№ 12746
гр. София, 27.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 87 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ ИЛЧ. ИЛИЕВА
при участието на секретаря ИЛИАНА Б. ВАКРИЛОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ИЛЧ. ИЛИЕВА Гражданско дело №
20231110103433 по описа за 2023 година
Производството е по реда Глава Тринадесета от Гражданския процесуален
кодекс (чл. 124 и сл. ГПК).
Ищецът ...., ЕИК ..., е предявил срещу ответника ... ...., ЕИК ...., по реда на чл. 422 от
ГПК установителен иск с правно основание чл. 411 от КЗ, за признаване за установено, че
ответникът дължи на ищеца сумата в размер на 1642,48 лева, представляваща регресно
вземане за застрахователно обезщетение и ликвидационни разноски по щета № ..., изплатено
на 14.12.2021 г., във връзка с ПТП, станало на 18.09.2021 г. около село ..., между лек
автомобил марка „....“, ..., с рег. № ..., застрахован при ответника и между лек автомобил
марка „....“, модел „...р“, с рег. № ...., застрахован при ищеца по застраховка „Каско на
МПС“, по вина на водача на лекия автомобил „....“, ведно със законната лихва от
предявяване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК –
24.06.2022 г. до изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 27.09.2022 г. по ч.гр.д. №
34201/2022 г. на СРС, III ГО, 87 състав.
Ищецът чрез упълномощения си процесуален представител твърди, че в срока на
застрахователното покритие по договор за имуществено застраховане по застраховка „Каско
Стандарт“, е настъпило събитие – ПТП, по следния механизъм: на 18.09.2021 г., около село
..., водач на МПС марка „....“, модел „...р“, с рег. № ...., застрахован при ищеца е движел в
посока гр. .... По същото време и на същото място, при добра видимост, се движел водача ма
застрахования при ответника лек автомобил марка „....“, ..., с рег. № .... При навлизане в село
..., водачът на МПС марка „....“ намалил скоростта предвид ограничението за движение в
населено място, като по същото време бил застигнат от движещият се зад него с
1
несъобразена скорост лек автомобил марка „....“, ..., който с предната габаритна част
реализирал удар в задната габаритна част на застрахованото при ищеца по имуществената
застраховка МПС, с което му причинил щети: в задната част на бронята и вратите.
Твърди, че щетите са на стойност 1617,48 лв., като поддържа, че на 14.12.2021 г. е изпълнил
задължението си за заплащане на застрахователно обезщетение на посочената стойност в
полза на автосервиза, извършил ремонта, както и че е направил ликвидационни разноски по
щетата в размер на 25,00 лв. Твърди, че ответникът е застраховател на гражданската
отговорност на деликвента, спрямо когото в полза на ищеца възниква регресно вземане за
платеното обезщетение. Ищецът твърди също, че е поканил ответника да заплати регресното
вземане, но независимо от получената покана, ответникът отказвал да заплати дължимата
сума. Прави искане съдът да признае за установено съществуване на описаното вземане.
Претендира разноски. Представя списък по чл. 80 от ГПК. Не възразява за разноските
на насрещната страна.
В срока за отговор на исковата молба по чл. 131 от ГПК, такъв е постъпил от
ответника, който оспорва претенциите по основание и размер. Оспорва вината на
застрахования при него водач. Оспорва механизма на ПТП. Оспорва вредите по уреденото
МПС да са в причинна връзка с ПТП. Твърди, че вина за настъпване на ПТП има водачът на
застрахованото при ищеца МПС. Възразява, че водачът на лекия автомобил е съпричинил
вредоносния резултат. Оспорва иска по размер и счита, че същият е завишен. Възразява, че
са налице запазени части. Прави искане предявеният иск да бъде отхвърлен. Претендира
разноски. Представя списък по чл. 80 от ГПК. Възразява за разноските на насрещната
страна.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните
по делото доказателства, при спазване на разпоредбата на чл. 235 от ГПК, намира от
фактическа и правна страна следното:
Ищецът е депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.
