Р Е Ш Е Н И Е №
1369
гр. Перник, 14.12.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН
СЪД-ПЕРНИК, десети граждански състав, в откритото съдебно заседание на четиринадесети
ноември две хиляди и осемнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ ИЛИНА
ЗЛАТАРЕВА
при участието на секретаря Наташа Динева, като разгледа докладваното от съдията гр.дело №4254 по описа на съда за 2018 година, и
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по постъпила искова молба от Р.Е.Б. *** против
„Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД, с която е предявен иск за признаване
на установено по отношение на ответника,
че ищецът не дължи като погасени по давност вземанията от 7340,03 лв. - за
главница по договор за банков кредит от
16.07.2012г., 2039,87 лв. – изискуема
редовна лихва за периода от 15.07.2009г. до 10.07.2012г., 597,53 лв. –
изискуема наказателна лихва за периода от 15.08.2009г. до 07.08.2018г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от 08.08.2012г. до окончаелното
изплащане на вземането, 199,54 лв. за разноски за държавна такса и 439лв. - за
юрисконсултско възнаграждение, за които
суми е издаден изпълнителен лист в полза на
„Райфайзенбанк /България/ “ ЕАД по гр.д.№5224/2012г. на РС-Перник, въз
основа на който изпълнителен лист срещу ищеца е образувано изп. дело №
1079/2012г. по описа на ЧСИ С.Б., с взискател “Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ”
ЕАД.
Ищецът твърди, че в полза на „Райфайзенбанк /България/
“ ЕАД по гр.д.№5224/2012г. на РС-Перник срещу него бил издаден изпълнителен
лист за процесните вземания, както следва: 7340,03 лв. - за главница по договор
за банков кредит от 16.07.2012г., 2039,87 лв. – изискуема редовна лихва за
периода от 15.07.2009г. до 10.07.2012г., 597,53 лв. – изискуема наказателна
лихва за периода от 15.08.2009г. до 07.08.2018г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 08.08.2012г. до окончаелното изплащане на
вземането, 199,54 лв. за разноски за държавна такса и 439лв. - за юрисконсултско
възнаграждение. Твърди, че след издаване на изпълнителния лист кредитора не е
предприемал действия за събирането за вземанията по него, поради което и същите
били погасени по давност.
Ответникът в срочно депозиран писмен отговор оспорва
предявния иск като неоснователен с конкретни съображения, че вземанията по
изпълнителния лист не са погасени по давност поради своевременно предприемани
действия по принудително изпълнение и приложимост на общия давностен срок за
вземания, удостоверени със заповед за изпълнение
Съдът, преценявайки доводите на страните и събраните по
делото доказателства по реда на чл.12 и чл.235 от ГПК, приема за установено от
фактическа страна следното:
Страните
не спорят и от приложения по изпълнително дело №1079/2012г. на ЧСИ Ст. Б.
препис от изпълнителен лист се установява, че последният е издаден на
10.08.2012г. по ч.г.р.д. № 5224/2012г. на РС-Перник в полза на „Райфайзенбанк
(България)“ЕАД срещу въз основа на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК за
следните вземания: 7340,03 лв. - за главница по договор за банков кредит от 16.07.2008г., 2039,87 лв. – изискуема редовна лихва за
периода от 15.07.2009г. до 10.07.2012г., 597,53 лв. – изискуема наказателна
лихва за периода от 15.08.2009г. до 07.08.2018г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 08.08.2012г. до окончаелното изплащане на вземането,
199,54 лв. за разноски за държавна такса и 439лв. - за юрисконсултско
възнаграждение.
Видно
от приложеното в заверен препис изпълнително дело № 1079/2012г. на ЧСИ Ст. Б.,
същото е образувано по молба на „Райфайзенбанк (България)“ЕАД от 23.10.2012г., с която на съдебния изпълнител се възлагат всички
действия по чл. 18 ЗЧСИ. По изпълнителното производство е приложено запорно
съобщение за запор върху вземанията на длъжника от „Райфазенбанк (България)“
ЕАД. От последното е постъпило уведомително писмо до съдебния изпълнител в
потвърждение на наложения запор от 19.11.2012г. По изпълнителното производство
на 08.01.2015г. е постъпила молба за конституиране на „Кредит
Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД като взискател. В същата се съдържат конкретни
искания за предпиемане на изпълнителни действия и
възагане по чл. 18 ЗЧСИ. Приложено е запорно съобщение за
запор върху трудовото възнаграждение на длъжника, оформено като получено от
„Хидроинжект“ ЕООД гр. София на 20.15.2016г. От последното е постъпило
уведомление, че тудовото правоотношение с длъжника е биуло прекратрено, поради
което запорът не е изпълнен. По изпълнителното производство са приложени
уведомления за наложени запори върху вземанията на длъжника от „Банка Пиреос“
от 23.10.2017г. и от „Уникредит Булбанк“ от 11.10.2017г. Приоожено е и запорно
съобщение от 08.06.2018г. за налагане на запор върху трудовото възнаграждение
на длъжника до управителя на „Топ Хаус“ ООД без данни за датата, на която
същото е достигнало до третото лице.
