
движение по пътищата /ЗДП/ лицата, които стопанисват пътя следва да го
поддържат в изправно състояние, да сигнализират незабавно за препятствията
по него и ги отстраняват в най-кратки срокове. Легална дефиниция на
понятието „препятствие по пътя” е дадена в Правилника за приложение
Закона за движение по пътищата/, според която това е нарушаване на
целостта на пътното покритие както и предмети, вещества и други, които се
намират на пътя и създават опасност за движението.
Съгласно на чл. 31 от ЗП изграждането, ремонтът и поддържането на
общинските пътища се осъществява от общините. В § 1, т. 13 и т. 14 от ДР на
9
ЗП е дадено легално понятие на дейностите по ремонт и поддържане, както
следва: ремонт на пътища е дейност по възстановяване или подобряване на
транспортно-експлоатационните качества на пътищата и привеждането им в
съответствие с изискванията на движението. Реализирането на отговорността
на ответника е във връзка с твърдяно бездействие /т. е. противоправно
поведение/, свързано с поддържане на пътното платно на територията на гр.
Добрич и отстраняване на повреди по него - наличието на необезопасена
дупка. Следва да се отбележи също, че неподдържането на улиците и
пътищата с необходимата маркировка е задължение, вменено и в чл. 3 от
Закона за движението по пътищата (ЗДП), което не е изпълнено от общината,
поради което отговорността й е за вреди по ЗЗД.
В настоящата хипотеза предпоставките за ангажирането на
отговорността на Община гр. Добрич са налице – от събраните по делото
писмени и гласни доказателства се установява, че управлението,
стопанисването и поддръжката на процесния път е било задължение на
ответника по делото, който не е изпълнил задълженията си по чл. 3 от ЗДвП,
като не е сигнализирал за препятствието на пътя и не е организирал
движението по начин, осигуряващ безопасността му. В този смисъл е налице
противоправно поведение. Налице е и вреда в резултат на ПТП, както и
причинна връзка между тях /арг. от заключението на в.л./.
В конкретния случай водачът не е можел да забележи и да избегне
„неравността на пътното платно”, която не е сигнализирана, поради което не е
бил в състояние да прецени правилно пътната обстановка, нито да
предотврати настъпването на последиците – виж обсъдените по-горе гласни
доказателства. Безспорно е установено, че бездействието на ответника се
намира в пряка причинно-следствена връзка с настъпилия резултат, поради
което Община – гр. Д. следва да носи деликатна отговорност и да заплати на
ищеца обезщетение за претърпените от него имуществени и неимуществени
вреди.
За пълнота на изложението следва да се отбележи неоснователността на
възражението на ответника по отношение искането му да бъде ангажирана
отговорността на третото за спора лице – ЕТ ****- Г.а - Г.Г.“. Според Община
гр. Д. посоченият ЕТ не е възстановил за своя сметка разкопаните и
повредени пътни настилки по ул. „****“, предизвикани във връзка с
10
инвестиционните намерения за извършване на строителни и ремонтни
дейности, поради което именно посоченото лице следва да заплати търсената
от ищеца сума.
При условие, че ЕТ „Д. - Г.а - Г.Г.“ не е изпълнил задълженията си по
възстановяване на уличната настилка /това задължние е поето към Община гр.
Добрич във връзка с даденото на ЕТ Разрешение за строеж за изграждане на
водопроводно и канализационно отклонение за склад за селскостопанска
продукция/, то отговорността му е спрямо Община гр. Д., но не и спрямо
настоящия ищец. Последният няма задължение да изследва и издирва кое
лице в действителност е увредило пътната настилка, за да заяви претенцията
си към него.
Обезщетението за причинените неимуществени вреди следва да се
вмени за плащане на Община гр. Д. Предвид изложеното, съдът счита, че
предявения иск по чл. 410 от КЗ във вр. с чл. 49 от ЗЗД е основателен и
следва да бъде уважен в пълен размер.
Съответно, при така постановения резултат, и основание чл. 78, ал. 1 от
ГПК ищецът има право на сторените от него съдебно-деловодни разноски по
настоящото делото, а именно на сумата от 600 лв. /шестстотин лева/, в това
число: платена държавна такса, депозит за вещото лице по приетата съдебно-
автотехническа експертиза и възнаграждение за упълномощения адвокат.
С оглед изложените съображения, Добричкият районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА Община гр. Д., ЕИК */******, с административен адрес: гр.
Д., ул. „***** представлявана от кмета Й. Т. Й., ДА ЗАПЛАТИ на ЗАД „****
със седалище и адрес на управление: гр. С., площад „П*****представлявано
от изпълнителните директори И.И. Г. и П. А. Ш., сумите от: 169,70 лв. /сто
шестдесет и девет лева и седемдесет стотинки/, представляваща изплатено
застрахователно обезщетение по щета № ***** за МПС *****“, модел
„*****“ с peг. №*****, собственост на Г. П. Г., вследствие на ПТП, настъпило
на 06.12.2020 г., в гр. Д., на кръстовището на ул. „*****, когато водачът на
посоченото МПС преминава през несигнализирана и необезопасена неравност
11
на пътното платно /дупка/, при което е увредена предна лява гума на
автомобила, които вреди били възстановени, по силата на сключен договор за
застраховка „*****” на МПС, полица № ****, със срок на действие от
08.11.2020 г. - 07.11.2021 г., от ищеца в полза на собственика на автомобила,
ведно със законната лихва върху главницата, начиная от 23.04.2021 г. до
окончателното й изплащане; 600 лв. /шестстотин лева/, представляваща
сторените по делото разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Добричкия
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Добрич: _______________________
12