410 ГПК от 24.06.2022 г. г. срещу ответника, по което е образувано ч. гр. дело № 34201/2022
г. на СРС, III ГО, 87 състав, по което на 27.09.2022 г. е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК с предмет вземането, посочено в исковата молба,
възникнало на описаното основание.
В срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК длъжникът в заповедното производство е подал
мотивирано възражение по образец и е заявил искане за присъждане на разноски.
При наличие на възражение, породило своите правни последици, в срока по чл. 415,
ал. 2 от ГПК заявителят е предявил установителен с предмет вземанията, за които в негова
полза е издадена заповедта за изпълнение на парично задължение по посоченото дело.
Предявен по реда на чл. 422 от ГПК е установителен иск с правно основание чл. 411,
изр. първо от КЗ, по който в тежест на ищеца е да докаже, че в срока на застрахователното
покритие на договора за имуществено застраховане, вследствие виновно и противоправно
поведение на лице, чиято гражданска отговорност е била застрахована при ответника към
2
датата на ПТП, е настъпило събитие, за което застрахователят носи риска, като в
изпълнение на договорното си задължение застрахователят е изплатил на застрахования
застрахователното обезщетение в размер на действителните вреди, настъпили в причинна
връзка с поведението на виновния водач, както и че е отправил към ответника регресна
покана за плащане на вземането, която е получена от последния.
В тежест на ответника и при установяване на горните факти е да докаже
положителния факт на плащане на обезщетението. В тежест на ответника е да докаже и
осъществяването на конкретните факти – действия на водача на увредения автомобил, с
които е съпричинил вредоносния резултат.
В настоящия случай, сочените предпоставки за уважаване на иска се установяват от
събраните по делото доказателства.
Между страните не е спорно и от събраните по делото писмени доказателства на лист
6-28 се установяват обстоятелствата, че автомобилът „....“ е бил застрахован при ищеца по
валидна имуществена застраховка „Каско Стандарт“; лекият автомобил „....”, е бил
застрахован при ответника по валидна застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“; ищецът е платил на сервиза сумата в размер на 1617,48 лева на
14.12.2021 г. по банков път, както и че ищецът е предявил претенция за плащане на
застрахователното обезщетение пред ответното дружество с покана, която е получена и
плащане на застрахователно обезщетение не е получено.
Чрез изслушаното и прието по делото заключение на САТЕ, изготвена от инж. С. С.,
от констативния протокол за ПТП, подписан между двамата водачи, в който водачът на
лекия автомобил марка „....“, застрахован при ответника, е признала вината си за настъпване
на ПТП и след анализ на показанията на разпитаните свидетели – водачите на двата
автомобила О. И. Б. и В. В. П., преценени с оглед разпоредбата на чл. 172 от ГПК, на които
съдът дава вяра като обективни, последователни и кореспондиращи с останалите събрани по
делото писмени доказателства, се установява следният механизъм на ПТП: На 18.09.2021 г.,
около село ..., водач на МПС марка „....“, модел „...р“, с рег. № ...., застрахован при ищеца, в
светлата част на денонощието, се движел в посока гр. .... По същото време и на същото
място, при добра видимост, се движел водача на застрахования при ответника лек автомобил
марка „....“, ..., с рег. № .... При навлизане в село ..., водачът на МПС марка „....“ намалил
скоростта предвид ограничението за движение в населено място до 40 км/час, като по
същото време бил застигнат от движещият се зад него с несъобразена скорост – около 50
км/час, лек автомобил марка „....“, ..., който с предната габаритна част реализирал удар в
задната габаритна част на застрахованото при ищеца по имуществената застраховка МПС.