При така установената фактическа обстановка, съдът
намира от правна страна следното:
По
допустимостта на иска
Съдът намира, че предявеният отрицателен
установителен иск по чл. 439 ГПК е допустим. Съгласно чл. 439, ал. 1 ГПК
длъжникът може да оспорва чрез иск изпълнението – т.е. чрез иск длъжникът
оспорва вземането и материалната незаконосъобразност на изпълнението. Според
чл. 439, ал. 2 ГПК искът на длъжника може да се основава само на факти,
настъпили след приключването на съдебното дирене в производството, по което е
издадено изпълнителното основание.
От приложеното изпълнително дело №1079/2012г. на
ЧСИ С.Б. е видно, че същото е образувано за събиране на вземанията по издадения
изпълнителен лист от ответника като взискател, от където и по съображения от установения по
делото договор за цесия между титуляра на вземането по изпълнителния лист и “Кредит Инкасо Инвестмънтс
БГ” следва и правният интерес на ищеца от
водененто на процесния иск.
По основателността
на иска
Ищецът
твърди, че не дължи посочените в исковата молба суми, тъй като правото на
принудително изпълнение за същите вземания е погасено по давност след издаване
на изпълнителния лист.
Съгласно чл. 117, ал. 2 от ЗЗД, ако вземането е установено със съдебно
решение, срокът на новата давност е всякога пет години. В случая има издадена
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК. Разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД,
изм. ДВ, бр. 12 от 1993 г. постановява, че ако вземането е установено със
съдебно решение, срокът на новата давност е всякога пет години, като началната
редакция на текста, обн. ДВ, бр. 275 от
1950 г. е предвиждала същото правило, изключвайки вземания срещу държавата и
държавните предприятия. При влизането в сила на редакцията на чл. 117, ал. 2 ЗЗД с ДВ, бр. 275 от 1950г. действащ е
бил Законът за гражданското съдопроизводство, който е уреждал заповедното
производство и изрично е предвиждал, че подаването на молба за издаване заповед за изпълнение произвежда действието на
подаване искова молба и само в
случай че молбата бъде оставена без уважение или не бъде връчена, тя няма
такова действие (арг. чл. 156г ЗГС). При действието на ГПК (отм.), заповедното
производство не е било уредено, а на процесуалния закон са били познати т.нар.
„несъдебни изпълнителни основания“ по чл. 237 ГПК (отм.), предвидени от
законодателя като преки основания за издаване на изпълнителен лист.
Понастоящем в заповедното производство издаването на изпълнителен лист
се предпоставя от издаването на специален съдебен акт – заповед за изпълнение,
чрез която се установява дали вземането е спорно и която съставлява съдебно изпълнително основание (арг. чл.
404, т. 1, предл. 3 ГПК). Правните последици на влязлата в сила заповед за
изпълнение са аналогични на последиците на влязло в сила съдебно решение –
същата има установително и преклудиращо действие в отношенията между страните.
Влязлата в сила заповед за изпълнение препятства оспорването на задълженията,
въз основа на обстоятелства или доказателства, които са били известни на
длъжника, и с които е разполагал или е можел да се снабди до изтичането на
срока за възражение.
Установеното със заповедта вземане не подлежи на пререшаване, освен
чрез използване на извънредните способи, лимитативно очертани в чл. 423 ГПК и
чл. 424 ГПК, аналогични на чл. 303, ал. 1, т. 1 и т. 5 ГПК. Същевременно практиката на ВКС по
чл. 290 ГПК е наложила, че по отношение на заповедното производство, по което е
издадено изпълнителното основание, е допустим и иск по чл. 439 ГПК, макар да не
било проведено съдебно дирене. Чрез тези специални норми законодателят е придал
на влязлата в сила заповед за изпълнение характера на влязло в сила решение за
вземането, защото е ограничил нейното атакуване до степен в каквато е
ограничено и атакуването на влезли в сила решения.
Наред с изложеното, в постановеното по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК
Определение № 214 от 15.05.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1528/2018 г., IV г. о.
изрично е посочено: „Влязлата в сила
заповед за изпълнение формира сила на пресъдено нещо и установява с обвързваща
страните сила, че вземането съществува към момента на изтичането на срока за
подаване на възражение.“. Следователно по действащия ГПК няма основание да
се отрече приравняването на влязлата в сила заповед за изпълнение към съдебно
решение по смисъла на чл. 117, ал. 2 ЗЗД. В подобен смисъл са и редица други
актове на ВКС (Определение № 480 от 27.07.2010 г. на ВКС по ч. гр. д. №
221/2010 г., IV г. о., ГК, Определение № 443 от 30.07.2015 г. на ВКС по ч. т.