Според заключението на вещото лице, което съдът кредитира като компетентно
изготвено и безпристрастно, увредени вследствие на ПТП по автомобила „....“ са облицовка
задна броня, дясна врата на багажник, задна лява врата, основа и престилка на задна броня,
както всички вреди по автомобила с в причинна връзка с механизма на ПТП. Според
заключението на вещото лице не е налице тотална щета, като стойността на увредените
детайли по средни пазарни цени към датата на ПТП е в размер на 1798 лева.
3
Чрез протокол за ПТП, показанията на разпитаните свидетели, преценени с оглед
разпоредбата на чл. 172 от ГПК, констатациите на САТЕ за механизма и мястото на удара,
се установява, че водачът на лекия автомобил марка „....“ с поведението си е станал причина
за настъпване на ПТП. Съгласно чл. 20, ал. 2 от ЗДвП водачите на пътни превозни средства
са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните
условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с
превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия
на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие.
Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато
възникне опасност за движението. В конкретния случай водачът на процесното МПС „....“
се е движил с несъобразена скорост, не е спазил дистанцията и не е успял да спре, поради
което е реализирал ПТП, поради което съдът намира, че поведението му е в противоречие с
предписаното в цитираната норма и е противоправно, съгласно изискванията на чл. 45 от
ЗЗД. В процеса не е оборена презумпцията за виновност по чл. 45 от ЗЗД. Ето защо съдът
намира, че са налице всички елементи от фактическият състав на чл. 45 от ЗЗД, ангажиращи
имуществената деликтна отговорност на водача на лекия автомобил „....“ по отношение на
причинените вреди от процесното пътно – транспортно произшествие.
Предвид наведеното от ответника възражение за съпричиняване от страна на водача
на автомобила марка „....“, следва да бъде изследван въпросът дали със своето поведение
той е допринесъл за настъпването на вредоносния резултат, с оглед евентуалното
намаляване на дължимото обезщетение по реда на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД. За да е налице
съпричиняване от страна на пострадалия е необходимо извършеното действие или
бездействие да е в пряка причинна връзка с настъпилата вреда, като не е необходимо
същото да е противоправно и виновно. Изводът за наличие на съпричиняване на вредата не
може да почива на предположения, а намаляването на дължимото обезщетение за вреди от
деликт по правилата на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД изисква доказани по безспорен начин конкретни
действия или бездействия на увреденото лице, с което то обективно да е способствало за
настъпването на вредите (Така Решение № 99 от 08.10.2013 г. по т.д. 44/2012 г. на ВКС,
Второ ТО; Решение № 98 от 24.06.2013 г. по т.д. 596/2012 г. на ВКС, Второ ТО). В
конкретния случай, ответникът не е доказал по правилата на чл. 154 от ГПК – без съмнение,
че водачът на автомобила марка „....“ с поведението си е станал причина за настъпване на
ПТП, напротив, според заключението на САТЕ ударът за него е бил непредотвратим,
поради което възражението е неоснователно.
Въз основа на уведомление на водач на „....“ до ищеца е образувана преписка по щета
№ ... г., изготвен е опис на щетите и ремонта на МПС е възложен на автосервиз. За
извършената ремонтна дейност са представени фактури. Изготвен е доклад по щета и
сумата, представляваща стойността на ремонта в размер на 1617,48 лева е платена по сметка
на автосервиза на 14.12.2021 г., което обстоятелство не е спорно между страните.
С настъпването на застрахователното събитие, а именно – осъщественото пътно-
транспортно произшествие, при което застрахованият автомобил е претърпял описаните в
4
Протокол за ПТП повреди, за застрахователят е възникнало задължението да заплати
застрахователно обезщетение в размер на претърпяната от застрахования имуществена
вреда в рамките на предвидената в договора сума, както между страните не е спорно и се
установява, че застрахователят е заплатил на доверения сервиз сумата, необходима за
ремонта на увредените детайли, което обстоятелство не се оспорва и от ответната страна,
поради което и на основание чл. 411, изр. първо от КЗ ищецът е встъпил в правата на
застрахования срещу застрахователя на причинителя на вредата.
Между страните не е спорно и се установява, че ответникът е застраховател по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилиста“, сключена за лекия
автомобил марка „....“, поради което отговоря за възстановяване на настъпилите вреди.
В хода на производството, от събраните писмени доказателства – опис на щета, както
и от заключението на приетата по делото САТЕ, безспорно се установяват щетите, нанесени
на застрахования при ищеца автомобил в следствие на ПТП, средната пазарна стойност на
увредените детайли и сумата, дължима за тяхното ремонтиране, а именно 1798,00 лева по
средни пазарни цени към датата на ПТП. Ето защо платената по-малка сума, ведно с
ликвидационните разноски в размер на 25 лева се дължи на ищеца, тъй както съгласно чл.
411, ал. 1, изр. 1 от КЗ ищецът има право да получи и обезщетение за направените обичайни
разноски за определяне на щетата. Ищецът е изпратил покана за плащане до ответника,
която е получена, като в срока по чл. 411, ал. 3 от КЗ не е постъпило плащане.
Ето защо искът следва да бъде уважен в пълния предявен размер от 1642,48 лева,
която сума е в рамките на определената от вещото лице по САТЕ, ведно със законната
лихва, считано от дата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение –
24.06.2022 г. до окончателното изплащане на вземането, както законна последица от
предявяване на заявлението, съответно иска.
По отношение на разноските:
При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК право на разноски има
ищецът.
Ищецът е сторил разноски в заповедното производство за държавна такса в размер на
32,85 лева и 414 лева за адвокат.
В настоящото производство ищецът е сторил разноски за държавна такса в размер на
32,85 лева (лист 4 по делото), 150 лева – депозит за вещо лице и 60 лева за депозит за
призоваване на свидетел (л. 47 по делото). Същият е заявил и претенция за разход за
адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева с ДДС, заплатени по банкова сметка
съгласно представена фактура № 497 от 17.05.2024 г. и извлечение от електронно банкиране,
доказателствената стойност на които не е оспорена от ответната страна. Възражението за
прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищеца в заповедното и исковото
производство съдът счита за неоснователно. Според чл. 7, ал. 2, т. 2 и чл. 7, ал. 7, във вр. с
ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения в
5
приложимата към спора редакция, минималното възнаграждение както в исковото, така и в
заповедното производство с оглед цената на иска с вкл. ДДС възлиза на претендираното от
ищеца възнаграждение за адвокат, поради което направеното от ответника възражение за
прекомерност е неоснователно, а на ищеца се дължат заплатените в производството
разноски в пълен размер.
Поради изложеното и с оглед изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, на
ищеца следва да бъде присъдена общо сумата от 989,70 лева – разноски в заповедното
(446,85 лева) и исковото производство (542,85 лева).
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения по реда на чл. 422 от ГПК от ищеца
...., ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: ...., срещу ответника ... ...., ЕИК ...., със
седалище и адрес на управление: ... иск с правно основание чл. 411 от КЗ, че ответникът
дължи на ищеца сумата в размер на 1642,48 лева, представляваща регресно вземане за
застрахователно обезщетение и ликвидационни разноски по щета № ..., изплатено на
14.12.2021 г., във връзка с ПТП, станало на 18.09.2021 г. около село ..., между лек автомобил
марка „....“, ..., с рег. № ..., застрахован при ответника и между лек автомобил марка „....“,
модел „...р“, с рег. № ...., застрахован при ищеца по застраховка „Каско на МПС“, по вина на
водача на лекия автомобил „....“, ведно със законната лихва от предявяване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК – 24.06.2022 г. до
изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК от 27.09.2022 г. по ч.гр.д. № 34201/2022 г. на СРС, III ГО,
87 състав.
ОСЪЖДА ... ...., ЕИК ...., със седалище и адрес на управление: със седалище и адрес
на управление: ... да заплати на ...., ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: ...., на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата от 989,70 лева – разноски, от които 446,85 лева в
заповедното и 542,85 лева в исковото производство.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6