д. № 1366/2015 г., II т. о., ТК; Определение № 576 от 16.09.2015 г. на ВКС по
ч. гр. д. № 4647/2015 г., IV г. о., ГК; Определение № 480 от 19.07.2013 г. на
ВКС по ч. гр. д. № 2566/2013 г., IV г. о., ГК).
По изложените по-горе и в Решение №321 от 16.10.2018г. по в.гр.д.
№479/2018г. на ОС-Перник съображения, съдът намира, че погасителната давност за
вземането е общата 5-годишна давност по арг. от чл. 117, ал. 2 ЗЗД, който е
приложим и в настоящия случай.
По силата на даденото с Постановление № 3 от 18.11.1980 г. на Пленума
на ВС тълкуване погасителната давност за процесните вземания по изпълнителния
лист е била не само прекъсната, но същата е и спряла да тече през време на
изпълнителното производство по изп. дело № 25/2013 г. относно принудителното
осъществяване на вземанията по силата на чл. 115, ал. 1, б. „ж“ от ЗЗД, като
спирането на давността за същите е преустановено от момента на отмяната на
тълкуването на правната норма, дадено с Постановление № 3 от 18.11.1980 г. на
Пленума на ВС, извършена с т. 10 от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г.
по тълк. дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС. В този смисъл постановеното по реда
на чл. 290 от ГПК решение № 170 от 17.09.2018 г. по гр. дело № 2382/2017 г. на
ВКС, ГК, ІV ГО, разрешението на което настоящият състав на съда възприема. В
същото, съобразявайки приложимите разпоредби на ЗУС (отм.), ЗСВ (1994 г., отм.)
и ЗСВ (2007 г.), е прието, че последващите тълкувателни решения нямат подобно
на първоначалните такива обратно действие и започват да се прилагат от момента,
в който са постановени и обявени по съответния ред. Последващите тълкувателни
решения се състоят от две части. С първата от тях се дава новото тълкуване на
правната норма, а с втората част се обявява за загубил сила предшестващ
тълкувателен акт и тя поражда действие от момента на постановяването на новото
тълкувателно решение, поради което и от този момент предшестващия тълкувателен
акт престава да се прилага. Затова установеното с новото тълкувателно решение
тълкуване на правната норма ще може да бъде прилагано от съответните органи, за
които то е задължително, по случаите които са от тяхната компетентност, когато
въпросът е отнесен за разрешаване до тях след приемането на новото тълкувателно
решение или по такива, които са били заварени към този момент. Изхождайки от
тези съображения относно прекъсването и спирането на давността за вземанията по
изпълнителния лист, предмет на настоящото исковото производство, момента на
преустановяване на спирането на погасителната давност за тях – 26.06.2015 г.
(отмяната на даденото с Постановление № 3 от 18.11.1980 г. тълкуване), и
разпоредбата на чл. 116, б. „в“ от ЗЗД, която за разлика от чл. 116, б. „б“ от ЗЗД не свързва действието на прекъсването на давността с резултата от
предприетите изпълнителни действия, респ. с настъпилата перемпция на
изпълнителното производство, новата погасителна давност в случая е започнала да
тече от момента на преустановяване на спирането на погасителната давност, респ.
от момента на отмяната на даденото с Постановление № 3 от 18.11.1980 г. на
Пленума на ВС тълкуване - 26.06.2015 г.
С оглед на изложеното вземанията на ответника „Кредит Инкасо
Инвестмънтс БГ“ ЕАД към Р.Е.Б. не са погасени по давност към момента на предявяване
на исковата молба - 14.06.2018 г., поради което предявените установителни
искове се явяват неоснователни.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът няма
право на разноски.
В полза на ответника следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение
в размер на 300 лв.
По изложените мотиви съдът
Р Е
Ш И:
ОТХВРЪЛЯ предявените от Р.Е.Б. с ЕГН ********** искове за
признаване за установено срещу „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ” ЕАД, с ЕИК: *********, че не дължи сумите от 7340,03 лв. - за
главница по договор за банков кредит от
16.07.2012г., 2039,87 лв. – изискуема
редовна лихва за периода от 15.07.2009г. до 10.07.2012г., 597,53 лв. –
изискуема наказателна лихва за периода от 15.08.2009г. до 07.08.2018г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от 08.08.2012г. до окончаелното
изплащане на вземането, 199,54 лв. за разноски за държавна такса и 439лв. - за
юрисконсултско възнаграждение, за които
суми е издаден изпълнителен лист в полза на
„Райфайзенбанк /България/ “ ЕАД по гр.д.№5224/2012г. на РС-Перник, въз
основа на който изпълнителен лист срещу ищеца е образувано изп. дело №
1079/2012г. по описа на ЧСИ С.Б., с взискател “Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ”
ЕАД, поради новонастъпили факти –погасяване на вземанията по давност след
издаване на изпълнителния лист.
ОСЪЖДА Р.Е.Б. с ЕГН **********
да заплати на „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС
БГ” ЕАД, с ЕИК: *********, сумата от 300,00 лева за юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд-Перник в
2-седмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: